Bombasi (1973) Свали субтитрите
БАТА ЖИВОЙНОВИЧ ЛЮБИША САМАРДЖИЧ
Б О М Б А Д Ж И И
Сценарий и режисура ПРЕДРАГ ГОЛУБОВИЧ
Вместо мене и Никола... Двама другари бомбаджии...
Да опитат по друг път.
Какво гледате момчета. Пак ще се видим.
Ще ги заведеш ли сам?
- Може ли?
Сигурно можеш.
- Ще ми бъде мъчно, ако не се видим.
Това зависи от вас. Ако се опазите...
Другарко, познаваш ли Ковач? Оня сух, висок бомбаджия?
Ти ли си Джоко?
- Аз съм.
Не се доближавай.
- Защо така бе, другарко?
Като че ли не знам кой си. Ковач ми е говорил за теб.
Ковач е луд,
- Знам, че е луд.
Но казва, че ти си 10 пъти по-луд.
И че за щастие той е ранен, а не ти.
Къде е?
- Ей там е.
В тази, малката къща?
- Да, там.
Ковач, образ ненагледен, колко добре изглеждаш!
Дали, не може ли и аз да се изтегна тук?
Докторе, днес ми е още по-зле.
Какво казваш?
- Ти не си доктор? Извини ме приятел.
Не си спомням нещо.Ранен бях в главата, и си загубих паметта.
До там ли стигна, Ковач?
- Там пише как се казвам.
И доктора знае.
Ковач, много познато име. Виж там.
Как се казвам?
- Ковач.
Името или презимето?
- И едното и другото.
Значи нещо съм изгубил.
Приближи се.
- Какво?
Ела по-близо.
Чуваш ли?
- Какво?
Някой вие. Куршумът не може да си намери дупка да излезе.
Търси оттук или оттук...
Наистина не можеш да се спасиш. Може и да живееш още няколко дни.
Но аз не мога да чакам, докато умреш.
Тогава да се простим. Беше смел бомбаджия и добър приятел.
Трябва да тръгвам.
- Къде?
Нека помълчим за минутка.
Е това е. На теб ти е все едно, но аз имам важна задача.
Търсят двама умни бомбаджии от ротата.
- Ти и аз, разбира се.
Кои сме аз и ти?
- Джоко и Ковач.
Ковач го няма вече - отписан е.
- Вече се чувствам добре.
Изгубил си паметта си.
- Вече няколко пъти щяха да ме изпишат.
А и сестрите постоянно се оплакват, че ги опипвам.
Ако зависи от мен, бих те взел със себе си, но...
Какво?
- Говорят, че се плашиш от бункери.
Кой го казва, мамка му? Ако не беше болница, щяха да видят как гърмят бомби.
Ела да ти кажа нещо?
- Какво?
Ако ти кажа нещо, ще ме вземеш ли с теб?
- Зависи.
Мислех си за теб.
- Как?
Намерих ти обувки.
Така е.
- Къде?
Ето ги там, зад завесата.
- Дръж.
Върви, върви.
Влез, умрял е.
Какво правиш, приятел?
- Нищо, нищо, лежи си.
Не ми сваляй обувките, не съм умрял.
Ти ли? Всеки момент ще си. На теб няма да ти трябват вече.
Само съм уморен, нищо ми няма.
Свършено е с теб. Остава ти не повече от половин час.
Ето виж се как изглеждаш.
Не изглеждам толкова зле.
- Ще изглеждаш съвсем като здрав.
Докторе, пристигнаха нови ранени.
- Колко са?
Тринадесет.
- Пригответе ги за операция,
има ли нещо за упойка?
- Селяните ни донесоха ракия.
Дайте я на ранените, да се напият.
Ти наистина си доктор?
- Такъв съм.
И ти няма нищо? Не си болен?
- Нищо ми няма.
Само съм страшно уморен.
- Спаси си чепиците.
Ами ти. Ти кой си?
- Аз съм Джоко Бомбаш.
