Midsomer Murders - Season 19 (2016) (Midsomer Murders S19/Midsomer.Murders.s19e04.Leksikon.srt) Свали субтитрите
Не изглежда много доволен. Хайде, Титус!
Надникни навън. Ура! Аплодисменти.
Така. Трето, препятствие.
Да потърсим ли още зайчета? Ела.
Е, да ти намерим местенце, татко.
- Да, там.
Виж, Бети!
- Зайчета.
Да, чудесни са.
Еха, погледни това.
Зайче.
Сигурно е много специален заек?
Реших, че е момче.
- Да, това е Херкулес.
Красавец. Съдиите явно са съгласни.
- Четири години подред печели.
Дано това да му е петата.
Може ли да снимам Бети с Херкулес?
Съжалявам, не.
- Много набързо.
Казах, не!
Няма нищо. Ела да видим морските свинчета.
Така. Да видим какво ще правим с теб.
Да.
Здравей.
Себ! Имаме нужда от мляко за чая. Трябва да махнем препятствията.
Генераторът на пазара отказа, и Делфи е на път да изпадне в истерия.
Не я бях виждала такава.
Явно имаш нужда от почивка.
Делфи! Съжалявам, но ние само…
- Спокойно, тръгвам си.
Няма време да се разсейваш. Не и тази седмица.
Съжалявам. Просто никога не приема "не" за отговор.
Вижда се.
Обмисли ли го?
- Не сега!
С тези неща трябва да се бърза.
Просто мисля за теб.
- Казах, не сега! Защо си дошъл?
Ще започна с малката четка.
Как е миналогодишният шампион? Здравей.
Добре.
- "Добре". Само "добре"?
Какво ти е, Тимъти? Рядко пропускаш възможност да хвалиш
най-изключителния заек, който е съществувал някога?
Не е спортсменско да не позволиш
да видим конкуренцията.
- Това им е лошо на изложбите -
пълно е с аматьори, които не знаят как да си гледат работата.
Какво правиш тук?
УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР
С КЪРВАВИ ЗЪБИ И НОКТИ
Сценарист ЛИЗА ХОЛДСУЪРТ
Здравей.
Режисьор СТИЙВ ХЮС
Пади, лягай си!
Не очаквахме гости.
Това е Бърни - талисманът на детската градина.
И какво търси тук?
- Наш ред е.
Наш ред да…?
- Да си направим забавна снимка
за албума в градината.
- Забавна? Звучи зловещо.
Да, някои хора възприемат въпроса по-сериозно от други.
Под "някои хора", ти разбираш Анджела Бесброуд?
Много важно, че е адвокат. Понасям снизходителните й забележки.
Пак ли за учителските отпуски?
"Сигурно е прекрасно? Де да можех работя до три".
"С какво въобще си запълваш времето?".
Най-интересното е, че някак е намерила време
да качи язовеца Бърни на Килиманджаро.
Наистина ли?
- Наистина.
Барнаби. Добре. Къде е местопрестъплението?
Имението Белвил? Ще се оправя.
Белвил? Вчера ходихме там.
Всичко наред ли е?
- Намерили са труп в шатрата.
О, не. Тогава тръгвай.
Така. Теб какво да те правя?
Здравейте.
- Искам стая.
Да, разбира се. За колко нощи?
Две, но може да остана повече.
Добре. Попълнете това. За изложбата ли сте дошли?
Не. Проблем ли има?
Не, не. Ни най-малко. Заради изложбата,
допускаме и домашни любимци.
Жена ми често ми напомня, че не всеки обича животни.
Ще ви настаня в пристройката.
Не, недей.
Климатикът не работи? Като ледник е.
Джаеш не го ли оправи?
- Чака някаква част.
Добре, значи трета стая.
Много е хубава. На горния етаж е.
Здравейте. Името, моля?
- Пухчо.
Пухчо.
Простете, вашето.
Добро утро, сър.
- Добро утро.
Жертвата е Себ Хънтингтън. Агент на недвижими имоти.
Родителите му са в чужбина, но знаят.
Пазачът ли е намерил трупа?
- Всъщност, не.
Спал е в работно време. Нищо не е видял.
Кой го е намерил?
- Елза Бенсън.
Държи сергия на изложбата, и отишла рано.
Разбрала, че нещо не е наред, когато видяла зайци.
Моля?
- Като Алиса в страната на чудесата.
Елате да погледнете.
Здравейте. Аз съм д-р Оливър Марсет, замествам д-р Каримор.
За пръв път чувам.
- Повикаха я води курс.
Ще се върне след месец.
- Месец?
Продължете.
- Както виждате,
местопрестъплението е пълно със зайци.
Тялото е било тук цяла нощ, но се стараем.
Причина за смъртта?
- Пробождане във врата.
Подозирам, че са прекъснали сънната артерия,
и жертвата е починала за броени минути.
Как го е нападнал убиецът?
- Съдейки по мястото на раната
и позицията на тялото, бих казал фронтално.
Изглежда са се борили.
- А оръжието?
Убиецът не го е оставил, но би трябвало
да установя какво острие е използвал. Ще преместя тялото след час.
Разбрано. Ще пратим хора да претърсят наоколо.
Дали убиецът е пуснал зайците?
- А жертвата ги е изплашила? Може.
Може да е станало и обратното.
- Защо му е било да ги пуска?
Първо видях само зайците, и се разстроих.
Белята беше станала.
- Изглеждат доволни.
Прекалено доволни. Те не са просто домашни любимци.
Мъжът ми развъжда шампиони. Знам колко сериозни са тези неща.
Подозирам, че планирани поколения са пропаднали нощес.
Щом са пуснали, вероятно…
- С това са най-известни.
Хората, които ги развъждат, също са ви клиенти.
Храна ли им продавате?
- Точно така.
Идвате първа.
- И си тръгвам последна.
Когато снощи прибрах сергията, вече беше към осем часа.
Прибрахте ли се?
- Отидох в магазина,
за да направя ревизия.
- Има ли кой да потвърди?
Не.
- А мъжът ви?
В момента не живеем заедно.
Видяхте ли Себ Хънтингтън през деня?
- Беше с Тийгън.
Тийгън Лангтън. Работи при собственичката на имението.
Беше му приятелка, бедничката. Твърде млада е, да й разбият сърцето.
Отначало не ме заинтересува особено.
Стори ми се надут и доста самонадеян.
Мислех си, че се цели нависоко, и няма да остане.
Не исках да се забърквам с човек, който ще си замине.
Защо размислихте?
- Престанеше ли да се перчи,
беше много свестен човек.
И сякаш се влюби в Белвил. Нали?
Не мисля, че се влюби селото, Тийгън.
Приятели ли бяхте?
Със Себ работехме в агенция "Идън и Мос".
С Тийгън сме приятели от училище.
Значи снощи Себ е дошъл да ви види?
- Не.
Нямаше планове. Знаеше колко съм заета.
Видели са ви заедно.
Прекарахме пет минути заедно, преди изложбата.
Но това беше всичко. Ако знаех, че ще ни бъдат последните…
Къде бяхте снощи?
- Тук. Живея в имението.
С Делфи обсъдихме какво трябва да се направи днес.
И си легнах. Бях изтощена.
Г-ца Хартли ще потвърди ли?
- Не виждам защо не.
Сега е добре, но докато се усетим, ще ни връхлети зимата.
Разбирам.
- Без новата цистерна,
в имението ще бъде доста студено.
- Виж, скъпа, поръчах бетона,
но как да си свърша работата, ако не мога го платя?
Джаеш, уверявам те, че проблемът не е в липсата на пари,
а в липсата на време.
Тийгън се занимава с финансите, а изложбата…
Добре. Но парите ще ми трябват до утре.
Г-це Хартли, инспектор Барнаби, и сержант Уинтър от Костън.
Може ли да поговорим?
- Разбира се.
Снощи спах много дълбоко.
Оркестър да свиреше в спалнята ми, пак нямаше да се събудя.
Изглежда, че изложбата изисква много труд.
Така е, но ми е много приятно. Всички я обичат.
Всички?
- Всички.
Прелестно е. Най-хубавата седмица в годината.
Е, може би не тази. Бедният Себастиян.
Г-це Хартли, възможно е някой, да се е опитал да я саботира.
Трудно ми е да го повярвам.
И все пак. Клетките са били отворени, а сред животните е намерен труп.
Господа, тази изложба се провежда в Белвил от 50 години насам.
През цялото време, не сме си казали груба дума.
Така ли се издържате? От изложбата.
- За Бога, не!
Едва покривам разходите.
Ако нямахме спонсор, до сега да сме се отказали.
А през останалото време?
Писателка съм.
Дали сме ви чели?
- Възможно е.
Много романтика ли четете?
Аз предпочитам Стивън Кинг.
- Изненадваш ме.
Какво ще кажеш?
- Прелестно е. Себ Хънтингтън -
агент на недвижими имоти.
- Доста е подозрително.
Има връзка с прелестната си приятелка, която живее в къщата,
където се провежда изложба, която всички обичат.
Като се изключи покритият със зайци труп.
Да идем при началника му.
Себ Хънтингтън не само е работил с вас.
За мен. Работеше за мен. Аз съм мениджър на филиала.
Не само е работил за вас. Излизал е и с дъщеря ви.
Стори ми се сериозно.
- Да, Тийгън е много разстроена.
Скоро ще отида да я видя. Но и двамата бяха много млади.
Той дойде преди шест месеца.
- През това време ядоса ли някой?
Имаше ли недоволни клиенти, пропаднали сделки?
Измамил ли е някого?
- Не, чудесно се справяше.
Ще вземем компютъра му.
Разбира се.
Заповядайте.
На здраве.
- Благодаря.
Съжалявам. Алергична съм към животни. По това време винаги ми е тежко.
Участвате ли?
- Да. Имам заек, Агамемнон.
Състезава се утре. Порода "Сребърна лисица".
Но сте алергична?
- Стана с течение на годините.
Агамемнон е късокосмест, така че реакцията ми е слаба.
Избягвам дългокосместите породи. Като си пия хапчетата всичко е наред.
Това е Шрей, един от агентите ми.
- Здравейте.
Здравейте.
- Трябват ми ключовете
за розовото бунгало. Ще го продават.
- Намерил съм наемател.
Вече няма значение, нали?
- Да.
Г-н Варма, не ви попитах, дали вчера сте били на изложбата?
Да, помагах на баща ми. И той гледа зайци.
Видяхте ли случайно Себ?
Да, говореше с Тимъти Бенсън.
- Нещо общо с Елса Бенсън?
Да, съпруг й е.
- Как бихте описали разговора?
Небрежен, приятелски?
- Стори ми се, че се карат.
Имате ли представа за какво?
Може и да греша, но откакто семейство Бенсън се разделиха,
Себ се опитваше да уреди продажбата.
- Продажбата?
На магазина и къщата. Каза, че ако ще се развеждат,
и той ще участва в подялбата.
Не е чак толкова прелестно.
Благодарим ви за съдействието. Скоро ще получите домашните си любимци.
За какво говорихте с Хънтингтън?
- Ами не си спомням.
Ще опресня паметта ви. За продажбата на имотите ви, след развода?
Ето какво му казах: "Не се развеждаме".
Още не. Временно живея в хотела на дъщеря ми.
Имаме да уточняваме много неща, и само той ми липсваше.
Кръжеше наоколо като лешояд.
- Г-н Бенсън, къде бяхте снощи?
В магазина, който държим с жена ми.
Някой ще го потвърди ли?
Нямаше никой друг.
Може да влязат.
- Благодаря.
А сега ме извинете, трябва да видя как е заекът ми.
Помощ! Помогнете ми, моля ви!
Спешно е, бързо! Изчезнал е. Изчезнал е.
Г-н Бенсън, добре ли сте?
- Естествено, че не.
Вижте! Няма го! Няма го Херкулес.
Някой го е взел.
Колко би платил за един заек?
- Защо? За да го изям ли?
За да го развъждаш. Проведох много интересен разговор
с председателя на Мидсъмърската асоциация за дребни любимци.
Херкулес е бил вписан за разплод в заешкия им регистър.
Заешки регистър? А казват, че романтиката е мъртва.
Тимоти Бенсън е предлагал услугите на Херкулес
на цена от 200 лири за успешен сеанс.
Значи, заекът може да донесе хиляди. Нищо чудно, че беше разстроен.
Възможно ли е Себ Хънтингтън да е изненадал крадец,
а не саботьор.
- Колкото до саботажа,
обадих се на редактора на местния вестник,
за оплаквания.
- Тези неща се раздухват в пресата.
Всъщност, г-ца Хартли, ми е казала истината.
Хората обичат изложбата.
Пухкави зайчета.
- Именно.
В архива открих само едно писмо, публикувано през 90-те.
Изложбите били проява на жестокост към животните,
и ги лишавали от достойнство.
- От кого е писмото?
От Пери Тресел. Сега е собственик на местния хотел.
Освен това е женен за Белинда - дъщерята на Елса и Тимъти Бенсън.
Пак семейството Бенсън. Постоянно изникват тук и там.
Знаем, че или Тимъти, или Елса лъжат,
освен ако всеки е правил ревизия, без да види другия.
Иди да говориш с Елса Бенсън. Аз ще отида при дъщеря им,
и при поддръжника на каузата - "Животните също са хора".
Какво писмо?
- За изложбата.
Било е преди доста години.
Боже мой!
Наистина беше отдавна. Бях тийнейджър.
Тогава еколозите бяха много модерни.
Значи подкрепяте изложбата.
От нея живеем. Тогава имаме най-много клиенти.
Не обичам да гледам животни в клетки,
затова позволяваме на гостите си да ги пускат.
Струва ми се необичайно.
Идеята беше на родителите ми. Израснах в хотела
и обожавах да се занимавам с животните.
Хамстери на закуска, зайци по коридорите.
Пълна идилия.
- За мен, да.
Точно за това, когато и двамата починаха,
не виждах причина да променям тази политика.
Предпочитах да науча за развода от съпруга ми,
но вместо него, ми каза онзи нафукан, малък агент.
Не знаехте ли?
- Нямах представа.
Преди Себ Хънтингтън да дойде да ме разпитва
за размерите на стаите и какви данъци плащаме.
Говорихте ли със съпруга си?
И защо? Той се изнесе. Щом иска развод, добре.
Аз искам само да се свърши.
Да престане да протака.
- Да ви помогна ли?
От кога държите павилион на изложбата?
Твърде отдавна. Тази година ми е последната.
Защо?
- Това беше най-печелившата седмица
през годината, но таксата се вдигна и може да нямам печалба.
Вдигнала се е?
- Двойно.
Не се оставяйте на Делфи Хартли да ви заблуди.
Да ни заблуди?
- Знам, че изглежда много мила.
Когато я попитах защо таксата е толкова висока,
каза, че коментарите са добре дошли.
Но не бяха?
- Ами, тази година
сергията ми е до тоалетните. Вие ми кажете.
Още нещо, г-жо Бенсън.
Казахте на мен и инспектора, че снощи сте били тук.
Да.
- Правили сте ревизия.
Да.
- Със съпруга ви.
Господи, не. Той само ми пречи.
Има ли документи, които мога да погледна?
Не. Не беше официална ревизия. Само проверявах какво имам.
Разбирам. Изглежда странно.
Заета сте на изложбата, работите до късно.
Обичам да съм в течение.
Благодаря, г-жо Бенсън.
Благодаря, Рич. Благодаря.
Просто не е на себе си.
Разбира се, може да е за добро.
- Как така?
Ако няма заек, за който да се спорят, нашите може да се съберат.
Разделили са се, заради заека?
- Не е за първи път.
Всеки път, преди изложбата, татко се вманиачава.
Мама се чувства пренебрегната, скарват се, и той си тръгва.
Събират се след няколко дни.
- Сега колко време мина?
Два месеца. На това отгоре, магазинът има финансови проблеми.
И какво?
- Подмамих го със сладка царевица.
Оказа се, че хамстерите я обичат.
Не мога да повярвам, че дръзна да се появиш!
Тимоти! Добре ли си?
- Завиждаше ми за него, нали?
За Херкулес? Възхищавах му се.
- Да, но искаше свой шампион, нали?
Не ти се получи, и открадна моя.
Г-н Бенсън, от публичните обвинения няма полза, само вреда.
Ако разполагате с информация…
- Добре.
Добре. Кажи му колко ми предложи за правата за разплод върху Херкулес.
Ексклузивни права, при това.
- Вярно ли е?
Да, направих му оферта.
- Видяхте ли? Призна си.
Тимоти, достатъчно! Ако не можеш да се държиш възпитано…
На нейна страна ли си, Пери?
Баща ти трябва да се успокои.
- Съгласен съм.
Г-н Бенсън, ще дадете показания.
- Току-що го направих.
Какво търсиш тук?
- Ти как мислиш?
Казах на татко, че ще купя храна.
- Естествено! Синчето на тати.
Ще я занеса като свърша.
Добре, ще се видим после.
Е, къде държиш храната за зайци?
- Ела в задната стаичка.
Добро утро.
Оливър е приключи с аутопсията.
"Храни за животни - Браерс". Вече не желаят да имат нищо общо
с изложбата в имението Белвил. Делфи Хартли е загубила спонсора си.
Не съм изненадан. "Изложбата е пълен провал,
а организацията е, меко казано, безобразна.
Недопустимо е да се асоциирате с този позор,
и повече няма да купувам продуктите им".
Къде го намери?
- В лаптопа на Хънтингтън.
Пратил е подобно писмо на Мидсъмърската асоциация,
и няколко благотворителни дружества.
- Защо?
Не съм напълно сигурен. Но намерих негови имейли
до регионалния мениджър на агенция "Идън и Мос".
Или както го е наричал Себ - "чичо Питър".
Е? Къде е храната?
- Джаеш ще я донесе.
Джаеш?
- Ще я донесе щом приключи.
С какво? Все едно. Не ме интересува.
Съжалявам, сине.
От обезболяващите е. Не знам къде съм.
Не се тревожи, татко.
Ще се почувстваш по-добре, ако спечелиш.
Изложбата, нали? Херкулес го няма.
Недей. Знаеш какво му е на Тимъти? Предпочитам да е честно.
Да, знам…
- Който и да е крадецът,
не го одобрявам. Разбираш ли?
Да. Разбира се.
Смъртта е причинена от пробождане във врата.
Прекъснал е сънната артерия. Умрял е бързо.
Някакви идеи за оръжието?
- Раната е била нанесена
от две остриета едновременно.
- Две?
Ножица, разтворена ножица?
- Вероятно.
Остриетата са били дълги и тънки. Фризьорски ножици.
Или такива, с които собствениците подстригват зайците си.
Има логика.
- Това не ни помага много.
На изложбата е имало десетки.
Благодаря, д-р Марсет.
Чухте ли се с Кам?
- Да, обади се да провери как сме.
Добре ли си прекарва?
Някога да сте били на подобен курс?
Отдавна беше.
- Значи знаете как е -
всички се забавляват.
Ами когато шефът иска да наемеш племенника му…
Вижте, направи една-две продажби.
Изведнъж се взе за служител на годината.
Собственостите в неговия регистър не му стигаха и поиска и моите.
Включително имението Белвил?
- Не знаех, че души там,
иначе щях да му кажа, че си губи времето.
Защо?
- Обработвам Делфи от години.
Къщата е много голяма за нея. Сигурно поддръжката й струва състояние.
Но опитам ли се да я убедя да я подаде,
отговорът един - твърдо "не".
Това дали има нещо общо с изложбата?
Разбира се. Уверих я, че ще й намеря друго място,
но тя каза, че изложбата в Белвил,
няма да е същата, ако не се провежда там.
Какво мислехте за връзката на дъщеря ви със Себ?
Тийгън е умно момиче. Накрая щеше да разбере какъв е.
Нямало е как да сте сигурна? Къде бяхте снощи, г-жа Лангтън?
Бях тук, работех.
Сама.
Тим, искам да говоря с теб.
Съжалявам за Херкулес. Знам колко е важен за теб.
Ето пак!
- Не. Сериозно говоря, уверявам те.
Не би трябвало да работиш. Не и след такъв шок.
Много мило от твоя страна.
Това, че ние…
Не значи, че не ме е грижа.
Благодаря ти.
Делфи Хартли каза, че едва покрива разходите си,
и без спонсор изложбата ще пропадне.
Голяма къща, сама жена и асистентка й.
Без изложбата няма защо да остане.
- Дали Себ го е осъзнал?
Точно за това се е опитал да прогони спонсора й.
Това би обяснило и отпечатъците, които са били намерени
по дръжките на клетките в шатрата.
- Нищо чудно.
Намерили са много от един и същи човек - жертвата.
Себ Хънтингтън е саботирал изложбата, за да принуди
Делфи Хартли да продаде имението.
Проучи алибита на семейство Бенсън, аз ще говоря с г-ца Хартли.
Клио, не знам дали е разумно да идваш.
Книгата за гости.
- Добре.
О! Тук е.
- Какво има?
Трета стая. Трябва да ми я покажеш.
Не мога.
- Моля те, Пери.
Всичко ще ти обясня. Довери ми се.
Хайде.
Минибарът?
И това е нещо.
Сега пък имам клиент.
Клио, какво става тук?
Веднъж ти казах, че съм изрекла ужасна лъжа, за да предпазя някого?
Да. Помня.
Той ли е?
Какво ще правиш?
- Не знам.
Трябва да тръгвам, така че…
ти благодаря, Пери, и съжалявам.
Тъкмо щях да къпя Лизи, да я подготвя за утре,
но мога да отделя няколко минути.
Не пишете ли?
- Не.
Днес музата не ме навести.
Разбрах, че отдавна не ви е навестявала, г-це Хартли.
Моля?
- Говорихме с литературния ви агент.
Тя каза, че издателят е отхвърлил последните ви ръкописи.
Не ги отхвърли. Само помоли да направя някои промени.
Нов редактор, който иска да се отличи.
Препоръча ми да се занимая с по-съвременни теми.
Съвременни?
- Иска повече порнография.
Забавянето означава, че ще забавят и плащането.
Това не ви ли затруднява финансово?
- Ще се справя.
Трябвало е да вдигнете таксите за тазгодишната изложба.
Държах ги ниски, докато можех.
Сигурно е скъпо да поддържате такава голяма къща?
В днешно време всички мислят само за пари и разходи?
Такава безвкусица.
- Някой друг
интересуваше ли се от финансите ви? Себ Хънтингтън, може би?
Професионално изкривяване.
Дори на Тийгън й бяха дотегнали въпросите му.
Кой го е оставил това тук?
Насам, г-н Люис!
Предлагам да започнем в кухнята.
Г-н Люис!
Нали вече ви казах?
- Искам да потвърдите
снощи бяхте ли в магазина?
- Не, не е. Снощи беше тук.
Нима?
- Цяла нощ подпира бара.
Вярно ли е?
- Винаги е такъв
по време на изложбата. Буквално не знае кой ден е. Нали, татко?
Четвъртък?
- Видяхте ли?
Очевидно е объркан.
Това защо го каза?
- Ако случайно си пропуснал,
тук с всичко се занимавам аз.
Аз съм барманка, камериерка, рецепционистка, нощен портиер.
Затова знам, че се прибра в стаята си, чак в малките часове.
Ясно.
- Обясни ми защо?
Не е нужно да се тревожиш.
Всичко е под контрол.
Татко, това не е отговор. Татко!
Петнайсет години, Ерол! Петнайсет години!
Как очакваше да реагирам?
Не очаквах да се опиташ да ме сгазиш?
- Топло посрещане, в сравнение
с онова, което си представям, откакто си тръгна.
Тогава сигурно щях да го заслужавам.
Вярно, извинявай. Сега ли ще ми кажеш, че си се променил?
Да, защото е вярно.
Не.
- Не съм същият човек, Клио.
Пиенето и всичко друго - това приключи.
Знам, че вече съм го казвал.
- Престани да увърташ, Ерол.
Искам да я видя.
Какво?
Не. Не.
Това не го решаваш ти. Вече не.
Ще я видя със, или без благословията ти.
Това беше твърде удобно.
- Кое?
Алибито, което Белинда Тресел осигури на баща си
в последния миг. Ама че си подозрителен.
Единият Бенсън лъже къде е бил,
при смъртта на Себ Хънтингтън.
- Само единият ли?
Търся Пери.
- Днес не се ли видяхте вече?
Нямам време за ревността ти, Белинда. Тук ли е?
Не. Съжалявам.
Тук не е отворено за посетители. Не може да останете.
Съжалявам, че ви изплаших. Търся Тийгън.
Защо, какво искате?
- Искам od говоря с нея.
Искам да говоря с дъщеря си.
Не, Джаеш, днес не ми се слуша.
Това къде съм го чувал?
- Все едно.
Стига! С баща ти ми загубихте достатъчно време.
И това съм го чувал. Твърде много бързаш,
за да мислиш за останалите, а?
По-добре влез.
Искам само да знаеш, че всичко, което направих,
беше за твое добро. Само за това.
Каза, че баща ми е починал.
За да те предпазя.
- За да предпазиш себе си,
за да не се налага да обясняваш.
Не беше нужно да знае.
- Естествено, че било.
Баща ми е. Трябвало е да знам, какво преживява.
Преживява? Какво преживява?! Разбира се, съжалявам.
Става дума за твоята болка, за твоето страдание.
Изобщо не си се променил!
- Това е достатъчно.
Благодаря, Делфи. Това е между мен и дъщеря ми.
Моята дъщеря, не твоята.
- Не смей да говориш така на Делфи!
Тя се държи по-майчински от теб.
Как можа да го кажеш?
- Първо, ти сигурно си знаела
какво крои Себ, но така и не ми каза.
Щеше ли да ме чуеш?
- Не там е въпросът. Знаеш го.
Най-добре си върви.
Тийгън.
- Чу какво ти каза.
Всичко е уредено.
О, не.
Тим! Не очаквах да те видя пак днес.
- Явно.
Мога да обясня.
- Убеден съм.
Пади, ти да не би…
Как можа?
Не!
- Сара, не е толкова зле,
колкото изглежда.
Кажи го на проклетата Анджела Бесброуд.
Тя качи Бърни на Килиманджаро и го върна здрав.
А само след 5 минути у нас… Погледни го.
Само ужасна седмица.
Първо, откраднаха заек, сега куче разкъсва язовец.
Откраднали са заек от изложбата?
- Не какъв да е, а заек шампион.
Не! Херкулес?
- Да, откъде разбра?
С Бети се запознахме с него. Собственикът не ми позволи
да му направя снимка.
- Така ли?
Очаквах да е горд със своя заек медалист.
Да, би трябвало. Трябва да тръгвам.
Знам, че ще се справиш с всичко.
Няма следи от борба. Изглежда е починала
от дихателна недостатъчност,
но до вечерта няма да мога да го потвърдя.
Ще ви кажа, че Клио е имала алергия към зайци. Развила я наскоро.
Проявленията при възрастни могат да бъдат остри. Ще изискам картона й.
Значи може да не убийство, а пристъп на астма.
Приберете и опишете всичко.
- Разбира се.
Прозорците затворени ли са били?
Да.
- Проверете въздухопроводите.
Добре.
- Торбичка за улики, моля.
Да видим с кого е разговаряла през последните дни.
Получила е силна алергична реакция.
Зайците, разбира се?
Спокойно, мила, тук съм.
Не мисля, че се познаваме.
Ерол Джъд, бащата на Тийгън.
Както и бивш съпруг на Клио Лангтън.
- Да.
В Мидсъмър ли живеете?
- Не. В Тайланд.
Дойдох на гости.
- Кога се върнахте в страната?
Преди няколко дни. Отседнал съм в хотела.
Виждали ли сте се с бившата си съпруга от тогава?
Да, вчера.
Къде?
- Тук, в имението.
Семейна сбирка?
Всъщност, не. Беше малко напрегнато.
- Казах й да си върви.
Най-добре проучи Ерол Джъд. Бившият съпруг на Клио Лангтън.
Мислех, че го няма.
- Върнал се е.
Интересно.
- Нещо за телефона на Клио?
Повечето обаждания са до клиенти,
но няколко пъти е разговаряла с кантора в Костън.
Продавала е имоти. Изготвянето на документи е обичайно.
Там специализират съдебни спорове. Някой е съдел Клио Лангтън.
Кой?
- Друв Варма.
Намерих и последния есемес, получен от жертвата, преди смъртта си.
"За коя се мислиш? Ще те накарам да си платиш."
Да, звучи зле, само защото е умряла.
Докато Клио още е дишала, е било просто заплаха.
Сега прилича на обещание.
Добре, бях й ядосан, но не съм я убил.
Заради делото ли бяхте ядосан?
Дело няма да има.
- Споразумяха се. Край.
Как край? Виж какво му причини тя. А ти още работиш за нея.
Беше нещастен случай.
- Който можеше да се избегне!
Татко, мислех те за най-силния мъж на света.
И аз, но паднах от покрива.
Клио Лангтън какво общо имаше?
- Гонеше бърза продажба.
Казах й, че комина трябва да се ремонтира.
Тя ме помоли до го завърша, преди да дойде инспекторът,
но нямах скеле.
- Тя му каза да използва стълба,
ако иска пак да работи за Идън Мос.
Принуди го да работи в опасни условия.
За каква сума се споразумяхте? Доволен ли сте?
Добре е.
- Обидно е, татко.
Покрива съдебните му разходи.
Не можех да се влача по съдилища още 2 години.
Исках да се свърши.
- Ако бяхме издържали…
Ние ли? Татко постоянно го боли.
- Знам. Затова мисля…
А аз мисля, че ще е чудесно, ако не ми сринеш бизнеса.
Може да съм излишен по строежите, но още водя счетоводството.
Да, татко.
Не знам нито какво да направя, нито какво да кажа. Съсипан е.
Виждаш ли? Не може да е само заради Херкулес?
Не мога повече. Направи нещо, мамо.
Какво предлагаш?
- Не знам.
Имам си свои проблеми.
- Какво има, мила?
Писна ми Пери винаги да тича при Клио за съвет.
Няма я вече. Искам да осъзнае, че и аз имам идеи.
Искам само да ме изслушва, мамо.
- Познато ми е. Повярвай ми.
Реших да го накарам да ме чуе.
Клио намина вчера, но не за дълго. Имаше клиент.
Постоянно беше заета.
- Приятели ли бяхте с г-жа Лангтън?
Да. Когато нашите починаха и поех хотела,
тя ми помогна с документите. Беше изключителна.
От тогава много разчитах на нея.
Не знам как ще се справя без съветите й.
Благодаря, г-н Тресел. Тъст ви в хотела ли е в момента?
Тимъти, моля те.
- Не искам.
Вече пия нещо и то ми харесва.
О, ето пак. Няма да ме оставят на спокойствие.
Да поговорим за Клио Лангтън.
Да. Да, тъжна работа.
Нима? Присъствах, когато я обвинихте, че е откраднала Херкулес.
Е, и?
- Знаехте ли за алергията й?
Да, но това е само една от причините, да не са я допускали близо до зайци.
Г-н Бенсън, отнесете се по-сериозно. Имам причини да се съмнявам
в алибито ви за нощта,
когато е умрял Себ Хънтингтън.
- Не, защо!?
Нали Белинда ви обясни?
- Да, обясни ни.
Ще напомня на всички, че е криминално престъпление
да лъжете полицията и да пречите на разследване.
Ако има нещо, което ви се ще да ми кажете, сега е моментът.
Престани вече! Заради татко.
За какво говориш?
- Знам какви ги вършиш.
И че е омъжена.
- Е, и? Проблемът си е неин.
Типично. Мислиш единствено за себе си.
Поне знам как да получа, каквото искам.
Стегни се.
Добър ден.
Прав бяхте за въздуховодите. В тях имаше заешка козина.
Може ли да е случайно?
- Само ако разресвала заек в колата.
Едва ли.
- Според мен, някой е искал
да предизвика задушаване.
- Не разбирам.
Постоянно е била край зайци.
- Въпрос на концентрация.
Затова някои авиолинии забраниха фъстъците.
Ако някой отвори пакет фъстъци в парка, за алергичните няма проблем.
Но в самолет, където циркулира един и същи въздух, е фатално.
Заешка козина в малка кола.
Дихателната й система просто е отказала.
Не разбирам само, защо не е носила лекарства.
Имала е рецепти за инхалатор, антихистамини, и епинефрин,
но в чантата й не намерихме дори бонбони против кашлица. Нищо.
Може убиецът да е имал достъп и до колата, и до чантата й.
Може ли да установим от кой заек е козината?
Чрез ДНК?
- Нещо такова.
Козината е била отрязана, а не е оскубана
и шансовете да открием използваема проба са минимални.
Но ако се обадя тук-там, ще разберем от коя порода е заекът.
Кога може стане?
- Ще се постарая да побързам.
Чудесно. Благодаря.
Съжалявам, тъкмо излизах.
- Няма да ви бавя.
Отивах при Тийгън. Не бива да е сама.
Баща й е при нея.
- Баща й? Мислих, че е мъртъв.
Явно слуховете за смъртта му са силно преувеличени.
Установяваме къде е ходила Клио вчера.
Следобеда е имала клиент.
- Да, г-н Люис. В розовото бунгало.
Имате ли подробности - записала ли е номер и адрес?
Утре, трябва да стане утре.
Сигурен ли си? След Клио…
- Да. За това трябва да го направим.
Джаеш! Здравей.
Чудех се дали знаеш кога ще дойде онази част?
Коя част?
- За климатика в пристройката.
Не знам за какво говориш. Строител съм, не електротехник.
Сър, току-що получих това. Ерол Джъд е има криминално досие.
Нарушение на обществения ред, поради пиянство.
Отнемане на книжката
и непосредствено след това, присъда за шофиране без книжка.
Никакво насилие.
- Все пак искам
отново да говоря с него. И намери г-н Люис и огледай розовото бунгало.
Може би там убиецът е сложил козината в колата.
Говори със съседите,
може да са забелязали нещо.
- Сър.
Сега ще видим Бодицея и Персей.
Исках да се сближа с дъщеря ми. Не знаех в какво се забърквам.
Но и за миг не очаквах,
че Клио е казала на Тийгън, че съм мъртъв.
Представяте ли си какво ми беше?
- Вие ми кажете.
Бях съсипан. 15 години
съм бил само бележка под линия в живота на дъщеря ми.
Но това ще се промени.
Интересно досие имате, г-н Джъд.
Случва се, когато човек е алкохолик.
Възстановихте ли се?
- Да, доста дълъг път изминах.
Чак до Тайланд?
Първо минах през обичайните програми -
мръсни болници и сиви стаи.
Накрая осъзнах, че трябва да стигна по-далеч, за да намеря спокойствие.
Трезвен съм от три години.
- Поздравления.
Какви са ви плановете ви, след като се сближихте дъщеря си?
Очевидно, смъртта на Клио променя нещата.
Очевидно.
- Искам да взема Тийгън
със себе си в Тайланд.
Тя какво мисли по въпроса?
- Не съм й го споменал.
Важно е моментът да е подходящ.
Така е, г-н Джъд. Само още нещо.
Знаехте ли за алергията на бившата ви жена?
Не.
Каква ужасна смърт.
Джон!
До скоро, миличка.
Ще си взема сакото.
Сара току-що говори с Кам. Чувства се чудесно.
Няма да иска да се върне.
Не каза точно това. Курсът бил много полезен,
но вечер доста скучаела.
- Много жалко.
Каза ли нещо друго?
За какво?
- Добре. Тръгваме.
О, щях да забравя. Попита как си?
Бърни май е закъсал.
Бети, не!
По ножицата има кръв. Открихме оръжието на убийството.
Браво. Някаква идеи за надписа?
18 юли, 2012. Не е рожден ден на заподозрян.
Ами годишнина?
- Може би.
Нещо ново за последния клиент на Клио - тайнственият г-н Люис?
Засега нищо не излиза. Номерът и адресът, които е дал са фалшиви.
Но продължаваме да търсим.
Участниците да се отправят към шатрата. Скоро започваме.
Здравей.
Търсих те.
Как си?
- Ще ми се да бях заек.
Никакви грижи, докато всички се занимават само с мен.
Мога да те среша, ако искаш, да ти изрежа ноктите.
Знаех си, че ще ме ободриш.
За това съм тук.
Шарук има ли шансове този път?
Дано. Татко се нуждае от победа.
След като Херкулес не участва.
Знам, че си готов на всичко за баща си, но нали…
Какво?
- Херкулес?
Не!
- Извинявай.
Не.
- Съжалявам.
Разбира се, че не. Ще ми простиш ли?
Винаги.
За козина са. Продала съм десетки,
но няма как да отлича един чифт от друг.
Дори ако са гравирани?
- С какво?
С дата - 18.07.2012 г.
Позната ли ви е?
Не бих казала, не, съжалявам.
Благодаря, г-жо Бенсън.
Добре, Оливър? Имаме резултати за козината.
Успех на всички участници. Моля, уверете се, че сте се записали.
Здравей. Може ли да поговорим?
Как си?
- Ти как мислиш?
Извинявай, глупав въпрос.
Не ме бива в това.
- Вярно е.
Добре. Трябва да се върна в Тайланд.
Ясно. Досега съм справяла без теб, така че…
Ела с мен.
Защо ми е да идвам?
А защо не?
- Животът ми е тук, имам си работа.
Помисли, Тийгън. Докога ще й помагаш с тази глупава изложба?
Слушай. Знам, че загуби приятеля си.
После майка си.
- И ти можеш да ги замениш?
Не казах това. Съжалявам, че ме нямаше.
Върнах се да ти предложа по-добър живот.
Така ли? Всичко си беше наред.
Имах приятел, имах майка. Организирах "глупавата изложба".
И тогава дойде ти.
- Така изглежда, но…
Защо мислиш, че като дойда в Тайланд, ще бъде по-добре за мен?
Много е хубава.
- Така е.
Френски клепоух заек, нали?
- Точно така!
Не знаех, че сте ентусиаст.
- Отскоро е.
В колата на Клио намерихме козина от тази порода.
Това я е убило.
Не може да е на Лизи.
- Проверихме.
Лизи е единственият участник от тази порода.
Липсва ли й козина?
- Не.
Кой има достъп до нея, освен вас и Тийгън?
Всеки, който ме посети. Дайте й парче домат, и е ваша.
Слава богу, че не разбира.
Ако допускаше, че я обвиняват в убийство.
Да, слава богу.
С Тийгън близки ли сте?
Беше ми служител, а сега ми е като роднина.
Може би като дъщеря?
- Надявам се.
Между вас и Клио имаше ли някакво напрежение,
заради отношенията ви с Тийгън?
Не бих казала. Мисля, че и двете искахме най-доброто за нея.
Клио мислеше ли ви доброто? Да ви е убеждавала да продавате?
Не успя. Собствеността ми никога не е била под съмнение.
Ако не възразявате, съдиите ни викат.
Подарете ми още малко време. Датата 18.07. 2012 позната ли ви е?
Да, тогава провеждаме изложбата.
Нещо друго?
Доколкото си спомням, тогава Херкулес спечели за пръв път.
Още на първото си участие. А сега ви моля да ме извините.
Колко бихте заложили, че Тимъти Бенсън е искал спомен
от първата победа на Херкулес?
- О, доста.
Здравей, Лизи.
Първи скок за Сократ. Сега втори. Успя!
Да поговорим.
Нямам какво да ти кажа. Поприказвай си с Джаеш Варма?
Това не е важно, Тим!
- Така ли? Той знае ли?
Тимъти, поне веднъж ме чуй? Знам какво си направил? Знам всичко.
Какво?
- Ще се справим,
но трябва да си сверим версиите.
- Да, това го можеш.
Тим, опитвам се да помогна.
- Не ми трябва помощта ти!
Победител в последното състезание е Сократ.
Да, мои са.
Кога ги видяхте за последно?
- Преди 2 дни.
Оставих ги в шатрата, но Херкулес изчезна и забравих за тях.
А надписът?
Бяха подарък от жена ми, след първата победа на изложбата.
По онова време я беше грижа за мен.
Не ми ги връщайте.
- Уверявам ви, че няма.
Студено ли е?
Говорих с Джаеш. Знам, че на климатика нищо му няма.
Кажи ми какво кроиш?
Щеше да бъде изненада.
В последно време ни станаха много. Не мислиш ли?
Знам, че обичаш животните да отсядат при нас, по време на изложбата.
Но ти ги ненавиждаш.
- Не тях, а чистенето.
Но ти обичаш да тичат наоколо. Така че реших, да намеря компромис.
Може целогодишно да приемаме домашни любимци в хотела.
Какво ще кажеш?
- Чудесна идея!
Не защо реши да я запазиш в тайна?
Защото никога не си ми имал доверие с хотела.
Ако исках да променя нещо, винаги питаше първо Клио.
Не е така.
- Наистина ли?
Ако ти бях споделила тази идеята,
нямаше ли да поискаш първо нейното одобрение?
Винаги можех да разчитам на нея.
От сега нататък, ще разчиташ на мен.
Изглежда щастлива.
- Да, нали?
Не ми се иска аз да разваля всичко.
Фирмата, която ни даде шатрата, заплаши да я свали,
преди края на изложбата.
- Нямат право.
Нека Делфи има други грижи. Истинският проблем е имението.
Днес ще докарат материалите.
Наложи се да платя от собствения си джоб.
Не може така.
- Не, не може.
Ще приема предложението на баща ми.
Няколко седмици в Тайланд, ще ми дойдат добре.
За няколко месеца да не говорим.
Поздравления!
- Благодаря ти. Много сме щастливи.
Днес ще получи повече домати.
Шрей, ако обичаш.
- Разбира се.
Отивам да видя татко.
Какво има, мила?
- Преглеждах сметките,
и без пари от спонсора, те очакват големи неприятности.
Защото, дори да убедиш издателите за новата книга…
Мама беше права - трябва да продадеш имението.
Не, не, не.
- Ще ти помогна.
Ще намерим къщичка с градина за Лизи.
Ами ти?
- Ще се оправя.
Може да замина за Тайланд с татко.
- Не, не е нужно.
Имам решение. Ела.
Пазя ги в тайна от години. Идвам, когато имам нужда бъда сама.
Толкова ме успокояват. Може би защото бяха на майка ми.
Тя беше толкова шик.
В днешно време е недопустимо да се носят, разбира се,
но не можах да ги продам, и ги прибрах тук.
Сега разбирам, че може би струват много скъпо.
Няма ги!
Някой ги е взел.
Кожите на мама. Кой би постъпил така?
Знаехте ли стойността им?
- Някои от тях бяха ценни.
По няколко хиляди лири всяка. Но са много деликатни.
Трябва да се държат на студено, за да не капят.
Дано крадецът да го знае.
Вратата не е разбита. Имали са ключ.
Има само един ключ. В мен е.
Държа го в бюрото си.
- То заключено ли е?
Не.
- Г-це Хартли, домът ви
от няколко дни е отворен за всички.
Видяхте ли някого тук?
Може да са ви видели да излизате от избата.
Г-це Хартли.
- Съжалявам Тийгън, но баща ти…
Не, права си. Наистина беше тук. Влизал е и в къщата.
Това е сериозно обвинение срещу баща ви.
Днес ме помоли да замина с него за Тайланд.
Каза, че нищо не ме задържа тук.
- Това просто не е вярно. Нали?
Къде е сега баща ви?
Ехо!
Белинда. Пери.
Приятелче. Ела тук.
Имаш ли достатъчно храна?
Кой е там?
Изчезвай!
- Я не посягай.
Вън!
- Предупреждавам те.
Аз теб. Не си ври носа в работите ми.
Кажи какво криеш?
- Татко, за какво говори?
За нищо. Ако си знае интереса.
- Не знаеш с кого се заяждаш. Ясно?
По-добре си вървете.
- Защо?
Той се нуждае от помощ.
- Вярно е, но все пак.
Татко, какво си въобразяваш?
- Защо?
Той е гост.
- Не мога…
Татко, говори!
Какво става?
Татко!
Тук ли е Ерол Джъд?
Не съм го виждал.
- В коя стая е?
Багажът му е тук.
Виж в гардероба.
Ще го отворите ли?
- Да, имам шифър.
Благодаря.
Тайландска валута, шофьорска книжка, паспортът му,
и две бордови карти.
- Две?
Да. Една за него, и една за Тийгън Лангдън.
Значи тя отива с него?
- Така изглежда.
Шофьорска книжка? Нали са му я взели?
Да, но Майкъл Люис си има.
Г-н Люис. Ето с кого е имала среща Клио в "розовото бунгало".
Пери! Пери, мисля, че татко е откачил.
Защо мислите така?
- Караше се с Ерол Джъд до бараките.
Херкулес!
Джъд с баща ви ли си тръгна?
Не, преди него. Но не знам къде отиде.
Баща ви знае къде можем да го открием?
Не знам. Вече нищо не знам.
Благодаря ви.
В класа сирийски златист хамстер, съдиите бяха впечатлени
от изчистените шарки и правилните пропорции
и чаровния характер на състезател. Победителят е Зина, принцесата воин.
Остана последната награда.
Но първо, искам да благодаря на всички ви за това,
че идвате всяка година. Това е много важно за мен.
Искам да благодаря и на човека, без когото изложба нямаше да има.
Тийгън! Дано си даваш сметка колко важна си за нея.
И за мен.
А сега настъпи моментът, който всички очакваме.
Голямата награда. И така…
Победителя е Шарук - собственик Друв Варма.
Прелестно!
Невероятно! Не мога да повярвам. Благодаря!
Поздравления.
Благодаря, благодаря.
Още една.
Чудесно.
- Поздравления.
Благодаря. Той свърши тежката работа.
Къде е Шрей? Много ще се радва.
Цяла седмица е нервен. Толкова държи на вас.
Познавам някой, на когото държи още повече.
Г-н Бенсън.
Току-що се запознахме с Херкулес.
Не е каквото си мислите.
- Мисля, че трябва да обсъдим
къде сте били в нощта на убийството на Себ.
Оставете кашона.
- Не, не. Нищо ми няма.
Колко стоя там?
Достатъчно. О, Тим, какво си направил?
Ти се натискаш със строителя!
Г-жо Бенсън, какво си мислите, че е направил съпругът ви?
Не е ли очевидно? Ножиците, лъжите. Убил е Себ и Клио.
Какво?
- Само аз съм виновна.
Много съжалявам, но когато ти казах да избереш между мен и заека,
не очаквах да избереш Херкулес.
Това той ли е?
Елате при нас!
Знаех си!
- Тим,
исках само да те нараня, както ти нарани мен.
Той не означава нищо за мен.
- На мен пък ми трябваше
само хладилника ти.
- Какво въобще значи това?
И ако искаш да знаеш, никого не съм убил. Как ти хрумна?
Държиш се странно. При това от седмици насам.
Пиеш, спотайваш се.
И Белинда се тревожи.
- Не беше, защото…
О, господи!
Г-н Бенсън.
За няколко седмици загубих всичко - жена си, дома си, гордостта си.
А накрая и последното нещо, което още ме правеше щастлив.
Стана в деня, след скандала.
Малко след като се изнесох.
Отидох до клетката му и…
А заекът, който беше откраднат?
- Замяна в последния миг.
Бледа имитация.
Вече бях взел парите за разплод, и имах нужда от заек, който…
да го замести.
Но прекалих. Реших, че може да се яви на изложбата.
Но Херкулес беше знаменитост.
Хората са искали да го видят, да го снимат.
Само исках да участвам.
Това са единствените дни в годината,
когато хората се отнасят към мен с уважение, и ме слушат.
О, Тим!
- Сигурен бях, че Клио ме е разкрила.
Трябваше да се оттегля, без да предизвиквам подозрение,
Така че реших, че Херкулес-2 ще изчезне.
Тогава ли уби Себ?
- Какво!?
Не! Докога ще го повтаряш?
Един въпрос. Някой от вас има ли достъп до избата на Делфи?
Ще погледна във фризера.
Елса, какво си направила?
Съжалявам, Тим, опитвах се да спася магазина.
Ще ми простиш ли?
Ще си помисля.
Значи, Тимоти е откраднал заека,
а Елса и Джаеш кожите? Но къде е Ерол Джъд?
Не може да замине за Тайланд без паспорт.
И без дъщеря си.
- За Тийгън ли става дума?
Някой прекъсва връзките й с Мидсъмър, приятеля й, майка й.
Или пък отчаяно се опитва, да я задържи.
Следващия вход, не този.
Тийгън.
Делфи!
Това новата книга ли е?
Защо?
Написала съм над 30 романа.
Някои ще кажат, че съм написала същата книга 30 пъти.
Обичам фабулите и героите си, но вече никой не ги иска.
Какъв е смисълът да пиша?
Ще продам имението.
- Това е добра идея.
Ще се нуждая от теб повече от всякога. Не заминавай за Тайланд.
Не, няма. Ще остана. Заради теб.
Има и още една причина.
- Бог да те благослови.
Огледай имота. Аз отивам на изложбата.
Какво желаете?
- Добре ли сте?
Разбира се.
- Знаете ли къде е баща ви?
Не.
Сър, елате отзад.
Спрете!
- Шрей!
Доближите ли, ще го натисна.
Пусни бащата на Тийгън, Шрей.
Спри сега, преди да стане още по-лошо.
Татко!
- Тийгън, не.
Не го наранявай!
Защо не? Той те нарани. Изостави те.
Шрей, моля те. Плашиш ме.
Не го е грижа за теб, Тийгън. Не колкото мен.
Само иска да те вземе.
Никъде няма да ходя. Оставам тук - с Делфи, с теб.
Щях да говоря с теб. Да ти кажа какво чувствам.
Помниш ли рождения си ден? Заведох те
на любимото ни място.
- Да, пикникът. Помня.
Беше перфектно. Перфектното място, перфектният момент
най-сетне да ти кажа. Тогава се обади Себ, и ти му каза да дойде.
Не си давах сметка.
- Не, няма нищо.
Тогава разбрах какво трябва да направя.
Да си върна онзи момент. Но как, докато Себ обикаля наоколо?
Сине! Какво правиш?
Ти не виждаше какъв е всъщност.
Той използваше хората, за да получи каквото иска. Постоянно лъжеше.
Хванал си го в шатрата, докато съсипва труда на Тийгън.
Той искаше само продажбата. После щеше да си замине
и да те вземе с него.
Ако Тимоти Бенсън не си беше оставил ножиците…
Бил си целият в кръв, но за щастие е имало къде да се измиеш.
В "Розовото бунгало".
Ключовете са останали у теб, докато ги е взела Клио.
Ти си убил и мама?
Не знаех какво ще завари там.
Не можех да рискувам. Исках да изглежда като нещастен случай.
За да може на теб да ти е по-лесно.
- Лесно!?
Тя те лъжеше, Тийгън! С години! За баща ти. Беше лъжкиня като Себ.
Аз не съм такъв. Никога не бих те лъгал.
Имах ти доверие. Мислех, че си най-добрият ми приятел.
Не знам. Може би е имало някакво бъдеще между нас.
Още има, Тийгън! Тийгън! Тийгън!
Татко!
- Шрей!
Татко! Татко!
Тийгън, моля те!
Шрей Варма, арестуван сте за убийствата на Себ Хънтингтън
и Клио Лангдън, и за опит за убийство на Ерол Джъд.
Татко!
- Съжалявам, че се провалих, сине.
Не си.
- Явно, съм.
Погледни се! Виж какво си направил!
Ако не беше пропуснал момента.
Ако толкова се е боял да не го отхвърлят,
че не е казал нищо на Тийгън, може би не я е заслужавал.
"Страхливците никога не печелят".
Така. Какво става? Малко е трудно?
Опитай с тази. Да видим.
Кой е?
Ела. Да отидем при татко. Така.
Хайде. След час трябва да го върнем в участъка.
Да направим снимка.
Хайде.
Така, една за теб,
и една за Бърни.
Ела тук.
Погледни натам.
- Кажете "зеле".
Стига, Пади!