Szindbad a.k.a. Sindbad (1971) Свали субтитрите
Изглежда, че е мъртъв.
Върни се при господарката си, Терка.
Няма да се занимавам с погребението ти.
Вероятно съм бил навсякъде,
на танци и погребения,
в гори, езера и реки.
Живях греховно и праведно.
Пътувах много.
Сега съм изморен.
СИНДБАД
С участието на ЗОЛТАН ЛАТИНОВИЧ
МАРГИТ ДАЙКА ЕВА РУТКАЙ
По разказите на ДЮЛА КРУДИ
Сценарий ЗОЛТАН ХУСАРИК
Музика ЗОЛТАН ИЕНИ
Участват още АНА НАГИ, ЕРИКА СЕГЕДИ
БЕЛА ТАНАИ МАРИА МЕДГЕШИ
ЕВА ПАП, АНА МУСТЕ ИЛОНА ДОРИАН, МАГДА ЩЕФ
ЕРИКА ШЕГЕДИ, ШАНДОР ХОРВАТ ИЛДИКО БАНШАГИ, АНА ПАРДИ и др.
Оператор ШАНДОР ШАРА
Режисьор ЗОЛТАН ХУСАРИК
Дами...
Аз съм изгубен принц и си търся съпруга.
Как се казваш? – Здрача.
Странно.
Ще се сещаш за мен в здрача,
дори да не ме видиш повече. – Повтори името си,
за да го запомня завинаги.
Когато луната подкара жълтите си магарета към реката,
аз ще дойда при теб.
Мъжете могат да ме видят само в здрача.
Стрелките на часовника наближават дванайсет.
А аз мисля за теб.
Ако ти не блестиш за мен, звезда моя,
не бих искала да живея на тази земя.
"Стрелките на часовника наближават дванайсет.
А аз мисля за теб.
Ако ти не блестиш за мен, звезда моя,
не бих искала да живея на тази земя."
Още ли са бели цветята в градината, в която се срещнахме?
Скъпи мой,
любов моя, годенико мой.
Бедното гълъбче.
Обичам те.
Дълбоко страдам за теб.
Бъди беззвучен като ухание.
Сияй ярко като звезда в лятна нощ.
Мълчалива луна, погледни ме отгоре от мекото, синьо небе.
Виж сълзите, които проливам за своята любима.
Забрави ме и не изпитвай вина.
Ти си роза, омъжи се.
Твоят цвят е разцъфнал напълно.
Не, Синдбад, недей!
Защо жените обичат морето?
Съпругът ми ли търсите?
Странно.
Изглеждате ми толкова познат.
Наистина не те очаквах.
Не знаех, че си още жив.
Какво те води насам?
Господи! Какво странно съвпадение.
Никога не съм мислела за теб.
Защо да го правя? Заповядай.
Как си,
Синдбад?
Защо търсиш съпруга ми?
Страдам от безсъние
и забравих да си взема приспивателни.
И дойде точно тук?
Има толкова лекари в центъра на града.
Моят съпруг е просто селски лекар.
Но се разбираме.
Аз не съм екстравагантна, познаваш ме.
Винаги съм носела старите си шапки, дори и като млада.
Да, помня.
Ние сме много щастливи.
Тук е спокойно.
През лятото седим под тополата
и аз слушам как проскърцва от старост.
Дървото... Най-верният ми стар почитател.
Ти обичаше театъра и баловете.
Повярвай ми, много сме щастливи.
Тръгваш ли си вече? Няма ли да изчакаш съпруга ми?
Дойдох само заради теб. – Отиваш си, но аз...
Мислех, че искаш да се видиш със съпруга ми.
Или може би да кажеш нещо.
Аз вярвах в теб.
Имаше нещо в гласа ти, което ме размекваше,
правеше ме щастлива, когато бях тъжна.
Защо каза, че обичаш друга?
Пия много лекарства, за да заспя.
Но всичко останало е вярно.
Имам само един пръстен, този, зеления.
Кажи ми, някой мислил ли е за мен?
Аз. Често. Винаги.
Остави ме да те чакам десет години.
Колко пъти те виждах в сънищата си,
колко се надявах, че поне веднъж ще те видя отново.
Когато ходехме в Будапеща, те търсех с очи навсякъде,
но никога не те видях. Ако беше мислел за мен,
ако беше мечтал за мен, щеше да дойдеш.
Лъжеш ме, както винаги.
Съпругът ми.
Ще останеш още в града, нали? Може ли да се видим отново?
Маймунке, кралице моя!
Мошеник!
Как смееш отново да се появяваш?
Ще те убия.
Само това мога да ти направя.
Плаках цели три дни.
Разбрах за теб и онази грозна Имола,
заради която преди три години аз лично носех храна
в онзи ужасен затвор.
Ти и тази жена...
Ще те убия. Не мога да понеса този срам.
Цялата къща говори за тази Имола.
И всички питат изумени: "Още ли си жив, Синдбад?"
Кълна се, нищо от това...
Замълчи! Вече е късно.
Ще умреш.
Младите жени само ни покваряват.
Учат ни само на чувственост, от която никой няма нужда.
Виждам, че си гладен.
Сварих супа от петел.
Но си забравила да сложиш майорана, розо моя.
Знам къде ти е сърцето.
Често го чувах, когато ме обичаше.
Поне да беше красиво, младо момиче.
Но да ме унижаваш със стара жена,
това е прекалено.
Когато бях дете, чичо ми често казваше,
че истинският мъж може да се влюби дори в прабаба си.
Ако аз можех да обичам стари и грозни жени като Имола,
как щяха да ме обичат младите и красиви жени
като теб, Маймунке?
Трябва да се гордееш с любимия си, кралице моя.
Убеди ме, негоднико.
Ти си последната ми любов, Синдбад.
Свърши ли славният живот, който изживях до Фани?
Честита Нова 1873 г.
Получих я от мъжа, който ме е обичал най-много.
Ще я прочетем във вилата ти.
Ще отидем в един малък полски курорт.
Ще обикаляме света.
Ще те отвлека във вълшебния свят на богатите.
Дали Фани знае, че напускам столицата?
Ще прекараме лятото в провинцията.
Ще си говоря с липите ни, с конете ни, с котките ни...
Няма ли да е хубаво? – Ще бъде прекрасно.
Аз съм сантиментална жена.
Лекувам болни дървета,
лястовичките ме разпознават.
Бях завещала парите си на църквата.
След като те срещнах, промених завещанието си.
Всичко е за теб. А аз съм доста богата.
Ще посетим гроба на бедния ми чичо.
Колко мило и изразително е лицето му на снимката.
И колко ме обичаше.
Прощаваше ми всичко.
Никога повече няма да се разделим.
Повече няма да се разделим, нали?
Когато всички ме изоставиха,
имах чувство, че с живота ми е свършено,
с любовта ми е свършено,
с красотата ми е свършено.
Мъртвата ми майка протегна ръце към мен и ми каза:
"Днес ще го видиш."
Облякох най-хубавата си рокля, с която ме видя за първи път.
Много исках да ти доставя удоволствие.
Глупости.
Прости ми, че говоря за дреболии.
Тръгнах, сякаш знаех пътя към теб. Сякаш следвах себе си в полумрака.
Инстинктът ме водеше към Дунав.
Колко време вървях? Времето изтича като пясък.
Изведнъж чух гласа на един полицай.
Молеше ме да не посягам на живота си.
Все още можех да бъда щастлива,
щастлива, щастлива, щастлива...
Тогава ти ме обичаше много. Когато любовта ни все още гореше,
когато бяхме щастливи като птиците,
а целувките ни нямаха край,
когато се отнасяхме в мечтите си
и мислехме, че сме богоизбрани, единствените влюбени,
деца на Бога, души от слънцето и луната,
тогава ти ми се закле, че ще умрем заедно.
Че ще умрем ли? – Ела при мен.
Къщата е празна.
Ще се разделя със снимката на майка си.
Ще ме убиеш нежно. И ще те гледам, докато смъртта склопи очите ми.
Знам, че ще ме последваш. Няма да ме оставиш сама в неизвестното.
Ще те последвам.
Ако сме живи, отново ще се разделим,
Ще ридаем, ще плачем, ще се гърчим в страданието си.
Кой знае дали ще се срещнем отново в такава прекрасна любов?
Любима... – Ще умрем, Синдбад.
Слънцето ще изгрее без нас.
Няма да видим зората.
Но вече се разсъмва.
Наистина ли?
Не мога да умра посред бял ден.
Млекарят идва, влакът на съпруга ми пристига.
Ще ме поканят да прекарам лятото в провинцията.
Днес ще посетя болния си брат.
