Midsomer Murders - Season 19 (2016) (Midsomer Murders S19/Midsomer.Murders.s19e01.Leksikon.srt) Свали субтитрите
- Да. Благодаря ви. Прелестно.
Джордж. Едно. Не повече.
В заключение. Моите планове за Малък Оубърн,
ще гарантират, че ние, жителите на Голям Оубърн,
ще запазим връзката си с важна част от историята ни.
Представете си - жив музей.
Това е перфектният подход към откриване на село Малък Оубърн.
Браво, мамо.
Благодаря ти, Силвия.
Благодаря и на тримата финалисти за презентациите им.
А на вас, че проявихте търпение, докато приключим.
Малък Оубърн ни бе отнет за 75 г., но това е вълнуващо ново начало.
И трите предложения за бъдещето на селището,
са изключителни посвоему.
Луксозни вили Мидсъмър.
- Да, благодаря.
Екологично селище Оубърн.
И живият музей на Силвия Ленард, разбира се.
Единственият възможен избор.
- Именно.
Нямам търпение утре сутринта да се видим на откриването,
където ще посетим селото за пръв път от Втората световна война.
Както знаете, армията ще го върне на семейството ми,
след което ще избера следващия наемател.
Отново ви благодаря. Насладете се партито.
Отивам да проверя как е дядо ти.
Да ти помогна ли, татко?
- Не, не.
Да беше се постарала малко, Силвия.
Не ти ли останаха рокли от 40-те.
Ти не си се преобличал от войната. И нямаш никакво чувство за общност.
Е, реши ли вече?
Не ти е лесно.
- Ще почакаш.
Ако избереш Фин и Корина, е възможност
да обединиш фамилията. Не е ли така?
Татко няма да се издаде.
Тръгвам си.
Да потанцуваме!
- Не съм в настроение.
Може да спечелим. Да празнуваме.
Ще празнувам, щом върнат селото на хората.
Може да стане по-рано, отколкото късно.
Кажи ми какво знаеш.
- Утре ще разбереш.
Тази вечер остани тук. Пияна си, за да караш велосипед.
Кракът ми.
УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР
Обявявам селото за отворено!
СЕЛОТО, КОЕТО СЕ ВЪРНА ОТ ОНЯ СВЯТ
Виж какво намерих.
Това куче умееше да заравя.
Какво каза на Бети?
Истината, но внимателно.
Че Сайкс беше стар и тялото му отказва.
Но ние ще го помним и ще го обичаме.
Нелсън праща съболезнования. Вчера се обади.
Как върви курсът под прикритие?
- Чудесно.
Чувам, че се справя много добре. По нищо не личи, че ще се върне.
Как се справяш със заместниците му?
Последният ще дойде да ме вземе. Ще те запозная.
Кучето ти може ли да гони топка?
Тичай! Донеси я. Хайде.
Къде да отидем, мамо?
- Да започнем с църквата.
Или с гроба на баба?
Нямаме много време. Трябва да се връщам на работа.
Нямам намерение да бързам.
Цял живот чакам този ден.
- Да, разбираме те.
Тогава разберете, че искам да остана сама.
Весела, както винаги.
Какво?
Корина!
- Корина, какво стана?
Корина?
О, боже!
Хайде, ела с мен. Ела, мила.
Ела.
На кучето ще му хареса. Точно така.
Това са колела. Сега ще се пързаля. Ами ушите?
Точно така.
Браво. Точно така.
Здравейте.
- Аз съм Джейми.
А вие сте съпругата на шефа.
- Да, Сара. Влезте.
Благодаря.
- Заповядайте.
Благодаря.
Върви сега.
- Запознахме се.
Уинтър.
- Добро утро, сър.
Не отиваме в офиса. Боя се, че са открили труп в Малък Оубърн.
При съмнителни обстоятелства?
Ако е съмнително да те прегази танк, тогава да.
Армията използваше селото за тренировъчен лагер, нали?
Днес го връщат на собственика.
- И не са си прибрали оборудването.
Здравей. Аз съм Джейми. Ти как се казваш?
Казва се Бети.
До скоро, Бети. Аз отивам на работа.
Добро утро, Кам.
- Добро утро, сър.
Слушам те.
- Мъж, малко над трийсет.
Тежки травми по краката и торса. Вътрешно кървене.
По нараняванията личи, че го е прегазило това.
Главата и лицето…
- Кам Каримор!
Не очаквах да те открия в дебрите на Мидсъмър.
Джейми! Ти ли си най-новият сержант?
Очевидно се познавате.
- Изкарахме тренировъчен курс,
преди 5 г.
- Шест.
Да. В Дорсет. Имаше тенис корт и билярд, а Кам винаги печелеше.
Остави спомените за по-късно, моля.
- Съжалявам, сър.
Раните по лицето и главата му, са повърхностни.
Драскотина и цицина на челото, и чакъл по бузите. Това е.
Така изглеждам, когато падна от колелото.
Знаем ли кой е?
- Фин Торнбъри.
Заварили трупа при откриването на селото.
Мъртъв е от 10-12 часа.
Очевидно е влязъл нощес.
- Благодаря, Кам.
Интересно, защо е дошъл.
И кой би убил човек с танк?
Корина Крейвън?
- Да.
Главен инспектор Барнаби от Костън. Сержант Уинтър.
Оставям ви, инспекторе.
- Благодаря ви, г-н…
Крейвън, Родерик Крейвън, бащата на Корина.
Племенницата ми Доти Крейвън.
Бихме желали да говорим и с вас. Не се отдалечавайте.
Ела, Доти.
Кога видяхте Фин Торнбъри жив за последно?
Снощи.
Бяхме на парти в Крос Кийс.
Празнувахме заради Малък Оубърн.
Какво е търсил в селото посред нощ?
Тук живеехме.
- Живеехте?
Къде точно?
- В една от къщите,
за да се помогнем за проекта екоселище.
Как му помогна това?
Искаме да възстановим Малък Оубърн. Да го превърнем в общност.
Чакаме баща ми да реши.
Ако ни откаже, ще трябва да ни изхвърли.
Познавате ли някой, който иска да навреди на приятеля ви?
Не.
Проектът ви има ли конкуренция?
Да, но те не биха постъпили така.
Кои са близките му роднини?
Майка му Андрея е омъжена за чичо Майло.
Фин му е доведен син. Днес бяха в селото.
Благодаря. В коя къща сте се нанесли?
- Насам. Елате.
И още нещо. Защо снощи не сте се върнали с Фин?
Бях уморена, и преспах в странноприемницата.
Насам.
Тук е.
Благодаря.
Не им е било особено комфортното.
- Някой ни е изпреварил.
Какво ли са търсили?
Насам, сър.
Беше скрита под стълбите.
Интересно.
Провери дали Кам е открила още нещо
и разпитай собственика Родерик Крейвън.
Аз ще намеря майката на Фин Торнбъри.
Г-н Крейвън!
Благодаря ви.
Знаехте ли, че Фин и Корина живеят в една от къщите?
Да. Беше ми все едно, и в юридически, и в личен план.
Ако изберете друг проект е трябвало ги изхвърлите,
за радост на пресата. "Собственик изгонва дъщеря си".
Корина нямаше да допусне това.
- А Фин Торнбъри?
Той положително щеше да се възползва.
Не се ли разбирахте с него?
- Ни най-малко.
Дъщеря ми го ценеше. Аз нямах избор и вярвах на преценката й.
Бяхте ли решили чий проект печели?
- Дори да бях, не сега е моментът.
Чакайте тук.
Сър.
Нова тел.
- Убиецът е искал
да повали жертвата, преди да я прегази с танка.
Танковете са бавни и тромави. Добре е мишената да не може да избяга.
Защо си го преместила?
- Наложи се,
за да го отместя от трупа. Спокойно, взела съм отпечатъци.
Как успя? Не са ли нужни специални умения?
Кабелите бяха извадени, а механизмът е прост.
Нищо специално няма. Ако можеш да караш
количка за голф, можеш и танк.
Жалко. Значи всеки може да бъде заподозрян.
Джейми!
Не знам какво стана. Ще го оправя.
Г-жо Крейвън, съжалявам, че се налага да ви разпитвам в такъв момент.
Няма нищо, заповядайте.
Сина ви имаше ли врагове в селото?
Разбира се, че не.
Беше малко арогантен.
Тоест, уверен.
Уверен ли беше, че ще спечели конкурса?
Ясно заяви, че той трябва да спечели.
Да, но всички разбираха, че в това няма нищо лично.
Освен Силвия Ленард.
Силвия Ленард?
- Една от участниците.
Беше ли го взела на мушка?
- О, не.
Силвия презираше всички поравно.
Открихме това сред вещите на Фин. Познавате ли жената или детето?
Не.
Съжалявам.
- Благодаря.
Свободни сте.
Насам.
Но с теб трябва да поговорим.
Снимката ти е позната. Нали така?
Не.
- Джош, току-що убиха брат ти.
Ако разбера, че премълчаваш нещо, ще те арестувам.
Обещайте да не казвате на нашите, че знам.
Ще се постарая, но не гарантирам.
Когато Фин се прибра, вдигнах телефона му
и една жена каза, че е съпругата му.
- Съпруга?
Попитах го и той каза, че било грешка.
Оженил се докато работил за благотворителна организация
в Глазгоу. Опитвал се да го забрави.
Но не спомена, че имат и дете.
Дали е казал на някого за брака си? На Корина?
Едва ли. Накара ме да обещая да си мълча.
Благодаря, ще ви потърсим. Съпругата на Фин Торнбъри.
Бивша ли?
- Не, още са женени.
Но не го е виждала от четири години.
Изнесъл се месец след раждането на сина си.
Бебето на снимката, нали?
- Да, нея е запазил,
но не му е пукало достатъчно, за да не изпразни
банковата им сметка. Месец по-късно, тя разбрала, че крадял пари
и от проекта за общински жилища, по който са работили заедно.
Попита ли дали друг, освен нея, е имал зъб на Фин?
Не спомена никого, но мисли, че списъкът е дълъг.
Сигурно е права. Явно това, че е бил твърде уверен,
не е било единствения му недостатък, както твърдеше Андрея.
Да видим, дали Корина Крейвън знае нещо за миналото на покойния годеник.
Не е възможно.
С Фин щяхме да се оженим. Той го уреждаше.
Докъде беше стигнал?
Бяхме заети.
- До църквата, до дата?
Не, не още.
Опитахте ли да разберете, защо се бави?
Не, мислех си, че е зает.
Имах му доверие.
Толкова по-зле за мен.
Благодаря ви.
Ако си спомните нещо, което е казал за миналото си, съобщете ни, моля.
Опасност! Невзривена бомба. Не влизайте!
По време на евакуацията на селото сте били дете, нали?
На 12. Казаха ни, че ще се върнем след края на войната,
но се оказа лъжа и предателство.
От тогава в Голям Оубърн ли живеете?
- Омъжих се и заживях в Лондон,
но съпругът ми почина, след раждането на Джулиан. Тогава се върнах.
Както разбирам, искате да възстановите селото съвсем точно.
Връщали ли сте се тук, преди днешния ден?
Не, но знам, че то е безценна част от културното ни наследство.
Какви бяха отношенията ви със съперниците?
Възпитани.
А мнението ви за Фин Торнбъри?
- Младостта винаги е арогантна.
Имате ли влияние върху Родрик,
благодарение на което да предпочете вашата идея.
Нямам никакви съмнения, инспекторе, че рано или късно ще чуете,
преди да се омъжа, имах връзка баща му Тобаяс.
Но това не ме поставя в благоприятна позиция в очите на Родрик.
Идвам да обсъдим отношенията ви с Фин Торнбъри. Били сте съперници.
Нямахме нищо против него, защото ще спечелим.
Предложението ни е най-добрата инвестиция за Родрик.
Веднага след партито ли се прибрахте снощи?
Да, дойдохме си заедно.
Разговаряхте ли с Фин?
- Не.
Макар че когато се прибрахме, имах гласово съобщение от него.
Пазите ли го?
- Би трябвало.
Защо ще звъни на теб?
- Не знам.
Опитах се да му се обадя, но не се свързах.
Имате нула нови съобщения, и едно запаметено.
Луси, Фин е. Обади ми се веднага.
За какво става дума?
- Нямам представа. Не се обади пак.
Защо не ни казахте?
Какво желаете?
Аз съм главен инспектор Барнаби от Костън. Вие кой сте?
Джулиан Ленард. Дано майка ми е проявила обичайния си чар.
Селото явно означава много за нея.
Семейството й е живяло там поколения наред.
Баща й е бил последният му свещеник. Там е гробът на майка й.
Според вас, какво трябва да стане със селото, г-н Ленард?
Адвокат съм на Родрик Крейвън и трябва да остана неутрален.
Само храбрец би тръгнал срещу майка си.
Като адвокат на г-н Крейвън сигурно сте наясно с бизнес начинанията му.
На кой проект смята да се спре?
Не мога да ви разкрия предпочитанията на клиента ми.
Разбирам, но ако не се информирам другояче,
с вас пак ще разговаряме.
Ти беше, нали?
В убийство ли ме обвиняваш?
- Не ме разсмивай. Не би посмял.
Тогава в какво?
- Постъпило е предложение
селото да бъде обявено за обект с научно значение.
Отдалеч личи, че си бил ти, екологът.
- Не знам за какво говориш,
но ако в Малък Оубърн има редки растения
или животни, се радвам, че са защитени.
Татко казваше, че си прахосник. Пълен провал!
Махай се!
- Татко! Стига!
Ще престанете ли да се карате?
Синът ми бе убит, а вие се държите като гимназисти.
Моля ви, нека го превъзмогнем.
- Винаги си мислиш най-лошото за мен.
Нямам какво да превъзмогна.
Аз съм. Ще трябва да внимаваме.
Едно е за мен, скъпи?
Дадено.
- Благодаря.
Ще ти се обадя.
Ето.
- Благодаря.
Като деца пак ли се карахте?
- Постоянно.
Сигурно ти си печелил.
Обмисли ли на кого ще продадеш земята?
С голямо удоволствие помагах на Люси и Блейк с плана им.
Ще бъде вълнуващо.
Татко!
Тук съм.
Здравей, скъпа.
Прекъсвам ли нещо?
- Не, разбира се.
Имам работа. До скоро, чичо Род.
Корина.
Махни се, хайде!
Не.
- Ела, момче. Ела.
Няма да допусна проектът ми да пропадне.
Така ли? Фин го няма. С кого ще работиш сега?
Ще ръководя проекта сама.
Естествено. Прекалено беше да очаквам поне веднъж да имаш вяра в мен.
Нищо не казах.
- Нямаше нужда.
Искам само шанс, да докажа, че грешиш.
Да ти покажа какво мога.
Добро момче.
Вижте, сър. Екипът в Малък Оубърн я е открил захвърлена в храстите.
Нова е. Едва ли армията я е зарязала.
А Фин и Корина?
Еколозите не използват изкопаеми горива.
Нямали са кола, нито генератор в къщата.
Има сериен номер. Може да открия откъде е купена.
На мястото на Родрик Крейвън, коя от трите оферти би избрал?
Ако е за пари, луксозните вили. Цената е най-добра.
Но заради Корина и съвестта си, бих избрал екоселото.
Ако искаше мир и покой - живия музей на Силвия Ленард?
Вие как бихте постъпили?
Зависи дали искам да отърва дъщеря си от Фин Торнбъри, или не.
Разбра ли нещо за финансите на Фин?
Да. Няколко депозита в брой през последните месеци.
Кой би му плащал редовно?
Струва ми се, че не е бил убит само, заради борбата за Малък Оубърн.
Знаеш, че е моя. Защо го криеш?
Какво скандално обвинение.
- Не беше обвинение.
Задавам ти въпрос.
- А аз ти казвам, че се лъжеш.
Ще ти се да беше така, нали?
Надявах се да успеем да се разберем цивилизовано.
Но накрая ще си върна моето.
Ще видиш.
За последен път - няма причини за тревога. Всичко върви добре.
Сигурна ли си?
- Знаеш, че моят чар постига всичко.
Няма да споря. Ти си много чаровна, Луси.
Благодаря.
Не забравяй, че като депутат съм постоянно под лупа.
Да, и ти е приятно.
Накрая ще си заслужава, обещавам.
Не вършиш нищо нередно.
- Хората едва ли
ще се съгласят, начело със свекърва ми.
Да не говорим за Джулиан.
Как се справя Джейми с първото му убийство тук?
С хъс.
- Значи по-добре от предишните?
Летвата е доста ниско. Много говори.
Да го поканим на вечеря?
Не ме слушаш.
- Напротив.
Харесваш го.
Докато Бети спеше, открих последният бюлетин
на историческото дружество в Мидсъмър.
И потъна в сън, също като Бети?
Статия обясняваше, защо Малък Оубърн
трябва да стане музей.
- Авторката Силвия Ленард ли е?
Много добре.
- Все пак съм следовател.
Позвъних на д-р Гренвил, моя приятелка историк,
за да я питам какво знае.
- И?
Ставаше по-скоро дума за клюки.
Каза, че Крейвън са разгулно семейство.
Тобаяс - бащата на сегашното поколение,
е бил ужасен комарджия и женкар.
Като мен, скъпа.
- Мечтай си.
Пади! Пади! Пади.
Глупаво куче. Пади!
Пади!
Господи!
Ало, полиция? Трябва да съобщя нещо.
Мъртъв е от около 10 часа.
Има следи от черепна травма,
но не мисля, че го е убила тя. Манерката беше до него.
Какво подушвате?
Горчиви бадеми, цианид.
- Отровен е и не е всичко.
Елате. Ще ви покажа нещо.
По тялото има следи от кал. По всичко личи, че е бил влачен.
Вижте. Следи от кръв.
Това е окоп.
Според мен са го примамили насам, и е паднал.
Първо танк, сега окоп.
- Сякаш армията е още тук.
Благодаря, Кам. Кажи ни, ако откриеш още нещо.
Добре.
Да видим какво е търсил тук Фред Месинджър толкова рано.
Събудих се рано. Излязох на разходка.
Земята е частна собственост.
- Тук съм израснал.
А вчера не успях да огледам много добре.
Живели сте тук като дете. Като Силвия Ленард?
Баща ми беше кръчмар, а нейният свещеник.
Не й позволяваха да играе с нас - селските деца.
Видяхте ли някого докато идвахте?
Пеша, с колело. На пътя имаше ли коли?
Не беше съмнало. Наближава 10.
Всички са в кръчмата ми и чакат Родрик
да съобщи кое предложение е избрал.
- Какво очаквахте да реши?
Сега никога няма да разберем.
Дано Родрик не ни остави да чакаме безкрайно.
Може би е избягал.
- Страх го е от нас.
Много вероятно.
- Страх го е от теб.
Родрик не би избягал.
Добре ли си?
- Не, не съм.
Предполагам, че и ти не си.
Искам да свърши.
- Стига.
Защо ни разиграва?
- За къде бързаш?
Не обичам да ме бавят.
Достатъчно време, пари и усилия похабих.
Дивидентите идват. Няма да го даде на Силвия.
Изключено е.
Заради онази, Родрик трябва избере нас.
Иначе ще ни залеят такива като нея.
Може ли да поговорим насаме?
Да излезем отвън.
Ти остани, Джош.
Много съжалявам.
Кога го видяхте за последно?
Вчера вечерта. Отидох у тях.
- А вие, г-н Крейвън?
Дойде в магазина ми вчера следобед.
За какво говорихте? Дали ще ни помогне?
За нищо особено.
Кога си тръгнахте?
Когато изведе Пади на вечерна разходка.
Някой виждал ли е кучето?
Ще го потърся.
Той в какво настроение си тръгна, г-н Крейвън?
Бих могъл да излъжа, но едва ли ще ви е нужно много
да разберете, че отношенията ни не бяха особено добри.
Избухна поредният от обичайните ни спорове.
Но когато си тръгна, нищо му нямаше.
Това е, край! Корина няма да ни продаде земята.
Не е сигурно, а и дори и да беше...
- Какво? Просветли ме, хайде!
Това не е краят на света, Луси.
Когато се влюбих в теб, не се боеше от предизвикателства.
Не се боя от предизвикателства.
Виж ти!
- Не можем ли
да приемем загубите и да заминем? Луси, моля те.
Не! Знаеш, че този път трябва да успея!
За бога? Само се опитвам да те направя щастлива.
Не схващаш, и това е.
Родрик Крейвън, беше ли ваш приятел, освен клиент?
Да. Познавахме се от деца.
Адвокат му станах, преди повече от 20 г.
Съставихте ли завещание?
- Да.
Доста отдавна.
Може ли да го видя, моля?
Не е редно. Дори близките му още не са го чели.
Наясно ли са със съдържанието му?
Не знам какво е обсъждал Родрик със семейството си.
Завещанието, г-н Ленард.
- Обясних ви, че е невъзможно.
Може и със заповед.
Друг път така кажете.
Оставил е Малък Оубърн на мен?!
Защо?
- Има ли значение?
Не знаехте ли какво планира брат ви?
Както знаете, не се разбирахме.
- И защо?
По моя вина е. С Майло се оженихме и баща му го извади от завещанието.
Родрик можеше да раздели наследството,
след смъртта му, но не пожела.
Простете, но г-н Крейвън старши какво имаше против вас?
Крейвън не се женят за сервитьорки.
Дори когато са ги забременили.
Доста старомодно, макар че говорим за преди четвърт век.
Тобаяс беше спал с половината жени в Голям Оубърн,
но много държеше на произхода на съпругата.
Може би Родрик е оставил селото на Майло,
за да му се издължи.
- Корина какво ще получи?
Къщата в Голям Оубърн и всичко останало.
Ако е останало друго.
Семейство Крейвън са безнадеждни, когато става дума за пари.
Дядо им имаше конюшня със състезателни коне.
Загуби я заради облог.
Блейк ще прати хора да ме търсят.
Тръгвам.
Нямам търпение да останем само ние.
Имаш 5 секунди да ми обясниш какво правиш тук.
Преди да извикам полиция.
- Как влезе?
През задната врата. Беше отключена.
А ти?
- С ключовете на Корина.
Тя ли те прати?
Не точно.
Какво правиш?
- Викам полицията.
Моля те, не го прави.
Ще се обадя, ако не ми кажеш какво търсиш.
Давам ти още пет секунди.
Може да ми отнеме повече време.
Помниш ли как онзи грамаден шотландец припадна
на аутопсията? Трябваше да го изведем.
Ти предложи да хапнем суши, и той замалко да припадне.
Не разбра какво пропуска. В Костън има ли хубаво суши?
Обикновено сам си приготвям обяда, но сега...
Слабо ме интересуват хранителните ти навици, Уинтър.
Интересуват ме резултатите от изследването на манерката.
Цианид е, но няма ДНК и отпечатъци.
А обозначенията?
Армейска е, отпреди 30-40 години.
Когато военните са били там.
Значи продължаваме да търсим връзка между заподозрените и армията.
Защо убиецът е използвал манерка, която да ни наведе на този извод?
Изглежда инсценирано.
- Заемам се.
И друго е странно.
- Какво?
Сякаш някой е оскубал косата на Родрик.
Открих липсващите косми по тялото му.
- Защо ще му я скубят?
Изтезание? ДНК?
- За спомен?
Трябва да намалим терасите. Камъкът ще ни струва твърде много.
Луси каза материалите да бъдат възможно най-добрите.
Ще личи, ако изберем по-евтини. Камъкът се добива в Индия.
Може ли за малко? Как ще се оправим с Майло Крейвън?
Скъпа, малко е неуместно, предвид обстоятелствата.
Да. Доти, съжалявам за Родрик.
Баща ти му е наследник, и не повярвам,
че ще избере екоселището, след усилията ни.
Запалена съм колкото вас.
Ще му направим предложение, на което не може да откаже.
Чай?
Спряла ли се на някаква сума?
Не. Така си и мислех.
Нашите възможности не са неограничени, скъпа.
А повечето пари дойдоха, и продължават да идват от мен.
Затова ще вземем това решение заедно.
Екип сме. Имам нужда от теб, ти от мен.
Знаеш колко умея да убеждавам хората.
Майло, ако продадем земята ще се откажем от тази "черна дупка".
"Черна дупка"?
- Искам да стане нещо хубаво.
Да, например, да престанеш да чистиш.
Не мога да повярвам. Бедният чичо Род.
Знам, мила.
Хайде.
Последния път ми каза, че съжалява, че отношенията ви са се развалили.
Предложих му да ти го каже, но не можел.
Вечерта, преди да умре, ми каза, че ще избере нашия проект с вилите,
но така нещата между вас ще се влошат.
Ти сигурно ще избереш екоселището.
Не сме го обмисляли, честно казано.
Сигурна съм, че не ти е до това,
но реших, че трябва да знаеш какво ми каза.
В случай, че…
- Че какво?
Не става дума за Родрик, а за желанията на Луси.
Мамо, не си справедлива!
- Така ли?
Откакто започна да се мотаеш с новите си приятели,
дори не ни говориш. Но изведнъж, ето те най-неочаквано!
Луси, нищо не мога да направя. Не зависи от мен.
Не ти вярвам, изобщо. Разбери.
Едно е да притиснеш месния комитет по планирането,
съвсем друго, да тръгнеш нагоре по веригата.
Разстройвам се, когато се подценяваш.
Много по-умна си, отколкото предполагаш.
Държиш се абсурдно.
- Не мисля.
Убедена съм, че ще ти хрумне нещо гениално.
Така би било най-добре. И за двете ни.
Не ми провървя с генератора. В магазин за къмпингари
в Аспърн Талоу ровят в архива си за клиенти,
но не храня големи надежди.
Да се концентрираме на това, което знаем. Кой още е в играта?
Кои мислите са единствените двама на дъската
с криминално досие?
- Изненадай ме.
Фред Месинджър и Силвия Ленард.
През 1962, група местни жители нахлули в селото,
за да протестират окупацията му.
След два дни ги арестували и глобили, а Фред и Силвия били сред тях.
Интересно. Защо ли Силвия ми каза, че не се е връщала
в Малък Оубърн от дете.
Това нахлуване не се споменава в плановете й за музея.
Как така?
- Какво?
Как така нищо не можеш да направиш?
Защо Майло ще решава какво ще стане със селото?
Силвия, не е работата на народните представители
да променят чуждите завещания. Сега земята принадлежи на Майло.
Имаш гости по-важни от мен. Извини ме.
Инспекторе!
- Г-жо Ленард.
Г-жо Ленард.
- Да.
През 1962 сте участвали в група, която е нахлула в Малък Оубърн.
И какво от това?
- Събитието го няма в музея ви.
Не си струва да се споменава.
Лагерувахме в Малък Оубърн за няколко дни.
После ни изгониха и не постигнахме нищо.
Освен криминални досиета.
Вярно, посвоему това е постижение.
Фред Месинджър е бил с вас, нали?
Не помня кой дойде. Отдавна беше.
Г-жо Ленард, не искам да си мисля, че пречите на разследването.
Какво още трябва да знам?
- Не аз съм престъпникът тук!
Фред душеше из къщата на Родрик след смъртта му.
Какво е правил там?
- Откъде да знам.
Следовател сте, разследвайте!
Толкова е спокойно.
Не мога да повярвам, че е наше.
Чудесно, нали.
- Да.
След всичко, което преживяхме и загубихме.
Чуваш ли?
- Там.
Джош!
Джош, какво ти е? Какво има?
Целият гори.
Фред Месинджър?
Същият. Как да ви услужа, г-не?
Сигурно се радвате, че Малък Оубърн сега е собственост на зет ви?
Сигурно. Малко се изненадах.
Дано Майло поне веднъж да успее да се докаже.
Селото явно означава много за вас?
Хайде, "изплюйте камъчето".
През 1962 сте участвали в протест, за да си върнете Малък Оубърн.
Силвия Ленард също е участвала. Когато днес я разпитахме,
ни каза, че сутринта ви е заварила в дома на Родрик.
Вярно ли е?
Да. Вярно е.
Корина ме помоли да намеря кучето на баща й.
В кабинета му?
- Не вярвайте
на всяка дума на Силвия Ленард.
Тя отлично знае защо отидох там, но не е искала вие да разберете
че кръчмата в Малък Оубърн, още е собственост на семейството ми.
Дядо ми я е спечелил на покер, но от окупацията на селото насам,
нотариалният акт много удобно го няма.
Намерихте ли го?
- Не.
Но ще го намеря. Майло ще трябва да ме включи в плановете си.
Каквито и да се окажат те.
Миличък, ужасно изглежда.
Трябва да те види лекар.
- Майко, казах ти, мина ми.
Не намерих болкоуспокояващи.
- Отивам да купя.
А когато се върна искам ми кажеш какво си търсил в селото.
Нищо не й каза, нали?
- Не, татко, но трябва
да се върнеш там веднага. Защото едната е избягала.
Избягала? Господи, Джош!
Г-жо Ленард, благодаря за подкрепата.
Остави една в магазина, докато се прибираш.
Ако искаш да убедиш Майло, няма да стане с брошура.
Не си от онези, които се отказват, Джулиан?
Не искам да се разочароваш.
- Целият ми живот ме разочарова.
Не можа да се сдържиш, нали?
Продължавай си по пътя, ако обичаш. Загрозяваш ми павилиона.
Тръгвай си.
- Трябваше да се сетя,
че няма да устоиш и ще пратиш полицията по петите ми.
Но стана по-зле за теб!
Казах им, че съм търсил нотариалния акт.
Стараех се да бъда справедлива.
- Справедлива?
Не можеш да се отървеш от мен, за да запазиш реликвите си.
Майло ще постъпи правилно.
- Като унищожи селото?
Миналото ни.
- Надживей го!
Ти самата се превръщаш в реликва, Силвия.
Каза каквото имаше. Остави мама на мира.
Да смятам ли, че не е открил нищо в дома Родрик?
Не, и докато бях там.
Изгоних го от къщата.
Значи само си мечтае.
Една партида ще стигне.
- Благодаря.
Ти положително знаеш къде са нотариалните актове.
Искате да бъда недискретен, г-н Месинджър?
Какво имаш да губиш? Спокойно. Няма да кажа
на майка ти, ако пожелаеш.
- Добър опит.
Май имаш нужда от питие.
- Благодаря.
Фред Месинджър се опита да ме притисне.
Познато чувство.
Майло, дъщеря ти е права да счита, нашето предложение за най-добро.
Не, обмисли офертата ни сериозно.
Може и да я подобрим, ако смяташ, че ще има полза.
Моля те. Да.
Да. Това е банята на един от апартаментите.
Кой беше?
- Никой. Майло.
Нима?
- Да.
Опитах се, но татко не беше в настроение да говори за селото.
Да, Доти. Досетих се. Безнадеждна си!
Не искаш ли да спечелим? Опитай пак, когато е подпийнал.
Отивам да си напудря носа, Блейк. Поръчай ми джин.
Ще се видим после.
Здравей.
Люси там ли е?
- Съжалявам, не.
Люси, аз съм.
Къде си?
Как си?
Да нямаш неприятности?
Нищо работа, мамо. Само постъпих глупаво.
Исках да огледам селото и паднах. Спъна ме клон.
Тук ли е Майло?
Не, в момента го няма. Станало ли е нещо?
Кажи му, че трябва да говорим. Важно е.
Какво беше това?
- Не знам.
Къде е баща ти?
Джош!
Значи Блейк Кезуик е единственият с опит в армията?
Още проучвам, но той излезе пръв.
Интересното е, че е служил в Малък Оубърн.
Уволнил се е преди 20 години.
Според командира му, майор Хейнс, пенсиониран,
Блейк Кезуик е бил уволнен, защото е нападнал вишестоящ офицер.
Кой е бил?
- Въпросният майор Хейнс.
Получил кроше в лицето, след като Кезуик го е обвинил,
че спи с приятелката му. Хейнс отрича. Останалите също.
Значи имаме две убийства,
всяко свързано с армията, по един или друг начин.
Съвпадение ли е или някой топи Блейк.
Изглежда агресивен, непредвидим.
- Спокойно, Уинтър.
Няма да ти се опре. Да видим какво ще ни каже.
Защо не си вдигаш телефона? Звъня ти от часове.
Имах среща с доставчик.
- Не умееш да лъжеш.
Какво става? Къде си? Блейк дойде да те търси тук.
В старото село съм. Изникна нещо.
- Как така изникна? Кое време е?
Какво правиш тук?
Майло!
Майло!
Майло!
Джош, кажи ми точно къде е баща ти?
В Малък Оубърн? Знаем ли точно къде? Добре.
Промяна в плана, Уинтър. Тръгваме към селото.
Андрея Крейвън счита, че съпругът й
е в опасност.
- Къде е?
Сър!
Може би трябва…
Табелата е стара. Хайде.
Сър.
Сър, не мърдайте!
Имаме си компания.
Излизай, Уинтър.
Спипах те.
Добра работа, Уинтър.
Въпреки, че пренебрегна нарежданията ми.
Трябва да видим какво има зад вратата.
Тук е като в сауна.
Сър.
Съжалявам, г-жо Крейвън.
Как е могъл да се забърка в подобно нещо?
Ти знаеше ли, Джош?
Аз съм виновен.
- Как така?
Четох, че екзотичните змии са скъпи.
Казах на татко и ни хрумна да ги развъждаме в Малък Оубърн.
О, Джош!
- Една избяга и ме ухапа по ръката.
Оставих раната да се инфектира,
защото татко искаше да мълча.
Кой го е убил?
- Това се опитваме да установим.
Някой карал ли се е със съпруга ви напоследък?
Не. Само Родрик.
Всички искаха да говорят с него за селото.
Силвия, Луси.
Накрая и Блейк Кезуик дойде да го търси.
Благодаря. Ако си спомните нещо, съобщете ни.
Съжалявам.
Вече спи. Доста дълго я приспивах.
Още пита къде точно е отишъл Сайкс.
Как мина семинарът?
- Добре.
Вече съм в крак с всички протоколи за проверка на учителите.
Късметлийка.
Може би трябва да вземем на Бети заек, за да я разсее.
За 5 минути.
След това ще чистя клетката по-дълго,
отколкото тя играе с него.
- Вероятно си прав.
Твърде скоро е.
Как напредва случаят? Мога ли да помогна някак?
Само ако знаеш за заподозрените нещо, което не знам.
Луси и Блейк Кезуик, или депутатката Суджан Ленард.
Онази, която имаше партньор жена и внезапно се омъжи за мъж адвокат.
Твърде много клюки четеш в интернет.
И слава Богу!
Знаете как да ме държите в напрежение.
За първи път се натъквам на убийство чрез удушаване от питон.
Никой ден не е като предишния.
Причина за смъртта е недостиг на кръв.
Жертвата е била ударена по главата и е припаднал.
Ето как убиецът го е заключил в стаята с влечуги.
Така ли ще я наречем?
- Изключено.
Ожулванията по краката и подмишниците му,
са от влачене до…
Недей.
-…местопрестъплението.
Змиите са се увили около него ограничавайки притока на кръв.
Органите са отказали, заради натиска.
- Изключително неприятна смърт.
Когато прегледа главата му, забеляза ли да…
Няма липсваща коса. Съжалявам.
Селото е прокълнато. Първо единият собственик, после другият.
Според завещанието на Майло, селото остава на Андреа.
Да й назнача ли охрана?
Фин се е живял в Малък Оубърн, но не е бил собственик.
Ако убиецът е същият, връзката очевидно е друга.
Но каква?
Няма как да е Андреа? Тя ни съобщи, че Майло е изчезнал.
Идеалното прикритие. Да не изключваме никого.
Андреа е близка с баща си,
а той си иска кръчмата. Но едва ли би убила сина си.
От банката обадиха ли се
да кажат кой е прехвърлил пари в сметката на Фин?
Тях ли ще следваме?
- Винаги.
Всъщност, да прегледаме сметките на всички заподозрени.
Освен това, е време да се видим с Блейк Кезуик.
Не го споменах, защото не мислех, че има връзка. Беше отдавна.
Били сте заместник-командир в Малък Оубърн, но не мислите, че има връзка.
Тогава базата не се използваше толкова.
Тук изпращаха най-безнадеждните военни.
Познавахте ли Родрик Крейвън, или друг член
на фамилията?
- Не.
А обстоятелствата при напускането ви на армията?
И те ли нямат връзка?
- Никаква.
Беше си сбиване.
- Вкарали сте човек в болница.
За кратко.
- След което са ви изгонили.
Само защото другия случайно ми се падаше командир.
Беше преди 20 години!
Ще ви потърсим.
Прегледали са сметките на заподозрените и са открили нещо.
За кого?
- За Андреа Крейвън.
Някой редовно внася малки суми в брой,
а тя депозира много чекове.
- Нали имат магазин.
Говоря за личната й сметка. Повечето от чековете
са от жители на селото. 30, 50 лири.
Тя чисти. Това са клиентите й.
Разбира се. Съжалявам. Реших, че е съмнително.
Може и да е.
- Чисти основно частни домове.
Понякога и офиса на Джулиан Ленард.
Този чек е от кантората му.
- Това вече е интересно.
Провери колко често, и кога.
- Да, сър.
През цялото време ли си ме лъгал? Защо?
Не ти казах, защото беше твърде болезнено.
Твоето извинение какво е?
- За какво?
За лъжите ти!
Не те разбирам.
Да ти дам съвет, Люси.
Щом си преценила, че имаш нужда от таен телефон,
гледай паролата ти да не е рождената ти дата!
Не, не. Точно това ми трябваше. Благодаря.
Според секретаря на Джулиан Ленард,
Андреа Крейвън чисти офиса им от три години.
Достатъчно, за да й дадат ключовете и кода.
Да. Ходи, след работно време, за да не ги притеснява.
Три години. Тоест, преди армията да обяви,
че ще върне селото на Родрик Крейвън.
Какво мислите, сър?
- Джулиан Ленард е бил адвокат
на Родерик. Завещанието е било в офиса му.
Достъпно за Андреа?
- Може би.
Ами ако го е фалшифицирала? Никой не очакваше
Родрик да остави земята на брат си.
Нека експертите да погледнат завещанието.
Луси!
- Джулиан тук ли е?
Не. Ти какво правиш тук?
Опасявам се, че Блейк ще нарани Джулиан.
Какви ги говориш?
Сър, елате да видите нещо. Депозитите в сметката на Фин Торнбъри.
Един е направен от банкомат в Оксфорд.
От банката ни изпратиха видеозаписа.
Луси, какво става?
- Любовници сме и Блейк разбра.
Не бих го нарекла...
- Аз и Джулиан сме любовници.
Сега разбра ли? Не ме гледай така. Бракът ти беше свършен.
Как можа? След всичко, което направих за теб.
Какво си направила? Само баламосваше комитета.
Да. Убеди ме да правя нещо противоречащо на принципите ми.
Защо го прави тогава?
- Смятах, че между нас има нещо.
Остави това. Да се обадим в полицията.
Не, не. Върни се, Луси.
Какво става тук?
Пусни ме? Остави ме на мира!
Остави ме!
- Какво става?
Помогнете. Съпругът ми ще направи нещо ужасно.
Не, не, не.
Не, не.
Майко.
Да поговорим.
- Достатъчно слушах теб
и всички останали в града! Само приказвате.
Изслушай ме, за да разбереш.
- Късно е вече.
Не, не.
Не, моля те! Не!
Не, моля те!
Мислеше, че ще се отървеш, а? Върви! Сега си "на тясно".
Не!
Свали револвера! Какво си въобразяваш?
Хайде. Дръпнете се! Бързо, бързо!
Само не ми се пречкайте. Това е между мен и Джулиан.
Синът ви е любовник на съпругата ми.
Не е възможно.
- Лъжец ли ме наричате?
Остави я на мира.
- Млъкнете вече!
Не искам да ви чувам гласовете.
И моя ли?
Интелигентен мъж сте, г-н Кезуик.
Не е нужно да ви казвам, че това не е решение.
Може пък да ми олекне малко.
Не за дълго. Не и в затворническа килия.
Не мърдай!
Никога за нищо не съм я молил. Освен, да бъде с мен. Само с мен!
Не можете да принудите някого да ви обича.
Пусни го! Не мърдайте!
Елате! Не мърдайте!
Не мърдайте!
Блейк Кезуик...
- Ще те спипам!
Ела, мамо. Всичко ще се оправи.
Не съм убеден в това, г-н Ленард.
Остават няколко неразкрити убийства.
Нали хванахте убиеца.
- Не е толкова просто.
Помогнете ми да изясня някои неща.
Например, защо сте плащали големи суми на Фин Торнбъри?
Наех го да свърши нещо.
Да разреши някои проблеми с плановете за селото.
Не сте искали да проследим парите до вас
и затова сте изминали 50 км, за да ги депозирате.
Бил сте заснет от камера в Оксфорд. Защо?
Не си спомням.
- В какво точно обвинявате сина ми?
Какво по-точно възложихте на Фин, г-н Ленард?
Джулиан, защо не отговаряш?
Като приятел на Корина, той е имал достъп до дома на Родрик Крейвън.
Какво му поръчахте да ви донесе?
Не документи. Имали сте достъп до тях.
Нещо по-лично е?
Какво направи на внука ми?
Внукът ти беше крадец и то не особено добър.
Искали сте Фин да събере ДНК, за да докажете кой баща ви.
Нали така?
- Какво?
Но е отказал.
- Никакво екоселище
нямаше да построи. Само щеше да духне с парите на инвеститорите.
Изпълнили сте дълга си, предпазили сте селото.
Нали?
- Да!
Убили сте Фин, защото ви е изнудвал. Знаел е какви са намеренията ви.
После сте се опитали да ни насочите към Блейк Кезуик.
Джулиан, кажи, че не е вярно.
Г-н Ленард, на каква възраст разбрахте, че майка ви
е имала връзка с Тобаяс Крейвън - бащата на Родрик и Майло?
Защо питате?
- Знаеш защо, майко.
Като адвокат на Родрик, сте могли да промените завещанието му,
оставяйки селото на следващия по ред брат.
Убили сте Родрик.
След като сте отървали и от Майло, е трябвало
само да покажете резултатите от изследванията,
и да станете законен собственик на Малък Оубърн.
Джулиан, наследникът не си ти.
Какво?
- С Тобаяс бяхме любовници.
Но той не ти е баща.
- Защо го отричаш?
Всички в село знаеха.
Цял живот се срамувах. Всички ме тормозеха. Знам кой съм!
Г-н Ленард, претърсихме компютъра ви и разкрихме фалшификацията
на завещанието. Открихме, че сте чакали резултати
и се свързахме с лабораторията.
ДНК пробите, които сте изпратили, не съвпадат. Вашата и на Родрик.
Тобаяс Крейвън не ви е баща.
Не, не, станала е грешка.
Кой е баща ми?
Само не ми казвай, че е умрял, след като съм се родил.
Кажи ми истината!
Ето го баща ти.
Беше много отдавна.
- Какво?
Нахлуването в Малък Оубърн през 62-ра.
Гражданско неподчинение, сайдер край лагерния огън -
взривоопасна смес.
Как можа да не ми кажеш?
- Не е вярно. Лъжеш!
Толкова съжалявам.
Ще можеш ли да ми простиш?
Никога!
Джулиан Ленард, арестуван сте за убийствата
на Фин Торнбъри, Родерик и Майло Крейвън.
Не сте длъжен да говорите, но може да ви навреди,
ако при разпита не споменете нещо.
Майко!
Съжалявам.
- Защото си вършите работата?
Не, за начина по който трябваше да я свърша.
Джулиан е прав. Трябваше да му кажа истината.
Срамувах се.
Но не за каквото трябва.
Преди онази нощ, дори не бях разговаряла с Фред.
Беше забавен,
и интересен.
И от дума на дума… случва се.
Когато разбрах, че ще имам неприятности...
Тогава така го наричахме.
Не биваше да се връщам.
Просто не можах да се удържа.
Фред зачуди ли се за Джулия?
- О, да.
Но всички говореха за Тобаяс.
Фред спря да ме пита.
Аз съм виновна, нали?
Не, г-жо Ленард.
Отговорна сте за своите действия, не за тези на сина ви.
Ще пратя човек да ви откара.
Благодаря ви.
Предпочитам пеша.
Къде го намерихте?
- Пади изчезна
в нощта, когато убиха господаря му.
С Кам отидохме в селото с малко филе миньон и той дойде.
Куче с отличен вкус.
Довиждане, Нелсън и успех.
Пади, не така. Простете, сър.
Виж дали някой иска да го вземе.
Дъщерята на Крейвън е алергична, а у племенницата няма място.
И какво мислиш да правиш?
- Ами…
бих го взел, но не знам дали самият аз ще остана.
Нелсън ще се забави поне още година.
Мястото е твое, стига да искаш.
Благодаря, сър.
- Поздравления, Джейми.
Благодаря.
- Браво.
Започвай да си търсиш квартира.
Сигурно ще ми отнеме доста време.
Споменах му, че със Сара сте претърпели загуба.
Склонни ли сте двамата да се грижите за Пади?
За няколко дни.
Като под "няколко дни" разбираш завинаги.
Ами…
Хайде, момче!
Благодаря ти, Уинтър.
Преводач: Илиана Велчева