Les Trois Mousquetaires: Milady a.k.a The Three Musketeers - Part II: Milady (2023) Свали субтитрите
Срещна се с Атос, Портос и Арамис и мечтата му се сбъдна.
Новият му живот е изпълнен с опасности.
Най-голямата от тях е шпионката на Ришельо - тайнствената милейди.
Кога пристигна в Париж?
- Тази сутрин.
Три дуела за три часа.
Ако не трябваше да се бия с теб, щях да те черпя.
Ще пиете в моя памет.
Констанс, виждам, че успях да те развълнувам.
Пази се от любовта, д'Артанян.
- Ти някога влюбвал ли си се?
Толкова красива, толкова чиста... Избягала.
Омъжена на 15 за маркиз, тя преживяла истински ужас.
Осъдили я, жигосали я
и я обесили.
За кого работиш?
- Може би за Дявола.
Виждам искри в очите ти, д'Артанян.
С тях ще запаля огън, който ще те погълне.
Франция е разделена на два лагера - католици роялисти и протестанти.
Заговори, убийства, предателства, война...
Вашият брат, Бенжамен дьо ла Фер, е прочут поддръжник на Ла Рошел.
Ще създадем протестантска република. Ще ударим кралството в сърцето.
Идва война.
Гастон Френски, вземате ли за своя законна съпруга Мари дьо Бурбон?
Да.
- Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Стрелец!
- Защитете краля!
Мускетарите спасиха краля.
Поръчителите на нападението са неизвестни.
Мрачни сили се крият в сенките и са готови на всичко за власт.
Ще си получите войната. Ще овладеете страната.
По Божията воля вашият час дойде.
Констанс!
ТРИМАТА МУСКЕТАРИ: МИЛЕЙДИ
Арестантите Брандикор и Бумон,
които участваха в покушението срещу Ваше величество,
са били убити в килиите си.
Кога?
- Тази сутрин.
Те казаха ли нещо? Разшифровахме ли тяхното писмо?
Не, а и, за жалост, абат Ругон, когото искахме да разпитаме,
е изчезнал, а в дома му е намерена кръв.
Заговорниците премахват съучастниците.
Сир, моля ви да останете в Париж, докато разкрием заговорниците.
В Париж не е ли по-опасно сега?
Значи казвате кралят да замине
и враговете да могат да го достигнат по-лесно?
В тежки времена кралят трябва да бъде безстрашен.
Може да е трудно да изпълня кралския си дълг,
но ще е много по-лошо, ако не го изпълня.
Отивам в Ла Рошел. Гастон ще командва армията.
Живият да бъде окован. Аз ще го разпитам.
Хвърлете абата на кучетата.
Добре. Много добре. В кухнята ще ви дадат храна.
Съберете сила. Ще ви трябва, за да се справите с онази дяволица.
Тя каза ли нещо?
- Абсолютно нищо.
Майол опита ли се да я разпита?
- Да.
Тя замалко да му отхапе пръстите.
- На мен обаче ще ми каже всичко.
Мускетарят - също. Без съмнение. Приятна вечер, графе.
Заведи ме при пленницата.
И гледай да не се сблъскаме с някого по пътя.
Знаеш ли кой съм аз?
- Нямам представа.
Ако знаеше, нямаше да си толкова нахален.
Кого съм заплашил с кинжала?
Анри дьо Телеран Перигор, граф дьо Шале,
водач на Католическата лига.
Големи приказки за такова малко човече.
Мога да те превърна в богаташ. Мога да те превърна и в труп.
Аз мога само да те превърна в труп, затова не ме дразни. Върви.
Не вдигай шум.
Заведи ни при пленницата.
- Изпълнявай.
Констанс?
Ключовете!
Тревога!
Какво правиш?
Насам!
Идват.
- Дай ми това.
Задръж ги.
Вратата няма да издържи!
Не, не, не! Куче!
Хванете ги! Донесете главите им в Ла Рошел!
Какво му е толкова важното на това?
Тук е името на този, който искаше смъртта на краля.
Нека позная. Висок, с козя брадичка и с червени дрехи.
Хубав си, но, за жалост, си много глупав.
Не говори така за спасителя си.
Не искаше да спасиш мен, а Констанс Бонасьо.
Чакай малко... Какво?
Отвлекли са я, защото е видяла предателите.
Къде е тя?
- Питай дьо Шале.
Констанс е в ръцете му.
А ти как се озова при дьо Шале?
Трябваше да намеря доказателството бързо.
Бях невнимателна.
Знаеш ли какво значи това?
Все още не.
Ще замръзнеш с мокрите дрехи.
Не мисли за мен.
- Ако онези дойдат, ще ми трябваш.
Защо водачът на Католическата лига работи с протестантите?
И двата лагера искат война. Само кралят иска мир.
Ами твоят Ришельо?
Ришельо дължи властта си на краля.
Ако кралят падне, пада и той. Защо му е да го убива?
Срамежлив ли си, д'Артанян?
Не...
Изобщо не съм срамежлив.
От какво те е страх?
От теб самия? Или от мен?
Доста си самонадеяна.
Какво те кара да мислиш, че...
- Очите ти.
Гласът ти. Тялото ти. Всичко...
Прости ми, но сърцето ми принадлежи на Констанс.
Спри...
Ако я обичаш, забрави я. Така ще й спасиш живота.
С теб сме убийци, д'Артанян, дори да не ти харесва.
Където сме ние, там е и смъртта.
Не съм като теб.
- Знаеш, че си.
Отдай се на Дявола.
Спри. Остави ме.
Къде е тя?
- Не знам.
Ставай...
Милейди де Уинтър, чуваш ли ме? Знам, че ме чуваш!
Взе нещо, което не е твое! Давам ти десет секунди!
След това приятелчето ти ще плати с живота си!
Десет! Девет!
Осем! Седем!
Можеше да се справиш с този по-бързо.
Можеше да ми помогнеш.
- Не го чух да лае.
Без лоши чувства, нали?
Без лоши чувства.
Замъкът на дьо ла Фер
Вярно ли е, че отиваш на война?
Да.
Затова дойдох. За да се сбогувам с теб.
Нямаше ли да дойдеш, ако нямаше война?
Щях. Но татко ти е войник.
Бог ми е отредил такава съдба. Но това е и тежест.
Поставям тази тежест на твоите рамене,
макар че не си я искал.
Синко, може да не се върна от Ла Рошел.
Разбираш ли?
Ако загина,
ще знаеш, че не е било напразно.
Ще можеш да носиш името си с гордост.
Защото един ден ти ще бъдеш граф на Фер.
Жозеф... Жозеф!
Тук почива Анна дьо Брьой, графиня дьо ла Фер,
починала на 5 декември 1620 година на 28 години.
Обещай ми, че ще се върнеш. Обещай ми!
Обещавам.
Обещавам.
Къде ви е приятелчето?
- Заето е с мисия,
за каквато само на Портос му трябва компания.
Д'Артанян нищо не разбира. Количеството не пречи на качеството.
Ясно. Разбирам.
Господине.
Какво има?
Какво правиш, Арамис? Арамис?
Арамис!
Мама ми писа, че си бременна. Какво става?
Това е метох. Нямаш място тук.
- Защо не ми каза нищо?
Портос?
- Матилд.
Разхубавила си се.
- Намесваш се в разговора ни.
Ясно.
- Ела.
Здравейте, сестри. Ще ме приютите ли?
Ще се радвам на малко християнско милосърдие на някое легло. Тук?
Матилд д'Ербле няма да бъде самотна майка.
Кой е бащата?
- Не помня.
Не искаш да ми кажеш, а? Добре.
Бременна си от три месеца, нали? Значи от юни.
Според мама си била вкъщи.
Имало е празник, нали? Кой беше там? Обичайните навлеци?
Браленге? Не, зъбите му са жълти.
Кодавен е твърде стар. Мортемар? Жена му е ужасно грозна.
Той ли ти завъртя главата?
- Не.
Само не ми казвай, че племенникът ми е син на някой от братята Балестан?
Ти нямаш ли си друга работа? Мислех, че сме във война.
Войник... Бащата на бебето е войник. Винаги си харесвала войниците.
Знам кой е. Вилньов дьо Ради.
Арамис! Арамис!
Портос, не му позволявай да убие бащата на детето ми.
Къде е той?
- Замина за Ла Рошел.
Пътят към Ла Рошел
Махни се от пътя, копеле!
- Аз съм мускетар...
Атос.
- Какво става с теб, д'Артанян?
Трудно ще е да ти разкажа.
- Качвай се на коня.
След като се напием, ще ми разкажеш.
Качвай се.
Преди време една близка приятелка ми каза:
"Тук си, но умът ти е другаде".
Все още ли няма новини за госпожица Бонасьо?
Няма. Тревожа се за нея.
Но сърцето ми се свива заради теб.
Опитаха се да те убият.
Човекът, на когото си поверил съдбата си,
не е този, за когото го мислиш.
Нали не казваш, че Ришельо е враг на Франция?
Пази се от всички.
И от теб ли?
Ако е нужно.
Братът на Негово величество...
- Гледайте какво чудо!
Изглеждаш като баща ни.
Гордея се, че ми повери командването.
Нямах търпение. Госпожо.
- Тази вечер заминавам.
Обещай ми, че ще се пазиш.
- Обещавам.
Обещавам и че навсякъде ще наложа властта ти.
И с доброта, и с кръв.
Отивай при войниците си, преди да си променя решението.
Военен лагер близо до Ла Рошел
Казвам ви, Шале е отвлякъл Констанс.
Или ще ми каже къде е тя, или ще го убия, кълна се.
Д'Артанян, успокой се.
Шале не е обикновен войник.
- Така е. Той е предател.
Нали мускетарите не се боят от никого?
Той командва 4000 войници. А това, което знаеш...
От тази милейди де Уинтър ли си го научил?
Да.
Тази, която стреля по теб и се опита да открадне диамантите при Бъкингам?
Тя беше пленница на Шале.
Искаше това. Атос.
Знаеш ли как да разчетеш това съобщение?
Не, но...
- Тогава какво знаеш точно?
Чух достатъчно, д'Артанян. Тази жена те е омагьосала.
Ще занеса писмото на капитан дьо Тревил.
Правиш се на невинен, а през нощта обираш жени, а?
Къде е писмото?
- Вече не е в мен.
Не ти вярвам.
- Спри.
Спри... Спри!
Къде е писмото?
- Казах ти, не е в мен.
Не мога...
Ти си жената на Атос.
Сигурен ли си, че е мъртва?
- Коя?
Младата жена, за която ми каза преди време.
За какво говориш? Казвай!
- Милейди де Уинтър...
На рамото е жигосана с лилия.
Но аз видях...
Това е невъзможно.
Форт Роял
Засилихме охраната на пристанищата в Сен Мартен дьо Ре и Олерон.
Превзехме това във Форт Роял. Силите ни са разделени на пет.
На север е полкът на л'Егл. На юг е този на Аленкур.
На запад са тези на Шампан и Лорен, а на изток е полкът на Вилке.
В момента, сир, крепостта е обградена.
Ами англичаните?
Бъкингам е заминал от Портсмут. Ще бъдат в Ла Рошел до два-три дни.
Ако ги отблъснем, ще дойдат други кораби.
Нека концентрираме силите си върху града, за да го сринем.
А след това?
Каркасон? По? Кастр?
Монтобан?
- Трябва всеки еретик да разбере
каква цена ще плати, ако се противопостави на краля.
Искам с Ла Рошел войната да приключи,
а не да започне нова война.
Не искам да проливаме френска кръв без нужда.
Обсадили сме крепостта.
Откъснали сме я от света. Накрая ще падне като зрял плод.
Намери ли онзи войник?
- Не може ли да ме оставиш на мира?
Арамис, чакай. Какво ще правиш, когато видиш Вилньов?
Ще говоря с него за Матилд.
- А ако не му се говори?
Ще го накарам да говори.
- Това ще свърши зле.
Ще си поговорим спокойно, като двама мъже от добри семейства.
Залагам хиляда екю, че ще го предизвикаш на дуел.
Нямаш толкова пари.
- Важното е ти да ги имаш.
Имаш ли ги?
Господа, не ви ли е страх да сте в обсега на оръдията?
Д'Ербле, кралски мускетар.
Прочутият Арамис. Продължавайте. Кой вятър те довя дотук?
Нежен и приятен ветрец на име Матилд.
Преди време тя ми писа, че влиза в метох.
И?
- В думите й имаше много истина,
но нищо, което да ме трогне или да ме накара да се замисля.
Тя е единствената ми сестра, капитане.
Може ли да говоря свободно?
- Вече го правиш.
Няма да се оженя за сестра ти.
Бих се оженил само за пари. Не се обиждай, но ти не си богат.
Нека сестра ти се утеши с мисълта, че мъката отминава.
Нямаш ли чувство за дълг?
- Само за бойното поле.
Не ми оставяш избор. Или олтар, или дуел.
Дължиш ми хиляда екю.
Не.
- Как така?
Ти си един от най-добрите бойци в кралството.
А ако по някакво чудо те убия, твой приятел ще отмъсти за теб.
Давам ти дума, че никой от приятелите ми...
Думата ти не струва много.
Защитавай се!
- Спрете се.
Разберете се като достойни хора.
Семейство д'Ербле е богато. Има земи и титли...
А ти може да нямаш богатство, но природата те е надарила щедро.
Руса коса, светла кожа...
Да не говорим колко си смел.
- Кой е този?
Недей...
- Ти млъкни. Ние разговаряме.
Ще ядеш олово за това.
- Не, той е мой.
Ще те убия.
Какво правиш тук?
- Какво става?
Матилд, кълна се, нямам нищо общо...
Исках само...
- Ще те убия!
Успокой се!
- Пусни ме!
Вилньов умря като герой! Спаси живота на брат ти!
Чу свистенето и застана пред гюлето.
Нали така, Арамис?
- Да.
Разказа ни за... Разказа ни за твоето писмо.
Дълго писмо, пълно с прекрасни думи.
Преди да умре, каза:
"Нека Матилд се утеши с мисълта, че мъката отминава".
Той беше...
Беше достоен човек.
Сбъркал си посоката, мускетарю.
- Напротив.
Върни се.
- Пусни ме да мина.
Белята ли си търсиш?
- Ако я търсех, щях да я намеря.
Търся теб.
- Кой те праща?
Капитан дьо Тревил.
- Мускетар ли си?
Не приличам ли на такъв?
Гасконец ли си?
- Разбира се.
От екваториалната Гаскония.
Мислех, че заповедта ми е ясна.
Атос не ти ли я предаде?
Предаде ми я точно.
- И каква беше тя?
В никакъв случай да не се приближавам до Шале.
Но той е предател!
- Знам.
Той е част от заговор. Но не е водачът.
Колкото и могъщ да е, ако беше сам, нямаше да нападне краля.
Шале ще отговаря за делата си, но не пред теб.
Френски войници, идват английски кораби.
Утре вечер ще навлязат в залива, за да помогнат на протестантите.
Имаме кораби в Сен Мартен дьо Ре и Олерон, които да ги нападнат.
Трябва да им попречим да акостират.
Тази вечер трябва да навлезем в крепостта.
Трябва да превземем оръдията в Тур дьо ла Шен.
Ще са необходими две групи доброволци.
Това ще бъде самоубийствена мисия.
Няма да има подкрепления и възможност за отстъпление.
Малко от тези, които отидат, ще се върнат.
Саможертвата им няма да бъде напразна,
защото ще бъде в името на Бог, на краля и на Франция.
Монсеньор.
- Ваше преосвещенство.
Един офицер с огромни военни познания,
който си представяше, че подобно нападение е възможно,
ми каза, че иска да се включи, когато дойде времето.
Кой е този смел офицер?
- Граф дьо Шале, сир.
Щом е така, графе, вие ще водите нападението.
Пристъпете напред.
За мен е чест, сир.
Кой ще бъде вторият командир?
Капитан дьо Тревил.
Мускетарите не бягат от разходки в града.
Ла Рошел
Заповядайте.
- Благодаря, хлапе.
Библията.
Нападат тази вечер.
Мускетари, вие сте войници, които аз водя на смърт.
Всички за един!
- Един за всички!
Хвърлете оръжията. Обградени сте, капитане.
Обещали сте на хората си смърт.
Едно погрешно движение, и това обещание ще бъде спазено.
Господа, добре дошли.
В миналото неведнъж съм прибягвал до вашите услуги.
Сега ви предлагам своите.
Графе, в момента виждам доказателство за добрата ви воля.
Но щом сте тук, господарят ви вече не се нуждае от вас.
Какво можете да ни предложите, освен живота си.
Капитане, спестете си клането и хвърлете оръжията.
Прекланям се само пред Бог и пред жените.
Щом най-добрите ви войници са тук, явно моите хора ви плашат.
И това не е напразно.
Но, господа, сега кой пази кулите ви?
Тази нощ вероятно ще умрем, но ще бъдем победители.
Огън!
Огън!
Капитанът е ранен!
Отстъпление!
Огън!
Бързо!
- Бързо!
Къде е Констанс? Къде е Констанс? Къде е Констанс?
Грижете се за него.
Той ще се оправи ли?
- Рано е да се каже. Загубил е кръв.
Сестра Мари, компреси.
Ще направим всичко по силите си.
Ако се върне в съзнание, обещайте, че някой ще ме намери.
Аз съм д'Артанян от корпуса на мускетарите.
Обещавам.
Животът на една млада дама е в опасност.
Обещавам, д'Артанян.
- Благодаря.
За победата!
- За капитан дьо Тревил.
Капитанът скоро ще излезе от лазарета.
Портос вече е излязъл.
- Ще се оплаче, че няма пиене.
Не е останало нищо за пиене!
Изак дю Валон дьо Брасьо дьо Пиерфон, за приятелите - Портос.
Идрис Аниба, принц на Асиния, за приятелите - Анибал.
Наздраве.
В селото сигурно са останали бъчви.
- Да отиваме.
Д'Артанян.
- Идвам.
Боже, аз не заслужавам нищо и не искам нищо за себе си.
Но, моля Те, пощади нея.
Тя заслужава щастие.
Не мисля, че аз мога да й го дам,
затова - спаси я от мен.
Но моля Те, дай ми знак, че е жива.
Лекар!
Той се събуди!
Вие бяхте великолепен войник.
Горд съм, че се бих рамо до рамо с вас.
В името на Отца и Сина и Светия дух.
Нека Бог ви опрости греховете, които сте извършили с очи, уши,
слово, допир...
Нека моята ръка премахне силата на Дявола, която е във вас.
Не ме карайте да влизам насила.
Мускетарю...
Знам в каква опасност се поставихте, за да спасите граф дьо Шале.
Като всички нас, и вие искахте той да бъде съден за измяна.
Но Бог нямаше търпение лично да го накаже, затова го взе при себе си.
Без англичаните ще издържим най-много месец или два.
Ще пробода в сърцето първия, който предложи да се предадем.
Искам същото да се случи и с мен, ако заговоря за предаване.
Гастон няма да спази обещанието си.
Ако стане крал, ще ни предаде, както предаде Шале.
Никога няма да ни даде независимост.
Ще отида в Лондон. Ще се върна с Бъкингам и армията му.
Ами ако той откаже да дойде?
Ще дойде. Аз ще го убедя.
Госпожо...
- Господине...
Гледайте кой пристигна.
- Леле.
Той защо е тук?
Може би по същата причина като нас.
Да отпразнува победата с някоя селянка?
Залагам две су, че обича да го пляскат.
Стой тук. Ще се върнем.
- Никъде няма да ходя.
Ще спя до пролетта. После ще ми разкажете всичко.
Само ти можеш да се справиш с тази задача.
Досега не направих ли достатъчно за вас?
От всичките ми заповеди тази е най-важната.
Разчитам на изобретателността ти.
Не ви ли притеснява, че Бъкиннгам не ми вярва?
Можеш да преодолееш недоверието му.
Хвани кораба тази вечер. Отърви ни от него.
Атос, добре ли си?
Доведи д'Артанян. Бързо!
Надявам се, че, докато си в Лондон,
там ще се случи нещо, което ще промени съдбата на света.
Звучи красиво, но аз не мисля толкова за съдбата на света.
Притеснява ме моята съдба.
- Какво точно те притеснява?
Ще помогнеш на Франция и ще получиш добро заплащане.
Мисля, че в днешно време парите не решават всичко.
Д'Артанян!
Д'Артанян!
Ваше преосвещенство не се ли страхува,
че мисията в Англия става все по-опасна?
Любовта ми към Франция ме пази от много опасности.
Трябва да сте лудо влюбен, щом не се страхувате от бесилото.
Когато те намерих в затвора, ти не ми ли каза,
че всичко, което си направила, е било от любов?
Любовта не струва много, ако няма доказателство за нея.
Какво доказателство за любовта на Франция ще те задоволи?
Открит лист - писмена заповед от вас,
според която всичко, което съм направила и ще направя,
е за величието на Франция.
Д'Артанян, бързо!
Ето ти го открития лист.
Ваше преосвещенство...
Казахте ми какво да правя с вашия враг.
Може ли да ви кажа нещо за своите врагове?
Значи имаш врагове?
- Мускетарите.
Няма нужда да знам повече. Мускетарите са войници.
Всеки ден умират в служба на Франция.
Кой е там?
Твоят съпруг.
Какво искаш?
Да приключа с теб.
Веднъж вече ме уби. Това не ти ли стигаше?
Обесеното ми тяло не успокои ли гнева ти?
Какво престъпление бях извършила, освен че те обичах?
Бях готова на всичко за теб и с теб преживях всичко -
и хубаво, и лошо.
Мислех, че и ти ме обичаш...
- Обичах те.
Обичах те.
Не ме гледай с тези очи...
Нямам други.
Как е синът ни?
Помни ли ме?
- Не се приближавай.
Помни ли песента, която му пях?
Любов моя, нараняваш ме,
щом отхвърляш ме безсърдечно.
Отдавна обичам само теб
и с теб искам да бъда вечно.
Зелените ръкави са моята мечта.
Зелените ръкави са моят копнеж.
Зелените ръкави са моето сърце...
Ще ми простиш ли?
Ще ми простиш ли?
Прощавам ти.
Не мърдай!
Ако мръднеш, ще те убия!
И няма да разбереш къде е Констанс.
- Убий я, д'Артанян!
Арамис.
Хората на Шале я отвлякоха.
- Убий я, д'Артанян!
Ако не бях аз, тя щеше да умре.
По Божията воля вашият час дойде.
- Дано Бог ви чуе.
Пуснете ме! Д'Артанян!
Отвлякоха я по заповед на кардинала. Аз я спасих!
Нося спешно съобщение за кардинала.
Човек от лагера на кралската армия носи съобщение за вас.
Къде е тя? Не се приближавайте, че ще го убия!
Жалко, че не работите за мен.
С моя ум и вашата смелост...
Къде е Констанс Бонасьо?
Не знам.
Защо задавате въпрос, ако не искате отговора му?
Вие сте я отвлекли, знам го!
- Вярно е.
Но вие ми зададохте друг въпрос.
Какво сте направили?
Заведох я в Божия дом.
Ваше преосвещенство.
- Ваше величество.
Какво има? Не беше лесно да се отделя от краля.
Трябваше да се погрижа да не ни чуят грешните хора.
Трябва да ви кажа нещо.
Не ме обичате. Не ви виня. Не сте единствената.
Но ме мразите поради грешната причина.
Винаги съм защитавал краля. Понякога - дори от вас.
Как смеете?
Знам кой искаше да убие краля. Знам, че не бяхте вие.
А кой?
- На мен няма да ми повярвате.
Но може би ще повярвате на своята най-близка приятелка.
Констанс.
- Ваше величество.
Не си мислете, че тя говори под заплаха.
Оставям я във вашите ръце.
Ще дойде време, когато кралят ще трябва да чуе и нея, и вас.
Лъжете.
- Кралицата е в Люсон.
За опитен ездач с отпочинал кон - шест часа езда.
Попитайте кралицата.
Ако ми казвате истината...
... ще трябва да ви помоля за прошка.
Казвам ви истината.
Ще ми платите за това.
Не стреляйте!
Протестанти. Опитваха се да отплават за Англия.
Носеха това.
Да бъдат разпънати на кръст. Разделете си парите. Заслужавате ги.
Замъкът Люсон
Спокойно. Не се страхувай.
Ваше величество, простете ми, че идвам така,
но проблемът ми не търпи отлагане.
Полудявам.
- Изправете се, мускетарю.
Може би ще си помислите, че от войната съм си изгубил ума,
но кардиналът ми каза, че е оставил Констанс на вас.
Вярно е.
Констанс жива ли е?
- Да.
Искаше да ви пише, но не й позволих. Щеше да е твърде рисковано.
Къде е тя? Възможно ли е да я видя?
- Тя е в безопасност.
Ваше величество, моля ви, кажете ми къде е тя.
Тя е в Лондон, при Бъкингамския херцог.
Благодаря.
Няма да изкарат и два дни без храна и вода.
Убийте всеки, който се приближи до тях.
Да видим на какво са готови враговете за своите другари.
Ще те убият.
Що за човек ще съм, ако оставя брат си да умре така?
Хубаво. Ще дойда с теб.
- Това не е твоя работа.
Що за човек ще съм, ако оставя свой брат да умре така?
Надявам се да ми простиш.
Това мускетар ли е?
- Да! Атос дьо ла Фер!
Пригответе се.
Пригответе се за стрелба.
Констанс е в Лондон! Трябва да...
Арамис? Арамис!
Какво е станало?
Бенжамен!
Остави ме. Помисли за сина си.
С теб съм.
Здрава глава имаш, д'Ербле!
На Поант дю Плом ни чака кораб.
Застреляйте ги.
- Не бързайте толкова.
Идрис Аниба, принц на Асиния.
За приятелите - Анибал, за вас - "принце".
Така ме нарича моят кръстник - Луи, кралят на Франция.
Възползваш се от положението ми.
- Не мърдай.
Целия ме опипа.
Чуваш ли това?
- Кое?
Ела по-близо.
Не чуваш ли барабаните?
- Не.
Явно не са барабани, а твоето сърце.
Прав ли съм?
- Не.
Харесваш ме.
- Не...
Виждам го.
- Не.
Непоправим си.
- Така е.
Но понякога се радвам, като ме поправят...
Но не много.
Капитан дьо Тревил,
ваши хора помогнаха на пленен протестант да избяга.
Арестувам ви по заповед на брата на краля.
Владението на Бъкингам
Всичко наред ли е, госпожо?
Нищо сериозно.
Ще повикам помощ. Ще ви заведа в херцогството.
Там поне е топло.
- Провидението ви изпрати.
Съжалявам, че ви накарах да ме чакате.
Много ми е приятно, госпожице...
- Лейди Кларик.
Чувствайте се като у дома си, лейди Кларик.
А кой е господинът, който е така добър с мен?
Джордж Вилиърс, херцог Бъкингам. На вашите услуги.
Ваша светлост, как да ви се отплатя?
Ще ми се отплатите, като вечеряте с мен.
Благодаря за гостоприемството, но не искам да ви преча.
Когато поправят колелото ми, ще...
- Милейди.
Тази седмица загубих 23 кораба и много, много хора.
Още едно разочарование ще ми разбие сърцето.
Не бих искала това да стане.
- Благодаря ви.
Моят конник е показал инициатива.
- Той е истински джентълмен.
Ако му направите още един комплимент, ще го уволня.
Срещали ли сме се преди? Щях да ви запомня.
Гласът ви ми напомня за нещо, но не се сещам за какво.
Разпознавате благодарността.
Радвам се, че ще вечеряте с нас.
- С вас?
При мен е една приятелка от Франция. Говорите ли френски?
Малко.
- Съжалявам, че закъснях.
Милейди?
- Познавате ли я?
Срещнахме се при много странни обстоятелства.
Лейди Кларик?
Ваша светлост, ако позволите, може ли да ви попитам
какво ще стане с милейди де Уинтър сега?
Утре по това време
Англия ще се избави от нея.
Никаква жал ли не изпитвате към нея?
Абсолютно никаква.
- Благодаря.
Тя носеше този документ. Подписан е от Ришельо.
Ако ви е жал за нея, занесете й Библия.
Извинете ме.
Идвам в неподходящ момент. Вие спяхте.
Всеки спящ човек иска да бъде събуден с нежност.
Значи не ми се сърдите?
Тук само вие сте истински невинна.
Херцогът ми позволи да ви донеса Библия.
Той за моята душа ли мисли, или за своята?
Всеки грешник има право да коленичи в краката на Бог.
Бог толкова обича мъчениците, че позволява невинни да бъдат осъдени.
Не се ли опитахте да убиете херцога?
Войната ще донесе само зло на Англия и Франция.
Защо да не пожертваме един човек, за да спасим хиляди?
Не искам да бъдете като мен.
Не бих пожелала живота си на никоя жена.
Мога ли да направя нещо за вас?
Моля само за едно.
Донесете ми нож.
Няма да го използвам срещу вас, а срещу себе си!
За една минута... Ще спасите честта ми.
Искате да се самоубиете?
Бог изоставя тези, които изоставят живота си.
Бог ще има цяла вечност да ме накаже.
Не се боя от Него, а от жестокостта на хората...
Отнеха ми всичко. Не ми остана нищо за губене.
Искате да участвам във вашето падение.
Моето падение започна отдавна.
Вярвах в свободата,
но мъжът, когото обичах, моят съпруг...
Няма по-лош от него.
Мъжете...
Откакто съзрях, усещам мръсни ръце върху себе си.
Няма те да ме убият.
Дадох им целия си живот. Няма да им дам и смъртта си.
Направете го за мен, моля ви! И вие сте жена!
Помислете до сутринта.
Утре направете това, което сърцето ви каже.
Хайде, дърпайте!
Скоро ще стигнем.
Вземи тази Библия.
Не я губи.
В нея са отговорите на всички въпроси.
Ще дойде Съдният ден и Гастон ще отговаря за предателството си.
Да...
Не мога да ви дам това, което поискахте.
Мога да ви дам шанс да избягате.
Ще ви обвинят в измама.
Вашата съдба ще е много по-лоша.
Милейди, побързайте, преди да съм се вразумила.
Трябва да кажа нещо на херцога...
- Херцогът ми каза да не ви слушам!
Какво правите? Не! Не!
- Кажете си молитвите, госпожо!
Чакайте, грешите! Аз съм Констанс Бонасьо!
Не съм милейди! Не съм милейди!
Пуснете ме!
Пуснете ме, моля ви!
Допускате грешка! Вижте коя съм аз!
Не!
Какво правите... Не... Не! Недейте!
Бесят шпионката на Ришельо.
Не, не, не!
Моля ви, спрете!
Казвам ви, не съм милейди!
- Констанс?
Не, не, не!
Това е Констанс!
Констанс... Ръцете й са ледени!
Повикайте лекар, бързо!
Констанс... Констанс...
Да!
Съвземаш се... Аз съм...
Констанс...
Д'Артанян...
- Аз съм, любима. С теб съм.
Не ти писах...
- Знам. Все пак съм тук, нали?
С теб съм. Ще те отведа оттук.
Констанс?
- Къде си?
Тук съм, любима. Тук съм! Не ме оставяй!
Аз няма да те оставя. Винаги ще бъда с теб.
Дълго време ще трябва да ме търпиш...
Не...
Не...
Хората ми са я проследили. Обградена е.
Внимавайте! Внимавайте!
Ще изгорите цялото имение!
- Тя запали огъня, милорд.
За да не можем да влезем.
Уби трима, които изпратих да я измъкнат.
Отивам!
- Д'Артанян! Д'Артанян!
Някой излиза! Прицелете се!
- Д'Артанян!
Не стреляйте! Това са коне!
- Горките коне горят!
Д'Артанян!
- Никой няма да излезе жив оттам!
Д'Артанян, отвори!
- Отвори!
Ела!
Ела!
Ти уби Констанс!
Казах ти да я забравиш... Предупредих те!
Ти си самият Дявол!
Д'Артанян!
Добре ли си...
Париж
Откривам заседанието. Моля всички да седнат.
Капитан дьо Тревил,
и по-важни глави от вашата са падали за такова престъпление.
Какво престъпление?
- Не знаете ли какво сте извършили?
Така и не ми показаха заповедта за ареста ми.
Тогава трябва да знаете,
че сте обвинен в заговор с враговете на кралството.
Обвинен сте в кражба на тайни документи.
Обвинен сте, че сте освободили вражески шпиони.
Обвинен сте в държавна измяна.
Кой ме обвинява? Това са измислици.
Аз. Аз ви обвинявам.
Със собствените си очи видях хората ви.
Стражи! Оковете ги до началника им!
- Имат открит лист.
Така ли? От кого е подписан? От краля?
Не, монсеньор. Подписан е от Негово преосвещенство.
Мускетари, покажете ми този документ.
Моля за тишина.
Напомням, че никой не може да се противопостави на такъв документ.
Ако се откаже автентичен, ще изслушаме показанията им.
Написан е от вашата ръка.
След опита за убийство на краля
стана ясно, че има заговор в най-висшите кръгове.
Знаете какво казват войниците:
"Приятел се познава отдалеч, а враг - отблизо".
За да разкрием заговора, проникнахме в протестантския лагер.
За да намери предател,
може да се наложи човек да се престори на предател.
Разбира се, беше рисковано, но, знаете,
в любовта и във войната който не играе, не печели.
Успехът и в любовта, и на бойното поле...
Спрете с размотаването, мускетарю.
В любовта е важно да свършиш навреме.
Капитан дьо Тревил и кардинал Ришельо
намериха шифровани писма на заговорниците.
В тази Библия е ключът към шифъра.
Така ще научите имената на предателите.
Капитане, ще трябва да падне глава, много по-важна от вашата.
Държавата си има свой ум, който аз не разбирам.
Твърде стар съм вече.
Капитане, ти си по-умен от всички мускетари.
Вече ти ще си капитан.
Не мога да приема. Дадох обещание и трябва да го спазя.
Да, страхотно беше!
Пълна бъркотия.
- Наздраве.
Така е.
- Остана ли вино?
Оздравял си. Скоро ще имаш по-голям корем от сестра ми.
Между другото... За Матилд...
- Какво за нея?
Намерих баща за детето й.
- Благородник?
Да.
- Войник?
Но нежен и красив?
Красив е.
- Ще се разбираме ли с него?
Така мисля.
- Ами Матилд? Тя...
Тя го харесва.
А той съгласен ли е да я вземе бременна?
Да.
Прекрасно. Винаги ще ти бъда благодарен.
Ти си мой брат!
- Ще се оженя за сестра ти.
Ако баща ти се съгласи.
Ако все още искаш да бъдеш свещеник, може да ни венчаеш.
Ще облека расо за теб, сестро.
- Благодаря ти.
Хайде...
Атос.
Заминаваш ли?
На Атос му стига толкова. На граф дьо ла Фер - също.
Сам ли ще ме оставиш?
Все още си млад.
Поплачи си, д'Артанян.
Сърце, изпълнено с любов, младост, жизненост...
Ще ми се и аз да можех да плача така.
Маргьорит? Маргьорит?
Ето те.
- Простете ми.
Какво има?
- Простете ми. Не можах да го спася.
Жозеф! Жозеф!
Жозеф!
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven