Natural Born Killers (1994) Свали субтитрите
- Ябълков, орехов,
черешов и лимонов.
- Кой ще ми препоръчате?
Лимоновият е супер, но само ако сте свикнали с този вкус.
Не съм ял лимонов пай от 10 години.
Харесвахте ли го?
- Не, но това е без значение.
Тогава бях съвсем друг човек.
Дай да го пробваме. Този лимонов пай
заедно с голяма чаша обезмаслено мляко.
Да донеса ли два?
Не, Роузи.
Не се казвам Роузи, а Мейбъл.
Все едно.
Мама му стара, пак загря!
Влизайте, аз ще я оправя.
- Ще ти донеса студена бира.
Всемогъщи боже, това пък какво е?
Кучка, изпусната от ада, синко.
Що не й се пробваш?
Дай по бира, Мейбъл.
- Веднага.
Здрасти, Мейбъл.
Страхотно парче, а?
Казва се…
… Малъри.
- На кого му пука как се казва?
Аз им викам "курвенца"!
Не спирай, душичке. Още загрявам.
Мисля, че те кльопа.
Ти да не флиртуваш с мен?
Искаш ли го? Кажи де!
- Твой ред е, тъпако! Давай!
Скапан, боклук!
Ти кучи…
- Не е прилично да сочиш.
Това, че жена ми разхвърля приятелчето ти,
не е причина да се месиш.
Сега секси ли съм? Кажи, свалячо!
Секси ли съм сега?
Мамка ти! Влезе в черния ми списък!
Хайде, мъртъв е.
Не! Няма измъкване оттук!
Кой ще е късметлията?
Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука,
махай се оттука!
Онче, бонче, счупено пиронче,
мама ми каза
да си избера най-добрия
и това си ти!
Когато те питат кой направи това, ще кажеш "Мики и Малъри Нокс".
Повтори го!
- Мики и Малъри Нокс бяха.
Мики и Малъри Нокс.
Обичам те, Мики.
- Обичам те, Малъри!
УБИЙЦИ ПО РОЖДЕНИЕ
Звездите се показват.
Вдигаш поглед към нощното небе и те са там, като дребни монети.
Иска ти се да имаш 10 000, за да заложиш на нещо,
което ще спечели. Но да залагаш звездите е тъпо…
Шосе 666, най-новата зона на кланетата
Извън контрол
Семейство избито от дъщерята и приятеля й
Светът загива, Мал.
Виждам ангели, Мики.
Спускат се за нас от небето.
Виждам те възседнал голям, червен кон.
Подкарваш стадото с камшика,
а те се пенят и пръхтят.
И идват право към нас.
Виждам бъдещето.
Няма смърт, защото ние с теб сме ангели.
Това е поезия.
Мамка му.
Обичам те, Мал.
Знам, бебчо.
Обичам те от деня, в който се срещнахме.
Обичам Малъри
Здрасти, татко. Как беше работата?
- К'ва работа? Аз съм безработен.
А ти къде беше?
- Добре изглеждаш, Малъри.
Гадост, приличаш на…
Благодаря, мамо. Излизам. Ще се прибера до полунощ.
К'во си облякла? Метлата и изтривалката ли?
Я сложи някое килце.
Още малко и ще станеш мис Етиопия. Къде си се понесла?
На концерт на Джон Лий Хукър с Дона. Вчера ти казах.
Първо, няма да ми казваш, а ще помолиш!
Второ, няма да излизаш облечена така!
Ще свършиш с червен фенер в ръка, тъпа кучко.
И трето, никъде няма да ходиш. Не си окосила поляната.
Шибаната косачка е строшена!
Така ли се говори пред майка ти, кучко тъпа?!
Внимавай к'ви ги плещиш,
че ще ти скъсам гъза от бой… като на майка ти.
Щом задникът ти е в тази къща, значи е мой.
Бягай сега горе да се къпеш.
И се изкъпи добре,
щото ще дойда да проверя колко си чистичка.
Мамо!
Не беше ли малко твърд с нея, Ед?
Ще бъда нежен с нея след вечеря.
Като се кача горе, няма да ми вижда лицето цял час.
Скъпи, мисля, че трябва да говориш по-прилично пред Кевин.
Недей да мислиш, тъпа овцо! Аз ли съм лошият?
Да съм те карал да чукаш приятелите ми? Не плямпай!
Ако не бях аз, още щеше да пушиш трева и да се чукаш с шефа си.
Сигурно е Дона. Ще й съобщя лошата новина.
Не оставяй макароните ти да изстинат, Ед.
Да?
- Доставка за Ед Уилсън.
Какво е това?
- Говеждо, госпожо. 25 кила.
Изчакайте тук да поговоря с мъжа си.
Кой си ти?
Мики. А ти?
- Малъри.
Смени си името на Хубавица.
Хапваш ли… месо, Малъри?
Бих могла.
Винаги ли се обличаш така, или… ме очакваше?
Защо ще се обличам заради някого, когото не познавам?
Може вътрешният глас да ти е подсказал. Може да е съдба.
Вярваш ли в съдбата, Малъри?
- Може би.
Не изглеждаш щастлива. Да се повозим и да поговорим?
Обеща на доктора да не ядеш месо.
- Ще ям к'вото си искам!
Не понасям твоите манджи.
Не искам да ти се запушват артериите и да ми се тръшнеш на масата.
Стига си ревала, така ме де-възбуждаш!
От 15 години не съм плакала, а не си ме докоснал!
Ами тоя тук?
Беше се напил и мислеше, че си в стаята на Малъри.
Затова се появи Кевин.
- Значи Малъри ми е майка?!
Ще върна месото. Не ми пука какво ще ми направиш.
Знаеш какво ще ти направя.
- Ед, виж! Какво пише?
"Излязох с месаря. Ще се върна призори. Малъри."
Тъпа кучка!
- Откраднаха колата.
Моята ли? Нещастен духач! Тъкмо я разработих.
Ще му скъсам гъза. Звъни на ченгетата!
Заловен крадец на коли
Накъдето и да погледна, виждам само теб.
Знам, мили. И аз се побърквам.
Дори грозотата изглежда красива близо до теб.
Мислено всяка вечер ти идвам на гости.
Чуй ме, Мики.
Баща ми иска да се преместим, за да не можеш да ме откриеш.
Страх ме е.
- Той не може да те скрие от мен.
Каза, че ако пак се появиш, ще те убие.
Мен? Това пък как ще стане? Проблем ли имаш?
Не ме оставя на мира.
Продължава да ме опипва и вече не издържам.
Трябва да тръгвам. Ако разбере, че съм излязла, пак ще ме бие.
Обичам те и ми липсваш. Не ме забравяй.
Нали няма да ме забравиш?
- Няма.
Спокойно. Където и да те заведе, дори в Тимбукту, ще те намеря.
Защото съдбата ни е да сме заедно.
А никой не може да се опълчи на съдбата.
И някоя вечер, съвсем скоро, ще дойда да те взема.
Трябва да вървя.
Обичам те.
Торнадо! Торнадо!
Съберете се! Всички в автобуса! По-живо!
Качвайте се в шибания автобус!
Спри!
