The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E01 Victory Day.srt) Свали субтитрите

The Regime - Season 1 (2024) (The Regime S01E01 Victory Day.srt)
Централна Европа
{\an8}Близките на жертвите на Касапите от мина 5 осъждат насилието
Какво му е?
- Нищо. Дадохме му успокоително.
Не е опасен, нали?
Това вече е ваш проблем.
- Мамка му.
Добре, водете го.
По-живо, речта й започва всеки момент.
Как ти беше името, ефрейтор?
- Зубак.
Твърди гласни.
Отвратително.
Как е малкото ти име?
Хърбърт.
- Хърбърт.
"Хърбърт Зубак", направо да ти се преплете езикът.
Извинявай за бъркотията. Шибани строители.
Бих могла да ги разстрелям всичките, ако имаш някакви идеи.
Здравей, скъпа.
Не обръщай внимание на вонята.
Дезинфекцират за трети път за няколко месеца.
Това да не ви е хан?! Вървете долу при колегите си.
Високата и страшна жена е Сюзън Гоин, финансовата министърка.
Ниският и космат мъж е д-р Кършоу, личният лекар на канцлера.
Облечете му куртката.
Боже, той е впрегатен кон.
Няма да изкара и седмица.
Добре, сядай.
Така.
Добър ден.
На себе си ли си?
Трябва да ти кажа, че бях твърдо против твоя избор,
защото ни създаде много ядове с твоето "първо стрелям, после питам".
Канцлерът обаче настоя, затова си тук.
Подписа всичко, нали, Агнес?
- Да.
Добре.
Та, откъде да започнем?
Да речем, с влагата, нали?
Моля?
- Слушай внимателно.
Какво знаеш?
Чуваш ли ме изобщо?
Знам само, че съм преназначен.
Да.
Мамка му.
Работата е там, че имаме проблем.
По-точно казано, спори.
- Спори.
Спори?
- Стахиботрис атра.
Микотоксини.
- Опасни алергени.
Канцлерът ги забеляза. Навремето е била лекар, помниш ли?
Проблемът е много сериозен.
- Много.
Естествено, ние го ограничаваме.
Да, всъщност, не, не.
Работим върху ограничаването на проблема.
Затова ремонтират двореца, изхвърлят всичко,
дезинфекцират го и т.н.
Разбираш колко голям е проблемът, нали, ефрейтор Зубак?
Осъзнаваш ли, че е съвсем реален за канцлера?
Тя е в опасност?
Да, в доста голяма опасност.
Ще се справим.
Ще говориш с канцлера, нали? Готов ли си?
Сега ли?
- Да, сега.
Добре. Ела.
Не дишай към нея.
Запази спокойствие.
Не повръщай.
Влезте.
Ефрейтор Зубак, г-жо канцлер.
Да.
Благодаря, Сюзън.
Съжалявам за предохранителните мерки.
Добре ли си?
- Да, шефе.
Сигурен ли си?
Понякога прекаляват заради мен.
Не се притеснявай от тези хора.
Разбрах, че си от Уестгейт.
- Да, шефе.
Земята на захарното цвекло. Смайващо място.
Не бих казал.
Родителите ти?
Мъртви са.
И моите. Оставете ни насаме.
Седни.
Прости грубостта ми,
но знаеш ли защо те избрах?
Не, шефе.
Искам момче от мина 5.
Няма от какво да се срамуваш.
Протестантите се държаха като зверове, вие, войниците, просто реагирахте.
С право ви пратих в тази мина, каквото и да говорят критиците ми.
Не е редно да ви наричат Касапите от мина 5.
Не ме интересува, знам истината.
В теб се крие свестен човек, който заслужава обич.
Благодаря, шефе.
Най-странното е, че имам чувството, че сме се срещали и преди.
Нещо от рода на дежавю.
Или сме се срещали в някой сън.
Така ли е?
Не мисля, шефе.
Обясниха ли ти задачата?
Не, шефе.
Хубаво.
Така е по-добре.
Т.нар. "експерти" знаят по-малко от обикновените лайна като нас. Стани.
