Ordinary Angels (2024) Свали субтитрите
Искаш ли да видиш баща си?
Добре, ето какво.
Всичко, което трябва да знаеш. "Давайте, Диви котки".
Майка ти е фен на "Дюк". Сериозен спор между нас.
Но това е нашата година. Ти ще си на моя страна, ясно?
Добре си поговорихме. Можеш да я вземеш.
Добър опит. Сега се фокусирай. Трябва ни име, за да я изпишат.
И не казвай Ед. Няма да кръстим дъщеря си Ед.
Казах Ед младша.
- Сериозно, трябва й име.
Сестра й иска да я нарече Йода. Май ти трябва да решиш.
Мишел.
Означава "Дар от Бога".
- Добре, ще се казва Мишел.
Мишел Едуард Йода Шмит младша.
Стига...
Красива е.
Г-н Шмит?
Г-н Шмит?
Кръвното й налягане започва да пада.
Скоро ще се случи. Много съжалявам.
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Аз...
Не знам как да го направя.
Почивай си сега, скъпа.
Чу ли?
Аз ще се грижа за момичетата.
ФИЛМЪТ Е НАПРАВЕН ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ
ЛУИСВИЛ, КЕНТЪКИ 1993 г.
Добре, знаете как става. Едно, две, три, давайте!
Хей, забрави солта!
- Да направим още един рунд.
Става! Един за мен, един за приятелката ми
и един за всички в бара!
- Не, благодаря, скъпа.
Да се забавляваме. Искате ли още питиета?
Хайде!
Давай, момиче!
Наздраве!
- Каза едно питие.
Старая се някой от мъжете да изглежда на моята възраст.
Тук няма толкова алкохол за това. Повече няма да пия.
Обичам тази песен.
Момиче.
Престани. Не.
Хайде, сладурче!
- Давай, момиче!
Слизай от там!
Добре съм! Да продължаваме!
ОБИКНОВЕНИ АНГЕЛИ
Добро утро.
- Стресна ме.
Моля те, кажи ми, че си сама тук.
- Само аз съм.
Слава богу.
Каква нощ, а?
Ти ли ме докара?
- Да. Не беше лесно.
Беше войнствено настроена.
Добре, хайде.
- Барът беше войнствен.
Видя ли какво ми стори?
- Обуй си обувките.
Закусвалня? Ти си гений.
- Не закусвалня, Шарън.
Това не може да продължава. Сериозно съм притеснена.
Сериозно си притеснена?
- Да.
Чуйте всички! Тя е притеснена!
- Хайде, обуй си обувките.
Не.
- Обуй си обувките.
Стига, Роуз, наистина.
Какво става?
- Постъпвам като добра приятелка.
Няма да позволя да станеш като майка си.
Сега си обуй обувките!
Шарън.
Толкова се уморих от това чувство.
Празен. Нищо нямаше смисъл.
Трябваше да намеря цел извън себе си.
Тогава нещата за мен се промениха.
Поне започнаха да се променят. Та това е моят съвет.
Намерете причина да бъдете тук. Нещо по-важно от вас.
Благодаря, приятел.
Някой друг да иска да сподели?
Някой, който идва за пръв път?
Сериозно?
Добре.
Казвам се Шарън.
- Здравей, Шарън.
И не съм алкохоличка. Аз съм просто вбесена фризьорка,
с цепещо главоболие и супер досадна приятелка.
ПЕТГОДИШНО МОМИЧЕ, ЗАГУБИЛО МАЙКА СИ, СЕ БОРИ ЗА ЖИВОТА СИ
Госпожо?
Госпожо!
Татко, имаме проблем.
Искам да изглеждам хубава за мама!
Не виждам къде е проблемът. На мен ми изглежда красива.
Може да изтрием само малко от бузите.
Мишел бе диагностицирана с билиарна атрезия.
Трансплантация на черен дроб. Горкичката.
Опело за Териса Шмит в 14 ч. на 18 септември в Югоизточната Църква.
Какви ги вършиш? Това е глупаво.
"Боже Мой, защо си Ме оставил?"
Понякога просто няма отговор.
Глупаво, глупаво, глупаво...
За болката, за загубата.
Ние, хората,
винаги търсим отговори.
Искаме да знаем причината.
Защо загубихме нашата сестра Териса?
Обична майка, съпруга, приятелка.
Териса беше светлина и вдъхновение за всички.
И това прави загубата й много по-болезнена.
А липсата на отговори - толкова по-обезсърчаващи.
Ед...
Толкова съжалявам.
Ще ми се да имах идеалните думи, които да ти кажа в този момент.
Но мога да ти кажа това.
Бог е с нас, точно тук, точно сега.
И ние сме тук с теб.
И те обичаме.
Така че разчитай на Бог, разчитай на нас.
Това е предизвикателството ми към всички вас.
Намерете начин да помогнете на това семейство.
Да си вземем малко храна.
Добре.
- Внимавай!
Боже мой.
- Всичко е наред.
Съжалявам. Благодаря.
- Няма нищо.
Полата ти блести!
Здрасти. Ти сигурно си Мишел.
Ще ми се моята рокля да блестеше.
Виж как се върти.
- Наистина е хубава.
Аз съм на 5 г., но почти на 6.
- Така ли? Ами ти?
Обзалагам се, че си... на 12.
- Само на 8 съм.
Само на 8? Виж си...
- Не мисля, че сме се срещали.
Не мисля, че се познаваме. Приятелка на Териса ли сте?
Не, просто минавах и влязох.
Съжалявам. Изправих се малко бързо.
Замаях се. Аз съм...
Аз съм Шарън.
Прочетох във вестника за семейството ви
и просто исках да намина и да кажа, че наистина съжалявам.
Наистина.
- Благодаря, г-жо.
Ако има нещо, с което да помогна...
Много мило от ваша страна, но се справяме.
Добре тогава. Ще ви оставям.
Знам, че е малко странно да... Както и да е, ще мисля за вас.
Довиждане, момичета.
- Довиждане!
Глупаво.
Чакай, просто си отишла на опелото на някаква непозната жена?
Защо по-точно?
- Защото е леля Шарън.
Виж, не знам защо.
Просто това болно момиченце, без майка... Разбива ми сърцето.
Само на 5, а вече се нуждае от трансплантация на черен дроб.
Чух хората да казват, че семейството е разорено заради болничните сметки.
Роуз.
Мисля, че аз трябва да им дам парите за трансплантацията.
Ако ги имаш, искам по-висока заплата.
- Късметлия си, че ти плащам.
Нямам предвид да дам мои пари.
А да ги намеря по някакъв начин.
Хиляди долари за операцията на непознат.
Просто да ги "намериш".
- Не бъди негативна.
Знаеш какво ми беше, докато растях.
Мисля, че чувствам връзка с нея.
Смяташ ли, че трябва да се фокусираш точно върху това сега?
Всъщност, да.
Защото наскоро чух от един анонимен човек,
че всички трябва намерим смисъл извън себе си.
Това си е добър съвет, не мислиш ли?
Тя яде ли днес?
Малко.
- Трябва да яде, мамо.
Татко?
Здрасти, пеперудке.
Трябваше да си заспала.
Къде е мама?
Баба каза, че е на небето. Вярно ли е?
Къде е тя наистина?
Тя вече е тук.
- Но къде е наистина?
Татко, на 5 съм. Можеш да ми говориш сериозно.
Объркващо е, знам.
Хайде, една хапка.
Това беше наистина голяма хапка.
Нека те завия.
Не е нужно да оставаш, мамо.
- Знам.
Не можеш да правиш всичко сам, Ед.
Що се отнася до времето - поредната Кентъкска есен в Луисвил.
Ако сте като мен, гледате небето с тревога и има защо.
Тъмни облаци на хоризонта, висока влажност и задаваща се буря...
Всички условия са налице, така че се подгответе.
Това наричаме торнадо време. Властите препоръчват да не излизате.
Идете в мазе, далеч от прозорци.
- Какво съм ти сторил?
Пазете се, Кентъкиана.
"Приливът скоро ще се оттегли. Заседнат ли на брега, ще умрат."
"Старецът се намръщи..."
- Татко...
Всичко е наред, скъпа, ще те пазя. Виж тези големи, силни ръце.
Недей, татко, стига...
- Тези силни ръце ще ви пазят!
В безопасност сте.
- Не си по-силен от бурята, татко.
Да се обзаложим ли? Хайде, продължи да четеш.
"Старецът се намръщи и каза: Не виждаш ли?"
"Брегът се простира с километри и има безброй морски звезди."
"Дори да се трудим денонощно, нищо няма да се промени."
"Докато мъжът говореше, момичето взе друга морска звезда"
"и я хвърли в океана. Тогава, усмихвайки се, тя каза..."
"За тази се промени."
- Добре се справи!
Браво на теб.
- Трябва да тръгваме.
Какво има?
- Очите й са жълти.
Не можеш да шофираш в това време.
- Ще трябва.
Хайде, миличка. Искаш ли да идем на приключение?
Какво има, татко?
- Всичко ще е наред.
Остани с баба. Обичам те.
- Магистралата е затворена!
Ще заобиколя.
- Няма да минеш през...
Знам всички пътища тук.
Добре ли си? Краката ти добре ли са, миличка?
Джойс? Трябва ни преливане на кръв, веднага.
Не гледай. Ние не гледаме. Помниш ли какво правим?
Погледни ме. Състезание по взиране.
Не трябва да мигаш. Недей, не гледай.
Добре. Време е да спиш.
Изпей песента за коремчето.
Това е песента на мама. Аз не съм много добър в това.
Изпей я.
Добре.
Добре се справи, татко.
Много мило от твоя страна.
Заспивай.
Лека нощ.
Болестта прогресира се по-бързо, отколкото очаквахме.
Добрата новина е, че става номер 6 в списъка за трансплантация.
Пак е много ниско, докторе.
Без черен дроб й остава година. Или може би по-малко.
Колко време ще отнеме, за да стане номер 1?
Не мога да кажа с точност...
- Повече от година?
Да, обикновено. Две, две години и половина.
Не искам да губите надежда. Обстоятелствата се променят.
Но искам да сте подготвени.
Г-н Шмит.
Знаехме, че пътят ще е труден. Определено няма да е лесен.
Но нека се справяме ден по ден. Междувременно...
Здравноосигурителна карта?
- Нямам.
Нямате здравна осигуровка?
- Нямам.
Добре...
Цялата ви сметка ще е 6 130 долара...
6 000 долара?
И още 130 долара и 50 цента.
Благодаря.
Беше отхвърлена.
Имате ли друга форма за плащане?
Благодаря.
Съжалявам.
Може би имате дебитна карта?
В засегнатата жилищна зона
има голям участък с повредени или разрушени къщи,
докато съседните къщи са напълно невредими.
Злощастният път на звяра. Няколко района са в руини,
а останалите продължават с обичайния си живот.
Вие слушате радио 99.7 DJX.
Здравейте, провеждаме маратон за подстригване за добра кауза.
Защо не влезете? Ето там - "Елегантна прическа".
Извинете! Как сте?
Бих изсветлила кичури в косата ви. Много сте красива.
Харесвам обема отгоре, но да обръснем малко тук.
Можем да получим малко коса от ушите ви.
Пазете се. Бурята направи голяма бъркотия.
Събираме пари да я спасим. Надолу по улицата, заповядайте!
Елате, подстригваме за добра кауза.
Благодаря на всички, че дойдохте!
Няма да чакате дълго, обещавам.
Виж се само, перфектен си! Няма нужда да правим нищо с теб.
Идваме след малко. Изглеждаш прекрасно.
Благодаря, че помагате да спасим момиченцето!
Продължавай все така.
- Благодаря.
Как го направи, по дяволите? И защо не си го правила за нас?
Просто трябваше подходяща мотивация.
Едва 7 часът е. Трябват ни още хора.
Не се тревожи.
Какво е това?
- 42-ма братовчеди от страна на мама.
Повиках всичките.
- Обичам те повече от всичко!
Здравейте!
- Влизайте!
Роуз.
- Какво красиво семейство.
Как си, миличък?
- Добре съм.
Направи ме красив.
- Мен - двойно по-красив.
Двойно по-красив от мен? Стига, човече, не са магьосници.
3 254 долара.
Това са много подстригвания.
- Така си е.
Бих предложила да пийнем, за да го отпразнуваме, но...
Усещам, че в момента не ти се говори.
Знам, че беше прекалено да те оставя там така, но...
Беше сигнал за събуждане.
Съобщението е прието.
Аз просто...
Ще спра да пия толкова много.
Но главно, за да не виждам онзи израз на лицето ти.
Става ли?
Става.
Мишел, продължавай да изпитваш търпението ми и ще те напляскам!
Хей, ела тук! Съблечи този бански.
Мама ми дава да изчакам, докато изсъхна. Не е честно!
Искам си мама обратно!
- Да, аз също.
Направи каквото каза баба, хайде.
Добре дошъл!
- Върнала си е енергията.
Определено.
Взе ли ми нудъли?
- Кое?
Яйчени нудъли, бяха в списъка.
- Май съм забравил.
Как така си забравил? Вече направих "строганов".
Трябват ми само нудъли.
- Съжалявам.
Как забрави, като ти дадох списък?
- Не знам, мамо.
Пиша списъци, за да не забравяш. Ако знаех...
Достатъчно! Просто спри.
Не можах да си позволя нудълите.
Не можах да си позволя половината неща от списъка.
В сметката пише, че ако не платя,
трябва да я водя в държавна болница, на 2 часа път оттук.
Не губи вярата си заради това.
Хайде, трябва да си силен.
Моята вяра?
Знаеш ли в колко молитвени списъци беше Териса?
В седемнайсет.
А сега записаха Мишел в същите онези списъци.
Голяма полза имам от вярата.
Да!
Дошла е жената от опелото на мама.
Коя жена?
- С блестящата дъга.
Здравейте. Шарън. Помните ли ме? От опелото.
Да, госпожо.
- Как би могъл да забравиш, нали?
Не взех номера ти и просто наминах да ти дам това.
С приятелката ми имаме фризьорски салон в центъра.
Направихме нещо, за да съберем пари за дъщеря ти.
Това са 3 254 долара.
Знам, че не са много, но се надявам да помогнат.
Това е...
- Отговор на молитвата, ето какво е.
Не смяташ ли, Ед? Как беше името ти?
Шарън Стивънс.
- Аз съм Барбара.
Яла ли си? Остани за вечеря.
- С удоволствие.
Влизай. Има "строганов", но може би с ориз, ако намеря.
Освен ако не носиш и нудъли.
- Здравей.
Как си?
- Добре.
Какво прави днес?
- Ходихме да плуваме.
Мамо!
- Какво?
Какво правиш?
Когато Бог праща жена на вратата с плик, пълен с пари,
каниш я на вечеря.
- Запознах се с тази жена.
Тя е проблемна.
- Значи идеално ще се впише тук.
Бабо, може ли малко масло?
- Заповядай, за теб е.
"Кентъки Енерджи"
- Ще ми дадеш ли още хляб?
Да, заповядай.
Надявам се, храната е наред.
- Шегуваш ли се? Страхотна е!
Не съм яла домашна храна цяла вечност.
Главно, защото се храня сама.
Домът ви е наистина хубав.
Супер уютен.
Заради жена ми.
Извинявай, г-це Шарън?
- Кажи, г-це Отлични Маниери.
Мога ли да взема блестящата ти пола?
- Мишел, не!
Не може да молиш хората за нещата им.
- Знаеш ли, ще ти направя по-добра.
Твоя собствена блестяща пола, в твоя размер.
И ще се върти много. Какво ще кажеш?
Не е нужно да го правиш.
- За мен ще е удоволствие.
Много е вкусно.
Здравейте, мога ли да говоря с отдела ви за фактуриране?
Здравейте. Искам да уредя едни неплатени фактури.
Името е Шмит. Едуард Шмит.
Аз съм счетоводителката му.
Да. Не, разбирам...
Но аз съм от семейството. Негова сестра съм.
И негова счетоводителка.
Искате ли проклетите сметки да бъдат платени или не?
Много благодаря.
Чакайте, само секунда. Да, готова съм.
Съжалявам, бихте ли повторили сумата?
432 000 долара?
- Моля?
Горкичкият. Искам да видя папките ти.
- Майка ми ли те повика?
Извади си фактурите. Имаме да вършим работа.
Извинявай! Не ми е приятно да ми ровиш из нещата.
Трябва да знаеш нещо за мен. Добра съм в много неща.
Приемането на откази не е едно от тях.
По-добре ми направи кафе. Ще бъде дълга нощ.
Извини ме.
Купища сметана, купища захар.
Обичам сметана, обичам захар.
- Купища...
Боже, татко е затънал до гуша.
- Ще ги сортираме.
Да... Чакай, какво означава това?
- Нищо.
Трите кредитни карти са стигнали лимита си и трупат лихви.
С четвърта карта, сигурно на майка ти?
- Да.
Плюс 400 000 в болнични сметки, също с глоби.
Лекарствата на Мишел - 670 на месец. Наистина ти трябва здравна осигуровка.
Видях... Изглежда имаш обратна ипотека.
2 400 на месец, с четири месеца закъснение.
А приходите ти са средни, около 3 600 на месец.
Значи в добър месец
имаш дефицит от 1 800 долара.
Просто покривайки основното.
- Да, госпожо.
Това не е добре, Ед.
- Не, госпожо.
Не си много приказлив, а?
- Не, госпожо.
Правиха ли ти оценка на къщата?
Няма да продавам.
Ами тогава...
Плати, което можеш. Преговаряй за някои.
Обедини останалите. Направи график за плащането.
Продължаваме да набираме средства. Не се тревожи, имам идеи.
Виж, оценявам го, но предпочитам сам да си върша нещата.
Не ми е комфортно с всичко това.
- Ще трябва да свикнеш.
Защото не става въпрос за теб, а за момиченцето ти.
Каква е тази купчина?
- Спешни.
А тази?
- Много спешни.
Ами тази каква е?
- Игнорирай.
Да я игнорирам? Не мога да го направя.
Имала съм 4 малки бизнеса за 20 г. Ето какво научих.
Някои сметки са като виното. Стават по-добри с годините.
Съжалявам, че закъснях.
- Добро утро.
Минди, изсветляват ти кичури?
- Да, г-жо.
Цяла нощ мислих. Ще подготвя материал за Мишел.
За да се обърна към компании, да получа корпоративни дарения.
Трябва да основа дружество с нестопанска цел, за да няма данъци.
Умно, нали?
Значи продължаваш с това?
- Разбира се.
Три хиляди няма да им стигнат. Изобщо даже.
Трябва да ида до банката.
- Имаш клиентка за 11 ч.!
Преместих я за 2 ч. Чао, Минди!
МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ ДА ЖИВЕЯ! Мишел Шмит
Дерек е. Това е телефонният секретар. Говорете след сигнала.
Здравей, аз съм.
Просто... оставям съобщение.
Ще е хубаво, ако ми звъннеш някой ден.
Добре.
Градът продължава с почистването след опустошителното торнадо.
В някои квартали почти всяка къща е засегната.
Някои са сринати, други са само с повредени керемиди и прозорци.
Много работа, много почистване. Това тепърва започва.
Трудно е да се каже за колко време.
- Много ти благодаря, Дан.
Времето изглежда ще се затопля...
"Топ Майстори на Покриви".
Татко!
- Здравей, пеперудке.
Бяхте ли добри с баба? Ще изям това носле.
Тя не беше, но аз бях.
- Тя не беше?
Как беше твоят ден?
- Добре.
Тук е горещо като в пещ.
Мисля, че имам идея.
- Така ли?
Как да спечеля повече пари.
- Кажи ми.
Татко, може ли да идем при звездите?
- При звездите?
Сега ли? Защо?
- Защото искам.
Заведи я. Ще ми кажеш после.
Моля те...
Не понасям това лице. Не го понасям.
Дай ми целувка. Мразя това лице.
Знаеш ли какво никога няма да правя, като порасна?
Да ходя на война.
- На война?
Защото може да ме ударят в окото.
На война хората понякога се удрят в очите, нали?
Понякога.
- Тогава не, благодаря.
Вместо това ще танцувам, като порасна.
Или ще правя туршия. Или ще стана учен.
Не знам. Трябва ли да знам?
Мисля, че имаш време.
Почти стигнахме.
Добре, потегляме.
Милион зилион километра в час.
Стигнахме ли вече?
- Почти.
Виждам ги! Ето ги, татко.
Звездите! Успяхме!
- Браво на теб.
Мама дали е там горе? Гледайки към нас?
Ти как мислиш?
- Мисля, че е там.
Тогава помахай.
- Здрасти, мамо!
Здрасти, мамо!
Здравей, сладурче. Татко ти вкъщи ли е?
Да. Татко! Влизай.
Благодаря ти. Добро утро!
- Здравей, Шарън!
Здравей, фъстъче. Бях на път за работа
и реших да донеса боровинкови мъфини като благодарност за онази вечер.
Благодаря.
- Само това знам как да пека.
Но по-важното е, че исках да ти донеса това.
Наистина ли е за мен?
- Почакай да видиш как се върти.
Благодаря, Шарън.
- Няма защо.
Ти, мадмоазел, защо не отвориш това да видиш какво има вътре?
Блясък за устни. Може ли?
- Да, може.
Татко, виж как се върти.
Красота.
- Да ги изядем.
Много мило, госпожо.
- Спри да ме наричаш "госпожо".
За какво е този костюм, г-н Издокаран?
Среща...
Хрумна ми една идея.
След бурята, фирмите за покриви ще имат твърде много работа.
Знам да правя покриви.
Ще им предложа да поема част от работата.
Това ли е предложението ти?
Това е добра идея, Ед. Много добра идея.
И много лоша презентация.
- Какво имаш предвид?
Не може да идеш с това тъжно късче хартия.