Спри, или ще стрелям!
Счупи му ръцете!
Никакъв екшън! Борба между шибани педали!
Убий го! Убий шибания индианец!
Къде си се понесла, ма?
Излизам!
- Никъде няма да ходиш!
Здрасти, тъпако. Мики се върна.
- Я, пръдльото, когото очаквах.
Добре, грознико!
Сега ще ти извадя окото и ще ти го покажа.
Чукаш грешната жена!
Тъпа кучка! Тъпа малка кучка!
Млъквай! Ще ядеш храната си
и ще ме слушаш! Чиста ли си?! Насапунисана ли си?
Тъпа кучка!
Той е мъртъв! Мъртъв е!
Къде е дъртата чанта?
Мъртъв е! Мъртъв е!
Здрасти, мамче.
Ти дори не си мръдна пръста.
Чакай!
Вече си свободен, Кевин.
Където и да отидем, каквото и да се случи, Мики,
когато погледна звездите,
ще знам, че и ти гледаш същите.
Същите, бебче.
Ти правиш живота ми толкова весел.
Да!
- Трябва да купим много неща,
защото искам нов гардероб. Вече съм друга жена.
Добре, скъпа.
- Съвсем друга жена!
Тя е друга жена!
Миналото вече е зад гърба ни.
Време е да пораснем.
Пътят към ада е пред нас.
Мал?
- Да?
Ще се омъжиш ли за мен?
Разбира се.
Знаеш ли откога чакам да ме попиташ?
Къде ще се венчаем?
Тук, Мал. Ето я нашата църква.
Имам каквото ми трябва.
Дай си ръката.
Нямах това предвид. Мамка му!
Да ги слепим.
Много е романтично, бебчо.
Сега ще живеем във всички океани.
Господи, пред теб, пред тази река,
пред тази планина и всичко, за което не знаем.
Мики, ще вземеш ли Малъри за своя вярна съпруга,
докато смъртта ви раздели?
Да.
О, бебчо.
Малъри, ще вземеш ли Мики за свой…
Няма да убиваме никого в деня на сватбата си.
Да го духате! Боже!
Да.
За вечни времена, докато и двамата умрем
и умрем, и умрем отново.
Докато смъртта ни раздели. Да!
С властта, дадена ми като Господ на моя свят,
ни обявявам за съпруг и съпруга.
И вече нищо не можеше да спре Мики и Малъри.
Те вилнееха и сееха насилие като в писанията от Библията.
АМЕРИКАНСКИ МАНИАЦИ
ЧАРЛС МЕНСЪН ЧАРЛС УИТМАН РИЧАРД РАМИРЕС
Водещ УЕЙН ГЕЙЛ
Сценарист УЕЙН ГЕЙЛ
Продуцент и режисьор УЕЙН ГЕЙЛ
Тази вечер стоя на шосе 666,
минаващо през градчета като Кортес, Шипрок, Шийп Спрингс,
и свършващо в Галъп, Ню Мексико.
За някои то е прекрасна част от американския ландшафт,
но за Мики и Малъри Нокс, които все още са на свобода,
това буквално е "трасето на смъртта".
Полицай Джералд Наш
е едва първият от 12-те пазители на реда,
които Мики и Малъри убиват по време на техния терор.
Джералд и партньорът му Дейл Ригли
спират да си купят понички от "Алфис", когато…
Доджът спря отсреща, пред магазина.
Джералд, завършил академията само преди три седмици,
излезе с кафето…
… и с моята поничка.
Ей!
- Шофьорът го попита нещо.
Как да стигна до Фармингтън?
- Той сякаш го упътваше.
Тръгвате по 324 и карате до шосе 66.
Фармингтън е на 105 км. Бързо се стига. Там ли отивате?
Когато свърши, онзи му махна за благодарност и се чу изстрел.
Проклети убийци на ченгета!
В последвалото преследване се случва трагично убийство.
Американският бронзов медалист по колоездене Брайън Смит.
Винаги съм искала да гръмна такъв. Трудни са за улучване.
Монтирахме от предното предаване.
Разместихме малко сцените, за да не си личи.
Обаче ще ти трябва ново интро.
- Кой е този?
Не може да го предъвкваш всеки път.
- Повторение му е майката, Дейви.
Остана само боклук.
Мислиш ли, че идиотите по диваните помнят нещо?
Това е закуска за мозъците. И пълни програмата.
Те очакват интервю.
Искат постоянно да чуват: "Интервю на живо с Уейн Гейл!".
Очакване, Дейви. За това говорим.
Какво мислите за Мики и Малъри?
- Супер са.
Обичам Мики и Малъри. Те са невероятни.
Най-готините масови убийци след Менсън.
Че и по-готини.
- Вземете идолите на Щатите:
Елвис, Джак Кероуак…
- Джеймс Дийн.
Те са върхът.
Джим Морисън, Джак Никълсън - прибавете малко барут,
и ще получите Мики и Малъри.
Не подкрепям масовите убийства, но…
Не ни разбирайте погрешно.
- Ние уважаваме живота.
Но ако аз бях масов убиец, щях да съм като Мики и Малъри.
Не съм виждала ченге от 10 минути.
Съществува ли изобщо град без ченгета?
Това ще трябва да е Раят. Шангри Ла.
Искаш ли заложник?
- Не.
Какво ще кажеш за нея? Оттук ли си?
Ами тази? Много е дебела ли?
Какво има?
Смяташ ли, че още съм секси?
Май скоро ще трябва да си търсим мотел.
Ако видя подходящ,
веднага ще сложа моето зайче-байче да си легне
и ще го завържа.
… й прави подарък във формата на цвете.
Да излезем да хапнем?
Не, да останем тук. Имаме си забавления.
Знаеш ли за какво си мисля?
Естествено. Мислиш си как тичаш из полето
със слънчогледи в ранчото в Тулса.
- Откъде знаеш?
И затова как ще си подстрижеш косата.
И как заживяваме на лодка насред голямо езеро
с едно куче, джукбокс и 26-инчов "Сони Тринитрон".
Обожавам, когато ми четеш мислите.
Обзалагам се, че и аз знам за какво си мислиш.
Мисля си защо правят толкова много тъпи филми.
Не е ли останал някой в Холивуд, който още вярва в целувките?
Обичам те, бебчо.
Обичам коляното ти, бедрото ти.
Обичам коремчето ти, пръста ти.
Къде е?!
- По дяволите, Мики!
Свалих го, за да не си скубя косата, докато я миех.
Ето, бебчо.
И цялата коса да ти оскубе, не трябва да го сваляш.
И очите да ми извадиш с него, не трябва да го сваляш.
Всяко наше велико дело започва с тях.
Добре. Щом така казваш.
Импулсът за размножаване е силен и уникален.
Защо гледаш нея?
Ще се поразходя.
- Чакай, бебче.
Какво ще кажеш да я пуснем между нас?
Млъкни! И престани да ми правиш мили очи!
Прави си ги на теб, Малък Мики!
Щом смяташ, че е толкова красива, чукай нея!
Може и да го направя!
Ще се забавляваме ли?!
Не!
До горе.
Може ли да разгледам колата?
- Моля.
17 долара, госпожо.
Хубав корвет.
Един момент. Познавам ли ви?
Едва ли.
Искаш ли да ме докоснеш?
- Да.
Кажи, че ме желаеш.
- Желая те.
Кажи, че съм красива.
Красива си.
- Красива ли съм?
Толкова си красива, че ме побъркваш.
Секси ли съм?
Да. Много секси.
Слез надолу.
Мамка му. Ти си Малъри Нокс, нали?
Това беше най-скапаната шпакла в живота ми!
Друг път не бъди толкова нетърпелив.
"Скагнети за Скагнети", във всяка книжарница я има.
Купете си я.
- Непременно.
Значи сте и писател?
Жена ми няма да влезе в тия.
- Ето един перфектен задник.
Бива си го.
Ето я и ръката. И главата.
Засъхнала слюнка. Виждаш ли?
Това момиче е мой тип. Харесва ми.
К'во си налапал, пич? Я да видим.
Малъри Нокс, запознай се с Джак Скагнети.
Накъде точно мислиш, че пътуваме в момента?
Къде трябва да отидем? Кой град търсим?
Фуражка зад нас.
Не гледай в огледалото. Облегни се.
Сложи запалката на пода. На пода, Мики!
Къде е торбата?
Мал, отпусни се.
Завий наляво. Мисля, че там има град.
Виждам само пустиня.
Точно така, червени братко, върви да ядеш пържен хляб.
Дай малко друсало, Мал.
Още не ме е хванало.
Завий наляво, а? Къде наляво, тъпа кучко?
"Тъпа кучко?"
"Тъпа кучко" ли? "Тъпа кучко!"
Мики, баща ми ме наричаше така.
Мислех, че си по-изобретателен.
Излагаш се, Мики! Излагаш се!
Тук има само змии и птици.
Бих врътнал свирка и на ченге за една туба бензин.
Виж какво, живеем в 90-те.
В наши дни човек би трябвало да има по-богат избор.
Да намира разнообразие.
- Заложнички ли?
Пак ли искаш да чукаш други жени? Защо тогава ме взе със себе си?
Защо ме измъкна от вкъщи и уби родителите ми?
Не си ли ми верен? Накъде отиваме, по дяволите?
Спокойно. Аз съм гаджето ти. Не съм някакъв демон като баща ти.
Не, не си ми шибано гадже. Никога не си ме обичал!
Обичал ли си ме? Обичал ме истински, няма що!
Ей, слушай… Имаме много тютюн.
Имате ли повече бензин?
- Не вярвам да говори английски.
В краен случай можем да се изнесем със старото магаре.
Влезте.
Влезте.
Боже мой!
Това питомна змия ли е?
- Гърмяща змия.
Аз съм Ма-лъ-ри.
Той е Ми-ки.
Как… си?
Не сме тукашни.
Демон
Твърде много телевизия
Тук е като в "Зоната на здрача".
Това съпругата ви ли е?
Уошингтън…
Загинал ли е? Синът ти, а?
Усещаш ли демоните, Мал?
Мисля, че ние сме демоните тук.
Тя луда ли е?
Тя е много болна.
Загубена в света на призраците.
Можеш ли да им помогнеш, дядо?
Може би те не искат да им бъде помогнато.
Веднъж една жена събирала съчки.
Намерила замръзнала змия в снега.
Отнесла я в дома си и я излекувала.
Един ден змията я ухапала по бузата.
Умирайки, тя попитала змията:
"Защо го направи?". А змията отвърнала:
"Виж какво, кучко, ти знаеше, че съм змия".
Хайде, бъди змия, старче.
С кого се чукаш?
- С баща ти!
Кучка!
Върви и стани мъж, момчето ми.
Казах ти да млъкнеш!
Ела тук, копеленце!
- Не, не ме удряй!
Мамо?
Мразя те, копеленце малко!
Това е много лошо!
Какво направи, Мики?
- Без да искам!
Преди 20 години видях демона в сънищата си.
Очаквах те.
Мили боже!
Лош, лош, лош, лош, лош!
Зли хора! Какво направихте?
Добре. Стегни се вече.
Всичко е наред.
Тръгваме си. Запали!
Хайде, Мал!
Мал? Да тръгваме!
Хайде!
Защо? Защо го направи?
Стана случайно. Тук всичко е откачено.
Нищо не става случайно, Мики!
Човешко е да се греши. Разбери ме, моля те.
Ти си болен! Ти уби живота! Той ни нахрани!
Даде ни подслон!
- Това е сериозно обвинение, Мал.
Чакай!
- Остави ме! Тръгвам си!
Не, чакай!
Ухапа ме!
Не мърдай!
- По дяволите!
Давай, Мал!
- Мисля, че има още!
Знам, чакай малко!
- Има и други!
Не мърдай оттам, Мал!
Има още!
Качи се върху мен.
Добре дошли в Галъп
Знаеш ли какво? Гаднярите не умират лесно.
Нормално е.
Сънуваш. Това е само сън, Мал.
Мотел "Златна пустиня"
Викат ми Малечка.
- Сега си спомних.
Брат ми измисли този прякор, когато бях на 6 години.
Каза: "Голяма си колкото кутрето ми".
Не обичам евтините мотели. От тях тръпки ме побиват.
И мен.
Истинско ченге ли си?
Съвсем истинско.
- Нали няма да ме нараниш?
През живота си не съм наранил човек. Аз съм законът, твоят пазител.
Ела. Хайде.
Ела тук. Свали тези обувки.
Много си хубава.
Качи се на леглото. Бавно.
Много добре. Размърдай се.
Ела долу при мен. Бавно. Целуни ме.
Целуни Големия Джак.
Харесваш ли ме?
- Да.
Душили ли са те някога?
Спокойно. Целуни ме.
Хубава си.
Ела тук. Само се шегувам.
Шибана кучка!
Мики! Идвам да те пипна.
Няма да оживея. Много ми е студено.
Ще се оправиш, Мал. Ядосай се малко.
Отиди да намериш лекарството.
- Добре.
Те били обикновени граждани. Живеели скучен живот.
Но изведнъж влюбените гълъбчета започват да сеят смърт из страната.
Само за три ужасяващи седмици
те оставят зад гърба си 48 трупа,
сред които майката и бащата на Малъри.
По дяволите.
- Извинете.
Алоха.
Вожде?
Една гърмяща змия ни клъвна преди малко и…
С жена ми сме го закъсали.
Може да пукнем, с тия неща шега не бива.
Какво ще кажеш да си отлепиш дебелия задник от това бръмчало
и да ни донесеш противоотрова? Веднага!
Намери ли?
Нахълтали с пушки
и след като взели оръжие колкото можели да носят
и куп други дреболии,
избили всички клиенти, без да се замислят.
Давай парите! По-бързо!
Но те винаги оставят по един жив служител,
за да разкаже историята за Мики и Малъри.
Мътните ме взели. Мал?
Гаден боклук!
Мал! Мал, ченгетата!
Побързай! Докарай колата, а аз ще взема лекарството!
Не, моля ви!
Много мило! А серумчето?
Ние нямаме. В болницата.
- Виж ти! Това ли ти го вдига?
Аз съм единственият служител.
Забравяш нещо.
- Какво?
Ако не те убия, какво ще има за разправяне?
Шибан калмар.
- Не!
Мал?!
Прощавам ти, бебчо.
Пусни го!
Мал!
Майната ви!
Тъпа кучка!
Млъквай!
Избий ги! Избий ги!
Ей, шубелия, аз съм Джак Скагнети! Веднага хвърляй оръжието!
Майната ти, Скагнети!
- Веднага! Ще й отрежа циците!
Давай! Ще й купя силиконови!
Ще й отрежа циците тук и сега!
- Давай, ама не ти стиска!
Не се предавай! Няма да посмее!
- Млъквай!
Мики е голям мъжага.
Гледай! Харесва ли ти?!
Господи! Стига! Не я режи!
- Остави оръжието!
Вдигни си ръцете да ги виждам и излез на светло!
Избий ги! Избий ги!
- Добре! Излизам!
Има много голям пистолет.
Да ти виждам ръцете! Добро момче.
Излез на светло. Хайде.
Ела насам, тарикат такъв.
Браво!
Някой да поеме кучката.
Дръжте големия лош вълк.
Хайде, елате насам.
Пречиш на прожектора, тъпако!
- Дръпни се!
Окото ми!
- Не стреляйте! Не стреляйте!
Не! Не го убивайте!
- Само една камера ли уреди, Джак?
Още не си толкова прочут, тъпако.
Аз и ти, един срещу друг. Хайде.
Мамка ти! Давай, давай! Левак! Изпържете тоя убиец на ченгета!
Сега вече е импотентен.
Как е сега, тарикат?
Гнусен убиец на ченгета!
- Майната ви!
Мики, ще пийнеш ли едно?
Да го духаш!
- Шегувам се.
Къде е любимата ми? Къде е?
Пуснете я.
Добре ли си, скъпа? Нищо ти няма.
- Ботушите си ще разтъпча.
И защо ли пък не?
Някой ден тези ботуши ще тъпчат по теб, ченге.
Никакви снимки! Разкарайте се!
Една година по-късно
Много исках да се запознаем, Скагнети. Много ви уважавам.
Знаете ли? Дори си купих книгата ви.
Прочетох я цялата. Може ли автограф?
Директоре…
Джак Скагнети.
Дуайт Макклъски. Добре дошъл в ада.
Приятно ми е. Как са любимите ми откачалки?
На топло. Искате ли да ги видите?
- Защо не?
Гледах ви по телевизията. Дори прочетох книгата ви. Впечатлен съм.
Чудно, че не са я надушили от Холивуд.
От нея ще излезе много по-добър филм от "Серпико".
Да ви кажа, Скагнети, откакто съм в системата на затворите,
а това никак не е отскоро, нали момчета?
Мики и Малъри Нокс са най-извратените и болни изроди,
които някога съм имал неудоволствието да видя.
Казвам ви, тия двама кукувци са жив пример колко е скапана
правосъдната ни система.
- На мен ли го казвате?
Дуайт. Викай ми "Дуайт".
- Убивали ли са тук?
Трима затворници, петима пазачи и психиатър, и то само за година.
Отвори проклетата врата.
Психиатър ли?
- Да. Малъри го удушила,
когато направил грешката да я пита за родителите й.
По време на сеанса дори била на успокоителни.
Любовта е велика сила. Това е самата истина, нали?
Като другата голяма лъжа: "Любовта движи света".
Как стана специалист по психари?
Когато някой психопат убие майка ти, и на теб ще ти стане интересно.
Как стана?
- Роден съм и израснах в Тексас.
Нямаш акцент.
- Не искам да ломотя като селяк.
Майка ми е от Тексас.
- Говоря за тия, дето ме пребиваха.
Все едно. Бях на 8 години и майка ми ме заведе в парка.
В деня, когато Чарлс Уитман започна да стреля по непознати
от покрива на университета.
- Бил си с нея?
Да, но не чух нито един изстрел.
Вървя си с майка ми и изведнъж гърдите й експлодират.
Тя пада, а аз само гледам. Ръката й отлита, бедрото й се пръсва,
а аз не чувам никакви изстрели.
Бум! Гърдите й експлодират.
Цял ден лежах в тревата и докато мравките ме ядяха, се питах:
"Какво стана с майка ми?". Оттогава имам особено мнение
за психопатите, родени от американската фастфуд култура.
Честно казано, нямам нужната дисциплина
за безупречен полицай.
- Прав си, Джак.
Нали може да ти говоря на "ти"?
Имаме цяла армия психиатри, които ми говорят за мании, шизофрении,
и всякакви гадости. Направо ми се повдига.
Арогантни тъпаци.
Мики и Малъри Нокс са най-сдуханите изроди.
Филмът тази вечер е "Бягство от планетата на маймуните".
Кажи ми, Дуайт, защо съм тук?
Усещаш ли я? Тишината във въздуха?
- Да.
Тишината не е желателна в затвора. Тишина.
Как сте, момчета?
- Какво си ме зяпнал, бе?
Всичко наред ли е?
- Попитах те защо ме зяпаш, бе?
Пусни го! Пусни го! Я опитай това!
Да те видя, кучи сине. Сега се изправи! Хайде, момче!
Вкарайте го в изолатора за месец и после ми го доведете да го видя!
Добре ли си? Боже, може да се запишеш при кечистите.
Нужни са само 30 минути на ден, за да уцелиш гърлото,
когато някой ти скочи. Един удар ги парализира.
Мики и Малъри побъркаха целия ми затвор.
Като акули са.
- Мирисът на кръв ги побърква.
80 процента тук са насилници.
- Затворът е претъпкан.
Вече не е затвор, а бомба със закъснител.
Изпържете ги.
- Пробвахме,
но след това правят нови убийства и трябва наново да ги съдим.
Като досаден хемороид са.
Затова ще ги тестват в лудницата.
- В рая на лоботомията?
Това е страната на зеленчуците. Циркът на лудите.
Не е правено от години.
- Забраниха го.
Не всички психиатри ще ни подкрепят, но ще ги контролираш за два часа.
А после?
- Ти си известен, хората те обичат.
15 години служба, бестселър в двоен тираж.
Съвременният Пат Гарет, жаден да отмъсти.
Затова избрахме теб да придружиш семейство Нокс.
На пътя всичко се случва.
- Злополука.
Пожар.
- Опит за бягство.
Суперченгето Джак Скагнети ще пази интересите на обществото.
Разбирам.
- Никой нормален човек
няма да ги оплаква, ако бъдат здраво надупчени.
Ти си авторът. Кръсти го "Последно изпитание в Мохаве",
"Изтреблението на Мики и Малъри Нокс". Все тая.
Ще ти дам най-добрите си хора - Кавано и Уърлицър.
Имаме си причини да мразим тия пънкари!
Приемаш ли задачата?
Познаваш я, обичаш я.
Не можеш да живееш без нея. Малъри Нокс.
Ти взе душата ми и искаше още.
Явно съм родена…
Родена съм лоша.
Ей, Нокс. Имаш гости.
Да си лош по рождение, е голям грях.
Е, явно аз съм
лоша по рождение.
Просто съм родена лоша.
Мили боже!
- Спокойно. Постоянно го прави.
Изобщо не се е променила. А къде е половинката?
В най-мрачната килия в затвора, но не можеш да го видиш сега.
Има много специален гост. Уейн Гейл.
Уейн Гейл? Оня капут от телевизията?
Наричаме ги "медии". Не ги ли харесваш?
Предпочитам кръв в изпражненията. Тоя умира да прецаква ченгетата.
Не можем да откажем на медиите. Приемаш ли задачата?
Ела да го поздравиш.
Имам предаване. На всеки две седмици в рубриката "Съвременна Америка"
правим профил на сериен убиец.
- Терминът е "масов убиец".
Добре, така да бъде.
Епизодът за Мики и Малъри бе сред най-популярните.
Не сте ли правили за Гейси?
- Правихме.
Кой беше с по-висок рейтинг?
- Ти направо го издуха.
Ами откачалникът Тед Бънди?
Оня куку ли? Зрителите предпочитат теб. Ти си голямата работа.
Исках да обсъдим…
- Ами Менсън?
Е, той те задмина.
- Трудно е да биеш краля.
Да. Както и да е, продуцентката ми Джули и аз
искахме да направим продължение за теб
и мисля, че часът удари.
- Добър си.
Според мен е видно за всички, които знаят какво става тук,
как управата на затвора нарушава конституцията.
Ти и Малъри може да сте убийци, но чак пък откачени?!
Искат да ви промият мозъците, понеже ви смятат за опасни.
Утре може да решат така за мен и да ми забият кабелите,
защото това, което говоря, е опасно. Докъде ще стигнем така?!
Взех интервюта от управата -
от психиатъра Емил Райнголд и от директора Дуайт Макклъски,
и ти казвам, те са пълна скръб. Ако ми дадеш ексклузивно интервю,
то ще се превърне в събитие. Ще го рекламираме на Суперкупата.
Шефовете ще се изпразнят от кеф. Мили боже! Страшна идея, Джули!
Говорим за нещо невиждано в историята на телевизията.
Първото по рода си интервю с най-чаровния сериен убиец,
и то само ден, преди да бъде отведен в лудницата,
за да остане там завинаги. Ще бъде като Уолъс и Нориега.
Като Елтън Джон, когато призна бисексуалността си
пред "Ролинг Стоун". Като братя Мейзълс в Алтамонт.
Интервютата на Фрост с Никсън.
Какво ще кажеш?
Защо му го позволяваш, Дуайт?
- Спокойно. Иначе живи ще ни изядат.
А така ще го пуснат след седмици.
- Цензура, жалби.
Мики и Мал ще бъдат изпечени, преди някой да е видял това.
И на никого няма да му пука за двама мъртви боклуци.
Какво решаваш?
- Време е, изроде.
Почакайте! Стига!
Оставете го, той е човешко същество, за бога!
Почакайте! Нека ми отговори!
Времето изтича, приятел. Какво решаваш?
Да го направим.
Той каза "да".
Така и предполагах. Но никакви контакти с другите мутри.
Добре. Трябва ми само голяма стая. Ние сме журналисти тип "стелт".
Повече се тревожете за промотата, които ще тръгнат другата седмица.
Ще станете национален герой за американските зрители.
Така си е. Това може да е старт на нова кариера.
Утре Джули ще ви прати подробностите по факса.
Сега отивам да отразя бенефиса на бездомните транссексуални ветерани.
"Скъпа моя Малъри, някога ти ми каза, че нямам чувства.
И беше права, и не беше.
Сега изпитвам повече чувства от когато и да било.
Четох много и правих упражнения от йога с един приятел,
но той ме нервира.
И вече го няма.
Нощем си представям, че лежиш до мен.
Лежа си в килията
и си представям, че те целувам, без да правим любов.
Просто те целувам безспирно с часове.
Спомням си, когато бяхме заедно. Всички тайни, които сподели с мен.
Помня всяка твоя усмивка.
И танците ти. Боже, какви танци.
Лежа си в леглото и си припомням всяка минута на нашето щастие.
Съживявам всички спомени и преживявам отново този ден.
А когато стигна до нашата първа целувка,
това вече не са спомени.
Радостта изпълва тялото ми."
Д-р Райнголд, те ненормални ли са?
Ненормални ли?
Не. По-скоро са психотични.
Веднага след финала. Хората са си вкъщи,
мачът е бил скапан и те искат да видят Мики.
Това насилие потресе страната.
На мъжете ще им идва да откъснат главите на жените си! На някои.
Мики и Малъри определено правят разлика между добро и зло.
Но просто не им пука.
Това ще е най-обсъжданото събитие в историята на телевизията!
Вярно ли е, че са били сексуално малтретирани като деца?
Не мога да си го представя. Не мисля, че е…
Бих казал "не".
Когато искаше да се оженя за дъщеря ти, защото е бременна,
аз го направих, нали? Сега ти ще ме изслушаш!
Ако провалиш това, Си Би Ес ще те хапнат за закуска догодина
и аз ще бъда с тях, защото напускам! Напускам!
И все пак Малъри Нокс каза, че иска да ви убие.
Не вярвам на нещата, които жените ми казват.
Маргарет, скъпа, каквото и да си открила,
не е това, което си мислиш.
- Коя е Минг, по дяволите?
Минг ли? Няма Минг. Това е един скапан ресторант!
И защо ми ровиш из нещата? Аз ровя ли из твоите?
Рязано е с голямата балтия. Къде са ми близките планове?
По-малко за психиатъра. Искам тийнейджърите, дългокосите.
Ченгето с поничките е супер. И Макклъски е готин.
Резни го точно както се лендзи. Стоп. Стига му толкова.
После пусни мен на процеса.
Последвалият процес се превърна в извратен цирк.
А нацията се запали по Мики и Малъри.
Тия малоумници трябва да почетат покойния Майк Грифин.
Майк Грифин бе убит по време на дежурство
от тези жалки дегенерати!
Искаме Мики! Искаме Малъри!
Какво мислите за тълпата?
- Не съм се забавлявала така!
Боклук! Убиец!
Минг, говори бавно и на английски.
Не изпадай в параноя. Жена ми нищо не подозира.
Не ми пука какво пише в "Книгата на промените"!
Просто не оставяй писмени следи. Никога.
Ако пак се обади, кажи: "Ресторант "Минг", какво ще желаете?"
Какво ще кажете на почитателите си?
- Още нищо не сте видели.
Неделята на финалния мач
Как допусна да предава на живо?
- Не можах да му попреча,
но няма значение. Утре местим изродите. Просто ще подраним.
Знаеш ли, Дуайт, като опукам двете отрепки,
ще стана известен колкото Джак Руби. Ще вляза в Залата на славата.
Ти ще си великан, Джак. Лий Харви Осуалд беше мижитурка.
Може, но пък беше страшен стрелец.
- Чуваш ли, Джак?
Какво?
- Мъртвешка тишина.
Опасно е, когато е толкова тихо.
Добре. Проба, едно, две, три. Уейн, не се дъни.
Как е, братче?
Отдавна ли си тук? Защо си вътре?
За убийство.
- Яка присъда, значи. Аз съм с теб.
Време е за шоу.
Каубоите от Далас са новите шампиони.
След мача е специалното издание на "Американски маниаци".
Мики Нокс е най-опасният мъж в Америка,
но Уейн Гейл не се страхува да го попита защо са убити 48 души.
Дали е луд, или мястото му е при жертвите му, в гроба?
Мики, благодаря, че прие интервюто. Започвам направо с въпросите.
Давай, Уейн.
Кога за първи път започна да мислиш за убийства?
При раждането ми. Пръкнах се в една забравена от Бога къща.
Какво искаш да кажеш?
- Че насилието е в кръвта ми.
Наследих го от баща си, а той - от неговия. Това е съдба.
Вярваш ли в съдбата, момче?
- Моята съдба.
Човек не се ражда зъл. Това се научава.
Разкажи ни за баща си. Как умря той?
Бил си само на 10 години и има много спекулации.
Не съм убил баща си и не искам да говоря за това!
Няма нищо! Спокойно, спокойно.
Нека сменим темата.
- Моля ви.
Кажи ми, как можеш да гледаш един обикновен, невинен човек с деца
и ей така да го застреляш? Как точно го правиш?
Невинен ли? Кой е невинен? Ти ли?
Да, по отношение на убийствата съм невинен.
Това е просто убийство. Всички божии чада убиват под някаква форма.
В гората например. Едни животни убиват други.
А ние убиваме всички животни, включително и гората.
Викаме му "индустрия", не убийство.
Но аз познавам много хора, които заслужават да умрат.
Защо заслужават да умрат?
Мисля, че всеки от тях има по нещо в миналото си.
Някой ужасен, таен грях.
Много хора вече са мъртви.
Трябва само някой да ги отърве от мъките им.
И тук се намесвам аз - вестителят на съдбата.
"Ако житното зърно не падне в земята и не умре,
то си остава самотно; но ако умре, дава много плод."
Значи всеки трябва да срещне своя сериен убиец? Това ли казваш?
Вълкът не знае защо е вълк, еленът не знае защо е елен.
Просто Господ ги е създал такива.
- Значи самият свят е хищнически?
Че когато пумата убие лоса, значи му е дошло времето.
И всички глупости за опазването на видовете
само нарушават баланса в природата.
Може би си прав. Не съм убеден, но може би си прав.
Корпоративни хищници, природни хищници, ядрени хищници.
Животът е лов, да. И аз го видях на практика.
Когато захвърчаха лайна над Гранада, видях точно това.
Кажи ми, съжаляваш ли за нещо?
Така де, три седмици, 50 убити. Никак не са малко, Мики.
52-ма, но не губя време да ги съжалявам. Излишни емоции.
Все за някого трябва да съжаляваш.
Ще ми се индианецът да беше останал жив.
Една от последните ви жертви.
Той си гледаше гърмяща змия в къщата.
Гърмяща змия?
- Беше я опитомил.
И го беше видял.
- Какво беше видял?
Демона. Беше видял демона.
- Демона? Какъв демон?
Всеки има свой демон. Той живее тук.
Храни се от омразата ни.
Коли, убива, изнасилва.
Използва слабостите и страховете ни и само безмилостните оцеляват.
Още от малки започват да ни казват, че не ставаме за нищо.
И не след дълго ставаме лоши.
Но след индианеца щяхме да спрем да убиваме.
Старецът извади това от нас.
- Как стана?
Това беше грешка.
Човекът се опита да ни помогне, да ни опитоми.
Сънувах същото, което сънувах, когато бях малък.
Тичам заедно с животните в мрака.
Г-н Зайо с окървавени зъби,
коледната шапка…
Малко е…
… шантаво, но ние тичаме, а аз съм…
Аз съм г-н Зайо. Изяждам всички други животни в гората.
Смъртта някак се влива в теб.
Не след дълго започва да ти харесва. Знаеш ли какво е осъзнаване?
Всичко това е илюзия.
Г-н Зайо казва: "Моментът на осъзнаването…"
"Моментът на осъзнаването струва…
… хиляда молитви."
Ти си луд.
- Едва ли съм по-луд от теб.
Аз съм краен. Виждам само мрак и светлина.
Аз и Мал сме светлината. Мал…
Както сянката ти на стената.
Не можеш да се отървеш от сянката си, нали?
Знаеш ли какво единствено убива демона?
Любовта.
Затова Малъри е моето спасение. Тя ме учеше да обичам.
Прощавам ти, бебчо.
Сякаш бях попаднал в Райската градина.
"Само любовта може да убие демона."
Запомнете тази мисъл.
Съжалявам, ако всички тези хора ти пречат.
Искаш ли грим? Кажи.
Стани и се усмихни, Малъри.
- До стената.
Само ще си поговорим, момчета.
Не се приближавай много, за да не те убие. Все ще намери начин.
Спокойно, прочети книгата ми. Срещал съм се с всякакви усойници,
но тази малка дама… Мисля, че си пада по мен.
Вземи това. Спокойно.
- Не е позволено.
Спокойно, момчета.
Цигара?
Знам, че пушиш.
Не съм тук да ти причиня болка. Искам да ти бъда приятел.
Ако има момиче, което се нуждае от приятел, то това си ти.
Много си красива.
Спомняш ли си кога за последен път са те чукали?
Помниш ли? Искам да затвориш очи
и да си спомниш последния път, когато Мики те раздруса.
За това ли мислиш?
Забрави, вече няма да се случи.
Когато приключат с електрическите щуротии, които са му приготвили,
Мики няма да става за нищо.
Струваше ли си?
- Кое?
Да избиеш всички тези хора,
знаейки, че до края на дните си няма да зърнеш любимата си?
Питаш дали миг от моята чистота струва вечност от вашите лъжи?
Обясни как пречистването е свързано с 52-ма души,
които вече не са на този свят, понеже са срещнали теб и Малъри?!
Какво му е пречистващото? Как успяваш?
Не би могъл да разбереш. Ние с теб дори не сме от един и същи вид.
Аз бях като теб, преди да еволюирам. Ти смяташ себе си за човек,
но за мен си маймуна.
Дори не си маймуна, а служител на медиите.
Медиите са като времето, но са създадени от човека.
Убийството е нещо чисто.
Вие го замърсявате, като продавате и купувате страх.
Вие питате: "Защо?". Аз отговарям: "Защо пък не?".
Свърши ли? Чудесно. Сега дай да си говорим сериозно.
Защо се чувстваш пречистен, когато убиваш? И не ме лъжи!
Просто трябва да хванеш пушката в ръка
и ще ти стане ясно, както стана с мен първия път.
Тогава осъзнах истинското си призвание в живота.
Какво е то, Мики?
- Мамка му…
Аз съм убиец по рождение.
И… реклами. Две минути.
Хвана ли го?
- Браво, Мики!
Беше страхотен. Велик.
Уърлицър на телефона.
- Избухна бунт в крило "Б".
Мамка му.
- Благодаря ти.
Всеки кретен по света го е гледал.
Избухна бунт, който не можем да овладеем.
Трябва ни помощ.
- Господи, Лирой! Къде?
В крило "Б". Малко сме, трябва ни помощ.
Ясно. Мобилизирай хората. Идвам.
Г-н Гейл, спирайте камерите. В крило "Б" има бунт.
Трябва да довършим! На живо сме!
- Казах "край"!
Имат оръжия, заложници, експлозиви! Спирайте камерите! Веднага!
Няма да имаме друг такъв шанс!
- Стой тук и си затваряй устата.
Трябва да видя какво става, преди да те пусна да снимаш.
Целият свят ни гледа! Няма да имаме друг такъв шанс!
Задник, няма да ми казваш какво да правя в моя затвор!
Той да го духа! Спирайте камерите!
А вие си дръжте пръстите на спусъците и ме следвайте.
Не го схванахте. Добре, още един.
Майка казва на дъщеря си:
"Ще те пусна на кино с Боби, но ще вземете и малкия Джони".
Дъщерята отвръща: "Добре".
Отиват и се връщат. Майката пита малкия Джони:
"Е, какво стана?". Малкият Джони е ням.
Майката казва: "Ясно, били сте на автокино. После какво?".
А малкият Джони…
"Целували са се? А после?" Знаеш ли го?
"А после?" А малкият Джони…
"Опипвал я е?! После?"
А малкият Джони…
"Съблекли са се? А после?"
Малкият Джони…
"Това ли са правили? А ти какво правеше?"
А Джони…
"Малък Джони, как можа!"
По дяволите!
Хвърли я! Пушката, бе идиот!
Браво. Извади патроните.
По-бързо! Къде си?
- Тук съм, нищо ми няма.
Добре, нови ми приятелю. Вземи си камерата.
Къде е Роджър?
- Тук съм.
А Скоти?
- Май е мъртъв.
Мамка му!
- Патроните на масата!
Свали си колана! Ръцете на тила!
Камерата работи ли?
- И двете са счупени.
Значи нямаш късмет.
- Чакай, чакай.
Имам преносима "Бета" с антена. Мога да предавам с нея.
Много изобретателно. Действай.
Сега всички ще излезем оттук
като голямо, щастливо семейство. Ще снимате всичко, което правя.
Кавано, ставай!
Води ме към килията на Малъри и се моли да й няма нищо.
Всички зад Кавано! Долепете се до него!
Да вървим! Госпожице, елате и вие.
Хайде, скъпа, ставай. Излизайте.
Ключовете у теб ли са?
Хайде, по-живо!
Стой с мен!
Хайде, задници!
Това е моята камера, копеле!
Не се пръскайте!
О, сега си спомних.
Ти си Джак.
Не съм толкова лоша, колкото казват.
Всъщност съм много приятен човек.
Да, знам.
Аз самият направих някои лоши неща.
Убих човек.
Без майтап.
Както и да е.
- Знаеш ли за какво си мисля?
За секс.
За чукане.
Представям си ръце върху гърдите ми.
Представям си плът,
допряна до плът… и пот.
Тези мисли ме побъркват.
Седни.
Какво искаш да направя?
Искам да ме целунеш и да ми стиснеш зърното.
Много си конкретен.
Стисни го.
Харесва ли ти леката болка?
- По-силно.
Секси ли съм сега, копеле?
Тъпо ченге!
По дяволите! Карл, какво става?
Курва!
- Търсиш си готина курва, а?
Отваряй!
- Опитвам се!
Тъпата кучка ми счупи носа! Дай ми пистолета!
Ще те очистя, мамка ти!
- Недей! Остави пистолета!
Дай ми спрея си! Шибана кучка! Искаш да си играем ли?
Искаш ли? Харесва ли ти?
Казах ти, че те харесвам!
Специален репортаж за новините на "Канал 6".
В ефир ли сме? Добър ден, аз съм Антония Чавес.
Това е извънредно включване.
Ще ви покажем пряка картина от затвора "Ботонго",
където Уейн Гейл продължава своето интервю
насред надигналия се бунт.
Уейн, чуваш ли ме? Какво става там?
Добре ли сте?
Аз съм Уейн Гейл. Продължаваме на живо от "Ботонго".
По кръвта и клането наоколо личи, че последната глава от сагата
"Мики и Малъри" все още не е написана.
В опасност ли си?
Тук избухна война, каквато не съм виждал другаде.
Но ние ще останем…
Какво става, Уейн?
- "Ботонго", "Ботонго", "Ботонго"…
От затвора "Ботонго"!
Мислех, че ме харесваш!
Здрасти, Джак. Мики се върна!
Хвърли пушката!
Май няма да излъчим победител.
- Тая среща беше неизбежна, а, Мики?
Хвърли пушката насам! Ръцете на тила и главата на земята!
Или какво? Ще ме раниш ли? Мога да те разцепя на две, тъпако.
Никога никого не съм ранявал!
Прицелил съм се между очите ти! На мушката си ми от самото начало!
Ами тогава се пробвай!
Добре, Джак. Печелиш.
О, бебчо!
Уважаеми зрители, тази целувка дойде след едногодишно очакване.
Правят това, което други твърдяха, че им е отнето.
В този момент на света съществуват само те.
Млъкни, Джак!
Губиш форма, Джак. Нямах повече патрони.
Още ли ме харесваш, Джак?
Умри!
Какво е това?
- Списък на затворниците!
Поисках ти списък на заложниците!
- Откъде да ги знам?
Ами намери го. Аз ли трябва да върша всичко?
Добре… Мили боже!
Кои са тези?
Затвори първа, втора и трета.
Блокирани са отворени.
- Блокирай ги затворени!
Има пожар. Не мога.
- Виждам проклетия пожар!
Като зоопарк е. Измъчват доносниците.
Плямпало
Мейбъл, ела тук. Гледай.
Директоре!
- Какво има, Натапунди?
Напалатони.
- Не ми пука как се казваш!
Мики и Малъри Нокс избягаха.
Скагнети е мъртъв! И ни дават по телевизията.
На живо ли?!
Мамка му мръсна на това нещастно копеле!
Това наистина ли ми се случва?!
Извратени копелета!
Елате ми де!
Хайде, идвайте.
Хайде, Мики. Оттук.
Кой си ти?
- Казвам се Оуен.
Какво искаш от нас?
- Да ме вземете с вас.
Къде сме?
На едно място, където идвам, когато стане напечено.
Следвайте ме.
Хайде, Кавано.
- Следвайте ме.
В крило "Б" сме. Къде отиваме, Оуен?
- Навън през подземията.
Почакай! Така, Кавано…
Не стреляйте! Аз съм Уейн Гейл!
Шибаняк!
Как си, Уейн?
- Страхотно, мамка му!
Почувства ли го?
- За пръв път се чувствам жив.
Благодарение на Мики! Да ги избием тия копелета!
Дай това. Не си на себе си, Уейн.
Ето, цели се с това.
Добре, да вървим! Кавано, стегни се!
Последна спирка. Хвърлете оръжията.
- Едно движение, и е мъртъв!
Той вече е мъртъв, умнико!
Нямаш козове! Огън!
Не!
- Ще му пръсна черепа! Назад!
Млъквай, Гейл, лайно такова! Мики, Малъри, искам да кажа…
Вдигни си ръката!
Сега млъкни!
- Мики, намерих скривалище. Елате.
Хайде, Мал!
Защо го направи, по дяволите! Защо ме простреля?
60 секунди, и се качвам!
Мисли, мисли, мисли!
Мамка му.
Да?
Здравей, Маргарет.
Как си, Мал?
- Добре.
Справяш се, бебчо.
- Благодаря.
Искам да знаеш, че каквото и да се случи,
аз те обичам.
Обичам те повече, отколкото обичам себе си.
Знам, Мики.
- Няма да се прибера.
Не разбираш ли? За пръв път в шибания си живот се чувствам жив!
Защото вече не те обичам. Обичам Минг.
Точно така, Минг не е ресторант!
Не ми пука, вземай парите! И без това са си твои!
И още нещо. Да го духаш, курво!
Хубаво е, че си тук, Уейн Гейл. Свърши много добро за хората.
Пандизът експлодира, а ти се занимаваш с тия двамата?!
Имаме по-важни неща!
- Те ще умрат днес! Ясно ли е?
Ще залича тези отрепки от лицето на земята,
ако ще да е последното нещо, което ще направя!
Знаеш ли какво?
Предлагам да теглим една майна на килиите.
Да излезем навън, да изтичаме по стълбите,
да се втурнем сред морето от куршуми и да умрем.
Така ще бъдем наистина свободни.
Това е поезия.
Но ще го направим, когато нямаме друга възможност.
Напуснах я. Точно така.
Сложи бутилка "Дом" в лед и купи екстази,
защото ще ти скъсам задника.
- Нищо подобно.
Обичам те, Минг.
- Съжалявам.
Минг!
Дънкан, дръж това.
Женен ли си?
- Не искам да умра!
Попитах дали си женен.
- Да, женен съм.
Имаш ли деца?
- Момче и момиче.
Не искам да умра.
- Мал, ела, ако обичаш.
Единственият начин да излезем през парадния вход е,
ако те не желаят вашата смърт повече от нашата.
Г-н журналист!
Дръж това. Дънкан Хомолка, това е Уейн Гейл.
Искаше реализъм? Ето ти го.
Казвам се Уейн Гейл, водещ на "Американски маниаци"
с аудитория от 40 млн. седмично! Аз съм уважаван журналист,
носител на "Златен глобус" и много други награди!
Бях прострелян! В момента излъчваме на живо!
Ако някой попречи на нашето бягство,
ще направя всичко възможно да освободят Макклъски от длъжност!
Ще правя експозе след експозе за нехуманното отношение,
бруталността и лошите условия на живот тук.
Казвам се Уейн Гейл! Водещ съм на "Американски маниаци"!
Всички сте по телевизията! В ефир сме!
Докъде мислиш, че ще стигнеш така?
- До парадния вход.
Никога няма да стане!
- Май вече стана.
Казвам се Уейн Гейл! Приятел съм на Бил Клинтън!
Ако някой рискува живота ми…
- Отвори вратата!
Казвам се Уейн Гейл! Водещ съм на "Американски маниаци"!
Лично ще ви подгоня, за да пръсна главата на твоята курва
и лично да те закопая в земята!
Може би, но няма да е днес.
Аз съм Уейн Гейл. За жалост, вече не на живо.
Ранен съм, екипът ми е мъртъв.
Напуснах жена си, а любовницата ми ме изостави.
Не увесвай нос, стана добре.
Планът на Мики Нокс успя. Излязохме през вратата,
качихме се в моя ван и избягахме. Когато патрулите ни подгониха,
Малъри застреля шериф Дънкан Хомолка
и изхвърли тялото му.
- Покажи им ухото си.
Ама че е гадно!
Не знам защо не ни подгониха с хеликоптери.
Сигурно не са имали време да реагират. Спряхме за момент,
за да направим това интервю. Напрежението расте, докато…
Нямаме цял ден.
Без много обяснения - Мики и Малъри.
Е, Малъри, след невероятното ти спасяване от Мики
какво смяташ да правиш?
Чудех се кога пак ще бъдем насаме с Мики
и дали ще дочакам този миг.
Имате ли пръст в бунта?
Нямаме нищо общо с този бунт.
Това беше по-скоро… Как да го кажа?
Работа на съдбата?
- Съдба.
Но ако държат да приказват, че сме измислили бунта, нека.
Няма да си разваляме съня заради това.
Но истината е, че това беше…
… съдба.
Да, така си е. И вие го видяхте по "Американски маниаци".
Вярваш ли в прераждането, Уейн?
- Да, вярвам.
А какво следва за сем. Нокс?
Мисля си да легнем в едно голямо легло
и да спим цели два дни,
а след това да стана майка.
Така че с Мики трябва да се заемем колкото се може по-бързо.
Трябва да тръгваме.
- Чакайте. Как така ще изчезнете?
Вие сте най-известната двойка в Америка.
Има подземен тунел, през който…
- Край на интервюто.
Чакай да завъртя камерата, за да направим епилога,
а след това - край.
- Разбира се, че ще има епилог.
Но това няма да е тъпото ти финално гледане в камерата.
Този път ще гледаш дулата на пушките ни,
с които ще размажем мозъка ти върху това дърво.
Чакай малко! Чакайте! Стоп! Стоп!
Това е шега, нали?
Мислех, че по време на бягството между нас се зароди приятелство.
Нищо подобно. Ти си боклук, Уейн. Направи го заради рейтинга.
Не ти пука за никого, освен за теб самия.
И на никого не му пука за теб, затова ги няма хеликоптерите.
Чакай малко, лицемер такъв! Ами индианецът?
Нали повече нямаше да убивате? Нали любовта побеждавала демона?!
Ти го каза!
Казах и така ще стане.
Ти ще бъдеш последната жертва.
- Не ме убивай!
Не става дума за теб, самовлюбен маниак такъв. Аз те харесвам.
Но ако те пуснем, ще бъдем като всички други.
А като убием теб и това, което ти представляваш,
ще покажем становището си. Не че съм много сигурен какво е то,
но Франкенщайн е убил д-р Франкенщайн…
Уейн?
Имай малко достойнство.
Добре де, паразит съм. Животът е жесток,
но никой не е казал, че трябва да е лесно.
В деня, в който убихте, станахте наши! На зрителите, на медиите!
Това е като брак, друже!
Въпросът е какво следва? Предлагам да сме като Салман Рушди.
Книги, интервюта, ще се покрием, ще се показваме, ще им бягаме,
ще ходим при Опра, при Донахю.
Имате ли представа колко големи можем да станем?
Я да пускаме музиката.
- Чакайте, чакайте, чакайте!
Не оставяха ли Мики и Малъри по един жив, за да разказва?
Оставяме. Твоята камера.
Добре.
Ще ми липсва. Да вървим.
- Добре, бебчо.
Чуваме ли го? Аз не го чувам. Не получавам сигнал. Боже мой!
Водеща новина. Сватбен ден се превръща в кошмар…
Баща ми…
Хора…
… щеше да завърши със секс. Само за това си мислех.
Близо до Уейко, Тексас
Удари ме, после пак ме удари…
Искам само да кажа…
Може ли…