Xun qiang a.k.a. The Missing Gun (2002) Свали субтитрите
Стани! Виж му дневника!
Не го ли държиш изкъсо, ще стане сексманиак.
Все спиш! Освен да спиш, друго не знаеш! Какъв баща си?
На нищо добро не го учиш! – "Беше хубав слънчев ден.
Татко ми купи сладки. Дадох и на сестра Лао,
а тя ми позволи да я видя гола. Леле, колко се различаваше от мен!"
Какво лошо има? – Продължавай! Станал е хулиган.
"Мъжете и жените са различни!
Чудо на чудесата!"
Ти ли го писа? Не е зле.
Ти да не би...
Ма Дон!
Глупак!
Мамо! – Ма Шан!
Върни ми го! Казвай! Няма да се карам.
Какво друго взе? – Никога не ти пипам нещата. Мамо!
Не удряй сина ми! Полудя ли?
Какво правиш? Защо биеш сина ми? Исках само да му дадеш урок.
Глупак такъв! Дивак! Звяр! Умееш само да биеш!
Все ме биеш! – Не плачи! Какво търсиш?
Кажи ми!
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ПИСТОЛЕТ
С участието на ДЗЯН УЪН
НИН ДЗИН, ВУ ЮДЖЪН
ЛИУ СИОНИН, УЕЙ СЯОПИН ШЪ ЛЯН , ПАН ЮН и др.
Оператор СИЕ ДЖЪНГУЕЙ
Музика ФЕЙ ЛИН
Сценарист и режисьор ЛУ ЧУАН
Господине.
Пистолетът ми... е изчезнал!
Искам да кажа... че не мога да го намеря.
Господине... Не мога да го открия.
Господине...
Но ще го върна. Обещавам.
Татко!
Татко!
Татко!
Да не си го забравил на сватбата на леля?
Там ли?
Наздраве!
Колко души дойдоха на сватбата?
Помниш ли? – Не.
Имаше петдесетина непознати.
Кой седя до мен?
Шефът ти и кметът. – Помня.
Кой седя до мен, след като се напих?
Не помниш ли? – Не.
Кой ме прибра?
Помните ли?
Ало? Да, аз съм.
Благодаря. Много съм щастлив!
Добре. Много благодаря. Добре.
Не помниш ли? – Не.
Кой си тръгна последен?
Не помните ли? – Не.
Остави този телефона! – За теб е.
Кой е? Да, да.
Получих го, благодаря. Харесвам цвета и стила му.
Кой закара брат ми снощи у дома? Беше пиян.
Брат ми Ма Шан. Беше пиян на сватбата.
Затваряй!
Тръгвам. – Какво е станало?
Кажи! Ще ти помогна. – Не можеш да ми помогнеш.
Защо плачеш? – Не помня нищо.
Не помня колко бяха гостите,
нито кой седя до теб. – Няма нищо.
Нито кой те закара.
Не знам и кой последен си тръгна.
Не плачи! Млъкни.
Млъкни де!
Кажете, ако се сетите нещо.
Какво да се сетим? Какво да ти кажем?
Батко!
Чън Дзюн беше направил списък на гостите. Може да помогне.
Благодаря.
Агнешко с фиде!
Агнешко с фиде!
Агнешко...
Искате ли, полицай Ма?
Защо продаваш храна тук?
Не беше ли зидар?
Всеки ден продавам фиде.
И дядо ми е правил същото.
Тогава баща ти ли е зидар? – Да.
Такъв е.
Лиу ли ти е фамилията? – Пелтекът Лиу.
Сега защо не заекваш? – Винаги заеквам.
Наистина... – Истински пелтек си!
Агнешко с фиде.
Помисли! Помисли много сериозно!
Къде седях снощи?
Ти помисли къде седя снощи.
Не помня. Бях пиян.
Не съм съгласен.
Не беше пиян, само развълнуван.
Хайде!
Къде ли седях снощи?
Шегуваш ли се с мен?
Как ще забравиш всичко, дори и да си пиян?!
Не си спомням.
Махайте се!
Моля те, кажи ми къде бях?
Между нас на главната маса.
Беше на челното място.
Вместо починалите си родители.
Отляво беше кметът, а отдясно началникът на полицията.
Но ти седна, едва когато започна празненството.
Беше много развълнуван.
Вдига тост с много хора.
Никога не си пил толкова.
Беше железен.
Наистина.
А после? – После се напи.
А после? – После те изнесоха.
А после? – После не помня!
Какво те тормози?
Кажи! Може да ти помогна. – Кой ме прибра у дома.
Старият Джиян.
Подозираш ме, а?! Спасих живота ти през войната.
Пак те спасих.
Подозирам всеки.
Както желаеш, ти си полицаят.
Стар инат!
Не ме попита какво загубих.
Значи знаеш какво е.
Пистолета си. – Откъде знаеш?
Аз съм умен човек.
Щом те видях, разбрах, че си го загубил.
Дай го!
Върни ми го!
Хайде!
Наистина ли го загуби?
Кога? – Снощи.
Защо го носи на сватбата?
Имаше избягал затворник. – Бързо! Няма време.
Иди при Джоу Сяоган! – Защо?
Той те откара у вас снощи.
Може да е в колата.
Знаеш ли къде е?
Къде? – В бялата къща.
Ма Шан!
Ти ли си?
Аз съм, Сяомон.
Върнах се.
Помниш ли ме?
Джоу ли търсиш?
Няма го.
Живея у тях.
Още не съм почистила. Няма да те поканя.
Как е жена ти?
Сяо Йън е добра жена. Винаги съм го знаела.
Бях омъжена.
Омъжих се в Гуандзу.
Вече не съм семейна. Съпругът ми ме напусна.
И се върнах...
Върнах се.
Джоу ли искаш да видиш?
Няма го, съжалявам.
Добре. Трябва да тръгвам.
Ма Шан?
Почакай!
Ма Шан!
Ти си го взел.
Дай ми го!
Какво съм взел?
Върни ми го!
Запали цигара! – Върни го!
Кога съм го взел? – Снощи.
Снощи ли? На сватбата на Ма Хуан ли?
Пихме много.
Старият те откара. Не можеш да си спомниш.
Ти си го откраднал.
Разбрах. Само й помагам.
Не й е лесно, откакто е сама.
Нямаше къде да отиде. Не се възползвам от нея.
Не крада нищо от теб.
Знам, че бяхте любовници.
Добре. Ще ти дам ключ.
Виж я, когато искаш. Няма проблем.
Двамата ще й помагаме.
Чакай, италиански е!
Костюмът ми!
Отвори!
Нещо твое има ли?
А тук?
Или тук?
Ами тук?
Какво ще ти открадна? Дори пейджърът не е твой!
Обади се, ако имаш нужда.
Какво правиш?
А ти?
Пак ли вие?!
Не беше ли при градските врати?
Да. Големците искат фиде.
Кои големци? – Окръжните съветници.
Борят се с корупцията като ядат евтина храна.
Защо вече не заекваш. – Още заеквам.
Лош пелтек съм. Спирам да заеквам, щом ви видя.
Излекувахте ме!
Агнешко с фиде!
Ма Шан!
Занеси го на сина си!
Слушам, господине.
Това ли е Ма Шан? – Да, това е.
Не закъснявай за събранието днес!
Не мислете само за парите!
Наградите и грамотите са ценни.
От Комунистическата партия са – за добрата ни работа.
Полицаят трябва да е готов да умре за страната си.
Наградата няма значение.
Днес може да вземем 2000 юана, а утре да умрем.
Не са ни нужни пари. – Напротив!
Наистина ли? – Да.
Чън Ин, раздай премиите!
Не търсим материални облаги.
В провинцията ни има много участъци, но само ние получихме тази чест.
Какво правиш тук?
- Много хора пиха в твоя чест.
Братчето ми Ма Шан. – Сватбата на леля ми.
Изгубил си пистолета си.
Какво изгуби? – Много си изнервен.
Много пи. – Татко!
