To Die For (1995) Свали субтитрите
НИКОЛ КИДМАН
НЕЩО, ЗАРАДИ КОЕТО ДА УМРЕШ
СИНОПТИЧКАТА НА ЛИТЪЛ ХОУП ЗАПОДОЗРЯНА В УБИЙСТВО
СИНОПТИЧКАТА СУЗЕН МАРЕТО Е АРЕСТУВАНА ЗА УБИЙСТВО
ОБИЧАМ СЪПРУГА СИ - ЛАРИ МАРЕТО
РЪСЪЛ: "ДАЙ ШИБАНАТА ХАЛКА" ЛАРИ: "ЖЕНА МИ ЩЕ МЕ УБИЕ"
…ТЯ СИ МИСЛЕШЕ ВСЕ ЗА МЕН…
ХОАКИН ФИНИКС
…ИЗГУБИХ ДЕВСТВЕНОСТТА СИ…
КЕЙСИ АФЛЕК ИЛЕАНА ДЪГЛАС
АЛИСЪН ФО ЛАНД ДАН ХЕДАЯ
УЕЙН НАЙТ КЪРТУУД СМИТ
ХОЛАНД ТЕЙЛЪР МАРИЯ ТУЧИ
СЮЗЪН ТРЕЙЛЪР ТИМ ХОПЪР, МАЙКЪЛ РИСПОЛИ
МАТ ДИЛЪН
Музика ДАНИ ЕЛФМАН
Оператор ЕРИК АЛЪН ЕДУЪРДС
ПО РОМАНА НА ДЖОЙС МЕЙНАРД
Сценарий БЪК ХЕНРИ
Режисьор ГЮС ВАН САНТ
Разбрах, че човек се учи, докато е жив.
Всичко е част от големия, генерален план
Но понякога ни е трудно да го осъзнаем.
Ако се приближиш много до екрана, виждаш само точици.
Не виждаш цялата картинка, докато не се отдалечиш.
Тогава всичко си идва на мястото.
Здрасти. Аз съм Сузен Марето.
Момент. Марето съм по мъж.
Моминското ми име е Сузен Стоун.
То е и професионалното ми име - Сузен Стоун.
Не че имам нещо против фамилията Марето.
Все пак това е фамилията на съпруга ми,
когото обичах безкрайно.
Извинете. Това е фамилията и на родителите му - Джо и Анджела
и на прекрасната му и талантлива сестра Джанис.
Те ми бяха като второ семейство. Даже ги имах като родно семейство.
Особено след скорошната трагедия.
Познанството ми и отношенията ми с тях
ме обогатиха с важен и безценен поглед върху етиката на отношенията,
които са част от онова, което изследвам като журналист.
Първото ми впечатление с една дума? Да я кажа ли?
5 букви, първата е "к".
- Това са момичета.
Не си ли виждал такива досега?
- Коравосърдечна.
Коравосърдечна.
Какво си помисли, като я видя?
- Не разбрах защо я харесват.
Всички момичета в града си падаха по Лари.
Понякога татко му позволяваше да свири с групата си в ресторанта.
Нали разбирате?
Лора Ризли си беше курве, но искам да кажа,
че Лари можеше да има която си иска.
Обаче Сузен, блондинката… Не знам.
Да, можех да се възпротивя.
И, честно казано, се възпротивих, все пак той ми е брат.
Опитах се деликатно да му повлияя. Как ти се вижда Анджела Рагуцо?
Не е лоша.
- Страхотна е.
Тя иска да ходи с теб.
- Не ме сватосвай, излагаш ме.
А как ти се вижда Дейна Дефалко?
- Сваляш ме с дъщеря на мафиот?
Кой казва, че е мафиот?
- Всички.
Не си ли падаш по емоциите?
- Имам си ги достатъчно.
От желязната девица ли?
- Не знаеш какво говориш.
Така ли? Осветли ме.
Не е твоя работа, но Сузен изглежда адски крехка и деликатна.
Обаче когато сме...
И аз не знам защо ти обяснявам, подробностите са твърде пикантни.
Само ще ти кажа, че тя е като вулкан.
И народа иде от близо и далече да я гледа как изригва?
Много смешно!
- И когато ми каза...
Ще се оженя за нея.
- Чакай малко. Какво?!
Попитах: "Какво?!", а той отвърна…
- Повярвай ми, тя ще е.
Тя е златното момиче от моите мечти.
Направих този жест и веднага съжалих,
защото той ме погледна като пале. Нали ги знаете мъжете?
Шегувам се, не се връзвай.
Тя дори и боулинг не може да играе.
Нека ти обясня нещо, става ли? Тя е като...
Тя е като фина китайска статуетка.
- Някога целувал ли си статуетка?
Статуетката не отвръща на целувката.
- Тя е като порцеланова фигурка.
Толкова е чиста, деликатна и н евтина...
Само като я погледнеш ти се приисква да се грижиш за нея, докато е жива.
Да, виждам.
Когато тя ми каза, когато Сузен ми каза...
Ако се стремиш към кариера във фигурното пързаляне,
трябва да наблегнеш на положителните си атрибути.
Всеки добър пластичен хирург може да ти махне петната,
или както се наричат там, и ще се харесваш много повече.
Разбрах накъде бие г-ца Доброжелателна
с коментара за лицето ми и т.н.
- Мисля, че г-н Горбачов -
управникът на Русия, днес още щеше да е на власт,
ако му бяха махнали белега от главата.
Направо съм убедена. Един ден, когато го интервюирам,
ще обсъдим и този въпрос.
- Тя ще е следващата Б. Уолтърс.
Нима?
- Барбъра има ценни качества:
тя познава в дълбочина международната обстановка
и уважава еврейската вяра.
Бива си я, нали?
- Ами, изтървахме го.
Край, "финито". Лари загази.
Кони Чънг, дето е омъжена за прочутия Мори Пович,
не казва: "Здравейте, аз съм Кони Пович", нали?
