The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E05 All Ye Faithful.srt) Свали субтитрите

The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E05 All Ye Faithful.srt)
Хапането не означава непременно агресия.
Ако в съня си хапем партньора...
{\an8}След 6 месеца
{\an8}Това значи желание за интимност.
Да, но хапех пръстите й много силно.
Почти ги отхапвах.
Не, не, не.
Като тълкувател на сънища
Марта казва, че хапането не е било буквално.
Нали?
- Точно така.
Скритата причина за хапането
не е да нараниш, а да спечелиш доверие.
В съня Елена не е уплашена, нали?
Ужасена е.
- Добре.
И това е нормално.
Твоята нагласа е да отъждествяваш любовта с болка,
а сънищата са безопасно място да се справиш с проблема.
Да.
Да.
Сигурно.
Добре, много добре.
Задачата за днес е да разбереш какво всъщност наранява Елена.
Ако искаш, сложи ръката й в устата си, но не хапи.
Просто се замисли къде е уязвима и я защити.
После ще видим
дали този подход ще се отрази на сънищата ти.
Да, много хитро.
- Чудесно.
Без хапане, без хапане, без хапане.
Без хапане!
Браво.
Ти не хапа.
Не хапа.
Скъпи.
Чудесно, чудесно, чудесно.
Какво има?
Вероятно - възвишенията Кърбъл.
Приближават се.
О, не.
Нямам предвид бунтовниците.
Става дума за теб.
Какво има?
Нещо...
...което той ми каза.
Кой?
Кеплингър ли?
Зарежи го.
Стига, той е мъртъв, вече го няма.
Пак го направих, Елена.
Какво си направил?
Какво?
Нараних човек, за да ме обичаш.
Хърбърт,
той беше първокласен идиот
и би казал всичко, за да те съблазни.
Какво ще кажеш за следното?
Ти ще си бъдеш ти, а аз - аз.
Става ли?
Ще бъдем двама малки лунатици, създадени един за друг.
О, боже, адски е приятно.
Наистина.
Време е да изберете коледния шаран, младежо.
Боже.
Само ги погледни. Безмозъчни същества.
Баща ми ме оставяше да избера коледния шаран.
Доста ме биваше.
Даваше ми чук, с който да го зашеметя. Хърбърт!
Извинявай.
Този.
Оскар, тази година може и да нарушим традицията
и да не отваряме прозореца, нали?
Но как ще влезе бебето Исус?
Не се тревожи, миличък, все ще измисли как.
Този беше от нашите.
Да, сигурно. Агнес?
Пусни музика.
Ела.
Седни. А така.
Тази година ще си имаме старомодна Коледа.
Ще стоим предимно вътре,
защото навън е шумно и малко опасно.
Ще стоим вътре, а Хърбърт ще ни пази.
Да си направим семейна снимка.
Така.
Готови сме.
Усмихнете се.
Усмихнете се.
По-щастливо, де.
По-щастливо.
{\an8}Разстояние между бунтовниците и двореца - 23 км
{\an8}Европа
РЕЖИМЪТ
Чу ли за Антон?
Кой Антон?
Майсторът на су-то, дребният дърдорко.
Снощи изчезнал от собственото си легло.
- Ами той плямпаше твърде много, нали?
Може да не я слагаш, Бергер и жена му избягаха в Хелзинки.
Мамка му.
Как? Мислех, че летището е затворено.
Е, той е транспортен министър, нали? Или поне беше.
Какво е това, по дяволите?!
Мое е.
Не мога да се прибера вкъщи.
Заради възвишенията Кърбъл.
Още една нощ, после търсиш начин, ясно?
Това не е юрта.
- Да.
Всички да слушат внимателно.
Знам, че сме изморени и уплашени,
но оставете грижите вкъщи, ясно?
Ако вече нямате дом, оставете ги в пепелта.
Господи.
Какво чакаме още, да му се не види?