Това е хидрометър. Той измерва влажността във въздуха.
С него ще разбираш дали около мен има плесени.
Ще ме следваш навсякъде и ще правиш измервания, разбра ли?
Мисля, че да, шефе.
- Добре.
Бих казала, че сме създадени един за друг, нали?
Вече можеш да си вървиш.
Благодаря, шефе.
Ефрейтор...
Концентрация.
Постарай се да бъдеш концентриран.
Ще се опитам, шефе.
Благодаря ви.
Да.
Ами, това беше всичко.
О, не, не правим така.
Трябва твърдо да противостоите на всеки,
който се опита да се здрависа с канцлера. Ясно?
Това е много важно.
Извади голям късмет, касапино.
Да вървим.
Дезинфекцията на двореца щяла да отнеме години.
Господ да ни е на помощ.
Пристигнахме.
Това е новият ти дом.
Започваш рано сутринта.
Сега ще научиш наизуст разположението на приземния етаж и графика за утре.
Някой ще ти донесе нещата.
Имаш ли лични вещи?
Ей, ти!
Цял живот се грижа за тая купчина сгурия, така че не я замърсявай.
И инвестирай в овлажнител,
защото обезвлажнителите съсипват кожата.
Ще се видим ли в сънищата ми?
{\an8}Обръщение на канцлера към нацията
Преди седем години
победихме канцлер Едуард Кеплингър и неговите радикали
на свободни и честни избори.
Празнуваме точно тази победа.
{\an8}Станах ваш канцлер с натежало сърце.
{\an8}Знаех, че тежката работа по смазването на провалената държава
ще погълне цялото ми време и ще ми пречи да бъда с вас
и да ви водя.
Сега обаче ме изпълвате с цялата обич, която ми е нужна.
Затова благославям всички ви.
Благославям и нашата обич.
Завинаги.
{\an8}Европа
РЕЖИМЪТ
Ало?
Ставай.
Имаш 20 минути. Честит Ден на победата, касапино.
Честит Ден на победата, Хърби.
Да вървим.
Запомни ли плана на етажа?
- Мисля, че да.
Тя мрази съмненията.
Карта ли ти трябва, глупако? Върви при екипа си.
Ако минава край теб, задържаш дъха си, ако ти говори, покриваш уста с ръка.
Яж често ментови бонбони. Ако надуши плесен, кажи, че и ти я надушваш.
Как е тя?
Каза, че наденицата приличала на чеп на павиан.
Нещо против готвачите да я изядат?
- Не, но стражата да не го вижда.
В какво настроение е?
- Пет от десет.
Десет е добро, така ли?
Има ли значение дали е пет или не?
Ела и застани при тази стена.
По-живо.
Елементарно е.
Вървиш до нея и измерваш относителната влажност.
Какво значи тази цифра?
Значи "не задавай въпроси и бъди на ниво,
иначе ще свършиш като предшественика си."
Отворете и вървете пред мен.
Как сме?
- Много добре, шефе.
Не, уважаеми, каква е влажността?
31%.
Първо - оранжерията, с г-н Баскин, шефът на тайните служби.
Днес ще се сблъскаш с цял супник червеи, познати като "бюрокрация". Бъди готов.
Честит Ден на победата, г-жо.
41%.
Ето и най-новите разузнавателни данни.
Източниците ми в плановия отдел подозират,
че търпението на министър Гоин се изчерпва,
докато ви чака да финализирате кобалтовата сделка със САЩ.
Ако решите да я сключите,
американците ще искат допълнителни гаранции
заради проблемите с мина 5.
Минаваме на данните от двореца.
Клюки за апетита ви.
А, и да ви напомня,
че съпругът ви днес има интервю с "Воуг". Предполагам, че ще искате наблюдение.
Госпожо?
Днес по-добре ли се чувстваш?
- Да, шефе.
По-концентриран ли си?
Мисля, че да.
Чудя се докъде стигнахме снощи.
Моля?
Мястото, където се срещнахме, къде беше?
Снощи ли?
Да, любов моя, в нашия сън.
Не помниш ли?
При захарното цвекло.
А, да, точно така.
При захарното цвекло.
Беше прекрасно, нали?
Тя се качва.
Роклята?
Зелена.
Трябва да е зелена, нали?
Боите се от цвета на плата?
Наистина сте хленчеща вулва, г-н Шиф.
А вие какво очаквахте?
От месеци изобщо не ме е поглеждала.
Считайте се за късметлия.
Дясната ръка поема ударите.
Забелязахте ли как пренебрегва фаворитката си,
нашата дама на свиващия се БВП?
Липсата на самоувереност подхранва завистта, г-н Сингър.
Боже.
Така. Започваме.
Все едно куче използва калкулатор.
Покани я, касапино.
Бонбоните, дишането, устите затворени.
Честит Ден на победата, г-жо.
Моля ви, нека да започваме.
Тези брифинги трябва да са по-кратки.
Прелест.
Имам предвид, че цветята са прелестни.
Да. Така.
Тексасците.
"Биокон".
- Да.
Довечера Ричард Кайзър, изпълнителният директор, и жена му
ще бъдат на вашата маса.
- И, както знаете,
ще бъде чудесно, ако сключим кобалтовата сделка.
Мислите, че се мотая,
така ли, Сюзън?
- Разбира се, че не, г-жо.
Кажете си го направо.
- Както знаете, г-жо,
отчаяно се нуждаем от инвестиция
и няма защо да ви напомням, че ако одобрите сделката...
Може пък да съм размислила.
Нещо против? Не ви настъпвам по пръстчетата, нали?
Не, но икономическият ни растеж се забавя и трябва да намерим...
Аз да не съм тяхна държанка,
че да им давам правата за кобалтовия добив?
Ще излезем първи слабаци.
- Съгласен съм.
Винаги сме се славили с великата си независимост.
Да оставим Америка да използва ресурсите ни за техните електромобили и лаптопи...
Не става дума за това, нали?
- Моите уважения към г-н Сингър,
но народът иска растеж.
А вие знаете какво иска народът, нали, Сюзън?
Чувате го как пъшка от имението си, а?
Г-жо, фактите и цифрите настрана,
но колкото по-скоро сключим сделката,
толкова по-бързо ще можем да инвестираме в главните ни приоритети.
Например, да направим двореца безопасен, да направим въздуха безопасен за вас,
да ви защитим.
Да.
Ами...
Да видим какво ще стане.
Отпред, пред мен. Не толкова близо. Спазвай дистанция.
Тук внимавай.
Не му позволявай да ме докосва.
Влагата?
21%.
{\an8}Ето тук.
{\an8}Джоузеф Питър Върнъм
Банални цветя за Деня на победата.
Виж, татко,
не се чувствам глупаво, че празнувам, ако това си мислиш.
Ти мразеше тържествата, но аз не ги мразя.
И всяко момиче обича да се гласи.
Наистина ме обичат, много повече, отколкото обичаха теб.
Може би затова станах канцлер,
за разлика от теб.
Мислил ли си по въпроса?
Ти просто си една стара и глупава черупка.
По теб вече има и петна.
Това е нещо ново.
Леопардът сменя петната си.
Разбра ли я? Много е смешна.
Направо е истерично смешна.
Е, приключихме ли? Да?
Добре.
Всичко ти най-хубаво.
Поемете си дълбоко въздух още веднъж.
- Тази седмица е по-зле.
Влажността пак се е покачила.
Опитайте се да се отпуснете.
- Знаех си.
Как да се отпусна, като навсякъде има плесен?
Както знаете,
заради алфа 1-антитриспиновия дефицит, наследен от баща ви,
сте силно застрашена от белодробни болести, но правим всичко възможно да...
Не е достатъчно!
Надушвам гнил въздух във всяка шибана стая!
Хапчетата ми!
- После,
преди банкета.
Кислородът - на 90%, под налягане.
Увеличи го!
Разбира се, обичаме списанието и Америка.
Винаги сме имали силна връзка.
Определено.
Самият аз съм французин, но домът ми е там, където е Елена.
Партнираме си с приятелите ни от НАТО, които споделят любовта ни към свободата.
