Shef - 06x10 (2024) Свали субтитрите
Капитан Рижко. Документите, моля.
- Свои, приятел. Бързам.
Добър път!
Излизай! Чисто.
Изтръпнаха ми краката, дявол да го вземе.
Къде сме?
- Спокойно! Докарах те, където казаха.
Аз съм.
Да, с мен е. Предавам.
Слушам.
Не, с момичето стана гаф.
Генералското синче я прикри.
Да, разбирам. Грешката е моя.
Ще уредя всичко. Но после ще трябва да замина.
Генералът ще обърне земята наопаки заради сина си.
Ясно.
Слушам.
Добре, ще го направя.
Късметлия си.
- Защо?
Мислех, че Графа ще заповяда да те убия.
На негово място точно така щях да постъпя.
Хубаво.
- Кое?
Хубаво е, че не си на негово място.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
АГЕНТУРЕН ПСЕВДОНИМ
Ти как си?
- Дреболия, одраска ме.
Не си виновен.
- Костя, въобще не му е времето сега.
Познавам те отдавна, затова ти казвам: не си виновен!
Паша сам се е изложил на куршумите.
Напуснете асансьора! Заето е.
- Пусни го.
Оправи си физиономията.
Здрасти.
Къде е жената?
- В отдела.
Ами отивай в отдела.
- Сега?
Лекар ли си?
- Не.
Нямаш работа тук. Отивай в отдела. Нужен си там. Ти си полицай.
Отивай.
Добре, обади ми се, ако има нещо.
- Хайде.
Здраве желая, другарю генерал-майор.
- Къде е Разторгуев?
Нататък по коридора.
Какво казват лекарите?
Оперират. Засега прогнозите не са ясни.
Нужно ли е нещо? Лекарства, кръв?
Просто пари?
Знаеш ми телефона. Обаждай се.
Моите съболезнования, Виктор Сергеевич.
Рано е.
- Какво е рано?
Казвам, че е рано да поднасяте съболезнования.
Синът ми е ранен, а не убит.
Не разбирам какво искате от мен. Личният ми живот не ви засяга.
И въобще, защо ме арестувахте? Какъв е този произвол?
Незабавно се обадете на адвоката ми. Знайте,
че ще се оплача от вас в Следствения Комитет и прокуратурата.
Ние търсим Юрий Феклистов. Трябва да знаете къде се намира.
Разберете, може да го заплашва опасност. Вече го заплашва!
Вие ли сте главният тук? Настоявам да ме пуснете незабавно.
Има ли резултати?
- Не.
Къде е Черниш?
- Излезе.
От няколко часа се занимавате с нея и не можете да добиете информация.
За какъв дявол ви върнаха тук? Да се помайвате?
Защо мълчиш?
- Миша, тя се инати и иска адвокат.
И какво? После ще поиска кафе, ресторант ли ще търсиш?
Какво си се развикал? Поговори с нея, да те видя как ще се справиш.
Искам да ви кажа, че имам много дебели връзки.
Хората ще узнаят как сте ме измъчвали и заплашвали, а вие ще имате проблеми.
Измъчвахте ли я вече?
- Разбира се, че не.
Следователят кога ще я разпитва?
- Разпитът е на сутринта.
Добре, донеси ми кафе. Двойно, без захар и сметана.
А на нея?
- Капучино.
Няма нужда за нея. Хайде, върви.
Ще имате големи неприятности, момчета.
Обезателно ще разкажа как сте измъчвали невинна млада жена.
Хората ще научат и ще имате...
Забравих си портфейла.
- Излез!
Миша, какви ги вършиш?
- Излез оттук!
Ти знаеш ли чий син днес те прикри от куршумите,
а сега умира в болницата? Знаеш ли, че шансът му да живее е 0.0?
Нищожество!
- Как смеете?
Чуй ме! Утре в осем сутринта
всички журналисти в града ще знаят, че Феклистов е жив
и ти знаеш къде се намира. След което лично ще те изведа оттук.
Да видим, колко ще живееш след това?
Или се надяваш на адвоката си? Него също ще го гръмнат!
Но първо ще разкажеш на тези хора всичко, което знаеш.
После ще ви закопаят в гората, където никой и никога няма да ви намери!
Това ли искаш?
- Не.
Гледай ме в очите! Това ли искаш?
Няма да можете, вие сте полицай.
- Именно! Аз съм полицай.
Затова ще направя всичко, което казах.
Имаш една минута да кажеш адреса или ще те закопая. Обещавам ти.
Времето ти тече!
Виктор Сергеевич, взех ви кафе.
Операцията беше сложна. Сърцето на сина ви на два пъти спря.
Извадихме куршумите, а да давам прогнози
ще се въздържа. Сега младежът е в реанимацията.
Може ли да го видя?
- Всички задават този въпрос.
Не. Категорично не.
- Въобще...
сега пускат роднините в реанимацията.
- Във всеки случай лекарят има думата.
Аз съм против. Извинете.
Имам телефона ви, ще се обадя.
А вие си отидете вкъщи.
Къде да отида?
Защо?
Ако Паша не оживее,
никой няма да ми остане.
- Виктор Сергеевич,
не си късайте сърцето.
- Това е синът ми!
Той е жив, това е главното. Останалото...
не е в наша власт.
Да, Миша.
Ясно. Каплевич се обажда. Не може да се свърже с вас.
Батерията ми падна. Да, Миша. Слушам.
Донина даде показания. Каза къде се крие Феклистов.
Идвам с вас. След двайсет минути пред Главно.
Да вървим.
Как е там в болницата?
Нищо хубаво.
- Знам, тежко е да губиш близки хора.
Особено тежко е да загубиш дете.
Да, знам.
Да разбирам ли, че с Графа е свършено?
Не.
Не съвсем.
Нали каза, че ченгето от Лапинск всичко си е признало.
Търговецът, когото уби, е бил Графа.
Разбираш ли, този търговец е хилавичък за Графа.
Какво можеше? Само да брои пари. Помисли,
притиснахме го и той напълни гащите.
А би трябвало да има силен екип
жестоки убийци, и въобще, за какво му е всичко това?
Как за какво? За кинти.
Не му стиска на тоя търгаш.
Кой е Графа тогава?
Не знам.
Не трябваше да пускаш онова ченге.
Още много ли има?
- Десетина минути.
Защо все пак Феклистов е решил да инсценира смъртта си?
Не знам, не ми е казвал.
- Обаче знаете, че е жив.
Защото смятахме да заминем за чужбина и да останем там.
И как щяхте да се издържате?
- Юра имаше пари.
Тоест, ние имахме пари и щяха да ни стигнат.
От кого или от какво се страхуваше Феклистов?
Вече започнахте да сътрудничите, така че продължавайте да говорите.
От Графа. Най-много се страхуваше от Графа.
Жека, а ти защо се върна? Признай си.
Защо, не се ли радвате, безделници?
Ти беше добре в цивилния живот. Бизнес, туй-онуй...
Аха, туй-онуй. Бизнес има жената на Каплевич.
Моето е колкото да не е без хич.
Два павилиона за хранителни стоки в областта.
И защо се върна? Изкарвал си за парче хляб с масло.
Защо съм се върнал? Доскуча ми и се върнах.
Не ставам за бизнесмен. Какво сте се лепнали за мен?
Миша Каплевич защо се върна?
Добре си живееше. А ти? Защо се върна?
Какво аз? Прехвърлих се от района, нищо кардинално не се е променило.
Само три спирки повече до управлението.
А защо се върнах? Не ми достигаше адреналин.
С адреналина сега всичко ни е наред. Не се притеснявайте.
Пригответе се, наближаваме.
Към основните новини: продължава издирването на престъпника,
който влезе в престрелка със служители на полицията.
По наши данни е бил тежко ранен синът на началника на УУР
Виктор Разторгуев. Павел е наш колега, журналист.
Сега се намира в болница, където е претърпял сериозна операция.
Засега от Главно Управление на МВД няма официален коментар за пресата.
Излезте.
Коя е къщата?
- Тази. Юра я купи преди два месеца.
Значи се е подготвял отрано.
- Да тръгваме! Сега ще изясним всичко.
Звездаков, оставаш със заподозряната.
Как заподозряна?
- Останалите с мен!
Качвайте се и не спорете! Правете каквото ви казват.
Моля.
Това е Феклистов!
Излез от колата!
Излез, ти казах!
Излез от колата!
- Спокойно, спокойно.
Кажете колко искате? Не съм ви виждал и вие не сте ме виждали. Край!
Разберете, аз съм мъртвец, покойник! Мен ме няма!
Твърде много приказваш за покойник.
Няма да говоря без адвокат!
- Сега ще ти извикаме адвокат.
Всички ще ти извикаме. Ръце на гърба!
Автомат!
- Юра, назад!
Звездаков!
Бързо скачай от колата! Бързо, бързо!
Как е той, Миша? Юра?
- Нормално.
Трябва да извикаме бърза помощ!
- Сега ще извикам.
Виктор Сергеевич, трябва да разберете, че в дадената ситуация
нямах друг изход.
Със своето решение временно ви отстранявам
от изпълнение на служебните задължения. Подпишете заповедта.
Предайте служебния пистолет в оръжейното.
Необходимо ли е?
- Мисля, че ще е най-добре за всички.
Най-вече за вас.
Искам също да кажа, че по отношение на вас
ще бъде проведена служебна проверка.
Аз не влязох в спор с министъра,
приех всичките ви условия, позволих ви да изведете
служителите на Управлението извън щат, да приемете нови.
Но последните събития показват, че не владеете оперативната обстановка
и не сте способен да вземате правилни решения.
Съветвам ви да не напускате града, да стоите вкъщи
и да сте готов при първо повикване да се явите в Главно
за даване на показания.
Виктор Сергеевич!
Съветвам ви да се отнесете много сериозно към думите ми.
Виноват, другарю генерал-майор, къде са патроните?
Неочаквано свършиха.
Виктор Сергеевич!
Как са момчетата?
- Нормално.
Звездаков отказа да остане в болница. Как е синът ви?
В реанимация. Не е идвал в съзнание.
Онзи килър в селището, той стреля в Павел.
Не разбирам как всеки път се оказва в нужното време в нужното място.
Той е много добре информиран.
- Изтичане на информация?
Най-вероятно.
- А сега ми кажи на кого да вярвам.
Когато потеглихме за Феклистов, кой би могъл да знае освен нас?
Никой. Само своите.
- Не, трябва да има още някой.
Дежурният попита къде отиваме.
- А ти каза ли му адреса?
Не. Казах му, че излизаме по ваша заповед и ще бъдем с вас.
Виктор Сергеевич! Какво да правя?
Прибери се вкъщи, почини си.
- А вие?
Отивам в болницата, после ще бъда вкъщи.
Тук Разторгуев. Трябва да поговорим. След час ще бъда в кабинета ви.
Ще ви чакам, Виктор Сергеевич,
защото, боя се, имам повече въпроси към вас,
отколкото вие имате отговори. До скоро.
Привет!
- Привет.
Прибрах се.
Гладен ли си?
- Лесна работа. Това сега е по-важно.
Прощавай, няма с какво да те зарадвам.
Това ми го казва най-добрият хакер в Петербург и Ленинградска област?
Не съм хакер, а само сътрудник в Аналитичния отдел
на вашето нещастно ГУВД. Освен това, в отпуск по майчинство.
Затова не чакайте чудеса от мен.
- Добре.
Няма да ти преча.
Вера, какво е това?
Разпечатах стари статии.
Предимно журналистически изследвания на престъпността през 90-те години.
Помислих, че Графа не е нов в престъпния свят.
Може да са писали за него, а после да е изчезнал някъде.
Да е бил в затвора, да се е укривал. После ще видя, че ме заболяха очите.
На мен ми е време да си направя очила. Вече не виждам от близо.
Може ли да увеличиш това?
- Сега ще го отворя.
Ето. Това е 1993 година.
Нещо интересно ли има в статията, че си я свалила?
Не знам, Костя. Работех с търсачката и ми излезе.
Нещо за разправии между спортисти. Някакъв боксьор бил застрелян.
А той уж бил член на ОПГ.
Прати ми тази снимка на телефона. Сега веднага.
Добре.
Готово.
Добре, сега ще видя. Включвам на микрофон.
Да, виждам.
- Познахте ли го?
Това е Пифанов като млад офицер, но не знаех, че се познават с Митрофанов.
Сигурен съм, че случайно са попаднали в кадър, не са знаели, че ги снимат.
Ще ти се обадя по-късно. Трябва да помисля.
Да, Юра. Слушам.
Виктор Сергеевич, докладвам.
Лоши новини: Афонин е убит в областта.
Прерязали са му гърлото, свидетели няма.
Юра, ти явно не знаеш, че ме отстраниха.
Изчакай една секунда. Преди два дни, трупът в парка.
Агентът на Каплевич, той също беше намерен с прерязано гърло.
Намекни на експертите да проверят за съвпадения.
Сигурен съм, че извършителят е един и същ.
Разбрах, Виктор Сергеевич. Благодаря за съвета.
Ще ви държа в течение.
- Хайде.
Главно следствено управление на СК на Русия за Санкт Петербург
продължава да разследва убийството на кмета на Лапинск Юрий Феклистов.
Мога да съобщя, че информацията за смъртта му в ПТП не е вярна.
В действителност Феклистов сам е организирал смъртта си,
след което се е укрил във вилно селище на Ленинградска област.
Тази сутрин господин Феклистов беше убит.
Уви, този път наистина. Обаче преди смъртта си
е успял да предаде на генерал Разторгуев
важни документи, които проливат светлина
върху обстоятелствата по делото. В най-скоро време генерал Разторгуев
ще бъде разпитан като свидетел.
Виктор Сергеевич, извинете за безпокойството, но...
Нямам ток. Опитах да направя нещо, но май стана още по-зле.
Нека да видя.
Добре ли помниш 90-те?
- Е?
Помниш ли Бялата стрела?
Измислица на журналистите. Нямаше никаква Бяла стрела, само мит.
Графа също е мит.
Няма никакъв Граф.
Има организация.
Какво искаш да кажеш? Демек, нас полицаите ни отстрелват?
Полицаите нямат причина да ни отстрелват.
Виж, своите, тези, които са в играта, е напълно възможно.
И през 90-те не убиваха просто така, а ако убиваха, беше само заради пари.
Или когато деляха града и не можеха да се разберат.
Сегашната ситуация е точно същата.
Ето, всичко е наред.
Блокът не е нов, инсталацията е стара.
Случва се.
Много ви благодаря, вие пак ме спасихте.
Всичко хубаво.
- Не си тръгвайте, моля ви!
Пийнете с мен едно коняче.
- Неочаквано предложение.
Добре ли сте?
Просто от дете ме е страх от тъмното. Няма значение!
Ще пийнете ли с мен?
Днес предпочитам силен чай.
Добре.
Имам пирог с вишни.
Разбрах ти мисълта.
Дори да е в сянка,
прекалено добре познава и теб, и мен. Познава цялата ситуация.
Възможно е да сме го виждали.
Тази гад е някъде наблизо.
Не е сигурно.
Може да е навсякъде и не е задължително да е в града.
Гледа ли по телевизията за Феклистов?
Инсценирал е смъртта си.
Искаш да кажеш, Графа също?
Той може да управлява отвсякъде.
Може от чужбина,
а може и от затвора.
Искате ли още пирог?
- Не, благодаря.
Според мен е твърде сладък.
Не съм го правила аз.
Аз въобще не мога да готвя, всичко купувам от съседния магазин.
Наистина ли е сладък?
- Въпрос на вкус.
Някой обича да е по-сладко,
а друг предпочита горчивината.
С такава печал го казахте...
Сега е мой ред да ви попитам добре ли сте.
Моля за извинение.
Трябва да тръгвам, имам работа. Много благодаря за почерпката.
Да, разбира се. Следващия път ще взема пирог с лимони.
Надявам се, че няма да е толкова сладък.
Вярваш ли в Бог?
Не.
- Жалко.
Почакай... Ако ме убиеш сега,
никога няма да узнаеш кой е Графа. Помисли, мога да ти бъда полезен.
Готов съм да сътруднича.
Не ми пука кой е Графа. Но за сина си няма да ти простя.
Да, Витя, вече знам. Докладваха ми. Ти как си?
Добре. А синът ти?
- Засега без промяна.
Лекарят се опасява да дава прогнози. Серьожа, знам, че искам невъзможното,
но само ти можеш да намериш този документ.
Какво? Ти луд ли си да ме питаш, и то по открита линия?
Не знаеш ли какво е държавна тайна?
- Не съм луд.
Аз не мога да взема тези данни, а ти можеш.
Забрави! Ти не си ме питал за нищо, аз не съм ти обещавал нищо. Край!
Разговорът приключи.
Обръщай, Андрей. Връщаме се.
- Къде?
Е как къде? В министерството.
- Ясно.
Виктор Сергеевич, аз проверих. Служебният ви пистолет е в оръжейното.
Кажете, с какво стреляхте?
- Забравяте за личния ми пистолет.
Да, разбира се. Но как разбрахте, че убиецът е в дома ви?
Мен повече ме интересува друг въпрос. Как той е узнал адреса ми.
Не е толкова трудно.
- Разбирам. Но няма как
да намери адреса на началника на Управление Криминална полиция
в телефонния указател.
Подозирате ли ме?
- Да, пристигнахте твърде бързо.
За по-малко от десет минути.
- Случайност.
Когато дежурният се обади, бях наблизо.
Или сте знаели, че убиецът е в дома ми.
Виктор Сергеевич, разбирам състоянието ви,
но това не ви дава право...
- Моето състояние е наред.
Вижте, дори не ми треперят ръцете.
Това е генерал-майор Сергеев от Следствения комитет.
Сигурен съм, че разследването на опита за убийство на началника на УУР
ще бъде проведено много щателно.
Ще бъдат разпитани всички свидетели без изключение,
включително служителите от външно наблюдение,
ако са ме следили в рамките на оперативна разработка.
Не разбирам за какво говорите.
- Не разбирате?
Какво пък, следствието ще изясни всичко.
Виктор Сергеевич! Аз действах по заповед
на генерал Пифанов. Само че не съм ви го казвал.
Здраве желая.
- Здраве желая.
Тръгвате ли си вече?
- Само за няколко часа. Ще се върна.
Все още ли не сте готов да дадете прогноза?
Казах ви, че по време на операцията сърцето на сина ви на два пъти спря.
Какво значи това?
Раните ще заздравеят, той ще дойде на себе си.
Засега нямам други прогнози.
Разбирам.
Струва ми се, че бях пределно ясен, Виктор Сергеевич, когато ви помолих
да си стоите вкъщи.
- За да ме ликвидират там?
Имате параноя. Навсякъде виждате врагове и предатели.
Не съм виновен, че наистина е така.
Всеки престъпник оставя следи. Винаги и навсякъде.
Трябва само да знаеш къде да търсиш. На мен ми провървя. Аз намерих.
1993 година.
Капитан Пифанов успява да вербува надежден агент от криминалните среди.
Той се съгласил да сътрудничи. По този начин
е премахвал преките си конкуренти, предавайки ги на своя куратор.
След разформироването на РУБОП сътрудничеството е било прекратено.
Личното дело на агента е отишло в архива,
откъдето дори вие не сте могли да го вземете и унищожите.
Нямали сте късмет. Такива материали се пазят вечно.
Работата не е там, че Саша Митрофанов е сътрудничил с милицията.
А в това какъв оперативен псевдоним сте му дали.
Напразно се стараете, това е копие.
Нищо не можете да направите с тях. Съвсем нищо.
Даже ако предадете тази информация на пресата,
нито един журналист няма да рискува да я публикува.
За разгласяване на държавна тайна - затвор.
Впрочем, и към вас ще има въпроси. Обещавам ви.
Така че не сте погребали мен, Виктор Сергеевич, а себе си.
Аз не смятах да давам тези материали на журналистите.
Има и други хора, на които ще им е много интересно да узнаят
кой е Графа.
Мисля, че можем да се договорим за всичко.
Не съм толкова сигурен.
Ние сме цивилизовани хора, Николай Романович.
Затова цивилизовано ще те нарежа на малки парченца.
Колко?
- Всичко.
Включително контрола над новото летище.
Добре. Аз съм съгласен.
- Щом казвам всичко, значи всичко.
Ще караш на пенсия.
- Ти пари ли нямаш? Нуждаеш ли се?
Какво предлагаш?
- Да го гръмнем тук и сега.
Това отличава цивилизования човек от нецивилизования.
Нали, Николай Романович?
- Внимавай, Макс.
Там и ти имаш дял, и то не малък.
- Не ми трябва. Аз не съм алчен.
Ти си знаеш.
Да вървим при нотариуса.
Искам да поръчам един билет бизнес класа за утрешния полет.
Да, еднопосочен.
Разгласяването е неизбежно. Следователите ще разкрият всичко.
И за вас, и за Митрофанов.
Ръководството на УСБ ще потвърди, че по ваше искане съм бил в разработка,
в рамките на която над мен е било установено наблюдение.
От външно наблюдение са се отчитали лично на вас.
Как иначе килърът е узнал къде се укрива Феклистов.
Или домашния ми адрес.
И още нещо:
нямаше никакви документи. Ние с генерал Сергеев
ви подхвърлихме банална детска примамка.
И вие се хванахте.
Ще ви върна обаждането.
Казах всичко, което исках. Искате ли съвет?
Нямате изход.
Мисля, че знаете какво трябва да направите.
Синът ви дойде в съзнание.
Може да го посетите.
- Благодаря.
Веднага идвам.
Здравей, Паша. Как си?
Главата много ме боли.
Кой сте вие?
Името ми е Виктор. Майка ти се казваше Елена.
Погледни ме, сине. Трябва да си спомниш за мен.
Не помня.
А аз как се казвам?
Казваш се Паша. Паша. Павел.
Не помня.
Другарю генерал-майор,
вие сте задържан. Трябва да дойдете с мен.
Какво се е случило? В какво ме обвиняват?
В покушение срещу живота на началника на ГУ на МВД
генерал Пифанов.
- В покушение?
Дайте си ръцете.
Моля, елате.
Отведете го.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven