Cattle Queen of Montana (1954) Свали субтитрите
и РОНАЛД РЕЙГЪН в американския филм
КРАЛИЦАТА НА ДОБИТЪКА ОТ МОНТАНА
Участват още ДЖИЙН ЕВЪНС, ЛАНС ФУЛЪР
АНТЪНИ КАРУЗО, ДЖАК ЕЛАМ, ИВЕТ ДЮГЕ, ЧУБИ ДЖОНСЪН и др.
Сценарий РОБЪРТ БЛИЙС и ХАУЪРД ЕСТАБРУК
Оператор ДЖОН АЛТЪН
Музика ЛУИС ФОРБС
Режисьор АЛЪН ДУОН
От сутрин до вечер караме стадата си чак от Тексас
и няма да спрем, докато не стигнем Монтана.
Баща ми купи имот в долината Бъфало.
И имаме само два дни да узаконим новия ни дом.
Ето ги, Сиера, последните свободни пасища.
В тази долина. Имам чувството, че ни се усмихва
сякаш се радва да ни види. – Така е.
Защо се притесняваше, татко? Успя ден по-рано.
Ще направим "77" най-хубавото ранчо тук.
Ще ядем пържоли, ей толкова дебели.
И ще спечелим сума пари. – Това лошо ли е?
Хайде, покажи ми останалото.
Дж. И. Джоунс "77" Това е моята земя
Ето. Все още тук.
Може да се гордееш със себе си. Труди се седем месеца.
Всички можем да се гордеем.
Утре ще подам молба за свидетелство за собственост.
Работя за теб от 30 години, татко Джоунс,
и това е първият път, когато постъпваш разумно.
Не знам как намери това място, но има вода и всичко друго.
Благодаря, но не стой така! Трябва да настаним добитъка.
Помогни на момчетата или ще те уволня.
Толкова съм ти работил, че мога да почивам доживот.
И пак няма да е достатъчно. – Извинете, но отивам да се изкъпя.
Водата в реката е много студена!
Видях езерце под хълма.
От колко време ме наблюдавате? – Плувате отлично, госпожо.
Добре, но сега ме оставете на мира.
Хората ви са луди да ви оставят сама по тези места.
Ако се наложи, мога да се погрижа за себе си.
Тук е Монтана.
Скалпът на червенокоса бяла жена е много ценен.
Истински ласкател сте.
Май не мога да пресека тук. Как стоите? Долу ли сте стъпила?
С кого сте тук? – С татко Джоунс, от Тексас сме.
Защо? Търсите прехрана ли?
Не, работя в съседното ранчо. Как се казвате?
Сиера Невада Джоунс. А вие?
Феръл. Надявам се да ви видя отново, Джонси.
Алън, казах ти да почистиш храстите. Стадото не достига до водата.
Съжалявам, г-н Макорд, кучетата надушиха мечка.
Стига плямпа и почисти потока. – Слушам.
Изглежда, че това е шефът. – Скоро ще разбереш, страннико.
Срещнах го до езерото. Не е много приказлив.
Можеше да те застреля. – Така ли?
Вие ли сте Макорд? – Да. Защо се забави, Феръл?
Имате неприятности ли? – Да, може да си ни полезен.
Ако парите са добри. – Наперен е, нали?
Ако ще се биете, най-добре да е още сега.
Феръл... Да, спомням си.
Уж бил добър с оръжията.
Достатъчно добре ли беше?
Да влезем вътре, Феръл.
Няма белези? – Нова работа, нов пистолет.
Имам голямо имение в долината Бъфало.
И ще стане още по-голямо.
Искам да живея дълго и да му се наслаждавам.
Наслаждението зависи от вас, шефе.
Аз ще се погрижа да не ви сполетят беди.
Тихо е.
Така изглежда. – И красиво.
Да, не е Тексас, ако това имаш предвид.
Краят на едно дълго пътуване.
Вече сме в Монтана.
Най-тучната трева на земята.
Затова говедата са тихи. Шепнат си за тревата.
Стадото добре ли е? – Разбира се.
Напасоха се със сочна трева. Спокойни са, като нахранено дете.
Ела, Сиера. Искам да ти кажа нещо.
Помня, когато беше малко момиченце.
Знаеш ли защо направих това?
Изминах 2000 мили равнини и дълбоки води до тази долина.
Само за теб, скъпа. Всичко е за теб.
Не, за двама ни. – Ами за мен?
Разбира се, Нат. И за теб също.
Лягам си. Утре ще бъде голям ден.
Да. Утре започваме да строим и ще разперим крилете си.
Бягат панически!
Пазете се от добитъка!
Отнесете мъртвите индианци. Не трябва да остават следи.
Убийте всички бледолики.
Сиера!
Сиера, те ще се върнат!
Който е бил в лагера, е загинал.
Водят добитък за 20 000 долара, а нямат оръжия за защита.
Съберете добитъка, преди да се разпръсне.
Да не изпускаме такъв късмет.
Хайде, Феръл. Може да спечелим нещо от това.
Да, можем.
Право с предимство за закупуване на долината Бъфало, Монтана.
Собственост на Дж. И. Джоунс
Защо си тук? Върни се в селото си. – Убиха коня ми. Ще взема твоя.
Добре, вземи го и се махай оттук.
Сключихме сделка. Искам 200 глави добитък.
Ще ги получиш. И да ми върнеш коня.
Татко?
Татко!
О, татко... Не!
Сиера.
Сиера!
Проклети диваци! Хайде, приключвайте! Остана един жив!
Какво чакате? Убийте ни, диваци!
Млъквай. – Ще й прережа гърлото.
Този още е жив.
Сложете го на носилката. А жената – на този кон.
Начакоа!
Нат, аз съм – Сиера.
Никой ли не оцеля освен нас?
Къде сме? – В селото на чернокраките.
Изглежда е планирал нещо специално за нас.
Ще ни обесят за ушите или ще ни нарежат на парченца...
Нека Великия дух бъде с теб, татко.
Дълго очаквах завръщането ти.
Сърцето ми го казва. Лицето на баща ми винаги е пред мен,
въпреки чудесата на училището на белите.
Много луни минаха. – Много неща научих.
Учих, за да стана достоен син на вожда.
Научил си само странните обичаи на бледоликите.
Кой говори срещу мен?
Радостта, която искахме да изпитаме, че си тук, сине мой,
се замени от разочарование.
Защо доведе бледолики? И дори жена!
Говори, Начакоа. – Говориш добре!
Защо бледоликите са тук? – Връщах се през долината.
Видях много убити бели. Тези двамата бяха още живи.
Доведох ги, за да знаят, че чернокраките не са лоши.
Всеки жив от тях ще убива наши! Да си вървят, докато луната е там.
Аз, Колорадос, ги доведох и ще останат тук.
Не стига ли, че ни изтласкаха от земите ни и бизоните изчезват?
Сега водиш бледолики тук!
Напускам ли лагера, нося говеда! – Които крадеш!
Краденото говеждо също засища!
Ако властите научат, ще пратят войска в селото ни!
И ще обвинят всички ни, защото сме индианци.
Затова искам да съм приятел с тях. – Стига спорове.
Начакоа може да е прав.
Може би Колорадос е прав, че трябва да се поддържа мир с бледоликите.
А с мир, животът е по-добър за всички.
В края на дните си съм.
Отговорите не идват при мен толкова ясно, както преди.
Но засега, нека Колорадос спази думата си към бледоликите.
Нека останат тук, докато станат достатъчно силни да пътуват.
А Начакоа да замълчи. Моята дума е закон!
Ще замълча, но има и други, които ще говорят вместо мен.
Седни, сине мой.
Начакоа може да ни унищожи.
Търпение, сине. Начакоа е буйна глава.
Ти ще контролираш другите, той ще унищожи само себе си.
"Търпение" е моята заповед. – Искаш много, татко.
Сине мой, още не е дошло времето да сложиш
този бизонска корона, който нося сега.
Твоите грижи ще са големи, а неприятностите – много.
Но най-голямата от тях не е "отношенията с бледоликите",
а как да запазиш племето си единно.
Нат, успокой се. Кракът и ребрата няма да се излекуват така.
Ще се оправя, скъпа. Защо се притесняваш?
Днес е последният ден за узаконяване на имота.
Паниката го изтри от ума ми. – На сто мили в пустошта, пленници!
Долу ръцете, убийци! – Убийте ни и приключете всичко.
Този червенокож звяр ви доведе, за да не нахраните лешоядите.
Къде го водите? – В типито на лечителя.
В долината, където баща ти е погребан с другите,
намерихме тези неща във фургона.
Защо го правиш? Снощи…
Ако един бял е убиец и крадец, и другите ли са зли?
Да, индианци подгониха добитъка ви, но може и да не са действали сами.
Когато старецът се оправи и се приберете у дома,
кажи им, че има индианци, които не желаят смъртта на белите,
а искат мир. – Ще ни помогнеш ли?
Толкова ли ти е трудно да повярваш, че и аз съм човек?
Искаш да угодиш на бялата жена. – Правя го за селото и племето.
Не разбирам каква е ползата.
Пускай го.
Това е последното, шефе. – Колко са?
С тая група – 1100 или 1125. – Не е лошо за една нощ, а?
Не знаех, че работя за две ранчо. Откога имаш "Двоен триъгълник"?
Регистрирах го вчера.
Ако се възползвате от паникьосани стада
скоро всички говеда в района ще са ваши.
Нямах това намерение, Феръл. Беше случайно. Запомни го.
Макорд.
Снощи не мина гладко. Бялата жена и старецът не умряха.
Откъде знаеш?
Колорадос, синът на вожда, се върна с двама бледолики.
Какво ще ги правите? – Ще направи много за бяла жена.
Трябва да се отървеш от тях!
Заселници идвали в долина много пъти.
Не им позволих да останат. Ще помогна на моя приятел Макорд.
Няма да е лесно да се отървем от тримата.
Трима? Ти каза двама.
Старец, бяла жена, Колорадос.
За какво се тревожите?
Готово, шефе!
Ето свидетелството за "Двоен триъгълник".
Да, много бързо го дадоха.
Говеда и земя без стопани са на който ги намери, а?
Може би. Иди се погрижи за коня си, Йост.
Ами ако някои от ранчо "77" не са умрели?
Ще е странно. – Да.
Може да има неприятности. – И да се намеси законът.
И да попречи на спокойствието ви, а?
Разбира се. – Къде са?
В селото на чернокраките, под закрилата на млад индианец.
1000 на глава.
Планът е твой. – Твои са парите.
Говориш добре, Колорадос.
Правителството ви ме учи в университет.
Много индианци бяха изпратени там. Ирокези от изток, семиноли от юг,
кроуи, сиукси, шайени... – Защо не остана?
Хората от племето ми не одобряват чернокрак да живее като бял.
Но времената се промениха. Мирът избледнява малко по малко.
По-добре да остана с племето си,
да им помогна да разберат, ако е възможно.
Много лета и много зими, майко,
Колорадос ме гледаше мило. Надявах се един ден да съм му жена.
Когато замина, изплаках всичките си сълзи.
А когато се върна... доведе нея.
Мен ме е забравил.
Коя дата е днес, Нат? Още ли е 27-ми?
Ако е било 27-ми сутринта, значи още е същото.
Цяла седмица. Само ако можех да се махна оттук и да занеса акта.
Слушай стария си бригадир.
Иди при г-н Колорадос. Ще ти даде кон и отиваш.
Обсъждахме го, няма да си тръгна без теб.
По-добре помисли за това, тук ме обслужват отлично.
Слаби медицински сестри денем, дебели – като се стъмни.
Нищо няма да се случи. Обещай ми, че ще отидеш.
Добре, обещавам.
Разбрахме се, значи!
Лека нощ, Нат. – Лека нощ, скъпа.
Защо си ядосана? – Не знаех, че ме забелязваш.
Звезден огън!
Сърцето ми прелива, трябва да говоря.
Тази бяла жена... Знам, че никога няма да съм като нея.
Очите ти са приковани в нея, в червената й коса.
Различна е и я мразя.
Звезден огън, чуй ме. Радвам се, че срещнах Сиера Джонс.
Но не изпитвам възхищение към нея.
Не слушай детските приказки.
Ти си хубаво младо момиче. Дръж се подобаващо.
Нат се подобрява всеки ден. Някои от нашите лекари
могат да се учат от вашите лечители.
С радост направих каквото можах за Нат и Сиера Невада Джоунс.
Сиера Невада? Странно име.
Да не си от Западните планини?
Баща ми не ги е виждал. Затова ме кръсти в тяхна чест.
Не ги е виждал и затова те е нарекъл така?
Първото, което научих от белите, беше да не търся разумна причина.
Идваме от Бялата вода.
Генералът казва, че реката е наша. Само индианци може да ловят риба.
Да. – Само преди едно слънце
четирима наши воини и две момчета бяха убити там.
От бледолики златотърсачи.
Сърцето ми тъгува.
Когато Червеното копие вече не е вожд, племето ни
няма да иска човек, който да казва: "Сърцето ми тъгува."
Кой е това? – Начакоа.
Откъде има този кон?
Първото, което белият трябва да научи,
е да не пита индианец за други индианци.
Това е земята на чернокраките. Бели хора не се допускат.
Ти си Начакоа. Макорд ме изпрати.
Защо Макорд те изпрати? – Двамата бели. Иска да ги довърша.
С незареден пистолет? – Имах неприятности в реката.
Патроните се намокриха. Трябва ми пушка.
100 долара в злато? – Имаш ли злато?
Трябват ми и патрони.
Кажи на Макорд да не влиза в земите на чернокраките!
Колорадос пази тези бледолики.
Ако Макорд ги убие, ще си отмъсти. Не съм готов за това.
Ще науча Макорд да ме слуша.
Вземете скалпа му, изпратете го на Макорд.
Спрете! Какво става тук? – Моя плячка е. Принадлежи ми.
Какво прави тук? – Дойде да шпионира.
Изучава чернокраките, за да избият всички ни.
Вярно ли е? – Така мисли той.
Просто се загубих и попаднах тук.
Изчакай отвън.
Искаш ли всички да бъдем убити?
Здравей, Джонси. – Какво правиш тук?
Чух, че са те довели. Добре ли си? – В безопасност съм.
Но не мога да си тръгна, докато Нат не оздравее.
Познаваш ли го? – Да.
Приятел ли ти е? – Може би.
Ако се съмняваш... – Мисля, че може да го пуснеш.
Върнете му коня. – Благодаря, Джонси.
Ще го запомня.
Това не ми говори нищо.
Никой от нашите хора не е донесъл нещо подобно.
Паниката на стадото... Някак го свързвам с това.
Ще се махнем оттук, щом можем. – Но, Нат...
Не ща глупости. Ще се махнем веднага, щом намерим коне.
Няма да отнеме много време да си съберем багажа.
Къде отиваш? Сиера, къде отиваш?
Това момиче е по-упорито от муле със счупен крак.
Знаех си, че ще дойде този ден.
Шастлив съм, че двамата сте добре, за да пътувате.
Колорадос, не познавам друг като теб. Ти си истински приятел.
Веднъж от университета ни заведоха в столицата ви Вашингтон.
Срещнахме велики мъже, те държаха страхотни речи.
Казаха, че ще станем новите вождове на нашите племена.
Но слънцето вече беше залязло.
А когато слънцето залезе, то не чува думите ни.
Но най-значими са думите, които ти каза: "Аз съм ваш приятел."
Тук, в моето село. – Благодаря, Колорадос.
Аз...
Да се приготвим.
Какво е това, скъпа?
Такава дамга имаше на коня на Начакоа в селото.
Само индианци ли видяхте при паниката?
Беше тъмно, какво ще видиш? – Това не е индиански символ.
А на приятел на индианците.
Какво ще правиш, скъпа?
Ще ида в града за свидетелството за собственост на земя.
Джо!
Джо, виж!
Бяла жена с индианец?! Не е за вярване.
Шефът трябва да види това.
Би ли погледнал там?
Колорадос! Това доказва, че си прав, Феръл.
Засега не се забърквай с нея.
Не беше умно да ме пратиш в селото на чернокраките.
Ще си получиш парите. Разбери я какво ще прави.
Да, г-жо? – Баща ми резервира земя
на двата бряга на потока Мъскрат покрай долината, горе-долу тук.
Още не работех тук. Как се казва? – Дж. И. Джонс.
Правото за покупка изтече преди три седмици.
Знам, затова ще го купя сега.
Има и друго. В деня, в който възможността изтече,
друг заселник поиска земята.
Баща ви е трябвало да бъде по-внимателен.
Да... трябвало е.
Той беше убит... от засада.
Лоша работа. Но където и да сте в долината Бъфало,
в земята на Том Макорд сте.
Ето, дадена е на Том Макорд.
Питайте него, той е от хората му.
Само работя там, не знам подробности.
Не бива да влизате там! – Госпожице, прекъсвате ни...
Знам. Някой е откраднал правото на баща ми.
Тя греши, правото изтече и сега е на Макорд.
Било е в деня, след като убиха татко.
Какво съвпадение, нали, г-да? – Не знам какво е това...
Но документите на Макорд... – Какво ще направите?
Може да оспорите правото на г-н Макорд
с молба във Вашингтон по обичайния начин.
Имаме много работа. Изпратете младата дама.
Неприятности? – Откраднаха ни цяла долина.
Негодник на име Макорд. – Имате оплаквания?
Обяснете го на Макорд. Ето го, иде.
Убиец. Крадец.
Добър ден, г-н Макорд.
Един начин има да се справим с него.
Лош късмет извадихме. Нищо не можем да докажем.
Само изчакай. – Да изчакаме? Какво?
Просто ще изчакаме.
Малко е избледняло от времето,
но все пак е утешително.
Сиера, скъпа.
Татко винаги е искал ранчо "77" в тази долина. И ще го има.
Тук няма нищо, освен камък с надпис и безполезен старец като мен.
Дори и един мършав бик нямаме.
Напълно разорени сме. Ще започнем всичко отначало.
Обещавам, че ще имате повече от един бик.
След загубата на добитъка, ако знаете къде да гледате,
може да намерите животни.
Колорадос, за мен е чест!
Искаш ли вкусно говеждо за обяд? Ще ти дам един.
Трябва да бъдат върнати на бялата жена. Ти ги открадна.
Даваш сватбен подарък толкова скоро?
Койоти и паразити правят бърлогата на мечката мръсна и воняща.
Един човек може да затрие цяло племе.
Мислиш повече за бялата жена, отколкото за гладните чернокраки.
Отведете добитъка.
Няма да го забравя. И тези с мен няма да забравят.
Нашите хора искат да живеят в мир. Те няма да го забравят.
С този добитък май сте се загубили. – Чакай малко.
Тръгвайте назад! – С вашия шеф няма да ни спрете.
Чу ме.
Ти си се загубил. Това тук е на "77"!
Спокойно, г-жо. Макорд ме изпрати с приятелско предложение.
И какво? – Виждам, че имате добитък.
Колко глави са? – Около 200.
Макорд иска да ти предложи нещо. – Какво предложение?
Той не иска проблеми с малка група като вашата.
Ще ви плати максимума за всяка глава добитък,
а ти и старецът може да се върнете в Тексас, където ви е мястото.
Смятаме, че тук ни е мястото.
Макорд законно притежава тази земя
и не позволява никому да се заселва до водата му.
Значи тук е негова собственост? Какво съвпадение!
Добро предложение е. По-добре го обмисли.
Махай се от земята ми! Тръгвай! – Има ли възражения?
Повярвайте ми. Макорд няма да отстъпи.
Ако решиш да приемеш предложението му, уведоми го.
Разбери, Начакоа, не мога да идвам всеки път, щом поискаш.
Как е, Макорд? Прибра ли много злато в сейфа?
Какво си намислил? Не биваше да идвам тук.
Моят воин иска уиски. Дай му уиски.
Е, защо ме повика тук?
200 пушки, като тази. – Сигурно вече си пиян.
Покажи на Начакоа колко умен е белият човек.
Дадох ти много добитък, когато гонеше заселниците от долината.
Може би е време да спрем. Без преговори. Оставаме приятели.
Когато нещата бяха добре, харесваше Начакоа.
Сега не вървят добре, но още сме братя, Макорд.
Може би искаш индианецът да си отиде, но той винаги ще бъде тук.
И имаш много братя.
200 пушки? Трябва ми време.
Колкото ти трябва. Може да ми трябват още пушки.
Тук идват още заселници. Отърви се от тях.
Когато ти кажа да дойдеш следващия път, ще дойдеш.
Ясно ли е? – Да, разбира се. Ще дойда.
Е, шефе? – Начакоа се има за много важен.
Като нападне заселниците, ще се погрижат за него.
Аз ли да го направя? – Не.
Феръл ще го направи.
Спокойно, госпожо, отидоха си.
Не знам как да ви благодаря. – Къде е мъжът ви?
Отиде на лов и взе пушката.
Щом се върне, по-добре идете в града за няколко дни.
Дотогава вземете това. И дръжте вратата залостена.
Здравейте. – Как сте?
Трябват ми някои неща. Току-що пристигнах.
Винаги приветстваме нови съседи, госпожо.
Имаме почти всичко, от което се нуждаете.
Трябват ни саксии, инструменти... общо взето всичко от списъка.
Голяма поръчка. Ще ви трябва и количка за 2 долара.
Няма проблем. – Името ви и къде живеете.
Сиера Джоунс. С моя бригадир основахме ранчо "77".
На юг от потока Мъскрат.
Това е жената, която дойде с индианеца.
Не съм виждала подобно нещо!
Тук съм и ще остана тук. – Само вие, помощникът ви
и всички чернокраки. – Тези чернокраки са мои приятели!
Необичайно е, че прекарахте доста време в лагера на индианците.
Те ми спасиха живота. Ако искате да живеете в мир с тях...
Сестра ми и двете й деца бяха убити докато спяха от чернокраки.
Има само една причина бяла жена да живее с индианец
и е много отвратителна. – Ах, ти, глупава...
Вземете количка и товарете нещата си.
А и си спомних, че не правя доставки толкова далече.
Размисли, а? Ще изпълниш поръчката на жената и ще я доставиш.
Какво те засяга, Феръл? – Просто учтивост към жената.
Добре... ще се погрижа.
Не понасям да съм близо до жена, която е индианска любовница.
Успех, Джонси.
Нат, покупките ще бъдат... Нат?
Нат!
Натъжена си, Сиера. – Нат...
На чернокрак е. – Няма значение. Трябва ми помощ.
При нас злото идва от Начакоа. – Макорд е зад това, убедена съм.
Начакоа и Макорд.
Ако решиш да се бориш, за мен ще е чест да ти помогна.
Какво ще сторите, полк. Карингтън?
Нещата се влошават, а войската е на 200 мили.
Имам причини да отлагам. Ситуацията е взривоопасна.
Влизай!
Карингтън. Господа. – Какво има, Макорд?
Индианците крадат добитък и нападат заселниците.
На един хал сме, полковник.
Възникне ли епидемия, най-добре е да я спреш.
Хората ни не са в безопасност. – Не се знае какво ще се случи.
Трябва да се отървете от тях. Най-вече от Начакоа и хората му.
Успокой се, Макорд. Има индианци родоотстъпници, както и бели такива.
Чернокраките са миролюбиви и спазват договорите.
Рискуваме да влошим положението. – А семействата ни, заселниците?
Във Вашингтон се обсъжда въпросът
кое ще е от полза за мнозинството. – Трябва да спасим кожите си.
Ще направим нещо, дори във Вашингтон да спят.
Ще позволим ли да ни скалпират? – Не!
Чуйте ме! Повярвайте, нещо се прави.
Преговорите са в ход, главните вождове са във Вашингтон.
С чернокрак се оправяш с пушка или револвер. Да ги намерим и избием.
Точно така, Макорд. – С теб сме!
Ако искате да се присъедините, добре дошли сте.
Чакай! Полковник, това е гнездо на оси.
Какво ще направите?
Предупреждавам ви, опитате ли нещо сами,
моите войски ще въдворят ред. – Идеята не е лоша, полковник.
Колорадос, виждаш ли как са покрили дамгата "77" с тяхната?
Ако вземем една кожа, старата дамга ще е по-дълбоко от новата.
Не. Ще се чуе.
Животът ти е в опасност.
Ако няма да идеш при заселниците, върни се в селото с мен.
Можем да вземем добитък. – Не, Колорадос.
Смелостта понякога е безумие. – Не съм смела.
Защо стоиш в земята на баща си?
Искам да съм тук, когато Макорд дойде утре с хората си.
Мръсни предатели. Нападат беззащитните.
Май не трябваше да оставам. – Вече говорите разумно.
Още ли е в сила изкупуването на добитъка?
Ако сте решили, това е най-разумното.
Хрумна ми нещо. Защо не останете с мен няколко дни?
Очевидно не може да останете тук. – Мислех да ида в града.
Защо там?
Ще се споразумеем и ще ви изпратим за Тексас.
Ако побързате, ще стигнем у нас навреме за вечеря.
Благодаря. Знаех, че мога да разчитам на съсед като вас. Идвам.
Ето договора. Утре отиваме в банката да вземете парите,
хващате дилижанса за Хелена, а след седмица сте в Тексас.
Много сте мил.
Вярвам, че ще се чувствате удобно. Хана ще се погрижи.
Благодаря, че решихте моя проблем.
Сега трябва да се погрижа за друго. Чувствайте се като у дома си.
Видяхте ли сигнала? – Да, пореден разговор с Начакоа.
Наистина ли ще купите добитъка?
Утре ще я заведем в града по пътя Флатхед.
Жалко, ако не пристигне.
Изплаших ли те, скъпа? – Да, малко.
Какво правиш тук? – Яздя. Отседнах в голямата къща.
Чух вече. Но какво правиш тук?
Падна подкова на коня ми. Търсех чук да я закова.
Наистина ли? – Не е чак толкова зле.
Няма нужда да бързаш толкова. – Късно е и ще ме търсят.
15 минути няма да имат значение.
Красива жена си.
Да не създаваме проблеми. Ако г-н Макорд мине оттук...
Остави притесненията на мен.
Никой няма да дойде.
Тук няма никого освен теб и мен.
Или не съм достоен? – Не.
Само той ли е добър? – Не. Не е това.
Добре... така е по-добре.
Наистина трябва да тръгвам.
Да се видим тук утре следобед? Става ли?
Смятам, че ще е чудесно.
Скъпа!
Очите ми може да парят, но не са слепи.
Дай ми го. – Кое?
Дай ми кожата.
Стой. Значи вече знаеш.
Той и ти няма да ме спрете. Дай я.
Искам да ти помогна. – Мога и сама, Феръл.
Чуй. В общината е армейският офицер Карингтън
и по много причини се интересува от Макорд.
Аз ще се погрижа за този. – Не е ли...
Спокойно, не е мъртъв.
Благодаря, Феръл. – Тръгвай. Пътят е дълъг.
Феръл. Тя се опита...
Кажи на Макорд...
Носиш ли пушките? – Казах ти, ще отнеме време.
Чуй ме! Бия се и убивам като воин.
Много чернокраки напускат Колорадос и ще тръгнат с мен.
Скоро аз ще съм водачът. – А Колорадос?
Утре ще бъде мъртъв до залез. Спази обещаното, бледолики.
Знаем как да се справим с врага. – Ще получите пушки.
200 пушки, утре. Няма повече време. – Утре.
По обед ще сме тук. Ти също бъди тук, бледолики.
Сложете го там.
Странно, че си прострелял Ханк. – Беше пиян, насочи пистолет.
Ще чуем и той какво ще каже.
Ханк, как се случи това?
Йост, кажи на Макорд...
За какво говори, Феръл? – Бълнува.
Дани, време беше, кръвта му изтича.
Добре де, дръпнете се. Сторете ми място да работя.
Един куршум. Можеше да е по-зле.
Ще го извадя и ще се разхожда като нов.
Първо, малко упойка.
Къде отиваш? – Чу доктора – няма да умре.
Извадете го! – Ханк, как стана това?
Макорд...
Ханк!
Ще ми трябва помощ. Куршумът е заседнал дълбоко.
Феръл!
Макорд ще иска да си наблизо.
Ще пазите ли тишина, докато оперирам?
Не се отдалечавай много, Феръл!
Не мърдайте, полковник!
Феръл! Появи се навреме.
Г-ца Джоунс дойде ли? – Кой?
Сиера Джоунс. Трябваше да е тук. – Не е идвала.
Трябваше да се държа като глупак, за да забавя нещата.
Трябваше да си пазя кожата.
Знаеше го, когато прие работата. Кой е?
Макорд. – Така ли? Виж ти!
Г-ца Джоунс го обвинява в кражба.
Тя ли беше с Колорадос? – Да, с него.
Сведенията за него са положителни.
И аз го одобрявам. – Каква е следващата стъпка?
Взех я от индианците на Начакоа. Има още в селото на чернокраките.
Макорд използва същите пушки. Със същия серийния номер.
Макорд, а? Следя пратките.
Пристигна пратка за него.
Защо не я проверим? Ще си отговорим на някои въпроси.
Да отворим сандъка.
Ето, серийните номера са същите.
Това изяснява някои неща.
Побързайте, господа. Макорд пристига.
Здравейте, г-н Макорд. Ето пратката ви.
Не биваше да оставяш Феръл да се измъкне.
Тогава не бях сигурен, шефе.
Мога да ги спра.
Да, но има право да държи пушки в ранчото.
Ще го спрем, като ги предава на Начакоа.
Ще поискам войска с телеграма. – Добра идея.
Къде е отишъл? – Ще го попитам, щом го намерим.
А нея какво ще я попитате? – Много неща.
Къде е отишла? – Ако е тук в града, знам къде е.
Да товарим пратката.
И ще дадете пушките на Начакоа? – Разбира се.
Ще дойде войска. Нека се самоубие.
А тези експлозиви? Казва, че иска да строи язовир.
Не ме интересува какво казва. Да товарим сандъците.
Ако Сиера Джоунс дойде в града, ще се погрижите ли за нея?
Да. – Благодаря ви.
Искам да говоря с Колорадос. Заведи ме при него.
Червено копие е мъртъв. Никой не може да ходи в селото.
Значи Колорадос сега е вожд? – Начакоа каза:
"Колорадос не е вожд." Начакоа хвърли боен нож.
Няма да убивам никого.
Дори теб, Начакоа!
Подавам ръка, за да могат хората ни отново да се обединят
и да живеят в мир.
Научил си деликатните обичаи на белите.
Не си годен да водиш воините.
Тръгвам си, но не сам. Кой ще дойде с мен?
Кой ще тръгне с Начакоа? – Вече забравих името ти.
Тръгвай, докато слънцето все още грее.
Кой ще тръгне с Начакоа? – Сам си.
Аз ще дойда с теб. – Ще тръгна с Начакоа.
Имената ви вече не съществуват. Никой чернокрак
няма да ви погледне, нито ще ви подаде ръка за помощ.
Вървете.
Видяхте ли?
Макорд ще даде пушки на Начакоа, за да воюва с теб.
Да те убие. – Имам много работа.
Срещата е утре в зори в северната част на ранчото си.
Знаете ли мястото? – Да, мога да ви заведа.
Ще го сторите ли за мен? – Да, Колорадос.
Тя ще ви покаже мястото. После я заведете на безопасно място.
Похани, ще ми кажеш какво има там, когато се върнеш.
Бялата жена каза на Колорадос за пушките.
Чу ли друго? – Ще заведе Похани там.
Знаеш ли къде са бързеите? Ела с мен.
Ще ти кажа какво да направиш.
Колорадос ме изпрати.
Каза да идете натам. Ще ви чака при бързеите.
Бързеите? – Знам ги.
Побързайте!
Съжалявам, че ти бях ядосана. – Да го забравим.
Как е той? Може ли да говори? – Щом може да псува.
Ханк?
Да, шефе. – Какво стана?
Момичето... Хванах я с наново дамгосана кожа.
Защо не я спря? – Опитах.
Тя ме гръмна и избяга.
Казах ви, че Феръл я прикриваше.
Събери момчетата. Всички!
Престани да се въртиш, раната пак ще се отвори.
Хванете Феръл и момичето!
200 долара за вас, ако ги хванете. Инак ще обесят всички ни.
Разпръснете се и ги намерете!
Чакайте!
Начакоа!
Вкара ни в капан. Защо?
Колорадос... и ти...
Гледаше бялата жена... Може би щеше да си тръгне.
Страхувах се от теб. – Много грешиш.
Не принадлежи на Звезден огън,
нито на теб.
Всичко... е изгубено.
Хей, Джонси! Наведи си главата! – Феръл!
Ще дойда там.
Начакоа я уби. Много се радвам да те видя!
Можем да се справим по-добре.
Намерих меча пещера. Елате.
Какво правиш тук? Трябваше да си на път за града.
Макорд ще даде пушки на Начакоа утре призори.
Това не знаехме – кога и къде.
Да се погрижим за Колорадос е по-важно от моя проблем.
Не знам дали имаш късмет, но си полезна за армията.
Армията? Искаш да кажеш...
Отдавна исках да знам кой доставя пушки на индианците.
Това обяснява много неща, които не разбирах.
Съжалявам, че не ти обясних по-рано, но можеше да ме застрелят.
Джонси, помни какво ти казах – ходи ниско приведена.
Бягай!
Трябва да попречим за пушките. – Макорд къде ще ги даде на Начакоа?
На един час път оттук, ако имахме коне.
На разсъмване...
Пипне ли ги Начакоа, цялата област ще пламне, преди да мръкне.
Само ние можем да направим нещо. – Седейки тук, не можем.
Воините няма дълго да чакат обещаните оръжия.
Ела бързо или ще се върнат при Колорадос.
Отивам, а вие убийте беледоликите.
Ще занеса скалповете на Колорадос.
Струва ми се, че си тръгват.
Феръл!
Джонси, страхотна си.
Аз съм – Похани.
Хората на Начакоа ги няма.
Почти съмна. Ако имаме късмет, ще намерим коне.
Похани, кажи на Колорадос да чака до камъните...
Големите камъни, в ранчото на Макорд. – Ще предам на Колорадос.
Много пъти съм ви казвал, че моят народ не бива да убива.
Сега Начакоа язди със запалени стрели.
Опожарява. Ще изгорят и чернокраките, ако не го спрем.
Смърт за Начакоа!
Спази ли обещанието си? – Пушките са във фургона.
Сам ли дойде? – Да.
Ето ви уиски, вземете си.
Моите воини обичат уиски.
Няма възможност да махнем фургона оттук.
Сега сме добри приятели, Макорд. – Винаги е било така.
Сега имаме пушки и барут, нали?
Като ти кажа, освободи конете.
Освободи ги!
Хвърли оръжието, Феръл!
Сега имаш всичко, което искаше.
Включително и теб ли?
КРАЙ
Превод Веселин Каменов
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©