И изобщо не я е срам от името й. И без това си личи, че е азиатка.
Има и друг пример с жена, която е "расова" -
Джейн Поли. С нея си приличаме на външен вид.
Слава богу, аз нямам нейните проблеми с теглото.
Доколкото знам, тя никога не се е представяла
на зрителите си като Джейн Трудо.
Макар че съпругът й - г-н Трудо, е прочут художник.
И, колкото и да не ви се вярва, той е бивш президент на Канада.
Има хора, които не знаят какви са или какви искат да са,
докато не стане твърде късно. Описвам тази трагедия в книгата си.
Аз винаги съм знаела коя съм и каква искам да бъда. Винаги.
Кой иска да се гледа по телевизията?
Ето я и нея!
- Виж, тя се гледа!
Сузен, погледни насам!
- Гледай в камерата.
Виж колко е хубава. Май не си на фокус.
Продължаваме разговора с близките на Сузен и Лари Марето
Г-н Стоун?
- Отначало не мислехме,
че е нещо сериозно. Имам предвид връзката им.
Дъщеря ни завършваше колеж,
оценките й бяха добри, специализираше…
Електронни медии.
- Именно.
И тогава се появи онзи младеж. Той очевидно беше добро момче.
Но за него учението беше приключило с гимназията.
Помня, че й казах… Миличка, тревожа се,
че не знаеш в какво се забъркваш.
- Вече не съм дете, татко.
Ние сме с различен произход.
Те можеше да са мафиоти.
Извинявай, Джо, просто…
- Няма проблеми, разбирам те.
Наистина разбирам.
Разбира се, тя само се изсмя.
- Не се тревожи, татко.
Трябва да се тревожа. Нали бащите са за това?
Лари апелираше на черта в характера й,
които малцина забелязваха.
Как да я нарека?
- Дивото в нея.
Фей Стоун, сестра на Сузен.
- Е, не точно дива. По-скоро…
Дива, да.
- Мислех, че той ще се ожени
за някоя свястна италианка.
Но както казва онзи в "Кръстника": "Това е Америка, ясно?"
Тя е един голям казан за претопяване.
Един ден Лари дойде при мен и…
- Ще ти кажа нещо, татко.
Тя прави кариера, има си цели, учи разни неща,
изпраща молби за работа. Виж какво ми подари за рождения ден.
"Това може да си ти". Какво да си?
Каквото и да е. Служи за мотивация.
Записал я е оня от телевизията - милионерът с къщите и яхтите.
Звучи доста сериозно.
- Ами да, продадох си барабаните.
Продал си барабаните?
Наистина ги продаде и коренно се промени.
Само заради нея.
Сузен изкопира сватбеното си було от едно списание.
С такова се омъжи Мария Шрайвър.
Лари много се гордееше, че Сузен измисли дизайна
на брачните им халки. Да ви ги опиша ли? Бяха кръгли.
И златни. Адски гениално, няма що.
Хайде, Сузи, да вървим!
- Няма втори като теб, татко.
Какво?
Получавахме картичка от Сузен през всеки ден от медения им месец.
Много се учудихме, че отидоха във Флорида.
Защото Сузен никога не е обичала да се излежава на плажа.
Но Лари обичаше лодките и риболова и тя е искала да го ощастливи.
Хубава женичка си имаш.
- Така си е.
Женени сме от 4 дни и 18 часа.
Аз не бих я изпускал от поглед.
- Тя не стои на слънце.
Тенът излиза кофти по телевизията.
- Тя в кое шоу участва?
Още не участва, но ще я гледате.
Здравей, скъпи.
Домъчня ли ти за мен?
Мечтаеше ли си за мен, миличък?
Явно меденият месец е бил доста "успешен".
Когато се върнаха, те бяха…
- Лъчезарни.
Лари взе парите си за колежа и направи първата вноска
за къщата на Хълмовете.
- И й купи един "Мустанг".
Здравейте!
Значи Лари се промени след сватбата?
- Коренно.
Все едно да преминеш от "Ван Хейлън" на Джери Вейл.
Тя си мислеше, че има вкус, но…
Пирожки с лук и белтъци.
Сервират ги в любимия ресторант на Джони Карсън в Холивуд.
Е, щом са достатъчно добри за Джони…
Блюдото си го биваше, а?
- Джулия Чайлдс пасти да яде.
Явно ще трябва да си търси друга работа, а?
Няма да мога да готвя всяка вечер. Ще ходя на гимнастика,
за да сваля няколко килца.
- Откъде? От стъпалата ли?
Камерата ти прибавя по 2 кг.
- Така ли? Не знаех.
Ти знаеше ли, Джо?
- Не.
Като стана дума за гимнастика, се сетих, че трябва да вървя.
Имам репетиция в Норуок.
- Какво репетираш, скъпа?
Джанис е в "Айс Фолис" и през септември те са на турне.
Страхотно, сестричке.
- Благодаря. Засега съм в масовката,
но съчетанието ми е по потпури от прочути телевизионни шоута.
Дадоха ми ролята на Пеги Липтън от "Мод Скуод".
На Пеги Липтън?
- Да, ще нося руса перука и т.н.
Страхотно.
- Тази година мислят за заснемат
и телевизионно шоу.
- Чакайте малко.
Искаме да ви съобщим нещо.
Мисля, че трябва да ни поздравите.
Чакайте, не е това, което си мислите.
Не си ли…
- Не, не съм бременна.
Сузи си намери работа в УУЕН.
В телевизионна станция. Тя е първата наета там жена, нали?
Нашата Сузи поема по пътя си и нищо не може да я спре.
Гордеем се с теб, скъпа.
- Браво.
Много се гордеем с теб.
Как са младоженците?
- Много са добре.
Сладки хлапета. Харесаха ли им пирожките?
Кое?
- С лука и белтъците.
Досега не ги бяхме правили, но тя ни даде рецептата.
Станаха лесно.
- Не казах на никого, дори и на Джо.
Тя не можеше да готви - има и по-големи престъпления.
Както всички знаем...
- В Америка си никой,
ако не си в телевизията. В нея научаваме какви сме всъщност.
Какъв е смисълът да правиш нещо, ако никой не го вижда?
Ако хората те гледат, ставаш по-добър човек.
Омъжи се за мен, кажи "да".
Мислех я за нещо като богиня.
За нещо като принцеса Даяна, преди да зареже принца.
Сузен ми купи тази рокля. Надявам се един ден да ми стане.
Сузен Марето беше красиво човешко същество
с реални мечти и амбиции.
Сузен казваше, че шансът винаги чука на вратата ти,
но ако не я чуеш, кокалчетата я заболяват и тя отива при друг.
Дори на медения им месец накарала Лари да я заведе в хотела
на срещата на големите телевизионни звезди.
Разбира се, тя не казала на Лари, за да не нарани чувствата му,
докато се свързвали сексуално, така да се каже.
Германски репортер казва на унгарски редактор:
"Разбира се, че ще се усмихва. Тя се факсира поне 10 пъти на ден!"
Знам, че шегата е глупава, но тя потвърждава тезата ни,
че в забързаната ера на компютрите…
В забързаната ни компютърна ера телевизията е тази,
която обединява глобалното общество.
И…
Телевизионният журналист е посланикът,
който води света у нас и нас - по света.
Благодаря за вниманието.
Много ви благодаря.
Работата е там, госпожице…
- Стоун. Сузен Стоун.
Сузен Стоун? Хубаво име. Лесно се запомня.
Трябва силно да го желае, за да го постигнете.
Но трябва наистина да го искате, да правите неща,
които обикновените хора не биха сторили.
Нали ме разбирате?
- Струва ми се, че да.
Още едно?
- Знам ли...
Скъпа, още по едно от същото.
Когато работех в мрежата, имаше едно момиче
от някаква мижава станция, дето съобщаваше времето.
Времето! Та тя дойде в Ню Йорк с рокля на "Дона Каран",
с амбицията да успее и с руса прическа във френски стил.
В куфарчето си от изкуствена кожа носеше демокасета
и препоръка от нейния мениджър в телевизионната станция.
В препоръката пишеше: "Моля, обърнете й сериозно внимание.
Г-ца Еди коя си е средно интелигентна,
има известен телевизионен опит, но най-важното е,
че прави свирки, от които направо ви изхвръкват очите."
Знаете ли кое е това момиче днес?
Кое?
Не може да бъде!
- Може.
Чакайте, не сте чули най-интересното.
Това е най-интересното.
- Преди около 10 г.
бях на някаква конференция, където срещнах онзи мениджър
и го поздравих за умението му да пише препоръки.
Оказа се, че той не знае какво имам предвид.
Защо не е знаел?
- Защото не е написал препоръката.
А кой я е написал?
- Момичето. Собственоръчно.
Разбирам.
- Супер, а?
Винаги гледам нейното шоу.
- Всички го гледат.
Та, какво ще ни кажете, Сузен?
Какво да кажа за кое?
Здравей, миличък.
- Къде беше?
Не можах да заспя.
- Когато пуснах обявата,
мислех, че ще интервюирам гимназисти двойкаджии,
които ще ми купуват понички и ще чистят пепелниците.
Тогава за първи път видяхме русата амбиция Сузен.
Не я наричахме така пред нея, разбира се.
Г-н Грант, аз съм жената, която търсите.
Казвам се Сузен Стоун-Марето, но професионалното ми име
е Сузен Стоун. Ето автобиографията ми.
Тук са подробностите за образованието и качествата ми.
Тържествено ви се заклевам, че изцяло ще се посветя на работата.
Един момент, Сузен. Търсим човек за писмата, за обща работа,
на минимална заплата и без премии.
- Парите са без значение.
Просто искам да дам своя принос. Имам някои добри идеи
за програмирането и...
- Чакайте. Вие явно не ме чухте.
Огледайте се. Това е местна кабеларка.
Просто искам шанс, г-н Грант. Всеки започва отнякъде.
Знаете ли откъде е тръгнал Едуард Мъроу?
И аз не знам, но не е започнал от върха, нали?
Живея на 5 минути път оттук.
Винаги ще ви бъда под ръка, винаги!
Г-н Грант, тази работа е мечтата на живота ми
и за нея съм готова на всичко.
Това е моя съдружник Джордж.
Приятно ми е, Джордж.
Ами ще си помислим.
- Г-н Грант, качествата ми…
Казах ви, че ще си помислим и ще си помислим.
Благодаря ви.
В забързаната ни компютърна ера телевизията обединява обществото.
Телевизионният журналист води света у нас и нас - по света.
Винаги съм мечтала да бъда такъв посланик.
От вас, господа, очаквам да осъществите тази мечта.
Мили боже.
- Каква амбиция.
Шибана амбиция.
Недей, върни се в леглото.
- Трябва да ходя на работа.
Само още 5 минути.
- Трябва да се гримирам.
Остави ме.
Ела, Уолтър.
- Да, кучето.
То беше сладко, нали?
- Тя беше луда по него.
Готов съм да умра за любовта ти.
- Кръсти го Уолтър, на... Кронкайт.
Тоя, от телевизията, дето беше чичо на Дан Радър.
Беше като космата топка, повърната от някой адски демон.
Нямаше много работа. През повечето време тя седеше там
и работеше върху идеите си. Тя имаше много идеи.
Това е идеята ми за интервютата с кинозрителите след филма.
Да чуем "гласът на народа", както се казва.
Ето идеята за детско шоу с мен като водеща и с животни в студиото.
Ако довечера го прегледате, утре ще го обсъдим.
Концепцията за интервюта с обикновените граждани
като пощальонът, училищните охранители
и да информираме зрителите какви услуги се предлагат.
След 2 месеца клекнах и я пуснах във вечерната прогноза.
Добре се справяше, но се готвеше така,
все едно ще отразява десанта в Нормандия.
В ефир си!
- Добър вечер
от синоптичния ни център!
- Какъв синоптичен център?
Тъй като циклонът с високо налягане се мести на север,
вечерта ще бъде хладна за сезона, а утре ще има мъгли и дъжд.
По-тихо, съобщават времето!
- Скоростта на вятъра ще е 16 км/ч,
а слънцето ще изгрее в 6:12 ч. Засега толкова от мен.
Утре ще се видим пак, независимо дали е слънчево, или не.
Прогнозата за времето не ме интересуваше,
докато не се запознах с г-жа Марето.
Сега я приемам много сериозно. Ако вали,
ако се очаква гръмотевична буря, ако ще вали сняг,
трябва да си направя чекия.
А, да, извинете.
Днешният ни гост - г-жа Марето,
е представител на местната телевизия.
Всъщност съм ефирен кореспондент.
Точно така. Тя ще поговори с вас и знам, че докато ме няма,
вие ще й отделите нужното внимание.
Ей го моето внимание.
- Каза ли нещо, Ръсъл?
Не, г-н Финлисън. Честно.
Първо, искам да ви благодаря, че ми отделяте време и внимание.
Мога да ти отделя и нещо друго…
И се надявам проектът, който ще ви предложа,
да заинтригува всички ви.
Първо ще ви питам дали някой от вас се е виждал по телевизията?
Нямам предвид домашните видеозаписи. Никой ли не се е виждал?
Видях се!
Как се казваш?
- Лидия Мърц.
Как се озова в телевизията?
Ами беше в "Бенсънс Илектроникс". На витрината имаше камера,
която те снима, когато минаваш.
Може да се изненадате, но някои от най-известните личности
са започнали точно така - случайно.
- Наистина ли?
Наистина.
Правя документален филм за деца като вас.
Именно тийнейджърите като вас са бъдещето на нацията.
А някога и аз бях тийнейджър, през Средновековието.
Искам да науча повече за начина ви на живот.
Какво мислите за образованието, за напрежението,
за наркотиците, за рап музиката?
- За чукането?
Трябва ли да имаме разрешението на нашите за участие в проекта?
Не, не е нужно.
- Вашите кога се научиха да четат?
Да го духаш, грознико!
Искам да ви благодаря…
…за проявения интерес.
Разбрахте ли се?
- Да.
Тогава да благодарим на г-жа Марето. Аплодисменти.
Благодаря ви. И се запишете за проекта.
Тийнейджърите говорят
Сузен...
Дотогава не бях участвала в проекти,
освен в програма за отслабване, от която ме изхвърлиха,
защото не съм била мотивирана и качих 5 кила за 3 седмици.
Но този проект се оказа най-важното нещо, което съм правила.
Един съвет от мен, Ръсъл.
Милата г-жа Марето е женена за мъжа, чийто баща е стълб
на италианската общност и ако узнае как си обидил снаха му,
ще завърти само един телефон и нощес ще те посети човек с нож,
за да те превърне в евнух. Знаеш ли какво е "евнух"?
Разбира се, че не знаеш. Ако не знаеш как се пише,
търси в речника на "чудеса без ташаци"!
Мисля си, че все трябва да има начин
да се извиниш на г-жа Марето за гнусното си поведение.
Ужас, евнух.
Колегите много се ентусиазираха от моя проект.
И ме подкрепиха напълно - творчески и технически.
Те усетиха, че съм напипала важен социологически проблем.
Беше записала стотици часове с тези 3 тъпи хлапета.
Те дори не можеха да изредят правилно дните от седмицата.
За социалните аспекти да не говорим. Ето, гледайте.
Проект "Тийнейджърите говорят" - първа касета, първи дубъл.
Аз съм Сузен Стоун, а това са...
Кажете нещо общо за себе си.
Например?
- Каква смяташ да станеш?
Ами, още не съм решила.
- Е, все имаш някакви амбиции.
Какво?
- Мечта, цел в живота.
Нейната цел в живота е да изчука ""Ню Кидс Он Дъ Блок"!
Гаден лъжец!
- Ръсъл!
Повече не искам да чувам такъв език. Той е неподходящ за предаването.
А и са "Мотли Крю", ясно ли ти е?!
- Стига, Лидия.
А ти, Джеймс?
Мисля, че схванахте мисълта ми. Майк Уолъс не би й завидел.
Но не бях виждал такава упоритост.
Веднъж й казах... Стига толкова за днес, а?
Още не съм монтирала записа. Ще остана час-два.
Ти върви, аз ще заключа.
- Съпругът ти няма ли да те чака?
Той знае колко е важно това за мен, а и до късно работи в ресторанта.
Наистина съжалявам всеки, който се осмели да ти откаже нещо.
Досега никой нищо не ми е отказвал.
Защо си я вързала пак?
Недей, ще избяга.
Дотогава никой не ме беше наричал така.
Все ми викаха Джими или Джимбо, или други неща.
Мама ми каза, че ме кръстила Джими на някаква стара кинозвезда.
Той се казвал Джими Дийн.
Когато ме питаха, отвръщах, че съм кръстен на Джим Морисън
от "Доорс", защото той си е живял живота.
Обиколил е света, писал е песни, всички женски са му пускали.
Дори веднъж си показал... органа на сцената.
И аз бих искал да живея така.
Бас държа, че оня я чука под път и над път.
След вечеря я опъва на масата или върху шибания под.
А може би и на двете места.
- На кльощавите все не им стига.
Медицински факт е, че оная работа все ги сърби.
Всичките им нерви са съсредоточени в катеричките им.
И все са подмокрени.
- Не смятам, че е вярно.
Ти да не си доктор?
- Тя е напълно нормален човек.
Мислиш си, че тя ще те направи кинозвезда, а?
Стига ми да ме покажат по телевизията.
Все ще е нещо по-различно.
- Ей тук имам нещо по-различно.
Ти си отвратително прасе.
Трябва да изкопчим сухо от нея.
Защо мислиш, че има пари?
- Шибаният й съпруг
притежава цял жабарски ресторант! Виж й колата, виж й маникюра -
ноктите й са червени и бляскави! Тъпкана е с пари.
Всички богати кучки са такива.
- Може би.
Ти си падаш по нея, нали?
Ами тя изглежда...
- Как?
Чиста.
Хубав тоалет, скъпа.
- Благодаря.
Суз, искаш ли един?
- Не, благодаря.
А един такъв?
- Не, благодаря.
Той много обича децата.
- Тъпче се с боклуци и пълнее.
От него ще излезе чудесен баща.
- Той ги нарича "любовни дръжки".
А ти?
- Аз? Дебела ли съм?
Питах какво мислиш за децата.
И аз ги обичам, много ги обичам, но жена с моята професия и бебе…
Да речем, че съм в Ню Йорк и работя върху шоуто си.
Изведнъж ме пращат на някоя кралска сватба
или да отразявам революция в Южна Америка.
Как да правя сериозно интервюта с огромен корем?
Или, ако вече съм родила, с увиснал задник и грамадни цици?
Ужас.
- Внимавайте!
Извинявай. Забавляваш ли се?
Искам да се махна от това слънце. Трябва да си подготвя шоуто.
Ще е хубаво няколко такива да търчат из къщи. Какво ще кажеш?
Ако искаш бавачка, да се беше оженил за Мери Попинс.
Здрасти, Ед. Събуди се, Джордж. Да започваме.
Здравейте, аз съм Сузен Стоун с късната прогноза за времето
от нашия синоптичен център. Както знаете, днес беше горещо.
Старият слънчо качи температурата до 33 градуса -
абсолютен рекорд до днес.
И утре ще е доста горещо с температури около 32 градуса,
с висока влажност и съвсем слаб вятър.
Той няма да ни разхлади и ми се ще в тая жега
да скоча гола в басейна с моя приятел Джеймс.
Ще навра езичето си в устата му и ще бръкна в шортите му.
Той ще се качи върху мен и аз ще започна да стена името му:
"Джеймс".
Какво ми правиш с този голям, дебел, твърд…
Господи…
Изслушай ме, Лари.
Тя ще завърши тъпата си документална драма.
Ще я прати на някого в Ню Йорк и докато чака отговор,
ти ще я забремениш. Да, ще я забремениш.
Лос Анджелис? Той пък какво общо има?
На курс по какво? За напреднали журналисти?
Това са напреднали глупости, Лари.
Съжалявам, но ти си ми брат. Знам, че я обичаш и искаш да успее,
но понякога трябва да й отказваш.
В какъв смисъл "как"? Казваш "не" и готово.
Какво правиш?
- Седя тук и те чакам.
Помолих те да не си качваш краката на масичката.
Трябва да поговорим за някои неща.
- За какви неща?
Мисля, че знаеш за какви.
Не, не знам.
Не може ли да говорим утре?
- Не.
Какво?
- Не. Не може да говорим утре.
Сядай, ще говорим сега.
Мисля, че ни чака страхотно бъдеще
и искам да се уверя, че знаем какви са приоритетите ни.
Смятам, че татко ще ме остави да ръководя ресторанта.
Имам много нови идеи за него: нови предложения в менюто,
музика на живо през уикенда, вечер на местните таланти,
за която ти, с твоя опит, би могла да ми помогнеш.
Можеш да ги записваш и да ги продаваш на станцията.
Говорих с нашите и те казаха, че идеята е гениална. Наистина.
Повярвай ми, не подценявам работата ти.
Наистина много те бива в прогнозите за времето,
но нека погледнем истината в очите: тази работа
няма да доведе до предложения от големите телевизионни мрежи.
Така ще работим заедно - всеки в своята област,
но като семейство. Говоря за семейството ни, Суз.
Как ти се вижда?
Ще си помисля.
Вярно е, че по пътя, по който поехме с мъжа ми,
имаше много спящи полицаи. Лари обеща да не ми пречи.
Но думата "провал" я няма в моя речник.
Отдадеността ми на кариерата, на брака винаги е била 110 процента.
Колкото и да напреднех, никога не бих зарязала Лари.
Думата "развод" не бе спомената.
Какво ще кажеш? Цветът харесва ли ти?
Не ме прави дебела, нали? Ще го взема.
Господин Марето ще...
- Господин Марето ли? Да, бе.
Ще ти обясня нещо, Лидия.
Не, няма да ме разбереш.
- Може и да ви разбера.
Докато растеш, си мислиш, че всичко ще е като в приказките:
че ти си Спящата красавица и чаровният принц ще дойде,
ще те погледне, ще ти се усмихне, ще те целуне и…
Да, тая приказка я знам.
- И ти се събуждаш.
Вече е ден, ти го поглеждаш…
Цял ден се усъвършенстваш, създаваш нещо смислено
и очакваш подкрепа, но никой не те пита:
"Как минаха снимките?" или "Добре ли стана монтажът?"".
Искам да кажа, че Лари е добър човек...
… обаче нищо не разбира от телевизия.
Да се махаме оттук.
Г-жа Марето ми купи сума ти хубави неща,
като тази гривна за глезен и скъп парфюм,
който тя нарече "ухание". Пазя си го само за специални случаи.
Преди никой не ми беше купувал такива неща.
Освен гаджето на мама - Честър. За 12-я ми рожден ден той ми подари
масло за тяло "Райска градина", което било полезно за кожата
и предложи да ми покаже как се ползва.
Позволих му. После ми прави и други неща.
Но на 13 години се разболях от туберкулоза и той ме заряза.
Изтрий го от паметта си. Също като при страшен филм -
просто сменяш канала. Накрая всичко ти се струва
само кошмарен сън.
Мама криеше един пистолет в гардероба си
заради сексуалните маниаци.
Веднъж му казах, че ако не ме остави на мира, ще го гръмна.
Той повече не ме закачи.
Сега ми се ще да не й го бях казвала.
Може би така съм й подхвърлила някои идеи.
Но с нея споделих неща, които не бях казвала на никого.
Тя ми беше единствената истинска приятелка.
Къде отиваш?
- Нали ти казах -
с татко ще ходим на панаира във Фрийпорт.
А, да.
- Ти ще си добре, нали?
Ще помислиш върху това, за което говорихме?
Вече помислих.
- Страхотно,
защото мисля, че наистина ще успеем.
Знаеш кой искам да е до мен, нали?
- Кой?
Как кой?! Моето хубаво момиче, ето кой!
Оставих номера на хладилника. И да заключиш гаража.
Чао.
Мисля си да вземем изкуствени цветя за ресторанта.
Добра идея. Тъкмо няма да ги поливаме.
Хайде, Лиди, включи се.
- Не ги мога тия неща, г-жо Марето.
Разбира се, че ги можеш. Довери се на чувството си за ритъм.
Аз май нямам такова.
- Да, не я бива в танците.
Ето, гледай ме. Гледай ханша.
Можеш го, нали?
Не мога.
- Можеш.
Просто раздвижи тялото си.
Опитай.
Хайде, отпусни се.
Отпусни се, вдървила си се като бастун.
Не, трябва да седна. Чувствам се адски странно.
Ела, Джеймс.
Давай, Джеймс.
- Танцувам.
Ще ми направиш ли една услуга? Уолтър не е излизал отдавна.
Ще го изведеш ли на разходка?
Разбира се.
- Ще се кача горе
да сваля онзи пуловер. Тук е много горещо.
Като се върнеш, ще приготвя нещо за хапване.
А, Лиди, не го прибирай, преди да си е свършил работата.
Като добро момче.
Върнахме се.
Трябва да ползвам тоалетната.
Все едно бях в един от онези...
…филми, дето мъртъвците излизат от гробовете си.
Половината им лица липсват, очите им висят,
устите им се разпадат. Нали ги знаете?
И те ходят адски бавно, ей така.
Ходят ей така и пъшкат.
Ела, да се снимаме!
И те търсят едно и също: хора, за да изядат плътта им
и да изпият кръвта им.
- Хайде, усмихни се!
Не могат да се сдържат, защото са мъртви.
И с всички става така. И аз не можах да се сдържа.
Моля те, кажи ми какво има.
Мислиш ли за мен, когато не сме заедно?
Непрекъснато мисля за вас. Когато не сме заедно, не живея.
Вие сте най-хубавото нещо в живота ми.
Повече не мога така.
- Как?
Не мога всяка нощ да го търпя да ме докосва и да мисля за теб,
за нас. А щом го отблъсна,
той се вбесява.
- В какъв смисъл? Посяга ли ви?!
Онзи ден даваха едни жени в шоуто на Сали Джеси Рафаел.
Всичките бяха дегизирани, за да не ги познаят.
Те живеят в приюти за малтретирани. И аз бих могла да ида там,
ако ми дадат да взема Уолтър. Ще живея в друг щат.
Не можете ли да се разведете?
- И тогава той ще ми вземе къщата!
И колата. Ще ми вземе и Уолтър. Ще ми отнеме и Уолтър.
Знам, че ме мислите за хлапе,
но никога не бих ви сторил зло. Никога не бих ви посегнал.
Всеки, който постъпва лошо с вас, не заслужава да живее.
Това е самата истина - той не заслужава да живее.
Сигурно си прав. Не заслужава.
Мамка му, обожавам това парче! А ти?
Не знам, аз…
Тя ми даваше да карам колата й, макар че нямам книжка.
Г-жа Марето каза, че когато се премести в Калифорния,
ще ме направи свой личен асистент и ще трябва да я возя насам-натам
и да и помагам за пощата на феновете й.
Това беше най-вълнуващият период в живота ми, все едно бях във филм.
От ония, дето не са за деца заради секса, нали ги знаете?
Не спирайте.
- Не отговори на въпроса ми.
Какъв беше въпросът?
- Говори ли с Ръсъл?
Говорих.
- И какво каза той?
Иска хиляда долара.
- Само толкова?
И компакт дискове.
Намери ли пистолет?
- Още не съм.
Защо?
- Реших, че ще го поискате от Лидия.
Аз не мога да го поискам от нея, ти трябва да го поискаш.
Добре, но…
- Да продължа ли?
Да, моля ви.
Тогава ще трябва да направиш каквото се иска от теб.
Господи…
- Кога ще го направиш?
Моля ви, не спирайте.
- Искам да знам кога.
Ами не знам, когато и да е.
Щом не знаеш, ще трябва да потърся друг.
Вижте, вие не разбирате.
- Напротив, разбирам прекрасно.
Явно не си зрял човек, за какъвто те мислех.
Измислих по-добър начин как да свършим тая работа.
Как?
- Чрез Ръсъл.
По-точно?
Ръсъл е достатъчно мъж, за да се справи със ситуацията.
Забелязах го как ме гледа...
Сигурно ще оцени всичко, което направя за него.
Ти какво ще кажеш?
Че ще го очистим следващата седмица.
Ще го направиш ли за мен, Джеймс?
- За вас към готов на всичко.
После ще бъдем все заедно, ще оставаш да спиш при мен...
Ще правим каквото си искаме.
- Наистина ли?
ЧЕСТИТА ПЪРВА ГОДИШНИНА!
Изглежда страхотно.
Пет…
Четири…
Хайде, момче. Отиваме на разходка.
Три...
Две… Едно.
Здравейте, аз съм Сузен Стоун…
- Какво искате?!
Не мърдай, мамка ти!
- Вземайте, каквото искате.
Давай, Джими.
- Чакайте.
Вземете часовника, "Ролекс" е.
- Знам, виждал съм "Ролекс"!
Сваляй шибаната верижка. Дай я!
Сигурно сте забелязали, че вечерта е хубава и хладна.
И температурите са нормални за есента.
Давай, Джими, гръмни го. Не, чакай. Дай си халката.
Халката?! Не мога, човече. Жена ми ще ме убие.
Тя ли ще те убие? Сузен?!
- Ти познаваш жена ми?
Хайде, Джими, стреляй. Давай, тъпако!
Господи, прости ми.
През следващите 2 дни времето ще е идеално за ветроходство.
Е, за тази вечер толкова от мен. Аз съм Сузен Стоун…
Позволете ми едно лично послание - специален поздрав
за моя съпруг Лари по случай първата ни годишнина.
Лека нощ, скъпи.
- Мърдай!
Открихте ли следи?
- Прилича на пръст.
И това.
- Което е?
Прилича на част от гилза.
Джанис Марето? На телефона.
- Благодаря.
Какво?
Благодаря.
Събудете се! Отворихме.
- В събота работим денонощно!
Нещо да го е разстроило в ресторанта, да е препил?
С това предаванията на УУЕН за днес приключват
за района на Литъл Хоуп. Лека нощ.
Не е нужно да говорите с тях, ако не искате.
В името на Отца, Сина и Светия дух, амин.
Точно това ме учуди - че той почти не се съпротивлява.
Имам предвид за избухлив човек.
Когато стоях в коридора с пистолета,
се опитвах да се успокоя като си мислех за г-жа Марето.
И как ще прекараме живота си заедно.
Щяхме да живеем в Калифорния или Флорида.
Щяхме да се излежаваме на плажа, където мадамите са по монокини
и тя щеше да работи върху шоуто.
- И побеждава самата смърт.
Амин.
Знаех. Не ми е ясно как, но знаех.
Все едно в главата ми нещо светна и разбрах, че тя...
Знаех, че се е отървала от него. Той се изпречи на пътя й и...
Тогава я видях за последен път. Имам предвид Сузен.
Извинете, но може ли да прекъснем за малко?
Какво искаш, Лиди?
- Да поговорим.
В момента съм заета. За какво искаш да говорим?
За това какво ще правим.
- Ние ли?
Вие, аз и Джими. Страх ме е.
- Няма защо да се боиш.
Ти, аз и Джими ще стоим далече един от друг. Това ще правим.
Ама той е тук.
- Тук?! По дяволите. Къде е?
Отсреща.
Господи. Влез, по-бързо!
Кажи на Джеймс да не припарва до нас.
Вие не гледате ли криминалета?!
Той каза, че иска да ви види, защото умира от любов.
Кажи му да иде на лекар.
- Ръсъл си иска парите и дисковете.
Кажи му, че ако не си трае, ще слуша дисковете в газовата камера.
Сузен!
- Друго? Ти какво искаш?!
Да си бъдем приятелки, като преди.
Не може. Трябва да забравим, че изобщо сме се познавали.
Хайде, изчезвай.
Ами шоуто в Калифорния и т.н.?
- Я слез на земята.
Господи!
Каза ли й, че я обичам?
- Тя не иска да те вижда повече.
Здравей, Сузен. Как си?
- Виж, ужасно съжалявам,
че не успях първо на теб да дам интервю.
Моля?!
- При тоя голям новинарски пазар
трябва да се съобразя с всяка бъдеща възможност.
Напълно те разбирам.
- Благодаря ти. Касетите ми трябват.
Реших да завърша филма си и...
- Виж това вече е проблем.
Ченгетата ги взеха. Просто дойдоха и ги отнесоха.
Че за какво са им на тях? Касетите са си мои!
Технически погледнато, касетите са на телевизията.
Ще ви покажа момента, който заинтригува ченгетата.
Днес ще говорим за венерическите болести и за мнението ви за тях.
Кой иска да започне?
- Лично аз съм против тях.
Бъди по-конкретен. За какво ви напомня думата "СПИН"?
За педали.
- За старата магистрала.
По-тихо, деца.
- Ами ти, Лиди?
Да речем, че имаш връзка с някого. Ще държиш ли да ползва презерватив?
Не знам, сигурно ще зависи от това що за човек е той.
Определено ще е сляп.
А ти, Джеймс? СПИН плаши ли те?
При настоящата ми връзка,
подобни неща не ме притесняват. Тя не е такъв човек.
Тя е много чиста.
Джералдо ползва този откъс в "Първо издание"
и "Американско правосъдие". Изкарахме малко кинти от него.
Както може би допускате, бях напълно изумена.
Взех под крилото си тези непривилегировани ученици,
посветих им доста време, за да се поучат от моя опит,
а те извършиха такова ужасно престъпление.
Човек просто изпада в недоумение.
Разбира се, осъзнах, дано не прозвучи коравосърдечно,
че филмът ми има висока пазарна цена.
Той би заинтригувал дори "Пи Би Ес". Аудиторията им е по-малка,
но мрежата е по-престижна.
- Ще ни разкажеш ли?
Няма какво.
- Ръсъл си каза всичко.
Например?
- Че пакетът ти е по-голям от акъла.
Наистина ли го каза?
- Той не ти направи комплимент.
Шибани аматьори.
- Кой?
Като професионални убийци още не сте и в детската градина.
Твоите отпечатъци са по пистолета, приятелят ти е оставил следи.
Липсваха само визитките ви.
- По обувките ти открихме кръв.
И парченца от мозъка на Лари.
Той непрекъснато я е биел.
Заплашил да я убие.
- Сигурно.
Тя каза, че ще ходим в Калифорния, защото с тоя глас
съм ставал за телевизията.
- Какъв щеше да станеш?
Спортен коментатор.
Кога започна да я опъваш?
- Не беше така.
А как?
Ами, ние бяхме…
Какво?
- Влюбени.
Бяхме влюбени.
- Колко пъти го направихте?
Не знам. Много.
Къде? В леглото й? В брачното ложе на мъртвия й мъж?
Няколко пъти.
- Къде другаде?
В колата й.
- В колата й?
И веднъж в училище.
- Боже мили, в училище, а?
Във физкултурния салон.
И една вечер, късно, в кабеларката, където работи.
Два пъти в мотела на Пидмонт,
в пикапа на Ръсъл,
в киното на Хейуърт.
Няколко пъти и в къщата на техните, когато бяха на почивка.
В полето зад бензиностанцията,
там, откъдето си взема поничките и кафето.
Здравей, Лиди. Въобразявам ли си, или си отслабнала, а?
Свалила ли си няколко килца оттук?
Напоследък почти не ям.
Какво беше това, за полицията?
Ами Ръсъл ще им каже всичко и…
Никой няма да повярва на Ръсъл или Джими.
Нямаше да затънат в лайната, ако си бяха затваряли устите.
Аз бях на работа и ако открият нещо, знаеш кой ще загази, нали?
Ти. Ако не беше взела пистолета, сега Лари щеше да е жив.
Вие ме накарахте да го взема.
- Нищо подобно.
Джими те накара, забрави ли?
- Но вие казахте на Джими и Ръсъл…
Не, няма такова нещо.
Слушай ме внимателно. Не съм давала пари на Ръсъл.
Планът измислихте ти и Джими!
Ти се надяваше да извлечеш някаква перверзна наслада,
което е характерно за хора със сексуални проблеми!
Ръсъл се нави, защото съм сигурна, че прави мръсен секс с теб,
въпреки лесбийските ти наклонности.
- Чакай малко!
Мислех, че сме приятелки!
Добре, тогава чуй един приятелски съвет.
Дръж си шибаната уста затворена.
На тях ли ще повярват, или на мен?
Те са стадо загубеняци, израснали в каравани,
чиито родители чукат братовчедите си.
Та аз съм професионалистка, с добър произход.
На кого ще повярват заседателите?
Слава богу, че в тази страна има справедливост.
Съдът постанови, че това е полицейски тормоз.
Касетите няма да се ползват като доказателство.
Освободиха клиентката ми срещу гаранция от 200 000 долара.
Тя ще ни помогне за защитата.
Сузен, искате ли да кажете нещо?
Моля ви, кажете нещо.
- Искам само да отбележа,
че е хубаво да живееш в страна, в която животът и свободата
все още значат нещо. Благодаря ви.
Какво ще правите сега?
- Ще разходя кученцето си.
Какво ще кажете на разпита?
- Ще се защитите ли?
Накарахте ли децата да убият Лари?
- Обичах Лари Марето
от все сърце. Но истината е,
че съпругът ми бе силно пристрастен към кокаина.
Ето, най-после го казах.
Докато съм правила филма си "Тийнейджърите говорят",
Джеймс и Ръсъл са се запознали с мъжа ми,
пристрастили са го към дрогата и са му станали снабдители.
Когато той се е опитал да се откачи от тях
или когато може би им е казал, че ще съобщи в полицията,
те са го убили. Нямах намерение
да разкривам тази тъмна страна от живота на съпруга си.
Исках да спестя тази болка на родителите му.
Но вече нямам друг избор. Ще защитя себе си с истината.
И знам, че един ден, когато борбата ми приключи,
ще ида при съпруга си в рая,
в който той безрезервно вярваше.
Тогава за последен път...
- ...я видяхме.
Така стигаме до днес
и до вашето обаждане, което очаквах,
тъй като напоследък заваляха предложения за моята история
от телевизионни мрежи и филмови студия.
Напълно разбирам защо тази среща остава в тайна,
докато не сключим взаимноизгоден договор.
Трябва да призная,
че потайният характер на първото ни рандеву ми хареса,
защото разследващият репортер е като таен агент.
Дано този филм ви хареса, защото може да е първият сценарий,
за каквито вие, в Холивуд, получавате щедри хонорари.
Ами, приключихме.
Хайде, Уолтър.
Сузен? Най-после - прочутата Сузен Марето.
Много ми е приятно.
Чак от Холивуд ли идвате?
- Доста път бих, за да ви видя.
А този кой е?
Това е Уолър.
- Здравей, Уолтър.
Мислех, че сте по-възрастен, след като сте шеф на студио и т.н.
По-възрастен съм.
Елате, искам да ви покажа нещо.
- Добре.
Нося и касетата.
- Да вървим.
Къде отиваме?
- Да ви покажа нещо.
Какво?
Нещо във връзка с вашата история. Адски е интересно.
Не разбирам защо дойдохме тук.
Това е за вас.
- Благодаря, г-жо Марето.
Разбирам. Благодаря.
Тук ще бъда всеки ден, докато см жив, плюс 30 години.
Ако изкарам толкова, разбира се.
Ръсъл сключи сделка и му лепнаха само 16 години.
Ще ми липсва, той ми е приятел.
И Лидия ще ми липсва. Тя е свястна. Но най ми е мъчно за г-жа Марето.
Най-странното е, че не помня как изглеждаше тя.
Спомням си я само като я сънувам. Сънувам я всяка нощ.
Аз съм на бейзболен мач. Седя в коментаторската кабина.
Коментирам играта,
а тя е до мен, ръката й е върху крака ми
и ме възбужда.
С нетърпение чакам да заспя.
Сузен казваше, че в Америка си никой,
ако не те дават по телевизията. Какъв е смисълът да правиш нещо,
ако никой не те гледа? Така си ставал по-добър човек.
Ако всички ги давали по телевизията, щели да бъдат по-добри хора.
Но ако всички ги дават по телевизията, кой ще ги гледа?
Тук вече се обърках. Ще участвам в шоуто на Опра.
Дано тя ме светне за някоя диета. И Фил Донахю ми звънна.
Но той ме притеснява, защото не го разбирам какво казва.
И други ми звъняха, но не им запомних имената.
Странното е, че аз се прочух.
Сузен би умряла от завист.
Край на дубъла.
Превод и субтитри ОРЛИН ВАСИЛЕВ
Редактор ДЕСИСЛАВА СПАСОВА