Ковач ли те прати?
- Да, докторе.
И този път се отърва.
- Тежка ли беше раната?
Зависи за кого. За някой може да е смъртоносна.
За Ковач беше само дупка в главата.
Докторе, да имаш някакви чорапи?
- Нямам.
Имаш ли такива обувки и за мене?
- Кой номер?
46
- Нямам.
Никаква полза от тебе днес.
А да имаш някоя бомба?
- А това имам.
А Ковач, чалнат е от преди, или му е от бомбите?
Така си е от детството. Ти добре си се справил.
И ти не изглеждаш много добре.
Същия случай като с Ковач, за това няма лекарство.
Дай ми го. Леко.
Хайде другарю, пий!
Защо не ме ранят и мене, та веднъж да се напия като хората.
Пей, ще ти е по-леко.
По-силно, по-силно момчета!
Най-много ми липсваше, когато ме оперираха.
И ти ли пя?
- В началото ми се искаше да пея,
но свърши с това, че обърках доктора със сестрата.
Довиждане, другарко-санитарке.
- Довиждане.
Мария, подарявам ти го.
- Тръгваш ли?
Сменям терапията.
- Ковач, хайде.
Ковач, изгубих си някъде цървула.
- Чакай, сега ще ти го намеря.
Този ли е?
- Да.
Дръж.
Какво ще правиш без него?
- Все едно съм без него.
Искаш ли бинта да си увиеш крака?
- Не ми трябва.
Какво ще правиш с другия?
- Той е здрав. Ще го нося на смени.
Да не слизаме на линията?
- По-леко ли ще ти е?
И още как.
- Ако е така, слизаме.
Ами ако се появят немци?
- Нищо, няма как да се скрият от нас.
Имаш право. Тази земя си е наша. Можем ходим където си искаме.
Как ти са краката?
- Добре. Зер Гут.
Точно на пътя ни е.
- Аз по друг не тръгвам.
Ако не се махне, трябва да минем през него.
Може би така е трябвало да направят Петър и Никола.
Нека аз.
- Не, отивам аз.
Как с този бос крак по камъните?
- От болката ставам по-зъл.
Започнах да губя ритъма на борбата. Ти имаш три битки в повече.
Отивам аз. Ти внимавай за колегата картечар.
Как си?
- А ти?
Вече не ми вие в главата.
Бригада, напред!
Недей вече да викаш "Бригада, напред!".
- Защо? Плаша немците, че сме много.
Аз пък си помислям, че сме много и се отпускам.
Не искам от тази тактика да изгубя главата си.
Дай да ти помогна.
Здравей, майсторе.
Не ни ли видя?
- Видях ви.
И не се ли чудиш?
- Не се чудя на нищо.
Не се ли чудиш, че така си ходим в немска територия?
Всеки луд си има номер.
- Има право човека, защо да се чуди.
Това е Югославия. Вървим си по нашия път.
Така си помислих и аз.
- Каква беше тази стрелба?
Разрушихме един бункер.
- Тук има колкото искаш.
За кого си, за нас или за тях?
- Съм.
Питам те за кого си.
- За нас.
Как за нас?
- За всички нас - ясно е.
Вие искате да взривите моста?
- Какво те засяга това?
Не бих работил повече за днес.
- Няма. По друг начин воюваме.
Ние сме бомбаджии.
- Търсим немци.
Има ги наоколо колкото искаш.
- Ние търсим онези - високите.
Русите, с големи крака.
- Може да има и от тях.
Чудя се как не си намерил такъв.
- С такива крака?
С такива.
- Номер 46?
А ти кой номер носиш?
- Ами ти?
Ами 46.
- Жалко, моят крак е по-малък.
Ако имаше, би ли ми дал?
- Не бих ти ги дал, ти би ги взел.
Така прави войската.
- Лъжеш се, аз съм от народната войска.
Точно така.
- Какво точно? - Това.
Точно...е, добре си поговорихме.
