The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E03 The Heroes Banquet.srt) Свали субтитрите
Още е сурово, трябваше да го оставиш още 2-3 минути.
Запалете огъня, по-бързо!
Продължавайте.
Ален, какво казах? Какво казах?
Три специфични почви от три местни екосистеми.
Това поиска ефрейтора, така трябва да изглежда.
Чухте ли? Трябва ми още.
Боже, не може ли просто да й пробутаме блини?
Да, ако искаш стражата да свири на маримба на топките ти.
Вече не издържам да се обличам като селянин
и да разнасям помия, докато мутрите ми правят колоноскопия с поглед.
Стегни се, Малкълм, за да не те уволнят на обед.
Вдигни ръце.
Да, гъделичка.
- Да.
Наистина го усещам.
- Така и трябва.
Прекрасно.
Какво е това? Не е сварено.
Не, сър, сотирано е в масло.
Абе вие глухи ли сте?
Казах варено със сол. Махнете го.
Махни го, префърцунено френско лайно такова.
Хрупкавото нещо дава доста енергия, нали?
Знам, че звуча като развален грамофон, но сигурна ли си, че е безопасно?
Няма как да е хранително.
Полезно е. Ядяхме го, когато нямахме нищо.
Да, но сега не е така, нали? Всъщност имаме повече от достатъчно.
Точно там е проблемът, приятелю.
"Приятел"? Не съм ви...
- Не, не.
Стига, Ники, вярваме в народните илачи на Хърбърт, нали?
Те ни изцелиха от проклетия мухъл.
После ще прегледаме и останалите, нали?
- Да, подборът на шибаната армия.
Като стана дума, персоналът започна да се изнервя.
Заради уволненията, пардон, заради съкращенията...
Вижда ми се малко брутално.
Чудесно.
Не е добре за морала, нали?
Съжалявам, но не можем да плащаме на мърди.
Трябва да съкратим разходите, никаква тлъстина.
И без пиявици.
Лени, подготвил съм финансовия доклад за преглед. За онова нещо.
За кое нещо?
За нещото. Знаеш, любов моя.
За фонда от Белиз.
Ще го прегледам по-късно, става ли?
Трябва да подготвя рождения ден на татко.
Ще се справиш със заседанието на кабинета, нали?
Разбира се.
Ще ми кажеш ли?
- Какво?
Защо си се облякъл като хилав козар?
Не разбирам.
За бога, Виктор.
Само не казвай, че се правиш на селянин, за да му угодиш.
Не, разбира се.
- Опитваш се да избегнеш уволнението?
Защо не покажеш на ефрейтора и коприненото си бельо, г-н орачо?
Може да му хареса.
Изглеждате превъзходно, ефрейтор.
- Днес аз ще водя заседанието.
Надявам се, че канцлерът е добре.
Нищо й няма.
Радваме се да го чуем, ефрейтор.
Всъщност, имаме подаръче за вас, сър -
украсен със скъпоценни камъни франкски меч,
какъвто историците смятат, че е носил Намереничето.
Не ви ща шибания меч.
- Да, разбира се.
Та...
Канцлер Върнъм ме помоли да ви прочета следното:
"С ефрейтор Зубак решихме да вземем мерки
като продължение на политиката ни за подобряване на живота на трудещите се.
Алчността и чуждите пари трябва да бъдат изкоренени от народопсихологията ни.
Затова ще поемем по нов курс -
широкомащабно прехвърляне на частната собственост
от земевладелския елит на работническата класа.
Трябва да направим реформите колкото се може по-скоро."
Браво, ефрейтор.
- Имате предвид поземлена реформа, нали?
Аз какво казах?
И сте запознати с рисковете на подобна реформа?
Икономиката забавя ход, има недостиг на храна.
Да не стане като в Южна Африка?
Казах, че ще ги направим.
Тогава ще ги анализираме и щом канцлерът ги одобри...
Тя вече ги одобри. Току-що ви го прочетох.
- Да, разбира се, разбира се.
Имах предвид официалното й одобрение.
Започвате да ги планирате веднага, защото така съм казал, ясно?
Да, разбира се, няма проблеми. Съжалявам, ако съм...
Помните ли какво стана с Емил Бартош?
Да, сър, но...
- И това беше само началото.
Много добре, ефрейтор, благодарим ви. Веднага се захващаме.
Е, приятели, да живее потомъкът на Намереничето.
{\an8}Европа
РЕЖИМЪТ
Любими мои, от гордите ни планински върхове
и над полята с разцъфнало захарно цвекло
се носят песните на предците ни.
Те ни зоват
да се върнем към ценностите и традициите, които почитахме.
В обикновените им радости и мъдрост
открихме свещената и очевидна истина:
любимата ни земя трябва да принадлежи на вас.
Съвсем скоро ще сторя това,
което бившият канцлер Кеплингер не успя да направи -
повсеместна поземлена реформа.
Ще ви върна онова, което пъклените олигарси ви отнеха
и ще изкореня селската мизерия завинаги.
Работата ви вече никога не ще бъде недооценена.
Вече никой няма да ни лиши от мечтата ни.
Стоп. Добре ли беше?
Идеално.
- Сигурен ли си?
Да.
- И не твърде откровено?
Беше прекрасно. Трябва да обсъдим финансирането на реформата,
може би ще се наложи да вземем средства от холдинга.
Не, него няма да го закачаме. Благодаря, г-н Сингър. Хърбърт?
Страхотно е, нали? Също като в съня ни, помните ли?
Да. Не. Да, точно като в съня ни. Да.
"Поземлена реформа". Силни думи. Вълнуващи.
Ще пожаля американците, те направо ще откачат.
Не, Елена, вече няма да им цепим басма, разбрахме ли се?
Те вече не съществуват, сега сме само ние и народът.
Разбира се, просто съм дяволита.
Госпожо.
А, ето те и теб, любов моя.
Донесоха ти чая. Да сипя ли?
Лени, мислех си,
че поземлената реформа наистина е голям пробив.
И аз мисля така.
Тя е като Робин Худ.
Виждаш проблема, нали?
Проблем?
Няма как да си едновременно и Робин Худ, и кралят.
Холдингът, Лени.
Мога да съм и двете.
И двете? Не можеш да върнеш земята
и да притежаваш половината от нея.
Ще щипнем само мъничко, всичко е наред.
Не е "мъничко", любов моя.
Тя сигурно няма предвид реформа в буквалния смисъл на думата, нали?
Изобщо не й пука какво има предвид.
Тя ще фалира страната, ако войнствения бик й каже.
Планът беше да го издигнем.
Да го издигнем, а не да го превърнем в шибания Хърбърт Страшни.
Заради него кобалтовите мини бездействат.
Заради него нашият БВП се свива като сфинктер.
Той пропъди американската дойна крава към по-зелените пасища.
И той ще й омръзне, както винаги.
- Ами ако не й омръзне?
Работя по въпроса.
Г-жо, както пожелахте, изготвих пълен доклад
за настроенията в американските медии и разузнаването.
Доминиращата тема, естествено, продължава да е Тайван.
Напрежението ескалира
и Държавният департамент на САЩ се опитва да въвлече Китай в...
Да започнем с Европа, става ли?
Да, разбира се.
Наблюдава се засилен интерес към нестабилните немски пазари...
Не, кажете ми за някой по-близо до нас.
По-близо от Германия? Добре.
САЩ продължават да търсят възможности
за инвестиции във Фейбънския коридор.
Агентите ни в региона следят...
Няма ли отзиви за нас? Никакви изцепки от...
От оная канзаска повлекана?
Как й беше името? Сенатор Холт?
Трябва да кажа, че новата изолационистка политика,
предприета от вас и ефрейтор Зубак изглежда дава резултати.
Напоследък американските медии почти не споменават вас и правителството.
Като че ли са продължили напред.
Както искахте, разбира се.
Да. Разбира се.
Затворете вратата.
Почти честит рожден ден, татко.
Боже, само се виж. Докарали са те като холандска курва.
Ето, тези са мъртви, също като теб. Имате много общо и доста за обсъждане.
Правим поземлена реформа, хич няма да ти хареса, но да го духаш.
О, я не ме гледай така, добре съм, даже съм повече от добре.
Просто не мога да спя, това е.
Поземлената реформа се оказа гениална идея.
Не, не е проява на слабост, нито е досадна.
Грешиш.
Сигурно не ти се вижда мащабна
като мечтите ти за анексия на Коридора.
Боже, колко се заблуждаваше.
Това е истинският свят, татко, порасни най-сетне.
Грешиш и за Хърбърт.
Да.
Имам пълен контрол над ситуацията. Така е.
Какво?
Чувстваш се застрашен?
Защото той е истински мъж ли?
Ти си съсухрено щурче с мънички топки.
Ревнуваш, така ли?
Затова ли се опитваш да ме вбесиш, като мама? Е, няма да стане.
Аз съм имунизирана срещу бащи, надвих те!
Отхвърлям те и те презирам, защото си адски жалък!
Не, не, извинявай, съжалявам, просто...
Да забравим за този разговор, моля те.
Не искам да развалям големия ти ден утре. Съжалявам.
Извинявай, татко.
Загрейте, Елена.
Хайде!
- Добре. Господи.
Раменете - назад.
Хайде, от бедрата, ето така.
Какво има?
Нищо, просто...
Добре съм, просто съм малко уморена.
Всичко е наред.
Малко сте уморена?
По-рано днес...
...говорих с татко и...
После обаче се замислих...
Наистина ли се нуждаем от поземлена реформа?
Да, мисля, че се нуждаем,
просто...
Не искам да разхлабваме хватката.
Да, мисля, че ще се получи.
Да, харесва ми.
Боже, какво правиш?
Елате тук.
- Какво?
Елате тук, на пода.
Застанете до вентила.
- Ръката ми!
По-близо до вентила.
Застанете до него!
До него! Дишайте.
Хайде, вдишайте шибаната отрова!
- Не мога!
Хайде!
- Не мога.
Съжалявам.
Не мога. Не мога да го направя.
Не можете, защото не сте се изцелили.
Умът ви още боледува.
Отровата не е в двореца, а в ума ви. Изхвърлете я.
Изхвърлете я цялата, кажете ми всичко.
Какво криете? Кажете ми всичко.
Господи. Всичко?
Знам ли, мамка му. Откъде да започна?
Проблемите са навсякъде, в...
Така.
Черната каса в Белиз, държавната банка, холдинговата компания.
Имаме над милиард в активи
на мое име, на името на Ники и на партньорите.
Хиляди и хиляди парични потоци,
присвоени от местните бизнеси, ферми, пенсионни фондове.
Неща, които никога не бих могла да обясня.
Сътворих голяма бъркотия. Съжалявам.
Ето...
Заболя ме.
Поезията винаги е била живецът на всяко гражданско общество.
С благословената помощ на нашето правителство
тези поетични центрове ще бъдат фонтаните,
от които националният ни дух ще утолява жаждата си с големи глътки.
Какво?
Какво е станало, мамка му?
- Тя е добре.
Какво стана, Елена?
- Добре съм, скъпи,
просто тренирахме и се престарах.
Това е неприемливо, ефрейтор, не бива да я изтощавате.
Тя не се храни добре.
За първи път в живота си се храни добре.
- Добре съм.
Просто се подхлъзнах.
Подът на гимнастическия салон е като шибан гръб на делфин.
Извикай Агнес да приготви свястна вечеря на канцлера.
Абсурд.
- Вижте, ефрейтор,
тези няколко месеца бях доста търпелив с вас
и мисля, че и двамата се справихме
с възможно най-малко търкания при дадените обстоятелства.
Вие обаче застрашихте здравето и щастието на жена ми.
Не, тя е здрава и щастлива, за разлика от вас.
Моля?!
О, престанете!
Изтощена съм, защото не мога да спя.
Не можеш да спиш? Та ти си като котка на коча трева!
Тя не може да спи.
Вярно е, защото все се въртиш, Ники.
Заради неволните ти конвулсии.
Как да спя, като все риташ?
Защо не ми каза?
Съжалявам, просто... Поговорихме си
и може би трябва да пробваме да спим една нощ в отделни стаи.
Как така?
Трябва да се възстановя, Ники.
Не разбирам. Имаш предвид само тази нощ ли?
Да, само за една нощ или за няколко.
Идеята твоя ли е или негова?
- Наша е.
Просто Хърбърт го предложи и се съгласих.
Как мога да помогна, г-жо?
- Здравей, Агнес.
Питаш как би могла да помогнеш?
Да, ефрейтор, кажете ми.
- Ще ти кажа.
Ще ми се да те провеся през прозореца за глезените!
Боже.
Какво ви тревожи, сър?
Елена за малко да умре на пързалката, която наричаш салон.
Хърбърт, моля те, аз...
Няма проблеми, госпожо.
Ефрейтор, уверявам ви, че гимнастическият салон,
както и всеки сантиметър от двореца
се поддържат спрямо стандартите, които винаги спазваме,
а те са възможно най-високите.
Наранете я пак и ще ви пратя в зоопарка за храна на лъва. Разбрахте ли?
Да, ефрейтор, мисля, че се разбираме много добре.
{\an8}Нима ще го позволиш?
- Вън!
Боже, всички вън, моля ви. Тази вечер ще си легна по-рано.
Честит рожден ден, Джоузеф Питър Върнъм
Така, моля всички за внимание.
Изслушайте ме. Добро утро.
Госпожата и Зубак пожелаха в менюто за тържествената вечеря
да има предостатъчно блюда с богата хранителна стойност.
Моите съболезнования за телта ви за разбиване.
Оставете ги за 2-3 минути.
Продължавай. Още.
Хапчетата на Оскар свършват.
Знам, но не мога.
Питър, хапчетата ми трябват.
Ако се отклоня от новата терапия, до вечеря той ще ме е тикнал в затвора.
Съжалявам.
Готово. Може би още малко насам.
Не, надясно, малко надясно.
Надясно ли?
- Престани, стига.
Само се шегувам.
- Недей.
Китката още ли те боли?
Малко.
Нашият приятел диазепамът може да облекчи болката.
Не, Ники, Хърбърт вече ми даде от онази тинктура.
И тя върши страхотна работа, нали?
Престани.
Ще те чакам долу.
Кои са всички тези хора, мамка му?
Редно е на тържеството да има истински хора,
а не някакви надути тъпаци,
затова си позволих да поканя хора от провинцията.
Това е страхотна възможност.
За какво?
Нали знаете, да им кажете.
Какво да им кажа?
- Онова, което казахте на мен за парите.
Да ми кажа?!
Да, не е нужно да е в детайли,
просто им кажете, че сте сбъркали, че сте крали от тях
и съвестта ви ще е чиста.
Не, не, не.
Не мисля, че ще го направя.
- Защо?
Ами...
Просто поводът не е подходящ.
Нали? Все пак празнуваме. Да, точно така.
Елена...
- Да седнем ей там.
Добре дошли, много се радвам, че сте тук,
защото вие сте истинските хора
и баща ми би го оценил по достойнство.
Е, рожденико, днес навършваш 83 г.
Поздравления.
Татко, и двамата знаем, че все още си до мен.
Така че, честит рожден ден и...
...да го празнуваш още много години.
Благословени да сте, че сте с нас. Да.
Здравейте.
Не ме бива много в речите, но...
Народът ни има един тост.
"Строй го колкото щеш високо,
но го строиш с нашата земя."
За нашата земя!
За нашата земя, да, и бих искал да добавя...
Пардон, бихме искали да добавим,
че ужасно съжаляваме за всичко, което са ви отнели -
земята ви, домовете ви, парите ви!
Честит рожден ден,
честит рожден ден,
честит рожден ден, скъпи татко,
честит рожден ден!
Честит рожден ден, татко.
Знам, че вчера казах някои неща,
които не бяха много мили
и само исках...
Само исках...
- Затвори си шибания плювалник.
Извинявай, аз...
- И стига си се извинявала.
Добре.
Тия свини може и да те наричат "канцлер", но знам каква си всъщност.
Кажи ми каква съм.
Банална, некадърна политическа курва без принципи.
Жалка фигурка, лишена от визия, която лесно манипулират.
Ти си само едни цици без гръбнак, също като майка си.
Да, знам.
Боже, не можеш ли да говориш като хората?
- Недей така, татко, старая се.
Винаги просто лягаш и го поемаш, нали?
Точно затова американците те обичаха.
Сега ще поемеш ли и неговия?
Той те принуди да му духаш, нали?
Отговори, кучко грозна.
Ти наистина си жалка.
Послушай ме.
Бъди дръзка.
Поне веднъж в безсмисления си живот сграбчи историческия момент.
Да, ще опитам, обещавам. Обещавам, татко.
После имам съвещание за поземлената реформа.
Ще ви информирам за всичко след него.
Мисля днес да присъствам.
Агнес, кажи на г-н Ласкин да ме уведоми, ако обичаш.
Добре, госпожо.
- Благодаря.
Е, започваме. По конете, шибаняци.
Мисля, че го разбрах.
Да, точно така.
Идеята май е страхотна.
Да бе - народна собственост, затлачена икономика, празни магазини.
Ще се превърнем в бяло Зимбабве.
Но ако някой има лятна вила на езеро Обер
или нещо такова, няма да бъде национализирано, нали?
Г-жо канцлер, ефрейтор Зубак, радваме се, че сте тук.
Подготвихме за вас планов конспект
относно обявяването на това, което наричаме
"Програма за аграрна реформа и развитие "Върнъм".
Ако желаете, хвърлете един поглед на конспектите пред вас.
Бихме искали да започнем с първи параграф: експроприация на фермите.
Пригодихме мярката спрямо настоящия ни бюджет.
Министър Сингър, бих искала да започнем с друго.
Добре, госпожо. С какво искате да започнем?
Със самата земя.
Ясно. В смисъл на?
Да я подсигурим.
Да я подсигурим?
Няма как да реформираш земята, ако не си я подсигурил.
Разбира се, госпожо. В смисъла на наказателния...
Най-важният приоритет е да защитим сигурността и автономията на народа.
Единственият начин да подсигурим суверенитета си
е програма за обединение с нашите фейбънски братя.
Обединение?
Мисля, че то би могло да породи коментари
от страна на нашите американски приятели, нали, г-н Ласкин?
Госпожо, надявам се, че докладът ми не е причината за този извод.
Не, нищо подобно.
Допускам обаче че работата ви ще стане доста интересна.
Какво...
- Нашият план, драги:
да си върнем откраднатото.
Което би било невъзможно
без повторното ни обединение с коридора Фейбън. Нали?
Чудесно. Така е по-ясно. Всъщност този е единственият начин.
Госпожо, ако предлагане анексия на коридора Фейбън,
съм длъжен да ви предупредя много да внимавате.
Нямаме разработени планове,
инвазията ще е напълно импровизирана.
Никой не знае как ще реагира НАТО,
а ако миротворческите части в зоната отвърнат на огъня,
ще настане касапница.
Г-н Ласкин, никой не предлага инвазия.
Никой.
Това просто е призив за мир и обич към сънародниците ни зад граница.
Но, госпожо...
- Продължаваме нататък.
Какво ще кажете мобилизацията да започне в края на седмицата?
Звучи постижимо, нали?
А, Хърбърт, ще те пратим там.
И ще ти дадем нова титла от рода на "Капитан на фейбънската свобода".
Да, нещо такова, нещо забавно, хапливо.
Разбрахме ли се? Чудесно.
Любими мои, най-сетне настъпи величавият час,
{\an8}когато се сбъдна съкровената ни мечта.
{\an8}Изглежда часът на разплатата дойде за всички,
{\an8}които мечтаеха за самоопределението на Фейбън.
Изпратих върховни емисари,
както и капитана на фейбънската свобода Хърбърт Зубак,
да се постараят да си върнем земите на предците ни изключително внимателно.
{\an8}Канцлер Върнъм и поддръжниците й отдавна ламят
{\an8}за тези 2072 кв. км планинска етническа територия.
{\an8}Режимът на канцлер Върнъм внимателно описа операцията
{\an8}като "законна анексия".
Предизвикателният ход на Върнъм...
Няма как да отрекат тези кадри с необозначени МПС,
които нахлуват в Коридора.
Това си е откровена окупация.
Не е окупация, приятели мои. В този момент
Фейбънският парламент гласува единодушно за обединението.
Източници твърдят, че само 12 дни след незаконното нахлуване в Коридора,
{\an8}фейбънските законодатели са принудени под дулото на оръжието
{\an8}единодушно да одобрят анексията и да я узаконят.
Белия дом реагира мълниеносно като нарече инвазията
"трагична атака срещу самоопределението на фейбънци
и подигравка с миротворческите усилия на НАТО."
Събитията от тази седмица в Коридора
изтъкват важността на трансатлантическото партньорство.
{\an8}Канцлер Върнъм го нарича "обединение", но всички знаем каква е истината.
{\an8}Тя превзе територията незаконно и ще си понесе последствията.
Отколешната мечта на Върнъм да си върне контрола над Коридора
най-сетне се сбъдна.
Повечето от нас смятат, че обединението с нашите братя и сестри
трябва да се отпразнува подобаващо.
Какви обаче ще са дълготрайните ефекти върху ико...
Седнете, седнете.
Радвам се да ви видя, добро утро.
Г-жо канцлер, военната операция от миналата седмица във Фей...
Военна операция? Не.
Нека не използваме такива определения.
В Коридора не беше изстрелян и един куршум
и нямаше никакви жертви.
Г-жо канцлер, доколко обединението нарушава международните споразумения?
Споразуменията, които споменавате, са архаични и затова - незаконни.
Ние само сбъдваме мечтата си.
Нашата мечта за нова Европа без ограничения и жестокост.
Уверявам ви, че действията ни зачитат закона напълно.
Следващият?
- Г-жо канцлер?
Да?
Обмислихте ли всички възможни рискове
от икономически санкции, отмяна на визите?
Питахте ли САЩ дали са обмислили вероятните рискове
за операциите им в Афганистан, Ирак, Йемен, Либия, Индонезия, Ц. Америка
и навсякъде другаде по света?
Те костваха живота на хиляди,
но ООН не ги санкционира.
Питахте ли ги за това? Едва ли.
Г-жо, акциите на борсовия пазар достигнаха рекордно дъно.
Да, парите обичат тишината, а в момента е доста шумно.
Някогашните приятели отвъд Атлантика вдигнаха този шум.
Щом те се успокоят, ще се успокоят и пазарите.
Да, но...
- Отговорих на въпроса,
нека довърша. Приятели,
понякога се налага да избираме най-трудния път.
Избрах най-трудния път в името на свободата.
Г-жо канцлер?
- Благодаря ви.
Какво е това?
Представям ви крайъгълен камък от манастира "Света Троица".
Той е древният духовен дом на братята ни от Коридора.
Навремето простите селяни воювали да си върнат реликвата
от елитните земевладелци.
Също като в съня ни, Елена.
Ами това е... прекрасно.
Благодаря.
Трябва да се заемем и с останалото възможно най-скоро.
С останалото ли?
Да, с нашата мечта за поземлена реформа.
А, да, да.
Разбира се. Трябва да й осигурим най-голям шанс за успех.
Кога?
- Когато нещата в Коридора поутихнат.
Сега значителна част от бюджета ще отиде за помощ на Коридора.
Трябва да отделим средства и в случай, че последват санкции.
Тогава кога ще сбъднем мечтата си?
Това е нашата мечта.
Останалото ще го предвидим за бюджета догодина.
Или за следващата.
- За следващата?
Не можем да си позволим нехайство. Поземлената реформа е твърде важна.
По дяволите.
Какво искаш, мамка му?
Казаха ми да ви го донеса.
- Какво е това?
Дрехите, които тя иска да носите довечера на банкета.
Трябва да изглеждате добре на тържеството.
- Няма да нося тая простотия.
Тя настоя, ефрейтор, така че...
Стига си ме наричала така.
Да ви помогна ли?
Спокойно, там има резервни потници за вас.
Защо си толкова мила с мен? Тъпо е.
Просто си върша тъпата работа.
Ура за героя победител.
Да бе.
Усмихвате се?
Целият Запад здраво ще ни го начука със санкции,
а вие се усмихвате.
Вижте, споделям притесненията ви,
но признайте, че планът ни да елиминираме ефрейтора сработи.
Планът, сър, беше да върнем обичайното състояние на нещата.
Сега те определено не са в обичайното си състояние.
Предполагам, че умът ми го разбира,
но, трябва да призная, че сърцето ми странно пърха.
Мисля, че неизбежният крах на икономиката ни
е леко по-важен от интимния ви живот, сър.
Не смятате ли, че ще преживеем някак си санкциите
с нашия нов трети план?
А, да, Китай.
Студената и безсърдечна суперсила, която ще реши всичките ни проблеми.
Стига с тези мрачни мисли, Ласкин, време е да се забавляваме.
Страхотна униформа, ефрейтор.
Запомни: ако ти стане лошо,
просто ме потърси, разбра ли? Потърси ме.
Усмихни се, миличък.
Ела и седни до мен. Точно така.
Да очаквам ли присмех за моя сметка?
Може би.
Той какво прави тук?
- Наздраве, скъпа.
Добър вечер!
Добър вечер, добър вечер!
И добре дошли на всички на нашия Банкет на героите!
Тази вечер отдаваме почит на нашите герои
и празнуваме обединението с нашите фейбънски братя!
Та, въпросът е: готови ли сте за парти?
Да!
Госпожо, ще държа бордото под око,
НАТО може да го отмъкнат преди антракта.
Всички добре сте се издокарали и изглеждате страхотно.
Я, кой е там? Емил Бартош.
Изглежда, че придружава внучка си.
Тя на колко години е, ако смея да попитам?
Изглежда на възрастта, на която децата се радват на сладолед и понита.
Нека обаче си представим как се чувства горкият и стар Кеплингер.
Бъдете сигурни, че той гледа банкета ни,
знаете, че го гледа от там, горе, в планинското си имение
и рони сълзи в шардонето си.
Е, г-н бивш канцлер, естествено е да мразите обединението,
разбрахме го след първите ви два развода.
Приятели, да се замислим за секунда
какво става извън тези четири стени в момента -
безсмислено, ненужно, прахосническо и скъпо начинание,
което ще се влачи с години.
Имам предвид националните поетични центрове, разбира се.
О, боже, г-н Върнъм не изглежда много доволен.
Беше безобидна, стига.
- Ако материалът не ви харесва,
напишете поема по въпроса.
Г-жо канцлер, г-н Бартош би искал да обсъдите китайския въпрос.
После, после.
Той е съпруг на канцлера, но знаем кой носи панталоните.
Какъв китайски въпрос?
Предполагам, че иска да обсъдим накратко нещо, свързано с Китай.
Аплодисменти за специалните ни части, за ВВС, за тайните служби!
Никълъс, трябва да ви представя нещо.
Не знам дали все още приемате творби,
но литературната ми сътрудничка ще я донесе.
Благодаря, благодаря.
Тя звучи така:
"Имало едно време мъж тъй напет
и със занаят тъй проклет.
Той живеел в палата,
драпал се между краката
и крещял: "Дядо ми е Намереничето!".
Оскар! Всичко е наред! Дишай дълбоко.
Разкарай се.
- Опитвам се да помогна.
Добре си, мама е тук.
Не, това е просто шега.
Всичко е само шега.
Да, само шега.
Утре не забравяй банкерите и зоопарка.
- Да, да.
До утре.
- До утре. Лека нощ.
Е, наистина ми беше приятно.
Беше леко скърпено,
но комедиите са такива, никой не го бива в тях.
Изглеждаш изморен.
Изморен ли си?
- Не.
А си само малко кисел?
Добре.
Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм.
Аз пък не съм сигурна, че ти вярвам. Вечерта беше тежка.
Какво беше това? Винаги ли го правиш?
- Кое?
Да смъркаш. Вече смъркаш.
- Какво?
Ами нали знаеш...
Така ли?
Не го ли забелязваш?
Не.
Как може да не го забелязваш?
- Не знам.
Не забелязваш нещо, което правиш неколкократно, което преди не си правил?
Не мисля, че смъркам.
Смъркаш, току-що ти казах.
Пречи ли ви?
Не, не ми пречи.
По-скоро се дразня, че не си признаваш, но...
Значи ви дразня?
- Не съм казала такова нещо.
Но така се държите.
Така ли се държа? Кога?
Тази вечер. Сега.
Тази вечер почти не те забелязвах.
Точно това имах предвид.
Защото празнувах със страната и народа си.
Винаги ли трябва да ти обръщам внимание?
- Защо ще се срещате с Бартош?
Може и да не се срещнем.
Отговорете ми.
Защо ще се срещате с Бартош?
Защото той има право да върти бизнес, а бизнесът му е важен за страната.
Не, този човек не е важен за нас. Изобщо.
Е, просто ще си сверим часовниците.
- За какво?
За някои неща.
За Китай ли?
Може би, вероятно. Има и такава възможност.
Ще говорим за търговия с най-голямата нация на света, която е наш приятел.
Това престъпление ли е?
"Строй го колкото щеш високо, но го строиш с нашата земя."
Колко сладко.
Майка ти го е пяла в полето с цвеклото ли?
Не, Елена. Погледнете ме. Говорим за нашата мечта.
За твоята мечта.
Какво?
- Говорим за твоята, не за моята мечта.
Аз не мечтая.
Боже, толкова ли е шокиращо?
За бога, вземи и порасни.
Може и да мечтая понякога, но не помня за какво.
Аз помня.
Да, помниш. Твоите мечти са детски.
Какво?
Ти не си невероятно умен, нали?
Моля?
Едър си като бик, но всъщност си бебе.
Баща ви винаги е знаел, че сте слаба.
Горкото бебе бик.
Крадете пари от бедните и го криете.
Погубили сте душата си.
Бас държа, че мечтаеш да ме изчукаш, нали?
Да, така е.
Мечтаеш да ме изчукаш.
Аз обаче не си мечтая за подобно нещо.
Преди беше по-забавен.
Сега си досаден.
Не можеш да го отречеш.
Кое?
Че си мечтаеш да ме изчукаш.
Не сте съсредоточена.
- Продължавай да ломотиш, биче.
Не ме наричайте "биче"!
Не съм биче, ясно ли е?! Погледнете ме! Не съм шибано биче!
Не, ти си касапин.
Мамка му!
Ще ти го начукам.
Те нямат представа, че...
Празненствата по случай анексията предизвикаха международно възмущение
Благодаря ти, Агнес.
Бих искала да поговорим за нещо, г-жо.
Да, за какво?
Илачите, предписани от бившия началник на здравето и сигурността
не вършат работа.
Оскар отново има пристъпи.
Какво?! Агнрес, защо не ми каза?!
Съжалявам, но исках да бъда откровена с вас.
Радвам се, че си откровена с мен.
Като майка с майка.
Разбира се, ще подновим предишната терапия на Оскар незабавно.
Благодаря ви, не знаете колко много значи това за мен.
Но съвместното родителство значи откровеност.
Премълчала си за състоянието на Оскар,
което ме кара да мисля, че не си имаме доверие, Агнес.
Мисля, че ще е най-добре за Оскар
да остане тук, при мен, за да надзиравам лечението му.
В момента ти нямам вяра, Агнес.
Убедена съм, че разбираш колко ме разочарова.
Да, аз...
Благодаря ти.
Свободна си.
Превод: Orlin Vassilev