Green Hell (1940) Свали субтитрите
Търся д-р Лорън.
- Очаква ли ви?
Ще ме приеме.
- Да, сеньор.
Д-р Лорън?
- Да.
А, вие сте Ричардсън! Радвам се да ви видя. Сядайте.
О, забравих... Нека ви представя Форестър. Той е един от нас.
Здравейте.
- Здравейте.
Пийнете нещо. Бирата е чудесна. Въпреки че я предпочитам в бутилка.
Може това да ви хареса. Има ром, сок от ананас и гуава,
и малко дива мента. Името му е очарователно.
Нарича се "Целувката на любовниците".
Уиски със сода, моля.
- Да, сеньор.
Сигурно ни смятате за луди, да организираме подобна експедиция.
Откровено казано – да. Велик учен-археолог, като вас,
да гони вятъра в полето, в опит да открие развалини на инките
в самото сърце на джунглата.
- О, не, грешите.
Знам го. Вижте, ще ви покажа.
Това е планината. Андите. Стотици години преди нашата ера,
цивилизация, много по-развита от Древен Египет,
е съществувала и е строила великолепни градове, храмове
и подземни гробници, които могат да засенчат Древен Китай.
Тук, на не повече от 150 мили от мястото, където се намираме сега,
те са възстановили градовете и храмовете си,
като са ги напълнили със злато. Може и да е безумие,
но ние ще намерим тези храмове и ще получим това злато.
По река Жавари ли ще тръгнете?
- Да, до Змията.
Чували ли сте за Змията?
- Да, това е подходящо название.
Малцина са се върнали от там.
Ще се разходя по улицата.
Не забравяйте, че довечера тръгваме.
- Имам чудесна памет.
И доста точно око...
- Бих казал – опитно.
Добър ли е като изследовател?
- Форестър е добър във всичко.
Миналата година беше в боливийската джунгла с Кийт Брендън.
Кой е този Брендън?
- Кой ли? Брендън си е Брендън!
Всички разговори за експедицията на д-р Лорън са глупости.
Без Брендън нямаше да има експедиция. Той я организира.
Изкрънка пари от правителството, събра хората,
и което е най-важното, успява да ги задържи заедно.
Ето го Брендън.
Не го ли виждаш, че е болен? Ставай и качи товара му на борда!
Мърдай! Грако!
- Да, сеньор!
Какво ти е?
- Лошо ми е, сеньор Брендън.
Доведи доктора.
- Да уволня ли Карлос?
Не, той ще стане един от най-добрите ни хора.
Имате "котешки очи", както казват индианците. Виждате в тъмното.
Греъм! Провери ли екипажа?
- До един. Изглеждат първокласни.
Очакваше се. Грако лично ги е подбирал.
Имам нужда от цветя за късмет.
Купувам всичките. Греъм!
- Да, господине?
Вземи ги. В Табатинга е пълно с комари.
Събирайте.
- Почакайте, сеньор...
Сбогом, сеньорита.
- О, не, сеньор, не се сбогуваме.
Дейвид Ричардсън, Кийт Брендън.
- Здравейте.
Разбирам, че тръгвате по река Жавари.
- Да.
Познавате ли тази част?
- От там рядко се връща някой.
Да, чували сме за това.
- Пълно е с блата.
Знаем.
- Кой ви е водач?
Най-добрият. Казва се Грако. Наполовина е кулинау.
Да, това е приятелско племе.
Трябва да внимавате за мангаромо. Те са ловци на глави.
И за това знаем. Но благодаря за предупреждението.
Не съм тук, за да ви предупреждавам, а да се присъединя към експедицията.
Заминаваме за година, може би за две.
- Бих казал минимум.
Нямате ли отговорности, семейство?
Напълно свободен съм.
Това е достатъчно.
Карамба, сеньор!
- Карамба! Ще се видим по-късно!
Здравей, Бренди!
- По-добре се приготви за тръгване.
Заздравявам международните отношения!
- И те ли идват с нас?
Гръмогласният е Текс, нашият бомбаджия.
Бяхме заедно в Мато Гросо. За Скот това е първа експедиция.
Както виждате, той не се отнася много сериозно към нея.
Здравей, красавице.
- Сеньор Бренди ще излезе ли скоро?
Бренди не би те погледнал, дори и да си лейди Годайва, яхнала щраус.
Той не обръща внимание на красотата.
Не, сеньор, ще ни платите! Работихме цял ден!
Приятелю, не знам езика ти, но ти платих достатъчно,
дегенерирал крастав койот!
Подръж това. Дръж се, Текс, кавалерията идва!
Ако се случи нещо, ако не се върна,
помни, че те обичам, скъпа.
Довиждане.
Здравей, Ричардсън.
- Здравей.
Току-що имах очарователно сбогуване.
- Така ли?
Днес те видях на улицата. В доста привлекателна компания.
Тя беше много красива.
- Да, и все още е много красива.
Вечер захладнява, нали?
Наистина заминаваме!
- Ние сме изследователи, нали?
Помниш ли нощта преди първата си експедиция, Форестър?
Винаги е различно.
- Заклехме се повече да не го правим,
но ето ни къде сме. Е, за приключението!
Знаеш ли, Текс, ти си най-добрият певец, който съм чувал!
Искаше ми се и аз да можех. Англичанин, който пее
стара американска песен. Не е ли глупаво?
Да видим какво ще се получи.
Започни по-ниско!
Хвана го!
Млъкни, Текс! Не знаеш ли други песни?
Не.
- Нека те науча.
Защо? Не може да се пеят две песни едновременно.
А и тази ми харесва.
- А на мен не. Повдига ми се от нея.
А тук е твърде горещо.
- Ти си твърде много британец.
Какво показва термометъра, Ричардсън?
- 54 градуса.
Каква жега! Ще се изпържа.
- В блатата стига до 60.
Не съм си мислил, че човек може да се изпържи до смърт.
Затова мястото се нарича "Зеленият ад".
Този Ричардсън е странен. Държи се особено.
Знаеш ли нещо за него?
- Нищо.
И това е най-доброто, което може да знаеш за един човек.
Текс, не се обръщай веднага, но там нещо се движи.
Тези алигатори наистина изглеждат гладни.
Гледай да не паднеш, Текс, може да се отровят. Ще бъде тъжно.
Колко мистериозно изглежда джунглата през нощта.
Колкото повече я виждаш, толкова по-малко знаеш за нея.
Звучи невероятно самотно, нали?
Интересно защо в този пренаселен свят има толкова самотни хора?
Бренди, как мислиш, може ли един мъж да обича едновременно две жени,
да бъде верен и на двете и да иска да остане свободен?
Какво ти трябва – отговор или оправдание?
Внимателно! Отпред има опасност!
Брендън, забелязаха нещо.
Прикрийте се!
Откъде имат пушки?
- Преди две години тук имаше
експедиция с 50-ина бели. Всички загинаха в блатата.
Грако! Грако!
- Грако!
Това са моите братя! Сеньор Брендън, сеньор Скот!
Сеньор, това е моето племе, моите хора!
Това се казва късмет. Греъм, донеси чантата с огледалата!
Сеньор Брендън е изследовател. Всички са изследователи.
Радвам се от срещата.
- Сега Грако също е изследовател.
Здравейте.
Пита нямате ли подаръци.
- Има, разбира се!
Ето, вземете.
Побъркани койоти!
И ти ще се разсмееш, ако си видиш лицето.
Какво смешно има?
Сеньор Брендън! Сеньор Брендън! Вижте – руини! Намерихме ги!
Невероятно! Приличат на руините в Ангкор.
Само че в Новия свят.
- Изглежда като вход за крепост.
Мисля, че там ще намерим дворци и храмове.
Е, момчета, пристигнахме. Ще построим лагера тук.
Утре започваме разкопки.
Докторе, хората мрат като мухи. Още двама миналата нощ.
Това е ужасно. Загубили сме поне 20.
Нищо не мога да направя, Брендън, тези глупаци отказват ваксинация.
Поне да спрат този шум! Побърква ме!
Спокойно, момче. Няма още да те водим там.
Добре съм, докторе.
Да ще да завали. Въздухът е толкова тежък, че не може да се диша.
Как Текс и Скот могат да работят в тази жега?
Опитайте да ги спрете.
Хей, Бренди!
- Крещят като луди.
Сигурно е станало нещо. Да вървим!
- Може да са открили нещо.
Не ставай. Стой спокойно.
- Но ако са открили нещо...
Каквото и да има там, може да изчака до утре.
Открихме голяма дупка в земята.
- Дупка ли? Това е подземен вход.
За къде?
- Сега ще видим. Хайде!
Следвайте Бренди. Всички насам.
- Баш си е някаква дупка.
Грако, донеси факел и го хвърли там.
- Да, сеньор.
От там смърди ужасно.
- Бренди, какво мислиш?
Завладяващо е. Очевидно това е вход.
Ще проверим ли, сеньор?
- Разбира се. Хайде!
От това място ме побиват тръпки.
- Млъкни, Текс!
Тук е идвал някой.
- Внимавайте! Това е жарарака!
Брендън!
- Какво е това?
Явно е тунел.
Сигурно е била великолепна цивилизация. Поклонници на слънцето!
Господа, извършихме историческо откритие. Историческо!
А златото, което щяхме да намерим?
Тук има гробници. Те винаги се намират до храмове.
Може да отнеме време, Текс, но трябва да сме търпеливи.
Ще ми се моята Мини да можеше да види това.
Грако, защо правят така?
- Страх ги е, сеньор.
Проклинат злите духове, които обитават тези руини.
Ти каза, че са християни.
- Понякога, сеньор,
индианците си спомнят всички обичаи на племето си.
Това е в кръвта ни, сеньор.
Все едно гласовете на предците ни ни призовават, предупреждават ни.
Грако!
Извинете, сеньор! Аз съм изцяло християнин.
Като си помисля колко века са минали от построяването на този храм,
нашият живот изглежда незначителен.
- Да не забравяме за това, Ричардсън.
Да, ако възприемаме философски всичко, което ни носи живота.
Внимателно, Ричардсън!
Изглежда ужасно...
- Не пипай острието, отровно е!
Каква отрова използват?
- Отрова от жарараки.
Парализира нервната система. Виждал съм хора да се мъчат с месеци,
да губят съзнание и отново да се свестяват. Лоша смърт.
Ричардсън, всичко ще е наред.
- Горкият.
Обещавам ти, Ричардсън.
Ричардсън, всичко ще е наред.
Как е той?
- Странен човек е този Ричардсън.
Харесвах го... но понякога не го разбирах.
Проблемът е, че никога не разбираме умиращите.
Само за смърт ли можете да говорите?
- Стига, Греъм!
Защо? Повдига ми се от това място, от жегата, от еднообразието!
Всичко това ме задушава! Аз умирам! Точно както Ричардсън!
Стига, Греъм!
Налей му ром, Текс.
Пий.
- Не искам.
Хайде, пий!
По-добре ли си?
Съжалявам.
- За какво? Всички понякога плачем.
Не и ти, Бренди.
- Не ми ли вярваш?
Помниш ли земетресението в Чили, Форестър?
Видях как една църква се срина върху стотици жени и деца.
Погреба ги живи. Беше ужасно.
И аз стоях там, насред улицата, и плаках като дете.
Който никога не е пускал сълза, що за човек е той?
Това показва, че си пораснал и си станал мъж.
Всичко ще е наред.
Хайде, събери се и остани с нас. Ще можеш.
На всички ни се е случвало, но сме го преодолявали.
И ти ще трябва да го направиш.
- При теб е различно, Бренди.
Ти вече си минал през това, а аз не съм.
Мисля, че няма да се справя.
- Ще се справиш, ако поискаш.
Е, какво ще кажеш?
- Готови сме, сеньор.
Колко души идват?
- Около половината, сеньор.
Слушай, Греъм, мисля, че е по-добре да се върнеш в Табатинга с Грако.
Трябват ни продукти, ваксини, патрони...
Господи, Бренди! Не ме карай да се чувствам още по-зле.
Оставам.
- Браво!
Връщайте се по-бързо. От вас зависи живота на г-н Ричардсън.
Да, сеньор. Да вървим!
Хайде, момчета, да поплуваме в реката.
Благодаря, Бренди... за всичко.
Всички слизайте и се прикрийте!
Не слагай много взрив. Тази плоча затваря входа към вътрешността.
Добре, Бренди.
- Този път без глупости, Текс.
След седмица усилен труд, заслужаваме резултат.
Довери ми се. Аз съм пробил дупката в първия геврек.
Прикрийте се!
Този бабуин разруши всички стени!
- Това гробница ли е, д-р Лорън?
Може и да е, но тунелът е напълно разрушен.
Ще минат месеци, докато разберем.
Открихте ли нещо?
- Да, мозъкът ти!
Изпрати всички да разчистят бардака, който направи.
Жалко, че не си спрял до гевреците, Текс.
Няма ги!
- Какво им става напоследък?
Къде са?
- Тръгнали са си.
Побъркаха се, когато започнахме разкопките.
Диваците се страхуват повече от мъртвите,
отколкото от живите.
- Знам. Една нощ дойдох тук
и ги видях да правят странни заклинания пред Бога на слънцето.
Може да поискат и да ни изядат.
- Ти има за какво да се тревожиш.
Добре, Текс, мисля, че за днес нанесе достатъчно щети.
Да се прибираме, момчета.
Това е Грако!
Носят поща!
- По дяволите!
Аз ще ги извадя.
Скот, Скот...
Лорън...
- Това е за мен!
Скот, Скот...
- Този Скот е известен човек.
А за мен няма ли?
- Познатите ти не могат да пишат.
Брендън, Брендън... Няколко писма за Ричардсън.
Ще ги дам на Бренди.
И това е за мен!
- Форестър.
Платих за това преди месец! Проклет измамник!
Скот, а за мен няма ли?
- Всички са те забравили, Текс.
Какво има? Изглеждаш мрачен. Случило ли се е нещо?
Индианците казаха, че са довели жена.
- Какво?
Казаха ли какъв цвят е?
- Бяла жена.
Може би Лулу, която срещнах в Табатинга, е дошла при мен?
Ако доведеш жена тук, ще те изхвърля!
Бренди, знаеш, че не бих го направил. Та аз съм женен!
Изглежда тежко болна.
Просто е в кома.
- Треска от джунглата?
Донякъде, но основно е умората.
- Внесете я вътре.
Коя е тази жена?
- Казахте да намеря в Табатинга някой,
който познава сеньор Ричардсън. Това е жена му, сеньор.
Не трябваше да я водиш тук.
- Опитах се да я спра, сеньор,
но тя толкова ме молеше.
- Когато се оправи, ще я върнем.
Не можем да държим жена тук.
- Да, сеньор, не бях прав.
Коя е тя, Бренди?
- Жената на Ричардсън.
Жена му? Не знаех, че е женен.
- И аз.
Какво ще правиш с нея?
- Като се оправи, ще я върна с Грако.
Прегледай всичко, намери куфар или сандък, който е неин.
Ако жена остане тук дори няколко дни, ще провали всичко.
Кажи ми, Бренди, коя е?
- Г-жа Ричардсън.
По дяволите, знаех си, че нещо не е наред.
Странно. Може и да греша, но ми се струва, че съм я виждал.
В Табатинга.
- Така ли?
Надявам се да се оправи.
След няколко дни ще се оправи.
Много е красива.
Кажи на Бренди, че искам да го видя.
Разбра ли коя е?
- Жената на Ричардсън.
Ето къде съм я виждал – с Ричардсън!
Тогава защо той каза, че не е женен?
Тя е повече от нищо, приятелю.
Дейвид...
Трябва да е ужасно влюбена в него, за да се реши на такова пътешествие.
Понякога се случва, Бренди.
Няма да е лесно да й кажем.
Донеси ми студена вода, моля те.
Какво правиш тук по това време? Часът е 4.
Тревожа се. Не мога да заспя.
Тя свести ли се?
По-добре върви да поспиш.
Дейвид...
Дейвид... Къде е той?
Съжалявам, че трябва да ви го кажа, г-жо Ричардсън...
но...
Мъртъв е.
Дейвид е мъртъв.
Кога се случи?
- Преди няколко седмици.
О, Дейвид!
Направихме всичко по силите си.
- Всичко.
По-добре ли сте?
- Почти оздравях. Благодаря, Текс.
Тези дрехи много ви отиват.
Тук отдавна не сме виждали жена. Това ме кара да тъгувам по дома.
Е, моята Мини никога не е знаела как да се облича.
Надявам се някой ден да се запознаем.
- Наистина ли?
Искате ли да я видите на снимка?
Вижте.
Това е тя.
- Има хубава усмивка.
Да. Бедната Мини, няма кой да види усмивката й.
Аз рядко съм си вкъщи.
А ти защо идваш? Да си поговорите за култура?
Не. От учтивост. Донесох цветя на г-жа Ричардсън.
Колко мило.
- Още не сте видели белите орхидеи.
Някой ден ще навляза дълбоко в тази джунгла и ще ви донеса.
Здравейте.
- Здравейте.
Как е пациентката ми?
- Радва се на завръщането към живота.
Много благодаря за орхидеите, г-н Форестър.
О, пак заповядайте.
Изглежда, че работите много.
- Така е, но мисля, че си струва.
Щом се оправите, ще ви покажа разкопките. Искате ли?
С удоволствие. Сигурно е интересно да се копае.
Не знаеш какво ще откриеш. Ако бях мъж, можеше да ви помогна.
И на мен би ми се искало. Искам да кажа да можехте.
Какво? Да стана мъж ли?
- Не! Исках да кажа...
да останете тук.
- И да искам, не мога да остана.
Наистина ли?
- Да.
Тук е красиво, нали?
Да.
Чух, че ще вечеряте с нас, г-жо Ричардсън?
Нямам търпение.
- Ние също.
Е, трябва да си почивате.
Тази вечер ще бъде незабравима. Ще имаме истински гост за вечеря.
Какво става?
Текс, по-добре се обръсни.
Защо?
- Г-жа Ричардсън ще дойде на вечеря.
Откъде знаеш, че иска да ни види спретнати?
Трябва да изразим уважение.
- По дяволите, не искам да се бръсна.
Тъкмо започнах да изглеждам като истински мъж.
Къде ми е бръсначът?
- Тук е, г-н Морган.
Дърво ли си дялкал с него?
- Не обиждай лицето ми!
Цялото това бръснене е неестествено.
Не бих се обръснал за друг, освен за Мини.
Форестър, по-внимателно, искам да ми остане малко коса!
Може би искаш и да те накъдря?
Хей, какво става тук? Полудяхте ли?
О, бонжур, мосю! Бръснене, къдрене, маникюр?
Я млъквай!
- Добър вечер, господа.
Докторе, мислех, че вие сте по-разумен от другите!
Къде ми е бръсначът?
С нашето оборудване и 50 индианци ни отне два месеца да стигнем до тук.
Е, да, трябваше да си проправяме път, но вие дойдохте доста по-бързо
с много по-малко индианци, а плюс това и с треска.
Мисля, че това е поразително. Вие сте забележителна жена.
Точно така. Предизвикахте сензация.
Но най-много ме учудва как решихте да живеете на място като Табатинга?
Има си чар. Живеехме в малка вила с красива тропическа градина.
Тук бях щастлива.
- Сигурно ви е било и малко тъжно?
Искам да кажа, на това изоставено зловонно място.
Живели сме и на по-изолирани места. Веднъж прекарахме три месеца
в индианска колиба в боливийската джунгла.
Преди две години живяхме високо в Андите,
затрупани от сняг, само двамата с Дейвид.
След това прекарахме цяла година в Индокитай, в търсене...
просто в търсене на приключения.
И намерихте ли ги?
- Да.
Какво открихте?
Малко колие от дървени мъниста на пазара.
Двама души може да са щастливи и с малко.
Нямахме нужда от нищо друго. Това бяха пет прекрасни години.
Сигурно е било така.
- Понякога Дейвид заминаваше задълго.
Аз оставах вкъщи и го чаках, страхувайки се, че няма да се върне.
Но той винаги се връщаше.
До сега.
- Боже, много ми е мъчно за вкъщи.
Интересно какво ли прави сега моята Мини.
Текс, спри вече да говориш за нея!
- Вижте! Падаща звезда!
Тази вечер небето е чудесно.
Още една звезда!
- Намислихте ли си желание?
Да. Искате ли да знаете какво?
- Изгарям от любопитство!
Да се сбъдват всичките ни желания и да се върнем благополучно вкъщи.
Много мило желание.
"А като умре, на ситнички парченца разпилей го
и той небето ти ще озвезди така, че всичко живо ще се влюби
във тебе, дивна нощ, и ще престане да тачи заслепяващото слънце!"
Вечерта беше приятна.
Да, така е.
Мисля, че е време да си лягате.
Вече е твърде късно като за първа вечеринка.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Забележителна жена, нали?
Да, така е.
Мисля, че за нея ще е по-добре по-скоро да си тръгне от тук.
Странно, но понякога най-очевидното е най-трудно да се направи.
Ще отида да кажа на Грако.
Къде е Грако?
- Отиде в джунглата.
След няколко дни г-жа Ричардсън заминава за Табатинга.
Кажи му да подготви хората. Ти оставаш да ръководиш тук.
Сеньор Брендън! Всички мои хора, които работеха в храма, са избягали!
Къде?
- Не знам. В Табатинга.
Кога?
- Снощи, сеньор.
Защо не ми каза?
- Искахме да ги намерим.
Търсихме ги цяла нощ и цял ден. Няма и следа от тях.
Колко души останаха?
- Само Мала и хората на пост.
Доведи ги. Вземи Мала със себе си. Не ни трябват постови.
Какво става?
- Хората на Грако са избягали.
Голяма бъркотия, нали?
- Не бих казал. Прилича на отсрочка.
Ще е приятно, ако г-жа Ричардсън остане с нас още няколко дни.
Така ще е, но за няколко дни.
- Започвам да вярвам в съдбата.
Стойте!
- Не е честно!
Имате невероятната способност да изглеждате добре
и при най-лошите условия.
- Лесно правите комплименти.
Не е лесно. Мисля го повече от година.
Така е.
- Как е възможно?
Видях ви в Табатинга вечерта, когато тръгвахме с експедицията.
Дори помня каква шапка носехте. Една от онези големите бели...
Как ги наричат? С розови неща отгоре...
Точно така.
- Пиехте чай в кафенето на площада.
С Дейвид.
- Ясно помня, че оркестърът свиреше
"Целувам ви ръка, госпожо".
- Как може да помните?
Един мъж не забравя деня, в който за първи път
вижда някоя красива жена.
"Целувам ви ръка, госпожо".
Какво мислиш за г-жа Ричардсън?
Че е очарователна. Защо?
Не знам.
Просто се надявам Бренди да не е хлътнал сериозно.
Здравей, Скот.
Здравей, Бренди.
Написа ли писмата?
Нещо ново за хората на Грако?
- Мисля, че още са в джунглата.
Не мислиш ли, че намеренията на Форестър са твърде очевидни?
Поне не го крие.
Да не забравите, Бренди, обещахте днес да ми покажете храма.
А, Поклонници на слънцето!
Пак ходихме да пообиколим.
- И аз така разбрах.
Стигнахме чак до старата порта на инките
Наистина ли? И аз ходих на обиколка.
Открих това за вас.
- Къде е д-р Лорън?
Отиде да търси Грако. Вече трябва да се върне.
Излезе преди няколко часа.
- Ако ги е намерил...
значи скоро ще си тръгна.
По-добре да си събирам багажа.
Значи утре си тръгвам?
- Ако намерим Грако, да.
Без вас тук ще е много самотно.
Колко време още ще останете тук?
- Не знам.
Няколко месеца. Може би година.
А след това?
- Къде ще бъдете?
Къде мога да ви намеря?
Мисля, че за известно време ще се върна при майка ми във Върмонт.
Ще мисля за вас и ще се надявам, че сте щастлива.
Аз също ще мисля за вас, Бренди.
Не мога да ви пусна!
Обичам те, скъпа.
- Бренди, моля те...
не казвай нищо. И така съм объркана.
Искаш ли да изпратиш още нещо, освен пощата?
Не.
Искате ли да ги вземете? Пристигнаха за съпруга ви.
Благодаря.
Защо го направи?
- Те са нейни.
Сега ли трябваше да й ги даваш?
- Защо не?
Ще ти кажа. Ти не искаш тя да мисли за мъжа си.
Искаш да забрави за него!
- Скот!
Нито следа от Грако. Ужасно се тревожа!
Не може да е толкова далеч, че да не чуе рога.
А може ли да е избягал?
- Не знам. Може да са го хванали.
Мангаромо ли?
- Имаха пушки, чухме изстрели.
А ако не се върне, г-жа Ричардсън тук ли ще остане?
Аз ще я заведа в Табатинга.
- Значи това си намислил?
За какво говориш?
- Не е ли така?
По-добре не продължавай.
- Страх ли те е от истината?
От самото начало ни убеждаваше да се съсредоточим върху работата.
Постоянно ни го повтаряше!
А сега заради жена си готов да изоставиш всичко!
Но знаеш, че никой от нас не може да се оправи с лагера!
Мисля, че каза достатъчно.
- Надявам се!
"Шест години в очакване е невероятно много време.
Обичам те и винаги ще те обичам.
Затова ти отказвах развод. Хелън."
Може ли да ви попитам нещо?
- Разбира се, г-жо Ричардсън.
Кажете ми, д-р Лорън... Дейвид... преди да умре...
каза ли нещо? Имам предвид...
за миналото... или... за мен?
Точно преди да умре ви повика.
Повикал ме е? Сигурен ли сте?
Бяхме сами. Внезапно той закрещя:
"Хелън, прости ми, че те оставих за толкова дълго!"
Каза ли още нещо?
- Това беше всичко.
Извинете, че ви натъжих, като ви разказах това.
Не! Не съм натъжена. Наистина не съм.
Сега ми се изясниха много неща. Радвам се, че ги научих.
С любовта към него е приключено. Няма да тъгувам цял живот.
Страхувам се, че не разбирам, г-жо Ричардсън...
Моля ви, не ме наричайте така.
Искам да опитам да забравя, че съм била г-жа Ричардсън.
Тогава може ли да ви наричам Хелън?
Името ми не е Хелън.
Казвам се Стефани.
Нито дума за това.
Искахме да ви направим изненада. Лесно ще пренаредите всичко.
Моля ви, не си правете труда.
Няма проблем. Просто искахме да разкрасим дома ви.
Дори почистихме стария грамофон, като си мислехме,
че така ще стане по-весело.
Моля ви, Текс, просто ме оставете да си почина.
Утре сутринта... Трудно е да се сбогуваш.
Канехме се да организираме вечеринка,
за да се опитаме да забравим, че ни напускате.
Да забравите? Точно така! Колко съм глупава!
Ще бъде хубава вечеринка.
Хей, мисля, че не е и подозирала, че ще я изпратим по този начин.
Защо Бренди не дойде?
Той ви обича, Стефани.
- Да, знам.
Тъжно е, но с времето може и вие да го заобичате.
Нима може да очаквам, че отново ще заобичам някого?
Да се доверя на някого?
- Тогава не трябва
да позволявате на Бренди да извърши глупава грешка,
която може да разруши целия му живот.
- Разбира се, че не.
Той не трябва да заминава.
Не се тревожете, д-р Лорън, Бренди няма да тръгне с мен.
Вие сте много добро момиче, Стефани.
- Г-жо Ричардсън!
Нали не искате вечеринката да приключи?
Разбира се, че не. Да танцуваме.
- Вие ни карате да забравим,
че сме самотни мъже на стотици мили от цивилизацията. Нали така, Лорън?
Здравей, Бренди. Къде изчезна?
- Открих следите на Грако.
Трябва да ги последваме.
- Тази вечер?
Да, иначе ще ги загубим.
- Да вървим, Форестър.
Каква лоша новина!
- Бренди!
Бренди, чух спора ви със Скот.
Не бих искал...
- Моля те, изслушай ме.
Тази вечер не казвай на никого, че заминаваш.
Знам какво ще си помислят.
- Не ми пука!
Не може да постъпиш така с приятелите си.
Моля те, нито дума повече за заминаването ни.
Казаха ми, че си открил следи.
- Да.
Ако намерим Грако, няма нужда да заминаваш.
Вече съм го решил.
- Не може ли да почака до утре?
Толкова се забавляваме.
- С Греъм донесете пушки и фенери.
Добре, шефе. Хайде, хлапе.
Съжалявам, че трябва да тръгна. Беше толкова весело.
Да, добре се повеселихме.
- Форестър, трябва да тръгваме!
Май вече ти е писнало от всичко?
Грако!
Грако!
Не може да е далече.
- Трябва да е наблизо.
Дробовете ми почти се пръснаха. Това нещо не е хармоника.
Чуйте това!
Старата Майка-природа хърка и се върти в леглото.
Открихте ли нещо?
- Още не.
Къде е Форестър?
- Не съм го виждал.
Казах ви да стоите заедно.
Върнал се е в къщата.
- В къщата ли?
Разбира се. Не се ли досещаш?
Продължавайте да търсите Грако, аз веднага се връщам.
Здравей, Бренди. Открихте ли Грако?
Защо се върна?
- Защото Стефани ме помоли.
Не ти вярвам.
- Не ме наричай "лъжец", Бренди.
Стой по-далеч от Стефани.
- Защото харесва мен, а не теб ли?
Ревнуваш. Да не очакваше, че тя ще стои тук и ще те чака?
Ти ли помоли Форестър да се върне?
- Да. Защо питаш?
Сигурно защото съм глупак.
Утре заминаваш за Табатинга. Форестър ще те придружи.
Скот също може да дойде, ако иска.
Трябва да се извиня.
Съжалявам.
Забрави, Бренди.
Благодаря.
- Бренди...
можем ли все още да намерим
нещо общо между нас, за да пия за това?
Помниш ли когато разказа на Греъм за земетресението?
Каза, че си се сринал и си плакал като дете.
Сега ми се иска да плача като дете.
Помниш ли следващата сутрин?
Денят едва започваше, нищо не се виждаше заради дима.
Открихме малко ром и ти вдигна тост...
за нас.
Дали сега ще бъде нелепо...
да пия... за нас?
За нас.
- За нас.
Бренди, няма да отида.
- Не ставай глупав!
Трябва... заради Стефани.
Все едно завъртяха кранчето! Ще ни залости тук за месец!
Такива бури не продължават дълго. Мисля, че можем да ги изпратим.
"Тях"? Мислех, че ти ще отидеш с г-жа Ричардсън.
Изпращам я с Форестър и с теб.
- Не може да ме изгониш така.
Имам право да съм тук, колкото и останалите.
Няма да отида заради когото и да е!
- Чу ме какво казах!
Покривът пропада!
- Дървото! Натиска го отгоре!
Да видим какво може да се направи! А ти остани с нея!
Текс, хвани този край на въжето! Ще го наведем далеч от къщата.
Стефани! Форестър!
Стефани!
Бренди! Къде си?
Виж! Храмът се наводнява!
Да използваме динамит, за да отклоним потока!
Идвам с вас.
- Не, оставаш тук! Хайде!
Внимавайте!
Греъм, Скот, донесете факли!
Дръжте факлите по-далеч от динамита!
Сложете динамит до тази стена, тя е към съседната долина!
Дайте ми динамит!
Прикрийте се!
Вижте, д-р Лорън! Мисля, че открихме гробница!
Само като зърнеш тези седящи мумии и се разтреперваш.
Вижте тук!
Д-р Лорън?
Да, злато е.
Явно тази гробница е на вождове на инките и техните жени.
А тези роби са погребани живи с тях. Мъртви са от стотици години.
Доста мъртви.
- А какво пише на тези йероглифи?
"Смъртта... идва... със златото".
Това разбрах.
- Тръпки ме побиват.
Колкото по-скоро изкараме всичко от тук, толкова по-добре.
Вижте! Той не е толкова мъртъв, колкото изглежда.
Здравей, Бренди.
С това ли се занимаваш през последните няколко дни?
Ти не искаш да говориш с мен, а да ме нахокаш, нали?
Намерил си време да се напиваш!
- Да, пиян съм. Опитвам се да забравя.
И заради какво? Заради една жена.
Никоя жена не си заслужава да се карат заради нея.
Махай се от тук!
- Добрият стар Бренди...
Съжалявам. Ужасно съжалявам.
Скот нямаше нищо предвид. Мисля, че всички сме малко на ръба.
Мога да го разбера.
Получихме това, за което дойдохме. Слава и пари!
Един от нас умря за тях. Един от най-добрите.
Ще получите дела на Дейвид. Сега е ваш.
Благодаря. Оценявам това.
Не се справих много зле, нали?
- Нима не искахте това?
И двамата го искахме.
Знаете ли какво има в тези сандъци?
Пари и слава, предполагам?
- Не, госпожо – ранчо!
1640 акра хубава тексаска земя, включително тревата.
Ето какво ще купя със своя дял.
- Радвам се, че някой ще има полза.
Може да се обзаложите. На доктора не му пука за парите.
"Извършихме историческо откритие, господа!"
Двамата с Бренди са странни хора.
Казах на Бренди, че е хубаво за историята,
но да почака да срещне подходящото момиче.
Знаете ли, когато се появихте, си помислих, че сте точно за него.
Щом си отворя устата, става по-зле и от динамит.
Здравей, скъпа.
Нещастна ли си? Утре всичко това ще свърши.
Обичам те, Стефани.
- Моля те, не ми го казвай сега.
Но, Стефани, не вярваш ли, че те обичам?
Разбира се, че вярвам.
- Честно казано,
това е първото истинско чувство, което изпитвам към жена.
Може ли да призная нещо? Нещо малко иронично?
Все още нито веднъж не съм молил някоя жена да се омъжи за мен.
Когато се върнем в Табатинга, ще се омъжиш ли за мен?
Не е нужно да отговаряш веднага. Ще изчакам.
Хей, Бренди!
Чуваш ли, Бренди? Знаех си, че Грако ще успее!
Тихо, нещо не е наред! Грако е в беда, вика за помощ.
Знаеш какво означава това – всички сме в беда.
Къде тръгна, Бренди?
- Да го намеря.
Аз за какво съм тук?
- Това е прецизна работа, Текс,
а ти не можеш да скриеш някои свои части. Донеси фенер, Греъм.
А ти къде тръгна?
- С теб.
Да не се опитваш да се правиш на герой?
Чухме рога на Грако, в беда е, и какво?
Аз отивам и не ми трябва ничия помощ.
- Бренди!
Дай ми шанс да докажа това, което се опитах да кажа, но не можах.
Да вървим, от нас ще излезе хубава двойка герои.
Загаси фенера.
Да се махаме от тук.
Чуваш ли?
Това е Грако!
Сеньор Бренди...
- Грако, какво се случи?
Една вечер те проведоха огнения си обичай.
Ето какво ми направиха, сеньор. Ръцете ми, очите ми...
След това, когато всички се напиха, Мала ме освободи.
Опитахме да стигнем до моето племе, но се заблудихме в джунглата.
После се върнах да ви предупредя. Вървете си, докато не са нападнали!
Днес ли?
- Не знам, сеньор, не знам.
Провалих ви, сеньор Брендън.
Опитах се, но вече е твърде късно.
Простете ми, сеньор!
Седни, Брендън.
Къде е Грако?
- Мъртъв е.
Мъртъв?
След това, което са му направили диваците, по-добре, че умря.
Значи е наш ред.
- Да, така изглежда.
Слушайте, трябва да се подготвим за нападение.
Със сигурност ще нападнат, но може би им трябва време, за да съберат сили.
Не можем ли да заминем тази вечер? Всичко вече е готово. Да рискуваме.
Не, Греъм, тук е по-безопасно. Има укрепления и сме пълни с патрони.
Жалко, че част от тях са още в храма. Но е твърде опасно да ги вземем.
Ще трябва да се оправяме с това, което имаме и да не хабим нито един патрон.
Храната ще стигне за няколко седмици.
Докато има време, да се подготвим и да разположим постове.
Със Скот ще пазим от 2 ч. до разсъмване.
Ако искат да ни нападнат, ще стане по това време.
Докторе, вие с Греъм ще ни смените.
- Добре.
Сега нека поспим. Само се събуйте и дръжте оръжието под ръка.
Ако се случи нещо ме събудете.
Греъм?
- Готов съм.
Забеляза ли нещо?
В 3 ч. загасиха огньовете и барабаните замлъкнаха.
Явно ще нападнат през нощта или утре на разсъмване.
Нищо друго ли не измисли?
Мисля, че повече нищо не можем да направим.
Не търся неприятности, но ако дойдат сме готови да ги посрещнем.
Извикай ме в 10 ч. Мисля, че четири часа ще ми стигнат.
Добре.
Добро утро, Стефани.
Стефани, трябва да ви кажа нещо.
Когато Брендън и Скот откриха Грако...
- Да, знам.
Снощи чух всичко.
Докторе, Бренди е отишъл в храма за патрони!
Оставил е бележка, в която пише да не тръгваме след него.
Това е Бренди!
Ще отида да му помогна.
- Не се бъркай, ще се оправи.
Те са по дърветата!
Не можем да го оставим да умре като куче!
Не ставай глупав! Нищо не можеш да направиш!
Поне ще опитам! Трябва да го предупредим, той не знае!
Бренди, залегни! Бренди!
Влизайте вътре!
Чантата ми!
- Още се държа на крака!
Седни, Брендън. Нажежете желязо, трябва веднага да обгорим раните.
Наблюдавайте прозорците!
- Добре, Бренди.
Стефани, донесете гореща вода.
Надявам се да умра бързо. Не искам да се мъча като Ричардсън.
Какво правиш? Знаеш, че няма смисъл.
Не говори глупости. Може отровата още да не е навлязла в кръвта.
Не отивайте там...
- Но д-р Лорън помоли...
Казах да не ходите там!
- Но той умира!
Докторът ще обгори раните, за да изгори отровата.
Стойте тук.
Дръж се, Брендън.
Стефани!
Стефани...
Той ви вика.
- Мен?
Да. Моля ви, отидете. Това може да помогне.
Не казвай нищо. Просто си лежи спокойно.
Но аз исках да знаеш, че не те виня.
И без това съм свършен.
Не позволявай да застана между теб и Форестър.
Искам да си щастлива, Стефани. Прости ми.
Държах се глупаво. Като завистливо дете.
Бренди, моля те, не говори така.
Ще се оправиш. Д-р Лорън каза, че ти...
може би...
- Не. Така ще е по-добре, Стефани.
Само кажи, че ми прощаваш.
Обичам те, скъпи.
Сложи ръка на челото ми.
Толкова е студена.
Спи. Спи спокойно.
Опитайте и вие да поспите, аз ще го наблюдавам.
Не. Моля ви, нека остана.
Остават ни само няколко дни. Може би дори само няколко часа.
Как е Бренди?
- Спи спокойно.
Спи? Това е чудесно! Значи ще се оправи?
Вече съм сигурен.
- Радвам се за Бренди.
Колко още ще чакаме? Нито звук. Дори листенце не помръдва!
Ще се размърдат, когато най-малко очакваш.
Няма и следа от тези лешояди!
Колко още ще издържим според теб?
- Няколко нощи. Максимум седмица.
Тогава по-добре да стреляме само на сигурно.
Не трябва да пилеем патроните.
- Не трябва да се напрягаш, Бренди.
Можеш да командваш и от тук.
- Лягай или ще седна върху теб!
Ти си като стар боен кон – щом ти замирише на прах и веднага скачаш.
И без теб се справяме чудесно.
- Добре, разкарайте се от тук.
Искам да говоря с лекаря си.
- Да вървим.
Ще ти донеса една хубава чаша мляко, скъпи.
По-бодро, Текс, дай малко музика. Все още сме живи.
Искаш да пея?
- Разбира се.
От твоето пеене диваците ще избягат обратно в джунглата.
Няма на какво да се надяваме, нали?
- Още няколко нощи и това е.
И после?
- Знаеш какво ни чака. Видя Грако.
Не трябва да ни заловят живи.
- Не.
Колко патрона останаха?
Почти две кутии. Кога ще използваме динамита?
Ще ти кажа, Текс.
Странно е да видиш този красив залез и да знаеш, че ти е последният.
Интересно как хората си спомнят разни неща.
Когато тръгвахме от Табатинга, момичето ми каза:
"Сеньор, запазила съм последния танц за вас".
Явно ще й се наложи да чака дълго.
А твоите 1640 акра земя, Текс?
Каква полза имаш от тях сега?
- Не ми говори!
Сега изглежда безумно, но винаги съм искал
да ме погребат в прерията, редом до баща ми.
Той беше един от първите заселници в окръг Бразос.
В Девъншир сигурно вече е пролет.
Никога не съм бил в Англия. Аз съм от Кънектикът.
Когато цъфтят рододендроните, казват, че прилича на Девъншир.
Ти никога не си бил в Тексас.
Да можеше да видиш прерията, когато цъфти.
Някой ден с теб ще вземем коне и ще отидем там призори.
Ще ти покажа нещо, което няма да забравиш до смъртта си.
Е, имаме още половин бутилка ром.
- Чудесна идея! Да пийнем.
Сега или никога, Бренди.
- Пали, Текс.
Право в тях!
Тези лешояди ще станат на хамбургери!
Е, до скоро.
Грако? Мала!
Това е Мала!
Пускам!
Г-жо Брендън, господа, това е повече от честване на годишнина.
В Конго, между реките Убанги и Ломами,
има непроходими джунгли, където не е стъпвал бял крак.
Кога тръгваме, Бренди?
- Виждам, че искаш да ме изпревариш.
Смятай, че вече съм там. Само трябва да говоря с Мини.
Аз също трябва да разговарям. Скъпа?
Не ме изненадваш, Бренди, отдавна се досетих по погледа ти.
А вие, д-р Лорън, доста се заровихте в картите.
Търсачът на приключения винаги трябва да има мечта.
Знам и се гордея с вас.
За теб, скъпи. За успеха.
За приключението!
превод и субтитри НИКЧО
Откъсът от пиесата "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир
е в превод на Валери Петров