The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E04 Midnight Feast.srt) Свали субтитрите
{\an8}Относно репортажи за спряното строителство
на рафинерията за кобалт от новите ни китайски партньори,
представители на корпорация "Бартос" отговарят: "Проверете източниците си".
Те твърдят, че работата по рафинерията напредва гладко
и никой не бива да се съмнява в ангажимента на Китай за бъдещето ни.
1 часът е. Да чуем нашия канцлер.
Добър ден.
Благославям всички ви в това време на предизвикателства
и големи възможности.
Въпреки репортажите на чужди медии
обединението на Фейбан беше неоспорим успех.
Няма безредици.
Няма партизани.
А само подновяване на нашата любов.
Въпреки това американският звяр и васалите му искат да ни задушат.
Но санкциите винаги ще се провалят. Любовта ни не подлежи на санкции.
Изключете го!
Враговете знаят, че процъфтяваме.
- Изключете го!
Икономиката ни е силна. Работниците ни са доволни.
Враговете ни го знаят.
- Моля ви!
Затова лъжат, че затъваме.
- Какво ти става?
Но ние не затъваме...
- Защо не спиш?
Моля ви, изключете го!
- Не можем, Касапино.
И това поболява Америка.
- Радиото остава включено цял ден.
Изключете го!
- Млъквай, по дяволите.
Но аз не се кланя на никого.
Който се осмели да обижда мен или страната ми ще изпита гнева ми
и няма никога да му простим.
Сега е 1,00 ч.
Да чуем нашия канцлер.
Сега е 1,00 ч.
Да чуем ежедневното обръщение на канцлер Вернам.
Разпространява се злостна лъжа,
че търговското ни споразумение с Китай е навредило на захарната ни индустрия.
Че магазините са залети с евтина китайска захар,
което създава трудности на местните ни производители.
Злостна лъжа.
Не вярвайте на лъжите.
Захарната промишленост е силна.
Нашите производители в Уестгейт са доволни.
Боклуци...
Всякакви "протести" в този район са само
евтини американски спектакли.
Не давайте на тромави умове да ви заблудят.
Трябва да се стремите към изящен ум.
И кой е виновен за трудностите на местния ни бизнес
и съобщенията за размирици в Уестгейт?
Ще ви кажа кой. Кеплингър.
Този низък левичар.
Той все още работи с глобалния елит,
за да унищожи съграденото от нас.
Имам просто послание към тези, които ни се противопоставят.
Вие мечтаете да ме прецакате.
Аз не мечтая да ви прецакам.
Вие мечтаете да ме прецакате. Аз не мечтая да ви прецакам.
Млъкни!
- Вие мечтаете да ме прецакате.
Аз не мечтая да ви прецакам.
Заспи! Просто заспи!
Мина цяла седмица, ненормалнико!
Вие мечтаете да ме прецакате. Аз не мечтая да ви прецакам.
Вие мечтаете да ме прецакате. Аз не мечтая да ви прецакам.
1 часът е. Да чуем нашия канцлер.
РЕЖИМЪТ
Мамка му.
Горещо ми е.
Мамка му, горещо е.
Студено!
Студено е! Проклет студ!
Какво си облякъл? Свали го!
Изгори го. Ако съществува огън при тази температура.
Беше ли по-добре тази нощ?
Като да лежиш будна в задника на камила.
Не го ли усещаш?
- Разбира се, че го усещам.
В моето кътче е почти толкова ужасно.
Горещо. Твърде горещо.
- Горката Лени.
Ще поговоря пак строго със службита.
Добре.
- Когато ми е трудно да заспя,
си представям как лекар отваря черепа ми
и изважда мозъка ми. Всички мисли, които ме държат буден,
болката ми, желанията ми,
изведнъж изчезват и просто заспивам.
Не мисля, че ще си представям собствената си лоботомия.
Да, разбира се. Само предложение е.
Боже, днес дъхът му мирише на оборски тор.
Добро утро, скъпи.
- Добро утро, миличка.
Да хапнем един ментов бонбон.
Добро момче.
- Да.
Пещ...
Като пещ е. Боже, тук е по-лошо, Ники.
Чувам, че момчето сега спи в леглото на канцлера.
Леко притеснително е.
Мисля, че може да имаме по-належащи грижи.
Цялата ни икономика е на ръба.
Притеснен съм не по-малко от теб.
Синът ми кандидатства в Принстън. Акаунтът ми за айфона.
Апартаментът в Маями. Всичко е обречено.
Живея като пребито псе.
Но помня как приветстваше нашата авантюра във Фейбанския коридор.
Кряскаше: "Наложете най-ужасните си санкции".
Не, не, още подкрепям политиката й.
Знаеш го. Просто...
- Просто какво?
Иска ти се да почиваш някъде без шариатски закони?
Свалете тези палта! Тя ще ви види.
Числото, миличък. Помниш ли?
34.
34.
Добре, да го направим.
Чакай. Черен хайвер.
- Да.
Усмивка. Готово.
Може да сложа надпис: "Любов на очи".
"Дребни санкции няма да ни уморят от глад".
Да. И това си го бива. Дори е по-хубаво.
Радвам се да обявя, че 20 от 26 поетически центрове са завършени.
Портфейлът ми плаче горчиво, но е страхотна новина.
Защо са 26, за бога?
Броят на оригиналните отпечатани бройки на "Песни на невинността" на Блейк.
Сериозно ли? Тук е сигурно хиляда градуса.
Извинете. Силата на навика.
- Аз искам малко.
Време е за закуската ти.
Извини се на Агнес.
Съжалявам, напоследък е истински тиранин.
Още нещо, Агнес.
- Да, мадам?
Дъхът му вони на фекалии. Забелязала ли си?
Не бих казала, мадам.
Да поработим върху това заедно. И, Агнес?
Как е то?
Още не съм питала днес.
Но спи ли?
Дали спи?
Малко. Да, мадам. Мисля, че се опитва.
Добре.
Значи е още живо.
Добре.
Агнес, осигури ми още няколко климатика.
Разбира се, мадам.
Дори протестите в Уестгейт да бяха истински,
а те не са,
за какво могат да се оплакват обработващите захарно цвекло?
Китай е наш приятел.
Добре ли спа, Касапино?
Само помислете как Китай инвестира в бъдещето ни.
Инфраструктура. Пътища.
Вълнуващите ни нови рафинерии за кобалт.
Всички тези съдружия ще се отплатят скоро.
Който ви каже друго, е или маша на американското разузнаване
или е заблуден поддръжник на Кеплингър, мечтаещ да се срина.
Е, няма да има сриване.
ОНОВА ПРОКЛЕТО РАДИО? ЕД
Любовта ни е твърде силна.
{\an8}Никой няма да застане между нас.
Няма да й кажа за коня.
- Трябва да й кажем за това.
Тогава ти й кажи за коня. В твоята сфера е.
Аз съм министър на комуникациите, не магистър по камшици и юзди.
По дяволите, толкова студено е.
Бих убил семейството си за шал.
Един шал. Бих прерязал гърлата им.
Виж ти.
Това е нещо ново.
Добро утро. Може ли да кажа нещо, преди да запопчнем?
Нямам нужда от смълчаните ви притеснени лица.
Всички трябва да се стараете повече да се държите нормално.
Когато не сте нормални, сякаш ми казвате,
че аз не съм нормална, което е лош аромат за залата.
Аромат на неудачници е и не ми харесва.
Кара ме да ви нямам доверие и да искам всички да умрете.
Така че просто...
Старайте се повече да сте нормални. Да започваме.
Мадам,
чуждестранните ни противници продължават да правят всичко възможно
без въоръжена намеса, за да ни накажат за Коридора.
Замразяват активи, забраняват пътувания, подбуждат предателства.
Наричам ги лицемерни санкции.
Да, но как се развиват нещата?
Казаха ми, че пазарите ще се успокоят след споразумението с Китай.
Свободната търговия с Китай трябваше да ни обогати, не да ни разори.
Тази свободна търговия засега не е тоникът, на който се надявахме.
Както знаете от протестите в Уестгейт,
евтиният внос засегна индустрията ни...
Не ме вълнува онова със захарното цвекло.
Кажете ми за рафинериите за кобалт.
Китай трябваше да модернизира нашите и да даде тласък на икономиката.
Е, къде е печалбата ни? Кога ще започнат да печелят?
Много скоро, мадам. Надяваме се.
Но китайските изпълнители имат някои технически спънки.
Каква изненада.
Не мога да чакам вечно.
- В същото време,
при затваряне на още три захарни фабрики,
протестите в Уестгейт стават неприятни.
Трябва да обсъдим подобряването на картината.
Може ли да говорим с вас за един инцидент от вчера?
Става дума за ситуация с един кон.
Очаквам следващото изречение.
Един от конните полицаи, наблюдаващ протест на работници в Уестгейт...
Конят му се подплашил.
Вината е била на тълпата.
- Подскочил и ритнал една жена.
В района на стомаха.
Жената била бременна.
Нещо като непредвиден аборт.
В късна бременност.
Добре. Ами жената?
За жалост издъхнала.
Съжалявам, защо слушам за това?
Мадам, просто виждаме, че става един вид лозунг
на недоволните в Уестгейт.
Проклетите хора от Уестгейт с техните емоционални нужди.
Те са като проклети бебета!
Да, съгласен съм, мадам.
Все пак мисля, че ще е разумно да се проведе публичен диалог
с хората в Уестгейт.
И може би заради ембриона
да е нещо с деца?
Добре. Среща с деца от Уестгейт тук, в двореца.
Но да знаете, че няма да стана бавачка на обърканите им чувства.
Боже, каква жега!
На кого още му е горещо?
СИТУАЦИЯТА ТИ Е НЕУДЪРЖИМА, НО ИМА ИЗХОД ЗА ТЕБ.
Ей!
- Мамка му.
Какво е това?
- Да вървим, Касапино.
Наляво.
Къде ме водите?
- Ако пробваш нещо,
ще получиш куршум в мозъка.
- Тя никога...
Пет пари не дава за теб.
- Върви!
Наляво.
Здравей, Хърбърт.
Аз съм Ед.
Кеплингър.
Какво търсиш тук?
- Живея тук.
Не е вярно.
- Сигурен съм, че е така.
Не, ти си в провин...
Ти си в провинцията.
- Нима?
Боже... Не изглежда така.
Не, не. Виждал съм те.
Живееш в позор на север, в голяма къща.
Всички го знаем. Всички са те виждали.
О, това ли? Боя се, че е филмов трик.
Измъкват ме любезно от килията от време на време до голяма къща,
за да снимат малко измислици за вас.
Ти си проклет лъжец.
- Да,
разбирам, че е объркващо след всичко, което ви каза тя.
Не, ти се опита да ни съсипеш, когато беше канцлер.
Ти и богатите ти приятели левичари сключвахте сделки.
Един съвет, Хърбърт, като между затворници.
Всичко, което си мислел, че знаеш горе,
докато вдишва свободен въздух, е облак.
Оставяш го да отмине.
Може ли...
Том, ключовете.
Благодаря. Чувам, че си от земите със захарно цвекло.
Майка ми беше от Уестгейт.
Ето.
Не обръщай внимание на Том и Вин. Те са прекрасни хора,
които изминаха много дълъг път, особено Вин.
Значи те ми дадоха книгата ти?
Книгата, книгата... Не си я прочел, нали?
Не.
- Надявам се, че не.
Зловонно празнословие на застаряващ левичар.
Някой знае ли защо сме още прави? Да седнем.
Заповядай.
Внимателно, Вин.
Какво е това?
Става малко тягостно в килията ми, така че Том и Вин ме водят тук,
в тунелите, за някой и друг среднощен пир.
Някоя и друга цигара, шнапс, малко наденички...
Това е малката ни тайна.
Малка тайна...
Тя ти прилага програмата, нали?
Няма проблем. Нямам сметки за уреждане.
Достигнал съм точка, в която просто...
Предполагам, че я съжалявам.
- Не, млъквай.
Мери си приказките, Касапино.
Ще кажеш името му или няма да делиш маса с мен.
Ясно ли е?
А сега се махай.
Не съм си изял наденицата.
- И няма да стане тази вечер. Върви.
Том, приятелю, един момент.
Извинявам се.
Тук долу
ще се отнасят с теб с уважение.
Не ме вълнува какво си направил.
С теб сме вече еднакви.
Не съм по-добър от теб, всъщност в много отношения съм много по-лош.
Не е толкова лошо.
Благодаря.
Не преглъщай.
Не преглъщай.
ИМА ИЗХОД ЗА ДВАМА ВИ.
АМЕРИКА ЩЕ ВЪРНА ЗДРАВЕТО НА СИНА ТИ.
ПРЕДАНА СЪМ НА СТРАНАТА СИ.
МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ ПОВЕЧЕ.
Хайде, насам, моля, деца от Уестгейт.
Тези с въпроси към канцлера да седнат на обозначените места.
Хайде, насам, моля. Насам.
И сме проверили подробно тези деца?
Сред тях няма напъпващи троцкисти?
- Всички деца са проучени,
уверявам те.
- Добре.
Не ми се иска да използваме малките гароти.
Да, надявам се да не се стига дотам.
Мадам,
не забравяйте, че са истински хора от Уестгейт
и поискахте да е на живо.
- Защо всички го повтарят?
Мислите, че ще се издрискам на подиума?
Но мисля, че може да е мъдро да запазим минута мълчание,
в началото.
Няма да спомена коня.
- Не е нужно да казвате думата "кон".
Мисля, че повечето ще разберат. В крайна сметка опира до коня.
Спри да говориш за коня!
Е, без повече бавене, момчета и момичета,
канцлер Елена Вернам!
Божичко, колко е топло тук. Извинявам се.
Добро утро на всички.
Добро утро, г-жо канцлер.
О, много мило. А сега...
Бих искала да започна с...
Няколко въпроса. Кой ще е пръв?
Да?
Аз... Майка ми...
Съжалявам.
Няма нищо, скъпа. Просто си поеми дъх.
Майка ми казва, че може да минем на дажби за храна
заради прекъсвания във веригата за доставки.
Дали е нещо, което...
- Не.
Да не се плашим с тези думи:
"дажби" и "верига за доставки".
Не, ние сме здрава икономика.
Силно земеделие. Но нека пестим. Аз затягам колана си.
По-малко масло, по-малко вино. Полезно е консумирам по-малко.
Следвайте примера ми и намалете храната.
Пак ще имате всичките си любими лакомства.
Нали? Добре. Кой е на ред? Да?
Живея с родителите си в Уестгейт.
- Да, стори ми се, че усетих миризма.
Жалко. Това обикновено дава ефект.
Не, обичам миризмата на фабрика. Мирише на работни места.
И винаги съм имала специална връзка с жителите на Уестгейт.
Продължи, моля те.
Родителите ми се тревожат, че ще затворят захарната фабрика.
Ще бъдем ли добре? Предвид Китай и всичко друго?
"Китай и всичко друго"?
- Децата казват така.
Нали?
- Благодаря за въпроса.
Районът на захарното цвекло ще се справи.
Да. Свободната търговия с Китай ще бъде успех.
Свободата на Фейбан ще си струва цената. Но нека кажа, имайте малко гордост.
Спечелих Фейбан за вас, дадох ви сила.
Не се разпадайте при първото малко препятствие.
Бъдете истински хора. Спрете да се оплаквате.
Оставете ме да си върша работата и бъдете благодарни. Нали?
Добре. Съжалявам.
Не, не се извинявай, скъпа. Не ти се карам.
Добре, кой е на ред?
Но първо, всички ли се забавляваме засега?
Да.
Добре, да чуем друг въпрос. Хайде.
Когато порасна,
искам да стана лекар като вас и...
Съжалявам, но проклет кон?
Всичко опира до това.
Кон. Абсурдно е. Конете се плашат.
Присъщо ми е.
Не, може би аз съм казала на кончето да ритне онази жена.
Троп, троп. Ритник! Да, разбира се!
Нека всички винят мен. Всичко е по моя вина.
Съжалявам, но ако си гигантска бременна риба,
не отивай на протест.
Точно това искат американците.
Искат страх и размирици,
защото военният им бюджет зависи от това.
А вие всички просто им го давате в ръцете.
Както Кеплингър, марксисткият плъх, който крои да забогатее на ваш гръб!
Докато се крие в имението си.
Иска да ни поквари.
Заговорничи, пуска плесен в стените ни.
Опитва се да отрови всички ни.
Съжалявам.
Извинявай, скъпи. Казваше, че искаш да станеш лекар?
Защо някой не й даде кърпичка?
- Медицината...
Видяхме достатъчно.
- ...дава много възможности
на младежта днес.
Но ще трябва мама и татко да ти купуват много неща.
Трябва да е от студения сух въздух.
Какво? Студен ли?
- Горещ, разбира се. Горещият въздух.
Надрусан ли си? Махни се.
Да...
Не съм ядосана. Но вътре беше много сухо.
За това е измервателят на влажността. Твоя работа е, нали?
Да.
И ти казах за дъха. Помниш ли?
Не съм ядосана. Но въздухът беше сух, а дъхът ти мирише гадно.
Дворцовите лекари казват, че инцидентът бил преодолян бързо,
но въпреки кратката медицинска злополука
казват, че присъствалите били очаровани
от представянето на канцлера,
което включваше пламенно осъждане на чуждестранни критици...
Г-жо канцлер.
Не, не, не ставай. Седни. Седни, моля те.
Съжалявам, че мина толкова време. Бях затрупана с работа.
Да, спомням си колко неща може да се съберат.
Така е...
Чай Лапсанг?
- Благодаря, не.
Никога не съм си падала по топла пикня.
Но си добре, нали?
- Да, да.
Изключително добре.
- Страхотно. Браво.
А ти? Виждам, че още отглеждаш този външен вид.
Наболата брада и рошавият дисидентски чар.
Казах на Ники: "Чудя се как се справя той там долу".
А после си спомних,
че стига да има огледало, си в играта.
Щом държиш да знаеш,
напоследък се чувствам малко стар...
и малко самотен.
Но спя много добре.
Мечтаеш си за своя миг на Мандела?
Елена.
- Г-жа канцлер.
Да.
Може ли да попитам защо точно си тук?
Значи не знаеш.
Тук съм, за да те чукам до припадък, Еди.
Ясно.
- Шега е.
Тук съм, за да ти размажа лицето.
- Да.
Ако смяташ, че ще помогне.
- Спокойно.
Отново е шега.
Е...
Чух по радиото
новата ти рязка позиция за Запада.
Развесели ме тази ирония.
Значи ти е смешно?
Нашите американски приятели никога не са харесвали
антиимпериалистичното ми перчене.
Предпочитаха теб, сигурната за тях женска.
Всички помним как се огъваше пред тях, щом получиш чек.
Всичко това вече приключи. Прогоних ги.
Така ли?
- Заради почтените работници.
Старата ти любима тема.
- Да, да. Точно така.
Почтени работници. Като онази твоя горила.
Грубияни като него много те възбуждат, нали?
Не, той...
никога не е бил важен.
Но се справяш прекрасно с малоумници.
Поглъщат всичко от теб.
- А теб те изплюват.
Касапите.
Наистина се хващат на лъжите ти.
Ти, хилав стар паун, с твоята гей книга и чай Лапсанг,
бръщолевещ левичарските си тези.
Не, сигурно трябваше да съм сбъркан като теб.
Пречупените хора обичат себеподобни, нали?
Не зависи от мен, че съм интересна, а ти не си.
Родени са в болка,
а ти превръщаш болката им в гняв, който използваш като сопа.
Блестящо е.
Но сега те обръщат сопата срещу теб. Нали, Елена?
А ти го знаеш.
И си много уплашена.
Затова си тук, глупава кучко.
Да...
Е...
Наслаждавай се на почивката си, Еди.
Къде е семейството ми?
Може би в Лисабон?
Жалко за коня.
Лицето и торсът.
Запазете малко за после.
Добре, прекрасни мои.
Докато представянето на канцлера се посреща с широко одобрение,
чуваме съобщения, че по време на срещата
може да е станала жертва на атака с пулсираща радиочестота.
Според лекари тези атаки причиняват объркване, раздразнение, кървене от носа.
Макар че канцлерът се е възстановила,
ще продължат да я следят медицински експерти,
според които тя едва ли ще страда от дългосрочни последствия.
Ако искате да пратите благопожеланията си на канцлера...
Добре дошъл отново. Ела.
Сядай, сядай.
Да, знам. Изглежда зловещо.
Няма нищо, прекрасни негодници.
Нямахте избор. Хайде, да пируваме.
Виждам, че тази вечер имаме сирене.
Тя е била тук.
- Да. Да.
Пита ли за мен?
Не. Не.
Всъщност не е вярно. Беше споменат.
Така ли?
- Да.
Какво каза тя?
Попита ме дали съм видял касапина й.
Съжалявам, приятелю.
Вярно е.
Касапин съм.
- Не, не си.
Не си.
- Напротив.
Наранил си хора, но...
Какво те накара да правиш след това?
Да нараняваш още хора.
Млъкни.
- Наранявал си хора,
защото си искал да те обича.
Тя ме обичаше.
Съветът ми е...
Откажи се от битката. Просто й сложи край.
Откажи се от нея, като мен.
Разкарай се.
Добре. Добре.
Надявам се, че не си чел още книгата ми.
- Не, разбира се.
Нито дори една страница?
- Не.
Браво на теб.
Вечерта за срещи винаги е била свещена.
Вечер, в който можем да се посветим на най-важното:
семейството.
Кажи "зеле".
- Зеле.
Зеле. Добре, готово.
Изчезвайте. Всички да се разкарат.
Ники, ако бях бременна, не бих отишла на протест.
Все пак всичко може да стане.
Може просто да ме съборят на земята,
или дори да ме изрита кон.
Трябва да пазиш бебето на всяка цена, нали?
Ники?
Губя ги.
Моят народ...
Защото ги държиш на разстояние.
Какво? Не е вярно.
- Напротив.
Какво знаеш?
Спри да се държиш толкова детински, Лени.
За бога!
Протестите са истински.
Китай остави без работа половината Уестгейт.
И ти го знаеш.
Трябва да отидеш при народа си. Там, където живеят.
Не, не. Няма да го направя. В никакъв случай.
Ще съм теб през цялото време.
- Не.
Ще вземем лекарството ти.
- Твърдо не.
Все едно не си напускала двореца.
Не, казах, че не мога!
Трябва да го направиш, Лени!
И можеш.
Повярвай ми, можеш.
Какво ще се случи?
Виж... Ще отидем дотам с колата,
ти ще пуснеш красивата си усмивка,
ще изречеш прекрасните си думи и ще ощастливиш онези нещастници.
А после ще се приберем у дома.
Нали?
Горещо е.
Горещо, горещо...
- Да.
Диазепам, епинефрин...
- Мога...
Нищо не може да ти навреди.
Ники, трябва да вземем още от тези вентилатори.
А това е В12. Благодаря, Рейчъл. Тръгваме.
{\an8}Канцлер Вернам ще се срещне днес лично с представители
{\an8}на съюза на производителите на захарно цвекло в Уестгейт,
{\an8}за да обсъди притесненията на протестиращите.
{\an8}Какво искаме?
- Работни места за Уестгейт!
Кога ги искаме?
- Веднага!
Според източници канцлерът разчита да сложи край на насилието и смута,
наблюдавани на скорошни протести,
и да стигне до плодотворен
и оздравителен диалог с работниците в захарната индустрия.
Сред обсъжданите теми
ще са стратегии за ограничаване на китайската конкуренция.
Канцлерът няма търпение отново
да бъде сред хората от Уестгейт,
които тя отдавна определя като сърце и душа на работническата ни класа.
Съжалявам.
Реших, че ще е по-лесно да се срещнем при мен.
Както виждаш, съм на легло.
Горките Том и Вин.
Вината не е ваша, приятели. Никога не е била ваша.
Успя ли да чуеш новините?
Да. Тя губи.
Да. Среща се с Профсъюза на производителите на захарно цвекло.
Достатъчно отчаяна е, за да напусне илюзорния си свят.
А това, Хърбърт, ми показва...
Благодаря, приятелю.
Ето, вземи си стол.
Това ми показва...
край на играта.
Мисля, че приключи. Смятам, че тя е свършена.
Ние сме още пленници на прищевките й.
Може да умрем с нейния режим.
Но ако оцелеем, ни е нужен план.
"Ние"?
- О, да.
Ние. Заедно.
Аз, с моя опит в канцлерството,
а ти, с твоята...
С твоята непринуденост.
И твоята визия.
Да.
Какво ще направим?
Всичко.
Ще го върнем?
Да.
- Стопанства, фабрики?
Да.
- Поземлена реформа?
Казах всичко.
- И ще държим американците навън.
Да, разбира се.
Какво?
Ще го направим.
Очевидно ще трябва първо да вдигнем някак санкциите
и да стабилизираме пазарите, за да избегнем катастрофа,
но след това - да. Ще държим Америка настрани.
Говориш с много думи.
- Възможно е.
Но давай, надникни в душата ми.
Нямам причина да те лъжа, Хърбърт.
А тя?
Какво за нея?
Какво ще стане с нея?
Не знам защо те вълнува, след като се отнесе така към теб.
Но ще получи справедлив процес.
Така че хората да видят коя е и какво е правила.
Как аз чувствах тяхната болка, а не тя.
И после...
ще си получи заслуженото.
И накрая ще си отиде.
Нали?
АГНЕС И ОСКАР АМЕРИКАНЦИ СМЕ.
ИСТИНСКИ СМЕ. МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ. ГОВОРИ С НАС.
{\an8}СЛУШАМ.
Каква е тази миризма?
Боже! Мирише на свински уретер.
Трябва да сме в Уестгейт.
- Малко ароматно олио?
Да, моля. Благодаря.
Благодаря, любими.
Съжалявам. Климатикът в колата не работи така, като в двореца.
Усилен е до дупка, Ники.
- Така ли?
Няма нищо. Вече си диагностицирал перименопауза, докторе.
Да, предполагам.
Не съм ли отлична партия?
1 часът е. Да чуем нашия канцлер.
Искам да чуя обръщението си.
Може ли да увеличиш радиото?
- По-високо!
Приятели мои...
Любими мои.
Как копнея да съм отново с вас.
За да отговоря на загадката, какво стана с нашата любов?
Оставихме я да се отклони.
Недодялани умове, които се отблъскват взаимно.
Импулсивни.
Когато всъщност искаме да сме споени заедно,
като бебе с майка, кожа до кожа.
УЕСТГЕЙТ
Затова ви умолявам,
не ме изключвайте.
Допуснете ме отново.
Изглеждат щастливи да те видят.
Той изглежда щастлив.
- Не, щастлив е,
защото всички знаят, че аз съм дошла при него.
Поемам дълбоко дъх.
Ще гледам да не вдишвам много.
Госпожо канцлер...
Сайлъс Ганц, президент на профсъюза.
За мен е чест, че сте дошли дотук.
- Моля ви.
Винаги се радвам да бъда сред хората от Уестгейт.
Здравей, Уестгейт!
Николай Вернам.
- За мен е удоволствие.
Първият етап е измиването на захарното цвекло,
после се реже на парченца. Ще ви го покажа в следващия етап.
Миризмата е от съдържанието на водата, извличана от захарното цвекло.
Напомня миризма на кучешко ако.
- Да.
Вече толкова сме свикнали с нея,
че неща, които не миришат на кучешко ако, имат ужасна миризма.
300 000 хектара със захарно цвекло,
от което продаваме над 4 млн. тона рафинирана захар.
Поне това е обичайната ни квота.
Но ако Китай наводнява все така пазара,
фабриката ще бъде затворена до Коледа.
Ако в магазина има китайска захар, която е почти два пъти по-евтина,
хората ще купуват нея, естествено.
- Да, естествено.
Не сме глупави.
Не.
- Но ако фабриката затвори,
не умея да върша нищо друго. Това е.
Освен ако не наемат хора в Гуанджоу.
- Моля ви.
Може ли?
Да?
Преди да продължа, искам да кажа нещо.
Изпитвам дълбоко съчувствие за горката жена и детето,
загинали при протестите и...
Бих искала да ги почета с кратко мълчание.
ПРОФСЪЮЗ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ЗАХАРНО ЦВЕКЛО
Ще предприема серия от обиколки
в страната, за да се погрижа да няма повече кръвопролития.
Освен това ще работим за ограничаването на китайския внос.
Ще се въведат реформи за защита на правата на работниците.
Уестгейт ще се вдигне отново.
Да.
Да.
Канцлер Вернам, нещо дребно от нас.
Просто един забавен подарък.
Захарно цвекло за градината на двореца.
Но ви благодарим от сърце за днешния разговор.
Беше много разумен.
Знаехме, че накрая ще разберете.
Разбира се.
Махни проклетото вонящо
гнусно растения от лицето ми, Ники!
Свържи ме с г-н Ласкин.
Да?
- Остави ние да говорим.
Престори се, че е семейно обаждане.
Бездруго няма да те следят там, където си.
Добре.
Режимът на канцлер Вернам ще бъде свален.
Може би не утре, но ще се случи.
Ако останеш в двореца, със сина ти ще сте в капан.
Трябва да се махнеш.
Наистина ли можете да ни помогнете?
- Да.
Имаме контакти, които ще ви помогнат.
Слушам.
Искаме от теб само информация за вътрешния й кръг.
Дневният им режим, какво ядат, с кого говорят,
къде ходят вечер. Навици, придвижване.
Но можем да го обсъдим по-късно.
Най-важното е да измъкнем теб и сина ти.
Не знам кой сте.
- Моля?
Не знам кой сте.
Предана съм на моя канцлер.
Вие сте демон. Не ми звънете повече.
- Чуй ме...
Какво стана с нашата любов?
Допуснахме да се разсее.
Недодялани умове.
Импулсивни.
Не ме изключвай, любов моя.
Г-н Ласкин.
Открих доказателства за много притеснителен заговор.
Искам да пратите сили за сигурност в офисите на профсъюза
в Уестгейт незабавно.
Пусни ме отново...
Мадам, казвате, че искате да открием доказателства
за притеснителен заговор?
Не, вие го казвате. Не аз.
Значи не казвате да подхвърлим оръжие и пари в офиса им.
Не, вие го казахте. Бяха ваши думи, не мои.
Искам да усетя как ме усещаш...
Ако го направите, протестите само ще се разпространят.
Г-н Ласкин, защо не отидете да защитите страната ни по начина,
който само вие владеете?
Моля те, моля те...
Искам най-сетне да се случи.
Защото...
Сънувам как те чукам.
Мамка му!
Мамка му!
Мамка му...
Ей!
Хърбърт...
Не мога да спя.
Нека да...
Не, не.
Не искам да спя.
Така ли?
Откакто те срещнах...
Когато и да заспя,
за минута, пет минути, един час...
Няма нищо.
Разбираш ли? Празно е.
Няма сънища.
Няма нищо.
Добре.
Какво искаш да кажеш?
Сякаш съм вече погребан.
Хърбърт, разбирам те.
Наистина ли?
- Да. Тя постъпва така.
Имам предвид...
Оставя мозъка без кислород, информация,
всякакъв вид...
обществена реалност.
Това е нейният начин.
За какво говориш, по дяволите?
Добре, добре.
Нетърпелив си.
Нетърпелив си за промяна. Разбирам го. Важи за всички ни.
Не, погледни ме.
Не те обичам.
Не е нужно да ме обичаш.
- Напротив.
Трябва да те обичам.
И бих те обикнал.
Погледни ме.
Но не те обичам.
С вас винаги става същото, нали?
Вече те виждам.
Отказваш да избереш най-доброто за себе си, нали?
Виждам те.
Не мога да ти помогна, Хърбърт, защото не искаш.
Ти и проклетата ти книга.
Може би ако я прочетеш, ще научиш нещо.
Но не искаш да научиш нищо. Не искаш да си помогнеш,
искаш само да живееш в чувствата си.
Искаш само мечтата.
Не. Искам нея.
Да. Да. Касапин...
Определено привлече вниманието й.
Хайде.
Да вървим.
{\an8}След надеждни сведения и местни и централни органи на реда
{\an8}Държавна сигурност е открила
{\an8}тази седмица заговор с ужасяващ мащаб
{\an8}в Националния профсъюз на производителите на захарно цвекло.
Големи запаси от оръжие,
както и значими количества в американска валута
са били открити в офиса на председателя Сайлъс Ганц
по време на целенасочена акция късно снощи.
В отговор канцлерът обяви:
"Цялото протестно движение в Уестгейт
е действало тайно с американското разузнаване месеци наред
в опит да ме свалят от поста ми на канцлер".
{\an8}Вернам - вън!
{\an8}Радикали в Уестгейт се заканват да отмъстят за ареста на Ганц,
{\an8}а източници от армията предупреждават за дълга битка
срещу въоръжени бунтовници, настървени за унищожение.
Вернам - вън!
Насилието ще ескалира все повече.
Да се надяваме.
Нападението на мирни демонстранти ме прави чудовище.
А битката с въоръжени бунтовници ме превръща в защитник.
Агнес.
- Да, мадам.
Трябват ни нови правила.
- Както кажете, мадам.
Никаква западна електроника в двореца.
Само китайска.
Обитателите на двореца не го напускат,
включително ти и Оскар. Заковаваме изходите.
А ако възникне спешен случай с Оскар?
Спешен случай е. Не слушаш ли?
{\an8}Може да предстои гражданска война.
{\an8}Оскар ще бъде с мен непрекъснато. Има риск от атентат срещу семейството ми.
Да, мадам.
Всичко ще бъде наред, Агнес.
- Да, мадам.
Не ми ли вярваш?
Искам да те чукам.
Ей!
Не спирай. Продължавай...
Ела.
- Лени...
Не, не гледай. Не гледай.
Насам.
Ела с нас.
Лени!
От вас зависи да направите нужното.
Как ще постъпите в битката, за да запазите начина ни на живот?
За да докажете любовта си?
Защото, по думите на канцлера ни, само любовта може да ни спаси.
Без любов сме изгубени завинаги.
- Да! Да!
Превод: Christine Balcheva