Ще ми дадеш ли малко? Наздраве.
- Жив и здрав.
Благодаря, добра е.
- Това ни е за раните.
Довиждане.
- Нищо не съм ви видял.
Ако минат немците, кажи им,
че от тук са минали Джоко и Ковач.
Наистина ли няма да разрушите моста?
- Няма.
Мога да си работя?
- Да.
Сега по-добре ли ти е?
- Да.
Да поседим ли още малко?
- Недей, да не губим време.
Кога трябва да стигнем за задачата?
До зори, до разсъмване.
- Добре, хайде.
Ти върви по този коловоз, а аз по другия, да не се бутаме.
По кой друг?
- Този, по-удобен е за краката ти.
Ковач, пак ли вие в главата?
- Вие като телеграф.
Къде бе?
- Няма ли да нападаме?
Ти хвърляй камъни от едната страна, а аз ще ударя с бомбите от другата.
Не са глупави тия. Най-добре да изчакаме да се стъмни.
Всеки може да напада по тъмно.
Ние нападаме през деня. Пристегни ми превръзката.
Боли ли?
- Чакай.
Я ми приший петолъчката. Да се вижда, че съм пролетарий.
Как е?
- Не съм много сръчен, но е добре.
Малко мърдаше. Добре ти стои.
Не е важно как стои. Важно е, на чия глава е.
Как мислиш колко са вътре?
- Ами пет, шест.
Разрушавали сме такива бункери.
Как да ги изкараме отвън?
- Защо?
Да ги преброим.
Почакай.
Ако бях тук, за три дни щях да изгубя войната.
Джоко, пробвай тези ботуши.
Я виж дали има и някакви чорапи.
Тук няма нищо.
Какво има?
То се видя, че от всички немци имам по-голям крак.
Дърпай.
- Твоите не са ли добри?
Да ама тези са по-чисти.
Щом свърши войната, ще отворя обувна фабрика за големи крака.
Ковач, боли ли те?
- Не се притеснявай.
А теб краката?
- По-лошо е да те боли главата.
Само ми се спи.
Имаме още време, можеш да поспиш.
- Трябва да стигнем навреме.
Хайде само да излезем навън. Дръж.
Хубаво е, че спим навън. Сутрин винаги те събужда студа.
Кой знае колко пъти сме страдали, че не спим на топло.
Лека нощ.
Лека нощ и приятен сън. Аз ще пазя.
Ковач, виж.
- Немци.
Какво е това?
Бързо престанаха.
- Това не е на хубаво.
Защо?
- Само немците стрелят.
Късно пристигнахме.
- Тук с нищо не бихме помогнали.
Трябва да заобиколим.
Ковач, излиза, че сме страхливци.
- Понякога беглецът има шанс да се бори.
Ти така си мислиш?
- Не аз, един грък Демостен, философ.
Майната му на гръка. Само знам, че така не се прави история.
Ако искаш да знаеш, мисля че трябваше да изпратят други двама.
Не се бой, свои сме.
Другарко, наши сме.
Бункер,...картечница..., бункера...
- Има ли други живи?
Къде е картечницата?
В края на зида, пред телените заграждения.
Вдигни я.
Не се притеснявай, само да преминем реката и там са нашите.
Ти не се безпокой. Ще ти направим носилка.
Не я попита за името. Кой знае откъде е.
Не може да я оставим така.
Нека реката да я отнесе, пък където я остави.
Стой! Не мърдай!
Здравейте другари. Да не сте от онези десетимата?
Да.
Как само изглеждате!
Ако сте очаквали по-добри, по-добри няма.
Това са Джоко и Ковач. Ръчната артилерия.
Картечар. Ти откъде се взе?
Командир съм на бомбаджиите.
Щом сме се събрали, ще става горещо.
В зори ще нападнем бункера при моста.
Трябва да го преминем. Няма друг път.
Ние двамата сме тук.
- Ако трябва, можем и веднага.
Имаме ли време да хапнем нещо?
- Имате.
Как сте вие двамата?
- Нищо, само сме малко уморени.
Къде е Божо Хубавеца.
- Снощи загина.
Колко сме?
- Дванадесет.
Достатъчно са.
- Не са.
Снощи загина първата група. Не знаем как.
Къде? При бункера на моста?
- Да.
Само през брода покрай бункера може да се премине реката.
Това ли е единственият път към свободната територия?
Да, но от бункери не може да се мине.
- Колко са?
Три, два малки и този до моста. Контролират цялата околност.
Малките ги отпиши. Няма ги вече.
- Как така?
Минахме покрай тях.
Слушай Картечар, довечера Ковач и аз ще нападнем първи.
Щом чуете нашите бомби, тръгвайте.
Онези обувки, дето ги взехме от ранения разпаднаха ли се?
Нямам късмет да се срещна пак с него.
Другарко, ще дойдеш ли при нас? Ела насам.
Имаш ли бинт да му превържеш главата?
- Имам.
Дай да си сваля звездата.
- Ще ти дам по-хубава.
А не, тази ми е хубава. Не съм от онези,
които на всяка нова шапка сменят, знака под който се бият.
Спокойно, стегни по-силно.
Има ли някой големи цървули за нашия бомбаджия?
Аз имам.
А ти?
- Имам стари в торбата.
Важно е да минем моста.
- Благодаря ти, чичо.
Да ги носи със здраве.
Как се казваш?
- Ранка, а ти?
Ковач.
- Името или презимето?
И двете. По професия съм бомбаджия... с нежно сърце.
Така ли, а как унищожаваш бункерите?
- Просто. Джоко стреля с картечницата,
аз хвърлям бомба през отвора.
Не съм виждала досега такова нещо.
- Приближи се. Чуваш ли? Какво?
Някакво виене.
- Не е вой, а хлопане.
Донесох ти обувки. Два броя.
- Страшен си.
Чакай, имам и чорапи.
Добре започваме. Джоко се обу. Сега вече можем да воюваме.
Тази вечер не трябва да загина.
- Какво ти става?
Би било жалко, такива обувки да останат неизносени.
Накъде ще тръгнем?
- Мисля, там където са загинали нашите.
Да тръгваме.
Тук някъде е картечницата.
Къде ли е картечницата?
Момичето каза, в края на зида пред телените ограждения.
Коя стена?
- Откъде да знам.
Да се разделим?
А може вече да са мъртви.
- Тия двамата не може да умрат тихо.
Джоко! Джоко!
Ковач!
Джоко! Джоко!
По-бързо, другари! Хайде вие там, побързайте!
Трябва да разрушим бункера, преди да пробият немците.
Виждал ли си Джоко?
- Не.
Къде е Картечаря?
Джоко!
Виждала ли си Джоко?
Ковач, ранен си.
- Не съм.
Това кръв от загиналите, защото лежах между тях.
Оставете ме.
- Ранен си, кървиш.
Как излезе от реката, не ми каза.
Носилка! Бързо!
Джоко, пак ми вие в главата.
Спри! Спри да сляза.
- Ако спре, няма да може да тръгне.
Джоко, ти ли си?
Ковач! Жив си!
- Жив съм я!
Къде се изгуби онази нощ?
- Удариха ме пак по главата. А ти?
Аз ли? Аз тичах след немците до бункера.
Видях немец с големите крака,
и го подгоних да му сваля обущата и се изгубих.
Виждам, че си го настигнал- имаш нови обувки.
Не можах, тези са от склада.
Добре изглеждаш.
- Това е народната власт.
Преследвам бандите на контрареволюцията.
- Помислих те за пощальон.
Какво, пощальон? Да не ти вие отново?
- Вече не ми вие, Джоко.
Да пийнем по едно?
Наздраве!
Прибираме се вкъщи, Ковач!
Прибираме се заедно, Джоко!
- Отиваме си у дома!
Ще е добре ако изобщо успеем да се качим на влака.
Трябва да се качим, ако ще да стоим и на един крак.
Утре трябва да се явя в пощата.
- Ще се качим ако трябва със сила.
Голяма глупост, бориш се, бориш се, после не може да се прибереш вкъщи.
Какво ми викаш, да не съм виновен аз.
- Виновен си, нали ти си властта.
Аз съм властта, но няма привилегии. За никой. Не сме се борили за това.
Да не сме се борили да се блъскаме по влаковете?
Бандитите ги возят в купетата.
- Много добре.
Как добре? Вози се, като че ли той е спечелил войната, а не ние.
Така и трябва. Така е по устав. Арестуван е.
Джоко, ти можеш ли да арестуваш?
- Дали мога?
Какво е това? Да не искаш да се возиш в купе.
А може ли?
Може. По устав арестантите се возят в отделно служебно купе.
Тогава да се престорим, че не се познаваме.
Мога да кажа, че си опасен тип. И да получа специално купе.
Приличам ли ти на опасен тип?
Щом аз те водя, трябва да приличаш.
Ако дойде контрола?
- Това остави на мен.
Джоко, а шпионин може ли да бъда?
- Трудно ще ти бъде с този нос.
Какво да се прави като с този нос спечелих войната?
Какво би било, ако бях по-красив.
Какво стана?
- Бандити някакви са там.
Какво беше.
- Банда. Войниците убиха един.
Ще го направим ли?
- Какво?
Да се возим удобно?
- Не.
Какво ти става?
- Би било злоупотреба със службата.
Мислиш ли, че ми е лесно да ми сложиш белезници? Аз съм борец.
Три години не съм спал човешки.
Какво мислиш?
- Убива ми обувката.
Ела тук, да те арестувам.
Трябва да те закопчая за мен, за да не ни разделят.
Влакът идва.
- Хайде, какво чакаш, побързай!
Не мога да се оправя с тях, ти си ми първият.
Дай на мен. Навий си ръкава.
Само ти се уреди с белезници. Останалите ги връзват с тел.
Чакай, пусни.
Нищо не стана, планът пропадна.
- Милиционер!
Стой, спрете! Хайде вие двамата.
Благодаря, приятел.
- Марш!
Леко бе, къде се буташ.
- Отдръпнете се!
Не го докосвай! Пусни го! Спрете!
Мамка му бандитска!
- Отдръпнете се!
За кого сме се борили.
- А ти какво искаш?
Това са добри и умни хора.
За тях си бандит. Нали така колега?
Отиде ли си?
- Да.
Виждаш ли колко съм важен за теб.
Виж сега, ако ме нямаше, не би се возил в самостоятелно купе.
Важен съм аз. Сам би висял на един крак във влака.
Някакви проблеми?
- Не.
Ако има, тук съм, само викайте.
- Ти какво се месиш, аз пазач си имам!
Какво ще кажеш да го пребия? Нищо няма да се чуе, а може и да пеем.
Няма да е лошо и аз си мисля за същото, но е забранено.
Чакай, може да го удариш яко, но трябва да го водя в съда.
Може съдията да е умен.
- Както искаш. Аз бих го набил.
Ще те повикам, ако трябва.
- Много си го разглезил.
Този би ме пребил.
- Ако искаш да се освободиш, можеш.
Но не нося никаква отговорност.
Но да знаеш, че вратата не се заключва и той може да влезе всеки момент.
Дай ключа аз да го пазя.
- А, това не е по устав.
Всъщност, вземи го щом искаш. Но оня може да влезе и да ни изгони.
Това ли искаш?
- Не ме е страх от него.
Но не ми се стои прав цяла нощ в онази тълпа.
Искам да отида в тоалетната.
- Какво ще правиш в клозета?
Как какво? Трябва да се изпикая.
Да пикаеш? А аз си мислех, че искаш да избягаш.
Раняваха ли те откакто се разделихме?
Да, два пъти. И двата пъти ненормално.
Какво гледаш?
- "Тук и най храбрия ще се насере".
Преди войната пишеше само за господа. А работниците, децата, селяните...
трябваше да търпят, да стискат като стигнат до дома си - тогава.
Освен ако имат голям зор като теб, тогава - през прозореца.
Виждаш ли какво ти позволявам. Само ако се опиташ да бягаш, ще стрелям.
Не се шегувай.
- Не се шегувам, ще те убия.
Ти си луд. Защо искаш да ме убиеш?
- За опит за бягство.
Аз няма да бягам, какво ти става?
- Не знам, така е по устав.
Бандитите са такива. В тоалетната, и беж през прозореца.
Чакай. Виждаш ли какъв другар си. Ами аз?
Извинявай
Помниш ли онази, Мария?
Какво се блъскаш бе?
- А, ето те.
Не се притеснявайте, няма му нищо. Пикае. Хайде излизай!
Дай си ми шапката.
Припика му се от страх.
- Ще ми го дадеш ли за малко?
Да го пребием.
- Не. Ако потрябваш ще те извикам.
Както искаш. Аз бих го пребил.
Другарко купето е заето.
- Не знаех, простете.
Видях че има празно място.
- Не може ли да остане?
Извинявайте, не може да седите в едно купе с бандит.
Виж какъв си. Ако не беше ти
и ако не трябваше да се явиш на гарата, бих могъл да я опипам.
Какво опипване, не видя ли, че е почтена жена.
Ами може и аз да имам почтени намерения.
Пълнолетен съм. На война съм бил. Искам да правя деца.
Така ли Ковач, а кой ще ти е кум?
- Ти бе, будала.
Ти не трябва да пиеш.
- Защо, да не карам аз влака?
Ти си бандит.
- Ох, ще издържа и това!
Как така си още жив?
- Просто.
Нито един от куршумите дето ме уцелиха не е бил смъртоносен.
Онази нощ, когато се разделихме.
Останахме трима. Ти беше четвъртият.
Вярвах, че си загинал. Търсих те между мъртвите.
Бях между тях, но жив. И аз те търсих.
Престани!
- Защо?
Не трябва да пееш! Това е моята песен - партизанска.
А ти си бандит.
Давай малко по-тихо и само мелодията.
Почна ли го? Биеш ли го?
- Вече го свърших.
Ех, защо не ме повика!?
Хей, отиде си.
- Този е по-луд и от тебе.
А в моят отряд имаше един, още по-луд,
но си мислех че е загинал.
Така ли?
- Колко пъти казваш си раняван?
Два. Във врата и в главата. Ето напипва се белега.
Виж го. Ето го отзад.
Виж какво, отключи ме защото оня идиот може да дойде да ме бие.
Докато му обясня кой съм, що съм и че имам три медала...влакът ще замине.
Ще се кача на платформата. Ако няма място ще изчакам другия влак.
Време имам, за никъде не бързам.
Преживял съм толкова дни, ще преживея и още един.
Не става. С този влак ще пътуваме.
Да не съм луд да напусна това купе. Лека нощ и приятен сън.
Джоко, кой номер носиш.
- 46.
Но миришат като за 49. Лека нощ.
Другарко, седни. Почини си малко.
Благодаря, а вие?
- Обичам да стоя прав.
Искаш ли цигара?
- Благодаря, не пуша.
Пуша само, когато съм гладен. Имам дъщеря на твоите години.
Синът ми загина. Борец.
Тръгна детето след мен. Какво да се прави...
Къде сме?
- При "Мокри гори".
Колко остава?
- Около 2 часа.
Трябва да свалим тези белезници. Изтръпна ми ръката.
Недей, оня лудия обикаля час по час.
Недей да спиш.
- Така по-бързо ми минава времето.
Не мога да свикна, че войната свърши.
Аз пък не мога да се сетя, кога започна.
Превод : iklv Редакция: verannika