Shogun - 01x07 (2024) Свали субтитрите
Тя винаги е била като лед, но с него е различна.
Кажи нещо!
Бунтаро! Погледни ме!
Не мърдайте!
Хиляди загинали... От армията ни нищо не остана.
Дойде време за "Пурпурно небе".
Едно-единствено нападение на крепостта Осака.
Полубратът на господаря Торанага...
Саеки Нобутацу. Може да се съюзим с него.
Очаквам да ме отстранят несправедливо.
Ще има "Пурпурно небе".
Войната приключи!
Войната приключи!
Войната приключи! Господарят Торанага победи!
Първата битка на Торанага преди 46 години
Поздравявам ви, господарю Торанага.
Малко хора печелят първата си битка, преди за първи път да легнат с жена.
Предавам се.
Кажете на писарите си, че Мизогучи се би с чест.
Съдбата ме принуди да обявя война, която не можех да спечеля.
Искам да се запише, че мой секундант е момчето пълководец.
Може би ще се срещнем отново в друг живот.
Може би тогава аз ще държа меча.
ШОГУН
Глава седма: Една пръчка време
Откога не са разговаряли?
От твърде много време.
А ако братът откаже?
Тогава войната ще бъде загубена, още преди да сме извадили мечовете.
Погрижи се варваринът да си държи устата затворена.
Господарят Анджин разбира.
Видях съсипана армия в близката долина.
А може би само ми се е сторило.
- Не ти се е сторило.
Гарнизонът ми пострада тежко в скорошното земетресение.
И отчаянието те остави без избор,
освен да призовеш огромната армия на посредствения си брат?
Негодник такъв.
Очаквах грандиозно посрещане от твоите сили.
Наложниците ми треперят от страх!
Добре изглеждаш, братко.
Ако единственото ти занимание беше да пазиш блатата в Юзенджи,
и ти щеше да изглеждаш добре.
Значи в слуховете има истина. Опитомил си варварин.
Анджин.
Анджин-сама, не забравяйте да се поклоните.
За мен е чест да се срещна с роднина на своя господар.
Честта е моя.
Анджин е мой хатамото.
Тактиката му с оръдията е важна за нас.
Имаш предложение за мен.
- Да. Трябва да го обсъдим утре.
Тази вечер ще се напием.
Това предложение вече ми харесва!
Самураи от Канто!
Моите хора нямат търпение да проливат кръв рамо до рамо с вас!
Благодаря ти, че дойде, Саеки.
Казаха ми, че тук има горещи извори.
Ела с мен.
Лихва ли се трупа?
Една нощ с Кику струваше 300 монме, а една седмица - 12000?
И това - само за да флиртува с противния ми полубрат?
Гин в началото поиска много повече. Успях да намаля цената -
стига да се съгласите на лична среща за една пръчка време.
Това е абсурдно.
Господарят поиска да се срещнем.
По време на банкета довечера Анджин ще се държи добре.
Ще носи мечовете си, а не пистолета. Понеже е хатамото.
Господарят иска да се държите добре и да носите мечовете си,
както подобава на хатамото.
Господарю, може ли да попитам...
Заповедта за "Пурпурно небе" означава ли,
че ще командвам кораба по време на нападението?
Той пита за своята роля по време на "Пурпурно небе".
Що се отнася до Анджин и кораба му...
Нищо не съм решил. Толкова по въпроса.
Господарят не е взел решение за вашата служба.
Предлагам ви да не разпитвате повече.
Може би не разбирам честта, която ми е оказал.
Отрупват ме с подаръци - титли, мечове, земя.
А когато стане дума за това да му служа, той ме пренебрегва.
Започвам да се чудя дали даровете му имат някакво значение.
Какво точно е "Пурпурно небе"?
Не го повиках, за да обсъждаме "Пурпурно небе".
Препоръчвам ви, спрете се.
Моля ви, кажете му, че съм готов за всичко, което съдбата ни донесе.
Господарят Анджин казва, че ще бъде до вас,
каквото и да донесе съдбата.
Я, господарят Оми.
Дойдох да поискам среща с Кику по-късно.
Тя свободна ли е?
- Боя се, че не е.
За да зарадва своя брат - господаря Саеки,
господарят Торанага я ангажира за една седмица.
Може да говоря с нея...
За млад и нетърпелив самурай като вас...
Със сигурност мога да ви намеря по-подходяща куртизанка.
Съмнявам се.
Откакто Кику сподели възглавницата с варварина,
вашата чаена къща загуби качеството си.
Не е моя работа да обсъждам какво прави Анджин тук...
Но, доколкото помня,
през онази нощ умът му беше зает с друга.
Фуджи!
Дядо!
Съжалявам. Не знаех, че ще идваш.
Исках да те изненадам.
Поддържаш дома чист.
Тук е приемливо.
Исках лично да ти доставя това.
Когато се разделихме в Осака, обещах да го пазя.
Благодарение на теб ние се събрахме отново.
Когато службата ми приключи,
ще сложа край на живота си и също ще се превърна в пепел.
А защо не искаш да живееш?
Радвай се на победата, за която те дадоха живота си.
Ще има ли победа?
Прости ми.
С толкова много сила на наша страна със сигурност ще има победа.
Твоят син Бунтаро... За нас е чест, че той е с нас.
Надявам се, че Ишидо ще изпрати всички от Осака срещу нас.
Чух, че първият убит враг на бойното поле
радва повече от първата нощ с жена.
Кой ви го каза?
Много хора го казват.
- Зависи от жената.
Момчето ти най-после е мъж.
Когато видях Нагакадо за последен път,
брадата му беше гола като топките му.
Племеннико, сигурно всяка нощ си с нова жена.
Точно като баща си.
- Клевета.
Чичо ти се оправя много по-добре с жените.
Глупости.
- Какво е толкова смешно?
Саеки-сама говори, че отдавна не е виждал Нагакадо-сама.
Сигурно за вас е голяма чест
да гледате как жена ви изпълнява дълга си
към господаря Анджин толкова отдадено.
Дългът е към нашия господар.
Чичо, за мен е чест, че ми разказваш това.
Какъв беше баща ми на млади години?
- Това е хубава история.
Знаеш ли, че баща ти още беше момче, когато спечели първата си битка?
Йоши Торанага - момчето пълководец. Но това не е най-хубавото.
Чух, че когато опозореният Мизогучи му се е поклонил, за да се предаде,
твоят баща, едва дванайсетгодишен,
е отсякъл главата му с един-единствен удар.
Господарю Саеки, получихте ли подаръка от нашия господар?
Куртизанката. Да. Много благодаря.
Тя е красива, но красотата е мимолетно удоволствие.
Все едно да се опитам да хвана река или да легна със залез.
Утре ще говорим официално за нашия съюз.
Защо да не го направим тази вечер?
- Търпение.
Глупости. Не мога да търпя неизвестност.
Какво ще ми предложи великият Йоши Торанага, за да получи армията ми?
Тук ми харесва.
Може би брат ми ще ми даде Изу.
Това би било интересно.
Племеннико, имам още един разказ за своя брат.
Малко хора знаят тази история.
Веднъж го изпратиха като заложник,
за да подсигури съюза ни с клана Иматани.
Нашата майка му каза да бъде смел.
Каза му, че един Миновара не може да се страхува.
Но когато той се отделил от нея...
Казаха ми, че се е наакал
и че цели десет ри е яздил коня си оцапан.
Не искам да проявявам неуважение, разбира се,
но искам да кажа,
че винаги съм съчувствал на горкия кон.
Нагакадо, какво предпочиташ?
Приказки и измислици или истината?
Това предложение, например...
Истинска приказка ще е да стана господар на Изу.
За жалост вече получих друго предложение.
Господарю.
Армията на Саеки е запречила всеки път, водещ навън от Изу.
На всеки пропусквателен пункт сега има стражи.
По чия заповед?
"Заповед на съвета на регентите -
каним господаря Торанага
да се яви пред нас в Осака, за да отговаря за предателството.
Той ще даде своя отговор на Саеки Нобутацу -
наш посланик и новоназначен регент."
Регент...
- Ишидо ми е намерил заместник.
Кой господар би отхвърлил такава чест?
Вашата постъпка е проклятие за страната.
Нагакадо, присъдата ти за убийството на Небара Джозен
е заповед да си направиш сепуку.
Не приемай!
За мен ще бъде чест да обмисля молбата на съвета.
Хубаво ще я обмисля и утре по залез ще дам отговор.
Ти и васалите ти ще останете в Анджиро, докато вземеш решение.
Какво ще стане, ако той се предаде?
Ще ни изпратят в Осака, за да коленичим пред Ишидо-сама.
Торанага-сама ще бъде осъден на смърт.
Половината му хора ще си направят сепуку.
Моят "Еразъм" още е в заливчето.
Ако ми издействате позволение да се кача на борда,
ще проверя трюмовете и кила. Ще трябва корабът да бъде изтъркан.
Хората на Ябушиге ще помогнат с поставянето на новия бушприт.
Лично ще наглася платното.
След това ще излезем от канала и ще...
Какво бихме могли да направим, Анджин-сама?
Всичко би било по-добре от това да стоим тук и да не правим нищо.
Наскоро сте изпратили своя генерал Игараши
да уговори таен мир със съвета.
Господарят Ишидо поиска вашият генерал да се върне
с отговора му.
Мураджи, на кого е този герб?
- На господаря Ишидо.
Просто прекрасно.
Никакъв план ли няма?
- Нашият господар размишлява.
Нека поне отида да съобщя на хората ни в Едо.
Хората на Саеки наблюдават цялата планина.
Ще умрем, преди да стигнеш дотам.
Татко. Какво реши?
С окървавени мечове ли ще умрем?
Защо тези, които не са участвали в битка, най-много искат да се бият?
Господарю Торанага...
Простете ми, че ви безпокоя,
но господарката Марико ми обеща една пръчка от вашето време.
Отивайте да си броите парите. Заети сме.
Не, Нагакадо. Обещанието си е обещание.
Кой знае колко пръчки време ни остават?
Смирено благодаря за тази чест.
Дори когато не знаете какво е бъдещето ви,
сте готов да изслушате моите идеи за него.
Какво искате?
Знаете ли какво е да живеем в Света на върбите?
Това означава да посветим живота си на службата на велики мъже.
Отдаваме своята младост, сила, остроумие и чар.
С възрастта цветето ни повяхва, а после ни изхвърлят.
Защо това да е моя грижа?
- Строите нов град в Едо.
Мисля, че той може да постави нов стандарт за бъдещето.
За някои от нас няма бъдеще.
Все пак в Едо...
Моля ви, вземете Света на върбите под своя закрила.
Дори след като си отидете.
Представете си един квартал във вашия град.
Не с бардаци, а с чаени домове като този, който направих тук.
Всички - събрани на едно място.
Представете си създаването на гилдия на куртизанките.
Дайте ни блестящо бъдеще.
Позволете ни да остареем достойно и да отдадем младостта си на развитие.
Моля ви...
Благодаря ви, че отвлякохте вниманието ми от грижите.
Но...
Боя се, че бъдещето ми е твърде кратко за плановете ви.
Така ли е?
Вашите съветници вярват, че краят ви е близо,
но аз се чудя...
Съдбата ми е написана.
Съдбата е като меч.
От полза е само за тези, които могат да я използват.
Аз съм родена в канавка. Израснах като проститутка.
Повечето жени биха проклели такава ужасна съдба.
Но трудностите ме научиха на амбиция и коварство.
Направиха ме най-успешната дама в Изу.
Точно така вашите трудности са ви направили толкова хитър.
Затова няма смисъл... Господарю Торанага.
Всеки шпионин би могъл да ви каже за идващата армия.
Защо оставихте гарнизона си толкова открит?
Защо допуснахте такава грешка?
Да не мислите, че съм искал нещо такова?
Че съм искал земетресение да съсипе армията ми?
Простете ми, господарю. Не съм ви разбрала.
Но какво ли знам?
Аз съм просто една дърта пачавра.
Моята пръчка време изтече.
Изглежда, няма достатъчно място за всички във водата.
Прекрасно.
Защо мислите, че господарят Торанага има план?
Какво друго ни остава? Да се предадем?
Баща ми не е способен на това.
Понякога ми се иска да се върнем към живота си
отпреди пристигането на варварския кораб.
Когато това тук беше жалко рибарско селце.
Така беше, вярно е.
Но животът тук беше мирен.
Толкова много загубихме оттогава.
Всичко хубаво, което имахме, изчезна, защото бяхме алчни за още.
Трябва ни само план.
Ще убием всички безгръбначни прасета, които можем...
Безгръбначни прасета ли?
Обидите ти са тъпи като мечовете ти.
Това не ми беше лесно. С баща ти си имаме проблемите, но...
Все пак сме едно семейство.
- Не те ли е срам от постъпката ти?
Няма нищо срамно в това човек да помисли за бъдещето си...
Замисли се за своето, Нагакадо.
Да бъдеш заклан като пиле.
Да бъдеш забравен, преди да стане възможно да бъдеш запомнен.
Ако това е моята съдба, ще е красива смърт.
Това не е красота.
Смъртта е просто самотен път през гората.
Сигурно съжаляваш, че не сварих теб в тенджерата.
Краят ти щеше да е по-бърз.
Обвързан съм с такава съдба.
След всяка смърт, от която се спася, идва нова.
Първо на онази скала. После в Осака. А сега това.
Защо изобщо говоря с теб? Все едно да пикая срещу вятъра.
Даже не знаеш как да използваш меча.
Извади го. Бързо Извади го.
Май става така.
Хвани го правилно.
С две ръце.
Отново. Вдигни го.
- Пак ли?
Ясно. Аз съм моряк. Нищо не разбирам от мечове.
Нищо не ти разбирам. Вдигни меча.
Сега вдигам меча спокойно.
Какво е толкова смешно?
Какво правиш?
Хайде де...
Може и сега да се свърши.
Ако не бях аз, щеше да умреш. Идиот такъв.
Все още не си достатъчно здрава, за да въртиш нагинатата.
Щом ще има война, трябва да съм готова за битка.
Хубаво ще е най-после да влезем в битка.
Ще почетем паметта на тези, които си отидоха преди нас.
Паметта на хора като твоя съпруг.
Това, което Тадайоши направи за баща ми през онзи ден...
Аз трябваше да се противопоставя на Ишидо и обидите му.
Ако бях по-смел,
Може би Тадайоши и синът ти все още щяха да бъдат с нас.
Правим каквото можем, когато можем.
Можем само да се надяваме то да е достатъчно.
Земите в Оказаки
ще бъдат дадени на внуците ми, когато навършат пълнолетие.
И още нещо... Гин.
Две чо земя в Едо ще бъдат отделени за нея.
Тя ще прави с тази земя каквото иска.
Господарю. Тода Хирокацу.
Господарю, при цялото ми уважение,
трябва да обсъдя нещо много важно с вас.
Моля жена ми да остане тук.
Преди да умрем,
моля за позволение да взема главата на варварина.
Защо?
Той се съюзи с вас само заради личните си интереси.
А и не ми харесва как гледа жена ми.
Значи го обвинявате, че се домогва до съпругата ви?
Да.
- А Марико го окуражава.
Това ли ми казвате?
Искам да взема неговата глава, не нейната.
Отговорете на въпроса ми. Ако сте прав,
ще трябва да убиете и нея.
Ти какво ще кажеш?
Моят живот принадлежи на съпруга ми. Той има право да го вземе.
Аз...
Не обвинявам жена си.
Тогава не можете да обвините и Анджин.
Как ще приключи това?
Думите ми бяха породени от дребнава злоба.
Моля, простете ми.
А ти какво ще кажеш?
Аз служа на вас.
- Все го казваш,
но заради варварина се объркваш за това кое е важно.
Не се обърквам...
- Вече не може така.
Избери едното или другото.
С мен ли си в битката срещу враговете на баща ти,
или си с варварина?
Заповядвам ти да избереш.
Господарю, аз...
Служих ви вярно с цялото си сърце.
Но, моля ви...
Всеки час, през който чакам смъртта...
Все едно се давя в река от мъка.
Моля ви, нека тази вечер се приключи.
Освободете ме
от този прокълнат живот.
Снощи брат ми разказа една абсурдна история.
Защо не казахте нищо?
Простете ми, че не ви защитих от обидите му.
Не говорех за тази история.
Говорех за обезглавяването на генерала.
Мизогучи. Това е абсурдно.
Един-единствен удар?
Вие бяхте там.
Трябваха девет удара, преди главата да падне.
Справихте се ужасно.
- Кой взема дете за секундант?
Моля за официален отговор.
Господарю Саеки,
прекланям се пред вас и се съгласявам да отида в Осака,
където ще се оставя на волята на съвета и господаря Ишидо.
Той се предаде.
Господарю, ако може...
- Не може.
Но, татко...
- Взех решение.
Дори в тази земя да има зло,
никой няма право да разкъсва страната.
"Пурпурно небе" беше грешка.
Ябушиге-сама.
Нагакадо-сама.
Вижте великия пълководец.
Гениален хитрец.
С хитрост докара на собствените си васали безшумно задушаване.
Всички сте мъртви.
Пурпурна тъпотия.
Ще пишем на съвета.
Утре ще тръгнете към Осака.
Ще ви придружават мои хора, докато стигнете портите на замъка.
От днес нататък, братко, вече няма къде да отидеш.
Няма какво да бъдеш.
Когато това се приключи, ще те заведа в двореца си в Едо.
Ще ти построя твой собствен дворец.
Ти ще си моята седемнайсета наложница.
Най-щастливата от всички.
Господарю...
Ще ми позволите ли да направя нашата игра по-интересна?
Разполагаме със средства, с които да засилим удоволствието ви.
Покажи ми.
Опитваш се най-после да станеш мъж, а?
Господарю!
Къде е красотата в това?
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven