3 Godfathers (1948) Свали субтитрите
В памет на Хари Кери
"Ярка утринна звезда на западния склон на небето..."
С участието на ДЖОН УЕЙН, ПЕДРО АРМЕНДАРИС
ХАРИ КЕРИ МЛАДШИ
УОРД БОНД, МЕЙ МАРШ МИЛДРЕД НАТУИК
ДЖЕЙН ДАРУЕЛ, ГАЙ КИЙБИ ДОРОТИ ФОРД, БЕН ДЖОНСЪН и др.
Музика РИЧАРД ХЕЙГМАН
Сценарий ЛОРЪНС СТОЛИНГС и ФРАНК С. НЮДЖЪНТ
по разказа на ПИТЪР КАЙН
Оператор УИНТЪН ХОК
Режисьор ДЖОН ФОРД
Напълни манерките, Хлапе. И не забравяй големия мех за вода.
Добре, Боб.
Пийт!
Това ли е мястото? – Това е.
Къде е банката? В този забутан край? – Мен ли питаш? Не знам.
Последният път, когато бях там, нямаше нищо – нито банка
нито железница. Имаше малка пивница
и най-красивото момиче – Хосефина, свиреше на китара.
Ще обираме банка, няма да търсим стари приятели.
Да, знам. Но ми се щеше да крадем крави.
Размисли ли, Хлапе? – Не и аз.
Добре си помисли. Не искам да те взимам с мен.
Не е като да отмъкнеш няколко крави.
Решил съм, Боб, и няма да се откажа.
Не, няма да се откажа.
Виж, Хлапе, границата е там, само на 60 мили.
Защо не офейкаш? Ще дойдем и ние. Обещавам ти.
Няма да се откажа.
Тогава запомни. Само ще пазиш конете. Никакви стрелби.
Кравите поне не отвръщат на стрелбата.
Яхвайте конете.
Гр. Уелкъм, Аризона /Добре дошли в Аризона/
Много дружелюбно от тяхна страна.
Ясно защо не го разпознах.
Сменила му е името. Преди му викаше "тарантула".
Голяма буболечка с крака.
"Добре дошли" е по-любезно. Нали, Хлапе?
Предполагам, че е така.
Би. Суит /Бъди мил/
Бъди мил.
Да, аз съм Суит. Мен ли търсите?
Не, съседе. Любуваме се на табелката ти.
Много хубаво име, Би Суит.
С говедарите ли дойдохте, момчета?
Не, само минаваме оттук по малка работа.
Говеда?
Говорихме малко за това.
Какво има, човече? – Нищо, господине.
Пърли, ела да закусиш.
Пърли /перличка/ Суит? Това се вика хубаво име!
Само тя ми вика така. Всички ми викат Бък. Бък Суит.
Не знаех, че имаш посетители. – Приказваме си с тия каубои.
Мамо, защо не ни донесеш кафе?
С най-голямо удоволствие.
Не само името ви е хубаво, г-н Суийт.
Имате и много хубава съпруга. – Благодаря. Малко поостаря,
но беше най-добрата танцьорка в цялата област.
Бас държа, че не си й отстъпвал в танците.
Умеех малко и аз. Защо не запалите, момчета?
Не, трябва да тръгваме. – Ако търсите работа,
ще намерите повечето каубои при банката.
Къде е това? – Малко по-натам по улицата.
Пийнете малко горещо кафе. Знам, че сте яздили дълго.
По шапките личи, че сте от Тексас. – Да, от Тексас сме.
А и носите мушами. В този край не вали много.
По пътя "Стария мормон" ли дойдохте? – Да, госпожо.
Не сте използвали много вода. Мехът ви е пълен.
Срещнахте ли моята племенница и съпруга й?
Те идват от Нов Йерусалим. – Не, госпожо, не сме.
Не разбирам как сте ги подминали. С фургон са, чакаме ги за Коледа.
Сутринта Пърли ходи в планината и отсече голяма елха.
Дали е изпуснал отбивката при Терапин Танкс?
Типично за него. Не познавам по-некадърен от него.
Само свещеник не е бил.
Не трябва много ум да дойдеш от Нов Йерусалим до Уелкъм.
Ако я е подминал, няма да пристигне. – Още една чаша?
Не, благодаря. Явно слагате яйчени черупки, както правеше мама.
Точно така. Откъде си? – От Абълийн.
Как се казваш? – Казвам се Уилям,
но всички ми викат "Хлапето от Абълийн".
В училище сигурно са ти викали "морковена глава".
"Тухлена глава", госпожо. – Така ли? И на мен.
Благодаря, че се отбихте, момчета. – Кафето беше много хубаво.
Много хубаво, госпожо. – Благодаря много, госпожо.
Радвам се, че се запознахме, госпожо. – Благодаря, синко.
Е, Пърли, благодаря.
Желая ти хубава реколта от ябълки наесен.
Може би ще се видим, момчета.
Ама наистина сте най-приятната гледка.
Изпреварихте ме, госпожице.
Имах предвид всички ви. Изтокът ужасно ми омръзна.
Последните две години бях на изток в Денвър, Колорадо,
затворена в училище с пансион.
Любима гледка ми е всичко, което седи върху кон.
И това мексиканско седло! – Виждаш ли, Боб?
А какво е прекрасното ви име, сеньорита?
Баща ми е управителят на банката. Толивър Лейтъм.
Сигурно имате работа с него. – Така възнамеряваме, госпожице.
Руби, момичето ми!
Добре дошла. Добре дошла в Уелкъм!
Добре дошла у дома, г-це Руби.
Помни, Хлапе, ти няма да стреляш.
Абълийн...
Издирвани крадци на добитък
Търси се Уилям Кърни (Хлапето от Абълийн)
Така си и помислих.
Истински разбойник.
Пийт, бързо на коня!
Боб, моля те...
Съжалявам, г-це Кръмли. – Какво има.
Малък обир на банка. Хайде, тръгвай!
Хайде, Хлапе! Качвай се!
Изтегляй се, Пийт!
Хванете бандитите! Не ги изпускайте!
Гръмни по тях, Пийт. Дръж се, Хлапе.
Отново, Пийт.
Стой.
Господи, шерифе, не ги улучи. – Не ми плащат да убивам хора.
Момчетата от Тексас здраво ще ожаднеят, докато намерят вода.
Обратно в депото, Кърли. – Депото?
Да, депото. Жп депото.
Дий.
Лошо ли си ранен? – Не, но кръвта тече като на прасе.
Недей да говориш, Хлапе.
Пустият му Пърли...
Да знаете, че нарочно го е пробил.
Отпий хубаво, Хлапе.
Стига толкова.
Е, момчета, вдигнете дясната ръка.
Като шериф на област Аризона
ви назначавам за помощници, за 3 долара на ден, за да намерите...
Внимавай с тези мулета! – Правя каквото мога. Хайде, идвай.
Разтоварете конете. – Дайте ги тук.
Хайде, Кърли, закъснявам!
Кърли, давай мулетата. – Докъде бях стигнал?
Бък, мислех, че ще са по 5 долара на ден.
Не харча лесно пари от данъци. По 3 и то ако ги намерите.
Закълнете се да прилагате закона. Кажете "заклевам се".
Заклевам се. – А така.
Да потеглям ли, Бък? Вече закъснях с 8 часа.
Спокойно, Люк. И ние ще сме на влака.
Шерифе! – Да, г-н Лейтъм?
Няма ли да са повече хора? Банката не може да рискува
бандитите да избягат. Ще бъде лош пример.
Не искам да се терзаете, г-н Лейтъм, но щом това ви притеснява...
Момчета, г-н Лейтъм обяви награда.
100 долара – живи или мъртви, за всеки заловен.
Благодаря, г-н Лейтъм! – Ще ги имате за по 100 долара.
Успех, шерифе!
Пийт, дай на Хлапето глътка вода.
Пий, Хлапе. Ще има много, стигнем ли резервоарите Мохаве.
Ето ги, момчета. Ето ги резервоарите Мохаве!
Вода, Хлапе!
Вода!
Хиляди литри вода.
Резервоари Махаве
Ще ти стане много по-добре, много по-прохладно,
щом ти промием рамото. Хайде, Хлапе.
Леле, ще се съблека гол,
ще се изкатеря и ще се гмурна в резервоара чак до дъното.
И няма да изплувам! – Майко мила!
Човек да е жаден колкото мен – дай му само вода, за да я утоли.
Така че, наздраве, приятели.
Залегнете.
Няма никакви следи.
Не означава, че не са наблизо. Отваряйте си очите.
Да, Бък. – Правете както ви казах.
Двама ще са будни, третият ще спи. Няма да нападнат двама.
Нека само опитат. – И не бъдете небрежни.
Бен, дай ми картите от джоба си.
Не плащам да играете цял ден на сянка и да се оплаквате, че е малко.
Да го пускам ли, Бък? – Пускай го, Люк.
Тръгвай, Джейк!
Гадни копелета! Да ги нападнем.
Револвери срещу уинчестъри?
Нагледах се.
Онзи Пърли – тенекиената звезда,
доста по-умен е, отколкото мислех. Да огледаме нещата.
Оттук дойдохме. Уелкъм.
Жп линията се вие и прави завой при резервоарите Мохаве, където сме.
После изчезва пак на югоизток.
Тук е границата с Мексико. 50 мили. – 60.
Тъй да е. И чешитът Пърли започва да си играе на дама с нас.
Преценил е, че ще дойдем насам и е прав. Най-близката вода е.
Скача и разполага помощниците си. Нямаме вече вода.
Смята, че ще се упътим към Апачи Уелс. Нали?
Качва се на влака и потегля нататък. Ще седи и чака там.
Може и да е чак до Коледа, защото ние няма да отидем там.
Ще се върнем по следите си в Терапин Танкс.
Но това е на север. – Ще си вземем вода.
Ще се окопаем в боровите гори, докато Хлапето се почувства по-добре.
И докато шерифът седи и на задника му никнат мазоли,
ние ще отидем на изток, пресичаме жп линията и минаваме границата.
Добре, но откъде ще вземем вода?
Струва ми се, че с теб ще издъвчем доста кактуси,
ако изобщо намерим. Ще дадем манерката на Хлапето.
Хайде, Хлапе. Ставай.
Качвай се.
Какво правиш? – Ездата ми омръзна.
А и не ми струваше нищо. Получих го с коня.
Вятърът става горещ.
Да. В моята страна го наричат "Сантана", заради облаците прах,
които следвали конницата на знаменития ген. Сантана.
Да идем в онази клисура.
Хлапе, добре ли си?
Рамото ми. Пулсира.
Може ли малко вода, Боб? Моля те? – Да, Хлапе.
Пий бавно.
Стига толкова.
Къде сте вързали конете?
Вързах конете за храстите,
но дяволите сигурно са дошли нощес и са ги развързали.
Боже мой Какво съм сторил да го заслужа?
Винаги съм бил добър. Тъй е, като реших да дойда тук,
в тази земя, с тези двама глупаци.
Хайде, млъквай! – Какво сторих, та съм с тия идиоти?
Май ще трябва малко да походим.
Е, какво чакаме?
Пърли Суит, какво дирите тук? – Здравейте, г-це Флори.
Да са минавали оттук трима и да молят за вода?
Ако са мъже, нямаше да се налага да молят за нищо.
Хайде, Кърли, изкарай добитъка.
Нямаме време. – Старая се, шерифе!
Хайде, Кърли, живо!
Чакай малко! Какво толкова се вълнуваш?
Не се вълнувам. Помогнете, момчета.
Гласите се да поостанете ли?
Божке! Истински коледен подарък е. Цяла сюрия мъже!
Как е братовчедка ми Кери Лу? – Жива и устата. Хайде, Кърли!
Е, тя губи, аз печеля.
Наоколо няма жива душа да ме чуе, откакто котката избяга.
Бас държа, че е бил котарак. – Може ли да потеглям, Бък?
Закъснях с 16 часа и 29 минути. – Потегляй, Люк.
Качете това, момчета. – Потегляй, Джейк!
Ето я там водата!
Много вода.
Какво има?
Чухте ли нещо?
Прикривай ме, Пийт.
При резервоарите положението е скапано.
Не са пресъхнали, нали? – По-лошо от това.
Фургонът е на заселници.
Мъж и жена му. Дошли са от Нов Йерусалим.
Стигнали са до резервоарите, но водата е била малко.
Г-н Новозаселник не е имал достатъчно ум да изкопае пясъка,
да седне и да изчака ямата да се напълни.
Напротив. А и не обича да държи лопата.
Сложил е пръчка динамит, за да подкара водата.
Ама че глупак! – Затова е натикал динамит.
Късмет е имал, че не се е взривил.
Де да беше. – Да, но не е.
Извадил е от употреба Терапин Танкс завинаги.
Спукал е гранитното дъно на ямата и е разбил стените й.
Резервоарите са сухи. И ще останат такива.
Може да вали проливно тук, докато стана вярващ,
но резервоарите никога няма да задържат и капка вода.
Глупавият новак сигурно е мъртъв. Но ще продължи да убива хора.
Хората ще идват тук, разчитайки на вода.
До 5-6 години ще има десетина скелета край разбитите резервоари.
Но това не ме ядосва и наполовина, колкото другото, което е сторил.
Оставил е животните си да излижат замърсената локва под резервоарите.
Пощръклели са. Хукнали са нагоре в каньона да търсят вода,
а той – веднага подир тях.
Това – преди четири дни. Още не се е върнал.
Няма защо да губим време в догадки или да го съжаляваме.
Нямаше да е толкова зле, но е зарязал жена си сама.
Да, там е в момента.
Имала е малко вода и не е било толкова зле до вчера.
После се е предала.
Било й е много тежко сам-самичка.
Хубава жена, 28-30-годишна може би.
Прекалено хубава за този, за когото се е омъжила.
Но и това не е най-лошото.
Не.
В никакъв случай.
Ще има бебе, и то сега.
Аз съм корав човек, ужасно корав,
но там не се връщам!
Пийт, ти трябва да отидеш. Трябва да й помогнеш.
Сигурно знаеш нещо за тези неща. Знаеш, нали?
Не беше ли женен за жена до Рио Браво?
Тя не ти ли роди деца? – Да, Боб. Роди ми.
Но нали знаеш... индианките са различни.
Бог, нашият господар,
им казва какво да правят с бебетата, как да ги раждат.
Но жена от нашите...
Бедната. – При сестра ми бяха всички съседи,
докторът, хубави бели чаршафи... – Пийт, не се измъквам.
Просто размишлявам върху случая.
Пийт, моля те...
Кой си ти?
Сеньора...
моля ви, не се плашете от мен.
Дойдох да ви помогна.
Няма смисъл, Хлапе.
Единствената вода, която ще имаме, е тук.
Кактус.
Не е най-вкусната вода, а и ще трябва да почакаме.
Но май сега имаме доста време.
Да, Пийт? – Сега ми трябва вода.
Дай му я, Хлапе. – Как е тя?
Не знам. Първо е бебето й. – Хайде, да изстискваме кактуси.
Иска да ви види...
Да ни види всички.
Роди ли... – Момче.
Не ви виждам.
Вие сте онзи, който ме намери. – Да, госпожо.
Как се казвате? – Робърт, госпожо.
Робърт Хайтауър.
Уилям Кърни, госпожо. Радвам се, да се запознаем.
А ти си Пийт. Бог да ви поживи.
Да, госпожо. Педро Енкарнасион Аранго и Рока Фуерте,
на ваше разположение, госпожо.
Ще спасите ли бебето ми?
Да, госпожо, ще го спася.
А аз ще помагам. – Аз също, госпожо.
Бедното ми синче.
Ще бъдеш сам-самичък на този свят, когато майка ти те напусне.
Нали, милото ми?
И ужасно ще ти липсвам.
Няма да има кой да те завива нощем.
Никой няма да те учи на молитвите.
Няма кой да те целува там, където те боли,
когато паднеш и се удариш.
Няма да има с кого да споделиш тайните си.
Искам... всички вие
да бъдете кръстници на детето ми.
Ще се съгласиш, нали, Боб Хайтауър?
И вие, Бил Кърни и Педро? Обещайте ми.
Съгласен съм, госпожо.
Да, госпожо.
За мен ще бъде чест, сеньора.
А името му...
Ще го кръстя Робърт...
Уилям Педро...
Хайтауър.
И когато стане хубав, голям, смел мъж, като кръстниците си...
му разкажете за майка му,
която толкова искаше да живее
заради него.
Повдигнете го, моля ви.
Нека целуна бебето си.
Става тъмно.
Сигурно се движим...
Робърт Уилям...
Хайде, Хлапе. Давай.
Това ли е всичко?
Това са всички думи, които знам, Боб.
Тогава, амин.
Така е. Колкото повече мисля за едрия мъж с тексаската шапка,
толкова повече му се възхищавам. Побързай, Кърли!
Бързаме, Бък.
В ареста ще му давам да яде от готвеното на мама.
Ще играя шах с него. Уверен съм, че е доста добър.
Внимавайте тук, момчета. Хайде, внимавайте.
Конете са готови.
Има логика той да е поел на юг, към резервоарите Мохаве.
Трябва да сме там преди него, два коня носят трима човека.
И не мисля, че е глупак да се впусне срещу трима с уинчестъри.
Затова смятам, че следващият му ход
е да мине оттук за Апачи Уелс, където сме сега.
Неприятно ми е да призная, но ме надхитри.
Може да са загинали в пясъчната буря. – Не и той.
Може да са поели към Доби за насам.
Не, много е далеч, както и Дос Ерманас.
Все някъде са отишли, Бък. – О, да. И то много умно.
Върнал се е по следите си
и се е укрил тук, при Терапин Танкс, и там ще отидем.
Няма да губим време. Да идем да го приберем.
Добре, Бък. – А вие си отваряйте очите.
Помнете наградата. – Добре, Бък.
Кажи на братовчедка ми, че ще се отбия около Нова Година,
може би с нов съпруг.
Мамка му, Бък, искаме да дойдем с теб!
Ще е доста по-безопасно.
Май първо трябва да изкъпем Робърт Уилям Педро.
Да го къпем? Не го предвиждах. Мислех как да го нахраним.
Съгласен съм да го изкъпем във вана.
Рано или късно трябва да го почистим.
Но той е толкова мъничък, Боб.
Няма да изхаби много вода. – Ще се побере в тази тенджера.
Щеше ми се да изкара няколко дни без къпане.
Не разбирам много от бебета,
но малкият Робърт ми се вижда доста чистичък.
Не попита ли майка му? – Мислиш ли, че ще я подлудя
с глупави въпроси?
Според мен, господа, къпането е последна грижа на малкия Робърт.
Робърт Уилям. – Робърт Уилям Педро!
Трябва да яде и да е облечен не в тази кърпа.
Направо ще му смъкне кожата. – Когато майка ще има бебе,
тя приготвя разни неща. Шие му хубави дрешки
и му плете красиви дреболии.
Може да има нещо за кръщелника ни в сандъка отзад.
За бебето
Била е грижовна майка.
Направила е много хубави неща за бебето.
Не ме зарязвайте сам! Колко още ще се бавите?
Едва ли се очаква да ходи с тези неща.
И това няма да му го обличаме.
А това е нещо ценно. Консервирано мляко.
Това гъсто нещо не става дори да го сипеш в кафе.
Нали не е смятала да го пои с кафе?
Това е за Педрито, когато се гласи
да дрънка на китарата си под балкона на някоя сеньорита.
Боб, ето това е. Д-р Мийчъм "Грижи за бебето".
Виж какво казва докторът за къпане на новородено.
Ето ти Библия.
Библия.
"Къпане на бебето.
Трябва да бъдете много грижовни
при изпълнение на тази най-важна част от бебешкия..."
Тук има дума, която не искам да я кажа пред бебе.
Кажи я по букви. – Т-О-А-Л-Е-Т.
Тоилет? – По дяволите, какво е "тоилет"?
Това е... Не знаеш ли?
Предполагам, че Робърт няма "тоилет" в бойната готовност.
Не, сеньори. "Тоилета", не е лоша дума.
"Тоилета" е малка ваничка от зелена ламарина.
Колкото ръката ми е. Струва две песо.
Стигнем ли в града, купуваме най-хубавия зелен "тоилет".
Помни, Пийт. Карай натам. Какво казва още докторът?
"Първото къпане не бива да се прави,
докато бебето не стане на една седмица."
Болен пор да имах, нямаше да повикам тоя д-р Мийчъм.
Седмица без къпане? Това може за голямо момче,
което не трябва да се къпе между гьоловете
или в града събота вечер, ухажвайки момичето си. Но за бебе!
Залагам сребърните си шпори, че докторът греши.
Я пак, Хлапе.
"Веднага след раждането, акушерката...
трябва да разтрие тялото на бебето със зехтин.
Или, ако няма зехтин,
с някаква чиста мас или мазнина.
Смазка!
Смазка. – Това ли?
Да, грес. Чакай малко.
Грес.
Кой ще го намаже? – Ти. Ти си главният тук.
Да, Боб, не звучи нормално, но го пише в книгата.
Изобщо не съм убеден.
Кръщелникът ни започна живота си доста опасно и без да го мажем.
Трябва да караме по книгата, Боб. – Така е!
Може да пази Педрито от протриване и пришки от седлото.
Пийт! С теб винаги сме били...
Не искаш ли... – Не, няма нужда.
Горкичкото...
Не говори мексикански край детето. Чу ли, Пийт?
Неусетно ще го проговори.
Трябва да го отгледаме с американски език, като на майка му.
Подай греста. Ще го издокараме.
Полека.
Дръпни му малко крачката. – Извади си пръста!
Боб, връзваш пелените сякаш е муле, което ще избяга.
Готово. Това е достатъчно.
Детето е нагласено и така ще остане.
Стига с този мексикански.
Не ти ли е добре, Хлапе?
Рамото ми пулсира.
След малко ще ти дадем две глътки вода.
Ще ти стане по-добре.
Виж какво още препоръчва докторът. – Храна. Яде.
Не, аз ще видя, Пийт. Ето го тук е.
"Хранене на бебето.
Най-добрият и сигурен начин е този,
който е осигурила природата." – Я повтори.
"Този, който е осигурила природата."
Това отпада. – Ето, това е успокояващо.
Съвсем успокояващо.
Докторът допуска, че има случаи, в които новороденото
може да вирее само на кондензирано мляко.
Тук имаме малко. – Шест консерви.
Май ще получиш храна, Робърт.
Робърт Уилям. – Робърт Уилям Педро!
Добре де – Робърт Уилям Педро, но ще бъдеш нахранен.
Дай консерва мляко и кибрит...
Боб! – Да, Хлапе.
Дай да го подържа.
Господи, мислиш ли, че ще можеш с тази ръка?
Дай да подържа кръщелника си. Само за малко.
Боб, благодаря, че ме взехте с вас.
Хубаво е това, което пее Хлапето.
У дома това се нарича "приспивна песен".
Пийт... – Няма нищо!
Хайде, Педрито. Време е да ядеш.
Давай. Хайде, човече.
Лапни го. Полезно е за теб.
Леле, нахвърли му се като пияница на празнично барбекю.
Още два часа и ще трябва пак да ги гласим за малкия Робърт.
Аз викам да тръгваме, Боб. Честно...
Лежи и си почивай, докато можеш.
Това е последният кактус. Свърши.
Пресметнах. Има не повече от три порции във всяка от шестте консерви.
18 порции общо. Вече изяде две.
Остават 16. Малкият Педро има достатъчно за четири дни.
Докторът пише малкият Уилям да пие на всеки 6 часа.
Така не остава много вода за нас – кръстниците.
За теб винаги има достатъчно, Хлапе. Ето, пий.
Доста глупости съм вършил, но няма да открадна водата на кръщелника си.
Жалко, че докторът не пише откъде да намерим вода в пустинята.
Книгата не е за това. Момент.
Може би, нашият Господ е казал какво да правим в Библията.
Недей, носи лош късмет! – Виждам го начертано
къде да намерим вода и къде да идем.
Може би пише да идем в Мохаве при комитета по посрещането.
Или в Апачи Уелс, където е Пърли.
Не бъди сигурен, че Бък Суит се помайва.
Трябва да се махнем веднага оттук!
Къде, дебела главо? На север в Кайро,
на североизток в Дамаск или на изток, към Нови Йерусалим?
60 мили или повече с Хлапето в това състояние?
А това дете? Не ми се слушат библейските ти приказки.
Щях да надхитря онзи шериф, ако го нямаше това дете.
Защо не ме спряхте, преди да обещая на жената?
Не искам да пусна дълга бяла брада в затвора в Юма.
Нека ми порасне брада до стъпалата
и плъхове от затвора да гнездят в нея,
но няма да наруша обещанието пред умиращата жена!
Кой е казал, че ще наруша обещанието? – Защо не убиеш малкия?
Хвърли го на койотите! – Хей, конекрадец!
Конекрадец? – Да, такъв си!
Не говори испански пред детето! – Видя ли, разрева бебето!
Ти го събуди! Не обвинявай мен!
Чуйте! Тук пише къде да отидем, както пише и за всичко случило се.
Не разбирате. Мислите, че всичко е случайно?
Че случайно сме дошли насам?
Че сме намерили майката, че сме й помогнали...
Младенецът в яслите... Звездата беше толкова ярка снощи.
Не говоря така, защото имам треска, Боб.
Мислиш, че имаме нещо общо със случилото се? Не, нямаме.
Колкото ти имаш общо, че хвърли книгата
и тя се отвори там, където четох.
Там пише къде да отидем сега.
Чуйте, ще го прочета. – Не, Хлапе.
Давай, ако така ще се чувстваш по-добре.
"И когато дните на пречистването бяха завършени,
според закона Мойсеев,
те вдигнаха детето и го занесоха в Йерусалим,
за да го покажат на Господ." В книгата си го пише – Йерусалим.
Нов Йерусалим. Виж, Боб, може би нашият Господ
не го е много грижа какво ще сполети обикновен крадец на говеда.
Но ако бях в игрален дом, щях да заложа на числото на детето.
Щеше ли?
Добре, хайде да не се помайваме.
Хлапе, аз и Пийт ще се редуваме да носим бебето.
Ще нося кръщелника си наравно с вас. Решил съм.
И това го има в Библията.
Имало е трима мъдреци, дошли от изток, нали?
Трима мъдреци. Аз съм единият.
Вярвам ти, Хлапе. Е, Пийт. Накъде е Йерусалим?
Ами натам е, Боб.
Не виждаш ли звездата?
Вижте, вода.
Не е вода, Хлапе. – Сол.
Солено езеро. Трябва да го прекосим.
Не. – Само мъничко, Хлапе.
Не ставай глупав. Пий.
Трябва. – Не!
Не биваше да ме насилва да пия, Боб.
Не биваше така, Пийт.
Прекосим ли равното, ще сме загърбили най-лошото.
Дай.
Какво правиш? – Ще е по-лесно да прекося пясъците.
Там теренът е много неравен.
Не смятам да стигна толкова далече.
Никак даже. Изобщо не смятам така.
Заведете конете си при резервоара. Първо напълнете бъчонките.
Наистина трябва, шерифе. – Ще го пресушат, Бък.
Кърли, огледай във фургона.
Бък, тук е имало жена.
Оставила си е роклите разхвърляни. – Какви са?
Едната е много хубава. Поизбеляла, но мека, като коприна.
Червена ли е? – Да, червена, със...
С малки бели панделки по деколтето?
Да, Бък.
Това е булчинската й рокля.
Четвърти юли.
Червено и бяло, носеше малко синьо ветрило.
Хайде, Кърли.
Запасили са се с вода,
а после са взривили резервоарите, обричайки ни на жажда.
Доста момчета обират дилижанси, банки и други неща.
Но някой да взриви водоизточник в тази пустиня,
значи е истински престъпник.
Да дадем на животните... – Не може.
А да си намокрим устата? – Не може.
Чухте г-н Лейтъм като каза 100 долара – живи или мъртви.
Добавям 50 долара. Искам да умрат.
Време е. Вода.
Пийт, ако хленча за вода...
няма да ми даваш. Обещай.
Обещай. – Обещавам, Хлапе.
137-и псалм.
Едно, три, седем. Чети, ако обичаш.
"Край реките на Вавилон...
поседнахме си ние
и плакахме
като си спомняхме Цион."
И арфите си на върбите окачихме.
Ако те забравя, о, Йерусалим,
десницата ми нека забрави сръчността си.
Как ще изпеем Божията песен
в непозната земя?"
Отче наш, който Си на Небесата...
Отче наш...
Сега си лягам да спя.
Моля се на Бог душата ми да спаси.
Ако умра...
преди да се събудя,
моля се на Бог
душата ми да прибере.
Бог да поживи мама и татко
и сестра ми.
Направи ме добро момче.
Амин.
Бедничкият...
Кога ще приготвим пак напитките
за Робърт Уилям?
Робърт... Уилям... Педро!
Мисля, че след около 50 минути.
Там, горе, ги дават лесно на Хлапето.
Бедното момче.
Отново е малко момче.
Счупен е. – Кракът ти ли?
Счупен е. Срам ме е. – Може би ще мога да го оправя.
Загуба на време. – Мога да направя носилка тип команчи
и да те тегля. – Загуба на време.
Оттатък планината е Нов Йерусалим. Ти ще стигнеш.
Кога пак ще яде малкият Педро?
След два часа и нещо.
Сбогом, приятелю.
Аз най-добре да продължа.
Май по-добре да ми оставиш пистолета си.
Заради койотите. – Добре, Пийт.
Койотите.
Съжалявам, че те нарекох конекрадец.
Няма нищо.
Присетих се какво е утре. Фелис Навидад.
Честита Коледа.
Честита Коледа, Пийт.
Отче Наш...
който Си на небесата...
отдели малко място
в Светата Си Земя
за бедния Педро.
Яхвайте конете. Да потегляме.
"... Към Йерусалим...
... вързано магаре и малкото му.
Развържи ги и ги доведи при мен."
Магаре, и малкото му.
Само опитай да откраднеш нечие магаре в тази страна!
Ще те обесят.
Само така, Хлапе.
Пей.
Пей приспивна песничка.
Тук приключва тя, кръщелник.
Това е краят на пътя, малки Робърт.
Робърт Уилям Педро!
Значи ще нарушиш обещанието си към умиращата жена?
Не мога повече да вървя. – Можеш, Боб. Какво пише в книгата?
Застани на колене, ленивец такъв!
Не можеш... Нямаш право да ме наричаш така.
Тръгвам.
А ти спри да говориш на мексикански пред бебето.
Престани, чу ли?
Справяш се добре, Боб. Много даже. – Разбира се.
Само си мисли за пивницата в Нов Йерусалим.
Да, мисля си за нея.
Чаша бира.
Голяма халба студена бира. – Да.
Пет халби изстудена бира.
Ще стигнеш. – Разбира се.
Пийт! Хлапе!
Честита ви Коледа. Честита Коледа на всички.
Налей ги, барман.
Мляко за бебето... и леденостудена бира за мен.
Я, бебе!
Обърни се, Тексас.
Обърни се и извади пистолета.
Пърли, дърт селяндурино...
Пипна ме.
Изглежда таткото на бебето
е много болен човек.
Уелкъм, Аризона
Тексас, не си чак толкова умен. Заседателите още ли ги няма?
Да, няма ги. Шефката каза да отивате.
Време е да запомниш, че тук има само един шеф.
Да, господине. И добави: "Яденето е сервирано."
Добро утро, Кери Лу. – Добро утро, Боб. Седни тук.
Благодаря. – Хората в съда казаха,
че си много хубав с новите джинси. – Благодаря, Кери Лу.
И особено с ботушите с пришитата звезда.
Да, много са удобни. – Дано пилешкото ти хареса.
Изглежда вкусно. – Малко сироп за царевичните кнедли?
Царевични кнедли? За мен май няма. – Имах само два мамула.
Добре, като знам какво е направил за малкия Бък.
Малкият Робърт.
Казах ти, че няма да търпи това име за малкия Пърли.
Името му е Робърт Уилям Педро Хайтауър.
Да, но докато съдът го промени. – Мамо!
Боб, пийни малко кафе. А и не ядеш много.
Апетит ли нямаш? – Угрижен съм.
Спокойно. Съдията може да не ти даде пълните 20 години.
О, не за това. Мога да ги изкарам на челна стойка.
Угрижен съм, когато вдигнах сутринта малкия Робърт. Отслабнал е.
Нормално е за новородени да отслабнат малко.
Не беше отслабнал, когато аз го гледах.
Не. Обсипваме бебчето с грижи.
Наше да беше, нямаше да го обичаме повече.
Мамо, стига вече.
Бъди сигурен в едно, Боб Хайтауър, няма да намериш по-добри ръце
да оставиш детето, от тези на Пърли и моите.
Така е, Боб. – Да.
Може. Понеже сте му чичо и леля – далечни роднини, така да се каже.
Видя ли, мамо? Знаех, че ще го каже. Правилно съм те преценил.
Я подпиши този документ – тук, до кръстчето.
Чакай малко. Какво е това?
Документи за осиновяване, естествено.
Не бързам да предам кръщелника си.
Ти каза, че сме далечни роднини. – Никога не съм...
Заседателите идват, Бък. – Как изглеждат?
Все едно носят ковчег на погребение.
Ваша чест, решихме, съгласно закона, че арестантът е виновен,
но при "убийствени" обстоятелства.
Преди да произнеса присъдата ти,
Робърт Мармадюк Хайтауър... – "Мармадюк" /име за куче/.
Пърли! /Перличка/
Желаете ли да кажете нещо?
Не, господине, май няма.
Няма ли?
Май в този случай имаме чудесен набор от смекчаващи вината обстоятелства,
занимавайки се изключително с бебе, което казвате, че е ваш кръщелник.
Мой кръщелник е.
А сега стигаме до въпроса за попечителството над детето.
Кой го получава и т.н.? – Ваша чест, ако съдът обича...
Да, знам. Молбата ви е тук.
Арестант, имате ли възражения шерифът и г-жа Суит
да вземат детето?
Ако имате предвид за постоянно, имам много възражения,
но ако е временно, то е друга работа. Стига разбира се да гарантират,
че ще му осигурят добро образование и други такива.
Какво точно имате предвид с това "други такива"?
Да го научат на здрав разум и уважение.
Да казва: "Да, господине", когато му говорят, и...
Това ми се струва приемливо. Съгласен ли си, Бък?
Да, Уайли, но мама и аз искахме малкия Бък за постоянно.
Да, искате, но няма да получите
малкия Робърт Уилям Педро за постоянно, Пърли.
И тъй, може и така да е, и т.н. И така нататък.
Робърт Мармадюк Хайтауър, във властта на нашия съд е
да ви осъдим на 20 години затвор.
Все пак, съдът може да склони да отложи присъдата неопределено,
при условие, че подпишете този документ,
отстъпващ кръщелника ви на шерифа и г-жа Суийт...
и още при условие, че кракът ви повече няма да стъпи
в град Уелкъм, област Аризона.
Обвинете ме в колкото искате престъпления, съдия. Няма да подпиша.
Няма да се отметна от думата, която дадох на умираща жена.
Точно това чаках да кажеш, синко.
Давам ти минималната присъда по закон:
Една година и един ден.
Съдът е затворен, барът е отворен. Барман, двоен бърбън, моля.
Адиос, приятелю. – Ще бъда ужасно добра с малкия...
Робърт Уилям Педро.
Довиждане, Боб. – Знам, че ще е така, Кери Лу.
Довиждане и успех, момче. Година в затвора
ще ти се отрази доста добре. – Благодаря, госпожо.
Чао, Боб. Успех!
Довиждане, Пърли, земеделецо. – Довиждане, Боб.
Моля те да се погрижиш за заместника ми.
Да си тръгне за дома от Юма. До сега не е напускал Уелкъм.
Добре, ще се грижа за него. Лично ще го кача на влака.
Г-н Хайтауър! – Г-це Лейтъм.
Благодаря за тортата Лейди Болтимор. – Радвам се, че ви е харесала.
Щеше да е доста по-лека без ножовката, която бяхте сложили.
Горд съм, че ще те возя, синко.
Може ли да ви пиша, г-н Хайтауър, и да ви наричам Боб?
Ще се гордея, ако грабнете писалката в ръка, г-це Лейтъм.
Превод Веселин Каменов
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©