Някой друг път, Синдбад.
Когато отново се срещнем посред нощ.
Всеки трябва да започне живота си отначало.
Гол.
За да не изпитва страх
от нещата, които му предстоят.
Акацията знае кога да разцъфти втори път.
Жабата и мишката предусещат промяната на времето.
Само човекът не може да предвиди утрешния ден.
Знаете ли, господине...
Животът си заслужава само заради жените.
Единствена моя...
Представя се за руска принцеса. Със стих от Пушкин върху жартиера.
Ти още се интересуваш от разпуснати момичета.
Не те разбирам.
Ти ме запознаваш с тези танцьорки и си бясна, ако не съм груб с тях.
Да, аз очаквам да си груб с тях.
Тук трябва да се държиш прилично.
Глупава си, гълъбице моя.
Влюбен съм само в суетата си
и в чувството си за превъзходство.
Кой ли обича Ефросина сега?
Къде ли са я отвели обувчиците й с панделки?
Аз обичам само теб.
Дори в момента мислиш задруга.
Винаги съм знаела кога ме обичаш, коя обичаш и докога.
Имах време да мисля за това.
Ето това малко тефтерче.
В него съм записала всичко, което не искам да забравя.
Да видим какво има тук.
21 юли, 1900 г.
"Два часа в каретата със спуснати завеси
с жената на адвоката."
Тези приятни разходки се повтарят всяка седмица от юли до октомври.
Имах тъжно детство.
Разсъблечените овчари
и богините от капаците на кутиите бяха единствената ми компания.
И лебедите,
цигуларите с дълги перуки,
пощенски карети, изработени от емайл.
По-късно баща ми доведе един старец, който ми четеше Лафонтен.
Висок мъж с бяла жилетка.
Не съм запомнила името му,
но когато поглеждаше над книгата,
две незабравими, прекрасни очи се взираха в мен.
Първото нещастие ме върна тук, в старата къща.
Беше есен.
Старият французин беше още жив.
Несъзнателно ме наблюдаваше от ъгъла.
Когато съм в беда, винаги идвам тук.
С надеждата, че старецът е още жив.
Ти беше отчаяно влюбен във Фани.
Дори аз ти съчувствах.
Тя беше мила, вярна любовница.
В очите й имаше мечти, а в гласа й – вълшебство.
"Радост моя"...
казваше тя и ме галеше с меката си длан.
Боже, боже...
30-годишна. С два изкуствени зъба.
Но косата й е истинска.
О, боже, боже!
А тази?
Защо трябва да объркваш живота ми?
Защо?
Заради теб съм нещастна.
Прекарахме сънливия следобед в една църква в Буда,
после се разхождахме сред гробовете в старото гробище,
където, облегната на ръждясалия парапет
тя защитаваше своята добродетел и чистата си съвест.
А аз стоях пред нея с наведена глава
и си мислех за жената на златаря.
Не, аз не съм като другите жени.
Ще умра, ако ме изоставиш.
Кълна се, ще умра.
Дори не съм забелязала, че косата ти посребрява.
Гласът ти е като виолончело.
Толкова ми харесва това.
Това не беше началото на моето падение.
Пристигнахме.
Бог да е с теб, Синдбад!
Бог да е с теб, Флорентин!
Надявам се, че утре ще се видим отново.
Ако съдбата пожелае, ще се видим.
Довиждане!
Няма да дойда утре. Няма смисъл да продължавам.
Не съм срещал жени, които да искат това.
Затова останах млад.
Напълно разочарована съм от теб.
Скъпа моя, без упреци, моля!
Пак си сложила тъмните си очила.
Животът е верига от красиви лъжи.
Няма по-разтърсваща емоция от любовта.
На нашата възраст, когато благородните чувства
като съпричастност, вярност,
уважение, приятелство, патриотизъм, изчезват от живота ни,
единствено любовта е тази,
която може да събуди отминалите илюзии.
Нуждаем се от женската нежност повече от всякога.
Защото всяка жена, дори най-обикновената,
е свързана с луната,
с бъдещето и със свръхестественото.
Само жените могат да изправят рухналите мъже
и трябва да им бъде дадена всяка възможност
да осъществят това благородно дело.
Не говори за това, Синдбад! Познаваме се отдавна.
Ти си един грозен, побелял, подпухнал развратник.
Вече не мога да поверя честта си на теб.
Винаги съм била добра жена,
всеотдайна майка и вярна съпруга.
Както пишат в некролозите.
Но душата ми жадува за нещо красиво.
Искам да запазя едно име в спомените си.
Винаги започва така. – Нищо не започвам.
Винаги започва така. – Нищо не започвам.
Тъжно ми е, че никой никога няма
да ми нашепва сладки лъжи.
Моля те! Излъжи ме.
За твое забавление мога да измисля
едно романтично приключение с истерична принцеса,
която се влюбва в мен от пръв поглед.
Но вместо това ще ти кажа друго. Жените са били добри с мен,
защото никога не са ме обичали. – Никоя ли?
Никоя не прояви интерес какво крия под обвивката си.
И все пак би трябвало да си интересен мъж.
Защо жените не са те обичали?
Защото не ги лъжех.
Стисках зъби,
но никога не произнесох думите "Обичам те".
Снощи сънувах ключове.
В съновника в понеделник означава удоволствие.
Дали още пият ягодово бренди в "Синята бъчва"?
Незабравки?
Какво искаш да кажеш?
Искам да умра.
И скоро ще умра.
Ще бъдеш красива булка в отвъдното.
Браво на танцуващите! Браво!
Моля ви, господине, ще ме изпратите ли до нас?
Бог да ви благослови! Благодаря, че ме изпратихте.
Прекрасно дете, ще съжалиш, че си ме обикнала.
Моля ви, изчакайте отвън.
Ще ви хвърля цвете от прозореца си,
когато стигна до стаята си.
Изглеждате добро момче.
Не сте ли тук, господине?
Трябваше да пощадиш двата стари коня.
Какво си търсил на улица "Котка"?
Търсих теб.
Вероятно си припкал след някое момиче.
Не обичам да ме мамиш пред очите ми.
Теб търсех. Отдавна не те бях виждал.
Може би не си ме забравила.
Не.
Не забравям толкова лесно.
Макар да не съм имала удоволствието от три години.
Знаеш ли, Синдбад...
Вече не те обичам
като изоставена, забравена любовница.
Обичам те като майка.
И те познавам толкова добре, сякаш аз съм те раждала.
Помниш ли преди 10 години
беше толкова болен, че можеше да заспиш,
само ако те галя по гърба.
Тогава ми обеща, че ще ме заведеш на цирк.
Но никога не ме заведе.
А аз не ходя никъде с никого.
Само с теб.
Без упреци, Маймунке.
Като момиче достатъчно си ходила на цирк.
Почти същото е като кабаре.
Да, но конете!
Конете, конете...
Гледали сме достатъчно фарсове, Маймунке.
Ще ти кажа едно.
През пролетта,
когато дамските кърпички гъмжат от бацилите на любовта,
ще се качим заедно на хълмовете.
Ще прекосим Дунав с конския трамвай.
Под нас мостът ще кънти.
Срещу нас ще седи двойка от провинцията
и постоянно ще питат:
"Далече ли са императорските бани?"
Ще минем покрай хан, в който някой свири на акордеон.
Но няма да слезем. Ще продължим пътя си.
Кочияшът ще свирне,
двойката отново ще си зададе въпроса.
Ароматният въздух от хълмовете на Буда ще нахлуе в каретата.
А ние ще седим там
като щастлива семейна двойка.
Аз съм пенсиониран държавен служител.
И сме женени от 20 години.
Имаме спестени 1000 форинта
и искаме да си купим къща в покрайнините.
Там в малката й градинка
може да отглеждаш патици и гъски.
Ех, ти...
Не е ли по-хубаво от цирк? – Разбира се, негоднико!
Добър ден! – О, не ви познах, господине.
Отдавна не сте идвали.
Имах един приятел тук, Валентин. Познаваш ли го?
Да. С него ли ще работите?
Най-сетне на стари години ви дойде акълът.
Когато ви видях за последно, не се занимавахте с нищо,
освен да си губите времето. – Моля те...
Ще изпратим момчето да повика Валентин.
Искам да те видя на Нова година.
Защото съм суеверна.
Скъпи мой. Любов моя, годенико мой.
Боже, моля те, остави ме да заспя, и ме дари със спокойна нощ!
Пощади ме от женските брътвежи.
Помогни ми да забравя аромата на косите им
и странното изражение на очите им,
вкуса на техните ръце.
Господи, защити ме от тях.
Не искам повече жени в живота си. – Моля те, ожени се за мен!
Това е съдбата на звездите.
Да паднат на земята една за друга.
Кой ще слуша догодина
приказката за нещастника, изяден от вълците?
Помниш ли, когато на изповедта прие моите грехове,
защото нямаше свои за изповядване?
Да, но трябваше да ми платиш по един кройцер за всеки грях.
Сега искам да те помоля
да го направиш отново.
Поеми греховете ми, Валентин.
Кажи ми какво трябва да поема.
Мамех, крадях, лъгах,
ругаех,
не спазвах постите,
не ходех на църква.
Извърших всякакви грехове
с изключение на убийство.
А прелюбодеяние извършил ли си?
Да, и това.
Пожелах да прелъстя любовницата на свой приятел.
Може би я прелъстих.
И й купих престилка с крадени пари.
Какво ще ми платиш, за да поема всичко това?
Каква мога да ти дам? Толкова пъти си спасявал живота ми.
Добър екзорсист ли си? – Разбира се.
Ще ми платиш като изгониш дявола от жена ми.
Марика ли? – Да, женен съм за Марика.
20 години живяхме спокойно.
Преди няколко месеца взех ново момче в работилницата.
Оттогава Марика подивя.
Познаваш я. Изгони дявола от нея.
Няма да ти позволя да развратиш този добър човек.
Това е Марика.
До месец май ще съм се превърнал в смрадлика или зелен лапад
Животът си заслужава да се живее,
когато нощем тайно се промъкваш в чужди градини,
почукваш на прозореца
и редиш сладки думи на очакващата те жена.
Когато можеш да гориш,
да вехнеш
и да се смееш щастливо.
Някой се приближава до къщата.
Нечии мисли са тук.
Ефросина... – Откъде си дошъл?
Защо не можеш да намериш покой на онзи свят?
Исках да те видя още веднъж.
Не смея дори да мечтая.
Животът ми е изпълнен с тъга.
Дори сънищата ми са натрапени.
Трябва да се омъжа, Синдбад.
Превърнах се в имел.
И все пак открих портата.
След малко вече седях до жената на златаря.
Можех да бъда гребен.
Фани!
Много съм тъжна. Всички ме изоставиха.
Съвсем сама съм.
Любовниците ми са или мъртви, или остарели.
Помниш ли когато се срещнахме тук?
Мислех, че ще умра от вълнение.
Плаках, защото беше първата ми среща.
Беше прекрасно. Бях най-щастливата жена в Буда.
Благодаря ти, че ме поквари.
Поне живях.
Аз не мога да живея.
Стига вече с твоите глупости, Синдбад.
Дали Амалия е още жива?
Госпожо? – Моля?
Бихте ли ми показали медальона, който носите?
Той принадлежеше на майка ми.
На покойната ми майка.
Помолих ви, защото вашата майка
преди много време беше моя близка приятелка.
Това е снимка на баща ми.
От времето, когато е бил в армията.
Моля!
Омъжена ли сте вече?
Да. И имам две прекрасни деца.
Паула! – Боже мой!
Не ме ли очакваше? Не бленуваше ли за мен?
Сънувах те миналата седмица. Или снощи.
Но моите сънища са глупави. Как се озова тук?
Исках да разбера как си. Помниш ли?
Плавахме по Дунав, звездите блестяха.
Капитанът беше влюбен в теб. – Как не...
Ненапразно, надявам се.
Моля те! Никога повече не го видях.
Тогава бях твоя. – Много те обичах.
Щастливец. С каква лекота го казваш.
Това, че съм тук, не е ли показателно?
Дойдох, защото исках да целуна ръката ти.
Обърни се!
Изобщо не си се променила.
Няма кой да се грижи за мен.
Въпреки че понякога боледувам.
Значи сърцето ти е свободно, така ли?
Глупаво моме.
Мислиш ли, че мога да те забравя?
Ах, ти, лъжлива змия!
Колко ли пъти си ме забравила оттогава.
Имам великолепен план за следобеда.
Отведи ме у дома. Живея съвсем близо.
Стене родината угнетена,
плачат нещастните унгарци!
Синдбад, вярно ли е, че си морално пропаднал?
Винаги съм търсил трезви хора, а попадам само на пияници.
Хората казват, че нищо не работиш.
Как се издържаш? – Аз му подарих капитанския чин.
Съжалявам, че странстващите рицари вече са изчезнали.
Харесва ми да се мотая без пари. Пиша по малко.
Актьорите казват, че нищо не печелиш.
Те сравняват със собствените си хонорари.
Значи не си авантюрист. Колко жалко.
Нали знаете поговорката "От два стола – на земята"?
Предай се и ще получиш достойна награда!
Стоманеното острие жадува за кръв! Мразя този живот!
Такъв живот на мен не ми е нужен!
Край!
Синдбад, помогни ми!
Да вървим, преди да се е стъмнило.
Няма по-меко легло от снега.
Живот, живот, някога толкова скучен свят живот,
колко е хубаво да се върна в теб.
Как се казваш, приятелю?
Венделин. На вашите услуги, господине.
Женен ли си? – Да, господине.
Жена ти починала ли е? – Случи се нещо друго.
Въпреки че не съм голям почитател на морковите...
Може ли да ви донеса костния мозък, господине?
С него донеси и препечен хляб, скъпи Венделин,
а не кифлички, които са крайно неподходящи.
Нека да е горещ като сърцето на моята любима.
Вече може да ми донесеш и бирата, но в бирена чаша.
А барманът да си задържи пяната.
Както желаете, господине.
Гостилничарят трябва да е богат човек.
Защо, господине? – Много е щедър с пяната.
Кажи ми сега какво се случи със съпругата ти?
Напусна ме господине.
Напуснала те е.
Като млад сервитьор работех в казиното.
По онова време г-н Семере и г-н Ухтриц бяха мои клиенти.
А, да, Ухтриц...
Жокеите чакаха отвън,
а треньорите седяха в коридора. – Ухтриц...
Залозите продължаваха до късно през нощта.
Ние сервитьорите бяхме приятели с жокеите.
Рядко ходех на надбягвания, но знаех всички коне.
Разбира се, никога не печелех.
Какво печено месо предлагате?
Печена патица.
Това го ядох у дома.
Да, патица с червено зеле.
Знаеш ли, Венделин,
предпочитам дивеч за обяд.
В ресторанта на Липерт предлагат най-вкусните ястия с месо от дивеч.
Самият Липерт обича лова.
Бил е треньор в клуба по стрелба.
Винаги ходя в ресторанта му да ям заек.
Пълнен фазан с кестени...
А какви са кестените? Италиански или унгарски?
Просто кестени.
Добре, ако птицата е добра, бих опитал това.
Защо жените белят морковите толкова яростно?
Заповядайте! Фазан с картофено пюре и кисели краставички.
Чудесно, приятелю. А къде са различните видове горчица?
Аз обичам люта домашна горчица.
Както и френска горчица.
Но най-любима ми е английската горчица.
Един ден барон Винер-Валдо ми каза:
"Венделин, искам да те направя човек с късмет."
Залагай на Пасианс, коня на граф Фещетич,
при всяко негово участие.
Пасианс...
Звучи ми познато.
Само да го знаехте, господине.
Боже мой, за малко да забравя.
Сега бих хапнал малко телешко.
Кажи ми...
Имате ли хубаво парче телешко? С кост или без кост, няма значение.
Нямам нищо против да е филе, макар да предпочитам бут.
Всъщност най-много харесвам
това, което наричат "тафелшпиц".
Бих хапнал с удоволствие. С доматен сос и пресен лук.
Всеки уважаваш себе си ресторант би трябвало да го предлага.
След фазана ли? – Не съм искал мнението ти.
Ти ли ще ми казваш какво да ям?
Добре, господине. – Гледай го ти.
Дъщерята на инспектора на хиподрума също се казваше Пасианс.
И?
Барон Винер-Валдо, който ме харесваше,
веднъж ме попита
дали не бих искал да се оженя за Пасианс.
Ожених се. И това беше краят ми.
Безумно я обичах.
Тя избяга и стана касиерка в Дебрецен.
Готов съм за половин литър хубаво вино.
Значи Пасианс...
е станала касиерка в Дебрецен?
Да. Оттам поиска развод,
когато някакъв селски глупак поискал ръката й.
Този селски глупак съм аз.
Аз бях вторият съпруг на Пасианс.
И вас ли изостави?
Отново ли избяга? Къде е сега?
Човек трябва да се примири с това.
Ще отида, където поискаш.
Ще потеглим утре вечерта.
Родена съм близо до река.
Като момиче често гледах децата във водата.
А сега нямам деца. Имам само теб.
Тя беше само на 20.
Смъртта няма светлина, нито сянка.
Но има едва доловим аромат на розмарин.
В крайна сметка са отърваваме от излишните вещи,
както и от необходимостта от поздрави, лъжи,
всички условности на светския живот.
Ти си единствената, Маймунке.
Имам късмет, че жените са толкова непостоянни.
Като утринна роса.
Така от време на време идва и моят ред.
Флорентин е мъртва.
Кръвта й изтече заедно с мечтите й.
Ти ми подари онази книга на Пол де Кок, помниш ли?
Вече съгрешавам само когато чета.
Уредих си сметките с живота.
Нямам повече амбиции и надежди.
Настанила съм се на върха на дървото като птица и се радвам,
че някои все още вярват в живота.
И в любовта.
Аз те обичам.
Хайде да си лягаме вече.
Искаш да говоря с жената на златаря, нали?
Умираш за нея.
Да.
Загубил съм си ума.
Дяволът е завладял разсъдъка ми.
Толкова се мразя, че бих си разбил главата в стената.
Отидох да видя майка си.
Добре е.
Живее по един и същи начин от години.
Грижи се за своето парче земя и лозята.
Не зависи от никого.
Не е като мен.
Те са хора от друга порода. Не като нас.
Те умеят да живеят
Не просто умеят да живеят. Умеят да живеят добре.
Тези тук не познават красотата на живота.
Не знаят какво е вкусна храна.
Нито добра почивка.
Не харесвам днешния свят.
Казват, че живеем в преходна епоха.
Никога не съм искал преходна епоха.
Не помня някога да съм искал и такъв живот.
Със сигурност не съм използвал връзки, за да го получа.
Вече не ме интересува какво е да си щастлив унгарец.
Коя е любимата ви песен, докторе?
Татенце, дай ми глътка чай.
Изсвири "Лети, лястовичке".
Тези стари клиенти умират ли някога?
Трябва да живеем в сянката на копието.
Какви страдания може да ни донесе истинската любов?
Нашата любима може да ни напусне всеки ден.
Ако чуе, че хората в града я одумват.
Все едно, налага се да се върнете в този свят,
колкото и да не го разбирате.
Бедата е в това,
че не знам повече за живота от едно дете.
Продължавам да не знам как да се държа,
какво да говоря,
как да постигна успех в живота.
Аз би трябвало да живея в градина
или в болница и да обмислям проекти.
Само планове.
Само планове. Защото когато се стигне до действие,
обърквам всичко.
Пропускам най-важното.
Имам толкова грехове, че нощем не смея да остана сам в стаята.
Прочутите доктори в Будапеща.
Нищо ли не могат да направят за един малък кошмар?
Не се страхувам от вас, вие няма да ми дадете лош съвет.
През нощта, когато стигнем святото място,
елате в църквата и останете да спите при богомолките.
Странни образи танцуват пред очите ми.
Жълти като водите на Попрад.
Всички мъже са малко луди.
Баща ми държеше в гардероба си старите обувки на пощальонката.
Едно име се е загнездило в съзнанието ви.
Тя се казва Здрача.
Значи това е причината за безсънните ви нощи.
Поклонничеството няма да ви е от полза.
Важното е да спите на открито,
за да не могат дяволите да ви открият.
Дяволите ли?
Дяволите изобщо съществуват ли? – Разбира се, че съществуват.
Но няма да се осмелят да дойдат тук.
Да вървим.
Започвам да губя ума си.
Този господин страда от безсъние. Приспете го!
Жени! Събудете се! Ставайте!
Събудете се!
Сърцето ми.
Изцери сърцето ми, майко!
И баща ти почина от сърце.
Сърцето ми.
Лошата храна, некачественото вино
и фалшивите целувки тровят кръвта ти.
Кога ще умра?
Има още мнозина преди теб.
Сън, сън, сладък сън.
Затварям очи и потъвам в сън.
Да бъде благословен сънят, който дойде при мен.
Животът ми е сън.
Сънят е моят живот.
Аз никога няма да те изоставя.
Спусни се над смъртното ми ложе,
приеми душата ми
и я отнеси към вечното блаженство.
Зимната фея.
Господи! Най-сетне отново съм тук.
Благодаря, Синдбад! Винаги ще съм ти благодарна.
Бог да е с теб, зимна фейо!
Бог да е с теб, Синдбад!
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©