Shef - 06x09 (2024) Свали субтитрите
Край! Връщаме св в базата. Приключихме за днес.
Я чакай!
Спри малко по-нататък.
Изглежда, че е наш клиент. Обявен за издирване.
Господине! Една минута. Старши лейтенант Абрикосов.
Покажете си документите.
- Какво има?
Обикновена формалност. Покажете си документите.
Вкъщи са, не ги нося у мен.
- Ще се наложи да дойдете с нас
за установяване на самоличността.
- Няма да дойда! Нищо не съм направил.
Елате в колата!
- Добре, както кажете.
Пазете главата.
Полиция! Ще стрелям!
Стой!
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
БАЩА И СИН
Здравейте. Капучино, ако обичате.
- Здравейте.
Веднага.
Благодаря.
Здравейте.
- Здравейте.
Едно кафе, моля. Без захар и мляко.
Ти да не ме следиш?
- Просто минавах,
а знам, че си човек на навика.
- Въобще не ме познаваш.
Сине, не съм дошъл да се караме, нито да си изясняваме отношенията.
Тогава защо си тук?
- Просто живеем в един град
и даже не се виждаме, не си звъним. Според мен това е ненормално.
Не разбирам какво толкова те учудва.
Ти винаги си живял за работата си, ние с мама имахме свой живот.
Не съществувахме за теб.
Сине, мисля, че не си прав.
Макар че...
Благодаря.
Цял живот ловя убийци, бандити
и всякаква паплач. Мръсна работа.
- Но някой трябва да я върши.
Предсказуемо говориш щампи.
- Аз съм такъв, какъвто съм.
Просто обичам сина си и се тревожа за него.
Не ми говори за любов!
Ние с мама няколко пъти се местихме и живяхме незнайно къде,
защото някакви твои бандити заплашваха да ни убият.
Веднъж пред очите й те простреляха и повече от седмица лежа в реанимация.
Мама едва не побеля тогава. После те преместиха в Питер.
Тук те арестуваха, това ми попречи да уча в Академията на МВД.
Но и това не беше достатъчно. Теб те взривиха и аз те погребах.
Но ти надхитри всички и се оказа жив.
После дойде при мен в Москва, сякаш нищо не се е случило.
После стана генерал, после те уволниха, после те върнаха.
Москва, помощник на самия министър. Какъв наситен живот, татко.
И през това време дори не се запита как живея, какво правя.
Нито веднъж не ми провери бележника. Това правеше
мама. Всичките ми приятели имаха бащи, само аз - не.
Какво искаш от мен сега?
Привет. Вземи.
- Благодаря.
Привет. Как е? Не съжаляваш ли, че се върна?
Не. Все едно съм се върнал у дома.
И как е у дома?
- Все същото. Нищо не се променя.
И няма да се промени, Миша. Колко реформи имаше... само приказки.
Аз никога не бих се върнал, за нищо на света.
Сам съм си началник, никой генерал не ми виси на главата.
Щастлив съм.
Ето за това ти казвах.
Не е много.
- Основно копия на агентурни донесения
и няколко справки. Само това намерих у предшественика си за Графа.
И аз това казвам, не е много.
Графа! Владее целия град, а информация - нищо и половина.
Или има здрав чадър, в това число и по наша линия,
или аз нищо не разбирам.
Помоли жена си. Тя е умна, нека потърси в интернет.
Чатове, коментари - все някъде трябва да има поне някаква информация.
По-добре натисни агентурата, а не да ровиш в интернет.
Напрегнато е сега с агентурата, тепърва възстановявам старите връзки.
Ало!
Да. Разбрано.
Сега веднага ще отида.
Хайде, Костя. Трябва да тръгвам.
- Благодаря ти за пирожките.
Гледай да не се пръснеш!
Миша!
Излъгах те.
Аз също бих се върнал, ако можех.
Знам, Костя.
- Пази се!
Искаш ли да ти дам интервю?
Защо?
- При мен идва офицер от пресслужбата.
Има към двайсет запитвания за интервю с мен като с новия началник на УУР.
Обикновено отказвам на всички, но за теб ще направя изключение.
Мисля, че никому няма да е интересно.
- Защо?
Защото вие, големите началници, сте свикнали да използвате общи фрази.
За това е късно да се говори, за това е рано...
За това по-добре да не говорим... После ще изрежат половината
и ще остане едната официозност. Така че извинявай, но...
Нашите читатели няма да четат такова интервю.
Защо реши да станеш журналист?
- Навярно твърде много са ме лъгали
и реших да казвам истината на хората.
- Получава ли се?
Старая се.
Твоя ли е тази статия?
- Нали виждаш името ми.
Тези полицаи са задържали особено опасен престъпник.
Нападал жени и ги намушквал с нож. При задържането оказал съпротива.
Един от полицаите беше убит, почина в реанимацията.
Но в твоята статия нищо не пише за това.
Не знаех. Разполагах само с полицайската сводка,
там пише: "полицаят използвал оръжие".
- А беше длъжен да знаеш.
Щом искаш да казваш истината на хората.
Професиите на полицая и журналиста донякъде си приличат.
И едните, и другите, работят с хора и информация, която е нужно
да бъде проверявана и препроверявана от различни източници.
Запомни го, сине.
А това са снимки на жените, които е обезобразил
онзи престъпник. Те ще останат такива за цял живот.
Затворено е. Почивен ден.
- Зная.
Елате утре.
Каква изненада.
- Отдавна не сме се виждали, нали?
Доста.
Как така?
- Реших да видя как си.
Знам, че напусна. Сигурен съм. Вече не си полицай.
Всичко тече, всичко се променя.
Дойдоха, умоляваха ме.
Казаха:
Миша, не можем без теб.
- Глупак! Какво друго да кажа.
Че се радваш да ме видиш.
- Въобще не се радвам.
Остави! Никога не съм те подвеждал.
Решавах проблемите ти при нужда. Така че, предлагам да възстановим
доброто ни сътрудничество.
Отдавна не съм в играта. Скъсах с миналото.
Не ме будалкай!
Такива като теб не късат.
Със свои пари ли отвори залата? Или ти помогнаха браточките?
Просто уча момчетата, за да могат да се защитават на улицата.
Да ти напомня ли колко от тези момчета са в затвора и за какво?
Графа... Чувал ли си за такъв?
Чувал съм. Но не съм го виждал.
- Няма нищо. Не бързам.
Поразпитай, поговори с хората, а аз ще съм ти благодарен.
Какво е нужно конкретно?
Този Граф има много добър отбор.
Ликвидатори от висша класа, дето не се намират под път и над път.
Откъде ги взема, кой ги тренира.
Как ги отбират, кой им е главен, къде може да бъде намерен.
Не идвай повече тук. Не бива да ни виждат заедно.
Ще ти звънна!
Разторгуев! Мен ли търсиш? Добре, благодаря.
Ето.
- Какво е това?
Опровержение по случая с полицая, застрелял човек.
Бил е опасен престъпник, нападал жени. Трябва да дадем опровержение.
Няма да има опровержение.
- Длъжни сме. Грешката е моя.
Медиите, които дават опровержение, са лоши медии, на тях не им вярват.
Разбра ли? Запомни го веднъж завинаги.
Щом си изровил някакъв материал, измисли по какъв начин да го продадеш.
И как да го направим?
- Отиди при полицая, разприказвай го.
Научи нещо за жена му, любовницата му, какво е да стреляш по човек...
Виж там, сам реши.
- За любовницата нужно ли е?
Само ти дадох пример.
Какво?
Паша, попитах те нещо.
- Кой е до него?
Не знам. Някаква жена.
На всички снимки Феклистов е или с колеги, или с жена си. Това...
Това не е жена му.
- И какво?
Снимката явно е направена случайно. Той даже не гледа в камерата.
Не е знаел, че го снимат.
- Така...
Коя е тази жена?
- Не знам.
Любовница?
- Любовница.
Намери я.
- Как?
Паша, ти журналист ли си или какво?
Изясни кога и къде е сниман, намери жената до него.
Разбери имали ли са връзка
и тогава ще публикуваме материал със заглавие, например...
"Тайният живот на бившия кмет на Лапинск". Ясно?
Ясно.
- Свободен си.
И така, кой е следващият?
- Аз имам въпрос. Ето, вижте.
Извикай юриста в 14.00 часа, а най-добре събери целия отдел.
Ще им скъсам главите. Те въобще знаят ли какво заверяват?
Цяла нощ преглеждах документи.
- Да, да, разбрах.
Това пък сега какво беше?
- Ало, на мен ли говорите?
Ало!
- Не!
Добре, всичко разбрах. Вие скоро ли идвате?
Обадиха се от митницата, и по строежа възникнаха въпроси. Ало!
После ще се обадя. След час идвам. Юристите да ме чакат.
Добре.
Ей, вие! Не виждате ли къде карате? Кой ви даде книжка?
На колене ще допълзиш да ми се извиняваш, разбра ли?
Много си бил ербап. Ще го поправим.
Имаш глоба. Десет бона в зелено.
Срок - 24 часа.
- Ти да не си се загубил във времето?
Не пипай чантата! Там има важни документи.
Важни ли, казваш? Петарка отгоре.
Почини си. Ще се обадя.
Пълни нещастници.
Свършено е с вас, момчета.
Виктор Сергеевич!
Здраве желая, другарю генерал.
- Що за бардак?
Не мога да се свържа с вас. Смятате ли, че е нормално?
Началникът на Главно у-ние да тича след служителя си?
Виноват, имах назначена среща.
- И да не може да вдигнете телефона?
Беше среща с агент.
- Настоятелно ви препоръчвам
да оставите работата с агентурата на подчинените си. Тук сте ми нужен.
Тези срещи са част от работата ми. Не смятам да се отказвам от нея.
Служа в полицията, а не в щаба.
Какво намеквате?
- Нищо не намеквам, казвам както си е.
Пак ще говорим, а сега ето какво: мина време от назначаването ви,
трябва да проведете пресконференция и да съобщите на журналистите
какви успехи сте постигнали.
- Мисля, че не бива да бързаме с това.
А аз мисля, че е необходимо. Пресслужбата и Аналитичен отдел
ще подготвят материали за вас. Внимателно ги изучете.
Слушам.
- Виктор Сергеевич, аз ще присъствам.
Всичко изпълнихме.
Взех я за всеки случай.
- Я дай насам!
Как се държа?
- Беше наперен. Заплашваше.
Разбрахте ли се за среща?
- Да.
Свободен си.
Не разбирам какво ни носи това?
Този търгаш няколко пъти се е прикривал с Графа.
Нападат го. Как мислиш, къде ще отиде?
- Едва ли в полицията.
Правилно. Ще отиде при Графа.
А той ще прати свои хора да се разправят. Ние ще бъдем там.
Ще им зададем някои въпроси.
Какви са тия документи?
- За строежа на новото летище.
Летището...
Предлагаха ми да инвестирам в него.
- На мен също.
Нищо не се променя. Всичко е, както винаги.
Половината пари източени, разпределени по джобовете.
А ти какво искаш? Това са пари.
Всичко се прави заради тях.
Всичко за пари.
Това е идея.
Къде отиваш?
- Ще се чуем.
На място съм. А ти къде си?
- Зад гърба ти.
Като нинджа си.
- Защо се обади? Защо ме повика?
Имам добър боец, но не става за ринга. Същински звяр е. Ще го осъдят.
Роден убиец.
Служил в специалните части, върнал се в цивилизацията,
не може да си намери място. Има нужда от риск, адреналин.
Нали разбираш какво имам предвид.
- Да кажем. На мен защо се обади?
Казват, че си подбираш хора.
А този е точно такъв, необуздан.
- Кой казва?
На теб трябват ли ти хора или какво? Момчетата в залата разправяха,
че плащаш добре.
Да, но не на всички.
На тези, които реално вършат работа.
- Той е точно такъв.
Боец, страхотен мъж, истински убиец.
Добре, ще помисля. Ще се отбия тия дни.
Да го видим твоя човек как е в реален бой.
Добре, тия дни. Слушай, исках да попитам още нещо.
Чувал ли си за Графа?
Не. Кой е той?
- Решава въпроси на градско ниво.
И въобще... Та си мисля, ако този боец не ти трябва, да го пратим на Графа?
Може там да потрябва.
Нещо не схващам. Ти при кого искаш да го уредиш, при мен или при Графа?
Аз съм си аз, Графа си е Графа.
- На мен ми е все едно при кого.
Просто ще ми дължи процент за помощта.
- За кинти се бориш, така ли?
Ти не се ли бориш? Имам още десет години до пенсия.
На старите им трябват повече пари, отколкото на младите.
Да...
Знам как да ти реша проблема.
Интересно.
Мъртвите нямат нужда от пари.
Разрешете?
- Да, Миша, влизай.
Виктор Сергеевич, аз...
- Изчакай секунда.
Готово, сега можеш да говориш.
- Това заглушител ли е?
Не. Генератор на шум. Локтев каза, че дори ако записват разговора,
нищо няма да разберат. Какво ми носиш?
Цяла нощ седях. Тук е всичко, което успях да си спомня за Феклистов.
Пътуванията му, контакти и прочие.
Да, не е много.
- Аз просто работех за него.
Нямах задача да събирам материали.
- Това е ясно.
Коя е тази жена?
- Елена Донина, не знам много за нея.
Обядваха заедно, вечеряха няколко пъти.
Струва ми се, че Феклистов се стараеше да не афишира отношенията им.
Защо мислиш така?
- Феклистов беше заможен човек,
а избираше много скромни места за срещите им.
Такива, на които не би могъл да срещне някой от своето обкръжение.
Любовница?
- Може би.
Миша, отивай при нея и задай няколко въпроса за Феклистов.
Наблюдавай реакцията й.
Добре. Ще бъде направено.
Сигурен ли сте, че Феклистов е инсценирал смъртта си?
Не аз. Експертите.
Ако е така, едва ли е в страната. Може да е навсякъде.
На Канарите, Хавай...
- Значи ще летиш в командировка.
Феклистов явно работи за Графа. Намерим ли го,
ще получим отговори на много въпроси.
Не сте ли разглеждали друга версия?
- Например?
Държавна защита. Вие самият минахте през това.
Ако Феклистов е работил за ФСБ? Те биха могли да го направят.
Изключено. Ако смъртта му беше инсценирана от Кантората,
никога нямаше да узнаем.
Логично.
И така... Запомни, Миша! Тази жена
е единственият ни шанс да стигнем до Феклистов.
Разбрах задачата. Разрешете да вървя?
- Върви.
Красиво. Поне номерата запомни ли?
- Не ми беше до това.
Да, виждам. А регистраторът? Има ли записи?
Ама че съм глупак. Въобще забравих за него.
Вземи.
- После ще видя.
Какви документи са взели? Фатално ли е?
Горе-долу. Случаен човек нищо няма да разбере, но...
Ако разрови... По-добре да ги върнат.
- Не се бой. Лично ще се заема.
Откъде излязоха тия проклетници?
Сложното икономическо положение. Ще става по-зле.
Успокои ме.
- Не съм теоретик, а практик.
Задачата ми е ясна. Потеглям. Ще поддържаме връзка.
Здравейте.
Е?
Преди два месеца тук е имало събитие с много гости, включително кметството.
Трябва ми списъкът на гостите.
Защо?
- Нямам идея. Началството каза.
В списъка има ли паспортни данни?
Възможно е.
Срещу списъка.
Помотай се тук.
Саня, прием.
Смени ме за половин час. Много ми е нужно.
Благодаря.
Добър ден. Последно кога видяхте съседката си?
Не си спомням. Може би преди седмица.
Това тя ли е?
- Да, това е Лена.
Знаете ли къде работи?
- Не.
Макар че тези апартаменти се раздаваха от кметството.
Може би в Смолни. Макар че едва ли.
- Защо?
Чиновниците сутрин отиват на работа, вечер се връщат.
А стопанката живееше по свой график.
Понякога излизаше вечер и се връщаше на сутринта.
Може би я издържаше някой мъж.
- Познавате ли този човек?
Виждал съм го няколко пъти, идваше.
Веднъж стана скандал. Беше спрял колата си на чуждо място.
Собственикът излезе и се развика. И двамата излязоха.
Лена също се развика. Човекът дошъл за малко, скоро ще си тръгне.
А този я спираше, казваше, че не са нужни скандали.
Кога последно я видяхте?
- Не помня.
Може би преди седмица.
- Сигурен ли сте?
Да. Той пристигна сутринта, беше с черни очила.
Имах чувството, че не иска да го познаят.
После излязоха и се качиха в кола.
- Запомнихте ли номера?
Не.
- Добре. Благодаря.
Номера може да видите от записите. Имаме видеонаблюдение.
Това е много хубаво.
Може ли да увеличите номера?
- Разбира се.
Чудесно.
Направете ми копие на флашката, диска също ще взема.
Както кажете.
Изглежда, че съм на прав път.
Да, Юра. Почти в центъра. Защо?
Така ли? Ясно. Добре, идвам.
Привет.
- Привет.
Това трябва да се публикува и да се върти минимум една седмица.
Сумата е голяма. Ще звънят много луди.
- Не ми пука.
Рано или късно ще се обади този, който ми е нужен.
И ще му дадеш толкова пари?
- Зависи какво ще каже.
Щедро.
- Тази информация много ми трябва.
Пак ли си се забъркал в нещо? Поредното разчистване на сметки?
Не исках. Така се получи.
А ако те убият? Какво ще стане с издателството?
Ще те включа в завещанието си.
Постарай се да останеш жив.
Това вече както дойде.
Познаваше ли го?
- Нещо такова.
Преди беше мой информатор.
И тази сутрин си решил да освежиш информацията?
Много си бърз.
- Не аз, колегите. Решетов, Звездаков.
Хукнаха към спортния клуб.
Там е пълно с камери, и ти се виждаш.
Ти ли му даде задание, Миша?
Търсех контакт с бойците на Графа.
Проверихте ли телефона му? Обаждания, съобщения?
Изпратихме запитване. Чакаме отговор. Миша, вярваш ли в съвпадения?
Какво съвпадение? Дадох му задание, тръгнал е да го изпълнява.
И право в десятката.
- Именно.
Този, който го е убил, работи за Графа.
Един хотдог, ако обичате.
Ало! Виктор Сергеевич!
Всичко хубаво!
- Обажда се Черняев. Има новини.
Говори. Слушам те.
- Днес Афонин ни събра и каза,
че утре сутрин ще имаме работа. Да дадем урок на едни бандити.
Обидили един хубав човек.
- Не е това, което ми е нужно.
Мога да предам в УСБ на Хрульов, но няма смисъл. Ще те изложим на риск.
Виктор Сергеевич, не ме разбрахте правилно.
Името на търговеца е Рожков, казвахте, че ви интересува.
Защо не каза веднага? Това променя нещата.
Къде и в колко е срещата?
Да, знам това място. Ще ти се обадя. Трябва да помисля.
Разторгуев, растеш пред очите ми!
Феклистов наистина е имал любовница?
- Да. И там имаше полиция.
Познах Каплевич, той работеше с баща ми.
За какво говори това? Че се движим в правилната посока.
Веднага трябва да пуснем анонс на материала.
Ето какво ще напишем:
Редакцията научи за тайния живот на бившия кмет на Лапинск.
Той имал любовница, която старателно криел.
Тук ще сложим нейна снимка. Намери в социалните мрежи.
До нея - снимката с Феклистов. Под нея, че разследването продължава.
След няколко дни чакайте подробности.
Най-важното - в тези няколко дни лично да се срещнеш с нея. Ясно?
А какво е това?
- Не е твоя работа.
Отивай да се занимаваш със своя материал.
Търся Графа. За информация - $100 000. +7936221753
Веднага в печат!
- Разбрано.
Този мъж е заснет от камерата.
При влизане в градинката, където намерихме трупа, после на излизане.
Пресякъл и се скрил между блоковете. Не успяхме да го проследим.
Може да няма нищо общо.
- Да, бе, с такава мутра.
Просто се разхождал в градинката.
- А телефонът?
Изяснихте ли?
- Да.
Номерът, от който е последното обаждане,
по регистрация принадлежи на някаква бабичка.
Жива е, но нищо не може да обясни.
Недекларирана СИМ карта?
- Тъй вярно.
Оформена по втория начин. Обичайна практика.
Хайде, момчета, късно е. Все едно днес не можем нищо да решим.
Утре ще ставаме рано. Чака ни трудна операция.
Трябва да привлечем СОБР, Виктор Сергеевич.
Ченгетата ще дойдат въоръжени утре на срещата.
Съгласен съм.
Пети! Забелязвам движение.
Къде са ми документите?
Изглежда сигурен. Не се страхува.
- Знае, че го пазят.
Къде са мангизите, смешнико?
- Сега. Сега ще получите всичко.
Нещо ми е притеснено.
- Просто си отвикнал от служба.
Идват. Бъдете готови!
- Прието.
Това е Тихомиров! Той пък какво прави тук?
Юра, назад! Отбой. Това е заповед.
Прието. Момчета, отбой.
Кои сте вие? Луди ли сте? Ние сме полицаи!
Не се безпокой! На куршума му е все тая кой си.
За убийство на полицай дават до живот, момченца.
Какъв полицай си ти? Едно недоразумение.
Ти въобще кой си?
Не стреляй! Тихо! Не стреляй!
Ти сега ми каза много обидни думи, ама много.
Преди и кучетата ме познаваха.
Помисли малко! Ние сме полицаи, навсякъде ще те намерят!
Аз ще питам, ти ще отговаряш. Разбра ли?
Не бива така, Виктор Сергеевич. Длъжни сме да ги спрем.
Сам ще се оправя.
Никой да не се намесва.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
- Само недей да ми пречиш.
Не мога да ти ги оставя.
- Само ще поговорим. Нужен ми е Графа.
На мен също.
- Тогава се нареди на опашка.
Какво ще правиш с него, когато го намериш?
Наистина ли искаш да знаеш?
Макс, има други начини.
Просто не ми пречи. Поне този път.
А какво ще стане с тях?
Както дойде.
Виктор Сергеевич! Другарю генерал! Какво става?
Сега си тръгвам,
а вас ви съветвам да отговорите на всички въпроси, които ви зададат.
Това може да ви запази живота.
Що за номер? Не бива така! Полицаите никога не изоставят своите.
Така е, не изоставят своите.
А вие отдавна вече не сте свой.
А сега да си поговорим.
Вие не ми трябвате! Свободни сте.
А с вас ще се повозим.
Какво правите? Нали сме заедно? Ние сме един отбор! Ние сме ченгета!
Батакът е твой, сам се оправяй.
Първи въпрос:
Кой е Графа и къде да го търся?
Той сам ще те намери!
Виктор Сергеевич, искате да кажете, че ще си тръгнем?
Точно така, Юра.
- Тогава какво ни отличава от тях?
Нищо. Това ли искаше да чуеш?
- Не.
Тръгваме си.
Дай пистолета. Пистолета!
Грешен отговор.
Имаш ли какво да добавиш?
- Аз изпълнявах заповеди.
Копеле!
Кой е Графа?
- Не знам.
Той ми плаща. Аз изпълнявам каквото ми кажат.
Аз съм наемник, не зная нищо!
Повтарям въпроса.
Кой е Графа? Име, фамилия, адрес?
Защо?
- Понечи да извади пистолет.
Стори ми се.
- Той е!
Той.
Графа е той.
Извинете, Виктор Сергеевич, след малко започва пресконференцията.
Благодаря, помня.
- Добре.
Да.
- Защо го направихте? Кой ви е молил?
Извинете, кой се обажда?
- Донина. Писахте за мен.
Откъде имате номера ми?
Това не е важно. Трябва да се видим и ще ви обясня, само не пишете повече.
Вие не разбирате какво става и в какво се намесвате.
Добре, къде и кога да се срещнем?
- Ще ви изпратя адреса.
След час ще бъда там. Край.
Благодаря.
Излизай.
Как така? Как ще се прибера?
- Излез!
Всичко ви казах. Всичко, което знаех.
Върни ми пистолета. Ще ми търсят отговорност.
Да се благодариш на генерала, аз бих те гръмнал. Затвори вратата!
Имаме проблем. Рожков го няма.
Аз самият оцелях като по чудо.
Те сега мислят, че Графа е Рожков.
Добър ден, колеги. Започваме пресконференцията.
С нас са генерал-майор Пифанов и новият началник УУР
генерал-майор Разторгуев. На всички ви е раздаден прес релийз.
В него е статистиката по линия на Управлението за последните три месеца.
Защо не сте в униформа?
- Нямах време да се преоблека.
А този какво прави тук? Не вижда ли, че имаме мероприятие?
Извинете, трябва да видите това.
Само това липсваше.
Откъде са разбрали?
- Това е статия на сина ви.
Заповядайте, Виктор Сергеевич.
- Миша, веднага трябва да го намерим.
Моля да ме извините.
- Имаме пресконференция.
Генерал Разторгуев има спешна работа. По-късно ще се върне при нас.
Предоставям думата на генерал Пифанов.
Добър ден.
Паша, ти даже не знаеш къде се пъхаш. Това може да бъде много опасно.
Кажи къде си, ще дойда и ще ти обясня.
- Недей да ме плашиш.
Ти обичаш работата си, аз - своята.
- Обещавам, ще го обсъдим.
Сега просто ми кажи къде си.
- Аз...
съм в градинката на "Блохин", но не е нужно да идваш.
Сам ще изясня всичко. Хайде...
Не е далече. Градинката на "Блохин".
По-бързо, Миша!
Вие ли сте Разторгуев?
- Аз съм.
Твърде млад.
- Какъвто - такъв.
Защо написахте проклетата статия? Не разбирате ли, всичко развалихте.
Ето го Паша! А това май е Донина.
Ще заведем и двамата в Управлението.
Не разбирам за какво говорите. Какво съм развалил?
Обяснете, дайте ни интервю.
- Какво интервю, момчето ми?
Да не си луд? Ти не разбираш, просто ще ме убият, и теб също.
Заради теб сме в опасност.
- Каква опасност по-конкретно?
Кои са хората, които ви заплашват? Същите, които убиха Феклистов ли?
В какви отношения бяхте с тях?
- Да не стоим тук. Ето кафене, елате.
Това е онзи човек от парка, който уби моя агент!
Паша!
Паша! Паша! Паша...
Има пулс. Има пулс.
Тихо, тихо.
Миша! Линейка!
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven