The New Look - 01x10 (2024)

ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ
Красива е.
Не биваше да умира сама.
Тя те обичаше.
А аз имам теб.
Обич моя.
Така е.
Закъде бързаш?
- Връщам се в хотела, почти обед е.
Какво се случи с Елза?
- Не знам.
Преди да изляза, тя беше добре.
Напротив. Беше силно разстроена и си стягаше багажа.
Не помниш ли, че я отпъди?
Ти искаше тя да си ходи.
Двамата го искахме.
Какво й направи?
Нищо, казах ти вече.
Откъде тогава е взела наркотици?
Заради теб се беше пристрастила, не заради мен.
Нямам нищо общо.
Трябваше да я наглеждаш,
а си я оставил да умре.
- Не ми е работа.
Отивам да се видя с братята Вертхаймер.
Ще ми изплатят дължимото, но пукната пара няма да ти дам.
По-добре да съм ти приятел, а не враг. Не го забравяй.
Не ме плашиш.
- Така ли? А скъпият ти племенник Андре?
Знае ли за връзките ти с нацистите?
Как ли ще се почувства, като научи всичко?
- Мисията се провали, нищо не излезе.
Да не си припарил до него, Шпац. Нито до мен.
Не може ей така да ме захвърлиш.
Дай си ми парите, за да не разглася, че си нацистка.
Не се различаваш от мен.
Какво става?
- Нищо, Андре.
Не изглеждаше така отстрани.
- Прав беше, не може да му се вярва.
Загазил е и иска да ми навреди.
Ако се разбера с братята Вертхаймер, ще имам достатъчно пари.
Вече нито той, нито някой друг ще ни тормози.
Винаги ще те пазя.
Мадам Зенакер?
Зои.
- Идвам за работата.
Много се радвам. Матилд ще ти покаже работното място.
Благодаря.
Мадам Зенакер, не искам шивачки от Лелонг.
Да не го разстройваме излишно.
Зои е талантлива, нуждаем се от нея.
Мосю, представям ви подобренията, които поискахте.
Пиер, на полата й трябва повече обем. Добави фуста.
Трябваше да се сетя, мосю Диор.
- Мосю? Работата по аромата напредва.
Уж се разбрахме да отложим представянето му,
за да завършим колекцията в срок.
Държа парфюмът да излезе заедно с колекцията.
Великолепно, точно както си го представях.
Предател! За какъв се имаш?
- Кой крещи?
Няма да ти се размине!
Къде е нашият Юда?
Пиер, не може да нахълтваш така.
Как можа!
- За какво става дума?
Как смееш! С Баленсиага ти предложихме две от шивачките си.
И сме благодарни, но ни трябваха още.
- Затова открадна 30 шивачки от Пату?
Сега няма как да завърши колекцията си.
Мосю Балмен, жените сменят работата си.
Осигурихме им допълнителни доходи.
- Пату ще фалира.
Предложихме им работа.
Вече имаха! Подмамихте ги с повече пари, има разлика.
Лелонг няма да е доволен.
Знае, че искам да задвижа работата. Той ли те прати?
Не, дойдох да те предупредя да подготвиш защитата си.
Лелонг е президент на Съвета по мода и ще определи наказанието ти.
Добро утро, Рене.
- Мадмоазел.
Настоявам преговорите да са само един ден.
- Разбираме.
Не искам да говоря с тях.
Всъщност нека проведем преговорите в отделни стаи.
С каква цел?
- Да спечелим.
Дай им да разберат, че сегашният 1% от печалбата за мен
въобще не ме устройва.
Те не желаят да променят процента.
Когато прехвърлиха бизнеса в САЩ, нарушиха договора ми.
Как минах от 10% на 1%?
Няма да търпя мъже да ми нареждат.
Ако искат да не ги съдя,
да ми изплатят загубите, които изтърпях през войната.
А след това искам нов договор.
Ще предам на братята.
Кристобал.
- Приятелю.
Благодаря, че предложи да се видим.
- Разбира се.
Да знаеш, че Пиер е тук.
Надявах се да си е тръгнал, за да говорим насаме.
Кристиан, откакто те видях тази сутрин,
вече сме събрали двайсет подписа в петиция срещу теб.
Жак, драги, още една бутилка.
- Не, стига толкова.
Модна къща "Пату" иска по официален път
да ти бъде отнето членството в Съвета по висша мода.
Сериозно ли?
Не съм подписал петицията.
Все още.
Давай да измислим. Какви варианти има да довършиш колекцията?
Никакви.
Правя каквото е необходимо, за да творя красиви неща.
А ние какво правим?
Нима не творим красота?
Не отричам.
- Друго иска да каже.
Чуваш ли се изобщо? Абсурдно е.
И какво, Кристиан, мислиш, че ще промениш света ли?
Че си Спасителя? Месията?
Стига.
- Казвам ви, продал е душата си.
На Краля на памука!
- Пиер, прекали.
Спри да пиеш.
- Няма, защото празнувам.
Какво точно? Че съсипа приятелството си?
Не, нещо по-хубаво.
Кармел Сноу избра мен.
Аз съм дизайнерът, който ще е лицето на висшата мода.
Ето, казах си го.
Вярно ли е?
Тя ли ти го каза?
- Беше красноречива.
Какво точно ти каза?
"Ти си моят избор, Пиер." Това бяха думите й, доволен ли си?
Да вдигнем тост за мен.
Само да напомня, че спечелих, без да газя приятелите си.
Кристиан, не го слушай.
Както иска.
Преди щях да се зарадвам на поздравленията ти, но вече не.
Трябва да вървя, имам работа.
- Да поговорим.
И кое е по-важно от това да вдигнем наздравица за мен?
Днес Катрин ще получи орден.
Кристиан, трябва да говорим.
- Съжалявам.
Господа, разговарях с мадмоазел Шанел.
Ето какво желае тя.
Побъркала ли се е?
Ще помислим за компенсации ето по този курс.
Това е! Останалото - за нищо на света!
Няма да изпълним тези абсурдни искания.
Мадмоазел настоява преговорите да са един ден.
Мосю Вертхаймер, тя няма да приеме нищо по-малко от предложението ни.
Лудост.
Забравила ли е какво правеше през войната?
- Това са лъжи, сплетни.
Срещу мадмоазел не са повдигани обвинения.
А защо сме в Швейцария, а не в Париж?
Вече обясних...
- Всички знаем защо.
Тя знае какво е направила.
Ако беше в Париж, щеше да си получи заслуженото!
Това е бизнес. Може всички да пострадаме заради нея.
Това е безумие! Възмутително.
"Военният кръст" е един от най-важните ордени,
който се присъжда на заслужили френски военни.
С него рядко се награждават цивилни.
Но днес сред нас има трима френски граждани,
проявили изключителна храброст в тежки изпитания.
На онези, защитили страната ни
и издържали на мъченията в плен,
сме вечно признателни за саможертвата и хуманизма.
Не ми се струва редно да празнувам.
Изпитвам срам.
Няма нищо срамно, уверявам те.
Моля те, остани в Париж. Домъчнява ми за теб.
Не мога.
Тук ме спохождат призраци от миналото.
Направих нещо за теб.
Може би малко ще те разведри.
Парфюм.
Благодаря, Кристиан.
Знам, че искаш да помогнеш, но не знам защо мислиш,
че като твориш рокли и парфюми, ще оправиш проблемите ми.
Ще дойдеш ли на ревюто? След пет дни е.
Знам, че искаш да съм тук и да ти помагам,
но не мога.
Ще се върна в Калиан и ще довърша градината на татко.
Само там искам да съм сега.
От една седмица съм тук и невъзможното се случи.
Париж ме разочарова.
Не градът, естествено, а търсенето на нов дизайнер.
Всички смятат, че вече си се спряла на Пиер Балмен.
Особено самият Балмен, както чувам.
За малко да му кажа.
Е, може и да съм му казала.
Опитвах се да убедя себе си.
Но после се събудих в 3 ч. през нощта
и си казах: "Не, не бива да е Балмен".
Може да се държи като разглезено дете, но е гениален.
Ала нещо му липсва.
Бъди откровен, Люсиен. Нямам кого да питам.
Баленсиага ме изкушава, но не виждам нищо ново при него.
Кристиан Диор не ме пуска да видя колекцията му.
Макар че Зенакер ми позволи да надникна.
Драга, съветвам те да търсиш другаде.
Диор вероятно няма да представи колекция през този сезон.
Как е възможно?
Той използва част от солидната инвестиция на Бусак
да привлече най-добрите шивачки от другите модни къщи.
Подадена е жалба.
Сега шивачките няма да работят за него, докато не взема решение
дали да го изхвърля от синдиката.
Да го изхвърлиш? Бога ми.
Мислех, че си му поддръжник.
- Така е.
Според мен оплакването е дребнавост. Ще те питам нещо.
Мосю Диор е наел шивачки, за да твори дрехи.
Ти как би постъпил на негово място?
Карол.
- Мосю.
Съжалявам, мосю Диор.
Съжалявам.
Успех.
- Зои, какво става?
Забраниха ни да работим за вас.
- Кой?
Простете ми, скъпи мосю Диор. Тъжно ми е, че няма да шия колекцията ви.
Лошо.
Не е нужно да... Не си тръгвай.
Не може да ги спреш.
Какво е станало?
- Балмен и Пату дойдоха и ги заплашиха.
Тези жени повече няма да работят за дизайнери от Съвета, ако не си тръгнат.
Трябва да се обадя на Лелонг.
Няма смисъл. Заяви, че не може да говори, преди да обяви решението си.
Боже.
И таз добра.
Предложението ни е много щедро.
Тя трябва да покаже разкаяние за болката, която е причинила.
Мадмоазел, съгласиха се да ви компенсират за войната
и да спазват първоначалната договорка.
Отново ще ви изплащат 10% от печалбата, както преди войната.
Според мен е добра сделка.
Ела тук, млади човече.
По-близо.
Не искам само част от печалбата.
Искам процент и от брутните приходи.
От брутните?
Това е нечувано.
Може да предоговорим по-висок процент от нетните приходи, но брутните...
Всичко или нищо, Джулиън.
Това им предай.
Шегувате се.
Стига толкова.
Не, господа, недейте. Знам, че тя иска много.
Но съдебното дело ще нанесе неизмерими щети на бизнеса ви.
Без името Шанел на продуктите ви
цялата ви инвестиция губи стойност.
Нека говоря с нея.
Мадмоазел даде ясно да се разбере...
- Или ще говоря с нея, или край.
Ще я попитам.
Мадмоазел, днес няма да има решение, ако двамата не говорите.
Ще чакат.
Ти си добър син.
Добър брат.
Да ръководиш собствена модна къща, е безпощадно и жестоко начинание.
А Кристиан няма смелостта да взема трудни решения.
Нима искаш да рискуваш всичко?
Рискувам ли? Вие имате 70%, а аз - 1%.
Нямам какво да губя.
Има. Все още сме в съдружие в този бизнес.
Може да се случат лоши неща.
Или приемете предложението ми, или отиваме на съд.
Погледни ме в очите и ми се извини.
За какво?
Използва нацистите, за да ни отнемеш бизнеса.
Проблемите ни започнаха преди войната.
Използвах арийските закони, защото нямах избор.
Преследваха ни и ни изтребваха.
Замислял ли си се
с какво трябва да се бори една жена, за да оцелее?
Чуй какво ще ти кажа. Няма да се извиня за случилото се.
Бях притисната в ъгъла като вас. Разликата е само, че съм свикнала.
Мъжете с техните войни и правила.
Пиер, имаш да вземаш решение.
До гуша ми дойде.
Ще се видим в съда.
Мадмоазел?
Склониха на 2% от брутните приходи.
Всичко, което поиска от тях. Успя да ги надвиеш.
Поздравления.
Скоро ще си една от най-богатите жени в света.
Лека нощ, мадмоазел.
Ела да се увериш лично какво гради Кристиан.
Всички сте поканени.
Убеден съм, че е ужасна идея да започваш свой бизнес, Кристиан.
Той е толкова добър и в същото време може да е много раним.
Кръв ли ти тече?
Не.
Убодох се като непохватен новак.
Бързаме и правим грешки.
Непростимо и глупаво е от моя страна.
Не, изморени сме. Починете си, аз ще продължа.
Мосю, ако позволите.
Безупречен.
Спряхте ли се на име?
- Да.
Благодаря.
Кристиан, какъв е смисълът?
Тя няма да дойде.
Как мина?
- Много добре.
Взе ли си дела от компанията?
- Дори нещо повече.
След време ще можем да се върнем в Париж.
- В Париж?
Слава богу, ще помогнем на барона.
- На барона?
Не знаеш ли? Ще го съдят и май ще го екзекутират.
Ще го екзекутират? За какво?
- Колаборационизъм.
Трябва да му помогнем.
Не можем още сега.
Но току-що каза, че братята ще ти върнат компанията.
С тяхната подкрепа светът ще види, че отново си силна,
и ще се върнем да му помогнем.
Невъзможно е.
Той спаси живота ми, трябва да направим нещо.
Можем да свидетелстваме, да ги убедим какъв човек беше той.
Други са освободени.
Баронът трябва да живее с последиците от решенията си.
Защо си тук?
Искам си парите.
Време е да си ходите.
Андре, отдръпни се, моля те. С леля ти имаме да уредим някои въпроси.
Казах ви да си вървите, мосю Ланг, или както ви е името.
Шпац!
Шпац, спри!
Спри!
Откакто дойдох, се държиш с мен като с прокажен.
Но и аз съм човек. И аз като теб не съм лишен от чувства.
Андре?
Ти не знаеш, но аз бях там.
Онази вечер, когато баронът и леля ти дойдоха за теб.
Бях там и наблюдавах трима ви.
Как се събра щастливото семейство.
Кажи му истината.
Време е да научи каква е леля му.
Давай, кажи му!
Шпац, остави го, моля те! Ще ти дам парите.
Какви ги говориш?
- Ти ли ще му кажеш, или аз?
Хубаво, аз ще съм пръв. Андре, двамата работехме за нацистите.
Не е ли така, агент Уестминстър?
Тя имаше агентурен номер.
Помниш ли го? Не беше ли Ф-7124?
Ф-7124 ли беше?
Да!
Точно така.
Тя беше добро войниче.
Правеше всичко за нас,
за да получи каквото иска в замяна.
А тя искаше само да си върне драгоценния бизнес с парфюма.
Затова захвърли клетия барон Вофрелан на вълците,
за да избягате от страната.
Дори щеше да ме направи изкупителна жертва.
Как мина срещата?
Вече сигурно имаш пари, искам дела си.
Ще ти ги дам, само го пусни!
- Ще го пусна, като му кажеш истината.
Казвай, иначе ще го убия.
Трябваше отдавна да го направя, както бе коленичил в калта като псе.
Кажи му де, нека всички се гордеем с теб.
Истина е. Всичко е истина!
Ето, не беше толкова трудно, нали?
Парите да са в сметката ми утре, иначе ще се върна и горко ти.
Андре, не вини леля си твърде строго.
Всичко е само бизнес.
Добре ли си? Съжалявам.
Дай да ти помогна.
Как си могла! Нацистите ни измъчваха и убиваха.
Моля те, трябва да разбереш нещо - правех всичко за теб, за бъдещето ни.
За бъдещето ни? А баронът?
Използвах го.
Той имаше връзки с нацистите и уреди освобождаването ти.
Махни се.
Не си тръгвай.
Не искам да те виждам.
- Не си тръгвай.
Моля те, недей, не и ти. Обичам те.
Ти не обичаш нищо.
Никога не си обичала. Вземам Габриел в Париж и не ни търси.
Без вас нямам нищо. Умолявам те.
Имаш пари и всичко, което си искала.
Не.
Андре!
Само се възхищавах на модна къща "Диор".
Изумително е.
Винаги съм искал нещо такова за себе си,
но уви, не съм се родил с дарбата, която го заслужава.
Ти ме съкруши, като ме напусна.
Но предполагам, че го знаеш.
Люсиен, обичам те.
- Като баща, когото си изоставил.
Имах само една възможност, бях на 42 години.
Знаех, че наемането на шивачки няма да е без последствия.
Въпреки това ги нае.
- Взел ли си решение? Затова ли си тук?
Взех и исках да ти го съобщя лично.
Нацистите бяха нашите господари.
Но сега имаме нов господар - парите.
Трябват ни, за да живеем, работим и развиваме модните си къщи.
Това, което си постигнал, Кристиан, е пълно претворяване
на бизнеса ни, който има огромен потенциал.
Особено ако другите последват примера ти.
Едно наказание не само ще застраши бъдещето ти,
но и бъдещето на висшата мода.
Затова реших да не ти налагам наказание.
Благодаря.
Шивачките се нуждаят от допълнителния доход.
Можеш да им плащаш повече. Така ще е по-добре и за тях.
Но ще се наложи да върнеш няколко на Пату,
за да довърши колекцията си.
И на тях ще платиш допълнително,
явно можеш да си го позволиш.
Разбира се.
Чуй.
Трябва да внимаваме как постъпваме
в такива преломни моменти от живота си, Кристиан.
Когато пожънеш успех, е желателно да се пазиш.
От какво?
От Кристиан Диор.
Имаш три дни. Желая ти успех.
Къде е Мари? Донеси роклята.
Не мисля, че това трябва да е тук.
Би ли се завъртяла?
Този подгъв не бива да се влачи по пода.
Това искам да се повдигне с 2 мм.
"Бар".
БАР ЖАКЕТ
Малко е накриво. Ето така става.
Като светица е.
{\an8}"Любов".
Дами, тук не искам да е така набрано. Разбирате ли?
{\an8}"Джунгла".
{\an8}"Писък".
"Блян".
"Дорис".
{\an8}"Лонгшамп".
{\an8}"Фигаро".
{\an8}"Венче".
{\an8}И една бляскава рокля.
{\an8}"Преданост".
{\an8}Добре ли е?
Беше прекрасно, дами.
Благодаря на всички. Сега да работим.
Не мога да простя на Кристиан, че ни взе шивачките.
Защо настояваше да дойдем, Жак?
Липсвате му.
Ревюто е утре и ви моля да присъствате.
Не знам.
Винаги съм уважавал Кристиан. И не само аз.
Тогава елате да видите какво е създал. Трябва всички да сме с него.
Прибери се и си почини.
Сигурен ли си, че Жак ще дойде после?
- Да, тук ще е.
Вярвам в теб, Кристиан, каквото и да се случи утре.
Здрасти.
Тук ли ще си цялата нощ?
И без това няма да заспя.
Какво има?
Правя каквото е необходимо.
Катрин.
Най-сетне имаш всичко, за което си мечтал. Успехът е пред теб.
Ще видиш, утре ще е невероятен ден.
{\an8}ФРЕНСКИ ОТДЕЛ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НАЦИСТИТЕ
Значи се заклевате, че е вярно?
Да, мосю, всичко е вярно, за жалост.
Ще издържи ли в съда?
Ще я откриете в хотел "Бо Риваж Палас"
в Лозана, Швейцария.
Дами, бързо.
Благодаря. Не, върни се.
Елена, вземи това.
Ръкавиците ни трябват.
- Побързайте.
Шапката.
Съсредоточете се, моля.
Мосю, мадам Зенакер ме помоли да ви кажа, че вратите са отворени.
Мосю Диор, ще видите ли за последно?
Къде е той? Някой виждал ли го е?
Мосю Диор?
Кристиан, какво има?
Защо не си при моделите? Ще започваме.
Моля, остави ме за малко.
Не те разбирам.
- Родът ни има лош късмет.
Цял живот се залисваш с изкуство и рисуване.
Пренасяш се в измислен свят.
Не се ли поучи от моите грешки?
Кармел, радвам се, че уважи събитието.
Заповядай. Ела да те настаня.
Трябва да творите, Кристиан.
Кристиан?
Не исках да си сам.
Идваме за мадмоазел Шанел.
Ароматът, който създаде,
ми припомни дните преди войната
и едно чувство, което отдавна не бях изпитвала.
Градината на мама, нали?
Бях я забравила.
Тя е вдъхновението ми.
Диктува всичко, което правя.
Скъпи братко.
Време е да вървим.
Покажи на света какво си създал.
Простете, мадмоазел. Наредено ни е да ви отведем във Франция.
Ще свидетелствате в процеса срещу Вофрелан.
Глупости. Говорете с адвоката ми.
Трябва да дадете обяснения за участието си в залавянето му.
Племенникът ви Андре потвърди, че сте го познавали
и сте сътрудничили на нацистите.
Няма от какво да се боя.
Катрин. Радвам се, че си тук.
Радвам се да те видя.
- Кристиан тъгуваше за теб.
Извинете, мадмоазел, вие ли сте сестрата на мосю Диор?
Да.
Чувала съм много за вас от Люсиен Лелонг.
За мен е чест да се запознаем. Аз съм Кармел Сноу от "Харпърс базар".
Моля ви, бъдете мила с брат ми.
Очакванията са големи.
- Той показва това, което обича.
Да, вече усетих чрез парфюма ви.
Моят парфюм?
Мадам Зенакер ми каза, че го е нарекъл така
в чест на най-важния човек в живота си.
Госпожица Диор.
Сигурно е за майка ни.
Не, скъпа, във ваша чест е.
Дами и господа, ще започваме.
Пет минути.
С първата ви колекция през 1947 г.
помогнахте на хората да видят красивото
и да възвърнат жаждата си за живот след ужасите на войната.
Винаги съм искал
да правя най-красивото женско облекло,
съществувало някога.
Вярно ли е, че по време на окупацията на Париж
Шанел затворила ателието си и отказвала да шие рокли за съпругите на нацистите?
Бизнесът на мадмоазел Шанел беше неин собствен
и решението да затвори беше нейно.
За онези от нас, преживели хаоса на войната,
четирите години нацистка окупация бяха
най-мрачните в живота ни.
Познаваме копнежа
за оцеляване.
Хората трябва отново да чувстват.
Отново да мечтаят и да живеят.
А ние можем да сътворим нов свят за тях.
Готова ли си?
Не, мосю Диор.
Аз също не съм.
Излизай.
За мен творенето беше оцеляване.
И ТОВА Е НАЧАЛОТО...
Превод на субтитрите Катина Николова

The New Look - 01x10 (2024) Свали субтитрите