Определено не можеш да идеш с тази вратовръзка.
Момичета, имате ли фотоапарат?
Усмивка.
Усмихни се.
Ед, никой няма да наеме човек, който не може да се усмихне.
Момичета, помогнете на баща си!
- Не, чакайте.
Сериозно...
- Така е по-добре.
Стига. Трябва да направя тази снимка.
Имаш ли екип?
- Мога да събера много бързо.
Застрахован ли си?
- Не.
Но реших, че мога да ползвам застраховката на компанията ви.
Нашата застраховка?
- Да, сър.
Свършената работа ще е от името на вашата компания.
Запазвате реномето си, клиентите са щастливи.
Видяхме новините. 200 покриви, разрушени за една нощ.
Ще е нужна армия да се поправят. Или оставяте всичко на конкурентите.
Или работите с някой, който взима 40%, защото има изискан билборд.
Или работите с този мъж, който поправя покриви 20 г.
Без надценки и изискани билбордове. Вижте го, няма нищо изискано в него.
Дори не знае как да се забавлява.
Той е най-скучният, надежден човек на света.
Точно такъв ще ви трябва, за да се справите с всички покриви.
Поемам цялата работа - ремонти, фактуриране, приключване, всичко.
Истината е, че времето ни притиска.
Повече от 100 покрива трябва да са готови преди зимата.
Колко можете да поемете?
- Какво ще кажете за половината?
Половината?
Нека си помисля.
Благодаря, че дойдохте.
50 покрива до декември? 4 пъти повече от възможностите ми.
Но и 4 пъти повече пари.
В живота казваш "да", Ед, после измисляш как.
Погледнете това. Ето цялата информация...
Моля ви, помогнете да спасим момиченцето.
Можем да съберем много средства, дори 200 000 долара.
Тъчдаун! Диви Котки!
Заповядай. Надявам се да помогне.
Добрата новина е, че събрахме над 11 000 този месец.
Страхотна работа. Продължавай така.
- Лошата новина е,
че с болничните посещения и новите лекарства дължиш 13 000.
Г-н конгресмен! Извинете ме. Благодаря, че спряхте.
Приспадат се от данъците.
Трябва да докарам колата си. Още издава странен шум.
Изглежда толкова добре. Не е ли красиво?
Как знаеш колко да сложиш?
- Колкото усещаш, че е добре.
Правим го за себе, не за друг. Разбираш, нали?
Не се тревожи, знам за самоуважението.
- Знаеш, нали?
Мой ред е.
- Добре, твой ред.
Какво стана?
Тичах наоколо с момичетата и си навехнах глезена.
Толкова глупаво.
- Трябваше да ми се обадиш.
Не искам да те безпокоя на работа. Шарън ме закара на лекар.
Не бива да стъпвам на крака 2 мес.
- Трябваше да звъннеш.
Затова оставям номера на хладилника. Не искам да разчитам на нея за всичко.
Ще помага с момичетата няколко вечери на седмица.
Имам нужда от тази помощ. Ние имаме нужда.
Защо просто не й кажеш да се нанесе тук, мамо?
Не е лоша идея!
Дай да видя.
Още съвсем мъничко.
От другата страна?
Какво е това?
- Само-уважение!
Татко, виж ме!
Изглеждате като съвършени малки прасковки.
Вървете да си измиете лицата, преди баба да получи инфаркт.
Татко...
- Вървете! Никакво "татко".
Чао, фъстъче. Просто се забавлявахме по момичешки.
Тези са на Териса.
Съжалявам. Реших, че щом вече не ги ползва...
Ще взема това.
Съжалявам. Мисля, че трябва да тръгвам.
Вероятно ще е най-добре.
Много си опърничав, знаеш ли?
Не ме бива със спазването на граници. Но се опитвам да помогна.
Да сторя нещо хубаво за момичетата. Да ги разсея от унинието наоколо.
Не помня да съм искал съвет как да бъда родител.
Независимо от това, което може би си мислиш,
ти не си сам в това.
Довиждане, момичета!
- Довиждане!
Ед, помни, че винаги ще те обичам.
А ти винаги ще грешиш за "Дивите котки".
Ще отворим чак в 9.
Търся Дерек.
Дерек!
- Да.
Изчакайте малко.
Здравей.
- Здравей, сине.
Какво правиш тук?
Чудех се дали получаваш съобщенията ми. Ходих до дома ти...
Преместих се.
- Не знаех. Кога?
Какво искаш, мамо?
Нищо. Просто исках да те видя.
Е, ето ме, видя ме.
Косата ти... Харесва ми такава.
Дерек, чакай.
- Тъкмо започнахме работа.
Има едно семейство, на което помагам.
Имат малко момиченце, което е болно.
Помагам да съберат пари за операция.
Това е страхотно.
Тя е петгодишна. Мисля, че това да съм край нея...
... ме кара да си спомням, когато ти беше малък.
Пътувахме с автобуса до библиотеката.
Малките ти кукли-чорапи. Казваше Ю Норк, вместо Ню Йорк.
Затова ли си тук? Да се отдаваш на спомени?
Защото и аз имам много спомени.
Трябва ли да го правим всеки път?
- Ти дойде тук.
Добре.
Виж, знам...
Разочаровах те. Не бях до теб, когато трябваше.
Да си самотна майка не е лесно.
Знам, че още си ядосан и съжалявам. Просто...
Аз съм ядосан? Аз ли съм проблемът?
Не казах това. Милион пъти казах, че съжалявам.
Знам, обичаш да казваш, че съжаляваш, но никога не поемаш отговорност.
Никога не потърси помощ. Дори не призна, че ти е нужна!
Не мога да го направя. Няма да продължавам с това.
Би ли си тръгнала?
Моля те.
- Добре, тръгвам си.
Съжалявам, че дойдох тук.
Знаеш ли...
Това момиченце... Съжалявам за нея.
Да, аз също.
Не защото е болна.
А защото разчита на теб за помощ.
Съжалявам, съжалявам. Пак съм тук.
Заповядайте.
Татко!
Татко!
Татко!
- Татко...
Сърби ме и коремът ме боли.
Добре, стани. Искаш ли да идем на приключение?
Добре, хайде.
Съжалявам, че се обаждам. Знам, че е рано.
Аз...
Бих приел малко помощ.
Добро утро на всички.
- Лельо Шарън!
Здравей, малка госпожице.
Как си, Ед?
- Добре.
Здравей, фъстъче.
Отиваме у вас да се преоблечеш и те водя на училище.
Извинявай. Мама не може да шофира с нейния крак.
Не се извинявай. Щастлива съм да помогна.
Вземи, купих ти мъфини.
Искаш ли първо да минем през закусвалня? Гладна ли си?
Да.
Наистина ми харесва да си наоколо.
Не съм убедена, че Ед одобрява.
- Просто е кисел като баща си.
Повишили са цената на лекарствата. 400 повече на месец.
Това си е грабеж.
Татко, какъв цвят са очите на мама?
Трябва ми за училище.
Това е баба, това е дядо.
Това си ти, а това е мама.
Но не помня какъв цвят да използвам за очите й.
Очите на мама бяха кафяви.
Добре.
Мислех си... да заведа момичетата да карат ролери.
Защо не дойдеш?
- Сега ли? Не.
Не можеш все да работиш. Трябва и да се забавляваш.
Te искат да се забавляват с баща си.
- Не карам ролери.
Всички карат ролери.
Аз не карам.
Момичета! Познайте какво.
Татко ви ще кара ролери с нас!
- Наистина?
Не може да бъде!
Отдава ти се. Сигурно е семейна черта.
Внимавай, татко!
- Гледай да не бутнеш баща си.
Забавляваш ли се?
- Да!
Не искаш да го събориш.
- Не ме дърпай.
Ще ме събориш.
- Обичам тази песен!
Добре танцуваш!
Да!
Хванах те... Държа те.
Не твърде бързо.
- Да променим смръщеното му лице.
Може би ако се измъкна от тук.
- Усмивка!
В кръг, давай! По-бързо!
Беше забавно.
Казах ти.
Оценявам всичко, което направи...
... и продължаваш да правиш за момичетата.
Но ако трябва да съм честен...
- Да, Ед, бъди честен.
Не ми харесва.
Не мога да кажа дали е благодарност или извинение.
Все ми помагаш.
Аз съм неин баща. Би трябвало аз да се грижа за нея.
Ето какво. Ще продължа да помагам. Ти продължавай да не го харесваш.
Кажи нещо за себе си.
- Не обичам да говоря за себе си.
Трудно ми е да повярвам.
Обичам да говоря, просто не и за себе си.
Ясно, добре.
Омъжена ли си? Деца?
Преди много време.
Омъжих се млада.
После той осъзна, че има мечта, която не включваше мен.
Нито сина ни.
Създаде група. Имаше известен успех.
Радвам се за него.
Не си говорим много.
Синът ти?
Същото.
Но както казах, не обичам да говоря за себе си.
И двамата сме така.
Три, четири...
Пет, шест...
... седем, осем.
Честит рожден ден, скъпи Дерек!
Честит рожден ден!
Не мога да повярвам, че си на 23.
Ходих да карам ролери тази вечер, в твоя чест.
Знаеш, че винаги ще бъдеш буболечето на мама.
Обичам те.
Честит рожден ден, сине.
Да напълним басейна...
Да направим пак магическа отвара.
- Да!
Полей онези растения...
Здравей. Добре, имам идея.
Обещаваш ли да ме чуеш, преди да кажеш не?
Не.
- Хайде, идеята е добра.
Трябва да ми обещаеш.
- Добре.
Разглеждах някои неща и открих това.
ОЧАРОВАТЕЛЕН СЕМЕЕН ДОМ ПОД НАЕМ
Не.
- Хей, ти обеща.
Просто я изслушай. Мястото е хубаво.
Намерих хамали, които ще дарят услугите си.
Наемът е наполовина от ипотеката ти и получаваш...
Чакай само да чуеш...
126 000 долара в брой.
Толкова много пари ще вземеш!
Ашли, наглеждай сестра си. Връщам се на работа.
Ед...
- Не.
Помогни ми малко. Правя каквото мога, но за всеки събран долар ти дължиш 5.
Няма да продавам, вече ти казах.
- Ед!
Да поправяш покриви не е достатъчно. Продай къщата и ще имаме шанс.
Шарън, достатъчно! Това е всичко, което ми остана от нея.
Няма да продам дома, в който израснаха дъщерите ми, който баща ми построи,
за да дам парите на някаква колекторска агенция.
Няма да стане.
Виж ти кой имал толкова много за казване.
Молите ни да намалим медицинските разходи заради затруднения?
Не, моля ви да ги заличите. Всичките.
Смешно ли беше? Нека ви покажа нещо.
Дъщерята на Ед нарисува това за училище. Семейно дърво.
Обикновена детска рисунка. Как един живот води до друг.
Или как една смърт води до друга.
- Г-це Стивън, моля ви.
Териса Шмит дошла тук за помощ.
Лекарите направили каквото могли, но не успели да я спасят.
Оставила съкрушен съпруг и много болна дъщеричка. Мишел.
Лечението й струва хиляди на месец. Не могат да си го позволят.
Щом пратихте майка й в моргата, им пратихте толкова висока сметка,
че няма да я изплатят и след 100 г. Знаете ли какво казвате на момичето?
"Таксувахме скъпо майка ти да умре, значи ти също трябва да умреш."
Не можем просто да премахнем стотици хиляди долари от разходите.
Съжалявам, наистина.
Вирждиния. Ами ако беше твоята дъщеря?
Извинявай, направих малко проучване. Имаш красива 11-годишна дъщеря.
Ако се опитвах да спася нея?
Щеше да намериш начин, нали? За да може тя да има бъдеще.
Да създаде свои собствени клони.
Моля те.
Трябва да има някакъв начин.
Отвори го.
Реших, че може да я искаш в рамка.
Последната болнична сметка.
400 000 долара - напълно изтрити.
От болничния престой на Териса до всеки малък разход.
Всичко е заличено.
Какво?
Как?
Казах ти, че не ме бива в приемането на откази.
Още имаме да изплащаме много лекарства и кредитни карти.
Но това означава, че...
- Запазваме къщата.
Ще запазиш къщата.
Не искам да преигравам, но моментът заслужава "дай пет".
Извини ме.
Ще стоим до късно, момчета. Трябва да го приключим тази вечер.
Хайде, момчета.
"Старецът се намръщи."
"Брегът се простира с километри и има безброй морски звезди."
"Дори да се трудим денонощно, нищо няма да се промени."
"Докато мъжът говореше, момчето..."
"момичето взе друга морска звезда"
"и я хвърли обратно в океана."
"Тогава, усмихвайки се, тя каза..."
Барбара!
Не! Момичето ми!
Ед! Току-що се обадиха.
Завели са дъщеря ти в болницата.
Десатурира, сложете й маската.
- Вкарайте я тук!
Искам химически показатели и пълна кръвна картина.
Разчистете коридора! Съжалявам, вие оставате тук.
Ще ни трябва и реанимационна количка. Внимавайте с вратата!
Здравей.
Кажи ми какво стана.
- Не знам...
Има тръбичка в носа.
- Кашляше кръв.
Състоянието й не е добро.
Първа е в списъка за трансплантация, но се нуждае спешно от донор.
Колко й остава без трансплантация?
Четири седмици. Шест, може би. Ако се появи подходящ донор,
Мишел трябва да лети веднага до детската болница в Омаха.
Тя е най-близката, в която правят такива операции.
Но е на 1000 км оттук, 10 часа с кола, а черният дроб на донора издържа 6 ч.
Пациенти са изпускали шанса, защото не са намирали самолет.
По-добре имайте самолет в готовност.
- Казвате, че ни трябва самолет?
Частен самолет ли?
Знам, че е трудно за възприемане.
- Частен самолет!
Как точно предлагате да намерим самолет?
Не, кажи ми, мамо. Как да го направим?
Как да уредим самолет?
- Ще го измислим.
Ед, ще ти намеря самолет, кълна се.
Ще намериш самолет?
Частен самолет?
- Ще намеря.
Благодаря ви.
Предлагаме чартърни полети. Не притежаваме самолетите.
Разбирам. Кой притежава?
- Главно големите компании.
Благодаря за отделеното време.
ПЪРВА КЕНТЪКСКА БАНКА
Албърт, Шарън Стивънс е на телефона.
Кой?
- Шарън Стивънс.
Името не ми е познато.
- И аз така реших.
Съжалявам, не е на разположение.
- Няма проблем, ще почакам.
Не очаквам да се освободи. Много е зает.
Приятен ден.
- Не, чакайте.
Мога ли да говоря с Морис Томас? Аз съм Шарън Стивънс.
Мога ли да говоря с Доналд Колети? Фелипе Алвес?
Антъни Лендъри? Имах предвид Ландъри.
"Кардинал Файненс енд Тръст" ли е?
Наистина е важно. Обещавам да не му губя много време.
Г-н Блейн там ли е? Искам да си уговоря среща.
Здравей, Лидия. Шарън Стивънс. Извинявай, че пак ти досаждам.
Забравих да те питам нещо важно. Кои са любимите ти мъфини?
Първа Кентъкска банка. Аз съм Дорис. Как да ви помогна?
Здравей, г-це Джанин! Твоите боровинкови мъфини.
За да прочетеш малко за нея. Ще ти покажа това момиченце.
Трябва частен самолет, за да я спасим.
- Бедното дете.
Ал, ела да се срещнеш с една жена.
- Сега съм зает.
Кажи й да дойде по-късно.
- Албърт, докарай си задника тук!
Здравейте. Аз съм Албърт.
Поздравления, Албърт. Ще те направя герой.
Здравей.
- Познай какво имам.
Чакай... Няма начин.
Намерила си самолет?
- Не.
Намерих пет самолета. Просто за всеки случай.
Не мога да повярвам! Ед, ела тук.
Какво?
- Шарън намери самолет!
Намерила е куп самолети.
- Как?
Знаеш ли, дори не ми казвай.
- Но трябва да съберем още пари.
Не, направи достатъчно.
- Повече от достатъчно.
Не е нужно да се тревожим за пари точно сега.
Операцията ще е няколкостотин хиляди, а без парите от ремонт на покриви
ще се върнеш в началото.
- Шарън.
Направи достатъчно. Без повече набиране на средства.
Сега просто искам да съм със семейството си.
Толкова е инат. Не иска да ме чуе.
Какво?
- Ед... Толкова е непреклонен.
Трябва да продължим да работим. Да информираме хората.
Добре, знаеш ли какво? Мълчах си достатъчно дълго.
Постоянно те няма, губиш клиенти. Даде спестяванията си за тези хора.
Работиш до изтощение.
И знам, че пиеш.
- Не пия, Роуз, работя...
Не и тук, защото върша това сама.
Знам, че се опитваш да направиш нещо добро.
Но всичко това...
... е поведение на зависим.
Нима? С радост бих поговорила за това,
но трябва да спася живота на момиченцето.
Как стана твоя отговорност?
- Защото съм тук, защото мога.
Защото никой не го направи за мен!
Някой трябва да се бори за нея. Ако това съм аз, добре.
Ако това е поведение на зависим, значи съм зависима.
Може и да се възползвам от това.
Ед, идвате ли? Ще правим коледния календар.
Идваме.
- Хайде, Мишел, красавицата ми.
Този стол. Тук е удобно.
Пеперуди!
- Пеперуди. Точно като теб.
Двадесет и три дни.
- Двадесет и три дни до Коледа!
Чудя се какво ли ще получим утре.
Колко седмици са 23 дни?
Около... три седмици.
Ще отвориш ли подаръците ми, ако аз не съм тук?
Сама ще ги отвориш, глупаче.
- Чух татко.
Каза, че може да нямам три седмици.
Вземи, това е за теб. Отвори го сега, за всеки случай.
Морска звезда. Направих я в училище. Харесва ли ти?
Това какво значи?
Много ми харесва. Дай ми я пак на Коледа.
Защо не спиш?
- Исках да те видя.
Къде е баба ти?
- Горе, с Мишел.
Татко?
Мишел ще умре ли като мама?
Мегаморфни Пауър Рейнджърс. В "Кей Би" са останали само 15.
Щом вратите се отворят два часа по-късно,
разчитайте на веселото еленче за коледно настроение.
Аз съм Ейми Чан. Лека нощ.
Може ли телефонния номер на телевизия Ей Би Си в Луисвил?
Изглежда добре, Ед.
Какво става в къщата ти?
Какво имаш предвид?
Какво, за бога...
Какво обичаш да правиш?
- Какво става?
Това бащата ли е? Приятно ми е. Аз съм Ейми Чан от новините.
Може ли да задам няколко въпроса?
- Не, г-жо.
Не искам интервю, не искам камери. Ще съм благодарен, ако си тръгнете.
Може ли да говоря с вас двете?
- Веднага се връщаме.
Не бях ли ясен? Никакво събиране на средства.
А я караш да моли за пари по телевизията, пред целия свят?
Не целият свят, само местният.
- Има непознати в дома ни.
Тя е болна, Шарън! Казах ти, че не искам това.
Тя се радва да се яви по телевизията.
- Виж, съжалявам.
Това е добра възможност да разкажем историята й.
Добре е за нея, довери ми е.
- За коя се мислиш?
Ед, опитва се да ни помогне.
Прави всичко по силите си, че и повече.
Направи много за семейството ми, така си е.
Но не заради Мишел. Правиш го за себе си.
И ги разкарай от дома ми. Всичките.
Връщам се на работа.
Направи толкова много за нас.
Просто искам да знаеш, че това значи много за мен.
За Ед също.
Ако можеш да останеш с момичета, аз ще се прибирам.
Да, разбира се.
- Ще можеш ли да шофираш?
Не мога да ходя добре, но мога да шофирам.
До скоро.
- Чао.
Татко!
- Какво има?
Леля Шарън говореше наистина странно и изплаши Мишел.
Сега е отвън и не мърда. Мисля, че е мъртва.
Къде е сестра ти?
- Плаче горе.
Добре.
Добре, всичко е наред.
- Какво?
Леля Шарън просто спи. Иди да се погрижиш за сестра си.
Аз ще я събудя.
- Добре.
Ед...
Излязох малко на свеж въздух.
- Събери си нещата.
Трябва да тръгваш.
- Не, аз само...
Стани.
Ще ти повикам такси.
Повече не мога да ти позволя да си край момичетата.
Добър избор.
Можеше да й се случи нещо. Как можа да го направиш?
Аз съм развалина, Ед.
Винаги съм била.
Наследих го от майка си.
Тя беше пияница.
Никога не ме е харесвала.
А аз никога не разбрах защо.
Заклех се да бъда различна с моето дете.
Но той ме мрази.
Синът ми ме мрази.
Сигурен съм, че не е вярно.
Имам един глас в главата си.
Всеки ден ми казва, че не съм добра.
Че не заслужавам любов, че не заслужавам нищо.
Пиенето е единственото нещо, което кара гласа да изчезне.
Реших, че ако успея да спася Мишел,
може би това ще спаси и мен.
Да използвам така дъщеря ти, за да оправя себе си...
Съжалявам.
Наистина много съжалявам...
Кажи лека нощ на момичетата.
Имам нужда от помощ.
Аз съм Шарън...
... и съм алкохоличка.
Здравей, Шарън.
Започваме. Ето този.
Ашли, това е за теб.
Все още ми харесва.
Имаме още да отваряме.
Дерек е. Това е телефонният секретар. Говорете след сигнала.
Здравей, аз съм.
Весела Коледа.
Повече няма да оставям съобщения.
Без извинения повече. Без оправдания.
Просто искам да знаеш, че ходя на събирания
и получавам помощ.
Обичам да плувам.
- Дават Мишел по телевизията!
Какво друго обичаш?
- Това съм аз!
Може да пратите помощ на адреса на екрана...
Приличаш на филмова звезда.
- ...за трансплантация на черен дроб.
Аз съм Ейми Чан за новините на WPVK.
ТЕРИСА ШМИТ 25 април 1958 - 14 септември 1993
КРИЛАТА Й БЯХА ГОТОВИ, НО НЕ И СЪРЦАТА НИ
Ето, мамо. Да махнем тези да не пречат.
Ядосан ли си на Бог, татко? Затова ли вече не се молим?
Всичко е наред. Всеки се ядосва понякога.
Но пак трябва да говориш с Него.
Първо ти.
Здравей, Боже. Това са Ашли и татко.
Кажи "здравей". Не бъди груб.
Здравей.
Липсваш ни.
И се тревожим за Мишел.
Благодарна съм, че ще прекараме Коледа заедно.
Няколко съобщения, преди да започнем. Ако сте купили коледна звезда,
моля да си я вземете в края на службата.
Ще започнем с една от любимите ми. "Ангели чухме в Небесата".
Може да я намерите във вашите програми.
Хубаво е, че пак си с нас, Ед.
Добре, пейте с мен.
Боже, това е огромно! А когато кажа огромно,
имам предвид наистина, ама наистина дребно.
Татко, виж, вали сняг!
Гледай ти.
17 Януари 1994 г.
Взех последния галон мляко. Добре че отидох пеша.
Всички пътища са заледени.
Изглежда вече се случва.
- Ще става все по-лошо.
Властите казват да се подготвите
за най-лошата снежна буря в историята на щата.
42 000 домове без ток.
Половината магистрали са затворени.
- Дано имаме достатъчно храна.
Магистралните патрули казват да стоите далеч от пътищата.
Бурята няма да стихне скоро.
Аз ще вдигна.
Ало?
Да, един момент. Ед, за теб е.
Ето, вземи.
Тук е Ед.
Какво?
Днес?
Да, разбрах.
Шест часа? За подготовка за операцията?
Да, добре. Кога трябва да сме в самолета?
Утре... Добре.
Добре, ще бъдем там.
Шест часа до Омаха.
Ед, скъпи, чуй ме. Няма да е възможно.
Ще го направим възможно.
- Погледни навън, затрупани сме.
Пътищата не са разчистени. Летището е затворено.
Прекалено е опасно. Обади се на лекаря.
Не!
- Може би не е нашият черен дроб.
Може би трябва да иде при друго дете.
- Нашият е! Трябва да бъде.
Това е последният ни шанс. Ако не го вземем, Мишел ще умре.
Ако я изведеш навън сега, ще умре!
- Мамо, ще успея.
Трябва да успея.
Ало?
- Шарън, Ед е.
Ед, здравей...
- Чух, че си добре.
Радвам се, но ще карам направо, защото нямаме време.
Добре.
- Получихме черен дроб, Шарън.
Днес?
- Трябва да сме в Омаха след 6 часа.
Шест часа?
- Всъщност по-малко.
Ако не намеря начин до залез слънце, ще дадат черния дроб на друг.
Дотогава има само два часа!
- Днес е денят, Шарън.
Трябва да го направим.
- Приготви й багажа. Ще ти звънна.
Бум! Готово.
Разкарай си задника от тази кухня!
По дяволите.
Ало?
- Обади се на магистралния патрул.
Разбери кои пътища са отворени от "12-та" и "Хенли" до летището.
Какво?
- Имаме черен дроб.
Мили боже. Днес?
- Направи го максимално бързо.
2 часа полет, 45 мин с кола до болницата и 30 мин подготовка.
Имат малко повече от 2 часа, за да стигнат до летището.
Изпуснем ли срока, губим черния дроб, губим Мишел.
"12-та" и...
- "Хенли", отдясно на "Пайк".
Трябва да намеря самолет, който ще лети в бурята.
Направи го, аз поемам това.
Ал, самолетът ми трябва днес.
- Много смешно.
Но съм адски сериозна. Имаме черен дроб.
Добре тогава. Ще се обадя на пилота.
Едва ли ще излети в това време. Летището сигурно е затрупано.
Питай го дали има начин.
- Пак ще ти звънна.
Всички писти са затворени, г-жо.
Не приемам отказ! Ще спасим това момиче.
Ще разчистите една писта!
Моля... Исках да кажа "моля".
- Ще видя какво мога да сторя.
Хайде!
Добре.
Ще поеме по "Раундърс Пайк" до магистрала "Престън"...
До магистрала 65.
- Затвориха я!
Магистрала 65 е затворена.
- Проклятие, трябва да заобиколи.
Трябва да мине през... "Кениън Крийк".
Това е еднолентов път.
- Само той не е затворен.
Чакай, някой ми звъни.
Ало?
- Вие ли се обадихте за полета?
Да, аз!
По изключение ще отворим пистата. Ще ви чакат на...
Благодаря ви! Бог да ви благослови!
Кажете на другото момче, че съжалявам, че се развиках.
Шарън каза да тръгнеш по Кениън Крийк. Води точно до пистата.
Това ще ни забави. Имаме само час и 42 мин.
Това е единственият път.
- Грижи се за баба си.
Чакай!
- Чао, Мишел, красавицата ми.
Върни ми я, чу ли?
- Добре.
Внимавай там навън!
Добре, потегляме.
Шарън е.
- Той ще управлява самолета.
Ще го направи?
- Каза, че е летял и в по-лоши бури.
Вече е тръгнал.
- Благодаря ти, Ал.
Благодаря ти от все сърце!
Студено ми е, татко.
- Знам, миличка.
Ще се стоплим.
Още лоши новини за пътищата. Затворени са 265, магистрала Уотърсън.
А на "Кениън Крийк" се е обърнал камион...
Сигурно се шегувате!
КЕНИЪН КРИЙК
Трябва да тръгне по друг път.
- Няма друг, всички са блокирани.
Пък и няма как да се свържем с него.
Е, скоро сам ще разбере.
Не е нужно да казвам, че не сме свикнали на такова време.
Къде сме, татко?
- Веднага се връщам. Чакай тук.
О, стига...
Слънцето залязва. Времето ни изтича.
Хайде, Роуз, трябва да има начин.
- Добре, чакай...
Защо не минем отгоре?
- Какво имаш предвид...
С хеликоптер... Ти си гений.
- Благодаря.
Но как да намерим хеликоптер?
Ще следим ситуацията и ще се включим с още новини.
Ще ти звънна после.
Има обслужващ път някъде на "Кениън Крийк".
Пресича се с градските улици.
Ще се получи.
- Кое ще се получи?
Татко има нов план. Искаш ли да идем на приключение?
Да!
Дръж се здраво.
Шарън Стивънс е на линия 4.
- Свържи я.
Благодаря.
Шарън, здравей. Как си?
Какво ти трябва?
Дръж се, скъпа.
Добре, продължаваме.
Изходите на магистралите са в застой...
Ало?
- Не се паникьосвай. Включи канал 7.
Ашли, включи канал 7.
... единствената й надежда е хеликоптер.
Ако сте пилот на хеликоптер или познавате такъв...
Той е някъде на "Кениън Крийк". Кажи му, че търсим хеликоптер.
Ясно.
- Мисля, че е в син джип.
Почти стигнахме. Почти...
Спи ми се, татко.
- Искам да останеш будна.
Ще успеем, хлапе. Ще успеем.
Какво е това?
Добре, добре...
Добре, дръж се.
Хайде! Не ми причинявай това!
Хайде!
Моля те!
Моля те... Моля те...
Моля те, не и така...
ТЕЛЕФОН
Ела насам, пеперудке.
Защо плачеш, татко?
Обичам те толкова много, малката ми.
Татко те обича толкова много.
На самолета ли ще се качваме?
Отиваме си у дома.
Но първо...
Татко трябва да се обади по телефона.
Дейв, по телевизията говорят за малката Мишел Шмит.
Нашата Мишел?
- Намерили са й черен дроб.
Но пътищата са затворени и търсят хеликоптер.
Зрителите ни винаги са откликвали, ще го сторят и сега.
Зрителите в Луисвил винаги помагат. Номерата са на екраните ви.
Обадете ни се. Много е важно.
Оператор. С кого да ви свържа?
- Случаят е спешен.
Свържете ме с детската болница "Сейнт Андрюс".
Всеки с дори нищожна връзка с пилот на хеликоптер...
Обаждане на линия 1. Говорете, в ефир сте.
Здравейте, аз съм Тод, от Авиация А-1.
Помня момиченцето от новините. Имам хеликоптер.
И можете да летите в това време?
- Летях на 26 мисии в Сайгон.
Ще се справя с малко сняг.
- Да!
Имаме хеликоптер! Имаме хеликоптер...
Искам равно място, за да я взема. Без дървета и електропроводи.
Трябват ми 30 на 30 метра, почистени от сняг.
Знам къде може да кацне. Къде е телефонът?
Къде е безжичният?
- Използвай този в кухнята.
Обаждане на линия 2. Говорете.
Тук е пастор Дейв Стоун от Югоизточната църква.
Приземете го на паркинга ни, на "Вашингтон".
Пастор Дейв!
- Чухте ли, Луисвил?
Паркинга на Югоизточната църква. Магистрала 64.
Но трябва да го разчистим.
Всички, който слушат, моля, елате да помогнете!
А до моето паство: кажете на хората да дойдат.
Да помогнем на момиченцето. И носете лопати!
Ще ни трябват много.
Вземете всички лопати! Да вземем одеяла.
Също и палта... Къде са ми обувките?
Иди със семейство Бордън. Чакат на ъгъла.
Облечи това, студено е.
Вземи лопата от верандата. Внимавай там навън!
Ед, тук е д-р Горбани. Всичко наред ли е?
Докторе...
Подготвят се за операция. Имате по-малко от 4 часа.
Не мога, блокиран съм.
От бурята.
- Ако се отказваш, кажи ни сега.
Има второ семейство, което чака.
Виж, тя е с приоритет.
- Здрасти, човече!
Изчакай, докторе.
Това твоят Бронко ли е?
- Да.
Приятели сме на Шарън. Чака ни хеликоптер.
Ще те закара до летището. Да тръгваме!
Докторе, ще успеем.
Качи дъщеря си в пикапа. Ще кажа на Шарън.
Къде отиваме?
- До Югоизточната църква.
Моята църква.
- Трябва да сте там след 45 мин.
Обратно по същия път.
- Магистралата е затворена.
Качвай се при нас.
Знам начин. Ще трябва да слезем от пътя.
Нека аз шофирам.
Ето така!
Хайде, давайте!
Струпвайте го отстрани.
- Тук съм!
Виж кой реши да се появи! Радвам се да те видя.
Актуални новини за времето.
Задава се втора буря. Изглежда, по-лоша от първата.
... с характеристики почти на зимен ураган.
Не пътувайте тази нощ и утре сутринта.
- Направо страхотно.
26 минути. Дръжте се здраво.
Не е лек и пухкав сняг.
- Няма да стане без още помощ.
Шарън.
- Здравейте!
Трябва ли ви помощ?
Хайде, хора!
- Лельо Шарън!
Хайде, разделете се! Трябват ни 30 на 30 метра.
Вие оставате тук. Останалите - идете натам.
При тази постоянно влошаваща се буря, цял Луисвил е затаил дъх.
Всички тук в телевизията са крайно развълнувани.
Но едно знам със сигурност.
Това момиченце има подкрепата на целия град.
Имаме по-силен снеговалеж. Вятърът се усилва.
Скоро ще стане много интензивен. Няма да има никаква видимост.
Вятърът ще е с ураганна сила. 100 км/час или повече.
Ще има наистина тежки снеговалежи и силен северен вятър.
Ще бъде наистина силна буря.
Получих съобщението ти.
Получих всичките.
Да спасим това момиченце. Какво ще кажеш?
Да...
Имаме страхотна новина. Хеликоптерът ще е там до 5 мин.
Пет минути! Давайте, хайде!
Държиш ли се, пеперудке? Добре.
Още няколко километра. На финала сме.
Ето го!
Тук е! Тук е!
Ето го. Страхотно.
- Успяхме!
Давайте!
- Трябва да продължим!
Той е тук!
- Това е Мишел!
Тя успя!
- Давайте!
Още не сме приключили!
Още ли се чувстваш сам?
Това е...
... невероятно.
Здравей, мъниче. Липсваше ми.
- Татко!
Виж какво направихме!
- Добре сте се справили.
Пазете се!
Увеличи звука на радиото.
- Пилотът се включи.
Говорете.
- Не мога да видя зоната за кацане.
Каза, че няма видимост.
Съжалявам, просто не виждам.
Не сме стигнали дотук само за да се провалим.
Фаровете! Всички да си включат фаровете!
Добра идея.
- Включете фаровете!
Ашли! Къде отива?
Ашли!
Това помага ли?
Виждам го.
- Каза, че го вижда.
Трябват ми повече.
- Свалете си палтата!
Одеяла, каквото и да е!
Виж това, Ейми. Всички идват... Мисля, че разстилат якета.
Хората събличат якетата и ги слагат на земята, за да ги види.
Ще може да кацне.
- Отдръпнете се!
Отдръпнете се, за да кацне!
Здравей, пеперудке.
Мишел, виж!
Пеперуди!
Давай, Ед!
На добър път, Ед!
Искам да знаеш нещо.
Гласът в главата ти напълно греши.
Ти не само си добра, Шарън.
Ти си чудо.
Върви, хайде...
Шарън, и друго исках да ти кажа.
Благодаря ти!
Ето я и нея.
Малката Мишел Шмит заминава за операция.
Молитвите ни са с нея.
Какъв невероятен момент.
- Благодаря.
Връщаме се веднага след кратка пауза.
Обичаме те, Мишел!
Мамо...
Мамо!
Здравей, пеперудке.
Трансплантацията на Мишел се проведе навреме.
Беше напълно успешна.
Всичко бе финансирано с парите от новинарската история на Шарън.
Мишел стана здрава и щастлива млада жена.
През 2014 г. тя получи колежанска диплома.
Година по-късно Ед я съпроводи до олтара.
Шарън, която никога не пропуска семейно събитие,
се появи в блестяща рокля с пайети.
Както обикновено.
Ед и Шарън остават приятели и до днес.
17 януари 1994 г.
Обадих се в радиото да питам защо хеликоптерът не може да кацне.
Трябвало да се разчисти от снега.
После започнаха да идват хора.
Непознати идват да помогнат на някой, когото никога не са виждали.
Кара те да се чувстваш добре.
- Не мога да повярвам.
Благодаря ви от цялото си сърце Едва ли е достатъчно.
Но искам всички да знаят, колко много значи това за нас.
Превод: lavender