Resident Alien - 03x02 (2024) Свали субтитрите
Има хибриди между хора и Сиви по цял свят.
Ако някой е намислил нещо, ще го разбера.
Заминавам, Макс, но ти си специален. Можеш да идентифицираш извънземни.
Аз съм Търсачът на извънземни.
Трябва да ти кажа нещо.
- Джоузеф е от сивите извънземни.
Ще отида на още една среща с Джоузеф. Ще разбера каквото ти трябва.
С теб ще спасим Земята заедно.
ПРЕДИ 70 ГОДИНИ
Не се отдалечавай много, скъпа. Тъмно е.
"Термален извор."
МЕСТНИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН Сезон 3, еп.2
Не мога да повярвам, че си приятел на извънземно.
Колко крайника има?
- 6.
С остри като бръснач зъби и черен език.
- Яко.
И топи пая си в овесена каша.
- Той е чудовище.
Пригответе се. Предстои ви среща с извънземен в реалния живот.
Какво правиш тук? Не искам посетители.
И знаеш, че мразя следи от велосипеди в калта на алеята ми за коли.
Извънземните винаги се шегуват. Елате!
Имам един виц за теб. Кое е онова нещо с три глави,
което трябва да се махне от къщата ми?
- Ние?
О, чувал си го. Чакай, къде е онази заядливата със забрадката?
Тя замина.
- И те остави тук?
Това е като да отрежеш главата на пиле
и да гледаш как нямото му телце бяга и се блъска в стените.
Не ми трябва Сахар и не съм сам. Основах клуб за извънземни.
Това са Мари и Лео.
- Вече забравих имената ви.
Мари.
- Лео.
Дойдоха да видят как се трансформираш в истинската си форма.
Тази смотана маймунка е достатъчно зле.
Не искам още две идиотчета да ме преследват.
Не знам за какво говориш.
Аз не съм извънземен.
- Лъже ви.
Той ви лъже. "Макс" дори не е истинското му име.
Казва се Джузепе.
- Е, и аз всъщност съм Бишъп.
"Епископ"? Разбирам защо не го споделяш.
Не ми оставяш друг избор.
Търсих електрошока къде ли не!
Трябваше да се сетя, че копеленцето го е свило.
Разкрий се сега, извънземно.
Искам си го. Затопля кафето ми за секунди.
Но ако го взема, ще си помислят, че ми пука и че съм извънземен.
Ще изчакам. Само въпрос на време е този идиот да се затрие сам.
Знаех си, че не е извънземен.
- Да тръгваме.
Казвам се Макс и съм новият Търсач на извънземни.
Хората прекарват целия си живот, вярвайки, че са специални.
Дори след смъртта си правят възможно да останат специални завинаги...
Надгробни паметници, плочи, стари библиотеки с имената им на тях.
Доскоро най-големите умове на Земята вярваха, че слънцето се върти около тях.
Истината е, че повечето хора изобщо не са специални.
Здравей, задник. Ти също не си специален.
Аста e на моя страна и заедно ще открием защо си тук.
За изхвърлянето на боклуци ще те глобя 50 долара.
Знам. Хвърлям го в моя камион.
Не е боклук, ако е течно.
Сега ще трябва да взема още едно кафе.
Джоузеф е сив извънземен. Не може да отидеш пак на среща с него.
Не е среща. Само трябва да седя срещу него на вечеря
и да го занимавам.
- На мен ми звучи баш като моите срещи.
Само докато Хари претърсва апартамента му.
Но наистина ли вярваш в плана на Хари?
Последният му план не беше ли да унищожи Земята?
Получи ли се? Всичко си е още тук.
Дарси, обещавам ти, че няма нужда да се тревожиш за мен! Ще се справя.
Добре, страхотно.
Знам, че ще се справиш, защото идвам с теб.
Аз ще бъда на бара за подкрепа.
- Не, в никакъв случай.
Джоузеф ще те познае и ще стане подозрителен.
Не съм казала даже на баща си.
А ако стане опасно? Помниш ли как победи Лора Робъртс на скачане на въже
и тя ти натика главата в пясъка като щраус?
Не съвсем. Може би.
Това беше в трети клас. Мога да се грижа за себе си.
Аста, кое предпочиташ: торта със захарни пръчици или
торта "Червено кадифе"? Аз мислех за пай,
защото ако ти не го изядеш, ще остане за мен.
Извинявай, че питам, но защо?
На моята планета има един хубав ритуал.
Всеки път, когато изпратим доброволец на самоубийствена мисия,
му приготвяме последно хранене.
Няма да ходиш.
- Чао, Хари.
Ще сложа пай.
Ще се справя. Ще бъда много добра.
- Не, ти...
Довери ми се. Обичам те.
Къщите в този квартал са много търсени.
Наистина ли? Чудесно.
- Да. Разбирам си от работата.
Здравей! Какво става?
- Срещнах Джуди и й споменах,
че ще продаваме къщата. Оказа се, че тя е брокерка.
Е, не съвсем, още не. Постоянно ме късат на изпита.
Но докато го взема, леля Барбара ми позволява да работя с клиенти,
които не я интересуват.
Значи го мислиш сериозно, така ли?
Да, казах ти. А Джуди има някои наистина добри идеи.
Да, така е.
Добре, насам, хора.
Какво мислите за животинския принт, например за "зебра"?
Очевидно тези дивани са отвратителни. Цялата облицовка е отврат.
Искате ли да се отървете от миризмата на мърша? Тези истински ли са? Не.
Хубаво е. Реално е за събаряне, наистина, но ще я продадем.
Имате ли табели с курсив върху тях? Като: „Хайде да скочим в езерото",
или „Страхотно забавление“. Светлина, светлина, светлина...
Отворете пространството, отървете се от всичко това.
Направете го една голяма кухня. И една пещ за пица тук.
Всъщност по-добре една машина за пуканки. Привлича внимание.
Ще искате да хваща окото.
- Не така.
Просто не съм сигурен, че сега е подходящият момент за продажба.
Пазарът и всичко останало...
- О, не.
Винаги има голямо търсене на къщи с убийства.
Моля?
- Да. Всъщност убийство-самоубийство.
Не знам нищо за "убийство".
Предишната собственичка не се ли беше подхлъзнала и паднала?
Да, била простреляна в корема, а после се подхлъзнала на собствената си кръв.
После получила още два изстрела в гърба, които я довършили.
Какво?
- Бам!
Бен, не помниш ли?
Писа съчинение за това в първи клас. Нарисува и картинки с червени пастели.
Не, нищо не ми говори.
- Кой е бил застрелян?
Използва и кафяви пастели, защото жената се насрала.
Макс, може ли да се качиш горе?
- Липсват ми тези хубави истории.
Аз... мисля, че трябва поне да поговорим за това.
Да, направихме го. Току-що.
Не мога да живея повече тук.
Значи аз ще правя описа?
- Да.
А вие започвайте ремонта. О, и знаеш ли какво?
Не бих вдигала дъските, особено онези в мазето.
Освен ако не харесваш скелети, като някои хора.
Можем да пуснем обявата на Хелоуин.
Хайде!
Може просто да изгорим къщата, барабар с мен.
Мирише ми на кекс.
Банановият хляб е за Естер от лабораторията,
за да побърза с отпечатъците, взети от микробуса на Питър Бах,
а шоколадовите бисквити са за Морийн от пощата, за да прати по-бързо
разпечатките на Естер.
- А боровинковите мъфини?
За Бен. Той ги харесва.
И за вас.
- Да!
Тайната рецепта на баба ми.
Докато я взимах от чекмеджето й, тя ме замери с тостер.
Беше груба, но заради нея бях непобедима в додж бола.
Има шест боровинки в едната половина и две боровинки в другата.