"Севилският бръснар", като през '92-ра.
Шегувам се. Няма да има преврат, ясно?
Просто не надигай глава.
Хайде, на работа!
Виктор, трябва да обсъдим възможните варианти.
Бунтовниците може да цъфнат всеки момент.
Нека го обсъдим.
Вярвам в лоялността, г-н Сингър, така че няма какво да обсъждаме.
Събуди се, Виктор, събуди се!
Затварят пирамидата и ще останем в капан с един луд фараон.
Имам пълна вяра на канцлера и няма да участвам в преврат.
Не надушваш ли шибания фосфор?!
А, желая ви изключително весела Коледа, сър.
Преди тя да е дошла, трябва спешно да говорим с вас
за сериозните ни премеждия.
Говорете с нея, ако имате проблем.
- Опитах. Моля ви.
Вие сте разумен човек.
Накарайте я да осъзнае действителността.
Виждам нови лица,
откакто онези предатели ни зарязаха.
Да, госпожо.
Ана Грибиц замени министъра на благоустройството Моец.
Лио Хубър, бивш министър на гражданските служби и спорта,
сега е министър на отбраната. Той замени предателя Морос.
Позволете да отбележа,
че тазгодишните ви коледни украси са очарователни, мадам.
Да изслушаме новия министър на отбраната.
Честита Коледа, госпожо.
Както знаете, бунтовническата армия от Уестгейт
успя да превземе няколко външни столични райони.
Планът ни да ги бомбардираме
само удвои бройката им и ги вбеси още повече.
Цивилните жертви наближават 13 000 души.
Продължаваме с режима на тока както и със стачката на магазинерите.
Скоро очакваме подкрепления от Ъплендс,
но изглежда бунтовниците настъпват към района на двореца.
Въпреки усилията ви, популярността им нараства
и сме на прага на гражданска война.
Г-жо, предвид факта, че голяма част от елита избяга в Китай и Бруней,
специалните служби ви препоръчват да се преместите временно,
докато боевете стихнат.
- Не, не.
Абсурд. Не, оставам.
Тук, в двореца. Няма да изоставя народа си.
Госпожо, бунтовниците...
Тираните от НАТО пълнят главите на бунтовниците с лъжи.
Те просто са объркани.
Нямат представа какво ще им се случи без мен.
Разбирате ли?
Те приемат обичта ми за даденост, искат да ме пропъдят,
но после ще се върнат при мен, също като Хърбърт.
Не, не, не.
Престани.
Госпожо?
- Да?
Според проучванията
разполагате с едва половината от предишната си подкрепа.
Да, ЦРУ са подправили резултатите, но продължете.
За да запазите лоялистите на своя страна,
трябва да напомните на народа, че сте най-добрият му избор.
В този дух го нарекохме "Коледният чувал на Елена".
Отвратително.
Да, не е много подходящо.
Става дума за куп реформи и еднократни бонуси:
увеличение на пенсиите, 6% намаление на училищните такси,
субсидиран интернет и купонна система
за борба със заплахата от глада.
О, я стига.
Недейте.
Та ние сме в Централна Европа, никой не гладува.
Не, няма да купувам обичта на народа си.
Това е естествен държавен катарзис,
трябва да го оставим на естествения му ход.
Госпожо, не игнорирайте...
- Млъкни, бе.
Сядай.
Сядай!
Чуйте ме всички.
Ние не бягаме.
И никога не клякаме.
Оставаме тук и ще я браним.
Ще се сражаваме за нея,
защото без нея нищо няма смисъл!
Ясно ли е?
Благодаря ти, Хърбърт.
Дами и господа.
Т-5-9, обади се.
Става късно.
Трябва да ти кажа нещо.
Знам.
Какво знаеш?
Носиш шибани италиански кожени обувки във военна зона.
Американците ли?
Не бива да ме виждат с теб.
- Вече не мога да гледам
какво причинява тя на сина ти. Не мога.
Ти си единственият свестен човек тук и тя те погубва.
Две места в турбовитловия за теб и Оскар. Излитате за Франция веднага след Коледа.
Ако смяташ, че чувствата ми не са достатъчен мотив,
ще се радваш да научиш, че ще ми платят за доставката.
Нуждаят се от познанията ти, дворцови дух.
Знам, че е опасно, но няма друг начин да измъкнем и двама ви.
Няма да приема "не" за отговор.
Каквото и да е значел дворецът за теб, всичко приключи.
Събери си багажа.
Госпожо, както вече ви казах, данните са категорични.
Според САЩ гражданската война ще задейства един от двата сценария:
или ще сдадете властта доброволно срещу имунитет от съдебно преследване,
или предателите в режима ще извършат преврат.
Не виждам бъдеще за управлението ви.
- Не мога да го направя. Не съм готова.
Готова си, Елена.
Нали за това работехме?
Госпожо, слушате ли ме?
- Да.
Каква е позицията на Китай?
Както ви казах, от философска гледна точка Китай е против режима
и няма да ни подпомогне материално.
Не можем да разчитаме на Китай.
Той няма да е доволен, повярвай ми.
А ти ми повярвай, че няма да ти прави проблеми.
Обещай, че няма да ми позволиш да се огъна.
Обещавам.
Позволете да ви напомня, че мините не работят от месеци.
В рафинериите е пълна каша, паричният поток пресъхна.
Загубихме 5 провинциални столици. Длъжен съм да ви призова да...
Г-н Ласкин, изглежда забравяте кой сте.
Не можете да ме призовавате за нищо.
Работата ви е да ми прошепнете глупостите си и да изчезнете.
Моите извинения, но...
Имам дълг към страната ми.
Не, длъжен сте да служите на мен.
Приберете се, сипете си чаша греяно вино
и празнувайте Коледа.
Вървете. Изчезвайте.
Татко.
Това е Хърбърт.
Хърбърт, това е татко.
- Сър.
Татко, с моя приятел работихме доста един върху друг
и бихме искали да ти кажем нещо.
Влияете много зле върху Елена.
Дойде моментът да се оттеглите.
За известно време.
- Завинаги.
Знам.
Елена трябва да се откъсне от вас, но вие не й го позволявате.
Време е да се отдръпнете.
Тихо.
Отсега нататък ще уважавате независимостта й, ясно ли е?
Повече няма да я контролирате.
{\an8}Разстояние между бунтовниците и двореца - 19 км
Тази беше голяма, нали?
Тук обаче е уютно, особено като знаем, че сме защитени.
Да?
Да, Агнес?
Стана ли шест?
Ще ти оставя 20 минути с него.
После ще се видим, миличък.
Надявам се, че не си го пипал.
"Елена".
Кръстил си рибата "Елена"?
Е, тя скоро ще плува в сметана, така че...
Не се привързвай прекалено.
Няма да я изядат наистина, нали?
Ако харесваш риби, мога да ти намеря златна рибка.
Какво ще кажеш? Искаш ли?
Та...
Французите.
Исках да го обсъдим.
Понякога французите миришат на изпотен лук.
И...
Погледите им са мъртвешки, обличат се като банкови чиновници.
Боготворят един нисък човечец, който избягал от Русия с крясъци.
Обаче...
...правят страхотни торти.
Искаш ли да опиташ френска торта?
Мисля, че искаш.
Да, искаш.
Тя не направи нищо.
Не знам дали си наясно, Хърбърт, но когато сънуваш,
ти си всички и всичко в съня.
Разбираш ли?
Да, потъвал си,
но си бил и Елена.
Бил си и водата.
Не е вярно.
Аз се давех.
Умирах, а на нея не й пукаше.
Разбира се, че ми пука.
Елена, ти стоеше на брега и ме гледаше.
Виждах очите ти. Те бяха напълно безизразни.
Хърбърт,
погледни ги сега.
Кажи ми защо още се чувствам така.
Как се чувстваш?
Като нейно оръжие, което тя накрая ще зареже.
Хърбърт, аз съм експерт по сънищата.
Повярвай ми, като ти казвам, че сънят е бил здравословен.
Бил е прекрасен.
Подсъзнанието ти казва, че Елена те оставя да плуваш сам, защото ти вярва,
защото иска да се самореализираш.
- Какво значи това?
Да поемеш нещата в свои ръце,
да достигнеш пълния си потенциал.
- Именно.
Нали така, Елена?
- Да, точно така.
Това е целта.
Любими, искам да се развиваш.
{\an8}Разстояние между бунтовниците и двореца - 11,3 км
{\an8}10,9 км
Майко?
Да, миличък?
Защо ще убият Елена?
Какво?
Рибата ми.
Не.
Не се тревожи за нея, тя имаше прекрасен рибешки живот.
Започва, любов моя.
Добре дошли на всички
на Селското коледно тържество.
Чуйте ангелските песни
за величавото коледно тържество.
Нека на сърцата ви олекне
от мисълта за утрешния коледен шаран на трапезата.
Нека плюскат шарани.
Убеден съм, че ще мине "като по вода".
Бунтовниците ще й го припомнят.
Половината страна не го гледа заради спирането на тока.
Може ли да говорим за нещо друго?
Извика ме тук на питие и гуляй.
Докъде стигнаха бунтовниците?
По последни данни са на 7 км от двореца и напредват.
Все хубави и радостни вести.
{\an8}Уважаеми сънародници...
- Гледайте. Швейцарската миска.
Както знаете, взех си малка почивка от официалните си задължения,
за да се възстановя във Вал Данивер от подаграта.
"Подагра във Вал Данивер". Копеле.
- Коледа е семеен празник.
Ще ми се да се нагълтам с приспивателни и да мрънкам в Алпите.
Но е и време за прошка за грешките на сърцето.
Писмата, които получих от моите съграждани,
ме трогнаха дълбоко.
{\an8}Дано мога да се върна и да отвърна на обичта ви
{\an8}колкото се може по-скоро.
Ще отворим ли подаръците?
Ти си по-зле и от Оскар.
Давай.
"Уважаеми г-не, позволете да изразя мъката си от вашето отсъствие.
Липсвате ни ужасно."
Ще се върна.
"Всичко най-добро, оздравявайте бързо."
- Чудя се какво ли може да е.
"Искрено ваш, Джон." Благодаря ви, Джон.
Ти ли я... Ти ли...
Да. Харесва ли ти?
О, да, да, много.
Да.
Да.
Ами...
Тя е блестящ пример за т.нар. наивитет в изкуството, нали?
Значи ти харесва?
Когато става дума за изкуство, "харесвам" и "не харесвам" са неприложими.
Оценявам я.
Да.
Честита Коледа.
- Да.
Къде ще я окачим?
Тук?
- Любов моя,
може би не бива да излагаме на показ
чувствата ти към мен.
Да, тук е по-добре.
Но...
Много ми харесва.
Наистина ли?
- Да.
Ето.
Сега е време за твоя подарък.
Боже, тежи.
Оскар. Оскар. Оскар.
Бил сред най-добрите в света.
Немски.
Показаха ми няколко, но този ми "проговори".
Стори ми се, че е тъкмо като за теб.
Той е произведение на изкуството, но е напълно функционален.
Човек трудно може да ти избере подарък.
Благодаря ти.
Оценявам го.
Лично на мен много ми хареса.
Няма да се бавя.
Оскар!
Оскар!
Прибирай се!
Какво правиш с рибата?
Те ще я убият!
Недей така.
Господи.
Ужасно е, знам.
Знам.
Ти се роди в страшни времена и наистина съжалявам.
