The Hunger Games: The Ballad of Songbirds & Snakes (2023) Свали субтитрите
Тук има храна. Бързо!
Хайде!
Защо го прави?
От глад.
Баща ти е мъртъв, Кориолан.
Убит от бунтовник.
Капан в гората в Окръг 12.
Сега е наш дълг да го накараме да се гордее.
ЧАСТ I: МЕНТОРЪТ
Тайгрис?
Перла на Панем, величествен град…
Тайгрис, къде е ризата?
- През времето сияеш с блясък нов…
Смирено коленичим пред твоя идеал
и в любов ти се кълнем…
Прекрасно, грандмама. Днес е малко високо.
Виждала ли си Тайгрис с ризата на татко?
Не.
- Корио?
Тайгрис?
- Прощавай, че закъснях.
Погледни, успях.
Получи се нещо.
Мисля, че стана чудесна.
Прекрасна е.
Най-добрата братовчедка. Разказвай.
- Откъде да започна?
Казах на Фабриция, че завесите трябва да се избелят,
и пъхнах вътре ризата.
Копчетата тесери направих…
- От плочките в банята.
Да.
- Гениално.
Намери ли варените картофи? С водата колосах ризата.
Трябва да хапнеш нещо.
- Остави ги за грандмама.
Много си хубав!
Бабо, ела да го видиш!
Кориолан Сноу,
бъдещ президент на Панем.
Поздравяваме те.
- Момент.
Грандмама.
Ще отгледам още много след днешния ден.
Имам оценките, нямам нито едно отсъствие.
Десет години. Дори Хайботъм не може да откаже.
Деканът не те мрази.
- Той мрази всички.
А мен презира.
Какво ще си купиш, щом получа наградата?
Нова рокля?
Шоколад?
- Шоколад!
Това е наградата "Плинт". Ще можем да си плащаме наема.
Сноу са винаги на върха.
Виж ти, Кориолан Сноу.
Клеми.
Изпотен ли си?
Днес е Жътвата. Шофьорът ни почива.
Неблагодарник. Би трябвало да се моли да те вози днес.
Когато се радваш на наградата, помни, че ти партнирах в клас.
Моля те, искам само да служа на Панем.
Май си гладен?
Готвачът приготви пържоли за закуска. Хвърлих половината.
Не те е срам! Не знаеш ли, че в окръзите гладуват?
Успех. Не че ти е нужен.
Здрасти.
Най-сетне и нашата звезда.
Готина риза. Какви са тези копчета? Тесери ли?
Ето защо ми напомнят за слугинската баня.
Агнешкото е скандално.
Само диваците ядат с ръце, Феликс. Баща ти не те ли е възпитал?
Уви, зает е да управлява страната.
Събрали са ни за наградата "Плинт", нали?
Дочух, че д-р Гол е в сградата.
Плинт. Погледнете отрочето му.
Кой би очаквал да може да си купиш място в Капитола?
Но класа не се купува.
Видяхте ли костюмчето на майка му? Пардон, на "мама".
Дори в бална рокля ряпата си остава ряпа.
Стига, знаем, че го харесваш.
Не го харесвам. Търпя го.
Той е от окръзите.
- Да бе.
Ако още веднъж чуя колко неморални били Игрите,
ще го пусна на арената…
Сеян. Този път успя за Жътвата.
А ти успя да завършиш, Фест. Изненадата е взаимна.
Казвай, кой печели?
- Няма да проваля деня на баща ми.
Тук всички го мразят, но пък обичат парите му.
Знаеш какво е, нали, Арахна?
Колко смешно.
Слушай.
Знам, че храниш големи надежди.
Но днес няма награда.
Вече не.
Много съжалявам.
- Какво?
Колко томително е да видя сияйните ви млади лица
в този светъл ден.
Аз съм д-р Волумния Гол, вашият скромен Главен гейм-мейкър
начело на Министерството на войната и всички свързани с него дела.
Днес се измъкнах от лабораторията си, за да ви огледам.
Лидерите на новото поколение.
Все пак няма да живея вечно.
В този ред на мисли
за мен е чест да ви представя самия създател на Игрите на глада.
Декан Каска Хайботъм.
Отбрани ученици,
членове на факултета
и, разбира се, д-р Гол.
Събрах ви тук днес
за десетата церемония на Жътвата,
в която избираме по две деца от всеки окръг,
които да се бият до смърт в Игрите на глада.
Как още му позволяват да говори публично?
Тук седят
нашите 24 най-големи надежди
в очакване да научат резултатите от своя усилен труд
в тази престижна институция,
нетърпеливи да научат кой печели наградата "Плинт".
А с нея и едно бляскаво бъдеще.
Обаче трябва да ви съобщя, че тази година има промяна.
Една последна задача, с която да се докажете.
Защото уважаемите граждани на Капитола
са отегчени от Игрите и вече не ги гледат.
За да продължат Игрите, е нужно да има публика.
Затова Главният гейм-мейкър д-р Гол се зае
да насърчи патриотичните ценности
със своя уникален подход, започвайки с вас.
Наградата "Плинт" вече няма да се определя от учебния успех.
Моля?
А от това кой е най-добрият ментор в Игрите на глада.
Една съвсем нова роля.
Докато се провежда Жътвата, на всеки трибут ще определя
задкулисен ментор от Капитола,
който да го убеди да се представи добре пред камерите.
Явно най-добрият ментор ще е този, чийто трибут спечели Игрите.
Ами ако ми се падне някой запъртък от бедните окръзи 8-и или 12-и?
Вече две поредни години умират в първите две минути.
Вашата роля е да обучите тези деца да осигурят зрелище, г-це Крейн.
Не да оцелеят.
Победата в Игрите е само едно от съображенията.
Цялото ви бъдеще зависи от това последно задание.
Също така знайте, че хванем ли някого в измама,
да предоставя на трибута си нечестно предимство,
за него няма да има бъдеще.
Така.
Нека церемонията на Жътвата да започне.
Окръг 1.
Момчето отива при…
Ливия Кардю.
Момичето - при Палмира Монти.
Окръг 2. Момчето…
Колко подходящо. Момчето отива при Сеян Плинт.
Най-доброто от котилото.
Забравяш, че съм от това котило.
Окръг 4, момче - Персефона Прайс.
Момиче - Фест Крийд.
Окръг 7, момче - Випсания Сикъл.
Момиче - Харингтън Млади.
Окръг 8, момче… Джуно Фипс.
Момиче - Хиларий Хевънсбий.
Окръг 10, момче…
Домиция Уимзуик.
Момиче… Арахна Крейн.
Окръг 11, момче - Клеменция Дъвкоут.
Момиче - Феликс Рейвинстил.
Окръг 12, момче…
Лизистрата Викърс.
Това ще ви хареса, г-це Крейн.
"Запъртъкът" от Окръг 12…
Тя е на Кориолан Сноу.
Луси Грей Беърд.
Да видим как ще се измъкнеш с песен, Луси Грей.
ЛУСИ ГРЕЙ
Що за рокля? Да не би да е клоун?
Луси Грей. Не знаех.
Не знаех. Съжалявам.
Дъщеря ми. Помогнете й!
Помогнете й!
- Махнете я!
Стига. Оставете я.
Само момент, момчета.
Не ще отнемете миналото ми.
Не ще отнемете историята ми.
Може да вземете моя татко,
но името му е загадка…
Нищо, което можете да ми отнемете…
… не си е заслужавало.
Нищо, което можете да отнемете,
не си е заслужавало.
Пее? Да не е полудяла?
Не ще отнемете обаянието ми.
Не ще отнемете моя хумор.
Може да вземете богатството ми…
- Казаха да продължим да снимаме.
… защото то е само слух.
Нищо, което можете да отнемете,
не си е заслужавало.
Не ще отнемете дързостта ми.
Не ще отнемете речта ми.
Може да ми целунете задника!
Да вървим, момчета.
Тя е душевноболна.
Горд сте. Като баща си.
Да. С него бяхме близки приятели.
Някога.
Кажете, г-н Сноу, какви са плановете ви след тези Игри?
Надявам се да уча в университет. Естествено.
Ами ако не спечелите наградата "Плинт"?
Ще платим таксата, разбира се.
- Погледнете се.
С преправена риза и отеснели обувки, отчаян да се впишете,
докато знам, че Сноу сте бедни като църковни мишки.
Успех с горкото пойно птиче.
Той ни саботира.
Онова момиче не може да спечели. Видя я - недохранена, неуравновесена.
Деканът каза, че не е до победата.
Победата е всичко. Ако не Игрите, трябва да се спечели публиката.
Луси Грей няма да издържи и минута на арената.
Затова трябва да използваме всяка секунда преди това.
Ще я накарам пак да пее.
На нейно място не бих изпяла и звук.
Не бих направила нищо, ако ти нямам доверие.
Тя е от окръзите. Знае, че я ненавиждаме, и желае смъртта ни.
Как да спечеля доверието й?
Представи си, че са изтеглили твоето име.
Откъснали са те от дома ти.
Аз бих искала да знам, че някой е загрижен за мен.
Не я отписвай само защото е от окръзите, Корио.
Може да имате повече общо, отколкото мислиш.
Започвайте!
Слизайте!
Върви.
По-живо.
Ставайте!
Излизайте!
Казах да слизаш!
- Не!
Не!
Няма!
Тръгвай! По-живо!
Не!
- Излизай!
Не!
- Казах нещо!
Няма да сляза. Не.
Извадете я.
Добре дошла в Капитола!
Като малка мама ме къпеше в мътеница и розови листенца.
Все едно е време за сън.
Изглеждаш, сякаш не бива да си тук.
Не бива. Но съм твой ментор.
Бунтар.
Какво прави моят ментор, освен че ми носи рози?
Правя каквото мога за теб.
Не!
- Ставай!
Желая ти късмет, хубавецо.
Тръгвайте. По-живо!
Простете, може ли…
Бих искал да придружа моя…
Качвайте се. По-живо.
Ела тук.
- Върни се!
Качвай се!
Здравейте.
- Клетката ли обърка, красавецо?
Не. Тази е чудесна.
Покажи му, Рипър.
Ще те убия на място.
- Ще го направи.
Рипър уби миротворец в 11-и.
- Млъквай, Дил.
Да го убием заедно.
- Съгласна.
Вече няма какво да губим.
- Нямате ли близки?
Ще убият тях, а след това и вас.
Освен това е мой ментор. Може да ми потрябва.
Защо имаш монтьор?
- "Ментор".
Всички имате.
Просто да ти вярваме, така ли?
- Тук съм да помогна.
Защо шареното момиче получава специално отношение?
Нашите монтьори защо ги няма?
Явно не са много запалени.
Дръж се!
- Махай се от мен!
Да ги оставим да си поемат дъх. Завидях им - каква поява!
Аз съм Лукреций Фликърман-Лъки, вашият любим синоптик
и фокусник любител.
Познайте какво съм днес. Ето ви подсказка.
Да, в зоопарка съм,
където тазгодишните трибути ще бъдат държани на показ
за ваше удоволствие.
Всичките 24 на брой…
Какво, по перлата на Панем?
Това не е ли академично червено?
Простете! Здравейте. Да, вие, в червеното.
Кой сте вие и защо сте вътре с тях? На живо сме.
Капитолът ни гледа.
Стегни се.
Добре ли сте?
Господине? Кой сте вие?
Луси Грей Беърд, може ли да те представя на своите ближни?
Ще се радвам да отговорите,
но всичко е добре дошло.
Ехо?
Не ме ли чуват?
Това не се вижда всеки ден. Държат се за ръце.
Да! Кой сте вие, господине? Защо сте в клетката?
Здравейте! Приятно ми е, казвам се Кориолан Сноу.
А това е моят трибут Луси Грей Беърд от Окръг 12.
Здравейте. Как се казвате?
- Аз съм Понтий.
Приятно ми е. Това сестричката ти ли е?
Да, Винъс. На четири е.
- Каква хубава възраст!
Къде намери онази змия?
- Тя ме намери.
Май обичаше музика. Песента ми я укроти на мига.
Може ли да пипна роклята ти?
- Заповядай.
И твоята рокля е хубава.
А вие кой сте?
- Не знаеш ли? Не се смей!
В окръзите не всеки има телевизор.
Аз съм Лукреций Фликърман-Лъки, но по-важно е коя си ти,
Луси от Окръг 12?
- Луси Грей.
Всъщност не съм от 12-и.
Аз съм от Ятото. Като семейство сме.
Ние сме пътуващи музиканти, ходим, където си щем.
Поне така беше, преди миротворците да ни заловят.
Но сега си от Окръг 12.
- Щом казвате.
Роклята ти е доста пъстра и децата явно я обожават.
Наистина. В Ятото обичаме цветовете, особено аз.
Роклята беше на мама, затова е специална.
Тя в Окръг 12 ли е?
- Само перленобелите й кости, скъпи.
Познавате ли ментора ми? Казва се Кориолан Сноу.
Явно съм ударила кьоравото с него, понеже никой друг не дойде.
Гейм-мейкърите ли ви казаха, да скочите в клетката?
Не са ми забранили.
Казаха, че менторът представя трибута си пред гражданите на Панем.
Казах си, че щом Луси Грей има смелостта да е тук, защо не и аз?
Аз обаче нямах избор.
Май ще ви изритат оттук, младежо.
- Да вървим.
Слушай, донеси ни храна, моля те. С Джесъп не сме яли от Жътвата.
Десетите Игри на глада наближават.
Елате в зоопарка и вижте трибутите,
преди да е станало късно, твърде късно.
За Новините на Капитола, аз съм Лукреций…
Фликърман-Лъки.
Малкият ви излет наруши поне пет правила на Академията, г-н Сноу.
Най-важното от тях - застрашихте ученик на Капитола.
Кого?
- Себе си.
Ще поискам гейм-мейкърите да ви дисквалифицират незабавно.
Искахте трибутите ни да се изявят, не да стоим надалеч.
Добавям и неподчинение.
Хващаш я за ръка, представяш я на хората,
все едно си същият като онези животни.
Той не им показа нищо, което вече да не знаят.
Не ми помагай, Сеян.
Трибутите са човешки същества като нас.
Затова никой не иска да гледа Игрите.
Хората знаят, че щом спечелихме войната преди десет години,
не оправдава подлагането на тези хора на глад и отнемането на правата им.
Сноу падна в клетката.
Той падна в клетката, но се озова…
На сцената.
Игрите ти се удават. Някой ден може да станеш гейм-мейкър като мен.
Ако изобщо има Игри.
Ще има.
След изпълнения като това на младия г-н Сноу в зоопарка.
Дошла съм да питам нещо вашия звезден ментор.
За какво са Игрите на глада?
Да накажат окръзите за бунта им…
Да честват края на войната…
- Ама че скука.
Наказанието може да е под безброй форми.
Защо не бомби, спрени хранителни доставки, показни екзекуции?
Защо Игри?
Защо не се запитаме дали изобщо е редно?
Имате проблем с моите Игри?
В края на войната най-големите от тях са били едва осемгодишни.
Капитолът би следвало да управлява и закриля всички ни.
Не разбирам как закриляш някого, като караш деца да се избиват.
Състраданието може да попречи да изпълните задачата си на ментор.
Може би учениците на Капитола не са подходящи да наставляват трибути.
Може би времето на Игрите е отминало.
Декан Хайботъм греши.
Съучениците ми също.
Сеян може би е на прав път.
Може би трябва да гледаме на трибутите като на човешки същества.
Видяхте децата в зоопарка…
Те искаха да опознаят Луси Грей.
За да гледат хората, трябва да ги допуснем по-близо до трибутите.
Да направим залога личен.
Кой ще гледа, ако е загрижен какво ще се случи с трибутите?
Всички. Ако смятат, че фаворитът им има шанс за победа.
Хората имат нужда да бъдат за или против някого.
Трябва да ги ангажираме. Ако заобиколим някои закони,
те биха могли дори да залагат.
Знам, че Луси Грей може да не победи на арената,
но ако й бъде даден шанс…
Залагам наградата "Плинт", че ще привлече внимание.
Бих искала предложението ви в писмен вид, г-н Сноу.
Момент. Нима бихте използвали идеите му?
Щом ще вдигнат рейтинга, защо не?
С Кориолан си партнираме в часовете, д-р Гол.
Заедно правим всички задания.
Ще бъде интересен изпит.
Ще угояваш горкото момиче, за да приемаш залози ли?
Мислиш ли, че ще им дадат и троха, ако нямат изгода от това?
Как трибутът ти да има шанс, ако го държат гладен?
Беше ми съученик в Окръг 2.
Не си виновен.
- Знам.
Толкова съм безукорен, че ми се гади.
Баща ми го купи за мен на Жътвата.
Така ми показа, че не мога да се върна в Окръг 2.
Но Капитолът ме убива.
- Тогава направи нещо.
Ти си бил бунтар.
- О, да.
Влияя зле.
Марк!
Аз съм. Виж, нося ти храна.
Ето.
Хайде.
Марк.
За нас ли е?
Джесъп.
- Не съм гладен.
Мислиш, че не чувам как къркори стомахът ти? Вземи.
Какво му има на врата?
Ухапване от прилеп.
Първата вечер във влака.
Не мигна през целия път, за да ме пази от прилепите.
Ще го хванеш ли? Хайде, постарай се.
В Окръг 12 научих, че гладът е оръжие.
Приятелката ти явно го знае.
- Не ми е приятелка.
Тя е гадина с идеални зъби.
Всичко ли, което ти нося, ще делиш с Джесъп?
Защо? Трябва да заякна, за да го удуша на арената ли?
Едва ли.
- Може да ти помогна.
Мога да предложа някои неща на гейм-мейкърите.
Възможно е дори публиката да ти праща подаръци на арената.
Храна и вода, за да издържиш.
Трябва само да пееш пак, за да ги спечелиш.
Пея, когато имам какво да кажа.
На арената няма къде да се скрия. Какъв е смисълът?
Пазачите казват, че всичко е за пари, а ти - че искаш да ми помогнеш.
Кое от двете е?
И двете.
Отказвам да играя.
Хайде де.
Млъквай.
Не, благодаря.
- Виждам как гледаш.
Моля те.
Направи нещо. От 15 минути вися тук!
Мислех, че в Капитола храната е в изобилие.
През войната веднъж изядох цял буркан варено лепило
само за да спра болките в стомаха.
- И как беше?
Лепкаво.
Онова момиченце. Толкова е сладко и малко.
Напомня ми на братовчедка ми Мод Айвъри.
Не знам как ще се справят без мен.
Съжалявам.
Изглеждаш добър човек, Кориолан Сноу.
Само да се бяхме срещнали при други обстоятелства.
На някое от представленията ти.
- Да.
Можеше да пийнем. Да потанцуваме.
Сякаш имаме всичкото време на света.
Не!
Спокойно. Дръж се. Ще повикам помощ.
Помогнете ни!
Хайде.
- Не.
Пак се започва.
Това е началото.
Войната.
- Аз съм виновен.
Аз предложих да се сближим с трибутите.
Имаш късмет, че твоето пойно птиче не ти изкълва очите.
Тя не е бунтовница, грандмама, а само едно момиче.
Тази отдавна не е момиче, вярвай ми.
Извън Капитола
те са диваци. До един.
Както и да ти се усмихва, тя ще те използва.
Използвай я ти, или ще умреш сред дърветата като баща си.
ИГРИТЕ НА ГЛАДА
За д-р Гол, ако обичате.
Въпреки трагичните събития вчера,
нашият президент реши Игрите да се проведат,
за да покаже на всички, че Капитолът не се бои.
Д-р Гол нареди днес следобед да огледате арената с трибутите си.
Довечера по телевизията ще се излъчи
представяне на всеки трибут, за да ги опознае публиката.
Имате един час за обсъждане на стратегия.
Може да започвате.
Хайде, Марк. Няма да станем приятели,
но аз ще спечеля, а за тази цел трябва да си…
… по-продаваема.
Аз съм много добър катерач.
Все се катерех във фабриката на мама.
Инфектирала се е.
- Добре съм.
Погледни ме, Ламина. Искам да победиш.
Ти си Рипър, нали?
Ще ти прочета…
Съжалявам за съученичката ти.
Благодаря.
Как си?
Само мамината рокля още ме крепи.
Все едно мама ме е прегърнала.
Моята майка ухаеше на рози.
Почина по време на раждане.
Щях да си имам сестричка.
И двамата ти родители ли са мъртви?
Значи си сирак.
Като мен.
Слушай…
Трябва да пееш на интервютата, които предстоят.
Вечерта преди Игрите е последният ти шанс да спечелиш хората.
Без парите им не мога да ти пращам подаръци на арената.
Може би, ако имах китара.
Наистина ли искаш да ми помогнеш на арената?
Започни, като повярваш, че бих могла да победя.
Сноу. Дъвкоут.
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Как би могла да очаква да пишем предложение?
Снощи плаках с часове.
- Само че да, написахме го.
Предадох го сутринта.
- Кажи ми основните точки.
Г-н Сноу. Г-це Дъвкоут.
Елате да видите новите ми бебчета.
Цветът има ли значение?
- Всичко има значение.
Или нищо не е от значение. Което ме води до предложението ви.
Кой от вас го написа?
Бях вдъхновена
от Кориолан вчера, разбира се.
От малката му идея със залозите.
Но спонсорството
и подаръците на арената
са изцяло мои.
- Клеми.
Значи онзи изтерзан почерк е ваш?
Впечатляващо, г-це Дъвкоут.
За лош късмет, асистентът ми го е помислил за боклук
и е застлал с него терариума.
Ако обичате, г-це Дъвкоут, извадете го,
за да разгледаме заедно вдъхновените ви идеи.
Спокойно,
малките ми хищници са съвсем кротки с онези, на които вярват.
Ако са свикнали с миризмата ви,
когато например сте ги хранили
или са подушили мириса от дланта ви върху онзи лист,
няма да ви закачат.
Нов ли е мирисът обаче…
… никой не може да ти помогне, малката.
Извади го.
Клеми.
Клеми, не!
Питахте за цветовете, г-це Дъвкоут.
Искам враговете ми да видят пъстра дъга на унищожение, поглъщаща света.
Бих използвала и зрелище, за да всея ужас.
Стратегия, добре обоснована от вашия съученик
в неговото предложение.
Предложенията ви са много добри.
Ще препоръчам екипът ми да внедри колкото може от тях утре.
Какво?
Тя ще умре ли?
Най-сладкото да откриеш нещо ново е, че предстои да разберем.
Нека случилото се да остане между нас.
Едва ли майка й ще се зарадва да научи как е хванала този…
… грип.
Сега тичайте, чака ви арената. А мен ме чака мляко с бисквити.
Да вървим.
Приятно прекарване!
Приятно прекарване!
Приятно прекарване!
Ела с мен. Ей, ти.
Снимай я. Корал.
Добре дошли на арената за Десетите Игри на глада!
Трибути, ментори, имате 15 минути да огледате и обсъдите стратегията си.
Дил, стой до мен. Разбра ли?
Ей, дърварят.
Ламина.
Не, само ти.
Джесъп?
Джесъп.
Моля те.
Кориолан, не ме оставяй да умра тук утре.
По дяволите!
Помощ!
Портата е взривена.
Хайде, отворено е!
Ела! Той не би те спасил.
Бегълци!
Корио.
Луси Грей?
Тя…
- Жива е.
Какво стана?
- Атентат на бунтовниците.
Сигурно са го планирали от месеци. Четирима трибути са мъртви.
Всички са изплашени, Корио.
Хората се заключват в домовете си.
Феликс Рейвинстил е на животоподдържащи системи.
Бунтовниците пуснаха съобщение.
Искали да унищожат символа на Игрите на живо по телевизията.
Марк избяга.
Само той успя. Миротворците го преследват по улиците.
Там има по-голям шанс, отколкото утре.
Утре ли? Нали не възнамеряват да проведат Игрите?
О, не, Луси Грей. Тя можеше да избяга.
Шоуто ще продължи.
- Но тя ме спаси.
И последният трибут.
Срещнах тази млада дама неотдавна в зоопарка.
От Окръг 12…
- Корио.
Луси Грей Беърд. Ела тук с китарата си, пойно птиче.
Добър вечер, Капитол, окръзи.
Написах песента за едно момче от Окръг 12. Дано да я чуе.
Когато бях малка, в едно дере паднах.
Като момиче паднах в твоите обятия.
Но в тежък живот любовта ни помръкна.
Ти сведе глава, аз живеех от чар.
ЛУСИ ГРЕЙ БЕЪРД ДАРЕНИЯ 138
Не след много дълго ще бъда в земята.
Не след много дълго ще бъдеш ти сам.
Кого ще потърсиш ти утре, се питам.
Щом звънне звънецът, любими, си сам.
Само пред мен ти сълзите не криеш.
Познавам душата, за която се бориш.
В Жътвата бях аз облогът изгубен.
Какво ще сториш,
в гроба щом легна аз?
Зън-зън! Погледнете!
Рекорд тази вечер. Капитолът със сигурност гледа.
Хората пращат дарения.
Така е, щом участваш активно.
Шансът ти не е добър, но дано да е на твоя страна.
Благодаря, че си тук.
И ти също.
- Така постъпват приятелите.
Толкова е хубаво, че сме тук
за нечие последно изпълнение. Луси Грей, благодаря ти.
Върви да се наспиш. Утре те чака важен ден.
РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
ВНИМАНИЕ! ОТРОВА ЗА ПЛЪХОВЕ
Луси Грей.
Луси Грей.
Жив си.
- Онези бомби промениха всичко.
Стените са взривени и можеш да избягаш горе на трибуните.
В пода има дупка, която води към тунели.
Проверих, можеш да изчезнеш там.
Щом чуеш звънеца,
зарежи оръжията в средата и тичай с всички сили към дупката.
Долу намери къде да се скриеш. Сама.
Не, Джесъп е мой приятел.
- Не.
Звънне ли звънецът, не можеш да вярваш дори на Джесъп.
Стой там, докато стане безопасно.
Благодаря, че се грижиш за мен.
Не мога да те оставя да умреш.
Ти ме спаси. Ти ме спаси, Луси Грей.
Извинявай.
Денем съм по-обнадеждена, но щом се стъмни…
Няма нищо.
Всичко е наред.
Ще те измъкна оттук.
Обещавам.
Ще се върнеш в Ятото.
Истинско ли е?
Кажи ми. Щом ще рискувам всичко,
онази песен…
- Онова беше разплата.
Бившият ми приятел Били Тоуп ме мамеше с кметската щерка.
Момичето от Жътвата.
Тя ревнуваше и накара баща си да прочете името ми.
Нека всички знаят какво ми причиниха.
Ето.
Вземи.
Не, прекалено е хубава.
- Не е подарък, а заем.
Не пипай вътре.
Дори не го помирисвай, защото е смъртоносно.
Видях какво прави войната с хората.
В някакъв момент ще ти потрябва и ще трябва да действаш.
За да оцелеем, всички правим неща, с които не се гордеем.
Ние ще спечелим, Луси Грей.
Ще спечелим заедно.
ЧАСТ II: НАГРАДАТА
Ставайте!
Джесъп.
Вашият приятел Плинт.
По-добре му намерете място до вратата.
Корио.
Здравей.
- Как си?
По-добре съм.
- Насам, моля.
Дано.
Кажи ми, че ще приключи бързо.
Къде сме, в мините ли?
Трябва да си взема инструментите. Татко каза…
Върви.
Хайде, по-живо.
Сядай, Фест. Така…
Ще предаваме на живо.
Не сте водещи, но имате задължения. Помагайте ми.
Не се крийте зад екраните си. Без прозявки и дъвки.
Брадичките долу, главите горе, раменете назад и усмивка.
Затова имаме зъби.
Готови ли сте? Започваме.
Пет, четири,
три, две…
Добър ден! Аз съм Лукреций Фликърман-Лъки.
Не се нуждая от представяне.
Синоптик, фокусник любител…
А днес
за мен е чест да обявя,
че съм първият водещ на Игрите на глада.
В ръката си държа плик. Запечатан.
Моята прогноза за победителя,
която ще отворя в края на голямото шоу.
Тук са. Ще започваме. Честити Игри на глада!
Умре ли трибутът ви, тръгвате си.
Приятно прекарване!
Приятно прекарване!
Приятно прекарване!
Застанете по местата си или ще бъдете застреляни.
Върви!
Марк.
Може да сме спокойни, че вече не е на улицата.
Вие сте чудовища! Всичките!
Десет, девет,
осем, седем,
шест, пет…
Джесъп.
- … четири,
три…
- Джесъп.
… две, едно.
Бягай.
Джесъп! Джесъп!
Какво правиш? Бягай!
Джесъп!
Джесъп!
Джесъп!
Джесъп, да вървим! Трябва да се махаме.
Бързо се скриха под земята, но сме подготвени.
Побързай.
Виждате картина от охранителните камери.
Бързо!
Насам!
Давай.
Насам.
Хай и Сол тичат да приклещят Луси Грей.
Хайде.
Не, моля ви! Не!
Глутницата изненадва Хай и Сол.
Не!
Ела.
Дървар, измъкни я оттам.
Не си пъхам главата там. Може да чака с тухла.
Знаех си, че трябваше да вземем Рипър.
Това ли беше?
Така изглежда.
Към децата, които гледат, това беше брутално,
ужасяващо и отвратително.
Г-це Фипс. Ако ще повръщате, не пред камерата.
Остават 13 трибути.
Рипър още е надвиснал от върха на класацията,
докато Корал и Глутницата се готвят за ход.
Шестима трибути по-малко само за минути.
С това темпо ще си тръгнем за нула време.
Рекордните температури
не се отразяват никак добре на пожара, който бушува в Окръг 9.
Ще го следя.
В Окръг 10 този топъл фронт ще се спусне тук
под формата на лек дъждец.
Накрая, в Окръг 12…
Ламина.
Моля те.
Моля те.
ЛАМИНА ДАРЕНИЯ 110
Студени системи ще се спуснат и ще донесат прохлада и облекчение
на нашите въглищни миньори поне до вечерта. Това беше времето.
Проява на милост ли беше? Или убийство?
Така става, когато действате.
Привличате внимание. Гражданите ви пращат пари.
Щом парите се получат, менторът избира дали да прати храна или вода
с помощта на нашите дронове от войната,
програмирани да разпознават лица.
Така вашата пратка ще отиде право при вашия трибут.
Нали така, Харингтън Млади?
- Да.
Млади май се кани да се възползва.
ВОДА
Какво?
Имаме резервация за днес. Фликърман. Двама плюс детско столче.
Няма да сме там навреме. Съжалявам.
Водещ съм на Десетите Игри на глада
и ще продължат повече от очакваното.
Имате ли нещо за по-късно тази вечер?
Чудесно. Ще бъда там.
Ако не ме видите, няма ме.
Няма да я спасите, като гледате.
Какво искате от нея?
- Нищо. Само да живее.
А наградата "Плинт" ще е само щастливо съвпадение, предполагам.
Смятам, че ще съм я заслужил.
Разбира се.
Наградата, момичето.
Колко удобно, че не се налага да избирате само едното.
Според вас кой взема решението за лелеяната награда, г-н Сноу?
Опомнете се.
Дори ако Луси Грей Беърд вземе, та спечели,
ще сторя всичко по силите си вие да не получите и петак.
Запитайте се
колко ви пука сега дали тя ще живее.
Трябва да сме тихи, Джесъп.
Искам само да поспя.
Искаш ли вода?
Какво си й направила?
Нищо не съм й направила, само…
Добре ли си?
Спокойно.
Хайде, Джесъп.
Нека да поспим.
Знам. Спокойно.
Г-н Сноу.
Какво е станало? Нещо с Луси Грей ли?
Ако не озаптите обезумелия си съученик,
тя все едно вече е мъртва.
Сеян?
Трохи хляб за падналия му другар в последното му пътуване.
Суеверие в Окръг 2.
Ще отрежа езика на миротвореца, когото е подкупил да го пусне.
Дотогава искам някой да го махне оттам веднага.
Пратете миротворци.
Да го подплашат и да побегне като заек ли?
Феликс Рейвинстил бере душа в болницата, г-н Сноу.
Няма тези бунтовници да направят Игрите ми за посмешище.
Видят ли ни да губим контрола над арената,
все едно даваме сигнал на окръзите за бунт.
Вие сте избрали да дружите с този радикал.
Искате ли да сложи край на Игрите?
Ще изглежда по-зле, ако трибутите ни убият.
Тогава не им позволявайте.
Кой знае, ако го измъкнете оттам невредим,
бих могла да прошепна името ви в ухото на баща му.
Нали още искате наградата "Плинт"?
Ще замразя картината за един час.
Повече не мога, без хората да забележат.
Приятно прекарване!
Очаквах да пратят мама.
Иска ми се да бяха.
Върви си, Корио.
- Бих искал, наистина.
Но обещах да те изведа.
Защо?
Защото си мой приятел.
Трябваше да отида при камерите.
Мислиш, че някой гледа ли?
Гол спря картината.
Ако трибутите те убият, тя ще каже, че си умрял от грип.
Трябва да решиш сега.
Срещу трибутите ли ще се биеш, или за тях?
За да промениш нещо, трябва да си жив.
- Как да променя нещо оттам?
Ти си богат, умен. Не ти е безразлично.
Ти единствен се опълчи на Гол, нали?
С нас е свършено, ако не се махнем веднага.
Ела с мен. Използвай парите на баща си за нещо добро.
Или ще си поредният труп във войната на Гол.
Моля те. Довери ми се.
Добре.
Бързо!
Бягай!
Ставай! Към портата!
Не искам да ти навредя!
Приятно прекарване!
Хайде, ставай!
Хайде!
- Бързо!
Отворете! Отворете!
Гледай екраните, хубавецо.
Теб може да съм изпуснала.
Но твоето пойно птиче е следващата в списъка ми.
Да вървим.
Много съжалявам, Корио.
За всичко.
Баща ми.
Нека купуването да започне.
Мамо!
Трябваше да направя нещо.
Сноу се втурна…
Втурна се през глава. Да, през глава.
И сега момчето е…
Днес май Игрите ви дойдоха в повече.
Седнете. Ще ви зашия.
Кой да очаква момченцето на Крас Сноу
един ден да се бори за живота си на арената?
Случилото се там е човечеството без маска.
Вижте как страхът да не станем плячка
бързо ни превръща в хищници.
Вижте как бързо изчезва цивилизоваността.
Онези трибути нямат избор.
- Говорех за вас.
Изтънчените ви обноски, образование, потекло
се свличат от вас само за миг,
докато остане само момче с тояга, пребиващо друго, за да оцелее.
Искате да защитавате хората, г-н Сноу?
Да ги управлявате като баща си?
Тогава е важно да приемете какво представляват хората
и какво е нужно, за да бъдат контролирани.
ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗВЕЖДАНЕ
Тази вечер ме пратиха на арената.
Какво?
- За да изведа Сеян.
Какво стана? Добре ли си?
Убих един трибут.
Едно момче.
Сигурно е било ужасно.
- Беше.
После се почувствах…
… могъщ.
Корио…
Знам, че искаш да си като баща си.
Но това, с което ще го запомня,
е, че в очите му
имаше само омраза.
Не е нужно да плащаш тази цена само за да оцелееш.
Хората могат да бъдат добри.
Можеш да бъдеш добър. Ти си добър.
Само вярвай в това.
Събудете се, приятели от Капитола.
Аз съм Лъки Фликърман. Добре дошли във втория ден
на Десетите Игри на глада.
Докато повечето от вас снощи са спинкали сладко,
се случи нещо забележително.
Бобин от Окръг 8 е съсечен.
Кой от тези зверове уби Бобин от Окръг 8?
Това е без значение. Остават десет трибути.
Рипър още води класацията.
Не ни показват какво е станало с момчето.
Явно е бил убит. Има камери навсякъде. Няма логика.
Камерите са стари, Лизи. Сигурно е поредната жертва на Корал.
Фест, сядай.
Местата ви са същите.
Какво ми направи?
- Нищо!
Какво прави?
Нещо не е наред. Не би се обърнал срещу нея.
Джесъп подгони Луси Грей.
- Към трибуните!
Не бягай! Какво…
Какво ми направи?
- Нищо не съм направила!
Двамата са от Окръг 12. Обръщат се един срещу друг.
Момент, виж. Пяната.
Нищо не съм ти направила!
- Мисля, че има бяс.
Ухапването във влака.
Прати му вода.
Какво?
- Помниш ли военните плакати?
При бяс се боиш от вода. Прати му дрон.
Ще го уплаши.
- Да.
Така ще я остави. С Джесъп е свършено.
Само ти можеш да пратиш водата при него.
Г-ца Викърс включва комунипада си.
- Благодаря ти.
Праща дрон.
- Не се гордея с това.
Моля те! Моля те!
Какво ми е? Какво си ми направила?
Джесъп?
Никъде няма да ходя.
Чу ли?
Ти бдя над мен, сега аз ще бдя над теб.
Спи сега, Джесъп.
Добре.
Ето я.
Не!
Луси Грей.
Стой там.
Погледнете, Глутницата в действие.
Обграждат я. Луси Грей е притисната.
Мизън завърта мрежата си.
Г-н Сноу включва своя комунипад.
Корал, може ли да я убия аз?
Забрави.
Тези дронове не са много добри.
Не може да нападаш трибути.
- Пратих й вода.
Глупаци.
Как я оставихте да се изплъзне?
Нищо не виждах.
Събери водата, дърварю.
После вие двамата ще наблюдавате онази греда,
докато не пипнем приятелката ти, която е на нея.
Сега.
Сега е моментът.
Ново падане
сложи край на играта за един трибут.
Стига си спал!
Луси Грей тръгва.
А също и Харингтън Млади. Благодарим ти, Млади.
Безполезни сте!
Де да имахме камера във въздуховода, обаче нямаме.
Но ще имаме догодина.
Сериозно ли мислиш, че заслужаваш водата, Танър?
Виж какво, ти каза да гледаме гредата.
Корал, Уови е тук.
Малката от Осми.
Лесна работа.
Остават седем трибути. Мъстителя Мизън, Коварната Корал,
Тариката Трич, Дил, Рипър и единаците малката Уови
и Луси Грей.
А кой ли е това?
Болнавата Дил, самоходната туберкулоза.
Дил?
Дил?
Дил, ставай.
Дил.
Какво стана?
Дил?
Дил, събуди се.
Дил. Дил!
Толкова съжалявам.
Той смъкна флага.
Сега ще ме накажете ли?
Ще ме накажете…
ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ
Жители на Капитола, налага се да прекъсна нашите Игри,
за да обявя една трагична загуба.
Тя засяга всички ни.
Феликс Рейвинстил, синът на нашия скъп президент,
тази сутрин почина от раните си,
получени от бунтовническите бомби.
Там, в окръзите,
ще честват гибелта на това момче като триумф.
Няма да допусна моите Игри
да дадат на врага ни такава победа.
Кълна се пред вас тук и сега,
че днес преди залез-слънце
пъстра дъга на унищожение ще погълне нашата арена
дори ако това означава да няма победител в тези Игри.
Дайте ми да пия. Веднага.
Трябва веднага да се видя с д-р Гол.
Вземи копие, качи се там и я избутай назад.
Довери ми се. Отивай.
Дошли сте да молите за живота й ли?
Не. Шевовете ми…
Отвориха се.
Не исках излишни въпроси от лекарите.
Седнете и си смъкнете ризата.
Тихо. Тук някъде е.
Може да боли.
Нарекохме ги сойки бъбривки.
Пращахме ги през войната да подслушват бунтовниците.
После повтаряха дума по дума.
Гледайте.
Провален, но поучителен експеримент.
Сега ги събирам от окръзите и им търся ново предназначение.
Провален, но поучителен експеримент.
Ела тук, птиченце.
Не се бой.
Не бягай.
Луси.
Виждам ви в залата на финала, г-н Сноу.
Трябва да се гордеете със себе си.
Вашето пойно птиче Луси Грей изнесе великолепно шоу.
Тихо. Чуй.
Корал.
Луси Грей добре ли е?
- Не задълго.
Сега те пипнах, пойно птиче.
Чакайте. Какво му е на Трич?
Корал ли му направи нещо?
Бягай.
- Какво му направи тя?
Раздор в редиците. Трич падна.
Довиждане, г-це Сикъл.
Това не е на добре.
Нека се получи, моля те.
Няма ли да е забавно да са бонбони?
Свърши ли вече?
Може ли да си вървим?
- Уови.
Уови.
- Моля ви!
Уови.
Не са бонбони. Уови отпадна.
Помощ!
Мизън, кажи сбогом!
Луси Грей, чакай!
Луси, умолявам те!
Не е честно. Не е.
Не може да съм ги убила напразно.
Сбогом и на Фест Крийд. Хубаво лято!
Сега всички цветове водят към Грей.
Тя победи.
Свърши се, тя победи. Пуснете я навън.
Не решавате вие, г-н Сноу.
Поемам към рая…
Доброто старо отвъдно.
С единия крак вече съм там.
Но преди да политна,
имам нещо да свърша
ей тук, в предишния ден.
Ще тръгна сама…
- Д-р Гол, тя победи.
… щом довърша песента.
- Свърши се, пуснете я навън.
Щом картите съм изиграла.
- Защо не я закачат?
За нищичко не съжалявам…
- Сигурно е от песента й.
Успокоява ги.
- Не може да пее вечно.
Тръгвам аз ей сега, щом чашата си пресуша…
Щом с приятелите се простя, щом изгори докрай свещта…
Щом изплача и последната сълза,
щом страховете победя
ей тук, в предишния ден…
Щом всичко остане зад мен.
Ще се простя, щом обувките от танци изхабя,
щом откаже моята снага, щом всички близки погреба,
щом най-сетне тегля черта
и на пода без сили лежа
ей тук, в предишния ден…
Щом всичко остане зад мен.
Щом пречистя се като сълза,
щом да обичам се науча…
Ей тук, в предишния ден,
щом всичко остане зад мен.
Д-р Гол, моля ви.
Изведете я.
Изведете я!
- Изведете я!
Изведете я! Изведете я!
Изведете я! Изведете я!
Кой ще гледа Игрите, ако няма победител?
Изведете я! Изведете я…
Изведете я.
Луси Грей победи!
Кориолан Сноу е победителят в Десетите Игри на глада!
Да! Да!
Честито!
- Честито!
Игрите!
Ето какво… предсказах!
Тайгрис.
Сноу! Сноу!
Сноу! Сноу!
Луси Грей?
Луси Грей?
Предупредих ви, г-н Сноу.
Измамата ще бъде наказана.
По-поетично, отколкото дори аз бих се надявал.
Къде е Луси Грей?
На ваше място бих бил по-загрижен за своето оцеляване.
Колко подходящо,
и двамата ви родители присъстват на този ваш велик миг.
Тази пудриера. Колко ли пъти съм виждал майка ви да я използва,
за да напудри красивото си лице?
Хайде, знаем, че горкото дете от 11-и не умря от болест.
Нито дърварят от 7-и.
А тази стара кърпичка…
Намерихме я в терариума на змиите. Подобаващо…
Уличавайки вас с инициалите на баща ви.
Сега семейството ви няма да види парите от наградата.
Президентът остави на мен да избера наказанието ви.
Избрах изселване в окръзите,
където ще служите на Капитола в изгнание двайсет години
като анонимен редови миротворец.
Чуваш ли това, момче?
Най-сетне.
Звукът от падението на Сноу.
ЧАСТ III: МИРОТВОРЕЦЪТ
Осми.
Пратете ме в 12-и.
Моля ви.
Очаквах, че ще те намеря тук съвсем сам.
Сеян, какво…
- Ти как мислиш?
След онова на арената,
баща ми плати за нов физкултурен салон само за да завърша.
Молеше ме да остана, но щом научих къде те пращат,
веднага хукнах.
За малко да изтърва влака заради глупавото коляно.
Но няма проблем, дават ми морфлинг за болката.
Станал си доброволец?
Щом мина основното обучение, може да стана медик.
Ще мога наистина да помагам. Както каза ти.
Не казаха какво си направил.
Измамих.
За да спася Луси Грей от змиите.
Дали са я убили?
- Защо да рискуват?
Тя беше сензация. Ако има Игри догодина,
сигурно ще я поканят да пее на откриването.
Когато влезе, претеглях ползите от самоубийство.
Когато сме на косъм от свободата?
Когато момичето, за което рискува всичко,
може да те чака на последната гара?
Приятелю, не им доставяй това удоволствие.
Животът ти току-що започна. Ще се справиш чудесно.
И двамата ще се справим чудесно.
Само внимавай. Нали?
Тук е един друг свят.
Добре дошли в Окръг 12!
Горди сме, че ще служите на страната си тук.
Следващите 20 години
братята и сестрите от взвода ще бъдат вашето семейство.
Ще се обучавате, ще спите и ще се храните заедно.
Заедно ще се издигате и заедно ще падате.
Ще сте нашите очи и уши в базата и извън нея.
Ще е ваш дълг да докладвате за всичко съмнително.
Ако ли не, вие не сте по-различни от бунтовниците.
Миналия месец миротворец и двама началници от мините
бяха застреляни на кариерата.
Открихме оръжието, изследвахме го за ДНК
и резултатите бяха категорични, че този човек, Арло Чанс,
е виновен. Затова гледайте всички.
Ето какво ви чака, ако нарушите законите на Капитола.
Той е невинен!
- Не, не!
Невинен е!
- Лил!
Недей, Лил!
Бягай, Лил!
Бягай, Лил! Бягай, Лил!
Не, не!
- Арло!
Не! Арло!
- Бягай, Лил!
Убийци!
Не! Не!
Бягай, Лил!
- Убийци!
Бягай, Лил! Бягай, Лил!
Не го е направил!
Убийци! Пуснете ме!
Пуснете ме!
Арло!
Какво си мислеше там?
- Не е направила нищо.
В какво е виновна?
- Замесила се е с бунтовници.
Какво повече им трябва?
- Ако беше пробила тълпата,
едва ли щях да я застрелям. А ти?
Трябва някак да се примирим с живота си тук.
Или нека баща ти те откупи, за да вършиш нещо друго.
Хоф ни пуска за уикенда. Повдигало духа.
Повдигало духа.
Моля ви.
Помогнете ми.
Ще взема нещо за пиене.
Горещо ли ви е?
- Да!
Само че ние ще нажежим още атмосферата!
Единствената и неповторима Луси Грей Беърд!
Здравейте, Окръг 12! Липсвах ли ви?
- Да!
Сигурно не сте очаквали да ме видите пак.
Повярвайте, аз също, но ето ме тук! Завърнах се!
Бутилката за мен ли е?
Стига, знаете, че отказах пиенето на дванайсет.
Само колкото да прочистя гърло. Сега искате ли песен?
Не ще отнемете миналото ми.
Не ще отнемете историята ми.
Може да вземете моя татко,
но името му е загадка…
Нищо, което можете да ми отнемете,
не си е заслужавало.
Нищо, което можете да отнемете,
не си е заслужавало.
Хайде!
Не ще отнемете обаянието ми.
Не ще отнемете моя хумор.
Може да вземете богатството ми,
защото то е само слух.
Нищо, което можете да отнемете, не си е заслужавало.
Нищо, което можете да отнемете, не си е заслужавало.
Мислите се за велики…
Мислите, че имате контрол,
че ще ме промените и пренаредите.
Я си помислете пак!
Луси Грей!
Луси Грей.
- Били Тоуп!
Слабичко пееш, Луси Грей.
- Били!
Без мен пееш слабо. Не.
Били!
- Здрасти.
Били!
Закле ми се, че повече няма да свириш с тях!
Хайде.
- Успокойте се.
Знам, че ти липсвам.
- Махни си ръцете.
Знаеш какво ми причини! Махни си ръцете
или ще взема змия и…
Не я докосвай!
Спри!
- Остави ме!
Полудя ли? Да се махаме!
Кой би очаквал аз да те спасявам?
Тя е тук. Жива е.
Дали,
дали
при дървото ще дойдеш ти?
Обесиха на него мъж…
Казват, трима бил убил.
Странности се случват тук
и не по-странно би било,
ако с теб среднощ се срещнем
при Дървото на обесения.
Казаха, че може да си тук.
Извинявай.
Още съм с единия крак на арената.
Косата ти, униформата…
Мислех, че си мъртва.
- И аз мислех така.
Но твоят декан Хайботъм се погрижи да ме върнат у дома.
Хайботъм ли?
- Сам ме качи на влака, даде ми пари.
Каза, че те пратили в Осми.
- Наруших правилата им.
Спасих ти живота.
Дадох им и последния си цент, за да дойда в 12-и.
Трябваше да опитам да те намеря.
Твоят декан…
Каза ми нещо много странно.
Радвал се, че съм оцеляла след теб.
Каза ли ти какво направих с онова момче на арената?
Нямах избор.
Малката Дил…
- Знам.
Мислех, че ще е някой от другите, може би Корал.
Ти не си убийца, Луси Грей.
- Напротив.
И двамата сме такива.
Ти си в безопасност.
Твоите приятели миротворците. Ще се оправя с тях.
Дошли са заради сбиването снощи.
Не бива да ни виждат заедно.
В гората има езеро.
Почти никой не го знае, освен нас от Ятото.
Ела тук утре и ще отидем. Там ще сме свободни.
Носиш ли ми китарата?
- Да.
Благодаря ти, мила.
Ще измисля нещо.
- Добре.
Твоят човек идва.
До после.
Здрасти. Върна се.
Как е Луси Грей?
Мислех, че ще се забавиш, и реших да обиколя града.
С Били Тоуп ли? А кой е онзи с него?
Помня още от Академията как наблюдаваше всички.
Внимателно избираше кога да се намесиш.
Опитваш се да им помогнеш?
- Не се ли нуждаят от помощ?
Те изгубиха войната, Сеян.
Войната, която те започнаха и от която семейството ти забогатя.
Няма да пропилея шанса си някой ден да се върна у дома
само защото ти изпитваш вина.
Ясно ли е?
За Луси Грей отдавна знам.
В леса щом вляза сам,
да зърна търся призори
дете самотно там…
Полето прекосиха те
по прясната следа.
Вървяха дълго, без да спрат,
до мостче над река.
От снежен бряг се спуснаха
по наниз от следи.
Средата стигнаха,
натам вече нямаше следи.
Твърди се, че до днешен ден
живее още тя.
Ще срещнеш нявга Луси Грей
в самотната гора.
Не бях виждал такива птици.
Наричаме ги сойки присмехулки.
Тя оцелява ли?
Луси Грей от песента.
Следите.
- Може да е отлетяла.
Знам, че е някъде там. Тя е борбена.
Но това е загадка, любими.
Също като мен.
Донесох ти нещо.
Беше на майка ми.
Подарявам ти го.
Още ухае на рози.
Благодаря ти.
Ще го пазя, обещавам.
Сигурно много тъгуваш за семейството си.
Да. Тревожа се за тях.
Би ли се върнал там наистина? Ако можеше.
В Капитола.
- Длъжен съм.
Там ми е мястото.
Но се надявам да дойдеш с мен.
Капитолът не е за мен.
- Поне е цивилизован. Има ред.
Игрите на глада са ред?
Не. Разбира се, че не.
Ами ако това беше нашият живот, Кориолан?
Тук.
Да ставаме, когато си искаме,
да ловим храната си, да живеем край езеро…
И тогава ли ще се нуждаеш от Капитола?
Сега ли го извади?
- Да.
Благодаря.
Още е малко рано, Мод Айвъри.
Не.
- Не.
За какво е рано?
Да се ядат корените.
Със сигурност обаче е красиво.
Някои го наричат блатен картоф.
Но "катнис" ми звучи много по-добре. А на теб?
Сиси, хващай въдицата. Нека занесем още риба.
Били Тоуп му липсва.
А на теб?
Не и след Жътвата.
Вече му нямам доверие.
Доверието е всичко.
За мен е всичко.
По-важно е и от любовта.
Без доверие, за мен си мъртъв.
На мен може да имаш доверие.
Ако можеш да имаш доверие на някого, това съм аз.
И ти можеш да ми имаш доверие.
Редник Сноу? Елате с нас.
Сноу.
Днес получих резултатите за вашата пригодност.
Представили сте се образцово и на обучението.
Половината от другите не могат да четат, сър.
Вие сте синът на генерал Крас Сноу.
Какво сте направили, та да стигнете дотук?
Създадох си враг, сър. В Капитола.
Направих кариера от това да провалям плановете на враговете си.
Ще ви пратя на обучение за офицер в Окръг 2.
Ще изкарвате добра заплата.
Някой ден може и да имате шанс за Капитола.
Влакът потегля след десет дни.
Поддържайте чисто досие
и повече няма да видите никого от Окръг 12.
Проблем ли има? Това е чест, редник, не избор.
Да, сър.
Благодаря.
Корио?
- Тайгрис?
Корио!
- Тайгрис.
Къдриците ти!
- Да.
Къде си?
Корио, добре сме.
- Тайгрис, къде си?
Наложи се да се изнесем. Засега сме под наем тук.
Изгониха ли ви?
Слушай, добре съм. Грандмама е добре.
Не искам да се тревожиш.
Май намерих начин да се махна оттук.
Трябва да мина обучение за офицери в Окръг 2.
После ще се върна в Капитола.
Ще оправя нещата.
- Добре.
Скоро ще си дойда. Обещавам.
Каквото и да правиш, спри.
За какво…
- Недей.
Видях те да говориш с жената в затвора.
Ако не те докладвам…
- Не знаеш нищо.
Те знаят, че сме приятели. Ще пострадаме и двамата.
Ти ми каза, че мога да направя добро, да променя нещо.
Има група местни, които ще напуснат окръга.
Замълчи. Не бива да слушам.
- Чуй ме.
Потеглят на север.
Ще започнат нов живот далеч от Панем.
Трябват им пари за провизии. Ако им осигуря, ще ме вземат.
Може да дойдеш с нас.
- Даваш пари на местни.
Луд ли си? Те са бунтовници.
- Не мога и няма да остана.
Няма да правят нищо опасно.
- Всичко е опасно.
Правят това, което би сторил всеки.
Лидерът им Спрус иска да измъкне сестра си Лил от затвора.
Хоф ще я екзекутира само защото познава мъжа, когото убиха.
Не е редно.
Ще им помогна.
- Това е измяна.
Никой няма да пострада. Правя това, което ти ми каза.
Само се опитвах да те спася
от първата глупост, с която щеше да съсипеш живота ми.
Ако те заловят, докато извеждаш жената?
Рискът си заслужава.
- За теб.
Баща ти ще те откупи, както винаги.
А мен ще обесят само защото те познавам.
Моля те. Не ме карай пак да те спасявам.
Няма нужда да ме спасяваш, Корио.
Правят това, което би сторил всеки.
Лидерът им Спрус иска да измъкне сестра си Лил от затвора.
Д-Р ВОЛУМНИЯ ГОЛ МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Всеки роден е чист като сълза.
Свеж като маргаритка и ни най-малко луд.
Такъв да останеш е толкова трудно.
През огън да минеш по-лесно е, знай.
Светът е мрачен, суров и страшен.
Опарена вече, и аз духам каша.
Затова си ми нужен.
Ти си чист като белия
сняг.
Хладен, чист,
по моята кожа трептиш.
Обгръщаш ме
и попиваш в мен.
Този свят е жесток, с неволи безкрайни.
Поиска причина, а аз имам двайсет.
Затова аз ти вярвам.
Били, какво правиш?
Ти си чист като белия сняг…
Парите бяха за провизии, за да заминем.
Да не мислеше, че е игра?
- Каза, че никой няма да пострада.
Не се разбрахме така.
- Спрете!
Какво правите? Оръжия ли, Сеян?
Не знаех за тях. Излъгаха ме.
- Мислеше ги за честни?
Луд ли си? Отвън има миротворци.
И тук има един.
- Чакай.
И дъщерята на кмета ли?
- Спрус, той е с мен.
Аз му казах. Ще ни помогне.
- Отдръпни се.
Целия град ли покани, Плинт?
- Спокойно, Спрус.
И тя идва. С мен е.
- Какво?
Млъквай, после ще ти обясня.
Писна ми от обясненията ти.
Тя няма да ходи никъде. Ти също. Баща ми ще ви обеси.
Спри!
- Тя ще разкаже на всички.
Ще ни обесят.
- Прав е.
Тя само си приказва.
Ти как мислиш, Луси Грей?
Наистина ли само си приказвам?
Как беше в Капитола, хареса ли ти?
Ще се видим при бесилото.
- Не!
Чакай!
Мейфеър!
Гледай ведро на живота!
Кориолан, какво направи?
Застреля дъщерята на кмета.
Какво направи!
- И да не си бил бунтовник, вече си.
Уби я.
- Млъквай, Били Тоуп.
Спокойно, всичко ще бъде наред. Няма да стигнат до нас.
Да не мислиш, че просто ще си тръгнеш?
Мен ли ще набедиш?
- Казах, млъкни.
Имам изненада за теб, капитолче.
Ако увисна за това, ти ще висиш с мен.
Беше ми съмнителен.
Били Тоуп!
- Погледни ме.
Връщаш се на сцената да пееш.
Пей, все едно всичко е наред. Аз ще измисля нещо.
Нали? Кълна се. Отивай.
Отърви се от пушките. Върви.
Тръгвай, Спрус.
Не трябваше да става така.
- Млъкни!
Аз съм виновен.
- Вината е само твоя!
Ще стане и по-зле, ако не се стегнеш.
Ако отрониш и думичка, с двама ни е свършено.
Сега се връщаме и се държим съвсем нормално.
Не знам…
Погледни ме. Трябва да се овладееш.
Стегни се.
Дойде тук заради мен, нали?
Ние сме братя.
- Братя.
Каквото и да си сторил, кълна се, че ще те пазя.
Онези пушки бяха единствената улика срещу нас.
Всичко ще бъде наред. Нали? Нито дума.
Добре.
Ей, Бийни, кое е момичето, с което танцува?
Май се казва Джоузи.
Ставайте всички!
По-живо!
- Смайли, какво става?
Хоф е откачил.
Дъщерята на кмета и гаджето й са застреляни.
Праща всички да търсят извършителите.
Наш дълг е да пазим мира в този окръг.
Убийците ще си понесат заслуженото.
Ще намерим оръжието им.
Ако убийците още са в обсега на Панем,
до края на седмицата ще увиснат на въжето.
Не мърдайте!
Провери другото.
- Нищо не съм направил!
Тръгвайте!
До стената!
Чисто е!
- Чисто е!
Добре ли си?
- Кметът няма да ме остави жива.
Вече мисли, че съм аз, щом и двамата са мъртви.
Ако хванат Спрус или Сеян проговори…
- Няма.
Откъде знаеш?
Тук изтръгват признания с мъчения. Дори от миротворци.
Съжалявам.
Много съжалявам. Трябваше сам да се отърва от пушките.
А Мейфеър…
Не мислех трезво.
- Трябва да бягам. На север.
Както говореха Били Тоуп и другите.
Далече от окръзите. Остана ли, край с мен.
Ами ятото?
- Ще се грижат едни за други.
Дойдох да се сбогуваме.
Ще дойда с теб.
А семейството ти?
- Виж…
Хоф ме праща в Окръг 2 на обучение,
но няма значение.
- Щял си да заминеш.
Все е Панем. Намерят ли пушката, ще ме обесят.
Без значение в кой окръг съм.
Кога можем да тръгнем?
Утре. По изгрев-слънце.
- Добре.
Добре.
Чакай ме при Дървото на обесения призори.
Май заловихме един.
Името му било Спрус.
Три години се бих за Капитола през войната.
Бил съм гневен.
Но за първи път изпитвам срам.
Доведете другия.
Корио. Корио.
Капитолът получи сигнал по сойка бъбривка,
че двамата са заговорничили да разбият затвора ни
и да избягат на север, за да освободят тази терористка.
Очакваше се от бунтовниците, но не и от един от нас.
Това е чиста измяна.
Пуснете записа!
Лидерът им Спрус иска да измъкне сестра си Лил от затвора.
Хоф ще я екзекутира…
- Корио, помощ!
… защото познава мъжа, когото убиха.
- Мамо! Помощ!
Мамо!
Помощ!
Мамо!
Не!
Мамо!
Помощ! Мамо!
ПЛИНТ, СЕЯН
Не.
Съжалявам.
Съжалявам.
Дали, дали при дървото ще дойдеш ти?
Обесиха на него мъж…
Казват, трима бил убил.
Странности се случват тук и не по-странно би било,
ако с теб среднощ се срещнем при Дървото на обесения.
Дали, дали при дървото ще дойдеш ти?
Мъртвецът своята любима призовал да бяга надалеч оттам.
Странности се случват тук и не по-странно би било,
ако с теб среднощ се срещнем при Дървото на обесения.
За Сеян ли мислиш?
Иска ми се да можех да направя нещо.
Съжалявам, че трябва да си тръгнеш оттук.
Ятото ще ми липсва. Дано някой ден ме последват.
Знаеш ли кое няма да ми липсва? Хората.
Не са толкова лоши.
Не и наистина.
Светът ги прави такива.
Като с нас на арената.
Вярвам, че в нас има вродена доброта. Наистина.
Може да преминеш на страната на злото.
Или не.
Задачата ни в живота е да останем на правилната страна.
Невинаги е така просто.
- Знам.
Аз съм победител.
Ще бъде хубаво да не се налага да убиваме никого на север.
Трима ми стигат.
Ще си направя тояга. Ти искаш ли?
Убил си трима?
Кой е третият?
- Моля?
Кой е третият, когото си убил? Знам за двама. Не ме лъжи.
Помогни ми да го извадя.
- Бобин на арената и Мейфеър.
Кой е третият?
Третият съм аз.
Убих го, за да дойда с теб.
Хайде.
Защо не изчакаме в хижата бурята да премине?
Не бива да спираме.
- Ще ни трябва храна.
Да хванем малко риба, докато сме тук.
Щом ти се лови риба, под дъските има въдици.
Тук ли?
Какво има?
Пушката.
С която застреля Мейфеър.
Спрус явно е знаел за тук.
Ако унищожим пушката, ще си свободен.
Ще можеш да се върнеш у дома си. Ще го направиш ли?
Без повече слаби места.
Освен мен.
Освен теб ли?
Ти не би казала на никого.
Разбира се.
Ще извадя малко катнис. Край езерото има много.
Нали беше още рано?
- Светът се променя бързо.
Луси Грей.
Още вали.
Не съм от захар.
Луси Грей?
Луси Грей?
Луси Грей, къде си?
Ехо?
Станало ли е нещо? Може да поговорим.
Криеш ли се от мен?
Луси…
Отровна ли е?
Опитваш се да ме убиеш ли? Луси Грей?
Луси Грей! Попитах, да ме убиеш ли искаш?
След всичко, което направих за теб!
Дали,
дали
при дървото ще дойдеш ти?
С гердан от въже…
Луси Грей.
- … редом с мен да си…
Престани.
Странности се случват тук…
Луси Грей, казах…
- … и не по-странно би било,
ако с теб среднощ се срещнем…
Млъкнете!
Сър.
Как е ръката ви, редник? Ухапването е било сериозно.
Докато пристигна в Окръг 2, вече ще съм забравил.
Има промяна в плана, редник Сноу.
Поздравления, г-н Сноу.
Издържахте всичките ми тестове.
Помолих президента Рейвинстил да ви помилва незабавно.
Казах му също, че сте твърде обещаващ, за да останете военен.
Сега ще учите при мен в Капитолийския университет.
Не мога да си го позволя.
Някой си г-н Страбон Плинт предложи да поеме издръжката ви, докато сте там.
Само защото сте били добър приятел на неговия Сеян.
Разбира се, той не знае колко "добър" приятел му бяхте.
Не му споменах за малкия ви запис.
Впечатляващо.
Пратихте единствения си приятел на бесилото,
за да привлечете вниманието ми.
Не беше това.
- Сигурен ли сте?
Защото мисля, че точно това ви спечели наградата Плинт.
Президентът се съгласи за още една година Игри.
Хората гледаха и за това трябва да благодаря на вас.
Но преди да ви взема под опеката си,
след всичко, което видяхте в истинския свят,
нека ви питам за последен път…
За какво са Игрите на глада?
Преди си мислех, че Игрите на глада са наказание за окръзите.
После мислех, че са предупреждение към нас в Капитола
за заплахата, която представляват окръзите.
Вече знам, че целият свят е една арена.
Игрите на глада са ни нужни всяка година,
за да напомнят на всички ни кои сме всъщност.
И кой сте вие?
Победителят.
Добре дошли у дома, г-н Сноу.
Колко си хубав.
Ти как ме намираш?
Изглеждаш също като баща си, Кориолан.
Личните вещи на Сеян Плинт от Окръг 12.
Щях да ги върна на родителите му като подарък.
Днес щеше да е 19-ият му рожден ден. Но мисля,
че те биха предпочели само това.
Най-добри приятели.
В окръзите ви е пораснало сърце.
- Не в окръзите.
В Игрите на глада.
Трябва да благодаря на вас.
Заслугата за Игрите на глада е на баща ви.
Или поне наполовина.
Аз само ги измислих за едно задание. На шега.
Бях пиян.
Да измислим толкова жестоко наказание за враговете си,
че никога да не забравят колко тежко са се провинили.
Когато изтрезнях, исках да го унищожа, но баща ви,
моят най-добър приятел го беше откраднал от мен.
Беше написал имената ни и го беше занесъл на Гол, за да се издигне.
Опитах морфлинг
в нощта, когато загина първото дете.
Надявах се Игрите да отмрат.
Опитах всячески да ги спра.
А после се появихте вие.
Сега кръвта на още много поколения ще е по моите ръце.
Вие ни показахте цената, която хората биха платили за добро шоу.
Кажете ми…
Тя натъжи ли се, когато напуснахте Окръг 12?
Вашата малка пойна птичка.
Мисля, че това натъжи и двама ни.
Контактът ми ме уведоми, че е изчезнала.
Че може кметът да я е убил.
Но няма доказателства. Каква мистерия.
А мистериите някак успяват да влудяват хората.
Погледнете се.
Наследник на богатството на Плинт, нищо не стои на пътя ви.
Сноу са винаги на върха.
Да.
Онова, което обичаме най-много,
е това, което ни унищожава.
ИГРИТЕ НА ГЛАДА: БАЛАДА ЗА ПОЙНИ ПТИЦИ И ЗМИИ
Превод и субтитри МИЛЕНА БОРИНОВА