Midsomer Murders - Season 19 (2016) (Midsomer Murders S19/Midsomer.Murders.s19e02.Leksikon.srt) Свали субтитрите
Том, още едно? Пак същото.
Големият още ли следва?
- Да, ще ме разори.
Мич, прощавай. Закъсняваш с 2 минути.
Клиентите още пият.
- Има си правила.
Извинявай, Том.
Привършвайте вече!
До всички колеги. До всички колеги. Тревога!
Тревога при месарницата на Колтън.
До всички колеги. Тревога!
Повтарям, тревога!
Чу ли?
- Чух.
Всички, след мен. Хайде!
Код червено при Колтън. Код червено.
Какво става, Азийм?
- У Ангъс е отключено.
Това не е повод за код червено.
- По-скоро жълто.
Може да е крадец.
- Или Ангъс.
Ти влезе ли вътре?
Ангъс.
- Ангъс.
Ангъс.
Какво е това?
Фризера.
УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Сценарист: ПОЛ ЛОУГ
Ангъс е мъртъв.
Кола 3 вика централата, кола 3 вика централата.
Тук централата. Край.
Ангъс Колтън, на 44.
Намерен мъртъв в месарница си в село Блийкридж.
Бандитска територия.
- Сър?
Най-отдалеченото село в Мидсъмър. Заобиколено от мочурища.
Като във филм на ужасите.
Известно време беше страшно. Малко село с висока престъпност.
До преди две години тънеше в беззаконие.
Проблемът беше, че е твърде далеч, за да успеем да се отзовем навреме.
Докато отидем, белята вече станала.
Разчу ли се?
- Всички хукнаха насам -
обирджии, автокрадци, мошеници.
Рай за гангстера.
Дръпнете се, ако обичате, дами и господа. Дръпнете се!
Назад, моля.
Какво се промени?
Казахте, че до преди две години е царяло беззаконие.
Сформираха патрул.
Какво ще ни кажеш?
- Че ми е ужасно студено.
Починал е от удар с тежък предмет по тила.
Един, особено силен.
Удари ли са го откъм гърба?
- На пода зад вас намерихме кръв.
Вероятно е бил нападнат отвън, и довлечен тук.
Оръжие?
- Търсим го.
Час на смъртта?
- Определяме го с измерване
на телесната температура.
- Така че фризерът…
Не ни помага, не.
Не са влезли с взлом.
- Било е затворено, но отключено.
Други служители?
- Не, работил е сам.
Кой го е открил?
Патрулирах около магазините, и видях, че вратата е отключена.
Влязохте ли?
- Не, обявих код "червено".
Червено?
- Такъв е протоколът.
Инцидентите получават цвят, според своята сериозност.
"Червеното" е най-сериозно.
Означава, че става престъпление, и са нужни подкрепления.
Познавахте ли Ангъс Колтън?
- Свестен човек.
Напълно приличен месар.
И наш заместник координатор.
Чакайте. Бил е член на патрула?
- Беше един от основателите.
Има ли роднини?
- Сестра Максин и племенница Тара.
Къде да ги намерим?
- В дома на Ангъс, оттатък парка.
Живеят там от две години. Откакто съпруга й Франк почина.
Кой ще иска да го убие?
На никого не е навредил.
Кога го видяхте за последно?
Вчера сутринта.
- Закусихме в девет,
после чичо отиде в магазина.
Как се държа?
Както винаги - като мечка с главоболие.
Сещате ли се за някой, който му желае злото?
Не, не. Всички го харесваха.
Нещо да го е тревожило или притеснявало напоследък?
Не, мислеше само за случая.
Какъв случай?
Какво е това?
- Големият проект на чичо.
Разследваше обирите.
Какви обири?
- През изминалия месец
в селото имаше пет обира с взлом.
Леля Ингрид се тревожи.
Леля Ингрид?
- Снаха ми.
Ингрид Локстън. Координаторът на патрула.
Помоли го да разбере кой стои зад обирите.
Беше се вманиачил.
- Не е вярно.
Не искаше да я разочарова.
Много е печена.
Брат ви откри ли кой е виновникът?
- Ако е разбрал, не ни е казал.
Ще опишем всичко в кабинета.
- Дали е намерил крадеца?
Може крадеца да е намерил него.
Какво правим тук?
Какво правим тук?
- Само ми е любопитно.
Любопитствай някъде другаде?
Какво желаете?
Търсим Ингрид Локстън.
Влезте.
Полицията.
Инспектор Барнаби и сержант Уинтър. Нали?
Точно така.
- Ингрид Локстън -
координатор на патрула в Блийкридж. Разбрахме за Ангъс.
И сме като зашеметени. Сигурни ли сте, че е бил убит?
Боя се, че да. Добре ли познавахте г-н Колтън?
Роднини сме. Сестра му беше омъжена за покойния ми брат Франк.
Всъщност, Ангъс ми помогна да организирам патрула,
след убийството на Франк.
- Брат ви е бил убит?
Преди 2 г. го блъсна кола, а шофьора го остави да умре край пътя.
Така и не го заловиха.
По онова време, в селото постоянно вилнееха крадци на коли,
и приехме, че е бил някой от тях.
- Боклуци до един.
Да.
Смъртта на Франк "преля чашата". Решихме да прочистим селото,
и затова сформирахме патрул.
Кога говорихте с Ангъс?
- Вчера сутринта.
Обади се, да ми каже, докъде е стигнал със случай,
който му възложих.
- Обирите?
Много неприятно.
- И какво ви каза?
Не беше напреднал, но смяташе, че извършителите са местни.
Говорете с Мич Макалистър. От месеци имаше зъб на Ангъс.
Кой е Мич Макалистър?
- Собственикът на "Ешафода".
Нападна Ангъс и го изгони от кръчмата.
Ейдриън, днес си на смяна.
Моля да го извините. Понякога е малко избухлив.
Кажете за Мич Макалистър.
За жалост в селото има хора, които не оценяват приноса на патрула.
Някои от тях, включително Мич, смятат, че много се месим.
Не одобрявам алкохола рано сутрин,
но скъпата ми съпруга най-сетне получи признание за добрите си дела.
Така че ще направя изключение.
- Много благородно, Дънкан.
Ще кажеш ли няколко думи, Барбара.
- Да.
Потупване по гърба от съвета, не е голям успех.
Но се радвам, че признават важността на кафенето.
Въпреки, че от години отказват да го финансират.
Няма да лежим на стари лаври.
Имаме много работа.
Отваряме след час, така че стига ти толкова.
Търсим Мич Макалистър.
Да, аз съм.
Инспектор Барнаби, сержант Уинтър. Да поговорим за Ангъс Колтън.
Сега пък какво разправя?
- Нищо. Мъртъв е.
Да, изгоних Колтън и какво?
Чухме, че сте сбили.
Отказа да напусне. Хванах го и го изхвърлих.
Сдърпаха се. Нищо повече.
- Защо го изгонихте?
Колтън, и другите от патрула, само ни пречат.
Опитваме се да припечелим, а те възразяват.
Да затваряме късно, жив оркестър, комедийни вечери. Не.
Уж предотвратяват престъпления, но всъщност
искат да управляват селото.
Оплачеш ли се, "те вземат на мушка".
В какъв смисъл?
- Първо глоби за превишена скорост,
и неправилно паркиране. После те клеветят в съвета
заради шума и кошчетата за боклук.
Междувременно, правят каквото си искат.
Сигурно те са убили Колтън.
- Как така?
Само на тях може им се размине.
Всеки патрул трябва да общува с полицията, нали?
Обикновено имаме свръзка.
Виж кой контактува с членовете, и ги проучи.
Трябваше предупредим.
Тара, къде отиваш?
- При леля Ингрид.
Извинете.
Дойдохме, щом разбрахме.
Ела. Ще ти сварим чай.
Здравей.
Искам да се махна.
Кой идва да ни види?
Здравей!
- Здрасти. Връщам се в лабораторията,
но донесох това за Джон. Бележките ми от днес.
Пади, свикна ли? Ехо.
Бети го обожава. Ние също.
Джейми свикна ли? Това е по-важното.
Арогантен е, дразни ме. Точно както го помня.
Не знаех, че се познавате.
Не, само сме се срещали.
И двамата бяхме на един и същи курс, по едно и също време.
Пратиха ни в Дорсет. Говорехме си най-вече за работа.
Всъщност, беше голяма скука.
Много беше скучно.
- Личи си.
Срещали сме се, но сме приятели или нещо такова.
Не, в никакъв случай.
Аз би трябвало…
Лабораторията?
- Да, точно така. Там ми е мястото.
Чао. До скоро.
Права си. Странно е.
Бил е във фризер и не знам часа на смъртта.
А колкото до причината, има тежка черепна травма,
която е причинила кръвоизлив.
Нещо за оръжието?
- Чук за месо.
Около раната намерих отпечатъци, които отговарят на шарката,
която ще видите тук.
Според описа в магазина, един чук липсва.
А отпечатъци, ДНК?
- Пратих проби.
След ден-два ще получа резултатите.
Но ми се иска да погледнете нещо веднага.
Вижте белезите на глезените му.
От какво са?
- Намерих подобни и на китките.
Убиецът го е вързал?
- Нямат общо с убийството.
Раните са по-стари.
Твърде тесни чорапи?
- Според Кам,
Ангъс Колтън е бил връзван, но преди месец.
Поисках доклад от свръзката ни с патрула в Блийкридж.
И какво?
- Много са ефективни.
От основаването на патрула, престъпността е спаднала с 80%.
Впечатляващо.
- За жалост,
обирите са променили статистиката. Колтън ги е разследвал, но без успех.
Никакъв напредък?
- Почти.
Последният бил преди две седмици,
в дома на Феликс и Сесили Хоуп от патрула.
Колтън открил отпечатък от подметка в двора им.
Лява маратонка 43 номер, ясни вертикални линии.
А разговорите на Колтън?
- Още преглеждаме имейлите му.
Обажданията му са доста интересни.
Последното е до Азийм Миър -
един от членовете на патрула открили трупа.
Какво му е интересното?
- Обадил се в 5 сутринта.
Проследихме и последната трансакция, от месарницата на Колтън.
Дебитна карта собственост на Хенри Марш,
който е излежал присъда за обир с телесна повреда.
Сигурен ли си, Хенри?
Ясно. Искаш да се правиш на примерен гражданин.
В един момент, ще трябва да приемеш фактите.
Така не се печелят пари.
Трябват ни клиенти.
- Кой би наел точно нас?
Имай малко вяра, братко.
Не ни прилича, Хенри.
Това вашата карта ли е?
- Да. Но не съм бил при Ангъс.
Откраднаха ли ви я?
Явно, не.
Дженсън, я ела!
Какво има?
- Да си ми ползвал картата?
Коя карта?
- Банковата.
Да, преди няколко дни. Нали пазарувах.
Ходи ли в месарницата?
Ядяха ми се пържоли.
- Говорихте ли с Ангъс Колтън?
Не, беше малко разсеян.
Защо?
- Заради онази от кръчмата.
Как се казваше? Лина.
Влезе след мен и много искаше да говорят.
Ингрид, още не сме отворили.
Тара каза, че си тук. Защо си дошла на работа?
Най-добре е да съм заета.
- Не може вечно да бягаш от мъката си.
Кога говори с Тара?
- Отидох у вас
да ви поканя на вечеря. Сега трябва да сме заедно.
Съжалявам Ингрид, тази вечер не мога.
Барбара! Моите поздравления за наградата.
О, не е важно.
- Напротив.
Точно така. А и ти я заслужаваш.
По цял ден стоиш тук и вариш супа за старците.
Не знам как успяваш.
- Приемаме доброволци.
С удоволствие, но патрулът отнема цялото ми време.
Като стана дума, табелата със сандвичите,
малко дразни. Най-добре я внеси.
Кълна се, че някой ден…
- Ще ти съдействам.
Г-н Миър!
Г-н Миър!
Какво желаете? Сержант Уинтър, нали?
Да, имам няколко въпроса
за обаждането от Ангъс Колтън в деня на смъртта му.
Не помня да се е обаждал.
- Било е в пет сутринта.
Камерата.
- Камерата?
Ангъс искаше да вземе моята.
И се е обадил по този повод в пет сутринта?
Последна дума на техниката е.
Каза ли защо му е?
- За патрула.
Какво за патрула?
- Не знам. Бях полузаспал.
Казах му да дойде и да я вземе.
Дойде ли?
- Около час по-късно.
Благодаря.
Имаме показания от очевидец.
Склонен съм да му вярвам.
- Добре. Отидох да видя Ангъс.
Вчера не го споменахте.
- Не исках Мич да разбере.
Ангъс ни беше доставчик. Да, с Мич много се караха,
но ни даваше намаления.
- Отишли сте да се сдобрите.
Заради бизнеса. Имаме ресторант. Без месо сме за никъде.
И какъв беше отговорът на Ангъс?
- Щял да си помисли.
Кога си тръгнахте?
Четири. Каза, че затваря. Очаквал някого.
Каза ли кого?
- Не.
Може ли да тръгвам?
Супа и сандвич за девета.
Ето, младежо. Моркови и кориандър.
Все полезни неща. И сандвичите.
Искаш ли сандвич?
Кани я на вечеря. Какво толкова?
Не искам Тара да прекарва толкова време с Ингрид.
Пълни й приказки за Франк.
- Иди ти.
Не мога. Казах, че ще ти помагам.
- Защо винаги съм ти алиби?
Като стана дума, закъсняваш.
Бум!
- За бога, Хенри!
Глупак.
Колтън е имал среща?
В магазина, след работното време.
- Може да е било по работа.
Събота вечер?
- Дали е бил убиеца?
Може би. Или Лина го е измислила, за да ни насочи в друга посока.
Мислите, че лъже?
- Мисля, че премълчава.
И защо?
- За да предпази себе си,
или някой друг.
- Някой като Мич.
Нещо за камерата на Азийм?
- Не я открих в описа.
Значи убиец я е взел.
Колтън е заснел нещо, което не е трябвало да заснема.
Трябва да намерим камерата.
Ехо!
Ехо!
О, не!
Какво, по дяволите?
Не мога да повярвам.
Не!
Добро утро, сър.
- Какво е станало?
Взлом. Мич Макалистър е бил нападнат от крадец снощи.
Добре ли е?
- Ударен е по главата. Не сериозно,
но му пратих парамедиците.
- Какво липсва?
Нищо, до колкото знаем, но оттатък е потоп.
Пуснали са всички чешми и са запушили сифоните.
А при останалите обири?
- Частни домове, сър.
Денем, докато ги няма собствениците.
Вандалство ли е?
- Не, пипали са чисто.
Взели са само дребни, ценни предмети и са избягали.
Това е търговски обект. Влезли са през нощта,
докато собствениците са спели.
Нищо не са взели и умишлено са нанесли щети. Нали?
Да.
Откъде са влезли?
При това алармата е била изключена. Прецизна работа.
С какво са запушили сифоните?
- Покривки.
Къде са били?
- В шкафа под стълбището.
Не съвсем на показ.
- Освен ако знаеш къде са.
Добро утро.
Късно ли се прибра?
- Предполагам.
Нали беше само вечеря?
- С леля разговаряхме.
Така ли? За какво?
- Основно за татко.
Не знаех, че като студент е свирил в група.
Не бяха нищо особено.
- Леля каза, че са били страхотни.
Баща ти й беше брат.
Освен това, леля ти Ингрид не е известна с отличния си вкус.
Каза, че ще ми намери демо записи, за да го чуя.
Ще се радвам да чуя пак гласа му.
Винаги припявахме на радиото, докато ме водеше да плувам.
Помниш ли? Знаеше всички текстове.
Не помня.
Плуването беше ваше хоби.
Защо не идваше с нас?
Просто не обичам да плувам.
С леля Ингрид ще се съберем пак другата седмица,
за да чуем записа.
- Олеле!
По всичко личи, че ще прекарате ужасна вечер.
Винаги го правиш!
- Кое?
Обиждаш татко.
- Не е така.
Но когато става дума за баща ти,
леля ти Ингрид помни много избирателно.
Подбира единствено хубавите неща. Това е.
Мъртвите се помнят с добро.
Защо се оженихте, щом явно си го мразила?
Не го мразех.
- Не го и обичаше.
Има много начини да обичаш.
- Не, няма.
Казвате, че е вътрешен човек?
- Има разминавания.
Какви разминавания?
Нали не мислите, че ние… Погледнете. Нападнаха го!
Едва ли си го е причинил сам?
- Онзи, който е влязъл снощи,
е знаел как да изключи алармата.
- Имате ли други служители?
Не, вече сме само двамата.
- Освободихме няколко души.
Сред тях имаше ли недоволни?
Защо да патрулираме, докато полицията е тук?
Имаме си достатъчно задачи.
Крадците, например.
- Да.
Това е нищо работа, в сравнение с убийството.
Казваш го, защото не влязоха у вас.
Именно. Ужасяващо беше.
- Не сме необходими.
Напротив, мисля, че сме повече от необходими.
Всички са в шок след убийството на Ангъс. Хората са изплашени.
Трябва да покажем на всички, че патрулът все още е тук.
И все още е на тяхна страна.
- Именно. Ще продължим,
заради Ангъс.
- Полицията да върви по дяволите.
Ейдриън?
Нападателят явно е познавал "Ешафода" отлично.
Всички го познаваме.
- Не всички имат зъб
на бившия си работодател.
- Мич ви уволнил.
Не беше справедливо.
- Къде бяхте снощи?
Ейдриън беше тук. Помагаше ми да подредя смените.
Приключихме късно и го изпратих да спи в гостната.
Цяла нощ ли останахте?
- Ингрид ми приготви закуска.
Защо не разпитате Дънкан Уолтън?
Защо му е да влиза с взлом?
- Не казвам, че е бил той.
Но снощи от патрула са го видели да излиза от дома си в 1 сутринта.
Необичайно е за него. Но може да е видял виновника.
Какво мислите?
- Трябва да внимаваме с Ингрид.
Дали Ейдриън е бил там цяла нощ?
Виж дали колегите са намерили
някакви следи в кръчмата. Аз ще разпитам Дънкан Уолтън.
Признавам, Ингрид. Много си добра.
Какво ти казах за кръчмата?
Да стоя далеч.
- Ако отново ме предизвикаш така,
ще те изгоня от селото. Ясно?
Ясно.
Виж на какво прилича.
- Ще трябва да затворим до утре.
Как ще си го позволим?
- А как да отворим с наводнена кухня.
Храната е съсипана.
Ако татко можеше да ни види.
- Щеше да разбере.
Мислиш ли?
Толкова труд вложи в кръчмата.
Това е наследството ми. А аз го изравних със земята.
Още сме отворени.
- Ако зависи от патрула, ще затворим.
Отивам в Малък Кросби.
Защо пък там?
- Има моминско парти.
Ще им направя маникюра, ноктите, грима.
Колко ще се забавиш?
- Вероятно доста.
Обещай да не вършиш глупости.
- Добре.
Излязох на разходка.
- В един сутринта?
Рано ти е, Дънкан.
- Понякога трудно заспивам.
Сърбят го петите, горкичкия.
За да не будя Барбара, излизам да се разходя.
Минахте ли покрай "Ешафода"?
- "Ешафода" ли? Не.
Защо?
- Някой е влязъл с взлом.
Може би сте видели нещо.
Не, тръгнах обратна посока.
И не видяхте нищо нередно?
- Не, нищичко.
Благодаря за отделеното време.
Не те чух да се прибираш.
- Какво?
Обикновено те чувам. Колко се забави?
Около час.
Мамо, стига! Какъв е проблемът.
Не искам да прекарваш толкова време там. Това е.
Леля Ингрид ми е роднина.
- Аз също съм ти роднина.
Да, но все те няма!
- Тара. Тара, не си справедлива!
Иска да стои повече време при Ингрид, за да се сближат.
С кого? С Ингрид? Звучи ужасно.
- Какво да направя?
Максин, нямам опит с деца.
- Имаш опит с Дънкан.
О, за Бога!
Добре ли си, скъпи?
- Чиниите се хлъзгат.
Чу ли? Хлъзгат се.
Дойдоха резултатите за Колтън.
Няма нищо, което да ви помогне да идентифицирате убиеца.
Днес трябва да вечеряме заедно.
"Трябва" ли?
- Трябва да говорим.
За какво?
- Знаеш за какво.
Не, не знам.
- Дорсет.
Няма да го обсъждаме.
- Ще те взема в осем.
Патрулът в Блийкридж?
- Нещо като селско Щази.
24 души?
- Защо не?
Сали се опита да сформира патрул. Дойдоха двама
и то само заради тортата.
- Сали е сформирала патрул!?
Да. Изпълняваше гражданския си дълг. И сваляше съседа си.
Сега вече разбирам.
Говори ли с Джейми днес?
- Много пъти.
Запознали се на курс.
- Знам, но какво се е случило?
Каквото се случва обикновено. Два дни са им обяснявали неща,
с които вече са наясно.
Покани го да пиете по нещо и го разпитай както трябва.
Нямам подобно намерение.
Нито има смисъл. Днес ще води Кам на вечеря.
Ще раздухат въглените.
Вероятно ще обсъдят случая.
Нищо не е станало.
- Сигурна ли си?
Напълно.
- Ами на бара?
Какво за бара?
- Имаше караоке.
Ти пя ужасяващо.
- А танците?
Това беше по-късно, в стаята ти.
Е, значи само сме препили.
- Определено.
Всичко ми е мъгляво.
- Аз нищо не помня.
Значи не е сигурно, че нищо не е станало, нали.
За мен няма значение. Важното е, че сега трябва да работим заедно.
и не искам да ми бъде неловко.
Не аз се държа неловко.
- Точно така се държиш.
Защото ти не преставаш.
Няма да го споменавам.
- Добре.
Ребърцата.
- Благодаря.
Искаш ли?
Добро утро.
Азийм Миър. Грозна гледка.
Кой го е открил?
- Пощальонът.
В шест сутринта. Било отключено.
Влязъл да види наред ли е всичко и преживял шок.
Пак удар по главата.
- А оръжието?
От витрината липсва чук.
Причината за смъртта е ясна.
- Черепно-мозъчна травма.
А следите?
- Не се обнадеждавайте.
Тук има ДНК и отпечатъци, които се трупат от години.
Внимателно.
Чакайте! Какво е това?
Същите белези като при Ангъс Колтън.
- Да.
Сър!
- Благодаря, Кам.
Телефонът на Миър. Снощи е получил куп есемеси, все от един номер.
Остани и продължавай да търсиш.
Добре. Може да го изнесете.
Не съм убил Азийм.
- Но сте го заплашвали.
Есемеси от снощи. Пратени са от вашия до неговия номер.
Пише, че отивате да го убиете.
Да, добре, писах му! Но не само на него,
а на целия патрул. Проверете.
Писах на всички - Ейдриън, Ингрид, Азийм.
Какво си въобразяваше?
- Бях пиян, и ядосан.
Писна ми да ни командват!
Къде бяхте снощи?
- Аз бях в Костън.
Мич беше тук.
Какво направи?
Някой ме саботира.
Естествено, че ще му отмъстя.
Мич, какво направи?
Ще го убия!
- Така е, като не изпълняваш
нарежданията ми.
- Няма да му се размине.
Напротив. Имаме по-сериозни проблеми.
Не, довечера ще се заема.
Може и да почакам.
Ингрид! Ингрид!
Поеми си дъх и говори бавно.
- Какво е станало?
Азийм.
- Убили са го.
Двама членове за седмица.
Да. Благодаря, Филикс, наясно съм.
Ами ако следва някой от нас?
- Ако някой ни избива,
трябва да вземем мерки.
- Да разпуснем патрула.
Да го разпуснем?
- Поне докато заловят убиеца.
Сформирахме този патрул в чест на брат ми.
В знак на уважение. Ако го разпуснем сега,
значи Франк е загинал напразно.
Това ли искате?
- Не.
Добре. Събрание след 10 минути.
Хайде.
Уелс?
- Да, Уелс.
Имам приятел там.
Знаем се от затвора. Държи сграда до Кардиф.
и каза, че може да ми уреди работа там.
Законно е, Максин.
Не можем да отидем в Уелс.
- Защо? Какво ни задържа тук?
Тук е домът ни.
- Не е, щом крием връзката си.
В Уелс поне ще можем да се срещаме.
Ами Тара?
На 17 е. Скоро отива да следва.
Добре, а Дженсън?
Той ще разбере.
И кога ще се преместим?
След две седмици?
- Не мога след две седмици.
Добре. След два месеца.
Моят познат иска да му отговоря веднага.
Съжалявам. Не. Твърде скоро е.
Помисли си, Максин.
Това е шанс за ново начало.
Сравняваме с описа на застрахователите,
но засега всичко откраднато е тук.
Всичко?
- Открихме и сака на Азийм.
43 номер, надлъжна черта на лявата подметка.
Някой някога подозирал ли е, че крадецът е той?
Съмнявам се. Няма досие. Бил е примерен гражданин.
Ами финансите му?
- Отлични са.
Защо мъж на средна възраст, с отлични финанси
изведнъж ще започне да се занимава с обири?
И защо ще държи плячката в магазина, вместо да я продаде?
Максин Локстън!
Дори по твоите стандарти, е рисковано, Хенри.
Какво става?
- Нищо. Не е сериозно.
Затова ли се виждате тайно всеки ден?
Обръщаш нова страница, искаш бизнес? Заради нея, нали?
Нали няма да се разприказваш, Хенри.
Естествено, че няма.
- Би било глупаво.
Дума няма да кажа.
Хубаво.
Защото и двамата сме затънали до гуша.
Азийм и Ангъс.
Как са свързани?
- Били са в патрула.
Който, без съмнение, си има врагове.
Например, Мич Макалистър.
Защо му е да убива тях? Ако убие Ингрид, всичко приключва.
Какво друго ги свързва?
- Обирите. Азийм ги е извършвал,
Ангъс ги е разследвал.
- Пак стигаме
до изчезналата камера на Азийм. Убиецът защо я е взел?
Ами тези снимки?
И двамата са били връзвани.
Сержант Уинтър.
Добре. Пратете ги.
Техниците не са намерили лаптопа на Миър,
но искат да погледнат акаунта му в облака.
Говори с тях. Междувременно отивам на гости на патрула.
Азийм? Сигурен ли сте?
- Никой ли не подозираше?
Разбира се, че не.
- Щяхме да ви кажем.
И да го насметем.
- Имах подозрения.
Нищо конкретно. Само усещане.
- И какво го предизвика?
Когато говорихме за обирите му ставаше неловко.
Когато помолих Ангъс да разследва той възрази.
Трябваше да го спомена.
Но не исках да призная, че един от хората ни може да е предател.
Като си помисля, че е откраднал толкова от вещите ми.
Ще ви бъдат върнати.
Азийм е държал откраднато в стая в дъното на магазина.
Но защо?
- И ние това се питаме.
Това няма да се приеме добре в селото.
Тъкмо когато пак бяха на наша страна.
- Ще трябва да признаем грешката си.
Да вдигнем ръце и да обещаем, да оправим нещата.
Как точно?
- Като помогнем
на инспектор Барнаби да разкрие убиеца.
Инспекторе, патрулът в Блийкридж е на ваше разположение.
Здрасти.
- Здрасти.
Благодаря за вечерята. Не може ли аз да платя половината?
Не, аз черпя. Ще платиш другия път.
Какво е това?
- Техниците намериха
акаунт в облака синхронизиран с камерата на Миър.
Защо му е било да снима плевня?
- Не. Тази снимка е на Колтън.
Взел е камерата от Миър в деня, преди смъртта си.
Разпознаваш ли я?
- Дай да видя.
Телеграфен стълб?
- Добре, има телеграфен стълб.
Те имат номера. Виж какъв е и ще намериш стълба.
А след него плевнята.
Според пожарникарите е палеж.
Угасили огъня, преди всичко да пламне.
Кога е станало?
- В деня, когато пристигнахме.
В деня, след смъртта на Ангъс?
Да. Снимал е плевнята и 12 часа по-късно са го убили.
Миър е видял снимката онлайн, и са убили и него.
Междувременно някой се е опитал да унищожи плевнята.
Така стигаме до колата.
Кола с доста сериозно повредена предница.
На кого е регистрацията?
Защо искаш да ходиш в Уелс?
Не искам, но мисълта да се махна ме изкушава.
Не бива. Кажи й, Дънкан.
Излизам за няколко часа.
Максин, нима ще рискуваш всичко, заради това?
За кое?
- Заради Хенри.
Знам, че го харесваш и виждам, че си щастлива,
но той не е особено надежден.
- Само него имам.
Не е вярно. Имаш и мен.
- Знам, но обичам Хенри.
Е, значи всичко е ясно.
Какво ще правя без теб? Нямам друг приятел.
Много благодаря.
- Ти нали излезе?
Може ли, д-р Уолтън?
Не мисля, че разбирам.
- Регистрирана е на ваше име.
Така е.
Вчера я открихме в изгоряла плевня край селото.
Как се е отзовала там?
- Надявахме се вие да ни кажете.
Положително е записано.
Къде?
- Съобщихме за кражбата.
Преди две години.
Зле ли е?
- Тези са за миналата седмица.
Да ги платим тогава.
- С какво?
С парите от моминското парти и тези от днес следобед.
Пак ли те наеха?
- Сватба.
Стилистката се разболяла, и ме помолиха да я заместя.
Каза Костън.
- Какво?
Когато Барнаби попита, каза, че си била в Костън.
На мен каза, че партито е в Малък Кросби.
Клиентката ми живее в Малък Кросби, но партито беше в Костън.
Объркала съм адресите.
Стенограма от среща, относно финансиране на патрула.
Преди шест седмици са решили да го намалят наполовина,
като причината е намалялата престъпност.
Първият обир е седмица, след огласяване на решението.
Може да е съвпадение.
- Но може и да не е.
Сесил Хоуп каза, че заради обирите селото пак е било на тяхна страна.
Азийм е нахлувал в къщите на хората, за да има нужда от патрул?
Това обяснява защо не е продал откраднатото.
Въпросът е дали е действал сам?
Проучихме ли членовете на патрула?
- Да, но нищо не излезе.
Да се постараем повече.
А колата на Дънкан Уолтън?
Съобщили са, че е открадната на 15.09.2014 г.
Чакай. Това не е ли денят след смъртта на Франк Локстън.
Да.
Нещо за колата ли?
- Още я обработват,
но изскочи нещо за Азийм Миър.
В раните има следи от пероксид и парафенилдиамин.
Това боя за коса ли е?
Парафенилдиамин е основен компонент в някои от тях, да.
Колата на Лина Ферара е била забелязана
пред хотел "Джордж" в Костън.
- Отивам там.
Сър.
Диспечер, трябва ми кола.
Искам да видя списъка с гостите.
Вие какво си въобразявате!?
Г-н Пек!
- Не може да паркирате
без разрешително.
- Идвам по работа.
Каква работа?
- Имам няколко въпроса.
Добре ли си, Дънкан?
- Да, благодаря ти.
Нужно ли беше да нахлувате така? Изплашихте го.
Можеше да получи инфаркт.
- Какво точно е това, г-жо Ферара?
Точно на каквото прилича.
Страничен приход.
Предлагам лек садомазохизъм на подбрани господа.
Мич знае ли за страничния ви доход?
- Не, и не искам да научи.
Занимавах се с това отдавна, преди да срещна Мич. Кръчмата запада.
Имаме нужда от пари, за да не затънем.
Така че си намерих няколко клиента, за да го предотвратя.
Ангъс Колтън и Азийм Миър?
Те идваха редовно.
- А сега са мъртви.
Нямам нищо общо.
- Били сте с Азийм, преди да умре.
Е, и?
Да се обадя ли на адвокат?
Не си арестуван, Дънкан. Възрастни хора сме.
Върви си!
Ще кажете ли на жена ми, инспектор Барнаби?
Защо да убивам Азийм и Ангъс? Имах нужда от парите им.
Заплашили са да ви издадат.
Не биха го направили.
- Защо сте сигурна?
Защото в този бизнес най-важно е доверието.
Не биха ме предали.
Особено Азийм.
Господи, бедният. Толкова се боеше, че ще се разчуе.
Защо се е боял? Бил е ерген. 21-ви век е.
Не се тревожеше за себе си, а за мен.
Постоянно повтаряше, че мислел за доброто ми име.
Харесва ли ви в патрула?
- Дълг е, не удоволствие.
Сериозно ли се отнасяте?
- Трябва. Втори съм по ранг.
А Ангъс Колтън?
- Е, да.
Официално той беше "заместник координатор".
А неофициално?
- Аз съм дясната ръка на Ингрид.
Ами Азийм?
- Какво за него?
Близки ли бяха? Прегледах обажданията му.
Често са говорили.
Какво намеквате?
- Задавам ви въпрос.
Азийм може да е бил любимецът й за месеца през последния…
Месец?
- Това са фази.
Между тях нямаше нищо. Тя знае на кого да разчита.
Сякаш е ревнувал.
- Нямам съмнение.
Заради него пак прегледах разговорите между Ингрид и Азийм.
Отделил съм тези.
Вижте датите?
- Обирите?
Ингрид Локстън му е звъняла сутринта преди всеки взлом.
Повечето разговори са между две и три минути.
Но последният, сутринта преди обира у Феликс и Сесили Хоуп
е по-различен.
12 секунди.
- Не е било разговор.
Уговорили са си среща.
Час след обаждането, Азийм е платил две кафета в кафене в Костън.
Проверих трансакцията.
- Обади ли се в кафенето?
Управителят го помни, защото между него и жената,
с която се е видял, избухнал страхотен скандал.
Ингрид ли ти описа?
- Имам нещо по-добро.
Масата до прозореца.
Ето я и Ингрид Локстън.
И какво ще правим, Ингрид?
Трябва да продължим, въпреки всичко.
Как, след като всички знаят, че Азийм е бил виновен за обирите.
Не ни приемат сериозно.
Нямаме авторитет.
- Ще трябва просто да издържим.
Азийм Миър ни предаде.
Възползва се от нас.
Хората скоро ще разберат, че вината не е била наша.
Ваша е била. Работили сте с Азийм.
Това е пълен абсурд.
Обаждали сте му се в дните на обирите.
И какво от това?
- А срещата ви? Кавгата ви в кафето?
Азийм защо се разстрои толкова?
Отказал е да върши мръсната работа,
вместо вас?
- Вместо мен!?
Не смятам, че Азийм е участвал доброволно.
Изнудвали сте го. Него или някой, на когото е държал.
Това ли е, Ингрид? Вие си мълчите, а Азийм е принуден да обира къщите
на хората.
Аз ръководя патрула.
Защо ще превръщам някого в престъпник?
Защото сте губили финансиране и подкрепа в селото.
Решили сте да напомните на всички, че се нуждаят от патрула,
и сте уредили няколко обира.
Представяте ли си?
- Ами странно е,
Азийм да краде. Той беше толкова почтен.
Такава рядка "птица".
Ти се ядоса, заради парите.
- Направо побесня.
Ами смените? Накара ме да ги променя, така че в дните на обирите
да не излиза никой!
- Да, допуснах грешка.
Хенри!
Хенри!
- Няма го.
Някакъв банкер ще прави ремонт и Хенри отиде да кандидатства.
Ясно.
- Какъв е планът, Максин?
Как така?
- Ти и Хенри. Явно е хлътнал по теб.
Ти ли го запали по щастливия край?
Попитай Хенри?
- Какво да го питам?
Ще се местим.
- Къде ще се местите?
Той спомена Уелс.
Така ли?
Нека ми се обади.
Внимавай, Максин!
- Пусни ме!
Трябва да разбереш нещо още сега.
От мен.
Било е измама от самото начало.
- Нужно ли беше?
Загубата на патрула е най-малкият ви проблем, Ингрид.
Двама мъже са мъртви. И двамата са можели да ви изобличат.
Нали не намеквате, че…
Азийм Миър е знаел, че сте организирали обирите
а Ангъс Колтън ги е разследвал.
- Ангъс Колтън беше глупак
и му възложих разследването.
Знаех, че не е достатъчно умен, но откъдето и да го погледнете,
Азийм извърши обирите съвсем сам.
Ще трябва да ми припишете нещо друго.
Стилистка, а?
Ама че съм глупав.
Съжалявам, трябваше да ти кажа.
Може би, но така нямаше да ме улесниш много.
Важното е, че… не съм ти изневерила нито веднъж.
Шегуваш се, нали?
- Не е каквото си мислиш.
Имам клиенти. Добра съм в работата си.
Професионалистка.
- Добре, че не ти е хоби.
Толкова много мъже.
Всичките ми познати.
Трябва да живея в това село.
Какво си мислят хората, Лина?
- Не ми пука.
Сериозно говоря. Интересуваш ме само ти.
Ако тази кръчма те прави щастлив, ще направя каквото е нужно,
без да се извинявам. Разбра ли ме?
Мич, обичам те.
Никоя кръчма не струва толкова!
Събери си багажа.
Максин!
Максин.
- Не ме доближавай!
Защо? Какво има? Какво е станало?
Дженсън ми каза.
- Какво ти каза?
Толкова ли си извратен?
Уби мъжа ми, бащата на Тара, а после ме прелъсти!
Не! Не стана така.
- Да го отстраниш ли искаше?
Моля те!
- Не ме докосвай!
Не искам да те виждам повече, Хенри.
Не, Максин! Почакай!
Убиецът на Азийм и Ангъс не е искал да открием колата.
Защо ще убие заради кола?
Защото с нея е бил убит Франк Локстън.
Открили са кръв по нея, която съвпада с неговата.
Проверих следите по капака и съвпадат с травмите, които е претърпял Франк.
Намерили ли са нещо вътре?
- Била е почистена,
преди да я откарат в плевнята.
- Май се задава "но".
Но са пропуснали отпечатък върху скоростния лост.
Пуснахме го в базата и излезе…
-…Хенри Марш.
Познай. Онзи банкер, с ремонта, току-що се обади.
Наети сме. Как го убеди? Отдавна те бива в приказките.
Как можа?
- Трябваше да научи.
Не, Дженсън. Не трябваше.
- При такава тайна, връзка ви…
Каква връзка? Тя не може да ме търпи.
Плановете ни, всичките ни усилия…
- Добре, ами аз, Хенри?
Аз влизах ли в плановете ти, или очакваше само да се отдръпна,
за да заминете? Длъжник си ми.
Останах до теб. Помагах ти! Не Максин, а аз!
Опитва се да избяга.
След него!
Марш, спри веднага! Марш!
Хенри Марш, арестуван сте за убийството на Франк Локстън.
Не сте длъжен да говорите, но може да навреди на защитата ви.
Признавам, че откраднах колата, но не съм убил Франк Локстън.
Хенри, открихме кръвта на Локстън върху капака на колата.
Явно е била там, когато я откраднах, защото не съм го убил аз.
Цяла нощ бях в кръчмата. Напих се,
Мич ме изгони. До вкъщи имаше много път
и изведнъж я видях - паркирана на пътя с ключовете в стартера.
Влязох и се прибрах вкъщи.
А по пътя убихте Франк.
- Никого не съм убил.
На другата сутрин се говореше, че някой е блъснал Франк.
Излязох, видях следите и се паникьосах.
Какво да направя? Тъкмо бях излязъл от затвора. И да не бях убил Франк,
щяха да ме затворят за кражба.
- Какво направихте?
С Дженсън почистихме колата.
Закарахме я в някаква плевня и я зарязахме там.
Максин!
Максин, какво е станало?
Максин!
- Имам нужда от услуга.
Разбира се.
- Ще ме откараш ли дома на Ингрид?
Веднага.
Ела.
Какво точно ви трябва?
- Часът на смъртта на Локстън.
Един момент.
Между осем и десет вечерта на 14-ти.
Точно ли е?
- Приблизително.
Може ли да е било след полунощ?
- Не. Открито е в 11,37.
Добре. Благодаря.
Хенри Марш си има алиби.
- Какво?
Говори с Мич Макалистър и разбери кога Марш е напуснал кръчмата.
Според Дженсън го е убил Хенри?
Сутринта след убийството, го накарал да скрият колата.
Защо, ако е бил невинен?
- Не мога да повярвам. Хенри?
Затова бърза да се преместим.
- Ще съобщиш ли в полицията?
Ще кажа първо на Ингрид. Франк й беше брат.
Г-н Макалистър! Когато убиха Локстън, Марш до колко часа остана?
Беше отдавна.
- Спомнете си, важно е.
Хенри беше тук.
- Сигурна ли сте?
Мич го изгони, защото затваряхме.
Благодаря.
Е, тръгвам.
Не си отивай.
Просто недей.
Добре. Ела в кафенето.
Хенри Марш е откраднал колата ви, но има алиби за смъртта на Франк.
Не знам какво значи това.
Франк е бил блъснат, преди кражбата, което води към вас.
Към мен? Онази вечер не бях в селото,
а в Лондон с брат ми. Проверете.
Барбара ли е карала?
- Не, не е Барбара.
Кой тогава, д-р Уолтън?
- Не е била жена ми!
Ингрид се преструва, че брат й е бил светец.
Но Франк беше зъл човек.
Ужасно много тормозеше Максин.
Физически, брутално, и непрекъснато.
Бях й лекар. Познавам работата му съвсем отблизо.
Барбара много се тревожеше за нея, и го държеше под око.
В този ден видяла, че е пил. Знаела какво очаква бедната Максин.
Решила да се опита да й помогне.
Как точно й е помогнала?
Сама ли си, Ингрид?
- Ако ще злорадствате…
Не, идваме да поговорим.
Ще влезем ли?
Барбара е дала колата на Максин?
За да напусне селото, преди Франк да се прибере.
Може би Максин е видяла Франк на пътя?
Хенри Марш?
- Мисля, че е било нещастен случай.
Така ли? Било е нещастен случай, че е избягал,
че после е прикрил следите си?
Че е оставил брат ми, и твой съпруг, да умре насред пътя.
Арестувайте Хенри Марш!
- Къде са Максин и Барбара?
Максин, трябвало е да заминете с колата на Дънкан Уолтън.
Тази кола е убила мъжа ви.
- Вие ли го прегазихте?
Разбира се, че не.
- Правеше се на скърбяща вдовица
след като всъщност си го убила ти.
- Не!
Барбара ми даде колата. Трябваше да замина,
но останах. Не можах.
Върнах й я. Барбара?
Барбара?
Уинтър!
Барбара!
Барбара.
Да спрем за момент.
- Не се доближавайте!
Както желаете.
- Искам да говоря с Максин.
Какво стана онази нощ?
Би трябвало да кажа, че не беше нарочно.
Че е било нещастен случай. Но…
Видях Франк, докато се прибирах. Беше пиян. Клатушкаше се насред пътя.
Беше противен.
Можех да забавя ход, или да го заобиколя.
Но вместо това…
настъпих газта.
Заслужаваше си го.
Да, заслужаваше си го!
За това, че толкова години те изтезава.
Трябваше да заминеш. Дадох ти възможност, Максин!
Защо не замина?
- Не знам.
Страхувах се.
- Знаех, че те е страх.
Той те ужасяваше. Гледах те и сърцето ми се късаше.
По-трудно е да гледаш как страда друг. Мислите ли?
Аз само исках да си в безопасност.
- Знам.
Съжалявам, аз съм виновна. Само аз.
- Не! Не беше ти причината. Не.
Барбара!
Не се доближавайте!
След като го блъснах, се паникьосах.
Продължих да карам. После спрях колата.
Излязох и просто я оставих край пътя.
Сутринта седнах и зачаках да дойде полицията.
Знаех, че ще намерят Франк и колата, и ще ме арестуват.
Бях готова за това.
Но не са намерили колата.
Беше изчезнала. Трябваше само да си мълча и нямаше да ме разкрият.
Докато Ангъс Колтън я е намерил.
Да. Дойде в кафенето, търсеше Дънкан
и повтаряше, че открил старата му кола в някаква плевня.
И вие се уплашихте.
- Да.
Знаех, че няма да е много време, при днешните технологии.
Така че убихте Ангъс, и решихте да подпалите плевнята.
Да. Мислех, че с това ще се приключи.
Максин, съжалявам. Толкова съжалявам!
Недей!
- После Азийм видя снимката.
Отидох само да купя парцали за прах.
Седеше пред лаптопа си разглеждаше снимката.
Не знаел какво вижда.
- Не.
Но каза, че ще ви я занесе, така че…
нямаше как.
- Толкова смърт, Барбара.
Време е да свърши.
Не знам дали ще издържа. Знаете какво следва.
Съдебен процес, затвор. Всички ще узнаят.
Ами Дънкан.
Какво ще му причини това? Не!
Дънкан не би искал това.
Помислете и за Максин.
Не е ли изстрадала достатъчно?
Недейте.
Така ще й бъде по-тежко.
Помислете за Максин.
Ти. Ти си убила брат ми. Отне ми го.
Попречих му да наранява Максин.
Лъжкиня! Франк беше добър човек.
Франк беше изверг и пияница. И побойник, като сестра си.
Добре, стига толкова.
Вече й прочетох правата.
Сега доволна ли си?
Разбира се, че не.
- Онази жена е убила съпруга ти.
Направила го е от обич.
Нещо, което ти е непознато.
Държа на приятелите си, но не бих убил, заради тях.
Полезна информация, Уинтър.
- Кам дойде.
Отлично. Да хапнем.
Не знаех, че ще идваш.
- Взаимно е.
Ще ми помогнеш ли?
- Разбира се.
Как мина вечерята?
- Коя вечеря?
Ти и Джейми. Ребърцата.
Той ви е казал.
- Пусна туит.
Туит за вечерята ни?
- Да, използва думата "знаменита".
Нима?
- За храната.
Да, вкусни бяха.
Забавно ще бъде.
- Готови ли сте със салатите?
Всичко е перфектно. Месото е готово.
Така. Кюфте или наденица?
Ти си ми ясен.
Превод: Илияна Велчева