Да поговорим за свободата.
- На драго сърце.
Амнести Интърнешънъл твърдят, че правителството на жена ви
"извършва физическо и електронно наблюдение над поданиците ви."
Прозвуча малко прекалено за модно списание.
Истината е, че приемаме много на сериозно разпространението на дезинформация.
В този смисъл...
Ясно, но в контекста на...
- Наблюдение? Не.
Не, за бога.
Но признавате, че все пак има някакво наблюдение.
Каквото има и във вашата страна.
Иначе, не.
Демокрация не се създава изведнъж.
А сега сме по-близо до нея от всякога.
Как ще коментирате безредиците в мините?
А, да, проблемът с мина 5.
Той беше изолиран инцидент,
само една мина, където нещата малко се разгорещиха.
Ако ми позволите,
{\an8}бих искал да се върнем на моята НПО за национална поезия,
която...
Сражават ли се, миличък?
Да.
- Добре.
Влез.
Ордьовърът за тържествената вечеря, госпожо.
Приключихме, благодаря.
Не, без сьомга. Сьомгата е за слабаци.
Трябва ни силна храна.
Месо, но не дивеч. Агнешко.
Нещо такова, ще го измислите.
Оскър, престани.
Върви с майка си, ангелче, и си изпий хапчетата за епилепсията.
Как изглеждам?
Перфектно.
Поредният банкет.
Направо е изтощително
да правя мили физиономии на тия хора, да се усмихвам на лъжите им
и да сърбам консоме. Иде ми да им го изсипя на главите.
И на мен, шефе.
Би ти харесало, нали?
- Много, шефе.
Тази вечер ще бъдеш до мен.
Дръж влажността под око и смрадливия им въздух далеч от мен.
Ще направя всичко, което кажете.
Добре.
Ти си свестен човек.
Добро момче.
Престани.
Сложи обезвлажнители под всички маси, нали?
Да, "майн фюрер".
Да намина ли, щом момчето заспи?
Не и тази вечер, докторе. Чистят навсякъде.
Както кажеш, коте.
Не ме наричай така.
Когато тя се появи, кажи й номера дискретно.
Ако изпадне в криза, придружи я до онзи коридор.
Там има кислородни апарати, но бъди дискретен.
Добре.
Г-н Кайзър, Емил е топ бизнесменът на страната ни.
Можете да му имате доверие.
Инфраструктурата на кобалтовите мини скоро ще покрие най-високите стандарти.
Г-н Бартос би ли нарекъл клането при мина 5 "най-висок стандарт"?
Вижте, просто раздуха инцидента.
Те бяха просто "гнили ябълки".
- 12-те жертви ли?
Нека не преувеличаваме и да не допускаме Белият дом
да чете за убитите миньори в "Уошингтън Поуст".
Разбира се.
Е, кажи.
Защо го направи?
- Какво?
Безсмислено е да го криеш от мен, скоро ще разбера.
Не знам какво имате предвид.
Някои твърдят, че миньорите в мина 5 изобщо не се бунтували.
Подавали им отровен въздух и мръсна вода
и затова надигнали глас,
а вие, войниците, сте се паникьосали и сте открили огън.
Чудя се само
дали си се паникьосал или си се наслаждавал?
Мои победоносни приятели,
нека се върнем седем години назад в загнилото сърце на нацията ни.
Ние бяхме сломен народ
и знаем кой ни сломи -
бившият канцлер Едуард Кеплингър.
Гнусният плъх
с неговите дружки, неомарксистките крадци.
Бяхме изгубили надежда,
докато не видяхме лицето
на младата лекарка от Ринбърг с умните очи.
Тя превърна малобройната партия на баща си в чудовище
и победи Кеплингър!
Прогони го в родината му, където той още ближе раните си.
Присъединете се към мен, и вие, наши американски приятели,
за да вдигна тост за Елена Върнъм!
За канцлера!
Ако сега ме напуснеш,
ще отнемеш най-голямата част от мен.
Моля те, мили, не си отивай.
Радвам се да ви видя, всички изглеждате ослепително.
Ако сега ме напуснеш,
ще отнемеш моята същност.
И ще сломите сърцето ми.
Моля те, мили, не си отивай.
Не, просто искам да останете.
Както го иска и Ники - моят съпруг Никълас Върнам.
Любов като нашата
трудно се намира.
Как бихме могли да я оставим да ни се изплъзне?
Да, как? Вие сте безценни за мен.
Стигнахме твърде далеч, за да загърбим всичко.
Така е, трябва да продължим цяла вечност.
Как бихме могли да сложим край по този начин?
Когато дойде утрешният ден, и двамата ще съжаляваме
за нещата, които казахме днес.
Не ни напускайте.
Благодаря ви, дами и г-да, много ви благодаря.
О, много сте мили.
Ники, скъпи, погледни, те станаха на крака!
Боже, май ще се разплача.
Господи.
- Изглеждаш божествено.
Добре ли беше?
- Прекрасно.
Сигурен ли си?
- Напълно.
Браво, г-жо.
Благодаря ти, Сюзън. Благодаря.
Чудесно.
Здравейте и благодаря, г-н Кайзър.
- Г-жо Кайзър.
За мен е удоволствие.
- Не я докосвайте.
Извинете ме, това е...
Много ми е приятно да се запознаем, г-н Кайзър, както и със съпругата ви.
Здравейте.
Очарована съм. Моля ви, седнете.
Влажността е около 40%.
- Добре, достатъчно, благодаря.
Влажност?
- О, не,
това е просто една глупава шега.
Трябваше ли да си вземем дъждобраните?
- Не.
Ужасно съжалявам, но с жена ми не ядем месо.
Консумираме само риба.
Моля ви да простите тази грешка на персонала.
Откъде се познавате с канцлера?
От медицинската академия в Париж.
По онова време имах съпруга и бебе, но Елена се оказа много убедителна.
Представям си.
Уви, тя се върна у дома да се занимава с политика.
Аз се върнах при жена си и детето,
а тя реши, че бракът ще й помогне за предизборната кампания
и ме помоли да й предложа, както и направих.
Напуснах семейството си от Париж завинаги и оттогава не съм ги виждал.
Сега сме тук, живеем си дълго и щастливо.
Обожаваме Париж
Бихте ли ме извинили за малко?
Може ли да поговорим?
Застани там, ако обичаш.
Хайде, върви, застани там.
Погледни ме, ако обичаш.
Сега доволен ли си? Да?
Заради теб ме мислят за лунатичка, ти им даде коз в ръцете.
Сам-самичка се боря за страната си,
а ти ме изкара пълна глупачка пред американците.
Не съм глупачка,
изобщо не съм глупава, тъпа слива такава!
Съжалявам.
Следващият път насочи оръжието към себе си.
Натикай си го в устата, тъпа, шибана крава такава.
Е, трябва да поговорим,
но първо нека да хапнем.
- Да, разбира се.
По-рано разговарях с някои от хората ви...
Но сега не говорите с тях, нали?
Сега говорите с мен.
Разбрах, че не си поплювате,
в което няма нищо лошо, но какво ви тревожи?
Малко работническо недоволство?
Калпави машини?
Това са подробности.
Замислете се какво сме ние -
млада, централноевропейска република,
готова да прегърне модерното корпоративно управление.
Готови сме да растем с вас.
По-важното обаче е,
че обичаме Америка
и нашето приятелство
и с радост бихме укрепили тази наша връзка.
Ние имаме кобалт,
а вие плащате на мините и рафинериите.
Идеално партньорство.
Или може да държите чепа на Китай, докато ви опикава обувките
и ви държи заложник с корумпираните си линии за доставка.
Добре.
30% дял от правата за добив, както се разбрахме.
Добре.
Да го направим.
Ще ми се обаче да имам вашите уверения, че ще стигнем до 51.
51%?
Би било редно при подобна сделка
да достигнем мажоритарен дял.
Това е обичайна практика, не се тревожете.
- Нека изясним нещо.
Ако след това искам да направя нещо с нашия кобалт,
ще трябва да ви искам разрешение, така ли?
Това няма да е проблем.
Ще бъдем повече от почтени.
31%.
Без него.
Чакай тук.
Повече не искам да го виждам.
- Добре, г-жо.
Агнес успя да ти отърве кожата.
На нейно място щях да пратя в зоопарка прясна храна за лъва.
Вече не си личен асистент на канцлера.
Сега си нощният стража по влагата на жилищния етаж.
Знаеш ли какво значи това?
- Не.
Че ще развяваш шибаната джаджа по тези коридори от полунощ до 6 ч.
и повече няма да видиш лицето на канцлера.
Наслаждавай се, касапино.
Само се опитах да помогна.
Както си помогнал в мина 5.
Просто си тегли куршума.
Уестгейтски боклук.
Просто си тегли куршума. Гръмни се, гръмни се!
Безполезно говедо.
Просто си тегли куршума.
Гръмни се.
Мамка му!
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Да, знам.
Знам, че те е страх.
И двамата ни е страх.
Ще го преживеем заедно.
Какво става?
- Ние сме сродни души,
затова ще бъдем единни, любов моя.
Шефе?!
Мри, мри, мри!
Мри!
Вдиша го, вдишах го, вдишах го!
Навън, изнеси ме навън!
Вдишах го, усетих дъха му!
Сложи я на стола.
Вдишах го!
- Дай ръка.
Вдишах го!
Вън, всички вън!
Помогни ми!
Помогни ми.
Продължавай.
След две седмици
Какво правиш тук?
Трябваха им повече ръце за големия лов на микроби.
Липсвам ли ти, коте?
Стига си ме наричал така.
Какво се чува навън?
Само това, което казва държавата.
Канцлерът се наслаждава на заслужен отпуск в планината.
Да, в планината на лудостта.
След 2 седмици без публични изяви хората се усещат, че нещо не е наред.
Как е момчето?
Добре е,
все пита за нея.
Къде е старото момиче?
Един бог знае, никой не я е виждал, освен...
Това ще помогне на тялото ви да се бори.
Слънчогледов чай, майка ми го приготвяше.
Той мрази отровите.
Сър?
Бих искал да я видя.
Тя очаква ли ви?
Аз съм съпругът й.
Очаква ли ви?
Би трябвало да имам свободен достъп до стаята й.
Всичко е наред, любов моя.
Любов моя.
Здравей, Ники.
Липсваше ми, Лени.
Министър Гоин и д-р Кършоу искаха да споделят с теб краткосрочния план.
Може би няма да ти навреди да си побъбрите.
Той вече има петна.
Не разбрах, скъпа.
Още петна.
Видя ли?
Кой има петна, любов моя?
Той.
Долу.
По лицето.
Ами вече мина една година, любов моя.
Убеден съм, че е напълно нормално.
- Не е.
За какво е козметиката?
Не би трябвало да забележа петната.
Лени, не смяташ ли, че може би вече е време да си върви?
Престани.
Смятам, но престани.
{\an8}Помниш ли първата ни нощ на ул. "Расин"?
{\an8}Ти излезе на улицата и всички коли спряха.
{\an8}Яде каквото ти душа искаше и направо ме шашна.
{\an8}От нищо не се боеше.
{\an8}Все още си такава, любов моя.
{\an8}Винаги съм била такава, каквато съм сега.
{\an8}Просто още не си го разбрал.
Кажи им, че ще ги приема по обед.
Г-жо канцлер, изглеждате добре. Надяваме се, че бързо ще се възстановите.
Беше си голям шок.
Определено.
Тези две седмици бяха ужасни.
Случилото се беше немислимо.
Той беше някакъв лунатик,
бивш миньор на кобалт, който станал строител.
Явно му е хлопала дъската.
Взехме всички нужни мерки
подобно нещо да не се повтори никога повече.
Точно така. Никога.
Няма какво да го увъртаме.
В сегашното си състояние дворецът не е подходящ за вас.
Данните са неоспорими.
Истината е, че не можем да рискуваме повече пробиви в сигурността
и трябва да спрем ремонта.