Как можеш да ме подозираш?
Ма Шан е избран за най-добър полицай.
Получава двойна премия. 5000 юана.
Сякаш нещо не е наред с Ма Шан. – Защо си така мълчалив?
Може би си е загубил оръжието.
Разкажи как си загуби оръжието. – Господине...
аз ще го намеря. – Какво?
Наистина ли го загуби? – Не е загубено, а липсва.
Значи е загубено!
Три патрона ли имаше в него? – Да.
И не е стреляно? – Тъй вярно.
Кога последно го видя? – Преди сватбата.
Преди колко часа? – Преди 20 часа!
Преди 20 часа!
Може да е вече в столицата на провинцията.
С влак, може да е вече в Пекин, а със самолет – в САЩ.
Не знам какво би станало там, но ако стигне Пекин,
представи си как ще навреди на Партията!
Виновен съм. – Виновен ли? Това е престъпление.
Оръжията са забранени,
а и хората не умеят да си служат с тях.
Дори някой да има оръжие, не знае как да го използва.
Оръжието не е откраднато случайно. Ще има убити!
Проучете гостите на сватбата! Вземете подкрепление от друг отдел.
Ма Шан ще работи явно, а останалите – тайно.
Трите патрона може да отнемат три живота.
Професионалист би убил двама с един куршум.
Общо шестима. Разбирате ли?
Как е бракът ти? – Добре.
Карате ли се у вас? – Да.
Имате ли дете? – Да.
Мислил ли си за развод? – Не.
Къде работи жена му? – Начална учителка е.
В петък пистолетът да е тук! – Слушам!
Ма Шан е свободен, другите да останат.
Вземете му униформата!
Защо ми забраняваш да гледам телевизия?
Напиши си самокритика!
Защо? – Заради това, което си написал.
Учиш го от телевизията. – Но всички гледат телевизия!
Освен теб.
Къде отиваш? – Махам се оттук.
Не те ли е грижа, че синът ти избяга?
А че написа онези мръсотии?
Добре. Не казвай и дума занапред!
Много лошо влияеш на Ма Дон.
Добър пример му даваш, няма що!
Ма Шан, наистина нямаш срам!
Полицай и баща да шепне името на жена!
Нямаш никакъв срам.
Не е вярно... – Как не! Ясно те чух.
Каза го няколко пъти: Ли Сяомон, Ли Сяомон...
Случи се нещо. Не ти казах, за да не те разстройвам.
Да ти кажа ли? – Не искам да го чуя.
Уж работиш извънредно, а ходиш при онази жена!
Знам, че сте били любовници.
Опитвам да си спомня дали и тя беше на сватбата на сестра ми.
Разбира се, че беше! А ти беше пиян.
Тя така се разтревожи, че те откара у дома.
Ли Сяомон ли ме докара?
Никой не ми каза!
Тръгвам.
Ма Шан!
Ма Шан.
Имам много работа за вършене.
Може да не съм добър съпруг,
може да не съм и добър баща,
но не съм ти изневерил.
Никога!
Момичета, хубави момичета...
Спрете! Репетирайте, докато се получи!
Повтаряйте думите! Започвайте!
Какво има?
Знаеше ли, че Ли се върна? – Да.
А че е била на сватбата? – Да.
И ме е откарала у дома? – Да.
Защо не ми каза? Защо ме излъга?
Кога те излъгах? Не си ме питал.
Сега те питам! – Нали ти казах?
Защо изтри името й от списъка с гостите?
Не искам да отговоря.
Защо да ти казвам каквото и да е?
Кой си ти? Полицай ли си?
С униформа – да,
но без нея си никой.
Аз съм полицай в душата си.
Щом те видях сутринта, разбрах, че си в беда.
Но ти не сподели с мен.
Да не полудяваш?
Кажи ми какъв е станало! Ще ти помогна.
Какво има? Кажи! Не се стеснявай от мен!
Пистолетът го няма. – Какво?
Няма го!
Защо не ми каза?
Виждал ли си го? – Не съм.
За какво ми е пистолет,
когато съм толкова умен?
Ще ти го запиша. Изчезнал е пистолет.
Престани! Имаше три патрона вътре.
Ако е у престъпник, може да загинат трима!
Професионалист може да убие двама с един куршум.
Общо 6 трупа. Трима с един куршум прави девет трупа!
Какво правите, по дяволите?
Хубави момичета, няма що!
Но момичета като вас не вземат нещо, което не е тяхно.
Снощи е станало нещо ужасно.
Ако сте взели нещо чуждо на сватбата,
веднага го върнете. Ще получите награда.
Ако скриете нещо, полицай Ма ще ви арестува.
Ясно?
Не задаваш правилните въпроси.
Защо Чън Дзюн да изтрива името на Ли от списъка?
Знам по-добре от него.
Не питай него, питай мен!
Ли Сяомон, нали? – Да.
Бих изтрил всички имена на негово място.
Защо? – Причината не е важна.
Ли Сяомон си е Ли Сяомон,
Ма Шан си е Ма Шан, аз съм си аз и така нататък.
Знам. – Какъв човек е тя?
Не си я обичал, съблазнила те е,
а когато си се влюбил, е отишла при друг.
Едно е ясно. Да не говорим за Ли Сяомон,
да говорим за оръжието!
Снощи тя е била в колата...
Знам, че е била в колата. – Не би могла да вземе оръжието.
Не седеше до теб.
Седеше зад теб.
Кой седя до теб? Аз!
Но не бих могъл да го открадна, защото шофирах.
После открих нещо много важно.
Видях го със собствените си очи.
Сега разбираш ли защо името й е било изтрито?
Интересува ме само защо откраднаха оръжието ми.
Причината ли? Всеки има мотив.
Всеки гост на сватбата има мотив.
Затова са забранени оръжията в тази страна.
Дори ти имаш мотив.
Защо да крада пистолета си? – А защо не?
На мястото на шефа ти бих заподозрял първо теб.
Пистолетът липсва от 24 часа.
От опит знам,
че за да разгадаеш мистерията, ти е нужна една дума.
Коя? – Търси!
Аз съм. – Братко, какво правиш тук?
Тихо. Имам специална задача.
Какво правиш? – Дойдох да помогна.
Това е за пръв път.
Слушай. Полицаите са навсякъде.
Трябва да ми съдействаш, че ако почнат да стрелят...
Добре. Ще съдействам.
Имат ли пистолети хората вътре? – Пистолети ли? Не съм виждал.
Май нямат. – Не ме лъжи! Имат ли оръжие?
Наистина не знам. Може би не ми казват всичко.
Знам само, че е незаконната фабрика за алкохол е на Джоу.
Той има ли оръжие?
За какво му е? Сигурно няма.
Върни се вътре и разбери дали имат оръжия!
Добре, но как ще разбера?
Разбра ли? Върви!
Къде беше? Да не ходи чак до Америка?
Ела насам!
Има проблем. – Какво има?
Чух стъпки, а после гърмежи.
Става нещо.
Дали е бандата на Уан Сяопин? – Може би.
Зареди оръжията! – Какви оръжия?
Твоите оръжия! – Луд ли си?
Защо мислиш, че имам оръжие? – Нямаш ли?
Хайде! Дай им тези пари и ги задръж вън. Бързо.
Братко?
Крадец!
По-бързо! Не спирай!
Какво искаш от мен?
По-бързо! Защо се бавиш?
Какво искаш от мен?
Продължавай!
Моля те, остави ме!
Нали ме настигна?
Продължавай!
А ако ти дам чантата?
Задръж я!
Братле, вземи я! – Дръж си я!
Какво правиш? – Уморен ли си?
И питаш! Направо съм скапан.
Братко! – Какво друго открадна?
Нищо, беше ми за пръв път.
Открадна ли оръжие? – Какво?
Откъде знаеш, че имам пистолет? – Моят е.
Какво? – Пистолетът е мой!
Не е твой! – Мой е!
Не е твой! Аз го откраднах.
Как посмя да откраднеш пистолета ми?
Луд ли си? Назад!
Не мърдай! – Дай ми пистолета!
Вече съм убивал.
Не ме карай да го правя!
Внимавай! – Дай ми го!
Тук пътят свършва.
Не ме принуждавай!
Ще те убия!
Ще стрелям! Едно!
Две!
Три!
Ама той не е истински!
Не е истински!
Изглежда такъв. Досущ прилича на истински пистолет.
Имам въпрос. – Какъв?
Защо не си уморен? Кажи ми! Въртиш педалите като спортист.
Чу ли ме да пея?
Пея ли, не се уморявам.
И ако пеех, нямаше да ме хванеш?
Не знаеш моята песен. С друга песен не става.
И коя е тя?
Защо питаш? Ще бягаш ли?
Не, само питам защо не се умори.
Ти открадна чантата, не аз.
Защо не се уморявах, когато крадях преди?
Знаех си аз, професионалист си.
Да вървим.
Сложих детето да спи.
Остани при мен.
Списък на гостите на сватбата
Какво има? Извинявай.
Наистина съжалявам.
Имаш проблем. – Нямам проблем.
Напротив, имаш. – Нямам.
Винаги съм усещала,
че не ме обичаш. – Не е това. Пистолетът...
Не лъжи! Видях го. – Не този пистолет.
Служебният го няма. – Така ли?
Значи си загазил. – Да.
Кога го изгуби? – Не знам.
Ще те уволнят ли?
Не се бой! Всичко ще е наред.
Ще намеря решение.
Заспивай!
Заспивай!
Аз... ще ти се реванширам.
Ма Шан.
Да ти помогна ли да се измиеш? – Не, благодаря.
Да те изчакам ли? – Не. Лягай си!
Бикините й са здрави. Но има следи от борба.
Има одрасквания по ръцете.
Прилича на огнестрелна рана. Смъртта е настъпила скоро.
Ма Шан? Ти ли си?
Аз съм Сяомон. Върнах се.
Къде беше снощи? – Бях си у дома.
Сигурен ли си? – Никъде не съм ходил.
Ма Шан, арестувам те. Стреляно е с 54 милиметров пистолет.
Ти си единственият заподозрян.
Чичо Чън каза да ти донеса тази книга.
Мълчи! – Знам всичко.
Опитваме се да ти помогнем.
Всеки знае, че си изгубил пистолета си.
Не е изгубен, а откраднат. – Не се бой!
Ще ти помогнем. Има нови улики.
Искам само да ти кажа да използваш времето тук
и да прочетеш книгата. Ще ти е от полза.
Искам нещо от теб. – Какво е то?
Щом излезеш, никога да не ме биеш.
Никога! Чу ли? – Чух те.
Добре.
Да вървим.
Не си опомням...
Излизах ли снощи?
Снощи ли? Снощи...
Нямаше те в леглото по едно време.
Къде ходи?
Не съм я убил!
Ако я бях убил, нямаше да дойда тук.
Не ми ли вярвате?
Не съм я убил.
Никого не съм убивал.
Не съм я убил!
Гръм да ме удари, ако съм я убил!
Големи бури има тази година.
Големи бури...
Големи бури...
Големи бури има тази година.
Погледна ме странно,
сякаш видя нещо зад мен.
После каза...
Защо водиш някого с теб? – Не, сам съм.
Тя се засмя.
Погледна зад мен и се засмя.
Шегуваш се. Двама сте. – Насочи пистолет към нас.
Не го познавам.
Насочи пистолет към нас.
Не знаех по кого ще стреля.
Избърши се! Видя ли лицето му?
Не много ясно, но съм сигурен, че ще го позная.
Сигурен ли си? – Да.
Добре.
Той ли е?
Той е!
Сигурен ли си?
Това е Ма Шан. Не е той. Онзи беше по-нисък и по-слаб.
Познавам Ма Шан. – Свободен си.
Как беше убита? – Един мъж я уби.
Не е дошъл за нея, а за теб.
Не го познавам. За нея сигурно бе дошъл.
Нямаше я много години. Може би е имала враг.
Беше само една...
Кучи син! – Ма Шан! Успокой се!
Така ли стреля той? – Да.
От такова разстояние ли? – Да.
Тя застана пред куршума.
Глупости! – Лъжеш!
Кълна се, че не лъжа. Ако не вярвате...
Аутопсията и уликите доказват,
че е стреляно от много близко разстояние.
Куршумът е минал под 45 градуса наклон
и се е забил на 3 см в пода.
Ако стреляш от 3 метра с такъв пистолет,
знаеш ли какво значи това?
Какво?
Че куршумът ще бъде в тялото ти, а не в пода
и ще си мъртъв.
Съжалявам.
Бях в шок и не помня.
Прав сте. Не беше пред мен,
а тръгна към него.
Застана пред пистолета.
Ли Сяомон!
Джоу Сяоган... Вместо теб ли умря тя?
Не!
Ти си я убил! – Не!
Имаше драскотини по ръцете.
Блъснал си я към него
и е поела куршума, предназначен за теб.
Така ли е, или греша?
Изведете го!
Върви!
Господине, имам молба. – Каква?
Забранете му да напуска града.
Защо?
Ако остане, остава и пистолетът.
Заради теб днес не отворих ресторанта.
Не сме мигнали, разследваме улучилото се.
Проверихме всички присъстващи на сватбата, но нищо.
Едно нещо е сигурно – куршумът е от твоя пистолет,
но не си стрелял ти. – Невинен си.
Човекът е искал да убие Ли. – Не Ли, а Джоу!
А, да. Правилно.
Убиецът може да е от друг град или дори друга държава.
През войната те предпазих.
Иначе нямаше да притежаваш ресторанта.
Нищо не открихме. – Едно е сигурно.
Ти си невинен.
Куршумът е от твоя пистолет...
Спасих ти живота.
Пуснали са те, Ма Шан. Знам, че си невинен като мен.
Обвиниха ни несправедливо. Купих нещо за сигурността ти.
Били сте се заедно с брат ми.
Трябва да ми помогнеш.
Брат ти беше герой, а ти си черната овца.
Ужасно е! Аз ще съм следващата жертва.
Като полицай трябва да ме защитиш. Ще те следвам навсякъде.
Ли пое куршума, предназначен за теб. Същото ли да направя?
Ма Шан!
Братле...
Изпикай се, ще почакам.
Няма да ти губя времето. Ще те чакам.
Чакай ме, Ма Шан!
Купих ти предпазна жилетка. Ще ти осигури безопасност.
Чакай ме, Ма Шан!
Купих две жилетки. Едната е за теб.
Купих я специално за теб.
Сега ти си големият ми брат.
Приятелството е най-важно в живота.
Пробвай я!
Купих я за теб.
Ще забавиш ли крачка? Не мога да те настигам.
Чакай ме, Ма Шан!
Страхливец! Носиш жилетка.
Съблечи я!
Хайде!
Кучи син!
Мръсник такъв!
Ли Сяомон умря по твоя вина.
И Ма Шан ли искаш да умре?
Оставете ме! Невинен съм.
Ние тримата с брат ти бяхме много близки във войната.
Брат ми умря на бойното поле.
Брат ти беше герой, а ти си едно лайно!
Оставете тухлата!
Кажи им да ме пуснат!
Кажи ни истината, иначе не можем да те спасим.
Какво да ви кажа? – Имаш ли незаконна фабрика?
Кучи син! – Нямам незаконна фабрика.
Тръгвай, Ма Шан! Това не те засяга.
Не ме оставяй, Ма Шан!
Тук е, сержант.
Това ли е фабриката? – Да.
Това ли е? – Тук трябва да е.
Но защо няма нищо? Кой ли е изнесъл всичко оттук?
Лъжеш ни! – Не лъжа, кълна се!
Не знам кой я е преместил. Не съм казал на никого, че идвате.
Ако лъжа, да ме покосят двата куршума!
Кажи ни с какво се занимаваш
и с кого работиш, иначе няма да намерим врага ти!
У него е пистолетът
и не го ли намерим, той ще те открие.
Всичко ви казах. – Това са лъжи. Пещерата е празна.
Нужно е доказателство.
Не можем да те обвиним без него.
Такива са правилата.
Разбери, опитваме се да ти спасим живота.
Въпросът е на живот и смърт.
Ако кажа всичко, ще имам ли неприятности?
Ще са по-големи, ако не го направиш.
Пистолетът с два куршума е у онзи.
Да дойда ли довечера у вас да поговорим?
За какво говорите?
Не се бой!
Искам да те попитам нещо.
Питай.
Много ли скърбиш за Ли?
Да.
Прости ми. Не бива да ревнувам.
Има ли патрони в пистолета?
Останаха два.
Ще имаме ли неприятности?
Невъзможно. Няма да го позволя.
Не очаквайте похвала, задето открихте фабриката.
Трябваше да откриете пистолета, но къде е той?
И представа си нямате.
Що за полицай е, щом си губи пистолета?
Предупреждавам ви!
Не го ли откриете, ще ви отнемем наградите
и ще изгубите поста си.
Джоу Сяоган трябва да остане. Той е примамката.
Вземете обяда си! – Няма да ям!
Тук съм да работя, а не да ям.
Не върнем ли пистолета, няма да хапна повече!
Утре трябва да е на бюрото ми.
Не е ли там, никой няма да яде!
Слушам!
Не го вземай присърце! Знам на какво си подложен.
Здравейте, полицай Ма.
Къде е класната стая на Ма Дон?
Ето онази е.
Дайте ги на Ма Дон.
И тези...
Това е за жена ми. – Добре.
Заминаваш ли? – Какво?
Заминаваш ли? – Да, по работа.
Здравей.
Върви оттук дотам и оттам дотук. Разбра ли?
Да. – Върви!
Това ли е? – Пак!
Още ли?
Седни!
Сега си върви! – Да си вървя? Никъде не отивам.
Краката ме болят. Искам да остана.
Можеш да напуснеш града. – Така ли?
Да. – Сериозно ли говориш?
Да.
Кога мога да тръгна? – Веднага.
Сега ли! Много благодаря.
Трябваше по-рано да стане.
Ма Дон, къде отиваш?
Отивам си. Махам се оттук.
Един билет до Да Гуанчун.
Остана още един патрон.
Да. Остана още един патрон.
Искам да застрелям Джоу. Разменили сте си местата.
Той трябва да е у вас. Ще го убия.
Дай ми го! – Не!
Върни ми го! – Не!
Върни ми пистолета! – И дума да не става!
Няма да стане!
Къде е Ма Шан? – Взе дрехите ми и избяга.
Няма да ти го върна. Ще го убия!
Той е у вас. – Пистолетът ми.
Гарантирам ти, че ще го убия. На 100 процента!
Той е у вас! – Върни ми го!
Ще го убия за благото на всички в града.
Ти си добър човек. Но той заслужава да умре.
Върни ми оръжието! Не мърдай!
Дай го!
Откъде взе друг пистолет?
Ще ти го върна след малко, първо ще го убия!
След 20 мин. го връщам.
Ще стрелям! – Трябва да го убия!
След 20 мин. ще ти върна оръжието.
Върни се!
Вътре вече няма патрони!
Дай ми твоя пистолет!
Дай го!
Фалшив е! Как е възможно?
Лиу, пелтек такъв... – Къде е ключът?
Нямам ключ. – Провали плана ми!
Исках да убия Джоу.
Джоу Сяоган!
Ще те убия в другия си живот!
Джоу Сяоган!
Кога го открадна? – Не го откраднах. Беше пиян.
Просто го взех, докато беше пиян. Не исках да убия момичето,
исках да убия Джоу. Защо да убивам момичето?
Г-н началник, открих пистолета и престъпника.
Фалшивият алкохол...
Той уби с него много хора, включително и мои роднини.
Нямам нужда от доказателства! Джоу Сяоган!
Превод Нели Цонева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©