The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E06 Dont Yet Rejoice.srt) Свали субтитрите
Не се показвай.
Не, Хърбърт, не мога.
Къде сме?
- Чакай да помисля.
Не можем да останем тук, трябва да бягаме веднага.
Не, не.
Да, трябва да вървим.
- Не.
Не!
Ела.
- Не мога!
Не!
Не мога да избирам да бъда или да не бъда,
все едно съм някаква оцеляваща!
- Чуй ме.
Не, ти ме чуй! Трябва...
Отново ще бъда канцлер!
- Ела.
Изслушай ме!
- Майната ти!
Правителството ти падна.
- Остави ме!
Всичко свърши!
Разбираш ли?!
- Не.
Погледни ме, любов моя. Всичко свърши.
- Остави ме, тъпако!
Не!
Погледни ме.
Вече нямаш никаква власт, разбираш ли? Вече си в моя свят.
Аз съм войникът, ясно?
Ако искаш да оцелееш, ще ме слушаш.
- Добре.
Хвани ме за ръка.
- Разбирам.
Разбираш ли, любов моя?
- Да, любов моя.
{\an8}ЕВРОПА
РЕЖИМЪТ
Отсега нататък трябва да мислиш като войник.
Да?
- Да.
Никога не се предаваме доброволно.
Ако ни заловят,
се опълчваме и правим всичко възможно да избягаме. Стой до мен.
Да?
- Да.
Ако намерим снимачен екип или социална медия...
Приключихме с тия простотии!
Но ако народът ме види...
Никой не може да те види, ще ни издадат.
Разбираш ли, че трябва да те измъкнем?
Добре.
Китай. Ами да!
Те винаги са били добри с мен.
- Забрави!
Китай е там, ние сме тук.
Ела.
Тогава Ринбург.
Там е крепостта на моите поддръжници. Ще се прегрупираме и...
Ринбург е в другия край на страната, а сега ни преследват.
Да намерим летище.
- Вероятно всички са превзети.
Тогава да извикаме самолет.
Защо да е толкова трудно, мамка му? Ще извикаме самолет и...
Как, Елена?! Как?
Откъде да знам?! Просто ще го извикам.
Какво става?
Какви са тези неща?
"Режимът на Върнъм падна.
Страната е ваша.
Игнорирайте всички фалшиви новини.
Съпротивителната армия на Уестгейт скоро ще възстанови реда."
Майната им на всички!
Майната им заради това, което ми сториха!
Сливи!
- Млъкни!
Ники.
Ники!
Знам къде е отседнал в Швейцария.
Точно така.
Ще намерим телефон и ще му звъннем да изпрати помощ.
Да, Хърбърт, вече имаме план.
Точно така, трябва да намерим телефон.
Къде сме?
Не знам.
Наведи се, наведи се.
Следвай ме.
Не се изправяй. По-бързо.
Народът ми е наблизо, усещам го.
Трябва да ти намерим подслон. Ела.
И какво, просто ще почукаме на вратата? Никой не може да ми откаже убежище.
Какво е това?
Армията! Това са нашите хора, Хърбърт!
Започва комендантския час!
Всеки, останал навън след 21 ч. тази вечер, няма да бъде в безопасност!
Всеки приютил Елена Върнъм или членове на режима й
ще бъде задържан или разстрелян на място!
Засега мобилните оператори няма да работят.
Няма мобилни телефони.
Забрави ги.
Може би стационарните телефони работят.
- Елена, погледни ме.
Трябва да ти намерим подслон и скривалище, където няма да те търсят.
Разбра ли?
- Да.
Няма храна, вода, нищо.
Само шибани стихосбирки навсякъде.
Казах на Ники, че тоя шибан жанр е безсмислен.
80 думи пиянски глупости за някаква си върба.
Елена.
Какво?
Наистина ли щеше да го направиш?
Кое?
- Да ме направиш канцлер.
Разбира се.
Такъв беше планът, нали?
Така ли?
Ами нещата вървяха натам, нали?
Казах го.
Не го каза, поколеба се.
Така ли?
- Да.
Не, аз...
- Не се прави на утрепана.
Хърбърт.
Хърбърт.
Погледни ме в очите и ми кажи, че бих те предала.
Ти ми кажи дали би ме предала.
Кажи.
Никога не бих те предала.
Никога не бих те предала.
Добре.
Ела.
Успокой се.
Не мога да се крия.
Налага се.
Налага се.
- Не мога. Трябва да направя нещо.
Хората ми са навън. Те ще ми помогнат.
Моля те, трябва да намерим някого.
Здравей, приятел. Честита Коледа.
Съжалявам, да не би да съм...
- Не, не си загазил, не си.
Би ли ни закарал с приятелката ми? Моля те.
Комендантският час настъпи и...
- Съвсем наблизо е.
Пътищата са опасни, разрушиха дома ми.
Опитвам се да стигна до брат ми.
- Недей така, все пак е Коледа.
Добре.
Ето я приятелката ми.
Мили боже.
- Ще дойдем с теб.
Не, не, вижте...
- Не.
Как ти е името, драги? Как се казваш?
Как се казваш?
Грегор.
- Грегор.
Казвам ти го като твой канцлер.
Не се тревожи за комендантския час. Знаеш, че можеш да ми се довериш, нали?
Скоро всичко това ще свърши и ще споменават името ти:
"Грегор, човекът, който я откара,
спасителят, "лодкарят". Разбираш ли? Изслушай ме, Грегор.
Семейството ти ще бъде подсигурено до живот.
Ти ще бъдеш герой.
Ние не забравяме героите, нали?
Имаш ли телефон?
- Героите са услужливи.
Чакай, приятел!
Мамка му!
Спри!
- Елена!
Елена!
А стига бе.
Ще помогнете ли на канцлера си?
- Разбира се. Накъде сте?
У вас, ако бъдете така добър.
О, госпожице, за мен ще е...
За мен ще е най-голямата шибана чест. Да си го начукам, както и на вас.
По-добре да изчакаме някой друг.
- Не, не, не, сър.
Г-н ефрейтор, аз съм вашият човек.
Да, той е нашият човек.
- Пиян е.
Качвай се и не мрънкай.
Можете ли да шофирате?
Пред вас е най-добрият шофьор в Източен Ганц.
Имате вечната ми благодарност, сър.
Боже, как е възможно да се возите при мен?
Безопасен ли е домът ви, сър?
О, да, напълно.
И е много чист. Ще вдигнем коледен тост. Да!
Как се казвате, драги?
Томас. Викат ми Петела, но вие ме наричайте както искате.
Ето там!
Томас, случайно да имате телефон?
Да. Вкъщи имам телефон, можете да го използвате.
Остави го да кара.
- Моля ви, използвайте...
Гледайте си пътя!
Аз съм изцяло ваш, ангел мой.
Казахте, че живеете в къща.
- Да.
Това е мота голяма къща с дебелите ми съседи.
Прекалено е оживено.
- Няма страшно.
Само аз живея на етажа.
Ще ви заведа, само изчакайте тук.
Ще ви донеса нещо да се прикриете, разбирате ли?
Става ли?
- Да.
Успяхме!
- Да.
Успяхме.
- Да, Томас, успяхме.
Браво.
Да, любов моя.
Да, любов моя.
За бога.
Нямам му вяра, ще ни издъни.
Не, точно той ни трябваше.
Тоя е съвършеният идиот и е готов на всичко за мен.
Бившият канцлер Върнъм бяга от правосъдието.
Ако имате информация за местонахождението й,
ще получите награда.
За лоялистите няма да има милост.
Партизаните на Върнъм губят подкрепа.
Бившият канцлер няма къде да се скрие.
Тя ще бъде издирена и съдена.
Няма защо да слушаме тия лъжи.
Мамка му.
Хърбърт, какво става?
Здравейте, дами, как я карате?
Чао.
Ето, тези са мои.
Вземете и това,
изкуственото кожено палто на покойната ми майка.
Бог да ви благослови, любими.
Не, вие сте моята любов.
- Не, Томас...
Вие сте ангел-хранител.
Наведи глава.
Тези на чия страна са?
Тук ли? Всички са на всички страни.
Да побързаме.
Те са просто хора.
Влизай, влизай.
Безкрайно сме ви благодарни, Томас.
Ще влезете в историята като човекът, спасил цяла нация.
Така ли?
- Да.
Нямам нищо против, харесва ми.
Не бива да казвате на никого, че тя е тук, разбирате ли?
На никого.
- Да, естествено.
Казах само на майка ми.
И на баща ми.
И на брат ми, и на сестра ми, и на оная работа на брата на сестра ми.
Само да можехте да си видите физиономиите!
Пошегувах се!
Побързайте.
Да.
Готово, влизайте.
Познавате ли онази жена?
- Коя?
Онази, отсреща.
- А, Грета.
Тя с удоволствие би ме опознала, гледа ми оная работа и се облизва.
Боже.
- Имате ли й доверие?
Разбира се, мамка му.
Томас, любими,
споменахте, че имате телефон.
О, да, разбира се. Телефонът е ей тук.
Искате ли бренди? Ще вдигнем ли наздравица?
С удоволствие.
- В тази стая.
Хърбърт.
- Ето там.
Работи ли?
- Телефонът си го бива.
Томас...
Не.
Томас, вратата май се заключи.
Шибана свинкя!
Ще те провесят като наденица, ти само стой и гледай!
Не, не, Томас!
Отвори!
Настоявам веднага да отворите вратата!
Томас! Не! Томас!
Мамка му! Томас!
- Любов моя, ангел мой!
Ще звънна на братовчеда в тайните служби!
За бога, Хърбърт, трябва да намерим...
Демонична кучка!
- Отвори вратата!
Ще горите в ада!
- Копеле мръсно, взе ми пистолета!
Вие убихте страната ми, а аз ще убия вас!
Отвори вратата!
Ще те убия!
Мамка му!
Хърбърт! Господи!
- Дръпни се!
Хърбърт.
Приятелю, познай кой е в спалнята ми.
Казах ти!
- Хърбърт!
Какво?!
Свърши ли всичко?
- Не, ще намерим начин, както винаги.
Няма.
- Напротив.
Умрях.
- Не.
Умрях.
- Не си, стига!
Умрях! По-добре да пукна, мамка му!
Престани, какви ги вършиш?!
- Не мога.
Погледни ме, погледни ме.
Обещай ми никога да не правиш такива неща. Обещай ми.
Те идват!
Шибани диваци, мръсни свини!
- Млъкни бе, ще те убия!
Откраднахте ни парите!
- Мамка му.
Върнете ни парите!
Хърбърт.
А аз им дадох цялата си обич.
- Вие ни го причинихте!
Хърбърт.
- Вие!
Отдадох им цялата си обич.
- Ще танцувам на гробовете ви!
Не.
Не, не, не, аз не...
Не говоря с подли шпиони и предатели.
Бившият канцлер отказва да води цивилизован разговор.
Къде е обвинителният акт?
Настоявам да видя някакъв документ за легитимност!
Нямате такъв, нали?
Отведете я, той остава.
- Не го наранявайте!
Елена, не говори с тях!
- Ако му сторите нещо, ще ви убия!
Не им казвай нищо!
Не го наранявайте!
- Елена!
Ще ви резна топките с ножици!
Елена!
- Хърбърт!
Елена!
Сега ще отговорите на въпросите ни.
- Няма.
Бившият канцлер отказва да отговаря на въпросите на народа.
Кажете на народа,
че ще отговарям на въпросите само на истинските му представители
в парламента!
- Той е разпуснат.
Само аз имам властта да го разпускам.
Тайните служби и армията сформираха ново управляващо мнозинство -
Националният освободителен фронт.
- Национален освободителен фронт?
Това трябва да е някаква шибана шега.
Ще изброим престъпленията ви.
- Не съм извършила такива.
Подсъдимата е извършила следните престъпления...
"Подсъдима"?! Малоумници!
- "Уронване на човешкото достойнство,
деспотични и престъпни действия,
убийството на бившия канцлер Кеплингър,
покупки на луксозни храни и стоки,
докато народът консумираше по 200 г хляб на ден, лъжи."
Никой международен съд няма да признае тези обвинения!
Вие сте жалки човечета!
- "Геноцид".
Вие не сте добре.
Чухте ли обвиненията? Разбрахте ли ги?
Не разбрах и дума.
- Отговорете.
Слушай внимателно, психопатка такава! Опитах!
Опитах се да ти го набия в осакатения мозък,
но ти не пожела и да чуеш!
За теб всичко беше мухъл, менопауза,
"тате, моля те, изчукай ме" и тем подобни глупости!
Сега...
...ще си платиш за всичко и ще отговаряш за престъпленията си.
Не, ти ще отговаряш за държавна измяна
и ще завлека разлагащия ти се труп до Народния дворец!
Какво й правите?
Заведете ме при нея.
Знаеш ли какво направи тя току-що?
Предаде те.
- Да го духаш.
Тя иска ти да носиш власеницата,
да отговаряш за нейните грехове.
"Касапина ме накара."
И двамата с теб знаем каква е истината.
Тя е откачалка, нали?
Таткото...
Кой го знае какви ги е вършил.
Говори се, че му е духала.
Млъкни! Млъкни!
Не съм сигурен, а и няма значение.
Никой не може да я излекува.
Тя те използва да храни егото си, а сега страната загива.
Тя ни убива!
Убива хиляди от нас, навсякъде.
Бащи, майки, синове, работници, хората от твоята черга.
За едното нищо.
Заради гордостта си.
Знаеш, че е вярно, нали?
Предполагам, че винаги си го знаел.
Не съм твой мъчител.
И не дойдох тук да изтръгвам признания от теб.
Но видях всичко.
Всички го видяха.
Видяха как те мъчеше,
как те мамеше,
как те унижаваше.
Ограничаваше те, изтезаваше те и после твърдеше, че било любов.
Убеди те, че ще бъдеш изгубен без някаква си шибана измислица.
Тя го причини на всички ни.
Държеше ни заложници на обичта си.
Всичко обаче свърши.
Дойде време да я свалим.
Публично, разбираш ли?
Трябва да се спасиш.
Какво става?
Какво става?
Настоявам да ми кажете какво става.
- Каквото очаквахме.
Твоят грамаден бик те предаде.
Твърди, че си отровила ума му.
Как ти се вижда?
Никога не би го казал.
Всички те зарязаха, Елена.
Сега си съвсем сама.
Нямаш друг избор, освен да сътрудничиш. Ще кажеш истината на народа си.
Ще признаеш престъпленията си по телевизията.
По телевизията? Ясно.
Трябвам ви, нали?
Не, госпожо.
Затова още съм жива.
Не.
Ние вярваме в законното предаване на властта.
И искаш аз да излъжа хората, нали, свиня такава?
Нямаш подкрепа, нали, прасе?
Напротив, уверявам те.
Нямаш достатъчно поддръжници, нали, прасчо?
Милиони от моя народ в Ринбург и Хълмовете
никога няма да признаят, че с НОФ имате каквото и да е морално право.
Дори Америка не е на ваша страна.
Признай си.
Имаме всичката подкрепа, която ни е нужна.
Ако беше вярно, сега щеше да гориш кокалите ми!
Чуй ме! Заповядвам ти да съдействаш!
Ти не би могъл да заповядаш да ти направят и шибан омлет!
Хубаво.
Какво правите?
Какво е това?
Опасност Черен мухъл
Не!
Ще ми помогнеш ли?
- Да!
Да?
- Да, да, да!
Днес ли?
Трябва да стане днес!
Добре!
Отбележете, че бившият канцлер се съгласи да съдейства.
Слушате ли ме?
- Да.
Ето как ще го направим.
Ще ви махнем оттук, разбрахте ли?
- Да.
{\an8}После ще ви отведем до парламента, ще извикаме телевизионен екип
и ще признаете престъпленията си.
Съгласна ли сте?
Да.
Отбележете, че бившият канцлер се съгласи да си признае престъпленията.
Всичко ще бъде напълно открито.
Ще го направим законно, защото не сме касапи.
Не.
- Ние служим на Конституцията.
Елате.
Подпрете се на мен, Елена.
Първо ще ви изчистим, да сте по-представителна.
Целта ми не е да ви унижа, Елена.
Ще се отнесем с вас и ефрейтор Зубак както повелява законът.
Щом си признаете...
Чисто!
Да вървим!
Ще ви изведем.
Сторете път!
Къде сме?
ВЪРНЪМ ВЪН!
Какво?
Къде сме?
Къде ме водите?
Летим ли?
Накъде летим?
Слизайте, бързо!
- Да вървим.
Бързо.
По-бързо!
- Сторете път.
Мърдай.
Веднага сторете път!
- Мърдай.
Мърдай!
Добре ли си? Ранена ли си?
Не.
Как... Какво...
Къде сме?
Не знам.
Това са американците, убедена съм.
Нищо не им казах и не съм те предал.
Не! Хърбърт!
- Елена!
Хърбърт!
Какво?
Добре.
Искрено се извинявам за грубото прехвърляне.
Добре ли сте, госпожо?
Какви ги говоря, сигурно сте изтощена.
Какво става?
Сами ли сме?
Заповядайте, седнете.
Всичко свърши, нали?
Ако е така, настоявам да ме върнете в двореца.
Ако не е, трябва да ида в Китай с гаранции, че няма да ме екстрадират.
Разбирате ли? Искам гаранции веднага.
Настоявам да получа гаранции.
Г-жо, моля ви, седнете.
Боже, не знам какво да кажа.
Повдига ми се от отношението им към вас,
от униженията,
от черната им неблагодарност.
Те са безсъвестни.
Кажете ми какво става.
Жива ли съм? Мъртва ли съм? Каква е шибаната игра в случая? Къде сме?
Бушува гражданска война, но още никой не я е спечелил.
Всичко е на кантар.
Бунтовниците превзеха територии, но се огъват.
Вашите лоялисти държат мините, Хълмовете, армията,
но всичко е адски размито.
Аз пазя неутралитет, партизанщината влияе зле на бизнеса.
Обаче разбирам, че ситуацията направо плаче за някой авторитет,
за това някой истински лидер да поеме контрола.
Някой способен.
Познато лице.
Да.
Ами...
Нямаме време за губене. Емил, изслушайте ме.
Не, вие ме изслушайте.
Вие имате качества, но шансовете ви да оцелеете са безкрайно малки.
Откъсната сте от всичко и всички. Вие сте като бебе на леден къс.
Нужен ви е буфер,
не приятел или очевиден съюзник,
а добра и яка дига, която да спре лайната.
Да. Китай.
Не, в момента за тях вие сте горещ картоф.
Освен това осъзнах, че са заплаха за региона.
Така ли?
- Да.
И вие трябва да го осъзнаете.
Западът ще приветства вълнолом в региона, някой, който ще говори твърдо на Китай.
С нашите ресурси и новооткрития кобалт...
Не, нямам им вяра.
Промяната в курса не е нещо необичайно.
Не публично, разбира се,
а зад затворени врата, на тъмно.
Ще получите малко материална подкрепа за военновременните усилия
по тайните канали.
Приоритетите тихичко ще се променят, санкциите ще паднат,
в Белия дом ще се настани нов управник
и преди да се усетим, ще възстановим старите си отношения.
Какво ще кажеш, Джудит?
Ще го одобри ли новата администрация?
Звучи правдоподобно,
ако видим някои промени и получим уверения.
Да, промени.
Какво ще кажете, Елена?
По-добре засега да оставим нещата така. Благодаря ви.
Ще ви почистим и освежим и после ще направим следващите стъпки.
Тук е безопасно.
Въздухът е чист.
И едно последно нещо, г-жо. Естествено, той ще трябва да изчезне.
Кой?
- С вас двамата няма да стане.
Проблемите ви започнаха с него и ще свършат с него. Разбирате.
А ако се възпротивя?
Ама разбира се.
Постъпете както искате.
Вие командвате парада.
Както и да е. Вървете да се освежите.
Примирете се.
После ще се погрижим за другото.
Какво става?
Хърбърт, моля те, седни.
Кажи ми какво става.
Те...
Хърбърт, американците и Бартош
са дошли да ни отнемат страната
и искат да склоня и да бъда лицето на измяната.
Какво им каза?
Любов моя, аз...
- Елена, не ме лъжи.
Не.
С какво се съгласи?
- С нищо.
С нищо не се съгласих.
Те не могат да ни разделят, нали?
Кажи го, Хърбърт. Кажи го.
Не могат да ни разделят.
Точно така. Имам план.
Ще се борим с тях.
Ще се борим с тях до смърт, ти и аз, заедно.
Да, ще им играем по свирката, но само известно време.
И когато ни обърнат гръб,
ще контраатакуваме с нашия народ.
Бартош ще гние в затвора, ще му отнемем богатството
и ще го раздадем на бедните.
И после...
После ще я съградим наново.
Ще възродим страната си.
От нашата земя.
Ще го направим двамата, заедно, и мечтите ни ще бъдат вечни.
Хърбърт.
Ще се боря с тях до последен дъх.
Да.
Обичам те.
И аз те обичам.
Сигурно си изморен.
Да, пътят беше тежък.
Сега можеш да поспиш, любов моя.
Знам.
Ще спим и ще сънуваме.
И всичко това ще изчезне.
Какво има?
Не знам, просто...
Нужен е толкова труд, за да остарееш.
Толкова много години.
И един ден
най-големите ти страхове се сбъдват,
а ти си си същото дете.
Хърбърт.
Радвам се, че се появи.
И аз.
Имах нужда от теб.
Наистина.
Ами ти го каза, когато се срещнахме.
"Създадени сме един за друг."
Страх ме е.
Не се бой.
Тук съм.
Ето те и теб, любов моя.
Благодаря.
Карла пита дали все още предпочиташ сьомга за довечера.
Да, става.
Ти си прекрасна и пищна дама.
Твоят девети Ден на победата.
Боже, как лети времето.
Да, така е.
Позволи да отбележа, че изглеждаш все така силна, любов моя.
Благодаря.
Не, наистина.
Предвид...
Какво?
Сложната обстановка.
"Ужасната година".
Да.
Понякога обаче се чудя...
За какво беше всичко това според теб?
Цялата...
Цялата тая работа.
Може би леко залитнах.
Да.
Обични мои,
каква величава вечер!
Радвам се, че празнуваме заедно тазгодишния Ден на победата.
Да се върнем обаче за малко на пътя, който ни доведе до тук.
Обичта ни бе подложена на изпитание.
Вярата ни в нашия начин на живот стигна ръба на пропастта.
Сега знаем кои сили на мрака ни тласнаха до този ръб -
Кеплингър и радикалното ляво,
корумпираните тайни служби
и, разбира се, китайската напаст,
която в момента поглъща Европа с тоталитарната си икономика
и канцерогенните си 5 Джи технологии.
И, да, имаше и предатели дори и в моето правителство,
хора, които ценях,
хора, които твърдяха, че вземат интересите на работниците присърце.
Оказа се, че не може да им се има вяра.
Благодарна съм, че съзрях истинската им същност,
преди да е станало твърде късно,
и успях да отклоня катастрофата.
Сега сме в зората на нова ера,
на нова Европа.
Сега можем да гледаме на миналия разкол и хаос
не като на грешки, а като на възможност да си вземем поука,
възможност да се изцелим и да растем.
За мен е върховна чест да ви поведа по този път.
Аз съм никоя без всички вас.
Аз съм аз само благодарение на вас.
Благославям всички ви.
Благославям и обичта ни.
Завинаги.
Обичам те!
Превод: Орлин Василев