Фурната ти накриво ли пече? Не, благодаря.
Освен това детектив Торес ви търси вече два пъти по телефона.
Да се захващаме за работа, става ли?
- О, не. Не й говорите.
Избягвате ли я като дух?
- Духовете говорят, зам-к.
Това им е присъщо. Ако имат да кажат нещо, но умрат преждевременно,
се превръщат в духове. Пишат върху запотени огледала.
Шепнат в ухото ти вечер, превръщат водата във ваната в кръв.
Това е общуване.
- Добре.
Има ли нещо, заради което не си общувате с Лена?
Тя планира пътуване следващия месец, като поема всички разходи.
Първо тя плаща вечерите, сега и цели уикенди.
Какво следва? Ще ми даде бъбрека си?
- О, пак ли?
Права си, стига с това, защото този разговор приключи.
Ще занеса на Бен мъфините му и си взимам една от бисквитките на Естер.
Бисквитките са за Морийн. За Естер е банановият хляб.
Не ми пука. Поне шоколадовите капки са разположени равномерно.
"Басейните на Пейшънс."
Зам-к Лив ти праща несъразмерни мъфини.
- Любимите ми!
Какво е това? Ще правиш басейн ли?
Не знам. Кейт иска да продаде къщата.
Мисля, че, ако направя басейн, ще иска да остане.
Не ме брой! Не плувам във вода, в която друг си е топил орехчетата.
Сигурен съм, че ще слагаме бански.
- Мамка му, за водата няма значение.
Ако увиеш орехите си в "Спидо" и ги поставиш във вода,
ще получиш чай с вкус на орехи.
- И без това няма шанс да стане.
Не мога да си го позволя.
- Наистина ли?
Свали си едната обувка и чорапа.
Моля?
- Чу ме. Искам да ти видя босия крак.
Не, мерси.
Нарушаваш човешките ми права.
- Да, хубаво стъпало.
Имаш свод като на танцьор. Боже, боже...
Знаеш ли какво? Имам решение на проблемите ти.
Ела при мен след работа. Донеси и краката си.
Моите хора не трябваше да отстъпват Земята на Сивите.
Безмилостни са, но ги бием всеки път, щом се изправим срещу тях.
Нямам нужда от помощта на хората ми, за да победя един сив хибрид.
Ще се радвам да го направя сам...
- Добре.
Да действаме.
Знам я тази сграда.
Кандидатствах за апартамент тук, но ме отрязаха.
Сив извънземен е успял да се нанесе? Ега ти!
Остани тук да пазиш.
Няма. Всички апартаменти са наскоро реновирани.
Искам да видя той какво е взел. Сигурно има душ с пара, който да осера.
Добре.
Мили Боже! Можеш ли да летиш?
Ако можех да летя, защо ще се катеря?
Искам да кажа... По-сериозно.
Аз не мога нито едното, нито другото.
Хвани въжето и ме издърпай горе.
- О, не! Изтървах го.
Издърпай ме или ще сложа табела в бара, на която пише:
"Хари Вандершпигел рита кучетата".
- Но аз не го правя.
Кой разпространява тези лъжи?
- Аз, идиот такъв. Измислих си го.
И хората ще ми повярват, защото лицето ти е на ритащ кучета.
Не е вярно!
- Издърпай ме да не стане и по-лошо.
Нямам лице на ритащ кучета човек. Хвърли го!
Чакай! Какво правиш?
Любимият ми.
Съжалявам, имам проблеми, като гледам към теб с това лице на ритащ кучета.
Най-добрите бургери в града.
Боже!
До утре!
Хората наистина ли дават пари за това?
- Не мърдай. Стой мирно!
Опитвам се да наместя ъгъла.
- Не мога.
Получих крампа.
- О, използвай я.
Има цял раздел в уебсайта "Крампус".
- Не. Твърде странно е.
Знам какво правиш. Опитваш се да го изкараш мръснишко.
Не е. Не е мръснишко.
Сега разтвори пръстите си за мен.
Не е срамно да правиш пари.
Коренът на есенциалния живот е финансовата сигурност, независимостта.
Човек трябва да се грижи най-вече за себе си, дори ако някоя жена се меси
и планира пътувания. Лена замисля импровизирана почивка за двама ни.
И преди да кажеш „И какво от това“, това не е редно.
Аз би трябвало да инициирам това.
- Кой го казва?
Това е близо до „И какво от това“.
- Говориш за роли и
всеки, който е във връзка, играе роля, и нещата се получават.
Докато един от вас не смени внезапно ролите след 10 г.,
така че нямаш идея какво й става.
- Това май вече не беше към мен.
Когато бях на осем, моят учител ни накара да напишем
какво сме правили през лятната ваканция. Написах "Страх".
Това съм аз. Това е моето нещо.
Сега, изневиделица, Кейт започна да се страхува от птици
и това ме плаши.
Уж аз трябва да се крия под леглото, а тя вече е там.
Нека ти кажа нещо мъдро.
Работата на мъжа е да се грижи за жена си. Точка.
Виж, аз съм от старата школа. Обичам да отварям вратата.
Дали искам жена, която ще сложи палтото си върху локва,
за да не се намокрят обувките ми?
- Ти не си женен.
Ако не я харесваш, скъсай с нея.
- Харесвам я много.
Лена е невероятна жена. Тя е умна и красива.
Има страхотен вкус за тактически ножове.
- Сигурно.
Независима. Това ми харесва. Мисля, че е секси.
Много ли искам? Да намеря независима жена, която прави това, което аз искам?
Я чакай! Каква е тази бучка в крака ти?
Какво е това?
- Имам я от дете.
Наистина ли? Добре е да я следиш.
Ако стане по-голяма, може да спъне кариерата ти на модел в зародиш.
В уебсайта няма раздел: "Крак с буца".
Хей, видях, че...
...свети.
Тя не разбира от изкуство.
Ето, видя ли защо исках да съм в тази сграда?
Чисто нови уреди. Много съм ядосана.
- Фокусирай мозъчето си върху друго!
Не забравяй защо сме тук! Да намерим доказателства и
да ги вземем рисунчици, бележки или нещо необичайно.
Ще ти кажа какво е необичайно...
600-доларова микровълнова.
Не знаех, че извънземните сте гъзари.
- Не сме еднакви.
Това е расистко.
- Прав си. Извинявам се.
С какво твоят вид е различен? Мога ли да кажа "вид"?
Все още се уча.
- Ние сме защитници.
Сивите са...
Сивите са жестоки.
Те дори не трябва да са тук.
Техните клечести тела и топчести глави им позволяват да живеят на Земята
само за кратко време.
- Затова ли са създали хибриди?
Да. Ние сме тук от хиляди години.
Те нямат работа тук.
Виждаш ли колко лесно е да звучиш расистки?
Виж това! Бинго!
Това е кутия за пица. Не мисля, че е пълна с извънземни тайни.
Е, може би е пълна с пица.
Гладен съм.
Чакай! Ами ако е капан?
Струваше си риска.
Разстроих се, че последната ни среща беше прекъсната набързо.
Да, аз също.
Можехме да говорим с часове.
Бих искал. Така и нямахме възможност да говорим за майка ти.
Както казах, тя не беше с нас.
И аз загубих майка си, като малък, така че мога да си представя.
Какво странно съвпадение!
Виж ни, двама души без майки.
Ти сериозно ли? А ако е отровна?
Ако беше отровна, щеше да е с по-наситен вкус.
Антъни сигурно не е на работа днес. Има нужда от още чили.
Кой идиот е сложил отворен червен пипер там?
Хари, недей!
О, не!
Пицата е извън капана.
"Фотонната мрежа е активирана."
- Добре, готово.
Може да спрем с преструвките. Знам, че ти знаеш какъв съм.
