The Passage (1979) Свали субтитрите
Нацистите не са мой проблем.
Аз съм от баските. – Те са проблем на всички.
Издирват го. Не може да премине границата.
Трябва да прекоси планината. – Кой е той?
Казва се Джон Бъргсън. Велик човек.
Нацистите го мразят, защото ги изобличава.
Някакъв си драскач. – Не е просто драскач.
Той е учен. Искат да го използват да усъвършенстват оръжията си.
А нацистите могат да накарат всеки да каже каквото знае.
Значи е много важен. – Да.
Кажете...
Защо точно аз?
Казват, че най-добре познаваш планините.
Така ли?
Всички знаят за Ечеверия.
Благодарение на теб избяга през Гражданската война.
И каква полза? После го убиха.
Ще ти платим 2000 песети.
Знаете ли за колко време се минава планината? За 4 дни.
Кой ще ми гледа овцете? – 3000.
Били сте готови да дадете още. – Животът е по-важен от парите.
За вас, но не и за мен. За мен важни са овцете.
Ето какво ще направя.
Давам ви четири дни, само четири.
Ще ми платите 5000 предварително.
Добре. Но трябва да тръгнете веднага.
Не бива да влизаме заедно във Франция.
Ще отида в Сен Лиму и ще чакам.
С Ренудо ще се срещнете на гарата в Тулуза.
Защо в Тулуза? – Бъргсън се крие там.
Добре. Ще нахраня овцете.
Сипете си супа.
Спокойно, за нея няма да ви вземам пари.
Да не изядете всичко за един ден.
АНТЪНИ КУИН
ДЖЕЙМС МЕЙСЪН
и МАЛКЪЛМ МАКДАУЪЛ в английския филм
ПРЕХОДЪТ
Участват още ПАТРИША НИЙЛ
КАЙ ЛЕНЦ
КРИСТОФЪР ЛИЙ
ПОЛ КЛЕМЪНС РОБЪРТ РИС
МАРСЕЛ БОЗУФИ МИШЕЛ ЛАНСДАЛ
ПИТЪР АРНИ, НЕВИЛ ДЖЕЙСЪН РОБЪРТ БРАУН, РОС АЛБА и др.
Музика МАЙКЪЛ ДЖЕЙ ЛУИС
Оператор МАЙКЪЛ РИЙД
Сценарий БРУС НИКОЛАЙСЕН
Режисьор ДЖОН ЛИЙ ТОМПСЪН
Документите ви.
Имате ли пропуск? – Разбира се.
Покажете го.
По каква работа идвате?
Да купя инструменти за фермата си. Винаги ги купувам оттук.
Добре. Свободен сте. – Благодаря.
Чакай тук.
Г-жо Алба... – Имат всичко.
Моля ви, отведете ги. Може да ми донесат неприятности.
Хайл Хитлер!
Професор Бъргсън? – Да?
Ние сме приятели. Ще ви преведем през планината.
Последният влак за Сен Лиму е след 2 часа.
Търся един мъж.
Ето този.
Аз съм Джон Бъргсън.
Този човек ще ви преведе през Пиренеите.
Това са жена ми Ариел, синът ми Пол и дъщеря ми Лиа.
Това ли е важният човек? – Да.
Планинар ли сте?
Изкачвал съм планини, но много отдавна.
А опасни ли бяха, в смисъл способни да убиват?
Единственото нещо, убито при експедицията,
бе пъстървата, уловена за вечеря. – Рибар, значи.
Очаквате един рибар да изкачи Пиренеите!
Затова ти плащаме. – Разбирам притеснението ви.
Ще гледаме да не ви създаваме грижи.
Няма да сте ми никаква грижа, защото ще сте мъртви.
"Ние" ли казахте?
Какво имате предвид?
Мога ли да ви помогна? – Търсим този мъж.
Съгласих се да преведа един човек през планината, а се оказват 4-има.
Ще отнеме седмици, овцете ми ще умрат.
Бъдете откровен, господине. Тя може ли да изкачи планина?
Може би не разбирате, но ние сме семейство и имаме вяра.
С вяра ще преместите планина, а?
Не, но с Божията помощ можем да я прекосим.
Забравил съм за Бог.
Дай им шанс.
Нямат никакъв шанс. Всички ще умрат.
Не и ако вие ни водите.
Есесовците дойдоха.
Дошли са есесовци. Трябва да тръгнем веднага.
Скъпа, ще се предам.
Аз ви забърках във всичко това. – Ние сме твоето семейство, Джон.
Семейството ще бъде спасено, ако аз се предам.
Немците нищо няма да ви сторят.
Грешите. Живеете по тавани и мазета,
не знаете какво става последните 3 седмици.
Ако Гестапо хване жена ви, Бог да й е на помощ.
Хайде.
Ще останем заедно.
Побързайте, моля.
По-бързо.
Отворете!
Идете на гарата, ще се срещнем там.
Стой!
Влизайте.
Тя не може да изкачва и стълби. – Стига сте се заяждали.
О, показваш зъбки! Това е добре. Гневът дава сили.
Може да успееш. – Животно!
Хайде.
Тръгвайте.
Стой!
Излезте всички. Веднага!
Хайде по-живо де! Застанете така, че да ви виждам.
Ти също. Върви.
Тръгвайте.
Той трябва да премине границата, каквото и да става.
Защо да рискувам живота си за вас? – Не искаме това.
Ако станем товар за вас, зарежете ни.
И какво ще правим? – Пол!
Изглежда сте се въвлекли в неприятности.
Прегледах документите ви.
Името ви е Ален Ренудо. – Да.
Пекар. – Да.
Можете ли да правите щрудел? – Да, но и моите сладкиши са хубави.
Вие, французите, с вашите сладкиши!
Не сте пекар, нали?
Участвате в Съпротивата.
Превеждате издирвани лица през границата.
Не, има някаква грешка. – Грешка ли? Възможно е.
Смятате ли, че ние, немците, допускаме грешки?
Всички сме хора. Нали така?
Признавам, че някои немци понякога допускат грешки.
Но аз съм член на СС.
Да започнем ли отначало?
Знам всичко за проф. Бъргсън, както и че вие знаете къде е.
Химлер иска той да се върне. – Бъргсън ли? Не познавам такъв.
Интелигентен човек сте. Опитайте да се държите като такъв.
Г-жа Алба трябва по-внимателно да подбира клиентите си.
Цял живот съм се захващал с разни неща и не съм ги довършвал.
Родителите ми имаха големи очаквания към мен, а не ги оправдах.
Родителите...
Мислят, че понеже са те създали, си им длъжен.
Знаете ли, че ме готвеха да стана генерал?
Всички мъже в рода ми са били полковници или генерали.
Вермахтът, Редовната армия...
Те не разбират Новия ред.
Не приемат, че съм част от Новата империя.
Не ме зачитат, понеже нося черна униформа.
Не разбират, че изграденото за 10 години
трябва да издържи хилядолетие.
Така е много по-лесно.
Бъргсън е на път за Байон.
Байон ли? Красив град.
Ще ги чака лодка.
Не е ли сам?
С жена си и двете деца е.
Лодката ще ги откара в Англия.
Чия е?
В Съпротивата ни казват само това, което трябва да знаем.
Разбира се.
Боли, нали?
А сега ме чака работа.
Байон, казвате. – Да.
След като вече работим заедно, искате ли да вечеряте с мен?
Извинете.
Искате ли, госпожо? – Не, благодаря.
Господине? – Не, благодаря.
Може ли за мен?
Документите. Вие!
По-живо.
Името ви е Клод Мерсие? – Да.
Това жена ви и децата ви ли са? – Да.
Вие с него ли сте? – Какво?
С него ли сте? – Сам съм.
Елате с мен, мосю. Както и вие.
Излезте, бързо.
Хайде.
Пол?
Пол!
Всичко това е заради вас.
Дано си струва.
Това е вторият влак с муниции тази седмица.
Селско ястие – гулаш. Достойно за самия фюрер.
Още сол. Да, определено трябва още.
И по-вкусно съм готвил, но съм сигурен, че ще ви хареса.
Искате ли да опитате?
Не? Жалко.
Вие, французите, нехаете за чуждата кухня.
Защо мислите завладяваме Франция? Очевидно е.
За да се докопаме до рецептите ви.
След цялото ненужно принуждаване се радвам, че ми казахте истината.
Ще чакам проф. Бъргсън и семейството му в Сен Лиму.
Обичам щастливите срещи. – Излъгах.
Така е. Но не ви се сърдя. Пак ще имате вечеря.
Между другото, водачът баск, когото споменахте, но не помните,
защото в момента бяхте зает...
Очаквам с нетърпение да се запозная с него.
Последните щрихи.
Тайните на изкусния готвач.
Именно дребните неща отличават обикновеното от прекрасното ястие.
Забравих ли нещо?
Ами да, разбира се.
Всички ти казваха да заминеш.
Ние също, но не ни послуша. Защо остана?
Недей, Пол. – Остави го, Лиа.
Винаги съм го насърчавал към откровеност.
Ти си виновен. Теб виня за това.
Ти ни докара неприятности, а какво правиш, за да ни измъкнеш? Нищо.
Ако зависехме от теб, мама щеше да е мъртва,
аз и Лиа щяхме да сме мъртви.
Мислите, че не съм прав, нали? Прав съм.
Ако беше мой син и ми говореше по този начин,
щях да те убия.
Той нищо не прави. Остави ме при влака.
Спаси те. Питам се защо.
Хайде по-бързо, нямаме цял ден.
Впрегнете коня.
Действайте по-живо, хайде.
Кой си ти? – Овчар.
Защо не се върнеш при овцете си?
В Сен Лиму ли отивате? – За Бога, не. Пълно е с немци.
Май някакъв влак се разбил.
Немците обвиняват хората, арестуват наред.
Докато нещата утихнат, безопасно е само в гората,
където отиваме и ние.
Защо вървиш подир мен? Какво искаш?
Да ни закараш до Сен Лиму.
Колко сте?
Твоето семейство? – Не, американци са.
Предлагам да ги вземем. – Казах ти да се погрижиш за конете.
Ще ти платя, господине.
Колко? – 500 песети.
За да рискувам живота си и този на близките си?!
2000. – 1000.
1500. – Дадено.
Тръгваме вече, побързайте.
Имаме късмет. Предложи да ни закара.
Той плати на този циганин.
Немците не убиват само евреи, а и моите хора.
И ние сме нисша раса.
Един ден ще се събудим, ще се обединим и ще ги спрем.
Вече ги спираме.
Стой.
Вън! Изкарайте всички от фургоните. Всички да излязат.
Навън!
Наредете ги тук.
Кой е водачът?
Аз. – Защо спирате тук?
Да си починат конете. – Документите.
Кой е този мъж там?
Брат ми.
Вие!
Аз ли? – Вие.
Да?
Кой сте? – Брат му.
Занапред пазете пътищата чисти.
Тук има някого. – Баща ми. Болен е.
Покажи ми. – Има треска.
Излезте, старче.
Моля ви, оставете го. – Покажете се.
Моля ви, той умира. – Излезте оттам.
За какво ви е? – Ставайте!
Хайде, елате.
Добре.
Как се казваш?
Петра.
Само децата и жените са смели.
Първо се изкъпи, да падне малко от тази циганска мръсотия.
Ще се съблечеш ли, или той да го направи?
Усещам, че не ме харесваш.
Всички французи не харесват немците.
Мислят, че сме им взели страната. Но какви права имат над земята?
Те са гали, които са я взели от келтите,
келтите са взели британските острови от бритите.
Англите и саксонците, които са тевтонци, или немци,
са взели британските острови от келтите.
Норманите ги завоювали от англите и саксонците
и сега саксонците, или немците, си връщат Франция
от норманите, които са я взели от нас. Обърни се.
Защо сте против нас? Само си връщаме нашето.
Хубаво лице.
Не, не се избърсвай.
Петра! Ботушите.
Как ти е фамилията? – Гиара.
Обърни се.
Петра?
Виждала ли си това?
Снимката е стара.
Косата ти е различна, по-пълна си, изгубила си невинността си.
На всички ни се случва.
Да си виждала този изискан господин?
Не. – Изобщо.
Колко съм глупав, да очаквам да познаеш сама себе си на снимка!
Щом дъщерята е заловена, едва ли бащата е далече.
Разсеях се. Знаех, че не си циганка.
Дори не си жена.
Мълчи!
Хайде, облечи се.
Ти ме излъга. Знаел си, че са четирима.
Не знаех, заклевам се. Какво ще правиш?
Жената няма да издържи.
Ако ни бави, ще я оставим.
След два дни овцете ми ще умрат. Нямам време за губене. Да вървим.
Това е планината.
Къде са?
Не знаех, че ти си ме спасил при влака.
Държах се като глупак. – Не точно глупак.
Това е част от процеса, наречен порастване.
Обвинявах те, че не си като водача ни.
Без него всички щяхме да сме мъртви.
Переа, ти чакай долу.
Не се ли боиш от смъртта? – Рано или късно всички умираме.
О, философ!
Не бях срещала баск. – Така ли?
Говорят ужасни неща за вас.
Всичко е вярно. Переа, дръж.
Наистина ли сте толкова лоши? – Дори повече.
Не знам как е възможно да се смея в такъв момент.
Сигурно защото бях толкова близо до смъртта.
Бях готова да направя всичко, дори с онзи изверг, да остана жива.
Да оцелееш на всяка цена, а?
На всяка.
Хайде, помогни.
Питам те за последен път, философе.
Къде е семейство Бъргсън?
Къде е мъжът, който уж ти е брат?
Върви в Ада!
Нищо не му казвай! – Бяха петима.
Качихме ги по пътя. – Мълчи!
Къде отидоха? – Тръгнаха с баска.
Той ги превежда през планината.
Съжалявам, че бързам, но се налага.
Сега ще пуснете ли баща ми?
О, да. Винаги спазвам думата си.
Може да отиде там, където прати мен.
В Ада.
Райнке, не издържате ли подобни неща? Няма да влезете в СС.
Искам четирима войници и някой, който познава планината.
В селото има човек, който е бил професионален водач.
Чудесно.
Мисля, че днес дадохме безценен урок на Съпротивата.
Какъв добър водач сте! – Съжалявам. Какво да правим сега?
Каквото прави проф. Бъргсън. Ще вървим пеша.
Слезте!
Интуицията ли ви казва, че са минали оттук?
Не. Аз бих минал оттук. – За ваше добро е да сте прав.
Жена ми е много уморена.
Не може ли да спрем за малко?
Предупредих ви, че ще си тръгна. Не може постоянно да спираме.
Вие вървете.
Изправете я. Немците не може да са далече.
Оставете я, дявол да ви вземе.
Изправете я, или си тръгвам.
Предполагам, че са на 2-3 часа пред нас.
Но да починем тук, сутринта ще тръгнем с нови сили.
Утре следобед ще ги настигнем.
Не вярвам на французи. Знам, че се опитвате да ме заблудите.
Хайде, ставайте.
Имам добро предчувствие.
При последното ми такова завзехме Полша за една седмица.
Да вървим.
Давай, ще се справиш.
След час ще съмне. Трябва да продължим.
Какво е това? – Заслон за планинари.
Още няколко крачки, и ще си починеш.
Цялата си мокра. Преоблечи се.
Благодаря, Пол.
Ще издържиш, мамо. Помниш ли, като ходихме на планина?
Ти ставаше преди всички и правеше закуска.
А аз още спях в палатката.
Слава Богу, че най-тежкото мина. – Това беше като разходка.
Най-страшното предстои.
Ако продължаваме с това темпо, немците ще ви хванат.
Хубаво живяхме заедно, Джон.
И винаги ще бъде така.
Разбира се. – Ти показа невероятна смелост.
Не е трудно. Казваш си, че си смел, и се държиш като такъв.
Проста истина, но ми трябваше цял живот да я науча.
Опитай се да поспиш.
Да, да поспя...
Спи, скъпи.
Мамо?
Не мога да намеря мама.
Мамо!
Ариел!
Пол, качи се там. – Мамо!
Мамо!
Ариел!
Мамо!
Ариел!
Губите си времето. – Трябва да намеря жена си.
Тя си тръгна през нощта.
Видели сте я, и не сте я спрели? Оставили сте я да излезе.
Ако е мъртва, лошо ви се пише.
Вие сте убиец. Ще ви убия, мерзавец такъв.
Ако заради вас умре, ще ви ликвидирам.
Господине.
Господине?
Разбирам какво ви е. – Така ли?
Изгубих жена си миналата година.
Немците ще ни настигнат след час-два.
Вие тръгвайте, аз ще остана.
Ти си луд.
Не. Имам задача. Благодаря ти.
Господине, трябва да тръгваме.
Дръж!
И така, господа, време е да продължим.
Досега трябваше да сме ги видели. Покажи ми картата.
Картата!
Сега сме тук.
Трябва да има и друг път.
Там до границата има военен граничен пост.
Пълно е с войници. Би било безразсъдно.
Поне веднъж да си прав, французино. Безразсъдно е.
Точно това искат да си мислим. Да вървим.
Качи се.
Какво става тук, по дяволите?
Вие! Кога се случи това?
По време на последната смяна. Нападнаха ни.
Преминаха ли границата? – Да. Свариха ни неподготвени.
Неподготвени – срещу старец и две деца?!
Защо не тръгнахте след тях?
Това е Испания. Поддържаме дипломатически отношения с тях.
Би предизвикало международен конфликт.
Един момент, капитан.
Изглежда не осъзнавате, г-н майор,
че СС има правомощияq където и когато реши.
Отдръпнете се. Ще преминем оттатък.
Но аз не съм от СС, а съм френски гражданин.
Забранено ми е да прекосявам границата.
Той е прав. Не мога да позволя да премине.
Позволявате ли да си отида у дома?
Разбира се.
Дайте ми оръжието си, капитан.
Съжалявам, райхфюрер.
Не знаех, че има договорка между Хитлер и Франко.
Разбира се, райхфюрер, веднага.
Нареждания от Химлер. Освободете капитан Фон Берков.
Вижте, той иска мен, не вас. Ще му се предам.
Не. – Вие продължавайте.
Идете при дърветата и чакайте.
Къде отивате? Не сте въоръжен. Той иска мен.
Аз пък казвам, че няма да ви пипне.
Хайде, вървете.
Зиг хайл!
Зиг хайл!
Зиг хайл!
Хайде, покажи се.
Ахтунг!
Свиня! Зиг хайл!
Немецът? – Мъртъв е.
Къщата ми е в подножието.
Да вървим.
На какво разстояние е селото? – На около 400 метра.
Не ви ли е самотно?
Свиква се.
Овцете ви са живи. Поне едно хубаво нещо.
Какво й е на крака на тази? – Остана си по-къс.
Синът ви обича животните. Бързо се учи.
Бързо се научи и да стреля.
И това ви плаши, а?
Напротив, сближи ни.
Погрешно смяташе, че не одобрявам незаинтересоваността му
към всичко, на което съм искал да го науча. Сега сме равни.
И двамата сме убийци.
Трябва да се опитаме да се примирим с делата си.
Господине,
хората като вас трябва да наемат хора като мен да убиват.
Не, нямах предвид това. Погрешно ме разбрахте.
Разбира се, съжалявам за гибелта, която съм причинил,
но не за това съм тъжен.
Тя беше прекрасна жена.
Бъргсън!
Да?
Не мърдай!
Кой ще бъде пръв?
Ще ни убиете ли? – Теб не.
Останалите.
Не мърдай!
Готов съм да дойда с вас. Пощадете другите.
Не се приближавай!
Какво те е грижа за тези хора? Те те използваха.
Може би. Но моля да ги оставиш да живеят.
Не си в позиция да ме молиш за нищо.
И вие не сте в завидно положение. Никого няма да убиете.
Вие умирате.
След броени секунди ще си мъртъв.
Нямате сила дори да вдигнете оръжието.
Бъргсън!
Те не разбират Новия ред.
Не осъзнават, че съм част от Новата империя.
Съграденото за 10 години трябва да пребъде хилядолетие.
Убих всички ви.
Нямате сила дори да вдигнете оръжието.
Никого няма да убиете. Вие умирате.
След броени секунди ще си мъртъв.
Ще си мъртъв.
Всичко е плод на въображението ти.
Умираш. Ти си луд.
Никого няма да убиеш. Ти си луд.
Всичко е плод на болния ти мозък.
Вие умирате.
След броени секунди ще си мъртъв.
Нямате сили дори да вдигнете оръжието.
Превод Калина Кирилова
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©