Carne tremula a.k.a. Live Flesh (1997) Свали субтитрите
Правителството ще защитава мира,
напредъка на Испания и правата на народа.
Отменени са свободата на словото,
свободата на местоживеене,
свободата на сдружаване и свободата на личността
Мадрид, януари 1970 г.
Размърдайте си задниците!
През последните месеци наблюдаваме действия на малобройни групи,
систематично провеждани,
за да нарушат обществения ред в Испания.
Това очевидно е част от международен заговор.
За да защити мира и прогреса в Испания и правата на испанците,
правителството е задължено да вземе спешни мерки,
които да сложат край на тези размирици.
Ето защо с правомощията, дадени ни от закона в параграфи...
Г-жо Сентро, какво става? – Връщай се на работа. Ще проверя.
Сентро! – Не викай! Ще събудиш цялата улица.
Чувствам се ужасно! Умирам от болка. – Не преувеличавай. Господи!
Какво? – Нищо. Не преувеличаваш.
Ставай, скъпа, ще раждаш. Трябва да те облечем.
Изабелита, ти ме излъга.
Когато дойде в тази къща, не си била съвсем сама.
Внимателно. Хайде.
Чакай! Да затворя вратата.
По-внимателно.
Трябваше да ме предупредиш, че ще раждаш.
Можех ли да знам? – Ако ти не знаеш...
Не мога да броя. – Невежеството е ужасно нещо.
Спри! Копеле!
Ела, облегни се тук. Внимателно.
Спри!
Спри! – Сентро, за Бога!
Спри! Спри, по дяволите!
Мамка му!
Не се тревожи. Хайде, скъпа. Побързай.
Луда ли сте? Можех да ви убия!
Тези високи токове ще ме убият.
Не може да се качите. Връщам се в депото.
Приятелката ми ражда. – Какво искате да направя?
Казах ви да не се качвате. – Седни тук, скъпа.
Недейте така. Моля ви, слезте.
Няма да осиновяваш детето! Закарай ни само до болницата!
Но аз съм на служба. Не разбирате ли?
Госпожо, това не е моят автобус.
Спокойно, дръж се! Събери си краката! Дишай!
По дяволите! При 30 000 шофьори в Мадрид се случва точно на мен!
Не плачи сега!
Ако идиотки като нас не решават от време на време да дават живот,
светът ще свърши.
Ето. Одеколонът те успокои.
Ще падне. – Стисни си краката.
Говоря за ангела. Изглежда, че се готви да скочи.
Сякаш иска да се самоубие.
Подмокрих се.
Не, скъпа. Водите ти изтичат.
Спрете, моля! На приятелката ми й изтекоха водите!
Ще отбия, за да не сме на пътя! – Качи си краката!
Така. Сега и другия.
Спокойно. Не се тревожи, с теб съм.
Да започваме. Напъвай!
Напъвай! Напъвай... Не спирай!
Така е добре! Много добре! Не спирай!
Шофьора, ела да ми помогнеш!
Напъвай! Напъвай!
Това е! Точно така! Ето го!
Готово! Ето го!
Момче е!
И е доста гръмогласен, нали?
Всичко е наред.
Преди всичко трябва да вържем пъпната връв.
Имаш ли нещо, с което да я вържем?
Дай ми връзките на обувките си. Справи се много добре.
Има ли си всичко? – Да.
Детето си има всичко! Дай ми другата си връзка.
Сега трябва да срежем пъпната връв.
Имаш ли ножици? Нещо за рязане? – Не.
Нищо ли нямаш? Сетих се!
Сетих се! Ще я прегриза.
Това не боли. Дай ми нещо, с което да увия бебето.
Горкото детенце. Ето, вземи това.
Моето синче!
Ето го! Ето го твоето бебе! – Да, моето бебче!
Колко си красив! – Сега къде отиваме?
В болницата. Не е в състояние да се върнем у дома.
Дръж го здраво. Много си слаба. Да не го изпуснеш.
Не заспивай! Не бива да заспиваш.
Внимавайте, тръгваме. – Добре.
Не заспивай. Виж колко е красив.
Болките започнаха отново!
Това е плацентата. Дай ми бебето.
Трябва да се напънеш отново.
Отново ли? – Да. Трябва да изкараш всичко.
Хайде, скъпа, напъвай.
Давай! Побързай, тя кърви!
На път сме!
Почини малко.
Не можа да чакаш, нали?
Бързаше да стигнеш до Мадрид и ето те тук.
Как ще го кръстиш? – Виктор.
Виж, Виктор. Мадрид!
ЖИВА ПЛЪТ
В сърцето на Мадрид независимо от лошото време
млада жена роди в градски автобус.
Новината за това неочаквано раждане
беше посрещната с радост.
Кметът подари на бебето първите му дрешки
и го обяви за почетен гражданин.
Директорът на градския транспорт не остана по-назад
и заедно с главния съветник и техните съпруги
осигуриха на майката и сина доживотни разрешителни,
които им дават право на безплатно ползване на автобусните услуги.
При тази завидна перспектива
нетърпеливият млад мъж очевидно го очаква "живот на колела".
20 години по-късно
Кучета! Отнасят се с нас като с кучета. И ние сме такива.
Кучета.
Погледни агнетата, които трябва да защитаваме.
Погледни ги.
Крадат, мамят, взаимно се предават и покваряват.
Ние сме пазители на болно стадо.
Ето, пийни да го отпразнуваш.
Не, благодаря. Пи достатъчно и за двама ни.
Да? – Аз съм.
Какво правиш? – Поливам цветята.
Ядосана ли си? – Не, обидена съм.
Прости ми.
Прости ми, че те оставих така. Ще ми простиш ли?
Санчо, не искам да го обсъждаме по телефона.
Добре, ще говорим по-късно.
Ще се прибера веднага, щом мога.
До скоро, скъпа.
Жена ми ми изневерява.
Какво? – Клара спи с някого.
Не говори глупости. – Не знам какво да правя.
Спри да пиеш. – Въздържателите смятат,
че това решава всичко.
Алкохолът няма да ти помогне. – Ако не пия, ще я убия.
Не говори глупости!
Това е единственият начин жената да не изневерява.
Разбира се, мога да убия любовника й.
Но не знам кой е.
Може ли да е някой от тях?
Само като си помисля, че някой от тези гадове
чука жена ми, докато съм на работа.
Мисълта ме подлудява.
Прекрасно!
Не, баща ми не е тук. Може да дойдеш.
Да се уча да чакам ли? Не ми пука какво казва Лу Рийд!
Ако не си тук до 15 минути, ще се обадя на Пирата.
Да, тя продава боклуци, но поне е нещо.
И ми донеси шоколад. Ще ми вдигне тонуса.
Болници в състояние на извънредно положение
Елена? – Да, кой е?
Виктор. – Кой Виктор?
Момчето от последната събота. – Кое момче?
Онова, което изчука в тоалетната, помниш ли?
Бях много надрусана. – Разбрахме се да се видим довечера.
Готвя се да излизам. – Къде?
С приятел. Обади се друг ден.
С приятел ли? Каза, че ще се видиш с мен!
Казах ти, забравих!
Но аз ти купих пица. Спомена, че обичаш.
Тъп човек! – Още е топла.
Ами изяж я! Промених си решението. Не ми се обаждай повече.
Репетиция на престъпление
Следващата спирка е "Едуардо Дато". Направихме пълна обиколка на Мадрид.
Знам.
Няма ли да слизаш? – Не, продължавам.
Докъде? – Не знам. Доникъде.
Това не е хотел. Трябва да отиваш някъде.
Не отивам. И какво?
Цяла нощ ли ще стоиш тук? – Не, ще сляза.
Кога? – По-късно.
По-добре да е скоро. И внимавай.
Кретен!
Трябвало да излиза. Лъжкиня!
Преди колко време излезе?
Кажи ми истината или ще отида някъде другаде.
Ето го!
Време за чукане! Качвай се!
Изчакай във всекидневната. Но не пипай нищо.
Какво правиш тук? – Ти ме пусна.
Аз ли? Помислих те за друг.
Е, аз съм. Уговорихме си среща преди седмица.
Ти за какъв се мислиш?
Очакваше дилър, нали? – Какво те засяга?
Махай се! – Внимавай!
Не бях груб с теб.
Ще си отида, когато чуя обяснението ти.
Не го приемай така.
Просто исках да поговорим.
Срещнах те преди седмица. Чукахме се фантастично.
Беше ми за пръв път.
Знаеш ли какво е това?
И за пръв път откраднах от пицария.
Направих го, за да бъда с теб.
Махай се.
Не виждаш ли, че съм насочила пистолет към теб?
Разкарай се!
Това, че онази вечер си бил между краката ми,
не ти дава право да идваш тук и да искаш обяснение.
За какъв се мислиш? Лайно! – Не ме обиждай!
Фантастично чукане ли? Не успя дори да го вкараш!
Имаш много да учиш! – Млъкни!
В този момент бях сигурен, че аз съм убил жената.
И те уверявам, че тази мисъл ми достави удоволствие.
Жена се обади да съобщи, че може би в нейния блок се стреля.
Улица "Едуардо Дато" 18.
Жената живее на втория етаж.
Това е наблизо.
НК до Х50. – Слушам, НК.
Чухме съобщението. Ние сме на моста "Едуардо Дато". Ще проверим.
Добре. Жената не беше съвсем сигурна.
Обадете се, когато приключите. – Да, добре.
Още ли си тук?
Да те оставя тук в безсъзнание ли?
За какъв ме мислиш?
Много ме боли!
Счупи ми главата.
Махай се или ще извикам полиция.
Имам нужда от поправка!
Някой звъня. Казах, че те няма.
Разкара се. Носеше ти шоколад.
Луда ли си?
Искаш да те ударя отново ли?
Това е номер 18.
Кой е? – Полиция. Идваме по сигнал.
Аз се обадих. Приятелката ми каза, че съм луда, но чух изстрел.
Беше по телевизията. – Не!
Ще ни пуснете ли да влезем? – Собственичката не е тук.
Ние сме прислугата. – Просто отворете врата!
Един ненормалник се кани да изнасили съседката ви!
Само за това мислиш. – Сигурно е Елена!
Дай ми радиостанцията. – Остави.
Влизам. Прикривай ме.
Трябва ни подкрепление. Това е гнездо на оси!
Да чакаме, докато момичето бъде изнасилено и убито ли?
Разбира се, че не, но не е това начинът.
Страхът ли определя начина?
Боя се, защото не съм на две бутилки уиски и никой не чука жена ми.
Никога повече не споменавай Клара!
Успокой се, Санчо!
Ето я вратата. – Какво ще правим? Как ще влезем?
Ще извикаме подкрепления.
Трябва да вляза. – И как ще стане?
Ще почукаме.
Остави пистолета. На баща ми е.
Ето ти проклетия пистолет.
Полиция! Отворете!
Отворете!
Не мърдай или ще стрелям! – Спокойно! Пусни момичето!
Защо сте тук? Не съм направил нищо!
Кажи им, че има грешка.
Грешката е твоя, глупако. – Санчо!
Нищо не съм направил! – А белегът на лицето й?
Наранил ли съм те? Сигурно е станало сега!
Пусни я или ще ти пръсна топките!
Санчо, не го провокирай! – А ти не провокирай мен!
Как се казваш? – Виктор.
Виктор Плата.
Знам, че има обяснение за всичко това.
Свали оръжието.
Пусни момичето и ни разкажи какво стана.
Може ли? – Да.
Ако не се целите в топките ми. – Пусни я или ще ги размажа.
Спри! Дай ми пистолета си!
Какво правиш?
Не си наред.
Прицелил си се в по-старши! – В ненормален пияница.
Виктор, партньорът ми ще ми даде пистолета си.
И ти ще свалиш своя.
Нека... Как се казваш?
Елена. – Приятно ми е.
Съгласен ли си?
Да, добре.
Санчо, дай ми шибания си пистолет!
Пусни ме! – Виктор, спокойно, моля те!
Разбрахме се нещо. Сега е твой ред.
А какво ще стане с мен? – Абсолютно нищо. Свали пистолета.
Свали го, моля те.
Точно така. Госпожице...
Свали пистолета.
Хвърли пистолета!
Санчо, хвърли пистолета!
Санчо, моля те! По дяволите!
Какво правиш? Махай се оттук!
Бягай! Бягай!
На параолимпиадата в Барселона '92 Испания спечели медал в баскетбола,
като победи отбора на Аржентина с 56-52.
Топката поема Давид Де Пас, без съмнение най-добрият в мача.
Де Пас задържа срещу аржентинската защита и стреля.
На трибуните един специален зрител ликува.
Това е Елена Бенедети, съпругата на Де Пас.
Давид Де Паз, бившият полицай, парализиран от куршум,
игра фантастично по време на целия турнир...
Искам да страдаш.
Така както аз страдах.
И ще се науча да се моля,
за да се случи.
Искам да се чувстваш безполезен
като празна чаша от уиски.
И искам да почувстваш как сърцето в гърдите ти
сякаш принадлежи на другиго и боли.
Искам да умреш, където и да си.
И ще се науча да се моля, за да се случи.
Скъпи синко, болна съм от рак.
Няма да съм жива, когато излезеш от затвора.
Оставям ти къщата, ако не бъде съборена,
и спестяванията си, ако тази болест не ги погълне.
Знам, че не бях добра майка.
Каквото имах, го споделих с теб.
Но от улицата получих само мизерия.
Изпращам снимката и изрезките от вестници....
Мамо, за твоя радост не се дрогирам
и не съм се заразил със СПИН. Уча много.
През деня ходя на училище, в работилницата,
в занаятчийския цех и дори на богословие.
Така и уча, и намалявам присъдата си.
Един българин, затворник, ме учи на български.
Изучавам и Библията. Сега съм на "Битие".
Сигурно ме мислиш за луд.
Но за да не полудея, трябва да съм зает и да не мисля.
4 години по-късно
Копеле!
Здравей, мамо! Излязох преди два дена.
Оттогава чистя къщата.
Беше голяма бъркотия.
Днес ходих до банката.
За наследството си. 150 000 песети.
По пътя насам се опитах да изчисля
колко ли бройки си минала,
за да спестиш 150 000 песети.
Накрая стигнах до 1000.
Аз взех същата сума дори без да се чукам.
Не е честно.
Както и да го погледнеш, не е честно!
Съжалявам, Елена. – Благодаря ти.
Госпожо, аз съм приятел на Давид.
Моите съболезнования! – Благодаря!
Елена, съжалявам за загубата ти. – Благодаря!
Моите съболезнования. Много съжалявам.
Госпожо... – Да?
Просто исках да кажа, че съжалявам. – Да...
Моите съболезнования.
Аз съм Ана.
Искаш ли още? – Не, достатъчно е.
Шефе, може ли да взема цветя за гроба на майка ми?
Вземи. Едва ли г-н Бенедети ще има нещо против.
Благодаря. – Моля.
Привършваме.
Искаш ли още?
Приют за деца "Ел Фонтанар".
"Бъди смела, Елена. Обичаме те и се нуждаем от теб. От всички нас."
Това погребението на г-н Бенедети ли е?
Това е гробът, но семейството си тръгна отдавна.
Обикалях наоколо като зомби.
Наистина беше глупаво. Тръгнаха си.
Бях разочарован. – Приятел на семейството ли сте?
На Елена. За баща й знам само, че е бил дипломат и е имал пистолет.
А вие? – Познавам добре Давид.
Мислите ли, че са щастливи? – Мъртвите ли?
Може би. И аз се питах същото.
Не, имам предвид Давид и Елена.
Не знам! Попитайте тях!
Оттук.
Познавате ли я? Познавали ли сте я?
Не много. Беше ми майка.
Благодаря ви.
Колата ми е пред един от входовете на гробището.
Ако ми помогнете да я намеря, ще ви закарам.
Честно казано, нямам никакво чувство за ориентация.
Мога да се загубя и в двора си. – Помните ли модела и цвета?
Е, не съм толкова малоумна!
Господи, тук прилича на Сараево!
Ще бъде отчуждено. – Кога?
Не знам. Ще строят голям булевард.
"Принцът на Астурия".
Може ли да ви предложа питие? – Честно казано, би ме стоплило.
Обзавеждането ще пристигне скоро.
Да отложим... – Не. Мога да ви почерпя питие.
Вижте, 150 000 песети. – Не, някой друг път...
Слушайте, не съм ги откраднал. Наследство са ми.
Наследство, разбирате ли? – Какво значение има?
Аз съм Клара. И не се сърдете. Ще се видим друг път.
Добре, извинявайте. Казвам се Виктор.
До скоро, Виктор.
Много съм близо до теб.
Какво каза?
Хубаво е.
И още по-хубаво.
Ела. Хайде.
Видях Виктор Плата на погребението.
Виктор ли? – Да.
Сигурна ли си? – Да.
Аз не го видях. – Беше с гръб към него.
Беше тръгнал към колата със Санчо.
Кучи син!
Каза ли нещо? – Изказа съболезнования.
Той е психопат.
Как е научил за погребението?
Не знам.
Може би те следи.
Ще съобщим на полицията.
Не, Давид, не прави нищо.
Няма да позволя на един луд да се върти около теб.
Не можем да се оплачем, че е изказал съболезнования.
Хората си мислят, че да подариш боклуците си е милосърдие.
Но не е така. Имаме много износени тениски, но анораците?
Пак ще се наложи да тормозим Елена за пари.
Това е незаконно проникване. – Не ми пука.
Защо си бил на погребението? Шпионираш жена ми ли?
Никого не шпионирам.
Майка ми умря, докато бях в затвора.
Случайно бях на гробището.
Все случайно си там, където не трябва.
Не съм щастливец като теб.
Печелиш дори в най-лошите моменти.
Ако отново се доближиш до жена ми,
ще ти счупя главата. – Така ли?
Как?
Какъв гол! Гол!
Страхотен гол! Гледай!
Виждаш ли този дрибъл?
Каминеро е фантастичен!
Е, Виктор. Предупредих те.
Помогни ми, нося ти нещо.
Браво!
Ще го сложим тук. Така е канапе.
Страхотно. – И става на легло.
Благодаря много.
Ето, прочети това. – Библия.
Да, това е моята Библия.
Какво е това? – Прочети го.
Хайде, прочети го.
"Тонзилектомия в детството".
"Няма наркотична зависимост". – Няма.
"Хемоглобин...". Какво? – Червени кръвни телца.
"Желязо".
"Тест за СПИН – отрицателен".
Е, наистина съм здрав.
Да, здрав си. – Не съм ти го казвал досега...
Наскоро излязох от затвора.
Горещо е, нали? – Хубаво...
Какво е това?
На български е. Означава...
Ако искаш, да разпънем дивана?
Спри да гледаш. – Не съм виждал досега.
Аз също.
Ела тук.
Ето ме.
Как беше?
Нищо не усетих. – Нямам много опит.
Защо не ме научиш? – Това не се учи.
Всичко се учи. Аз се уча бързо. Много бързо.
Искам да стана най-добрият любовник на света!
Кажи ми нещата, които обичаш да правиш,
за които мислиш, когато мастурбираш.
Имам време да се науча.
Виж Виктор, отнасяш се с мен като с вагина.
Леле как се изразяваш!
Не се хвърляй толкова бързо към нея.
Не бива.
Нито да я целуваш,
нито да се набуташ в нея.
Първо трябва да я подготвиш.
И не се тревожи, тя ще ти покаже, когато е готова.
Как ще ми покаже? – Ще ти покаже.
Ще разбереш. – Надявам се.
Това е първият урок. Любов се прави от двама.
Страхотно. А вторият?
Давай!
Здравей, какво става? – Пълна лудница.
Изпратих Хосе у дома, за да не зарази всички с грип.
Как са децата? – Добре. Намери се доброволец.
Има ли препоръки? – Разбира от бойлери.
Поправи ли нашите? – Да.
Чудесно! Но кой е той? – Учил е педагогика.
Обеща да остане цялата година. Възхитена съм от него.
Когато видя колко съм заета, предложи да помогне с децата.
Сега си играят. Луди са по него!
Г-н Вълк! Елате тук!
Виктор, това е Елена. Тя е големият шеф.
Мигел! Интересуват те само краката.
Приятно ми е да се запознаем.
Какво правиш, Виктор? – Аз ли? Помагам.
Като ме следиш като психопат ли? – Не те следя.
Откакто излезе, те виждам навсякъде.
Съжалявам, но живеем в един град.
Не можеш да останеш тук. – Защо?
Клемен каза, че дипломата ми е достатъчна.
Твоята диплома! Къде си учил педагогика?
В затвора, задочно.
Каза ли на Клемен за затвора? – Какво става?
Не мога да остана, защото съм бил в затвора ли?
Какво е това? НПО или сте към министерството?
Това е приют за деца, които са страдали достатъчно.
Не искам нашите проблеми да ги натоварват допълнително.
"Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.
Проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти.
Проклет ще бъдеш при влизането си и при излизането си."
Второзаконие. Глава 28.
Моисей е мислел за мен, когато го е писал.
Урок номер 11. Какво ще бъде днес?
Каквото искаш. – Не, не каквото аз искам.
Урок номер 11.
Най-голямото удоволствие за жената е да достави удоволствие на мъжа.
Клара, не се влюбвай в мен.
Трябваше да ме предупредиш по-рано.
Добре дошли
Какво правиш тук? – Тук живея.
Ожених се за теб дълго преди да се разболееш от алцхаймер.
Къде беше? – Имах часове цяла сутрин.
По танци ли?
Да, часове по танци. Какво готвиш?
Телешка опашка в бренди.
Празнуваме ли нещо?
12 години брак. Освободих си следобеда.
Господи, напълно забравих! Съжалявам.
Виждам. Влизай. Ще нагледам това.
Ще ми сипеш ли питие?
Лежиш като мъж и гледаш телевизия.
Не знаех, че само мъжете лежат на дивана.
Вече знаеш.
Уморена съм. – Нищо чудно след толкова танци.
Преди седем години се отказа. Защо започна отново?
Може би искам пак да танцувам.
Имам нужда да се занимавам с нещо.
Тогава се грижи за нас.
Санчо, защо не се разделим?
А? Защо да не се разделим?
Докато все още те обичам, няма да ме напуснеш!
Някой ден ще спра да се боя от теб.
И усещам, че този ден не е далеч.
Трябва да се върна в кухнята.
Никога повече не ме удряй! – Боли ме повече от теб.
Тогава не го прави.
Стой тук. Ще сложа масата.
Прости ми.
Бих направила всичко за децата, но ми дължиш за два месеца.
Общината се бави с плащанията.
Италианката е богата. Може да си го позволи.
Наистина, Роза. – Клемен, отиваме на зъболекар.
Ако спомене сметката, кажи да ми се обади.
Здравей. Жена ми тук ли е?
Да я извикам ли? – Няма нужда, благодаря.
Моля те, дай ми два дни.
Да?
Следобед отиди и ги купи. – Благодаря, Елена.
Здравей, Давид. – Здравей.
Изглеждаш ужасно. Какво има?
Видях Виктор да влиза тук.
Работи като доброволец. – Какво?!
Моля те, не прави сцена.
Защо си го приела? – Не съм.
Един ден дойдох и той беше тук. – Не разбирам.
Това не е армията.
Не мога да издам заповед, без да посоча причина.
Виктор е добър работник.
Остави тая работа! – Какво да направя?
Виктор.
Виктор, не виждаш ли, че съм заета? – Извинете.
Искам да ти кажа две думи. – Да, аз също.
Имаш ли нещо против да ни оставиш? – Имам много против!
Не се тревожи, любов моя. Нищо няма да се случи.
Тук е последното място, където трябваше да се срещнете.
Виктор, да бъдем откровени.
Жената, която току-що излезе, е съпругата ми.
Ще направя всичко, за да я защитя, защото тя е всичко, което имам.
И като всички влечуги съм мръсник.
Сигурен съм, че обичаш жена си и че си мръсник.
Но това не е моя работа. – Донякъде е твоя.
Преди да те срещна, гледах към Слънцето, звездите, Луната.
После започнах да гледам надолу.
Гледам кучешките лайна, за да не си изцапам ръцете,
И бордюрите, за да не се пребия. Ти ме осъди да гледам надолу!
Аз не съм те осъждал! – Не ми пука, че стреля случайно!
Не беше случайно!
Значи си го направил нарочно, а? – Не те прострелях аз. А Санчо.
Клара ми каза.
Как е могъл да стреля? Пистолетът беше у теб.
Махай се! Виктор, разкарай се! Пусни ме, моля те!
Не исках да натисна спусъка! Не исках да стрелям!
Хвани пистолета! – Какво правиш?
Сложи си пръста на спусъка, но не го натискай.
Аз натиснах спусъка, но Санчо натисна пръста ми.
Направи го, защото ти си чукал жена му.
Клара е искала да го напусне заради теб. И той го е знаел.
Затова стреля по теб.
Здравей!
Говорих с "Посланици на мира".
Имат дом за деца със СПИН.
Утре ще се видя с тях.
Ако ме приемат, ще напусна "Ел Фонтанар".
Вече казах на останалите. – Как можеш да напуснеш?
Така Виктор няма да има повод да ме вижда. Не си ли доволен?
Не, и не искам да се жертваш.
Как ще те пуснат? Ти създаде този дом.
Няма да ги изоставя. Ще им помагам финансово.
А децата? Твоите деца.
Не знам как ще ги напусна.
Но не мога да мисля за себе си. – Ела тук, Елена.
Ще попушим трева и ще се отпуснем.
И двамата имахме тежък ден.
Изглеждаш доста свеж. – Вече изпуших една.
За какво си говорихте с Виктор?
Той не ти ли каза? – Не съм го питала.
Питам теб.
За какво си говорихте?
Ето.
За стрелбата. Виктор каза, че не е стрелял той.
Но пистолетът беше у него. Не разбирам.
Има неща, които никога не съм ти казвал.
Случиха се преди да те срещна.
Бях много близък със Санчо. Както и с Клара.
Особено с Клара.
Излей си гнева. Обиждай ме, ако искаш.
Прави каквото искаш, но кажи нещо.
Кажи нещо!
Заспивай, Айтор.
Внимавай, ще изстинеш.
Имам нужда от въздух.
Давид ми каза за стрелбата.
Представям си колко ме мразиш.
Как бих могъл да те мразя?
Приличам ли ти на човек, който те мрази?
Доскоро исках единствено да ти отмъстя.
Дори имах план. – За отмъщение ли?
Нелеп план.
В онази нощ най-много ме нараниха думите ти,
че не мога да се чукам.
Заклех се, че ще те накарам да си ги вземеш назад.
Бяха истина. И реших, че щом изляза от затвора
ще стана най-добрият любовник на света.
Планът ми беше да прекарам цяла нощ с теб,
да те чукам, докато ти се завие свят
и да ти доставя удоволствие, каквото не си и сънувала.
И разбира се, ти щеше да се влюбиш в мен.
Но аз щях да те отблъсна.
И никога нямаше да се върна при теб, колкото и да ме молиш.
Това щеше да е моето отмъщение. Такъв беше планът ми.
Сбогом, Виктор.
Не си тръгвай толкова скоро.
Напускам след няколко дни.
Едва ли ще се видим повече.
За да забравя Елена,
си намерих работа и отново започнах да чета Библията както в затвора.
На първия ден Бог създава нощта, за да не могат влюбените да спят.
После създава водата, за да капе от покривите на складовете.
И създава рибите, не за да напълни моретата,
а за да ги разтоварвам до сутринта,
да не мисля за Елена
и да не полудея.
Какъв ужас! Целуни ме.
Целуни ме!
Притисни ме, хайде.
Къде беше през тези две седмици? – В Португалия.
Миришеш различно. – От рибата. Какво прави там?
Туризъм и лечение. – Туризъм.
Не видя ли бележката ми? – Не.
Не можах да ти кажа. Санчо подозира нещо,
полага усилия, за да ме спечели отново.
Бяхме дори в клиника.
Негодникът спря да пие. – А ти?
Аз пия още повече, не виждаш ли?
Отивам в банята.
Нещо не е наред ли?
Не, нищо, уморен съм.
Освен в приюта работя и в склада.
Разтоварвам щайги.
Защо си даваш толкова зор? – Какво искаш да кажеш?
Не мога вечно да живея на твой гръб. – Защо не?
Това, което казваш... – Чакай!
Трябва да престанем да се срещаме.
Не ми казвай това.
Не искам нищо от теб.
Само да те виждам от време на време.
И двамата трябва да подредим живота си.
Но поотделно. – Защо?
Аз не искам от теб да ме обичаш!
Обичам те достатъчно и за двама ни.
Клара, усещаш ли необичайна миризма?
Клара, нещо мирише странно.
Господи, тиганът!
Клара!
Луда ли си? Какво правиш?!
Мамка му!
По дяволите!
Клара?
Реших, че няма да дойдеш. – Имах проблем у дома.
Заспаха. Всичко е оправено.
Чудесно, много благодаря.
Върви при момичето си. Честит рожден ден! Целуни я от мен.
Не знаех, че си тук.
Дойдох да си взема нещата от офиса.
Не си отивай. Ако някой трябва да си отиде, това съм аз.
Обещай, че няма да ме търсиш и няма да се срещнем отново.
Обещай ми. – Да, обещавам.
Съмва се.
Давид... – Събудих ли те?
Не те очаквах толкова рано.
Върнах се сам от Севиля с такси.
Не изчаках отбора.
Заспивай, сигурно си изтощен.
Не, не съм.
Какво ти е? Не си в настроение?
Не е това. Боли ме.
Боли ли? Защо?
Чуках се цяла нощ.
Какво правиш? – Отивам си.
Къде?
Далече. – Клара, не започвай.
Дай ми хапче. Главата ми ще се пръсне.
Пусни ме да мина. – Да забравим миналата нощ.
Спокойно, Клара. – Дай ми ключовете и ме пусни.
Заслужаваме втори шанс. – Имахме достатъчно.
Махни се от пътя ми.
Мога да се променя. Миналата седмица ти го доказах.
Прости ми, по дяволите! – Прощавам ти.
С кого?
И да ти кажа, няма да ти помогне.
И това, че си го направила не ми помага.
С Виктор.
Копеле! Знаех си!
Вината беше моя. Няма да се повтори.
Защо да ти вярвам? – Никога не лъжа, Давид.
Така е. Да.
Да, ти си настъпателно честна.
Какво ще правиш сега? – Ще остана с теб, ако ми разрешиш.
Не ти ли хареса? – Не съм казала това.
Тогава защо ще останеш с мен?
Ти се нуждаеш от мен повече от него.
Значи ще продължа да се възползвам от чувството ти за вина.
Давид!
Давид, отвори вратата!
Какво правиш?
Довиждане. – Моля те, отвори вратата!
Къде отиваш? – Да тренирам.
Сигурен ли си?
Разбира се, че съм сигурен.
За кого се тревожиш? За мен или за него?
За трима ни.
С кого говореше?
Да?
Клара, ти ли си?
Клара, отговори ми.
Където и да се криеш, кълна се, ще те намеря.
Клара...
Клара? – Здравей, Санчо.
Здравей, Давид. – Този път сте се скарали сериозно.
Не съвсем. Всичко беше наред.
Спрях да пия.
Тя превъртя и ме замери с пудриерата си.
Това от куршум ли е? – Това ли?
Да, но тя не искаше да ме нарани. Драскотина.
Можеше да свършиш като мен.
Нямам нищо против, ако така ще си върна Клара.
Тъпо копеле. – Какво?
Нищо.
Имаш ли някаква кока?
Не, за какво ти е? – Не искам да плача.
Кокаинът изсушава сълзите ти. Успокоява те.
Чакай, ще ти помогна.
Ще ти помогна. – По дяволите!
Дай ми това.
Благодаря, Давид.
Какво искаше да ми кажеш? Клара те изпрати, нали?
Не. Клара не ме е виждала от сто години.
Но аз я видях.
Виж.
Обичаш "Криспис". Защо не ядеш?
Какво ти става? Достатъчно си голям да се храниш.
Изобщо не му харесва!
Да? – Здравей, Клемен, Елена е.
Здравей. Какво става? – Виктор там ли е?
Не. – Къде е?
Елена, ти каза, че не искаш да го виждаш.
Важно е.
Забрани ми да му давам адреса ти, ако пита за теб. А сега?
Сега аз питам за неговия. – Не е за вярване.
Не мисли, че щом ни финансираш, имаш право да се разпореждаш.
Не ме измъчвай. Достатъчно се мъча сама.
Недей така.
Виктор живее в Ла Вентийа, в една от пристройките.
Тя не само оправи къщата му,
той я чука, откакто излезе от затвора!
Къде живее той?
Момчето ми!
Скъпи Виктор,
бих искала да запазиш това между страниците на Библията си,
сред нещата, които най-много обичаш.
Когато четеш това, аз ще бъда мъртва или ще бягам.
Не се чувствай отговорен и не тъжи за мен.
Щом прекрачих прага ти, знаех, че ще свърша като този квартал,
отчуждена и съсипана.
Но не съжалявам и не те обвинявам, любов моя.
Още преди да те срещна, бях осъдена да изчезна.
Оставям ти ключа и малко пари.
Не можах да взема повече, защото бягам от Санчо.
Стой далече от Мадрид.
Знам, че сега повече от всякога имаш причина да останеш,
но Елена също ще те разбере.
Стой далече от Санчо.
Безсмислено е да се разправяш с него.
Хората като теб и мен не са родени да убиват.
Можем да нараняваме другите.
Сякаш дори имаме специална дарба за това,
но не можем да убиваме.
Ето го.
Сигурна съм, че е той.
Познавам начина, по който блъска по вратата.
Сбогом, Виктор.
Къде е Виктор? – Отиде си. Вече не живее тук.
Къде живее?
Не знам.
Какво ще правим сега? Ще се застреляме ли?
Кажи ми има ли друго решение.
Зависи от теб.
Клара.
Това обобщава живота ми.
Влача се по корем, за да съм близо до теб.
Онази нощ трябваше да стрелям в топките ти.
Стреляй!
Какво те възпира?
Трябва ли пак да стрелям вместо теб?
Ти открадна шест години от живота ми.
Ти открадна много повече от мен.
Клара не ти принадлежи.
Твоят живот не ти принадлежи.
Никой не притежава младините си.
Нито жената, която обича.
Не може да бъде!
Давид! Какво правиш тук?
Елена, аз съм в Маями.
Тук съм на почивка с едни приятели.
Това е първата ми Коледа на слънце
и първата от шест години без теб.
Въпреки че ми е трудно да го призная,
те разбирам повече от всякога.
Разбирам, че ти липсваше радост.
Затова толкова рядко чувах смеха ти.
Не се чувствай виновна за нищо. Вината е моя.
За онова, което се случи на "Едуардо Дато"
и за кървавата драма в Ла Вентийа.
Приеми тези самопризнания като обяснение в любов.
И като коледен подарък.
Виктор! – Да?
Време ли е? Да вървим.
Довиждане!
Хосе! Моля те, побързай!
По кой път да мина? – По най-краткия.
През центъра. – Не, никога няма да успеем.
Всички гледат мача. Ще успеем.
Дишай, дишай. Дръж се, любов моя.
А ти не бързай толкова.
Хайде като тюлена.
Хайде, Хосе, като тюлена!
Контракциите!
Не бъди толкова нетърпелив. Изчакай!
Ще се опитам да го убедя.
Знам точно как се чувстваш.
Преди 26 години бях в същото положение, бързах да се родя.
Но ти си по-голям късметлия от мен.
Сега е толкова различно. Виж, навън е пълно с хора.
Когато съм се родил, хората са били затворени по домовете си.
За твое щастие, синко, в Испания отдавна не се страхуваме.
В ролите участваха ХАВИЕР БАРДЕМ, ФРАНЧЕСКА НЕРИ ЛИБЕРТО РАБАЛ
АНХЕЛА МОЛИНА ХОСЕ САНЧО
ПЕНЕЛОПЕ КРУС, ПИЛАР БАРДЕМ АЛЕКС АНГУЛО и др.
Сценарист и режисьор ПЕДРО АЛМОДОВАР
По мотиви от романа на РУТ РЕНДЪЛ
Оператор АЛФОНСО БЕАТО
Музика АЛБЕРТО ИГЛЕСИАС
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©