Утре заминаваме за Франция.
Ще се махнем оттук, разбираш ли?
Утре ще бъдем във Франция.
А Елена?
Пусни я.
Дядо Коледа, скъпи, кожата от самур за мен
под елхата пъхни.
Бях послушна и извърших много добрини.
Дядо Коледа, скъпи, през комина бързо се спусни
и ме намери.
Дядо Коледа, скъпи, искам и кабриолет, син и напет...
Гледам и започвам да се притеснявам.
От какво?
От делюзиите и непукизма,
че винаги е толкова далеч от действителността.
Майка й, мир на обърканата й душа, имаше такива епизоди.
Той го изрече.
Изрече го.
- Нищо не съм казал.
Напротив, каза го.
И какво казах, Виктор?
"Епизоди". Ти изрече неизречимото.
Психиатрично, болестно състояние.
- Казах "епизоди". Ти да не четеш мисли?
Искам яхта, не е много, нали?
Макар че бих казал, че...
- Айде започва се.
И така и така я обсъждаме...
- Обсъждай си задника.
Давай.
Не предлагам да го направим,
но винаги има вариант да кажем на канцлера
да се оттегли.
И да я принудим.
Само посочвам възможностите.
И кога предлагаш да стане?
Не казвам, че ще стане.
- Напротив.
Но ако ще става,
бих казал, че би трябвало да е адски скоро.
Мамка му.
- Да.
Целият смисъл да го кажем...
А ние не го казваме.
- Да.
Ако я накараме да се оттегли, ще предотвратим бъдещи кръвопролития.
И щетите върху частния сектор.
- И ще възстановим икономиката.
И двамата го изрекохте.
Какво пише в Конституцията за приемствеността
при здравословни проблеми? Ти писа шибаното нещо!
Значи казваме, че е здравословен проблем?
- Не казваме, само се чудим.
В случай на остър психиатричен епизод...
Това като че ли описва точно нашата ситуация.
Властта се предава...
...на...
...нас.
През комина бързо се спусни...
Как си?
Ники, не с този глас, моля те, не с този тъжен и театрален глас.
Не правя театър.
Просто питам...
- Напротив, правиш.
Манипулираш ме.
Много добре го знаеш. Просто говори нормално.
Извинявай.
И стига си се извинявал.
Не бъди толкова измъчен, моля те.
Добре.
Ще се опитам да не бъда толкова измъчен.
Така ме отблъскваш.
Караш ме да се чувствам виновна заради това, което сам си причини,
а аз не съм виновна.
Изборът си беше твой, не мой.
Не би трябвало аз да съм наказаната, нали?
Имаш право, разбира се, любов моя.
{\an8}Ти имаш нужда от мен.
{\an8}Не.
{\an8}Не искаш да си го признаеш, но е вярно.
{\an8}Не ти трябва някой равен или по-силен от теб,
{\an8}трябвам ти аз, да си над мен и да си доволна.
{\an8}Това е естественият ред на нещата!
- Не.
Не, не мисля така, Ники.
Тогава защо се обади?
За да се уверя, че няма да си посегнеш пак.
Обещай, че няма.
Не бива, разбираш ли?
Обещай.
Кажи го.
Обещай.
Обещавам.
- Обещай.
Добре, обещавам.
- Хубаво.
Честита Коледа.
Скоро пак ще говорим.
Да.
Чао.
Какво има?
Кажи де, изнервяш ме.
Защо ми подари пистолет?
- О, я, стига, беше просто подарък.
Нищо повече.
Закълни се.
Какво? Да се закълна ли?
Моля те, Хърбърт, вече говорихме по въпроса.
Искам да ми обещаеш
и да се закълнеш, че вече никога не ще ме изоставиш.
Закълни се.
Заклевам се.
Обещавам.
Никога няма да те изоставя.
Никога.
Първо ще гръмнем бика.
Прекалено е опасен.
Ще прехвърлим изпълнителната власт на наше временно правителство
и ще изберем членове на опозицията и...
Ще намерим временен канцлер, марионетка.
Ще бавим топката
и ще кажем, че години наред сме действали
като активна съпротива в сърцето на режима
и ще пренаредим нещата.
Не, не знам, не знам.
Сега е моментът да пишем история.
- Но тя пак може да се измъкне.
Тя е като котка с девет живота.
И кой й е този, Виктор?
Покажи малко уважение към шибаната, велика жена!
Не казвам, че не е велика!
Разбира се, че е велика!
Всички сме единодушни, че е велика.
- Велика е.
Велика е, да.
Като министър на благоустройството
се гордея, че работя с лидер...
- Тая пък.
Който разбира нуждите на народа и не е безразличен към...
Нищо не работи в тая шибана къща!
Мили боже.
"Севилският бръснар"!
Божичко! Наистина се случва!
Държавен канал 1.
Държавен канал 2.
Държавен канал 3.
Мамка му!
Бунтовниците са завзели всички канали.
Да, няма сигнал.
Всичко е наред, любов моя.
Просто искат да привлекат вниманието ми.
Лоша работа, Елена.
Влез вътре.
Не стреляйте, сър!
- Да ти видя ръцете!
Не стреляйте!
- На колене!
Не стреляйте!
- На пода!
Да ти видя ръцете!
- Дойдох да я браня!
Легитимирай се!
- Сержант Хартъл, сър!
Разположихме три охранителни пръстена около двореца,
както заповядахте, сър.
Стани.
Какво става с комуникациите?
- Бунтовниците срязаха кабелите.
Стража пред всяка врата, ясно?
Тъй вярно.
Къде са Ласкин и министрите?
- Ще разбера.
Върви.
Вие двамата оставате тук.
Хърбърт, повярвай ми, нищо няма да ми направят. Само трябва да...
Изслушай ме.
Те те мразят и искат да те убият.
Разбираш ли?
Бързо, бързо!
- Насам!
Мърдайте!
Насам!
Правителството на Върнъм загуби легитимност
и бе освободено от поста си.
Съпротивителната армия на Уестгейт се провъзгласи
за временно правителство на тази страна.
Шибани уестгейтски боклуци.
Следващите дни канцлер Върнъм ще бъде изправена пред съда...
С какво се съпротивляват? Със зелки?
Министрите ви, г-жо канцлер.
Намерих ги в дискотеката.
Г-жо канцлер, измяната на тези уестгейтски демони
е просто безумна.
Къде е г-н Ласкин?
Не успяхме да го открием.
Вероятно е дезертирал.
Г-жо, трябва да избягаме в летния дворец.
Казаха ми, че бунтовниците са го превзели.
Просто трябва да говоря с тях лично. Нека се обърна към тях от балкона.
Те трябва да видят, че съм тук.
Не, Елена, навън е много опасно.
Не се боя, любов моя.
Ако обезопасим балкона и излъчим речта,
ще можем да обърнем нещата.
- Бандитите не желаят да преговарят.
Тогава ще се самоубия.
- Елена.
Те явно искат да умра, така че,
защо просто да не умра?
Всъщност, няма.
Не, не.
- Никой не иска подобно нещо.
Не, г-жо, в никакъв случай.
- Разбира се, че не.
Какво предлагаш, любов моя?
Някои от вас сигурно забелязват присъствието на лоялни към Върнъм.
Не им се доверявайте и не им оказвайте съпротива,
защото те са мрачните останки от един провалил се режим.
Довечера ще обявя оставката си.
Щом подам оставка, наследникът ми незабавно ще положи клетва.
Имаме само един разумен избор.
Потомъкът на Намереничето.
Да.
Не, не, точно така.
Разбира се.
Ами той има добра подкрепа -
войник от Уестгейт, реформатор, свежа кръв.
Сигурна ли си, че го искаш?
Сигурна съм.
И как ще...
Какво ще...
Дебатът ще е при затворени врати.
- Именно.
А изслушването ще бъде с обикновено мнозинство.
Да.
- Чудесен план.
Отдавна изпитвам най-високо уважение към бъдещия канцлер Зубак
и за мен ще е чест да бъда част от екипа ви.
А ти?
Решено е, любов моя.
Сега страната ще е твоя, разбираш ли?
Ще сбъднеш мечтите си за работническата класа.
Ще ги превърнеш в реалност, разбираш ли?
О, да, трябва да го направим тази вечер.
- Да.
Ще го направиш ли? Ще го направиш за мен.
Да?
- Да, ще го направя.
Разбира се, да.
Така. Господа, Сингър, време е за реч.
Елена ще използва социалните медии за прощалното си слово.
Веднага след словото на канцлера
автокортеж ще ви отведе от двореца в парламента.
В парламента ще произнесете реч,
ще се закълнете във вярност към Конституцията
и ще обявите сформирането на вашето правителство.
{\an8}Уважаеми сънародници, имам привилегията да се обърна към вас
с важни новини през тази свята нощ.
Хърбърт.
Хърбърт.
Ще се справиш.
Да, добре.
Всичките ни усилия бяха насочени към този момент.
Не го ли усещаш?
Мисля, че го усещам.
Да.
Това е прераждането от съня ти.
Помниш ли?
Случва се, всичко от съня се случва наистина.
Ще бъда тук и ще бдя над теб.
Готови сме, госпожо.
Пет, четири...
Чакайте.
Готова ли сте?
Да.
Четири, три...
На живо
Уважаеми сънародници,
честита Коледа.
Имам привилегията да се обърна към вас в тази свята нощ
с важни новини.
Първо обаче - малко история.
Откакто поех върховното бреме на службата на народа,
страната ни отбеляза значителен прогрес.
Сега 97% от населението е грамотно, БВП на глава от населението се утрои
и, разбира се, обединихме се с братята си от Коридора.
И това не е цялостната картина.
И аз допуснах някои грешки.
Невинаги се придържах към собствените си стандарти.
Днес обаче искам да поправя тази грешка.
Защото въпреки че ще влезе в сила незабавно...
Независимо от факта, че делът на жените в трудовия фронт
се увеличи с 37%...
...днес...
...искам да обявя една промяна.
Много важна промяна,
която предстои да се случи скоро.
Доста скоро.
Разбирате ли, днес...
Назад, назад, назад!
Аз ще...
Проникнаха в двореца!
- Какво?
Те са тук, трябва да я измъкнем!
Не. Какво? Не, не.
Хайде, ставай.
Покрийте я.
- Какво?
Върви след мен.
Да ме покрият ли? Ама защо? Какво?
Върви след мен.
По-бързо.
- Девети етаж, обезопасено ли е?
Бързо!
10-и етаж, обезопасени ли сте?
Какво става?
Какво става?
Мамка му!
- Не.
По дяволите!
Мамка му!
- Татко, моля те! Опази ме.
Първа дивизия, тук командването.
По дяволите.
- Какво става?
Всичко е наред.
Какво става?
- Давай, давай.
Хърбърт...
- Стой зад мен.
Наведи глава.
Нищо не виждам.
- Побързай.
Давай, давай.
Не, не, не.
Да вървим!
- Канцлерът е при нас!
Тя не е канцлер, тъпако, а просто една шибана жена!
Пуснете я да се качи!
- Затвори вратата!
Божичко!
Всички вън!
Сбогом, шибана ми откачалке!
Не гледай.
Не стреляйте! Това е ефрейторът, отдръпнете се.
Мърдайте!
Слизай.
Слизай, слизай.
Забравихме Оскар.
- Не, не можем.
Не можем!
- Мамка му.
Побързай.
Превод: Orlin Vassilev