Така ли? И какъв си?
Знаеш.
Защо не го кажем едновременно, за да знам какво мислиш, че знам?
Добре, едно, две, три.
Сив извънземен.
- Задник. Значи и двете.
Ще ми кажеш всичко, което знаеш за Хари.
И защо да го правя?
- Защото го хванах в капан.
Тъпи телекомпании!
Пак са ми спрели услугата заради неплатена сметка.
Приключих с тях.
- Не е телефонът.
Има фотонна мрежа.
И е доста добра, между другото.
- Добре, щом си от напреднала раса,
защо просто не я пробиеш?
- Напреднала извънземна технология е.
Не може просто да я пробиеш.
Трябва да изградиш тънък, непроводим плазмен дефлектор,
който да пречи на сложното магнитно поле.
Значи нищо не можем да направим?
- Можем да я изключим.
Периметърът ограничава молекулярната структура само за извънземни форми.
Хората могат да преминават свободно.
- Защо просто не ми го каза досега?
Боже! Нали каза, че мога да мина през нея?
Шансът беше 50%.
Дръж се нормално. Не искам нещо да се случи с баща ти.
Той прави страхотни хамбургери.
Казах: "Дръж се нормално!".
- Това е нормално.
Винаги ритам гаджетата си, когато ме лъжат.
Защо не ме улесниш и не ми кажеш защо той все още е в Пейшънс?
Нищо не ми казва. И да знаех, нямаше да ти кажа.
И двамата не сте в позиция да задавате правила.
Стига глупости! Знам, че не можеш да го убиеш,
защото това е против някаква си Галактическата харта.
Значи той все пак ти е споделял.
Е, хвана ме. Не мога да убия Хари,
но твоята приятелка е друго нещо.
Мислех, че ще хвана само Хари, но тя е бонус.
Ако я нараниш, ще те убия.
Не прави глупости или ще умират хора, разбираш ли?
Здравейте! Аз съм Джей.
- Заета съм, Джей.
Добре.
Браво!
Аста е в беда. Кой е този човек?
- Новият зам.-шериф.
Той е зъл.
Тръгвай, аз съм тук.
- Оставам.
Джей, тръгвай! Аз ще се оправя.
Добре.
Здрасти!
- Здрасти!
Съжалявам, все исках да ти върна разговора,
но ежедневието ме увличаше и забравях.
Виж...
Мислих много за нас.
Знам, че не си възхитен, че плащам сметките ти понякога.
И явно не ти харесва идеята да те водя на пътешествие.
Много те харесвам.
Искам да си щастлив, а не притеснен.
Добре, благодаря ти.
Оценявам го.
Мисля, че трябва веднага да прекратим това.
Разбирам.
- Дали?
Ти си какъвто си, Майк, но и аз съм си аз.
Когато ми пука за някого, аз го показвам.
Няма да се променя.
Трябва да дам личен пример на сина си.
- Да... разбирам.
С нетърпение очаквах да се запозная с него.
Ето защо не се запознахте.
Пази се, Майк.
Здравей!
- Здрасти!
Мисля, че трябва да продадем къщата.
- Така ли?
Щом го искаш, да.
- Но аз не го искам.
Слава Богу! Обичам тази къща.
Не искам да я напускам.
Не ме интересува дали някой е умрял в нея.
Хората умират. Искам да умра тук.
Искам да умра тук с теб. Искам да стана призрак.
Да ни накълцат и погребат под дъските на пода.
Не искам това.
- Нито пък аз.
Тогава какво?
- Не знам.
Просто не се чувствам добре.
В началото си помислих, че е заради това място, но...
Сега мисля, че е заради мен.
Сякаш част от мен липсва, разбираш ли?
Може би просто трябва да излезеш от къщата за известно време.
Може да отидем някъде. На почивка?
Не съм пътувала скоро.
Предстои дълъг уикенд. Да отидем на някое забавно място!
Боже мой, знам идеалното място.
И аз - Йелоустоун.
Щях да кажа "Париж".
Но да... Йелоустоун.
Благодаря, скъпи.
По дяволите! Казах на Аста, че планът ти е тъп.
Сега съм в капан без изход, а Аста е в закусвалнята
с хибриден извънземен психопат.
- Планът ми беше глупав.
Аз съм глупак.
Мразя се.
- Не казах това.
А трябваше. Безполезен съм.
Не успях да унищожа човечеството, а сега не успявам и да го спася.
Аз съм само един голям, глупав, човекоподобен неудачник.
Да. Е, знаеш ли...
Добре дошъл в клуба!
Ти също ли си неудачница?
Да, най-голямата неудачница в историята на олимпийските игри.
Така е.
- Трябваше да унищожиш една раса.
Всичко, което трябваше да направя, беше да се спускам със ски по хълма.
И с това не се справих.
- Да, не успя да се спуснеш,
защото падна.
- Да.
Милиони хора видяха падането ти по телевизията.
Доста тъпо.
- Би трябвало да е лесно,
защото е предимно гравитация.
- Добре, изказа се.
Да, и двамата сме неудачници.
Да.
Хари, дали е възможно
тази извънземна технология да ни уголемява?
Не.
- Супер. Значи това чудо се свива.
О, има от новите технологии.
По-добре ми кажи каквото знаеш. Времето изтича.
Добре. Така да бъде.
Истинското име на Хари е...
...Морк.
И той е от планета, наречена "Орк".
Добре.
Не беше толкова трудно, нали?
Морк.
Не съм чувал за тази планета Орк. На кого се отчита?
На много мощно същество.
Мисля, че се казва "Орсън".
Орсън?
- Да.
Орсън... Мисля, че съм чувал за него.
Трябва да направиш нещо. Ти си извънземен.
Преди малко се покатери по стена. Нямаш ли други суперсили?
И-ти можеше да вдига с мисъл играчки.
- Той е специален.
И-ти вдигаше във въздуха и колело. Пръстът му светеше.
Знаеш ли какво е все да те сравняват с онази клатушкаща се секс кукла?
Виж, от всички извънземни на планетата ти
избраха точно теб да дойде тук и да избие всички на Земята.
Избраха теб. Това също те прави специален. Така че помисли.
Не са ме избрали, бях доброволец, защото знаех, че мога да го направя.
Но не можах. Провалих се.
- Не, стана доброволец,
защото знаеше, че можеш да го направиш.
Това те прави специален.
Да, и ти дойде тук доброволно.
Това също ли те прави специална?
- Да, предполагам.
Може би не сме неудачници.
От малка се интересувах само как да стана най-добрата скиорка в света.
Ти искаше да избиеш всички по света. Това са големи цели.
И да спреш Сивите не е никак лесно.
Не сме затворени тук, защото сме неудачници,
а защото никой друг дори не би опитал.
- Да.
Аз не съм неудачник.
Аз съм специален.
И аз съм специална, нали?
Да, специална си.
Наистина ли имам лице на човек, ритащо кучета?
Не.
Виждате ли? Казах ви. Извънземна технология.
Слава Богу!
- Какво правиш тук? Следиш ли ме?
Не, проследих те, защото съм Търсачът на извънземни.
Как премина през охраната? Крепостта му е непристъпна.
Вратата беше отключена.
- Кучи син!
На кого му пука? Макс, изключи това нещо.
Ще го направя, ако им кажеш, че си извънземен.
Тогава и двамата ще умрем, защото съм само един тъп човек.
Макс, изключи го, или когато умра, ще те преследвам като призрак.
Не ми пука. Харесвам призраците.
А аз не. Тя е страшна дори жива.
Той не е извънземен. Знаех, че Макс е лъжец.
По-спокойно, Бишъп!
Добре. Аз съм човек.
Очевидно.
Но човекът, който живее тук, е извънземно. Очевидно.
И причината да можеш да намериш леговището му, е,
защото ти, Макс, си Търсачът на извънземни.
Яко.
И тази Минди... Каква е нейната роля във всичко това?
Не, не. Мамка му!
- Как е "прецакан" на вашия език?
Или е само "Джоузеф"?
Все още имам теб. Просто се усмихвай,
сякаш всичко е наред и стани! Махаме се оттук.
Махай се! Тя остава.
- Нямаш представа с кого се забърка.
О, не! Ти извънземен ли си?
Мислиш ли, че ми пука? Не можеш да метнеш мъртва котка
в този град, без да удариш извънземно.
Прецакан си, отворко, като Лора Робъртс.
Тя ли ти забиваше лицето в пясъка?
- Какво? Не знам.
Може би. Не помня.
- Спокойно, хора.
Просто е пийнал повечко.
Здравейте, сър.
Лоши новини от лабораторията. Няма съвпадение на отпечатъците.
Наистина мислех, че сме попаднали на нещо този път.
Хубавото е, че Естер хареса банановия ми хляб.
С Морийн не мина толкова добре. Кучката й изяде всички бисквити.
Трябваше да й промиват стомаха, но ще се оправи.
Горкото куче.
- Не, Морийн беше в болница.
Съжалявам, забравих да спомена, че се предозира с "Викодин".
Добре ли сте?
- Може би трябва да знаеш,
че с Лена решихме да сме само приятели.
О, не.
- Казах, че съм добре, зам-к.
Е, не може просто да седите тук и да тъгувате сам.
Елате на вечеря. Ще готвя любимото на Джон.
Какво?
- Пуешко месо.
Твърдо "не".
Забавен си, когато спиш. Ето така правиш...
Не си ме вързал.
- О, щях.
Но тогава си помислих, че хибридите сигурно са много силни.
Щеше да се развържеш и, вероятно, да ми счупиш стола.
Тогава щеше да се наложи да се бия с теб.
И тъй като аз също съм силен, щях да те мятам из стаята.
И тогава щеше да ми счупиш хладилника.
А ел. техникът сигурно щеше да бъде прекалено приказлив.
Моята истинска страст е фотографията.
Имам фотоапарат с лента, който е много по-добър от дигиталните.
Обичам да снимам природата. Харесвате ли я?
Понякога ходя на походи и снимам нещата, които виждам.
Харесвам бурундуците. Тези катерици са много сладки.
Хората харесват снимките им.
Майка ми наистина обича да ги гледа на снимка.
Имам алтернативен сценарий. Може ли?
Давай!
- Ние се борим.
Ти си силен, но аз съм по-силен
и те мятам на другия край на стаята.
После настъпвам глупавата ти извънземна глава и те убивам.
Но аз те ухапвам!
А електротехникът работи и за стъкларската фирма.
Снимал съм във всички национални паркове на Колорадо...
Меса Верде, Скалистите планини.
Разбира се, и Големите пясъчни дюни. Те са ми любими.
Снимам само на филм. Споменах ли го вече?
Намирам го за много по-добър от... дигиталните.
Трябва да проявявам лентата в моята тъмна стаичка.
Но майка ми е на горния етаж и понякога ми носи леки закуски.
Преди години ходих няколко пъти с майка ми до "Четирите ъгъла".
Там се събират границите на четири щата. Снимах я там.
При всички случаи ще трябва да ремонтирам и ще науча
за филмовата фотография повече, отколкото трябва.
И така... Какво правят сивите извънземни на Земята?
Ако ти кажа, няма да разбереш.
- Ще разбера по-добре от теб.
Ти си хибрид, т.е. получовек, което означава, че си полутъп.
Аз имам две половини, които не са глупави.
Нито една от твоите половинки не знае плановете на Сивите, а моята - да.
Не и за дърветата.
- Зная всичко за дърветата.
Няма нищо за дърветата. Измислих си го.
Има. За едни дървета.
Цял сценарий за бор и бреза.
- Не са ти казали нищо, нали?
За тях ти си нищо. Циркова маймунка, който прави номера за наградки.
Ами ако е така? Защо се радваш?
Аз бях единствената ти надежда. Щом не знам нищо, мисията ти се провали.
Както и твоята. Трябва да напуснеш Пейшънс веднага.
И защо така?
- Не харесвам квадратното ти лице.
И ако не си тръгнеш, ще кажа на Сивите колко хората знаят, че си извънземен.
Трима от тях са деца.
Не мисля, че ще те оставят жив.
Ще си тръгна, когато си поискам. За твой късмет, искам да тръгна сега.
Тръгваш си, защото аз ти казах.
- Ами не. Просто случайно го искам.
Не ми се стои тук, но не си мисли, че си тръгвам, защото ти ми каза.
Единственото, което разбрах, беше, "тръгвам си".
Тръгвам си.
Давай!
Не ми пука за патицата.
Беше ми любимата.
Ало?
Не съм те чувала от няколко дни.
Как вървят нещата?
- Всичко е под контрол.
Не мога да споделя всички добри новини в едно телефонно обаждане.
Няма ли да му кажеш за проекта "Скъпа"?
Наложително е, а той нищо не знае.
Може да тръгваш.
"Истината - Търсача на извънземни."
Когато някой, когото обичаш, ти бъде отнет,
всичко се променя.
Тази загуба остава с теб завинаги.
Когато дойдох на Земята, бях уникален.
По-висше същество.
Но живота като човек ме направи по-слаб.
Вече не съм два пъти по-умен.
Хората правят глупости през цялото време.
Това е като национален спорт.
Джоузеф е прав. Провалих мисията си.
Не успях да разбера защо той е тук.
Загубих ценно време с него и изложих Аста на опасност.
Аз не съм специален. Аз съм...
Здрасти! Зает ли си?
- Да, тъкмо размишлявам.
Провалих се.
Какво искаш?
Надявах се, че ще можеш да погледнеш крака ми.
Не, съжалявам, не правя кинти с крака в интернет.
Не. Имах предвид като лекар.
Виж... Имам една...
...подутина и, да, ...вероятно не е нищо,
но искам да ме прегледаш.
- Как се появи?
Не знам. Имам я от малък.
Аз знам. Този вграден чип означава, че е бил отвличан от Сивите.
Опитвах се да науча какво правят Сивите на Земята и може би
отговорът е бил в крака на кмета Снежко през цялото време.
Трябва да те хипнотизирам.
За определяне на произхода на това обезобразяване.
Не можете ли просто да го махнеш?
- Да, но упойката ни свърши.
Добре, нека е с хипноза.
Слушай само звука на гласа ми.
Когато се събудиш, няма да помниш нищо.
Но пак ще ми платиш за часа.
Сега ми разкажи всичко, което помниш от последното си отвличане.
Имаше...
Много реене.
Нося се по коридора.
Студено ми е. Не ми харесва тук.
О, Боже, лошо ми е.
Добре. Това не ме интересува...
Кажи ми нещо, което мога да използвам.
Минавам през...
Минавам покрай една врата.
- Какво има зад вратата?
Не знам. Мисля, че има...
Мисля, че има една карта.
- Какво има на картата?
Не мога... не мога да видя.
Боже, страх ме е.
Моля те... Трябва да се махна от тук.
Не искам да съм тук. Искам у дома.
- Искам да ме чуеш.
Това е важно. Просто ми кажи какво виждаш.
Какво виждаш? Трябва да знам какво правят тези същества на Земята.
Има много обувки.
Има много детски обувки.
Има още нещо. Може би е...
Сувенир?
Снежно кълбо, на което пише...
"Йелоустоун".
- Йелоустоун?
Да.
Когато щракна с пръсти, ще се събудиш и няма да помниш нищо.
След три...
...две...
...едно.
Превод: gpym4e @2024