The Entity (1982) Свали субтитрите
Можете да влезете. Знаете ли къде е?
- Да. Благодаря ви.
Извини ме за закъснението. Колата ми се повреди. Можеш ли да повярваш?
Участват: БАРБАРА ХЪРШИ, РОН СИЛВЪР, ДЕЙВИД ЛАБИОЗА
ДЖОРДЖ КОУ, МАРГАРЕТ БЛАЙ
ЖАКЛИН БРУКС
МАЙКЪЛ ОЛДРИДЖ, РИЧАРД БРЕСТОФ, РЕЙМЪНД СИНГЪР
"Добрите машинописци си намират по-добре платена рабута."
НАТАША РАЙЪН, МЕЛЪНИ ГАФИН, АЛЪН РИЧ
АЛЕКС РОКО и др.
Музика: ЧАРЛЗ БЪРНСТИЙН
Оператор: СТИВЪН БЪРЪМ
По романа "СИЛА" на ФРАНК ДЕ ФЕЛИТА
Сценарий: ФРАНК ДЕ ФЕЛИТА
Режисьор: СИДНИ ФЮРИ
Бил. Отново не си изгасил лампите.
Чиниите са на масата, вратата на хладилника е отворена...
Писна ми. Къщата прилича на кочина.
- Здравей, мамо.
Здравей.
- Здравей.
Някой да се е обаждал?
- Не. Приятелят ти не се е обаждал.
Сигурен ли си?
- Щях да ти кажа.
Телефонът не е звънял.
Как ще го чуеш, когато радиото свири?
- Имам добър слух.
Какво има?
Не знам.
Защо училищният ти възпитател иска да ме види?
Не знам, мамо.
Настроението ти се е скапало.
Неприятности ли имаш?
- Мамо, това са безсмислици.
Не се тревожи. Забрави за това.
Ще идваш ли скоро?
- След малко. Само да довърша тук.
Мамо! Какво има?
Той е в стаята! Огледай се!
- Кой?
Огледай стаята!
Елате при мен.
- Мамо!
Прозорците са затворени. Ще проверя банята.
Виж в килера!
Празен е.
- Огледай из цялата къща!
Мамо. Тук няма никой.
- Обади се на полицията.
Няма никой. Предната врата е заключена, а гаражът е затворен.
Не видя ли някого? Не чу ли нещо?
- Не. Само твоите викове.
Мамо, сигурно си сънувала кошмар.
Престанете да плачете.
Ким. Кими, ти сънуваш кошмари.
Сега и мама е сънувала такъв.
Съжалявам.
Добре ли си, мамо?
- Да.
Бил! Нещо приближава!
- Какво?
Трябва да излезем от къщата! Да вземем децата!
Да излизаме, миличките ми. Не!
Какво става?
Влизайте в колата.
Господи, ключовете.
- Аз ще ги взема.
Стой тук. Веднага се връщам.
- Не плачете.
Не се тревожете. Просто отиваме на друго място.
По дяволите...
По дяволите.
Чу ли го?
Чу ли го?
- Кое?
Ще донеса възглавници и одеяла.
Били, скъпи, ще ми помогнеш ли?
Браво.
Да видим... Джули ще спи там, а Ким и мама - тук...
Изглежда ще спиш на пода, Бил.
- Скъпа, ще си лягаме ли?
След малко, Джордж.
- Ние ще се оправим...
Виж. Благодаря ти.
Я стига. Нали затова са добрите приятели?
Не се срамувай, защото сутринта в хладилника ще има много храна.
Знаеш как е.
- Да.
Да се наспиш хубаво.
- Ти също.
Лека нощ.
Добре ли си?
- Да, ако и ти си добре.
Мамо, не разбирам какво става.
И аз не разбирам.
Добре ли си?
Лягай си.
Лягай си.
Добро утро! Карла, съжалявам.
Не исках да те изплаша. Как спа?
Страхотно. Направихме закуска и кафе. Искаш ли?
С удоволствие. Силно ли е?
Разбира се, че е силно.
- Добро момиче.
Мляко и захар?
- Да.
Колко е хубаво да слугуваш у нас.
Какво ще кажеш за мен и Джордж? Успяхте ли да спите от хъркането ни?
Някое от децата падна ли от дивана?
- Всичко е наред.
Какво се случи с вас снощи?
Нищо. Едно или две захарчета?
Две, благодаря.
Навън е хубав ден, нали? В добрата Южна Калифорния е слънчево.
Изнасилиха ме.
Какво?
- Изнасилиха ме.
Карла, съжалявам, скъпа. Нямах представа.
Господи.
- Чувствам се отвратително.
Как стана?
Бях сама в стаята си...
Нещо ме сграбчи и започна да ме души.
Обади ли се в полицията?
- Не.
Защо?
- Нямаше причина.
Как така?
Нямаше никой при мен.
Провери ли вратите и прозорците?
- Бяха заключени. Нямаше никой.
О, Карла. Почакай. Скъпа, не те разбирам.
Нападнаха ли те или не?
- Просто се случи.
И когато...
Когато свърши...
...той изчезна.
Сякаш никога не е бил там.
Виждаш ли? Няма обяснение, нали? Бях блъсната.
Блъсна ме два пъти, Синди.
- Карла, вземаш ли опиати?
Не вземам опиати.
Тогава трябва да те прегледа лекар.
Карла, ти си най-уравновесеният човек, когото познавам.
Определено не си луда. Но щом казваш, че мъж, който не е бил в стаята ти,
е имал полово сношение с теб, значи ти трябва добър психиатър.
Не мога да си го позволя.
- Напротив, можеш.
Бети Ривърс посещава университетската клиника.
Плаща колкото може.
- Не искам. Не съм луда.
Разбира се, че не си. Аз не съм, ти не си.
Ти може и да си луда.
Синди, къде е кафето?
- Онзи там е луд.
Помисли си. Бъди честна със себе си и всичко ще бъде наред.
Ще си помисля.
- Добро момиче.
Бих искал чаша кафе, скъпа.
- Идвам, Джордж.
Силно и горещо, както го обичаш.
- Тя ще си тръгва ли днес?
Скъпи, нямах възможност да й кажа...
По дяволите. Нали щеше да й кажеш тази сутрин?
Ще й кажа, но това, което се е случило с нея, е ужасно.
Сигурно са я изритали от квартирата, щото не си е платила наема.
Не й давай пари.
Не ми викай.
- В собствената си къща мога да викам.
Не искам да нараня чувствата й. И без това й е трудно. Приятелка ми е.
Стига си ревала.
- Тя има неприятности.
Щом ти е приятелка...
- Стига си викал.
Цялата нощ ли ще останем тук, мамо?
Деца, стойте тук.
Чуваш ли това?
Чу го, нали?
Аз го чух, мамо.
- Какво беше?
Дойде изпод къщата!
Били, да се махаме!
- Мамо!
Недей! Не слизай долу! Там има нещо! Недей!
Мамо, пусни ме.
Върни се! Бил, върни се!
Бил, да се махаме оттук!
Кажи нещо! Бил!
Открих го. Ето го. Виж.
Щом докосна тръбата, тя започва да шуми.
Виждаш ли?
Кой я докосна преди?
Мамо. Ще оставя вратата отворена.
Добре.
Майка ти не те ли е учила да не си тръгваш без да се сбогуваш?
Виждам, че диванът вече е зает. Тогава ще спя на леглото.
Какво му каза на Джордж?
- На дъртия мърморко ли?
Мисли, че съм при сестра си в Ресида. Не че ми пука какво мисли,
след като се държа лошо сутринта.
- Всичко е наред.
По дяволите. Трябва да го напусна. Е, само да имах смелост.
Започнал е да придобива лоши навици. Знаеш ли? Мислех си нещо.
Може би трябва да напуснеш тази съборетина.
Как? Не мога да си позволя.
Нямам пари за наема този месец. Имам срок. Не мога да напусна.
Щом завършиш курса по машинопис, ще си намериш добра работа.
Надявам се. На това разчитам.
Карла, веднага щом Джери се върне, трябва да се ожените.
Джордж каза, че в момента той прави пари.
Обича те безумно, обича и децата.
Чуй ме, скъпа. Омъжи се за него и пътят ще ти бъде отворен.
Що за прищявка да спиш на дивана?
Коя страна от леглото искаш?
Как коя? Добрата страна.
Няма никакво значение. Толкова съм изморена, че бих спала върху камъни.
Лека нощ, миличка.
- Лека и на теб.
Джули обича картофи, а Ким обича Фритос.
Спокойно. Ще ги закарам и ще ги взема навреме от училище.
Страхотна си. Ще ти се отплатя.
Благодаря ти.
- Пак заповядай.
Изглеждаш прекрасно. Ще се чуем.
- Добре.
Не позволявай на Бил да закъснее за училище.
Чао.
- Чао.
Нямаме ли спиране? Нямаме ли граници?
Запитайте се: "Колко трябва да дам на Господ?"
Какво става? Спри!
Спри!
Не!
Здравейте.
Аз съм доктор Снайдърман.
От психиатричната колегия на тази клиника.
Студено ли ви е? Понякога става течение от другите помещения.
Кажете ми, за пръв път ли ви се случва подобно нещо?
Не.
Първият път беше различно. Бях изнасилена.
В дома си ли?
Кой ви изнасили?
Не знам. В стаята нямаше никой.
С други думи, не ви е изнасилил истински мъж, така ли?
Той изчезна.
Ясно. Но го почувствахте в себе си?
- Определено.
Усетили сте мъж?
- Едър мъж.
Изпитахте ли болка?
- Да, разбира се.
Беше мръсен.
- Искате да кажете, че го подушихте?
Разбирам. Той изпразни ли се?
Така мисля.
Но когато синът ми влезе, в стаята нямаше никой.
Какво си помисли? Синът ви?
Помисли, че съм сънувала.
А според вас, какво се случи?
Добре. Всичко е наред, Карла.
Това единичен случай ли е?
Не. Имаше и втори път...
Той не ме последва, когато отидохме в апартамента на моя приятелка.
А днес сутринта шофирах за работа...
Опитал се е да ви убие?
Какво мислите?
Хайде, бъдете откровен. Кажете ми.
Смятате ли, че съм ненормална?
- Ненормална?
При всеки човек е различно.
Значи нищо не можете да направите?
- Не и на този етап.
Трябва да разберем какъв е проблемът.
- Дотогава ще съм мъртва.
Не мисля така.
Карла, ти направи много добре като дойде тук.
Означава, че искаш да си добре. Първата стъпка е най-трудна.
Бих искал да направим няколко медицински и психологически теста.
Нищо необичайно. Няма да боли, без уплаха. Ще отнеме около два часа.
Скучни са. Ще ти бъда благодарен, ако не заспиш през това време.
Сега ли?
- Да, стига да имаш време. Става ли?
Хайде. Ще те заведа в лабораторията.
Защо си тук?
- Не можах да заспя.
Тревожех се за теб.
Къде са другите?
- Били прави нещо в гаража.
А Ким отдавна заспа.
Нарани ли те докторът?
- Не, миличка. Само си поговорихме.
Мамо, какво е станало с ръката ти?
- Не се тревожи. Лягай си.
Мамо?
- Какво?
Всичко ще бъде наред, нали?
Разбира се.
Много те обичам.
- И аз те обичам.
Заспивай сега.
Как се чувстваш?
- Добре. Просто съм изморена.
Можеш ли да поправиш колата?
- Мога, ама няма да е евтино.
Слушай. Ако Джери се обади, не му казвай нищо, ясно?
Лека нощ.
Лека нощ.
Господи.
Не!
Спри!
Карла, това е г-жа Хилиърд.
Ще ни покажеш ли за какво говориш?
Тук имам една.
Тук също.
И на гърба. Виждате ли?
И тук.
Спомена и за бедрата.
- Да.
Ето.
А синините върху глезените? Как се появиха?
Благодаря ви, г-жо Хилиърд. Това е всичко.
Добре, Карла. Можеш да слезеш от кушетката.
Разкажи ми за синините върху глезените си.
Не съм сигурна. Сякаш някой ме държеше за краката.
Като че ли друг му помагаше.
Искаш да кажеш, че не е бил сам?
За всеки крак ме държеше по един.
Значи е имало още двама?
Така мисля. Чувствах, че са по-дребни.
Като деца ли?
Не са деца. Много по-силни са.
- Джуджета?
Не знам. Не ги виждах. Почувствах ги.
Истински са, нали? Синините и ухапванията са истински.
Да. Синините и ухапванията са истински.
Болката е истинска. Чувствата ти също.
Вижте. Има места, на които не мога сама да се ухапя.
Виждал съм истерични пристъпи, водещи до удари, слепота и загуба на слуха.
Тестовете нищо ли не показаха?
- Нищо.
Знаем, че физическото ти състояние е отлично. Проблемът е психически.
Умствените ти способности също функционират нормално.
Остава ни само една сфера на изследвания.
Ранно психологическо и емоционално развитие.
Какво означава това?
Установено е, че някои спомени от живота ни никога не умират.
Те продължават да живеят в нас. Във всички нас. В мен, в теб...
Това влияе на остатъка от живота ни. Поради някакви причини те се появяват.
Понякога тази поява е насилствена. Причинява халюцинации, страх...
Колко е просто.
- Карла.
Ще ти предпиша успокоителни.
Просто ще потиснат страха, който е опасен колкото самозаблудата.
Ще пиеш по две преди сън.
Щом се прибереш, вземи си горещ душ, отпусни се.
Сложи децата да спят и искам някой да те наблюдава.
Не искам да оставаш сама. Наспи се добре тази нощ. Ясно ли е?
Ще отнеме много време, нали?
Възможно е. Нека да караме по ред.
Карла, още ли си тук? Почакай. Идвам веднага.
Какво е станало? Защо си още тук?
Два пъти виках такси. Не дойде.
- Нещо друго?
Ще си повикам пак.
- Мога да те закарам. Колата ми е тук.
Не, всичко е наред.
- Ела, няма проблем.
Благодаря, че ме докара.
- Дано шофирането ми не те стресира.
Така разбирам дали пациентите ми се доверяват.
Има някой вътре.
Наистина има някой.
Карла, бих искал да погледна в къщата. Може ли?
Добре.
- Сигурна ли си?
Здравей, Бил.
- Здравей.
Децата вечеряха ли?
Да. Отидоха на пица. Скоро ще се върнат.
Д-р Снайдърман, това е Бил.
- Здравейте.
Здравей. Модел 64-та ли е?
- Да.
Какъв двигател - 215 или 235?
- 235.
Добре.
Това ли е детската стая?
Уютна е.
Би ли ми показала откъде започнаха нападенията?
Може ли да вляза?
Спомена нещо за спалнята.
Оттук.
Карла, къщата не е обитавана от духове. Както и колата ти.
Защо виждам и чувствам тези неща?
Обясних ти за...
- Знам какво ми обясни.
Ужасен спомен от детството сега ме тормози.
Точно така.
Нищо ужасно не ми се е случвало, нямах нормално детство, но...
Колко хора са имали? Ами ти? Колко хора са имали нормално...
Някои неща са по-ужасни от други.
Някои деца са по-чувствителни от други.
Настани се удобно.
Наистина ли мислиш, че разговорите могат да оправят нещата?
Не знам, но поне е добро начало.
Добре. Ще говоря бързо, за да приключим с това.
Като дете преживявах всяка беда, описана в книгите.
Страхувах се от тъмното, страхувах се от баща си.
Не е за вярване, но той беше министър и използваше думи като "азе" и "тизе".
Бях на шест, когато разбрах, че не всеки говори така. За мен бе шок.
Защо се страхуваше от него?
Начинът, по който ме държеше в скута си, не беше обичайният за баща.
Как те държеше?
Знаеш какво имам предвид.
- Майка ти знаеше ли?
Мисля, че да.
После избягах. Дойдох в Ню Йорк и там срещнах Марио.
Били е абсолютно негово копие. Доста странно е.
Защо? Явно е бил хубавец, Били е красиво хлапе.
Беше.
Разкажи ми за него.
Бях на 16. Вече ти е ясна картинката.
Никога не съм срещала човек като него. Той беше невероятен.
В какъв смисъл? Невероятен в леглото?
Да. Невероятен и в други неща.
Но ти харесваше да се любиш с него?
После тръгна на зле.
Сексът ли?
- Всичко.
Забременях. Той започна да пие, да се друса...
Нещата се объркаха.
Какво стана с него?
Катастрофира с мотоциклета си.
- На колко години си била?
На 16.
- Божичко. Били още не е бил роден.
Не беше. Знаех, че съм бременна.
Как се почувства, когато той загина?
А ти как мислиш?
- Не знам. Кажи ми.
Беше ми съпруг.
- Да. Но не знам как си се чувствала.
Благодарих на Господ. Благодарих на Господ, че загина.
Благодарих на Господ и за Боб Гарет.
- Боб Гарет?
Бащата на Джули и Ким.
- Да, да...
Беше по-голям, знаеше много. Чрез него видях, че животът е добър.
Когато мъжът и жената се обичат, е добро. Да се правят деца - също.
Колко е просто.
- Боб е бил вторият ти съпруг.
Не. Така и не се оженихме.
- Къде е той сега?
Не знам.
Никога не се задържаше на едно място за дълго.
Впечатлен съм.
От какво?
- Как от какво? От независимостта ти.
Знаеш коя си, знаеш какво искаш, държиш семейството до себе си.
Имам нужда от помощта ти.
Наистина.
И няма да се съпротивлявам.
Защото ако проблемът е в мен, ако наистина съм болна,
трябва да ме спреш.
Но ако проблемът не е в мен,
тогава двамата трябва да приемем факта и да намерим начин да го спрем. Нали?
Да.
Мамо!
- Тук съм!
Мамо!
- Здравейте, момичета.
Как сте?
- Добре.
Д-р Снайдърман, това са Ким и Джули.
- Здравейте.
Добре ли се нахранихте?
- Да.
Имате ли място за десерт?
Време е да вървя.
- Добре. Ще те изпратя.
Чао, момичета. Беше ми приятно.
- Чао.
Притеснявам се за утре.
- За срещата с докторите ли?
Не се страхувай. Няма нищо необичайно.
Приятна вечер.
- Довиждане.
Но тук все още има нещо.
Мамо, нямам търпение.
- Не гледайте.
Почти е готово.
Това е най-хубавата част.
Мамо!
- Идвам.
Не гледайте още. Гледайте.
- Мамо!
Ще донеса стол.
- Не яжте с ръце.
Не започвайте без мен.
Мамо!
- Помощ!
Не ме наранявай!
Махни се, махни се!
Помощ!
Мамо...
Д-р Снайдърман го обясни като много мощен сън.
Г-жо Моран.
Вие повярвахте ли му?
Опитах.
Но не сте повярвала.
Защо?
То нарани сина ми. Счупи му ръката.
Децата ми го почувстваха.
Имам белези по тялото. На места,
където и насън не мога да ги направя.
Защо напада теб, Карла,
а не някой друг?
Не знам.
Предполагам изборът му е такъв.
- Избор?
Защо?
Може би ме намира за привлекателна.
Ще има ли последици за вас като жена, ако това ви остави?
Или бъдете излекувана?
Не. Няма да ми повлияе. Мразя всичко това.
Прилича на кошмар, от който не мога да се събудя. Искам да се махне.
Разбира се, че искаш, Карла. Ние ще опитаме да ти помогнем.
Не съм сигурна, че от тези приказки има полза.
Това е нашият начин да разберем.
Този начин досега не ми помогна. Нито д-р Снайдърман.
Извинете ме. Отивам на летището да посрещна някого. Няма проблем, нали?
Разбира се. Много ви благодарим за този разговор.
Млада жена.
- Да.
Как се запозна с нея?
- Повикаха ме една вечер в клиниката.
Просто изникна от нищото?
Така се е случило.
Да.
- Тя мастурбира.
Измислила е всичко, за да прикрие това, което всяко малко момиче прави.
Моите уважения, сър, това беше първоначалната ми диагноза.
Мисля, че всички сме на мнение, че тя няма криза на личността.
Каза ни, че децата й също са почувствали нещо...
Масова халюцинация. Разпространена лудост.
Истерията е заразна. Всеки може да види и усети несъществуващи неща.
Децата й просто споделят самозаблудата.
Класически случай, но съзнанието й възприема много силни и точни чувства.
Защо толкова упорито поддържа тези халюцинации?
Фил, виж й досието. Тя смята, че баща й я желае сексуално.
Влюбила се е в младеж - бързо израснало хлапе.
Той опитал да се докаже като мъж. Не успял. После се забърква с този...
Джери Андерсън?
- Не, Гарет. Боб Гарет.
Мъж, достатъчно възрастен, за да й бъде баща. Следиш ли мисълта ми?
Не съм съгласен.
- Безопасен секс. Историята на Карла.
Тя систематично отказва да възприеме нещата от реалния живот.
Има три деца.
- Това какво доказва?
Вече не прави секс, за да има деца.
- Факт, който не бях забелязал.
Е, вече знаеш.
- Не истински секс.
Цели 32 години животът на Карла е бил спокоен.
Внезапно среща този тип... Как му беше името?
Джери Андерсън.
Така. И бум! Заживява в перверзна фантазия.
Разбираш ли? Ситуация, освобождаваща много енергия, която води до срив.
Заради Андерсън ли?
- Да. Той е истински мъж.
Желае истинските неща. Стига игрички с хлапета и по-възрастни мъже.
Щом се изправя срещу действителността, психиката на Карла се срива.
Тя изпада в някаква детска фантазия.
Съветвам те да я изследваш още. Мисля, че ще разкриеш и друго.
А може би, че Карла не е тази, която изглежда.
Разбрахме се.
Изглеждаш различно.
- Как?
Нещо в лицето. Погледът ти е сериозен.
Твоят също.
- Не.
Очите ти изглеждат различно.
Какво има?
Мина много време. Беше отдавна.
Нещо лошо ли се е случило? Били?
- Не, не.
Аз? Кажи ми де.
Нищо. Просто...
Страхувам се.
Когато не си до мен, се страхувам да не те изгубя.
Няма да ме изгубиш, мила.
Мисълта за това ме побърква.
- Недей.
Ами ако съм луда?
Какво ще стане, ако съм луда?
Няма да полудееш, всичко е наред.
Какво ще направиш, ако съм луда? Ще ме изоставиш ли?
Все още ще си моята Карла.
Защо толкова се притесняваш?
Готова ли си за изненадата ми?
Да.
Отново ще тръгвам на път, но този път за последно.
Щом се върна, ще е завинаги. Поемам службата в Ел Ей.
Ще бъдем семейство, Карли. Всички.
Вземи ме със себе си.
Моля те. Пусни ме в джоба си и ме вземи.
Знаеш, че не мога. Не питай. Що за разговор водим?
Да те взема с мен. На път ли?
- Бих тръгнала където и да е с теб.
Ами работата ти? Курсовете? Децата?
Кой ще се грижи за децата?
- Добре, стига.
Прав си. Храня празни надежди.
Отново заминаваш, а аз оставам да се мъча.
Мила, криеш нещо от мен. Защо се мъчиш?
Защото теб те няма. Това е мъчение за мен.
Карла, всичко ще се промени.
- Разбира се. Щом се върнеш.
Само още едно пътуване. Така е откакто се запознахме.
Само още едно пътуване.
Недей. Съжалявам. Не се чувствам добре.
Трябва да си вървя. Късно е, трябва да ставам рано.
Ще те закарам вкъщи.
- Не. Повикай ми такси.
Не си прави труда.
Господи.
Махай се! Махай се!
Разбила си стаята и си крещяла на Били.
- Имах оргазъм.
Какво?
- Имах оргазъм.
Оргазъм ли?
Да. Бях заспала. Промъкна се, докато спях.
Посрамена съм.
Посрамена съм.
Карла, искам да те настаня в болница.
Не. Няма да позволя.
- Само за двуседмични изследвания.
Което е същото. Знаеш го.
Карла, можем насила да те задържим. Да, можем.
Например опит за самоубийство.
- За какво говориш?
Какво направи с колата си?
Опита се да ме убие.
- Опитала си сама да се убиеш.
До края на деня ще те задържим.
- Не можете.
Нямаше свидетели. Сама решавам.
- Какво? Да останеш болна ли?
Да остана жива. Не ме интересува какво мислиш, силен е колкото теб.
Ще ме убие, ако поиска.
- За да ти попречи да се излекуваш?
Както искаш така го наречи.
- Точно така се нарича.
Какво ще правиш с Джери?
- Какво мога да направя от изолатора?
А децата ти, Карла? Рискуваш да ги нараниш.
Не. Няма.
Били си е счупил ръката. Травмирала си го психически.
Всичко е наред с децата ми.
- Карла, средата е неподходяща за тях.
Мислиш ме за луда. Въпросът е дали съм луда, или има нещо друго.
Искаш да бъдеш жертва ли?
- Да, да...
Ще си стоя вкъщи. Ще ходя на курсове, ще търся работа.
Но в болница няма да вляза.
Ще се предадеш ли?
- Не. Не.
Защо не?
Защото ще му сътруднича.
Карла, ти си много умна жена.
Вслушваш се в разума, нека да поговорим разумно.
Никакви въпроси и отговори, става ли?
Някога хората са вярвали в свръхестественото.
Разгледай тези снимки.
Плашещи са, нали? Прилепи, върколаци, дракони, демони...
Разни зли духове.
Работата им била да насилват хора сексуално.
Да ги оплождат.
Според теб тези съществуват ли?
- Не съм глупачка.
Не съм казал, че си. Но защо хората са ги виждали?
Как мислиш? Можеш ли да се досетиш?
Знаеш ли защо? Реакция поради силна уплаха.
Това няма нищо общо с мен.
- Има, и то много.
Няма нищо общо с мен.
- Има.
Свързано е с теб.
Тези духове са плод на въображението, но хората са ги видели.
Карла, да предположим, че скромен мъж изпитва страст към своята съседка.
Знае, че не е редно и се чувства зле, но копнежът расте и расте.
Копнежът може да бъде адски мощен. Как мъжът се справя с него тогава?
Той измисля създание. Изкусително, зло и грозно създание,
което е идеален образ на собствения му копнеж, Карла.
Нямам нужда да измислям нищо.
- Стига, Карла. Имаш страшна нужда.
Страхувала си се от баща си. Имал е мръсни помисли. На 16 си забременяла.
Млъкни!
- Дрогираният ти приятел катастрофира.
Стига!
- Зарязват те с две деца. Да спра ли?
Говори. Кой е бил лош в семейството?
- Всички.
Добре си познавала семейството си, за да знаеш, че са лоши. Била си дете.
Секс. Страхуваха се от секса.
- Секс, секс...
Точно така. Да вложим малко въображение.
Нека съберем парчетата от пъзела. Твоето създание е знак, Карла.
Знак на какво?
- Не знам. Ще разберем.
Може би е човек, страх от нещо...
- Не се крия от никого и от нищо!
Карла. Да поговорим за този посетител. Твоят въображаем посетител.
Писна ми...
- Какво знаем за него?
Опиши го. Какво знаем?
Че е едър и силен. Невероятно силен. Сама каза, че е невероятно силен.
За какво му е помощ? Имал е двама дребни помощници, нали?
Единият е едър, а другите - по-дребни. Били е едро и силно хлапе.
Говориш мръсотии!
- С Джери не ти върви.
Успокой се, Карла!
- Ще се успокоя като си тръгна!
Той говореше за едър човек и двама по-малки.
Намекна, че искам да правя любов с Били.
Мръсни приказки.
Така ли?
- Глупости. Говореше само глупости.
Мисля, че е прекалил.
- Той постъпи долно и отвратително.
Изследванията му са болезнени...
- Не са изследвания. Няма да се върна.
Може би избързваш.
- Няма да се върна там.
Скъпа?
- Какво?
Ще тръгваме ли?
- Да, Джордж. Само минутка.
Отивам в колата. Да не закъснеем.
- Добре, скъпи. Няма да закъснеем.
Не искам да ви създавам неприятности. Не трябваше да идвам.
Просто трябва да присъстваме на този скучен прием.
За Джордж е много важно.
Ще се видим утре.
- Не. Остани у нас. Няма да се бавим.
Стига, Карла. Искам да си поговорим още. Карла?
Ще ни изчакаш ли, докато се върнем?
- Да.
Моля те. Имаш изморен вид. Седни и хапни нещо.
Приятно изкарване.
- Добре. Ще се видим после.
Здравей, Бил. Как са момичетата? Всичко наред ли е?
Д-р Снайдърман ли? Не си му казал къде съм. Не искам да говоря с него.
Хубаво. Знаеш номера, ако има проблем, ми се обади.
Ще се прибера след два часа. Добре.
Какво беше това?
- От нашата къща ли дойде?
Карли?
Божичко, Карли.
Господи, разбила е цялата къща.
Не е тя. Ти сам видя.
Тя не би могла да го направи.
И двамата го видяхме. Стояхме там и го видяхме, Джордж.
Видяла си го?
- Да, видяхме го.
Видяла си го?
- Моля те, прости ми, Карли.
Моля те. Не трябваше да те изпращам в болница.
Видяла си го?
- Толкова съжалявам.
Моля те, прости ми.
- Значи го видя.
Видя го!
Видя го!
Карла, погледни.
"Неправдоподобността на невъзможното"
Психична самозащита.
- Страхотно.
Прегледай я. Аз ще огледам раздел "Психология".
Да погледнем Роджър Макгибън.
Случаят не е сериозен. Недостатъчни потвърждения за феномена.
Но моделът е класически. Студ, миризма, движещи се предмети.
И в случая - поява на привидение.
Да, ама привидението и движещите се предмети
не са събития, случващи се заедно.
- Извинете.
Извинете. Всъщност се случват. При мен е всичко заедно.
При вас?
Всичко започна да се разпада, всичко се разтресе.
Като земетресение?
Не точно. Много по-силно е.
Опитах се да изляза, исках да измъкна и децата.
Повиках Бил. Той беше в другата стая. Вратата се блъсна. Беше страшно...
Къде е Били?
- В гаража. Можете да поговорите...
Така ли се блъсна вратата?
- Много по-силно.
Банята. Ето тук... ме нападна.
Вратата беше заяла. Опитах, но не можах да отворя.
През онази нощ беше заяла.
Да.
Стаята на момичетата. В момента спят, не искам да ги будя.
Спяха ли по време на нападението?
- Да...
Спят на шум. Едно от хубавите неща при децата.
Всекидневната. Тук Били бе ударен от мълнията. Тя премина през него.
Той си счупи ръката...
- Като електрически заряд ли?
Не знам, премина през него...
- Като волтова дъга?
Звучеше ли като...?
Не ми вярвате, нали?
Г-жо Моран, разберете. Много искаме да ви вярваме.
Искаме да разберем дали е истина.
Искате ли кафе?
- Да.
Много мило от ваша страна.
Господи! Усещаш ли тази воня?
- Божичко.
Ужасна е.
Видяхте ли?
Не ви излъгах.
Г-жо Моран, мисля, че е наложително
да докараме апаратурата, която носим в колата.
Да.
- Да.
Джо!
Джийн, да се омитаме оттук.
Г-жо Моран, добре ли сте?
Г-жо Моран?
Джийн, да се махаме.
- Не, не се страхувайте.
Той е слаб.
Слаб е!
Не може да ни докосне!
- Джийн, снимай!
Не мога да повярвам.
Не може да ни докосне!
Умри, копеле! Умри!
Умри!
Не можеш да ни докоснеш!
Умри!
Умря.
Вече не може нищо да ми направи. Вие сте тук. Не може да ме нарани.
Благодаря ти, Боже. Благодаря.
Видя ли го? Засне ли го?
- Мисля, че да.
Благодаря ви!
Ще повикам децата.
- Трябва ни йонен детектор...
Ставайте всички. Денят е прекрасен.
Чудесен ден. Ела...
Навън е красиво. Не е ли красиво?
Проверихте ли ел. инсталацията? Може да е късо съединение.
Тя му говореше сякаш е истинско. Като че ли е живо.
Възможно ли е да е халюцинирала?
- Как ще заснемеш халюцинация?
Това прилича на електрически заряд.
Ами това разклонение? Ето тук.
Възможно ли е да е глава? И рамо?
Чувстваме, че тази снимка е доказателство, д-р Кули.
Не знам.
Отнема много време, за да се намери стабилно доказателство.
Трябва да проверите всяка възможна алтернатива.
А миризмата и трусовете? Това е класически полтъргайст.
Може да е от умряла котка и вибрации.
Не знам какво си мислите, че сте открили, но си играете с огъня.
Съветвам ви да започнете с традиционния видим свят.
Нуждаем се от още апаратура.
- Ще ви осигуря, щом му дойде времето.
Казахте, че жената ходи при психиатър?
- Да.
Искам да знам каква е диагнозата й.
- Докторът работи тук.
Правим най-доброто, което можем. Имаме много хора и приятели.
Ще натъпчем всичко с електроника и ще уловим всяко движение.
Поставяме рентгенови пластини. Не. Сега разполагаме техниката...
Извинете, търся Карла Моран.
Ще наблюдавате феномена?
- Феномен ли?
Не. Аз съм Фил Снайдърман. Карла е мой пациент.
Здравейте. Джийн Крафт. Отдел "Психология".
Приятно ми е. Кой факултет? Клиниката или д-р Морис?
Не. Парапсихология. Д-р Кули.
- Джийн, подай ми една ролка.
Веднага.
- Какво точно правите тук?
Събираме данни за феномена.
Нима? Мислех, че надничате само под леглата и в килерите.
Обръщаме всеки камък. Благодаря за шегата.
Имаме много интересна електрическа структура, причинена от силата.
Силата? Извинете, че ви го казвам,
ако желаете да влезете в телевизионно предаване, нямам нищо против.
Но тази жена е под моя грижа. А вие й вредите.
Благодаря ви за професионалното мнение, доктор...
Снайдърман.
- Снайдърман.
Къде е Карла?
- Отзад.
Не смятам така, защото вас дори ви нямаше тук.
Карла?
Здравей.
- Здрасти.
Голяма компания имаш.
Вчера не дойде в болницата и аз се разтревожих.
Много мило от твоя страна.
Изглеждаш страхотно.
- Никога не съм се чувствала по-добре.
Наистина ли?
Може ли да поговорим някъде?
Да.
Не те виня, че не дойде. Аз наистина прекалих.
Трябва да знаеш нещо. Чувствам се превъзходно.
Нападенията спряха. Няма причина да идвам при теб.
Помниш ли онези картинки с прилепите и драконите?
Ето това търсят тези. Фантазии.
- Не, те правят снимки.
Карла, какво ще кажеш двамата с теб да направим сделка?
Можеш да идваш при мен, а твоите учени приятели да са тук.
Не виждам смисъл.
- Сякаш посещаваш двама доктори,
които изказват различни мнения, като ортопед и хирург.
Не искам.
- Защо? Какво имаш да губиш?
Аз ти повярвах. Знаеш го.
Всеки път ти откриваше нещо ново и нещата се влошаваха.
Писна ми да слушам, че всичко ще се оправи,
веднага щом открием основния проблем в мен.
Проблемът е в теб, Карла.
Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Здравей, Били. Били...
- Да?
Направи ми услуга. Другият път не се преструвай.
Когато майка ти помисли, че види или чуе нещо, ще поиска да потвърдиш.
А тогава е по-трудно да бъде убедена, че всичко е плод на фантазиите й.
Не си счупих ръката чрез преструвки.
- Има логично обяснение за това.
Ако те е грижа за майка ти, не се преструвай другия път.
Разбира се, че ме е грижа. Но не се преструвам и не лъжа.
Искаш ли да знаеш защо не ме посещава? Едни кретени поддържат фантазиите й.
Наблюдават къщата. Търсят някаква сила.
Наричат го "сила".
- Кретени?
Казаха, че са от университета. Парапсихолози.
Доктор Кули.
- Елизабет Кули. Съмнителна птица.
Как ще се отървем от тях?
- Няма да е лесно.
Те не са продавачи на думи. Те са академично общество.
Дрън-дрън. Опасно е. Подхранват илюзиите й.
Щом задълбаят надълбоко, тя напълно ще откачи.
Няма какво да направим. Поне не легално или от медицинска страна.
Животът й, къщата, илюзиите.
Докато не прекрачи линията на нормалната лудост, е недосегаема.
Хайде.
Хайде, покажи се, страхливецо.
Сега съм събрала мощ, покажи колко си смел.
Само това ли можеш?
Няколко смешни светлини? Излез. Искаме теб!
Покажи се, проклетнико!
Като в капан ли се чувстваш тук?
Ще се покажеш ли?
Няма да се покажеш.
Няма да се покажеш, защото си дяволско изчадие и те е страх.
Ще чакаш да остана сама, нали?
Тогава ще нападнеш мен и децата ми.
Покажи се.
Покажи се.
Джо, включи осветлението.
Видяхте ли го?
- Да, г-жо Моран. Видяхме го.
Благодарим ви. Ще ни извините ли?
Свърши ли се?
- Засега.
Добре ли си?
Добре. Отивам да лягам.
Лека нощ.
Ще се видим. Извинете.
- Лека нощ, Били.
Благодарим ви. Скоро ще тръгваме.
Какво правите вие двете?
Ние те чухме, мамо.
- Всичко е наред.
Какво мислите?
- Никога не съм виждала подобно нещо.
Смяташ ли, че бяхме под някакъв вид хипноза
и че това беше масова халюцинация?
Винаги съм вярвала, че има два съществуващи свята -
видим и невидим.
Ние хората живеем само в единия.
Възможно ли е такава разумна, безплътна сила
да е пресякла границите на нашия свят?
Как ще докажем?
- Трябва да я изолираме.
Да я примамим, да намерим начин да я контролираме.
Лека нощ, г-жо Моран. Благодарим ви.
- Лека нощ, г-жо Моран.
Измислихме как ще действаме по нататък. Много благодарим.
Записа ли го на видео?
- Да.
Джери.
- Здравей, сладурче.
Какво става?
- Защо не се обади?
Обадих се. Но всеки път се включваше различен глас. Какво става тук?
Тези хора са от университета.
От университета ли?
Липсваше ми. Виж, цялата треперя.
Да пийнем.
Донесох хубаво вино.
Пий сам. На мен не ми се пие.
- И ти ще го опиташ.
Прибрах се завинаги.
За какво е всичко това?
Опитват се да помогнат.
На кого?
- На мен.
Не разбирам.
Бях болна, Джери.
От какво?
Нещо идваше при мен... през нощта.
Имаш предвид кошмари?
- Да.
Нещо като кошмари. Точно така.
Хората, които видя, са психолози и доктори.
Те имат теория, че в къщата има нещо, което не ми дава мира,
и се опитват да разберат какво е.
Някои от тях не са ли много млади, за да бъдат доктори?
Ти си луд.
- Това не е въпрос на луд човек.
Да, луд си.
- Е, след като повдигна темата,
кой води разни колежанчета у дома си, защото не може да спи?
Като не можеш да спиш, вземаш хапче.
- Не правя купон. Наистина.
Искам само просто обяснение. Все още не знам какво те тревожи.
Не ме прави на глупак, става ли?
- Извинявай.
Довери ми се. По дяволите, кажи ми какво става?
Нямам представа. Не правя разлика между случващото се
и това, което мисля, че се случва.
Знам само, че всичко започна, когато ти замина.
Не искам да прозвучи като че ли те обвинявам, но започна тогава.
Кое започна тогава, Карли?
Добре.
Аз бях...
Аз бях нападната. Вече няма нищо, затова бъди спокоен.
Била си нападната? От кого?
От никого.
От някой, който не можеш да видиш. Господи, лудост е. Беше като лош сън.
Не знам как да ти обясня. Думите ми звучат налудничаво.
Звуча налудничаво.
- Скъпа.
Карла. Знаеш ли, че за миг ме изплаши?
Помислих, че някой наистина те е нападнал.
Скъпа.
Знам защо не можеш да спиш, но вече съм при теб.
Гарантирам ти, че тези кошмари и лоши сънища
никога няма да те притесняват.
Този път оставам. Никакви пътувания.
Никакви престои за една нощ, скъпа.
Започваме от сега и ще бъде завинаги.
Да си лягаме.
Нека да отидем у вас.
Вече съм до теб, а щом съм до теб, нищо лошо няма да ти се случи.
Вярваш ли ми?
Имам нещо за теб.
Какво е?
Ще видиш.
Красива е.
Чиста коприна е.
- Мека е.
Облечи я заради мен.
Хайде. Имам повод. Облечи я.
Скъпа, мислех си, ако...
Моля те, помогни ми. Помощ.
Помогни ми...
Спри.
Спри. Махни се от нея.
- Помогни ми.
Спри! Спри!
Кучи син!
Копеле мръсно! Кучи син такъв!
Тя ще се оправи.
Все още е немощна, затова не оставайте при нея дълго.
Влезте. Нетърпелива е да ви види. Първата стая вдясно по коридора.
Само за кратко, моля ви.
Джери, тя ще се оправи. Има леко сътресение.
Благодаря на Бог, докторе. Благодаря на Бог.
Защо не отидеш да я видиш? Тя иска да те види.
Не, докторе. Не мога да бъда с нея.
Не мога да се справя с това.
- Какво говориш? Тя има нужда от теб?
Обичах я.
Щяхме да се оженим.
Бих приел всичко. Заболяване, рак...
- Това е заболяване, Джери. Същото е.
Не и това, което живее с нея.
- Джери, тя е болна.
Просто го проумей. Всичко е в главата й. Няма никого.
Няма никого.
- Стига. Там имаше някого.
Имаше.
- Спокойно.
Не можех да го видя, но усещах, че има някого. Виждах...
...все едно, че някой я натискаше. Нещо я буташе.
Виждах как я докосваше по гърдите.
Стискаше я по гърдите, само дето не виждах пръсти.
Съжалявам.
- Всичко е наред...
Момчета, какво правите тук?
- На посещение при приятел.
Трябва да тръгвам.
- Не, не.
Джери, тя има нужда от теб много.
- Всичко е наред. Ще тръгвам.
Джери...
Погледни ме.
- Благодаря, че се обади, Били.
Да вървим.
- Не. Искам да остана с мама.
Хайде. Да вървим.
До после, мамо.
Надявам се, че сте добре, г-жо Моран.
Трябваше да останем в къщата. Съжалявам.
Не му е времето да го казвам, но ние се страхуваме за вас.
Имаме идея, която може би ще помогне.
Искаме да изолираме това нещо и да го обездвижим.
Нуждаем се от съгласието ви. Означава с ваша помощ.
Това, което искаме, никога досега не е правено.
Ще вземем всички предпазни мерки.
Ще направя всичко, за да се отърва от него.
Джери беше единственият й контакт с реалността.
Искам онези двамата да се махнат.
- Не виждам какво мога да направя.
Отиди при декана. Може той да помогне. Може да ги държи настрана от нея.
Осъзнаваш ли какво искаш? Спорът, който водим от месеци,
може да се усложни.
Всичко е заради Карла Моран.
Някой трябва да се грижи за нея.
Остави я, Фил. Нямаш нито професионален, нито личен избор.
Както виждате, това е скоро откъсната роза.
А това е съд с течен хелий.
473 градуса под нулата. Най-студеното познато ни вещество.
Всичко, замръзнало на тази температура, ще се счупи при най-лекия допир.
Искаме да установим дали тази сила има маса.
Ако наистина е така, ще можем да я замразим,
да потвърдим, че съществува и че не е плод на психиката.
Ще стане.
- До известна степен такава сила
от друга реалност никога не е била изолирана.
Ето я.
Госпожо Моран.
Нека ви взема багажа.
Радвам се да ви видя. Всички се вълнуваме заради експеримента.
Добре дошли.
- Г-жо Моран?
До после.
Погрижихте ли се за децата?
Оставих ги при приятелка.
- Добре.
Нека ви покажа новата ви къща.
Боя се, че не сме ви осигурили всички удобства,
но се надявам чувството да е приятно.
И познато.
- Внимавайте къде стъпвате.
Всички се трудиха усърдно, за да пресъздадат вашия дом.
Използвахме различни цветове.
- Има и други различия.
Няма ключове за осветлението. Трябва да контролираме електричеството.
Това е детската стая.
Леглото не е на мястото си.
- Това не е от значение.
Къщата не е покрита с таван. Онова там е камера.
С изключение на банята. Има таван, но без водопровод.
Ние ще ви даваме вода. Има химическа тоалетна.
Изглежда ли ви познато?
- Добра имитация.
Помнете, не се преобличайте тук.
Камерата ще ви наблюдава. Също и Джийн и другите.
Имахме малък проблем в кухнята.
Няма газ. Има ел. котлон и хубав хладилник.
Като на палатка.
Г-жо Моран, искам да ви покажа нещо.
Прилича много на къщата ви, нали? Всекидневната. Донесох книгите ви.
Застанете тук с мен.
Г-жо Моран, това е защитеното пространство, за което говорихме.
Двойно, огнеупорно стъкло с вакуум между панелите.
Обезопасено е. Не можем да пуснем хелия, докато не влезете тук.
Щом ви кажем,
идвате по най-бързия начин в защитеното пространство.
За останалото ние ще се погрижим.
Така. Време е да се приготвим.
Настанете се удобно.
Не сте сама. Не се стеснявайте да искате каквото ви трябва.
Не се страхувам.
Дори и да не го хванете, пак не се страхувам.
Къде отивате?
Експериментът на Кули?
- Да.
Д-р Снайдърман, Медицински институт.
Насам, докторе.
Карла, искам да поговорим насаме.
Има ли място, където можем да поговорим?
Насаме?
В банята.
Хубаво обзавеждане са направили.
Това е естествената му среда, затова трябва да се появи.
Нима? Те ли ти го казаха?
Те го направиха.
- И ти им повярва?
Да.
Те са опасни измамници, Карла. Ти си опитната им мишка.
Знаеш ли, че отвън има резервоари с течен хелий?
А знаеш ли какво може да причини течният хелий? Значи знаеш.
Спира движението на молекулите,
парализира атомните частици, разрушава материята...
Добре.
- Добре?
Какво значи "добре"?
Че предпочитам да умра, отколкото да живея по този начин.
Разбираш ли?
- Да, разбирам.
Освен това разбирам, че ме интересува това, което се случва с теб.
Много ме интересува. Знам, че дълбоко в себе си
ти правиш разлика между реалност и фантазия.
Карла, погледни ме. Карла.
Разумът е единственото, което ни отличава от другите видове.
Грижа ме е за теб. Не се затваряй в себе си точно сега.
Важно е да държиш връзка с поне един човек, който го е грижа за теб.
Не знам за какво говориш.
- Ще ти кажа.
Че двамата с теб можем да осъществим тази връзка.
Не искам тази връзка.
Добре.
Ей. Почакай малко.
Искам да ти кажа нещо.
Ще ти кажа нещо. Не се отказваш, нали?
Слушай. Изчезвай и не идвай повече.
- Ти ме чуй, Бък Роджърс.
Ако ти и другите й направите нещо...
- Охрана.
...ще те изправя пред съд. А в килията ще търсиш призраци.
Виждаш ли го този? Повече не искам да го виждам.
Дадено.
- Меън.
Правиш всички на глупаци, но не и мен. Ще ви закова заедно с другия боклук.
Ще му предам.
- Хайде. Идвай.
Да, сър.
Г-жо Моран, превключваме на нощен режим.
Толкова много го искам, че го усещам.
- Търпение, Джийн.
И се молете.
Д-р Снайдърман е тук. Казва, че Кули прави много опасен експеримент.
Течен хелий. И Бог знае какво друго.
Франк, нека не изглупяваме. Само се опитвам да ти разясня всичко.
Да, разбирам, че решението е твое.
Не го разбирам вече.
Наистина ли ти трябва одобрението му?
- Научи политиката на университета.
Майната й.
Къде тръгна?
- Да я спася от онези ненормалници.
Нека ходи в защитеното пространство.
- Опасно е.
Какво правиш?
- Карла.
Карла! Карла, ела. Тръгваме си веднага оттук.
Не тръгвам. Недей. Пусни го.
Изхвърлете го оттук.
- Леко, леко...
Не искам никой да пострада.
Пусни го, полицай. Какво искаш, докторе?
Да я изведа оттук... докторе.
- Няма да стане.
Ако искаш да гледаш, ела горе в кабината. Нямаме нищо за криене.
Съжалявам, че така стана, г-жо Моран. Всичко ще се оправи.
Не искам никой да пострада.
- Опитай да се успокоиш.
Той ще дойде с нас в кабината.
Успокойте се. Важно е.
Добре.
Уебър. Да. Да.
Успокой се, Елизабет. Ще дойда и ще го изведа.
Нагоре по стълбите, докторе.
- Благодаря.
Кой отвори вратата?
- Той е тук.
Г-жо Моран, отидете в защитеното пространство.
Г-жо Моран, отидете в защитеното пространство.
Г-жо Моран, отидете в защитеното пространство.
В защитеното пространство.
Не се страхувайте, г-жо Моран. Превключихме на извънреден режим.
Не включвай компресора още.
- Не съм.
Как така не си?
- Беше блокиран.
Какво улавяш?
- Не е на добре.
Добре.
Както искаш, копеле.
Повече няма да бягам.
Прави каквото искаш.
Имаш време, приятел.
Имаш време. Благодарна съм ти за спокойствието.
Писна ми да се страхувам.
Така че всичко е наред. Наистина.
Можеш да правиш каквото поискаш с мен.
Да ме измъчваш, да ме убиеш, каквото искаш.
Но не можеш да ме притежаваш.
Не можеш да ме докоснеш.
Това е мое.
Карла!
Пипнахме го. Хванахме го в капана.
Боже мой.
Карла?
Карла?
Изгубихме го.
Нямаме нищо.
Не е вярно.
Имаме нещо.
Имаме свидетел.
Нали?
Какво?
- Ти видя, нали?
Нещо. Видях нещо.
Но не знам какво. Не знам...
След всичко, което стана, би могло да е всичко.
Кучи син такъв.
Добре дошла у дома, мръснице.
Мамо!
Карла, как успя да ни изпревариш?
Този филм е художествено обяснение на истинските събития,
случили се в Лос Анджелис, Калифорния през октомври 1976 година.
Парапсихолозите считат случая за един от най-необикновените.
Днес истинската Карла Моран живее в Тексас с децата си.
Въпреки че нападенията не престанаха, тяхната сила и честота намаля.
Превод: fakelini / 2010