Несъмнено.
Което значи, че...
Токсичността в стените ще остане. Ще бъдете като заклещена в блюдо на Петри.
Само трябва да одобрите преместването ви
на подходящо място в провинцията.
Естествено, докато се възстановявате, ще ръководим някои държавни дела от тук.
Аз и подбран персонал
ще останем в столицата, за да надзираваме работата.
Имам предвид само важните дела, като кобалтовата сделка, например.
Г-жо, не успяхме да спасим баща ви заради отказалите му дробове,
но още не е късно да спасим вас.
Благодаря и на двама ви.
Свободни сте.
Починете си добре, г-жо.
Ефрейтор, седни.
Не.
Седни до мен.
Знаеш ли защо си тук?
Не.
Тук си, защото си никой, разбираш ли?
Не те обиждам, просто отбелязвам факта.
Ти не си никой.
Това значи, че мога да ти имам доверие, нали?
Да, шефе.
Ти си единственият,
който може да ми каже онова, което другите не искат.
Погледни ме.
Обичаш ме, нали?
Да.
- Можеш ли да го кажеш?
Обичам ви.
Да.
Ако наистина ме обичаш, кажи ми честно
какво би искал да стане сега?
Кажи ми.
Снощи бяхте в съня ми, а аз - във вашия.
Казахте ми да смажа всеки, който ви прави слаба.
Те ни клъцнаха топките, шефе.
Присмиват ни се,
защото танцувате за чужда валута като циркаджийска мечка.
Така се говори сред народа.
Вие не го чувате, но всички мислят така.
Америка ни третира като своя шибана колония.
И какво правят?
Баламосват ни по цял ден.
Искат да се провалите,
както и вашата финансова кучка.
Както и тлъстият ви доктор, който ви внушава, че сте болна.
Болна? Глупости!
Да, вярно е,
че нещо в тази сграда ви убива,
но не е тази простотия!
Те ви убиват!
Те искат да ви... Погледнете ме.
Искат да ви осакатят, защото притежавате нещо, което те никога не ще имат.
Вие имате шибана мечта.
Ще ми се да смажа гнусните им мутри завинаги.
Фокусирай се.
Едно, две, три, четири, обявявам война на палци.
Бори се, бори се, бори се!
Не, това е тактика!
Това беше тактика!
Видя ли, Ники?
Да опитаме пак. Гледай ме в очите. Ще те победя.
Едно, две, три, четири, обявявам война на палци.
Бори се, бори се, бори се! Бих те!
Добре, третият печели.
Едно, две, три, четири. Бори се, бори се, бори се!
О не, ти си ужасен.
Приятели,
преди 2 седмици един от моите министри,
заедно с ключови членове на домашния ми кортеж
опитаха покушение срещу мен в съня ми
при заговор с подкрепяна от чужбина пета колона.
Пуснете ме, пуснете ме!
През последната година тези лица отслабиха икономиката ни,
правителството и дори имунната ми система,
подпомагани от коварни чужди режими.
Затова днес издавам указ за изплащане на дълговете ни,
за прогонване на американските инвеститори
и да отървем страната от гнусната й зависимост от НАТО.
Със съпруга ми сме дълбоко трогнати
от изразената безрезервна любов от страна на народа ни.
Това е истинският дух на нашия народ.
Вие сте биещото сърце,
душата на всичко.
Вие сте доброто,
от което черпя сили в борбата с нашите врагове.
Няма да допусна да ви завлекат в упадъка и отровата
на Америка и нейните слуги по света.
{\an8}Години наред страдахме заради тяхната представа за световен ред.
С материалната си помощ корумпираха режими в чужбина,
извършваха и подбуждаха масови убийства и водеха капиталистически войни
във всяко кътче на планетата.
Те просто ни казваха:
"Играйте ни по свирката, слушайте ни и платете цената."
Време е да кажем "стига".
Вече няма да сме част от тяхната жестокост,
повече няма да страдаме заради алчността им.
Време е да покажем на Америка и света колко струваме.
Благославям всички ви и нашата обич завинаги.
Превод: Orlin Vassilev