The Holdovers (2023) Свали субтитрите
И така: едно, две, три.
Отлично. Помнете - най-важен е текстът.
"В началото беше словото."
Насочете вниманието си към текста.
Направете го част от музиката.
Вдишваме. Издишваме.
Отлично. Да изпеем началния акорд.
ДЕЦАТА НА ЗИМАТА
Добре. Средните тембри - по-отчетливо.
Високите са чудесни. Басове - повече дъх.
Още веднъж.
Да изпеем първия куплет.
О, малък граде Витлеем,
полегнал неподвижно пред взора наш,
потънал в сън дълбок и без съновидения,
а тихи, звездите над теб минават.
Но ето че тъмните ти улици озарява
неугасима, вечна светлина.
Надеждите и трепетът на всички времена
са сбрани в теб в нощта.
Просто чудесно. Особено финалът - получи се много спято.
Много добре, отлично!
Филистимци.
Ленивите, вулгарни, смрадливи филистимци.
Г-н Хънам?
- Зает съм.
Д-р Удръп ви вика.
По какъв въпрос?
За Коледната ваканция.
След малко ще ида. А това какво е?
Коледни бисквити, изпекох ги за преподавателите.
Не за всички, естествено!
За вас са.
Тъли, какво правиш с дамски гащи?
Мъжки са. С такива плувки е Бонд във "В тайна служба на Нейно Величество".
Не може ли да носиш шорти?
Отивам на Сейнт Китс. Няма да съм тъпакът, пуснал се на плажа по шорти.
Трябва да чуете това: Тъли отива на Сейнт Китс!
Обаче са като женски гащички.
Прав си, разкри ме. На майка ти са. Предай й благодарности за топлите моменти.
Тъли, къде са ми цигарите?
Откраднал си ми цигарите!
- Безпочвено обвинение. Отхвърля се.
Зарежи тези глупости. Нямам цигари.
А Бригс каза, че си менкал пет цигари за порносписание.
Не се занимавам с порно. Имам задоволяващи реални връзки.
Особено с майката на Крандал.
Кунц, десетарка за това? По-скоро е като за пет.
Не се давай, това е обирджийство. А качеството е долно.
Глупости, най-добрият сорт! А и ти изчезваш, аз оставам.
Ще ме изкара за Коледата.
Съжали се над него! Сирачето няма къде да отиде на Коледа.
Горкичкото има нужда от тревица и порно.
Дами, десет минути.
Как си успял да се измъкнеш!
- Късметът на ирландеца.
Мислех, че е твой ред.
- Казах на Удръп, че мама е с вълчанка.
А болна ли е?
Знам ли, като нищо.
Не обсъждаме тези теми.
И кому се падна тежката участ?
- Познай.
На разногледия нещастник.
"Реми Мартен Луи XIII".
Коледен подарък от настоятелството.
- Много щедър!
Благодаря още веднъж, че се наемаш. Не бих те молил, но случаят е спешен.
Майката на г-н Ендикот, ясно. Истинска трагедия.
Ти без друго не планираше да напускаш кампуса.
А и ще има приятен бонус.
Както знаем, нон нобис солум нати сумус.
"Не се раждаме само заради себе си."
Подозирам, че е мисъл на Цицерон.
Цицерон, точно така. Браво, Харди, помниш.
Тази година остават само четирима младежи.
Двама от тези негодяи са ми добре познати.
Предлагам да проявяваме повече гъвкавост в оценките си.
Бездруго ще страдат, че не са си вкъщи.
С мекушавост няма да им помогнем.
Пол, ти си чудесен учител.
Но подходът ти като преподавател е твърде традиционен.
Училището е основано през 1797 г. Мислех, че традициите са наше мото.
Да перифразирам - тесногръд подход. Ще рече закостенял, неподдаващ се...
Да, знам какво значи "тесногръд".
Ясно ми е. Още си ядосан, че скъсах Джордан Озгуд.
Сенатор Озгуд беше крайно разстроен, че "Принстън" анулира приема на Джордан.
Още търпя последиците.
Трябва ли да пускаме разхайтени младоци, защото татенцата им ни строят нов салон?
Разбира се, не действаме така. Но и не си затваряме очите за политиката.
Момчето е тъпо като галош.
Безмозъчен примат.
За бога, Пол, той е наследник и син на един от най-щедрите ни спонсори.
Редно е баща му да срещне разбиране срещу парите си.
Получи го - първокласно образование за сина му.
Престани, Харди.
Както казваше д-р Грийн:
"Единствената ни истинска цел е да възпитаваме порядъчни младежи".
Не ме интересува Грийн.
Няма да пожертвам принципите ни на олтара на привилегиите им!
Старая се да прокарвам елементарна академична дисциплина.
Това ми е работата. Не е ли и твоята?
Беше, но станах директор и видях
колко трудно се скърпва бюджетът на училището.
Умолявах те, просех три минус за младежа.
Има учители, които биха го направили, но не влизам в списъка.
Ето Правилника и пълен набор ключове.
Вътре е всичко необходимо.
Единствената ти задача е да се погрижиш момчетата да са добре и в безопасност.
И поне малко да наподобиш човешко същество.
Моля те, Коледа е!
Намалени часове, голямо успокоение! И къде е Кокорестия?
Сигурно ръкоблудства над салатата "Коб".
Защо ще го прави?
- Такъв си е.
Вонящ психар! Знам ли какви ги върши?
- Но назова конкретна салата.
Известно ли ти е нещо? Аз ям "Коб".
Салве, младежи. Последният тест.
ДВЕ С ДВА МИНУСА
ТРИ ПЛЮС
ТРИ МИНУС
ДВЕ МИНУС
ДВЕ ПЛЮС
ДВЕ
ДВЕ ПЛЮС
ПЕТ ПЛЮС
По израженията ви съдя, че мнозина са смаяни от резултата.
Аз, на свой ред, не съм,
тъй като имах злата участ да ви преподавам този срок.
И въпреки зрителните си несъвършенства,
ясно виждах въпиещото неразбиране, изписано по лицата ви.
Не разбирам.
Това се набива в очи.
Искам да кажа, че не може да не мина.
Само не се подценявайте, г-н Кунц! Убеден съм, че можете.
Трябва да вляза в "Корнел".
Шансът е нищожен.
Моля ви, татко ще изтрещи.
Добре, добре. Подвластен на Коледния дух,
предлагам градивен начин за справяне със слабото ви представяне,
а именно - поправителен тест.
Ще имате втори шанс след междучасието.
Разбира се, няма да е същият тест.
В този ще влезе и днешният материал, а оценката ще е средната от двата.
Отворете учебниците на шеста глава.
Пелопонеските войни, господа.
Вече познавате Перикъл, ред е на запознанството с Демостен.
Не се засягайте, но дали е разумно точно сега да започнем нова глава?
Високо оценяваме жеста да поправим тестовете си,
но семействата ни дойдоха и повечето учители отмениха часовете си.
След 40 мин е службата, после заминаваме.
В ума ни вече се върти друго.
Какво конкретно се върти във вашия?
Може би Сейнт Китс.
Наистина! И вече сте с пътна чанта.
Безпогрешен сте. Този срок беше изтощителен.
Да вземаме нов материал преди ваканцията?
Честно казано, намирам го за абсурдно.
Последното, което искам, е да съм абсурден.
Я да зарежем цялата работа.
Остават първите оценки.
Извинете, но мисля, че всички предпочитаме първия вариант.
Споменахте... как беше? Демо...
Очаквам след ваканцията да сте се запознали с шеста глава,
така че си вземете учебниците.
В случай че изпитвате недоволство, обърнете се към тартора си Тъли.
Свободни сте.
Издействах ни ранно пускане.
ПОСВЕЩАВА СЕ НА МОМЧЕТАТА ОТ "БАРТЪН",
ЗАГИНАЛИ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
КЪРТИС ЕЗРА ЛАМ, 1951-1970 Г.
Моля, седнете.
Добре дошли, ученици на "Бартън", преподаватели, родители.
Знам, че нямате търпение за ваканцията и виждам, че момчетата не ги свърта.
Ще тръгнем към изобилието на трапезата и благослова на семейството,
но нека първо се помолим за лишените от тях.
Да си спомним за бедните и безпомощните,
за бездомните, гладните и потиснатите.
Допълнително зубрене през ваканцията и без поправителен?! Гениално, Ан-гъз!
Би ли помълчал? Моля се.
Моли се да не те спипам сам, че ще ти навра топките в гърлото.
По-тихо! Исус те чува.
…онези, непознали Божието милосърдие.
Ендикот, съжалявам за майка ти.
Какво? А, да, благодаря.
Молим се горещо за нея!
Да се помолим и за душата на Къртис Лам,
завършил "Бартън" през 1969 г.
Тази година Къртис загина геройски в служба на родината.
И нека още веднъж изразим съболезнования
към един от най-ценните членове на общността ни - неговата майка Мери.
Мери, помним Къртис като изключителен и обещаващ младеж
и съзнаваме, че без него тази Коледа ще е особено тежка.
Знай, че скърбим заедно с теб.
Нека всемогъщият Бог, опазил Авраам, когато той напуска родните земи,
да пази всички наши храбри войници, докато се завърнат живи и здрави у дома.
Чуй молитвите ни, Исусе, Боже наш. Амин.
Амин.
Желая на всички ви весела Коледа.
Или, според случая, весела Ханука!
Весела Коледа, конгресмен!
Весела Коледа!
Весела Коледа на всички!
Ангъс Тъли, търсят те по телефона.
И ми го казваш сега?!
- Миличък!
Знам, че е в последния момент и съм съкрушена.
Но можеш да останеш в кампуса по изключение.
Станли имаше много работа и не успяхме да идем на меден месец.
Женени сте от юли, имахте много месеци.
- Но все изникваше нещо.
Знам, че искам много от теб, но и ти знаеш колко съм самотна.
И аз бях самотен. Ами Бостън?
Обеща, че ще се отбием и там.
Слушай сега, това е новото ни семейство.
Знам, че ти е мъчно за баща ти, на мен също, но в живота ми има друг!
Само този път! През пролетната ваканция ще сме заедно, а и цялото лято.
Майната му на лятото и на Станли.
- Ангъс!
Наистина ли ме караш да остана тук?
Моля те, мамо, недей. Много те моля!
И вие като мен не сте си представяли празниците така.
Но такива са превратностите на съдбата.
А ние, възпитаниците на "Бартън", посрещаме трудностите
с вдигната глава, неуниващ дух и готовност за взаимопомощ.
Безспорно, и в съгласие с предписаното в Правилника.
Г-н Тъли, и вие ли ще останете с нас?
А Сейнт Китс?
Изникна нещо непредвидено.
ПЪРВИ ДЕН, 17 ДЕКЕМВРИ
За следващите две седмици важи утвърдената учебна програма.
Господине, във ваканция сме.
Ще се храним заедно и ще имате обичайните учебни занятия.
Да учим? Шегувате се!
Пелопонеските войни ни очакват.
С вас и г-н Тъли.
Останалите, подхващайте програмата за другия срок. Ще е от полза.
Не стига, че сме тук, но ни и наказват.
Ще ви бъдат отпуснати кратки периоди за отдих и физическа активност под надзор.
Салонът още не е готов.
- Лакиран е едва половината под.
На чист въздух е най-полезно.
- Навън е минус десет градуса!
А римляните са се къпели в ледения Тибър.
Характер се кове в несгодите, т-н Тъли.
Спалните и крилото на преподавателите няма да се отопляват,
настаняват ни в лечебницата.
Боже господи.
Няма такава гадост! Добре, оставаме, но защо точно с Кокорестия?
И той е учил тук.
Затова знае как да ни заболи най-много. Садистичен мерзавец!
Поне не ни се падна Декър! Щеше да ни зяпа похотливо.
Спрете за малко.
Ще запалиш ли една?
- Не, имам нещо друго.
Дай запалката.
Не пуши това тук, ще ни спипа Кокорестия.
Голям си пъзльо.
- Не съм.
Но не искам да ме пратят във "Форк Юниън" заради теб.
Теди Кунц.
- Джейсън Смит.
Знам те. Ще опънеш ли?
Много си добър с ръцете.
- Футбол, нищо особено.
Защо остана?
Щяхме да ходим на ски в Хейстак, но татко постави условие да се подстрижа.
И защо не се подстрижеш?
- Проявявам гражданско неподчинение.
Ясно.
- Иначе е точен, но и двамата сме инати.
Надявах се да отстъпи. Точно сега снежната покривка е върхът.
А твоята история, г-н Мото! Защо остана?
Не, името ми е Йе Джун.
Близките ми са в Корея и смятат, че е твърде далече, за да пътувам сам.
Вероятно защото рикшата ви е счупена.
Какво е "рикша"?
Отвратителен си. Съзнанието ти е помийна яма, при това плитка.
Аз ли съм отвратителен? Ти ни издъни по история.
А с теб как стоят нещата?
Алекс Олерман. Нашите са на мисия в Парагвай.
Ние сме от Светиите на последните дни.
- Мормоните.
Вие ли носехте вълшебни гащи?
- Доста разпространена заблуда.
Наричат се храмови одежди и ги носим само...
Какво ги прихваща тези селяци?
- Какво правите с коледната ни елха?
Училището ни го върна за продан. Бял бор, още е свеж.
Има време да го продадем пак, както всяка година.
Каква идиотщина.
Здравей, Мери.
- Г-н Хънам.
Чух, че са ви оставили да гледате децата. Как го постигнахте?
Явно съм се провинил пред някого, който си го е заслужил.
Сещам се - синът на Озгуд! Голям смотаняк.
Богат и тъп, честа комбинация по тези места.
Епидемия е.
И вие ли ще бъдете тук?
Сам-самичка.
Сестричката ми Пеги и мъжът й ме поканиха в Роксбъри,
но ми се струва, че е твърде скоро.
Ще е все едно да изоставя Къртис.
Тук е последното място, където бяхме заедно.
Не броя автобусната спирка.
Вече жадувам за вкусните ви ястия.
Недейте, напразно е.
Разполагаме само с онова в хладилника и до януари няма да има зареждане.
Може ли да...
Искате от същото?
Става.
- Благодаря.
Знаете, необходимост е.
- Точно така.
Къде ми е снимката?
- Снимка ли?
Не се прави на ударен, откраднал си я.
- Безпочвено обвинение. Отхвърля се.
Върни ми снимката!
Какъв ти е проблемът? Мъчно ти е за дома?
Ще плачкаш ли? Момченцето иска маминка!
Майната ти. Ти защо си тук, къде е семейството ти?
Правят ремонт, къщата е нагоре с краката, стаята ми е строителна площадка.
Така ли ти казаха? Зима е, тъпако, никой не прави ремонт през зимата.
Вашите не те искат, защото си смотан, неуверен социопат.
Момчета, по-кротко.
Какво?
- Кой ще иска такъв син?
Затова тровиш всички тук, защото си наясно какъв провал си.
И в училище си кръгла нула.
Ако ти бях родител, нямаше да искам да ми се мяркаш вкъщи.
Единственият за ремонт у вас си ти.
Смотаняк.
Копеле.
Престанете. Спрете!
Стига вече, успокойте се.
Не се биеха.
- Виждам.
Кой пръв не се сби?
Г-н Тъли, бихте ли хвърлили светлина по случая?
Г-н Кунц?
Г-н Смит?
Г-н Олерман? Г-н Парк?
Ще действаме като в римските легиони.
При липса на признание грешката на един влече наказание за всички.
И колкото по-дълго не признавате истината, толкова по-дълго ще сте наказани.
Нацистите били избягали в Аржентина.
- Тишина, Тъли.
В рамките на първото наказание
ще трябва да почистите библиотеката.
От пода до тавана.
И да изстържете под банките, където са залепени сополи, дъвки
и цялото непроизносимо разнообразие от белтъчини.
Ще пълзите на четири крака в педи прах,
ще вдишвате мъртвата кожа, излющвала се от поколения ученици,
и смрадта на орди съсухрени хлебарки.
Кунц беше!
Кунц започна.
Браво, г-н Олерман. Браво!
Прекрасно. Благодаря, Мери.
Това не го ли обядвахме вече?
- И тогава беше помия.
Бройте се за късметлии.
По време на Третата пуническа война, 149-146 г. пр. Хр.,
римляните държат Картаген под обсада цели три години.
Накрая картагенците, наричани още пуни, ядели пясък и пиели собствената си урина.
На латински наказателен е "пунитивен".
Мери.
Защо не дойдеш? Заповядай, седни с нас.
Няма нужда, благодаря.
Знам, че скърби за сина си,
но нали й плащат за тази работа?
Трябва да я върши добре.
Но колкото и лоша готвачка да е, сега вече няма да я уволнят.
Затвори тази уста!
Нямаш и бегла представа какво е преживяла тази жена...
За повечето хора животът е като стълба в кокошарник -
къса и осрана.
Родени сте с късмет.
Може би някога вие, глезени дегенератчета, ще го оцените.
Ще ми е жал за вас, ако не стане така.
Ще значи, че не сме си свършили работата. Сега яжте.
Джери, размерите на колата, която караш?
- Доста е дълга.
Може би е 2,5 на 25.
Каква е, да не е влак?
Добър вечер.
- Добър вечер.
Какво гледаш?
Не знаете "Игра на младоженци"? От коя планета падате?
Не гледам телевизия.
Задават въпроси на двойки, за да видят доколко се познават.
Клатят лодката.
- Именно, това е целта.
Седнете. Хайде, разширете кръгозора си.
Това е повторение от юли.
Затова наградата е скара и посуда за пикник.
Забележително.
Благодаря!
Как са момчетата?
Съсипани телесно и душевно.
Ваканция е все пак, не им вгорчавайте още живота.
Моля ти се, целият им живот е захаросан.
Няма как да знаете, нали?
Пък и всеки трябва да е с близките си на Коледа.
Праща ви в Санта Ана, той отива във Вегас.
- Не отиваш в Сибир все пак.
Къде отиваш?
- Във Вегас.
В Лас Вегас ли?
- Да.
Не.
Тези ще се разведат.
Откъде знаеш?
Познавам това изражение на наслоено разочарование.
Тя го мрази.
Колко трая бракът ти?
Бях сгодена за бащата на Къртис, но той почина, преди да родя.
Харолд. Работеше в корабостроителницата.
Един ден премествали огромно карго пале и въжето се скъсало.
Ударило го по главата.
Бяха добри мъже. И двамата.
И не доживяха дори до 25 г.
Синът ми не беше навършил 20.
Ужасно съжалявам.
Наех се на тази работа, когато Къртис беше малък,
за да му подсигуря добро образование.
Той разцъфна тук.
- Да, чудесно момче.
Преподавах му един срок. Проницателен ум.
Мразеше ви.
Казваше, че сте голям задник.
Нали ви казвам - умно момче, проницателно.
Влечеше го към "Суортмор".
Успехът му стигаше, но нямах парите, дори със стипендия нямаше да стане.
И когато свикаха набора, понеже не беше записан да следва, замина.
Знаете ли какво ми каза?
Каза да съм го гледала от добрата страна.
"Като се уволня, ще мога да запиша колеж с военна стипендия."
Колеж.
А ето какво стана.
Къртис лежи в студената земя, а онези момчетии са по топлите си легла.
Както сам казахте. Как го казахте...
Животът е като стълба на кокошарник.
Да, от кухнята чувам всяка дума.
Ама най-вече онзи Кунц. Безспорен цар на лайняната им шайка.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН, 20 ДЕКЕМВРИ
Време е, зловонни хрантутници! Ставайте, слънцето изгря.
Стани!
Скорост, господа, забързайте се.
Без нужната доза тренинг, тялото се самоизяжда.
Точно така. Добре.
Нали имаш кола? Може да отидем някъде, примерно в Бостън.
Не искам неприятности. Преглътни го, няма мърдане.
Да можехме да се измъкнем, да се чупим.
В двора може да кацне вертолетче.
Какво?
- Хеликоптер, тъпако.
Баща му е шеф на "Прат и Уитни".
- Има личен хеликоптер.
Всяка сутрин лети от Стамфърд и каца в задния двор. Пилот е Дивия Бил.
Дивия Бил.
С него е летял до Хейстак. Откарал е подаръците и другото. Без мен.
Лети с подаръци - като Дядо Коледа.
Да, също като Дядо Коледа.
Дръж.
- Хайде, да вървим.
Ако сега си бях вкъщи в Прово,
вътре щеше да е много топличко.
Мама щеше да ми пече ябълки,
из цялата къща щеше да мирише на канела и кафява захар.
Много е хубаво.
Така ти се пада, като ме издаваш!
Хайде!
Какво е "Форк Юниън"? Спомена, че не искаш да те пратят там.
Военна академия във Вирджиния.
Ако пак ме изключат, ще отида там.
От колко училища са те изключвали?
От три, затова все още съм в трети курс. Плюс-минус един срок.
Няма я. Ръкавицата ми изчезна.
Извратенякът нарочно я е взел.
Но ти е оставил другата, за да те заболи още повече.
Добре ли си?
Сънувах кошмар.
И аз сънувам кошмари - все пропадам, потъвам.
Освен това...
Стана авария.
Вярно е.
Недей да плачеш.
Ако те чуят, ще те разпънат на кръст.
А пък ти си будист.
Знам, че това е отлично училище.
И братята ми са го завършили. Но ми е мъчно за нашите.
Нямам никакви приятели.
Приятелството е доста надценявано нещо.
Утре ще ти помогна да скриеш чаршафа.
Дотогава намери сухо място и се наспи.
- Благодаря ти.
Гадни аспержи!
ШЕСТИ ДЕН, 22 ДЕКЕМВРИ
Стига бе! Още е едва 11 ч., а вече се е насвяткал.
Оттук надушвам уиски.
Какво да прави? Тук е кучи студ. Все едно сме в Гренландия.
Какво става?
Знаех си! Добрякът е мекушав, отстъпва.
Някой обича ли ските?
Господа, добра новина. Свързах се с д-р Удръп и родителите ви.
С повечето.
Позвънете им пак, моля ви! Само още веднъж.
Излишно е. Рецепционистът каза, че не вдигат, били на някаква екскурзия.
Екскурзия.
И аз съм не по-малко разочарован! Щях да си чета кримки цяла ваканция.
Може да са се прибрали, обадете се пак.
Добре.
Весела Коледа.
И на теб.
Всичко хубаво.
Оставаш само ти, така ли?
Гледай да си напишеш домашните.
Щях да забравя. Намерих онази снимка.
Весела Коледа, г-н Тъли.
ТЪПУНГЕР
Чао, Ангъс.
Да извлечем някакво удоволствие.
Предполагам, че е Стан Лаурел.
- Добре.
Мъжът ви посочи Рудолфо Валентино за своя любима звезда от нямото кино.
Той е доста добър.
- Да.
А вие женили ли сте се?
Не. Веднъж бях на крачка да го направя, след колежа.
И какво стана?
- Вразумихме се.
Това не е лице, годно за романтика, Мери.
Да, и това...
Сещате се.
- Какво?
Нищо.
Аз обичам да съм сам.
Аскетизмът ме привлича открай време.
Монашески живот.
Да загърбиш плътските наслади, да се устремиш към духовното.
Духовно ли? Вие?
Каква ти духовност! Ходите ли на църква?
Ако ме задължат.
- Именно.
А откога не сте излизали от кампуса?
- Редовно ходя до града.
На пазар, да свърша нещо, да се видя с някого.
Да, не излизам често от кампуса.
Не изпитвам необходимост.
Ако можехте да отидете където и да е по света, къде бихте отишли?
В Гърция, в Италия,
в Египет, Перу, Картаген... Сега е Тунис, естествено.
В колежа започнах монография за Картаген и ми се иска да я допиша.
Монографията е като книга, но по-кратка.
- Знам какво е.
Защо не напишете книга?
Нямам с какво да запълня цяла книга.
Вие и цял сън едва ли сънувате.
Моне, Мане, Пикасо.
Имам изненада за вас.
Това ми е подарък
и искам да го споделя с вас.
Какви празнични форми!
Снежинки, тестени човечета, елха.
Ръкавичка.
Може ли да ида до тоалетна?
- Идете.
Полагам усилия.
Ако нямате единична, ще взема студио или нещо подобно.
Отлично разбирам, че е Коледа, но се налага.
Разбира се.
Какво правите?
Не с карта, в брой или с пътнически чекове.
Не съм разрешил да ползвате телефона.
- А да препоръчате нещо в центъра?
На хотел ли звъните?
- Не ви засяга!
Аз отговарям за вас, трябва да ви гледам.
Да ме гледате?
Като надзирател ли? Или иконом?
Сами сме. Двама нещастници и скърбяща майка. Да не се залъгваме.
Не ми пречете и аз няма да ви преча.
- Наказан сте.
Докарахте си наказание, връщайте се веднага.
Да съм тук с вас, е самото наказание.
Кучи син! Още едно наказание!
Не знам какви игрички въртите, но си просите белята.
Без доза тренинг тялото се самоизяжда.
Напредвате устремно към изключване.
Да не ви е минало през ум!
На косъм сте от изключването.
Повече не отговарям за вас, чухте ли? Измивам си ръцете.
Не пристъпвайте нататък. Влизането в салона е забранено.
Това е вашият Рубикон. Не го преминавайте.
Алеа якта ест.
Мамка му!
Божичко. Г-н Хънам!
Бързо, бързо!
- Бързам!
Вече съм сгазил лука. Ако Удръп научи, няма да пита защо и как.
Ще изляза виновен.
- Виновен сте. Трябваше да ме гледате!
Казах ви да спрете.
- Казахте, че си измивате ръцете.
Говорех метафорично!
Естествено! Или наистина щяхте да ги измиете?
Това е краят. Ще съобщят в училище, ще стигне до родителите ви и край!
Заради вас ще ме уволнят. Заради вас!
Аз ще осакатея, вие мислите само за себе си.
Попълнете формуляра за прием и осигуровката.
Извинете.
Може ли да не пишем осигуровката?
Стандартна процедура.
Разбирам, но чуйте, играхме хокей на езерото Скуонц, подхлъзнах се на леда.
Какво правиш?
Мама му забрани да ме води, но го изнудих.
Нашите са разведени, почти не го виждам. Ако тя разбере, ще побеснее.
Това са си ваши неща, но имаме процедура.
Да, процедурата!
- Моля ви!
Повече няма да видя татко. А вината е изцяло моя.
Не искам той да го отнесе. Не искам пак да те повлече по съдилища.
Да не вписваме осигуровката, ще платим в брой.
Нали, тате?
Няма счупено, но сте извадили рамото много лошо.
Какво значи това?
Ръката ви е излязла от ставната ямка и трябва да я върнем на мястото й.
Легнете.
Полека.
- Ще боли ли?
Повече от сега ли? Ако сте спокоен, няма.
Важно е да се отпуснете максимално.
Дишайте дълбоко.
На "три".
Едно, две, три.
Господи!
Възпитаниците на "Бартън" не постъпват така - не лъжат.
Проявих моментна слабост.
Здравейте, имаме рецепта.
"Перкодан"? Изчакайте две минути.
- Благодаря.
Казахте, че ако Удръп узнае, ще загазите, а така няма да узнае.
Ами ако вашите питат?
Няма такъв вариант.
В такъв случай всичко остава антре ну.
Знаете ли какво значи антре ну?
- Уи, мосю. Сега сте ми длъжник.
Моля? Не се опитвайте да ме изнудвате, Тъли.
Искам само малко благодарност за милия си жест към вас.
Нищо повече.
ПЕЧЕЛИВШИЯТ БИЛЕТ
Ще започна с бира, а вие?
Не ставайте смешен, г-н Тъли, ще ви поръчам чийзбургер.
Имат "Милър Хайлайф" - царицата на бирите.
Готови ли сте?
Г-ца Крейн!
Умът ми не го побира! Какво правите тук?
Момчета!
Винаги работя допълнително по празниците.
Това е г-н Тъли.
Разбира се, познавам ви.
Видяхме се пред кабинета на д-р Удръп, някой ме накисна за съсипана тоалетна.
Не знаех, че сте накиснат.
За него чийзбургер.
И "Милър Хайлайф", моля.
- Не, без това.
Как оценявате "Милър Хайлайф"?
Както с право казват, "царица на бирите".
Професионалистка е.
Един чийзбургер.
И кола.
И за мен чийзбургер.
Два чийзбургера.
- И "Джим Бим" с лед, ако обичате.
Благодаря за поръчката.
Аз благодаря.
Между вас прехвърчат искри.
Явно сте под влияние на перкодана.
Доста е привлекателна.
Виж какво, клокочещ хормонален вулкан, жената заслужава уважение,
а не еротичните ти подмятания.
Може ли поне да посетя тоалетната? Господине.
Тоест до телефона?
Заповядайте, кола и двойно уиски.
Ще ви го сметна единично.
- Благодаря. Наздраве.
Как ви вързаха да останете по празниците, не беше ли ред на Ендикот?
Да, знам, но съм наказан.
Д-р Удръп е...
Важничещ задник с комплекс на диктатор?
Исках да кажа,
че е прекрасен, състрадателен педагог с великолепна брада.
Много мои ученици са се издигали в йерархията на властта,
но само на него се налага да докладвам.
- Бил е ваш ученик!
От първия ми випуск. И тогава беше същата гад.
Щом с Ангъс сте сами в кампуса...
Правя парти за Бъдни вечер и ви каня.
Следващата игра е запазена.
Пуснах монета.
- Пука ми. След мен е мой приятел.
Не става така.
- Тук така става.
Иди джасай другите машини.
Не искам да "джасам" другите, искам да играя на тази.
Мамка му.
Мерси, че ми съсипа играта.
Кени, ти си.
Друг път! Пуснах монета, мой ред е.
Какво каза?
Пич, гледай ме в очите.
Какъв смотльо. Глезено бартънско лайно.
Да, нафукано копеленце.
Можеш да използваш монетата ми.
Да използвам твоята монета? Нещо като милостиня ли?
Не, исках да кажа да играем заедно.
Ще си ми лявата ръка.
Какво каза?!
Г-н Хънам!
Кажете?
Може ли да си тръгваме?
- Защо?
Нарекоха ме "нафукано копеленце".
Защо избяга, докато ти говорим? В онова училище не ви ли възпитават?
Кенет, не го закачай. Дойдоха да хапнат.
Кенет. Ти си Кенет, нали?
Не се съмнявам, че те е обидил по някакъв начин - експерт е в занаята.
Може да изкупя вината му, като ви почерпя по едно.
И нека злощастният инцидент, какъвто и да е бил, изчезне като додо.
Като какво?
- Додо, изчезнал вид птица.
Опитва се да ви каже, че ще ви черпи бира.
Да, добре.
Добре, за мен "Милър".
- Царицата на бирите.
Защо почерпихте онези гадняри?
- Не е толкова просто.
Дръж.
Колко души с взривени ръце познаваш?
Възпитаниците ни не ходят във Виетнам.
Те отиват в "Йейл", "Дартмут", "Корнел", дори да не го заслужават.
С изключение на Къртис Лам.
- Да, с изключение на Къртис Лам.
Вие служили ли сте?
През 1941 г. исках да съм доброволец, не ме взеха.
Трябва да се кача там.
Направиха ме дежурен ПВО.
Въоръжиха ме със свирка и прочее.
Каски, лента за ръка.
Преди да тръгнем, може ли да бъда откровен?
Миришете.
На риба. Към края на деня се усеща особено силно.
Дори през палтото се усеща. Може ли да отворя леко?
Триметиламинурия.
Триметиламинурия. Организмът ми не разгражда триметиламин.
Оттам и миризмата.
Да, към края на деня става по-силна.
Леле. И така цял живот?
Разбирам боязънта ви от жени.
- Нямам страх от жените!
Не биваше да повдигам въпроса.
Според д-р Гъртлър не се съобразявам със събеседниците.
Кой е д-р Гъртлър?
Психиатърът ми.
Д-р Гъртлър пробвал ли е терапията с як шут в дирника?
Ваш ред е.
Кажете ми нещо лошо за мен.
Нещо лошо за вас?
- Давайте.
Само едно.
- Само едно ли?
Защо пропуснахте вечерята?
Ходихме до града за нещо, свързано с училище.
Можехте да се обадите.
Извинявай.
Добро утро на всички.
- Здрасти, Дани.
Вземи си чиния и си сипвай.
Видях нещо много странно.
Влязох в салона и попаднах на повръщано.
Не думай! От теб чувам.
- И аз така.
Но веднага ще проуча случая, благодаря.
Ясно ми е.
Напълно сте изкукали.
Благодаря за помощта.
Не, аз трябва да ти благодаря - това е изключително успокояващо.
Пробвайте колко ви успокоява, ако готвите на 300 вечно мрънкащи лайна.
Съгласен съм.
Мери.
- Говорим за вълка...
Брауни! Бих го изял всичкото!
Едно! Другите парчета са за коледното парти довечера.
Какво коледно парти? Парти ли има?
- В дома на г-ца Крейн.
Ще ида за малко, колкото да се покажа и отчета.
Г-ца Крейн е поканила и вас.
- Аз искам да отида.
Не, тя го каза от чиста любезност.
Ако не искате да ходите, аз ще го заведа.
Мери ще ме заведе.
Не става така. Отговорността за вас е моя.
На вас може да ви харесва да киснете по цял ден с книга,
но аз вече се побърквам, мамка му.
Подбирай си приказките, момко. Бъдни вечер е!
Ето на, не мога да му имам доверие сред обществото.
Ако сте такъв пъзльо, че да не идете на партито, кажете си.
Но не скапвайте празника на оня.
Какво ви става? Просто едно парти!
От какво ви е страх?
- Не знам.
По дяволите, ето че и мен изнервихте.
Здравейте!
Дойдохте, значи. Заповядайте.
Здравей.
Радвам се, че дойдохте.
- И ние.
Къде да ги сложа?
Отиват право на нощното ми шкафче.
Ама че сте хитруша.
- Бедна ви е фантазията!
Събрали сте много хора.
Да, близки, роднини, приятели от града...
Но от колегите сте само вие.
На дивана там е мама.
А онова е сестра ми Кати със сина си Марвин.
И приятелят ми Том, държи магазина за мъжко облекло на ул. "Белами".
Да, и синът му.
Ангъс.
Това е Ангъс Тъли, ученик в "Бартън".
Племенницата ми Елис.
Приятно ми е, племеннице Елис.
И г-н Хънам, един от най-изтъкнатите ни преподаватели.
По история, нали?
- Древни цивилизации.
А Мери Лам е управителката на кафетерията.
Супер. Здрасти.
Заведи Ангъс в мазето да го запознаеш със семейната ни традиция.
Ела.
Ще пийнете ли нещо? За вас "Джим Бим", нали?
А за теб, Мери?
- Уиски.
Това ли искахте да видя?
Правех го като малка на партитата на леля.
Хубаво е и някак невинно.
Всяко дете е артист.
Трудното е да остане артист, когато порасне.
Думите са на Пикасо.
Пикасо е готин.
Виждал съм "Герника", големия стенопис с коня.
Знам какво е. Наистина ли си я виждал?
- В Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Огромна е. Татко ме заведе.
Ето те и теб.
Как си?
- Добре съм.
Отговорник съм по музиката.
Кой ти я възложи?
- Аз.
Щура жена!
Донесох ти нещичко.
Ама, Дани...
- Вземи го.
Не трябваше.
Трябва да си плащаме данъците и да умрем, а това е нещо, което исках да направя.
Чудесно е, много ти благодаря.
- Няма за какво.
Но аз не ти нося нищо.
- Напротив - красивата си усмивка.
Ето я и нея.
Ето я!
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Правилно ли го правя?
- Няма правилно и грешно.
В деколтето ми ли надничаш?
Не!
Да.
Няма да го правя, ако се отнасяш несериозно.
Много сериозно се отнасям. Доколкото е сериозно мацането с пръсти.
Не е вярно! Пропусна цял участък тук.
Под имела си.
Да, разбира се, вярно.
Любопитен факт - Еней е носил със себе си имел,
когато се спуснал в подземното царство да дири баща си.
Много ми харесва елхата. Като от Космоса е.
Купих я по повод кацането на Луната.
- Сериозно?
А къде е семейството ти тази Коледа?
Никъде, само дете съм. Мама почина, когато бях малък.
А баща ти?
- Да кажем само, че напуснах дома на 15 г.
Избягал си?
- По-зле, получих стипендия за "Бартън".
Оттам - в колежа, и никога не погледнах назад.
Върнал си се все пак.
Имам предвид тук.
Чувствам го като свой дом.
Мислех си, че ще допринеса с нещо.
Вярвах, че поне малко ще ги подготвям за живота,
давайки им базата и нормите, които д-р Грийн заложи в нас.
Но вече не разбирам този свят.
Разпада се.
На богатите не им пука.
Бедните биват пращани за пушечно месо, порядъчността разсмива,
доверие има само в имената на фондове.
Ако всичко това е вярно,
сега най-много имат нужда от човек като вас.
Дани, знаеш ли, че Къртис страшно обичаше Арти Шоу?
Танцуваше на това.
Да познаваш младеж, който да слуша Арти Шоу?
Ще умра. Пусни нещо от тоя век!
Да не си пипнал плочата!
Мери, недей, седни.
- Добре съм.
Всичко е наред.
- Нищо, моля те.
Хубаво, но съм добре.
Донеси ми още едно.
Имаш ли по-специални планове за утре?
Не, защо, ти...
Не, просто реших, че си намислил нещо по-така за Ангъс.
Трябва!
Да остане нещичко от вълшебството.
Може би е труден характер, но все пак е дете.
А животът ги връхлита безмилостно бързо.
Тях!
Нас.
Г-це Крейн, вие сте много хубав човек.
Ти също.
Когато поискаш. Наричай ме Лидия.
Лидия.
Извини ме за момент.
Здравей!
Г-н Хънам, моля ви, елате с мен.
Какво има?
- Сериозно е.
Мери.
Добре ли си?
- Оставете ме на мира.
Да те заведа вкъщи?
Назад. Назад!
Няма го.
Прав бях. Затова мразя партита.
Беше истинска катастрофа.
- Говорете за себе си. Аз се забавлявах!
Да заведем Мери и да се върнем.
- Дума да не става.
Стига де, не ме мъчете! Тъкмо се сближавахме с Елис.
Племенницата? Не ви е срам!
Горката жена тъне в скръб, а в ума ви - само момичета!
Не ви ща съжалението.
Ето! Тъкмо ми се случи нещо хубаво, за пръв път, откакто съм ваш затворник.
Нужно ли е да ви напомням, че нямам вина за оставането ви тук?
И аз не искам да ви дундуркам!
Молех се на Бог, в когото не вярвам, майка ви да вдигне телефона
или баща ви да се появи с хеликоптер, подводница или летяща чиния и да ви вземе.
Татко е мъртъв.
Нали бил...
- Онзи е богаташ, за когото мама се омъжи.
Дайте ключовете.
- Отключена е.
Не казваш на момче, останало в кампуса за Коледа,
че нямаш търпение да го разкараш и че никой не го иска.
Къде си сбъркан бе, човек?
Тръгвай, студено ми е.
Весела Коледа!
Какво да бъде, шефе?
- Търся елха.
Идваш на точното място. Разпродаваме каквото е останало.
Г-н Тъли.
Г-н Тъли?
Г-н Тъли.
Ангъс Тъли!
Добро утро.
- Весела Коледа.
Вярно, Весела Коледа. Как си?
Тресе ме махмурлукът.
- Да си виждала момчето?
По дяволите, къде се е дянал?
Ангъс!
Г-н Тъли.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Къде бяхте?
Тук.
Елате да видите нещо.
Без украса?
Все ще намерим нещо да я украсим.
Това е за вас.
"Към себе си", Марк Аврелий.
Ако питате мен, Библията, Коранът и Бхагавад Гита в едно томче.
А най-хубавото - Бог дори не е споменат.
Благодаря.
Мери.
Това пък е за теб.
На всички ли я подарявате?
И...
Как се сетихте!
- И аз се чудя.
А това дойде за вас.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ
С ОБИЧ, МАМА И СТАНЛИ
Благодаря, Мери. Беше великолепно!
Това да не се явява откровена похвала?
Недей така.
Мисля, че това е първата ми истинска семейна Коледа.
Коледна вечеря като у дома.
Прясното печено, другите неща.
Мама винаги поръчваше от "Делмонико".
Добре се е ориентирала.
Догодина и аз ще поръчам от там.
Благодаря ти, Мери.
Няма за какво.
Искам да вдигна тост
за двамата си неочаквани компаньони в тази заснежена пустош
и за отсъстващите ни приятели и близки.
Осъзнавам, че никой от нас не е тук по свое желание.
Ако има някакъв начин да направя празника малко по-весел за някого,
само ми кажете.
Добре. Искам да ида до Бостън.
Бостън ли, защо?
- А защо не?
Искам истинска Коледа - ледена пързалка, елха с истинска украса.
Не тази тъпотия.
Каза, че е хубава.
- Хубава е.
Да заминем оттук, да е истинска ваканция.
Никакво ходене в Бостън.
Казахте "каквото и да е". Заведете го.
Не ни е разрешено да напускаме кампуса и периметъра му.
Можем да го наречем учебна екскурзия.
Спада към допълнителната учебна дейност.
Дори има заделени средства за този вид дейност.
Ще си взема багажа.
Искам да ме откарате до Роксбъри.
Добре.
Пристигнахме.
Майко мила, колко стъпала!
А сигурно са и заледени.
Г-н Тъли.
- Да.
Мери, да ти помогна с багажа?
Ако обичаш.
Внимавай с кутията!
Можем да те настаним в хотелска стая.
Имаме пари.
- Да не сте полудели?
Искам да си почина от вас и постоянните ви кавги.
И нямам търпение да погостувам на сестричката си.
Бременна е.
- Това е прекрасно!
Г-н Хънам!
- Извинете!
Ръцете ми се потят - хиперхидроза. Простете.
Мери!
Още един етаж.
Още едни стълби нагоре!
Ще се оправите ли?
- Зверчето ще бъде добре под опеката ми.
Мери!
Здрасти!
Чао.
Чао, Мери.
- Къде тръгна?
Трябва да ми помогнеш да се кача.
Разбира се.
- Хайде.
Готин, имаш ли цигара?
Съжалявам, пуша лула.
А мацка тогава? Искаш ли?
Не, благодаря.
- Хайде.
Да идем някъде на топличко.
Вървете, ще изчакам тук.
Ето, той ще изчака, ще почете.
Докато татенцето подслади душа и тяло.
Благодаря, не обичам сладко. Пък и имам преддиабет.
Ако искате малко наслади, няма да ви издам.
За повечето хора сексът е 99% триене и 1% доброжелателност.
Може да съм старомоден, но ценя физическата близост.
Правете го и вие.
Не сте правили секс, нали?
Може да не ви се вярва, но едно време в слабините ми гореше пожар.
Глупости.
- Подробностите ще ви хвърлят в потрес.
Най-сетне нещо готино. Разказвайте!
Като навършите 18. Ще сте в потрес.
На финала сме.
Защо бързате, нали харесвате античността?
В час. Но не мисля за нея, ако не се налага.
Погледнете тук. Какво виждате?
Не знам. Някаква керамика.
Погледнете онова там.
Топва чушлето!
Не измисляме нищо ново, г-н Тъли.
Всяко поколение мисли разврата, страданието, бунта за свое изобретение.
Но всеки човешки порив и страст -
от омерзителните до величествените - могат да бъдат видени тук.
Ето ги около вас.
Преди да отхвърлите нещо като скучно или незначително,
имайте предвид, че за да проумеете настоящето или себе си,
трябва да се обърнете към миналото.
Историята не само изучава миналото, тя обяснява настоящето.
Така казано и илюстрирано с малко порнография, е по-лесно смилаемо.
Добре.
Правете го по-често в час за сметка на крясъците.
Повечето деца не ви харесват, дори ви мразят.
Учителите също.
Нали сте наясно?
Пол Хънам, това ти ли си?
Аз съм - Хю Кавано.
Разбира се!
Хю Кавано!
Как си?
Боже, колко мина? Трийсет години?
Това е съпругата ми Карън.
Скъпа, запознай се с Пол Хънам, следвахме заедно в "Харвард".
Здравей.
- Да, така е, следвахме.
Какво правиш, Хю? Тук някъде ли живееш?
Да, още съм в Бостън, в Кеймбридж.
В "Харвард", току-що получи пост в "Статистика".
Скромничи, затова го хваля аз.
А при теб, Пол?
Още преподавам, колеги сме. Антична история.
Това е чудесно! Къде?
Чета лекции основно в чужбина.
По програми в различни университети и частни академии, предимно със стипендия.
В момента съм в Антверпен.
Върнах се за празниците.
Това синът ти ли е?
Племенник. Ленард.
- Приятно ми е.
В момента пише книга. Вуйчо, кажи му за книгата.
За книгата...
Не е точно книга.
Монография, нищо грандиозно.
Недей да скромничиш. Пишеш за камерите, нали? Антични камери.
Иска да каже "камера обскура".
Приспособление в оптиката и астрономията, датиращо от времето на Анаксагор.
Кажи му заглавието.
- Той не се интересува.
Напротив.
"Светлина и магия в античността".
Добре.
Радвам се, че си си стъпил на краката.
Изглеждаш чудесно.
- Ти също.
Ще очакваме книгата ти, нали, скъпа?
Да. Весела Коледа, Пол! Довиждане, Ленард.
- Весела Коледа!
Какво беше това?
"Възпитаниците на "Бартън" не лъжат."
Беше готино, но лъгахте, без да ви мигне окото.
Казаното от мен в личен разговор не ви засяга и не ви искам мнението.
На разговора присъствахме аз и жена му. Спестих ви неудобството.
Защо попита за стъпването на крака?
- Това разпит ли е?
Вие сте гаднярът, който натяква да не лъжем и развява код на честта.
В "Харвард" стана издънка с мой съквартирант.
Нататък?
Обвини ме, че съм плагиатствал от дипломната му работа.
Така ли беше?
- Не, обратното!
Синьокръвното копеле имаше връзки във факултета.
Има библиотека на името на рода му.
Обвини мен, за да замаже коварството си.
Изхвърлиха ме.
Изключили са ви от "Харвард" за измама?
- Не. Защото му налетях.
Как така, ударили ли сте го?
- Не, блъснах го с кола.
Изключили са ви, защото сте го блъснали?
- Случайно. Бутилка "Джим Бим", моля.
Но имаше три счупени ребра. Сам си бе виновен - стоеше на пътя.
Два долара.
И се насра, което вече беше голям позор.
Заповядай, убиецо.
Значи не сте завършили дори колеж?
Не сте завършили другаде. Кой още знае?
Д-р Грийн знаеше. Единствено той.
Винаги бе вярвал в мен, затова ме назначи.
Гостуващ преподавател - нулево уважение и никаква заплата.
Никой не бе изненадан, а аз останах в училището.
Срам ли ви е от този развой?
- Нищо подобно. Гордея се с работата си.
Обичам историята, "Бартън". Училището е моят живот.
Без него съм заникъде.
Защо излъгахте онзи?
- Щеше да злорадства, че съм се провалил,
че съм останал в училището си.
И щеше да раздухва историята пред общите ни познати.
Реших, че няма права над историята ми.
Да. Майната му на онзи.
Точно така. Майната му.
Статистика!
Обаче това си остава помежду ни.
Никой не бива да разбира, абсолютно никой, Ангъс!
Антре ну, господине.
Древни камери... Как ти хрумна?
Държа ви в напрежение.
Ставай, хлапе.
Слънцето изгря.
Поръчах закуска.
Супер.
ЕДИНАЙСЕТИ ДЕН, 27 ДЕКЕМВРИ
Изпусна нещо.
Витамините ми.
"Либриум".
Пия го за тонус и енергия.
Тоест за депресия.
Ръжени филийки ли са? Откъде знаете, че ги обичам?
"ЛИБРИУМ", ПОЛ ХЪНАМ
Пак заповядайте!
Не е зле. Добър учител си!
Но никой не те харесва. Дори те мразят.
Но сигурно си наясно.
Туш, господине.
Впрочем, с кое око се целите?
Все исках да ви питам: като говоря с вас, в кое да гледам?
Понякога гледам в едното, но усещам, че не съм уцелил и - смяна.
Всички така правят.
Кое око е?
Не са наясно! Не е боулинг с 10 кегли, по-трудно е.
А разни разбирачи на десетката се надуват.
Да вървят на майната си.
- Да, да го духат.
Извинете.
Обзалагам се, че не знаете нещо.
Костюмът ви, при цялата му празничност, е исторически неиздържан.
Свети Николай от Мира
е гръцки епископ от 4. век от район, който днес е в Турция.
Роба и сандали биха били по-близо до истината.
Но и крайно непрактични, ако отчетем климата
и глупашката, но прелъстяваща митология около дядото, елфите, елените, комините...
Какво да се прави! Както е казал Демокрит...
"Светът е разложение, животът - възприятие."
Синко мой.
Да те видя отново, кара сърцето ми да литва като ястреб.
Дядо, нося ти подарък.
Моята някогашна шапка ли е това?
Само малко е омекнала.
Този филм е не само забавление, а прецизна картина на живота на шайените.
Майната ти.
Видях те в съня си.
Отивам до тоалетна.
Пиеше от извор, бликащ от дългата ноздра на животно.
Не различих какво животно е.
Покрай носа му растяха два рога.
Изпуших една лула, вглъбен в размисъл, и реших:
Малък Голям човек се е завърнал.
Не, слизай!
Слизай.
- Трябва да свърша нещо, щях да се върна.
Няма да се бавя, не е нищо нередно.
Слизай веднага, подло лайненце!
През цялото време ли си го планирал? Броил си минутите, докато се разсея.
Не е бягство, но трябва да свърша нещо, преди да се върнем в училище.
Може да дойдете с мен. Хайде, елате.
- И къде ще отидем?
Да видя татко.
Баща ти?
За това ли било всичко? Защо не каза?
Няма проблем да посетим гробище!
Имаш посетител.
Здравей, татко.
Здравей, миличък.
Искаш ли да поседнем?
Седни тук.
Точно така, добре.
Липсваш ми.
Много ми липсваш.
Ужасно много.
Още ходя на училище.
В "Бартън".
А сега е Коледа и си помислих, че ще се зарадваш, ако дойда.
Знаеш ли, дори си повиших успеха.
По "Антични цивилизации" съм най-добрият, а по математика съм трети или четвърти.
И се записах на шахмат.
Но не харесвам другите.
Напролет мисля да запиша тенис в младежкия отбор, по двойки.
Ако треньорът забрави, че го...
Но това не е важно.
Слушай.
Искам да ти кажа нещо.
Смятам, че сипват нещо в храната ми.
Той беше наред.
Не просто нормален, беше страхотен.
Моят татко.
Но преди четири години започна да се държи особено.
Стана отнесен, дрънкаше напред-назад.
Мама обиколи с него купища лекари, предписаха му лекарства,
но това още повече влоши нещата, той съвсем се обърка.
Стана гневен.
А после и...
агресивен.
Това преля чашата и го затвориха.
Тя получи развод.
Той дори не разбра.
Тя иска изцяло нов живот.
Предпочита да ме натика в пансион, далече, както е с мнозина в "Бартън".
Разбирам я.
Не иска да ме вижда.
Гледайки мен, вероятно вижда него.
Не.
Не може да е вярно - ти си й син.
А може би е права. Не съм стока.
Лъжа, крада...
Побърквам всички.
Нямам читави приятели.
Ще ме изритат и от "Бартън" и сам ще съм си виновен.
Ще ме пратят или във "Форк Юниън", или сещате се къде.
Никой няма да се застъпи.
Най-странното е,
че през цялото време копнеех да го видя.
Но и не исках.
Боя се, че това може да се случи и с мен.
- Не, Ангъс, не. Чуй ме.
Ти не си баща си.
Откъде знаете?
- Никой не повтаря напълно баща си.
Аз не съм баща си. Макар усилено да ми го втълпяваше.
Намирам този свят за мъчително и объркано място,
а явно и той гледа така на мен.
По това си приличаме с теб.
Не ме разбирай погрешно, имаш си своите трудности.
Ти си капризничещ, нападателен, чудовищен таралеж в гащите.
Но не си баща си, ти си отделен човек.
И още си дете. Животът ти едва започва.
И си много умен.
Имаш време да промениш всичко.
Да, според гърците с всеки опит да избегнеш съдбата си
се доближаваш до нея.
Но това е литературна фраза.
В истинския живот миналото ти не определя съдбата ти.
Ето я и Мери.
- Не й казвайте. На никого не казвайте.
Антре ну. Цялото пътуване е антре ну.
Стани.
- Какво?
Стани, дръвник такъв, идва дама!
Идиот.
Мери.
- Здравей.
Извинете, че закъснях.
Радваме се да те видим!
Мадам, менюто.
- Благодаря.
Здравейте. Коктейл за начало?
Не, чаша чай.
- Защо, поръчай си коктейл!
Няма нужда, чаша чай ми стига. Вече ядох.
Господа, оставихте ли си място за десерт?
Какво е това?
Специалитетът ни - "Черешова фиеста".
Звучи чудесно.
"Черешова фиеста" за младия вандал.
Съжалявам, не може. В сладкиша има бренди.
В "Бананова надежда" също.
Но нали алкохолът изгаря?
Пак не е разрешено.
Ще поръчам "Черешова фиеста", ще си я разделим.
И това не е разрешено.
Да кажем, че има рожден ден.
- Имам рожден ден.
Честит рожден ден, младежо!
Ще ти сервираме торта или друго, подходящо за годините ти.
Гръм и мълнии.
Що за фашистка долнопробна кръчма?
Извинете, да имате череши?
Да.
Чудесно, а сладолед?
Да.
- Забележително!
Може ли череши и сладолед за вкъщи?
И сметката.
- Веднага.
Кучка.
И малко "Джеймс Бийм".
Така, давай.
И ето - "Черешова фиеста".
Не трябва ли да угасне?
По дяволите.
Колко алкохол изляхте?
Горещо е, много!
Да имахме нещо да гръмнем!
Имам едно.
Откъде се снабди с това?
Намерих го.
Няма да гърмиш тук.
В Бостън бяхте по-поносим.
Дани, ти какво ще кажеш?
Фойерверките - далече от мен.
- Мъдро.
Бързо, ще го изпуснем. Ставайте.
Пет, четири,
три, две, едно.
Честита Нова година!
Честито, г-н Тъли, честито, Дани.
Мери, поздравления.
Както казах, няма да гърмим тук.
Ще я взривим в кухнята.
- Какво?!
Хайде.
Сериозно?
- Ще взема и това.
АКАДЕМИЯ "БАРТЪН", ДОМ НА ЛЪВОВЕТЕ
Прекалила си с пипера.
Защо си сложила толкова? Спазвай рецептата!
Сега добави 1/3 чаша вода.
Какво ти става?
Хайде, дами!
Кунц, боли ли?
Мамка му, боли, да!
Склоновете така блестяха, че изгорях.
Тъли, смешно ли ти е?
Не, радвам се, че си прекарал добре.
Добре дошли,
ръмжащи вестготи.
Дано ваканцията е била освежаваща!
Здравейте, г-н Кунц.
А може би "Икар" е по-точно? Твърде близо до слънцето ли литнахте?
Покрай ските и плуването дано сте имали време
да се просветите за Пелопонеските войни
и последиците от тях.
За начало - кратко препитване по това преди поправката на теста от миналия срок.
Приберете всичко освен моливите.
Г-н Хънам?
Г-це Крейн! Лидия... Влизай.
Честита Нова година!
Честита и на теб!
Извини ме, аз съм варварин -
не се обадих да ти благодаря, че ни покани на партито.
Нас и Мери. Благодаря.
Няма за какво. Стана веселба.
Д-р Удръп те вика, било спешно.
Г-н Хънам, това са Джуди и Станли Клотфелтър.
Майката и бащата на Ангъс Тъли.
Доведен баща.
- Здравейте.
Добро утро.
Съобщиха ми нещо много важно.
Разбрахме, че сте завели Ангъс до Бостън.
Обясних на г-н Клотфелтър, че сте били на учебна екскурзия.
Учебна екскурзия?
Според Правилника това спада в обсега на задълженията ми.
Ако е било учебна екскурзия, как обяснявате това?
Служителите на санаториума са го иззели от бившия ми съпруг.
Очевидно му го е дал Ангъс.
Дошли са мама и Станли.
- Лидия ми каза.
Сигурно ще ме изключат.
Следва военно училище.
Знае, че не бива да ходи при баща си.
Човекът е с тежко душевно заболяване -
параноидна шизофрения, ранна деменция.
Посещението на Ангъс поражда очаквания.
Сега Том иска да се върне у дома, което е невъзможно.
Опитали са се да му обяснят и...
- Станал е агресивен.
Щял е да счупи главата на един от санитарите с това.
Момчето има проблеми с дисциплината.
Сем. Клотфелтър иска да отпише Ангъс
и да го премести във Военна академия "Форк Юниън".
Да го вкара в правия път.
Военна кариера далеч не е най-лошото.
Станли.
Ангъс многократно, както и този път, е действал против волята ми.
Както и да е провокирал симпатията ви и да се е измъкнал от контрол,
кажете ни.
Аз дадох идеята.
Не ме е надхитрил, не се е измъкнал.
Аз го заведох да види баща си.
Аз го убедих да го направи.
Това е семеен въпрос, нямате никакво право да се месите.
Не ми пука.
- Хънам!
Повтарям: не ми пука. Нямахме никаква връзка с вас!
Той беше сам-самичък на Коледа и реших, че е добре да види баща си.
Разбирате ли последиците?
Сега трябва да преместя Том.
Едва намерихме къде да го настаним,
а сега ще трябва да го местя.
Ужасно злощастен развой.
Но защо да задълбочавате нещастието, съсипвайки живота на момчето?
Прекарах две седмици с него.
Вярно е, че е непокорен беладжия, но е изключително умен.
За гениален не знам, но е изключително умен.
Сигурно сте наясно.
Има огромни заложби.
Ще бъде катастрофа, ако го отпишете.
Този път сам си си виновен, не съм аз. Не го забравяй.
Харди, познавам те от момче
и мисля, че разполагам с нужния опит и проницателност да заявя,
че винаги си бил
рак на пениса в човешки облик.
Това е.
В това трябва да гледаш.
Ангъс, заповядай.
КЪМ СЕБЕ СИ
Здравей.
Нямаше ви на закуска.
Имах работа.
Решихте ли къде ще отидете?
И да, и не.
Първо ще оставя багажа си у един приятел в Сиракуза,
а после... За после не знам.
Може да започна с Картаген.
Много се надявах да чуя точно това.
За монографията ви.
Не съм сигурен. Много празни страници са това.
Това си е ваш проблем.
Просто трябва да записвате думи - една, втора...
Колко пък да е трудно?
А ти?
Какво аз?
Не, няма да ходя никъде.
Не съм като вас, обичам да имам работа.
А сега спестявам за колеж за детето на сестра ми.
Какво казва Пени?
- Пеги.
Че ако е момче,
второто му име ще е Къртис.
Изритали са го, понеже ядял лайна.
Какво?!
- Хванали го в съблекалнята -
ръката в бидето и нагъва лайна.
Аз друго чух.
- Какво?
Все тая. Отиде в историята.
Преподаваше история, сега е в нея.
Нали, Тъли?
Здравейте.
- Здрасти!
Вижте...
Не знам какво сте казали на мама, Станли и Удръп,
но аз оставам тук.
А вие сте уволнен.
Просто казах истината. В общи линии.
Възпитаник на "Бартън".
- Възпитаник на "Бартън".
Петият час.
Физическо е. Може да пропусна и да идем в "Печелившият билет".
За по бургер и бира.
"Милър Хайлайф", безспорно.
Не се отказваш, нали?
Вече ви уволниха, защо да не се пробвам?
Безупречна логика, но ще откажа.
Горе главата!
Ще се справиш.
И аз щях да кажа същото.
Довиждане!
Довиждане.
КРАЙ
Превод Албена Христофорова
subs by sub.Trader at