The Walking Dead: The Ones Who Live - 01x06 (2024) Свали субтитрите
- Да, господине.
Той ми каза всичко.
- За Ешелон ли?
АРГ ще възстанови света.
Нали няма да ги нападнете?
- Ще ги нападнем.
Ще вземем досието.
Той ще бъде посветен в Ешелон
и ще разбере всичко, което правят и за което градът не знае.
Ще помогнем на града да ги спре.
Спомням си всичко.
Какво беше преди.
Какви бяхме. И какви сме сега.
Казвам се Мишон.
Аз загубих някого.
Преди години.
И двамата притежават нещо, от което АРГ се нуждае,
за да се превърне в това, което трябва да бъде.
Хората са ресурс.
Знам как да сглобявам неща, знам и как да горя неща,
но на края на света ще се нуждаем от повече.
Опита се да избягаш четири пъти.
Защо все още си тук?
Навън има някой, когото обичаш.
Обичаш ли ме все още?
Винаги.
Звучи просто, нали?
Влизаме, теб те инструктират, а аз взимам досието.
После ще информираме града и си тръгваме. Заедно.
Никога не е толкова просто.
Аз съм сержант майор Рик Граймс.
Сигурно ме мислите за мъртъв.
Той каза да не се страхувам, че само изгаря насажденията.
Наистина си тук.
Докладва им, сега кажи на мен.
- Имаше турбуленция.
Това ни принуди да снижим и тогава ни удари светкавица.
Летяхме над водата и Бетюн ме избута.
Тя ми спаси живота. Не своя, а моя.
Благодаря, че я прибра.
- Не, ти я прибра.
Да приемем, че беше Окафор?
А ние просто продължаваме делото.
Преди мислех, че да се откажеш показва липса на характер,
проява на слаба воля.
Но ние се отказахме от много, за да сме тук.
И осъзнавам, че това да се откажеш, е проява на сила.
Да се посветиш на нещо по-важно от себе си.
Това ми помогна да разбера какво наистина правим тук.
Надявам се, че и ти ще го разбереш.
- Искам го.
Радвам се, че оцеля, Рик, необходим си ни.
Всичко зависи от нас, но не както каза Окафор.
Той...
Той не беше тук, не и по начина, по който трябва, и затова е мъртъв.
Но ти оцеля. Аз оцелях.
Съдбата ни е да бъдем част от това.
Време е да забравим глупостите му.
- Покажи ми другия начин.
Опасността е неутрализирана. Ще проверя периметъра.
Иска да говори с теб.
Рик.
Това е.
Никога не се е налагало да го правя.
Не и за да получа гражданство, аз така и не станах гражданин.
Краят на света и началото на света.
Ние сме мъртвите, Рик.
Донякъде сме като тях.
Но те убиват само за храна или по принуда.
Не е ли така?
- Така е.
Нашите учени не го проумяват.
Може би никога няма да успеят.
Но ние, другият вид мъртви,
имаме това.
Мечът, който убива, е мечът, който дава живот.
Това сме ние. Ние сме мечът.
Наредил съм на лейтенантите си да не ме закачат преди операция.
Не обичам да се разсейвам.
Лично избрах пътя напред и искам лично да почувствам тежестта му.
Никога не прекъсвам този период.
Но ето, че си тук.
След всичко.
И за мен това е чест.
Така че ще споделя с теб част от това време.
Може дори да те помоля да поемеш част от товара.
Офицер Стоукс, вътре ли сте?
Сложи пистолета си на масата.
И протезата с острието.
Пред мен, далеч от теб.
Искам да обмислиш живота си.
Всичките си животи, преди и след.
Всичките преди и след.
Всички неща, които си сторил, преди този момент.
Защото,
след следващия момент
всичко ще се промени.
Кое е най-лошото нещо,
което си правил, за да оцелее друг?
Убих някого със зъбите си. Както го правят те.
Съжалявам, че се е наложило.
- Не е необходимо.
Все пак е ужасно нещо, нали?
Да, така е, господине.
Взимал си някои изключителни решения, Граймс.
Давал съм този инструктаж,
въведението Ешелон, 2533 пъти.
Само между мен и войника пред мен.
А войникът пред мен никога не е бил някой като теб.
Никога.
Това е първият.
Началото на това, което предстои.
Не можеше да има по-подходящ ден.
Ден, в който правим всичко
за утре.
Колко много ми липсваше.
Не може да се опише с думи.
Няма нужда.
Аз го знам.
Луди ли сме?
За освидетелстване.
Аз отраснах в Питсбърг.
В деня, в който пияният ми баща ми счупи челюстта,
се махнах от вкъщи и се озовах в един клуб на ветераните.
Помощник барман, бях 15-годишен.
А онези мъже и жени се превърнаха в мои родители.
Те ме формираха.
И когато навърших 18, се записах да се бия.
Бях във Виетнам, два пъти. А след това ме чакаше още много.
Форт Бенинг, офицерско обучение, после се върнах в Пенсилвания,
в командването на гвардията, слава на бога.
Аз се махнах, наложи ми се.
Светът можеше да ме погълне.
Но аз се върнах,
като теб.
Каза, че си видял какво направиха в началото.
Видях. Бомбардираха градовете.
Окафор каза, че го наричали "прочистване на заразените вектори".
Вектори, да, тяхната дума.
Аз реших да ги нападнем сами.
Втора гражданска война на земята на Пенсилвания.
Фронтовете бяха два - Питсбърг и Филаделфия, и губехме.
Не можехме да поддържаме два фронта.
В родния ми град имахме предимството на терена, тактиката,
и приближаваща се огромна маса, за която федералните не знаеха.
Евакуирах своите под прикритието на нощта
и оставих мъртвите да залеят техните части.
И целия град.
Спасих Филаделфия, като пожертвах Питсбърг.
Враговете си, приятелите си,
дома си.
Не е като да впия зъби в някого, но не е и нищо, нали?
Не е нищо, господине.
Баща ми ме научи, за добро или зло,
че понякога трябва да изгорим нещо, за да поникне отново.
Точно така.
Мечът, който убива, е мечът, който дава живот.
Унищожих миналото си и един цял град,
за да може друг да живее.
Нека ти кажа първата тайна.
Казвам я на всеки фронтовак, когото инструктирам.
Най-вероятният изход, след битките и убиването,
след всичкото планиране и жертви, е да загубим.
Най-вероятният изход е всички да умрем.
Инструктажът за евакуиране на децата започва.
Това е задължително въведение.
Моля, запишете се за оценка.
Горе главите, очите напред.
Един от критичните аспекти на операция Н1В е евакуирането на децата.
Значи сме родени такива.
Предполагам.
Открихме стада с милиони навън.
Нашите прогнози сочат, че на не-некротичния живот,
на хората, им остават около 14 години живот на планетата.
Може би по-малко. И не са само мъртвите.
Глад - тънкият баланс между население и добив.
Болест, в милиард епруветки,
клатушкащи се и къркорещи под слънцето,
чакайки да ни зарази с бог знае какво,
докато се трансформира в бог знае какво.
И най-вероятният изход е
накрая тази скала да се окаже претъпкана с трупове,
които ще гният, за да хранят дърветата.
Ще се превърне в един странен музей
на един още по-странен вид, който я е завладял
и изчезнал за миг от своето съществуване.
Затова правим това, което правим.
Какво правите, господине?
Опитваме се да увеличим шанса си, Граймс.
АРГ има назначени жители
под фалшиви самоличности,
които са наши агенти в училищната система на Портланд,
и които ще подпомогнат евакуацията на избрани деца.
АРГ унищожава колонии, за да събира ресурси,
с цел стратегическо превъзходство и за да запази града в тайна.
Когато операцията започне,
децата ще бъдат транспортирани по въздуха от три училища.
Така ще евакуираме вероятно 10% от децата,
преди градът да бъде обгазен, а неговото население ликвидирано.
Имаме поставени шпиони в избрани колонии на континента,
за да ги наблюдаваме и евентуално да ги саботираме,
за да въздействаме на техните политики и решения.
Доскоро снабдявахме с тестови обекти
за научни експерименти лабораториите на АРГ.
Омаха не умря просто така.
Ние я унищожихме, заедно със студентската колония.
И след 18 часа ще предприемем последната операция,
която ще ни остави върховната сила на континента, а може би и на света.
Ще унищожим Портланд.
Ще кажем на Републиката какво правят от АРГ.
За бомбардирането и всичко останало.
Ако не ние, кой ще им каже?
- Никой.
Ние не изоставяме никого.
Това правим ние.
В отговор на загубата на Портланд, нашия последен партньор,
което ще бъде поредната трагична и мистериозна,
шокираща злополука, Армията на републиката
ще обяви военно положение и ще премахне Съвета.
Не можем да допуснем свобода, а когато партньорите ни са мъртви,
ще тръгнем през страната и ще елиминираме всяка конкуренция.
Ще вземем ресурсите им и ще имаме върховенство.
И може би,
може би ще можем да оцелеем.
Прозорците са затъмнени.
Децата няма да виждат и чуват какво се случва в града.
Критично е да бъдете спокойни,
да не се влияете от травмата на децата,
или която участващите страни ще преживеят.
Ще се върнем до Републиката с хеликоптера на Джейдис.
Ще летим през пунктовете за зареждане.
Ако нещо се промени в базата, сигнализирай ми.
Ще се върна, когато мога.
Ако има къде да се върнеш.
Обаждане ли очакваш?
Това е Торн.
Тя е минала през това.
Реших, че може да ми помогне.
Децата трябва да се съсредоточат върху успокояващи предмети.
Не казвайте "всичко ще бъде наред". Казвайте, че те ще бъдат наред.
Всяко едно от тях може да решаващо за оцеляването ни.
По различни начини ще събираме...
След всичко,
след всичките опити за бягство, дотук, досега...
Мисля, че следващият водач, за следващото десетилетие,
това може да си ти.
След толкова опити за бягство,
след толкова години, беше свободен, мъртъв за нас.
Можеше да отидеш там, където винаги си искал.
И ти се върна.
Това е въздействаща история.
Ти си силен символ, с който АРГ ще печели хората,
докато виждат, че свободите им са ограничавани.
Аз се жертвах, Окафор се жертва.
Очаквам същото и от теб.
Но ти го каза, ти вече си се жертвал.
Кой е най-близкият ти човек, когото си загубил в това?
Сина ми.
Него спасих, когато прегризах врата на онзи човек.
Но в крайна сметка не си го спасил?
Не.
А ако ти кажа, че никога повече няма да изпиташ такава загуба,
че накъдето и да си бягал, към когото и да си бягал,
можеш да се погрижиш за тях, можеш да ги доведеш при нас?
Семейство, приятели, люб... не ме интересува.
Ще бъдат пощадени от нашия марш, когато и да ги намерим.
Ще поема този риск.
Поемам този риск с теб.
Портланд ще умре, а ние ще завладеем Републиката.
И ще започнем своя марш.
Следващият свят ще започне,
и сред всичко това, някак, по някакъв начин, ще оцелеем.
Ще изгорим нещата, за да поникнат отново.
Мечът, който убива, е мечът, който дава живот.
Положи клетва върху меча.
Ще те попитам нещо, Граймс, ще те попитам и ще те гледам в очите.
"Мълчание пред всички".
Ще познаеш момента.
Защо се върна? Мислехме те за мъртъв.
Можеше да спасиш, когото искаше, да спасиш света. Защо?
Светът няма да свърши!
- Аз се грижа ние да оцелеем!
Проклетият Окафор!
Аз не загубих сина си, загубих себе си.
А той ме върна. Съпругата ми ме върна.
Ние сме мечът, който убива. Ние сме мечът, който дава живот.
Нашия живот. Един неспирен живот.
Не ние сме мъртви.
А ти.
Торн, аз съм Граймс. Приемам.
- Чувам те. Приемам.
Въведението приключи. Ще говорим по-късно.
Бийл се усамоти в гората, преди операцията. Приемам.
Искаш ли да се срещнем?
- Не, Бийл ми възложи задача.
Приемам.
По дяволите. Трябва да го направя.
Рик!
Все още не можем да се приберем.
Знаеш ли какво ще направят?
Въведоха ме, ти как...
- Имат цяла палатка с бомби.
Евакуират децата, после ще заличат цял град хора.
Това се случва в момента. Можем да се приберем, но не сега.
Трябва да ги спрем, защото можем да ги спрем.
Твой ли е?
- Да.
Какво има вътре?
Какво си намислил, Граймс?
Как ти хрумна?
Почерпих вдъхновение от един гений, на име Нат.
Бийл каза, че някой ден може да водя АРГ.
Мамка му.
Предполагам, че си прав. Би могъл да се справиш сам.
Можем просто да си тръгнем.
Това е...
- Каквото трябва да направим.
Какъв свят създаваме за тях, ако си затворим очите за това?
Знаеш ли...
Ядосан съм за пропуснатото време.
Да не видя как децата растат.
Знам, че не можем, но просто...
Мисля за това време и просто искам да се върна.
Ние се върнахме.
Това правим ние.
Точно така.
Граймс?
Инструктажът започва след 10 мин.
Назначенията са обявени.
Това е.
За последно сме разделени.
Аз трябва да се страхувам.
Дори само защото съм тук. Но не ме е страх.
Благодарение на теб.
Забравих.
Имам нещо за теб.
Ако се застъпя, ще решат, че имаме нещо общо, погрижи се тя да остане.
Доверих й се, рискувах за нея. И за теб.
Трябва да се погрижим за това.
Тя не си е отишла.
Ръцете!
Къде е Бийл? Знам, че ме излъга.
Какво си направил? Рик, Дейна.
Торн.
Свалете си шлемовете.
Свали чантата на земята.
Сега се обърнете, върнете се вътре,
и оправете това, което сте направили.
А когато намеря Бийл, ще съжалявате за това.
Продължавайте!
Ти ще оправиш нещата.
То не умря. То няма да спре, не може да спре.
Насам!
Свали флага върху нас!
Още малко. Ще се разтвори бързо.
Граймс!
Ето я Торн. Тя носи маска.
Ще я атакувам, ти вземи другата.
- Защо ти?
Мечът е у теб. Готова?
- Готова.
Ти унищожи нашия шанс!
Ти унищожи целия свят!
Ти си тази, при която все се връщаше. Как го намери?
Аз не се отказах. Не се предадох, както ти!
Къде е той?!
Къде е той?!
Обърни се.
Ти не разбираш.
В един мъртъв свят любовта е мъртва!
Любовта не умира.
Гледай.
Любовта
не умира!
Окафор беше прав.
Той беше прав.
Само трябва да се надявате Бийл да е грешал.
С фронтовите сили и командването на АРГ,
включително генерал Джонатан Бийл, всички жертви на злополуката,
свързани с шокиращите разкрития за техните дейности и операции,
Съветът гласува единодушно създаването на надзорен орган
над останалите части на АРГ.
Различните нива на поверителност
показват, че частите на пехотата не са участвали във варварския заговор,
планиран от висшето командване, което дава надежди за реформи.
С друго единодушно и изненадващо решение на Съвета
беше отхвърлена наложената преди десетилетие
забрана за свободно движение.
Гражданите могат да излизат,
а градът ще приема нови граждани, които евентуално ще пристигат.
Това е исторически ден и нова глава за Републиката.
Шото. Говори Дайто.
Как си? Колко сте пораснали!
Знаех си, татко.
Знаех си, че все още си навън.
Просто не исках никога да се чувстваш сам.
Мислех, че съм сам.
Но после осъзнах,
че не съм.
Ти го върна.
Така ми заръча.
Ти ли си Смелия?
Аз съм.
Той е.
Но може би можеш да ме наричаш татко.
Знаех, че ще се върнеш.
Откъде?
Вярвах.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV