Tacones lejanos a.k.a. High Heels (1991) Свали субтитрите
ВИСОКИ ТОКЧЕТА
С участието на ВИКТОРИЯ АБРИЛ
МАРИСА ПАРЕДЕС
МИГЕЛ БОСЕ
АНА ЛИЗАРАН, МАИРАТА О'УИСИЕДО КРИСТИНА МАРКОС и др.
Оператор АЛФРЕДО МАЙО
Музика РЮИЧИ САКАМОТО
Сценарист и режисьор ПЕДРО АЛМОДОВАР
Остров Маргарита, 1972 г.
От какво са направени? – От рога на бик.
Ще ги взема. – Благодаря.
Мамо, ще ми купиш ли тези обеци?
Разбира се, миличка. – Всичко ще ти купи тя.
Наистина ли ще ги купиш? – Разбира се.
Красива си. – Харесвам ли ти?
Страхотна си.
Наистина ли? – Разбира се. Внимавай с шапката.
Искате ли тази раковина?
Харесва ли ти? – Има нещо вулгарно в нея.
Какво й е вулгарното? Извадена е от голяма дълбочина.
Здравей, ще си купиш ли шапка?
Мамо! – Виж какво хубаво момиче.
Искаш ли да играеш с нас?
Хайде.
Къде е малката? – Тук някъде беше.
Ребека!
Какво се е случило? – Загубих си обецата.
Вие ли сте баща й? – Горе-долу.
Симпатично момиченце. Искате ли да го купите?
Добра идея. Колко?
Хиляда кокоса. – Хиляда?
Струва много повече! Погледнете косите, очите, зъбите – здрави са.
И е същата дивачка като вас. Една щайга кокосови орехи минимум.
Половин щайга.
Две щайги минимум. – Не се прави на идиот.
Минимум две.
Кой ще ги даде? – Избяга!
Видя ли? Травматизира я!
"Малко по-късно, след втория си брак с г-н Оканя, тя получава
интересно предложение
за работа в Мексико".
Пак ли работа? Имаш си дом, семейство..
Трябва да се грижиш и за дъщеря си.
Не намесвай Ребека. Аз съм творец, я не детегледачка!
Тогава не трябваше да се жениш!
Не съм единствената омъжена актриса.
Носят се вече слухове за твоето завръщане.
Не искам да го обсъждам, просто го приеми.
Без приказки. – Моля?
Докато ти си моя жена, ще останеш у дома.
И запомни едно: Не съм прогресивен като първия ти съпруг.
Ще му кажа.
Валиум...
Пондерил...
Ребека, вътре ли си? – Да, сега излизам.
Ще се побъркам с теб! – Не бъди груб, сега излизам.
Колко пъти ще ти казвам, че това е моята баня, ясно?
Също и на мама.
Тръгваш ли? – Да.
Като се върна, ще си поговорим.
И никакво излизане от дома. – Добре.
Мамо, как си?
Погребаха г-н Оканя тази сутрин.
Горкото семейство. – Татко трябва да е доволен.
Защо? – Той не обичаше много Алберто.
Откъде ти хрумна това?
След катастрофата, колата на г-н Оканя се подпалила.
Предполага се, че шофьорът е заспал зад волана.
Колата загубила контрол и се врязала в дърво.
Здравето на нашия държавен глава е отлично и...
Защо жена като теб ще ходи в Мексико?
Ще мога да работя, сега това е най-важното за мен.
А снимките?
Казах, че ще дам интервю, но никакви снимки.
Съпругът ми наскоро почина.
Не мога да се снимам сега.
А ако дойда в Мексико,
ще ми разрешиш ли да направя репортаж за филма?
В това не виждам нищо нередно.
Ще ми се обадиш, нали?
Добре, значи се разбрахме.
Ако има нещо ексклузивно, вестника ще ме командирова.
Ще ти звънна. Ще се видим в Мексико.
Довиждане. – Довиждане, малката.
Татко каза, че заминаваш без мен, но ти ми обеща.
Невъзможно е, скъпа. – Защо?
Защото... – Децата не могат да пътуват така.
Трябва да ходиш на училище.
В Мексико също има училища.
Добре, слушай... – Извинявай, съкровище.
Само ме пусни да направя един хубав филм в Мексико
и никога повече няма да те оставя, обещавам ти.
Не ти вярвам! – Не обещавай невъзможни неща!
Точно така, продължавай! – Но ти ми обеща!
Да, миличка, но ако мама не замине, ще е нещастна.
Ти искаш ли мама да е нещастна?
Добре, остави ни, трябва да поговоря с баща ти.
И какво да правя с нея?
Ти вече направи достатъчно, сега това е моя работа.
Маргарита – китарата!
Съжалявам... – Мамо. Аз съм, Ребека...
Дай да те видя!
Станала си истинска жена! – Мамо, на 27 г. съм.
Знам. Това "Шанел" ли е? Подчертава талията ти.
Ти си възхитителна.
Почакай да си почина. А къде е съпругът ти?
Не успя да дойде. Нищо, има време да го видиш.
Това чудовище, което те блъсна, е Маргарита, секретарката ми.
Радвам се, майка ви много ми е разказвала за вас.
Наистина ли? – Разбира се.
Дъщеря е на прочутия д-р Форнер, който емигрира през войната,
и мой ангел хранител през последните 10 години.
Това се казва късмет!
Добре. Вземете тези чанти, аз ще взема останалите.
Хайде, да тръгваме. – Да, трябва да побързаме.
Много журналисти ли има отвън?
На никого не съм казвала кога пристигаш.
Защо? Защо не си казала? – Исках да избегна шума.
Но аз се завръщам след толкова много години!
Не си слагам често тази шапка! Очаквах по-голям интерес.
Аз те очаквах с голям интерес.
Наистина, оценявам го, прости ми!
Ама че работа!
Хотел "Мигел Анхел", моля. – А защо не у дома?
Не, аз съм независима, не искам да ви преча.
Но се надявам да се виждаме често?
Разбира се, миличка!
Боже мой, всичко е толкова променено!
Няма да познаеш града.
Е, да, важното е, че градът още помни мен.
Марга, не записвай сега, моля те.
Защо си води записки?
За да се помни, за моята автобиография.
А мен ще ме има ли в нея? – Разбира се, ти си моя дъщеря!
Не искам всички да четат за живота ми.
И Мануел също ли? – Не.
Нека поговорим за Мануел.
Защо не ми каза, че си омъжена за него?
Научих съвсем случайно.
Не се впрягай, няма значение. – Не! Защо не си ми казала?
Казах ти за сватбата по телефона. Не помниш ли?
Да, но не спомена, че е именно Мануел.
Не можах! Нали ти самата ми каза, че си много заета в момента
и не успях да ти кажа.
Обидих се, затова не ти казах нищо повече.
Права си, но трябваше да ми кажеш.
Няма значение!
Извинете. Може ли да ме закарате до площад "Аламильо?
По дяволите, намокрих се, няма нищо. Тези прозорци...
От тях можеш да гледаш краката на минувачите.
Това ме плашеше. Мислех, че идват за мен.
Тогава бях на 5 г., ти не беше дори планирана.
Но после го купих, знаеш, нали?
Така ли? В Мадрид ли смяташ да останеш?
Да, местя се колкото се може по-скоро.
Беки, ела да видиш – това си ти!
За какво говори?
Не прилича много на мен, но снимката ми е позната.
Аз имам такава, в същата поза, същото изражение.
"Жената вамп: Истинската Беки". Това ли съм наистина?
Разбира се! Той те имитира.
А мислеше, че са те забравили.
Имитира мен? – Да, приятел е.
Когато ти ми липсваше, ходех при него.
Ще те изчакам там.
Прости ми, че толкова време не сме се виждали.
Нямам оправдания, но баща ти изобщо не ни помагаше.
Знам, мамо, дори напротив.
Обичаш ли ме все още, поне малко?
Обичам те много, мамо.
Страхувах се, че ще ме намразиш. – Мразих те много,
но дори и тогава, въпреки всичко, те обичах.
Виж ме, съвсем се разкиснах.
Най-после!
Няма да ми повярваш! Имах съвсем същите обици!
Алберто още беше жив, купих ги на един остров...
Остров Маргарита. – Откъде го знаеш?
Ти ми купи обиците в същия ден.
О, разбира се, как можах да забравя?
Мамо, стига си се преструвала.
Една сцена след друга. Всеки път едно и също.
Най-важното е, че сме заедно.
Права си, скъпа моя.
Толкова си пораснала!
Радвам се, че Ребека е станала толкова зряла.
Слава Богу. – Не бързай. Най-лошото предстои.
Да дойда ли и аз?
Не. Ще ида сама. Не съм ги виждала 15 години.
Не си струва. Не бъди героиня, Беки.
Старая се да съм щедра към Ребека.
Я виж. Започнаха новините.
Я да видим. – Добър ден.
Два атентата бяха извършени днес от ЕТА.
При първия загина Роберто Агалбуру.
Бомбата взриви колата
на търговеца, свързван с наркотрафик.
Това трябва да се види. Все пак за трафикантите на дрога
експлозията можеше да предизвика кръвопролитие.
Какво смешно има?
Колата е била близо до детска градина.
Защо го прави?
Как да реагирам довечера?
Добър вечер.
Остави това, Лола. – Красиво е!
Чакай, гледа ли новините?
Съвсем забравих.
Изнервих се, защото си представих, че ще ме гледаш.
Как си, Мануел?
Тя е прекрасна, нали?
Невероятна е.
Извинявайте за малко.
Харесва ли ти да управляваш цял телевизионен канал?
Не се оплаквам.
Знаех, че ще се издигнеш.
Защо не си ми казал, че си се оженил за нея?
Тя не ми каза, че е твоя дъщеря.
И ти нищо не попита за семейството й?
Каза ми, че баща й е починал преди две години.
А майка й? – Тя тогава живееше в чужбина.
Не е нужно да се оправдаваш, а и тя също.
Не искам да враждуваме, напротив.
Искам да си върна дъщерята и да я направя щастлива.
Но това зависи и от двама ни.
Ти я обичаш, нали?
Предпочитам да не говорим за това. – Защо?
Тя е луда по теб. – Тя е сложна натура.
Да, познавам я.
Не ми отговори. Обичаш ли я?
Кога е представлението? – След месец.
Разбира се, "Канал 7" е на твое разположение.
Благодаря.
Днес е последната вечер на Летал. Ще идем ли?
Не е ли късно? – Не.
На майка ти едва ли ще й допаднат травестити.
Колко си либерален.
Либерален или не, не ми харесва,
че най-добрата приятелка на жена ми е травестит.
Има право. Едно е да си модерен, друго – да си част от техния свят.
Не са лоши хора, но животът им е мрачен.
Летал е различен. – Мъжът ти ще ревнува.
Аз да ревнувам? За нищо на света!
Аз трябва да ревнувам!
Добре съм. Поотпуснахме се.
Да, няма напрежение.
Поне за час, сигурно.
Всичко е страхотно, Маргарита.
С оръжие на шоу?
Мадрид е опасен град.
Там, където отиваме, наскоро убиха един травестит.
Струва ли си да ходим в тази дупка?
Какво? – Не е подходящо място за майка ти.
Защо не останем тук?
Останете. Аз ще ида сама.
Да не го обсъждаме повече. И по-лоши места съм виждала.
Ти също, Мануел. Край, тръгваме!
Преоблякла си се? – Харесва ми да се преобличам.
Оставяш ме, нали?
Защо реши така?
Нима не ти боли без мене да живееш?
От утре започват дълги тягостни дни.
Ще чувстваш, че ме няма, ще плачеш, разбери!
Апък нощем, дълго нощем
за мен ти ще си спомняш!
Спомни си ти наш'та обич голяма.
Спомни си ти мойте топли целувки.
И сам реши в тази кратка минута
колко ти струва годината обич,
колко ти струва годината щастие!
Оставяш ме, нали?
Две думи ми кажи!
Дори ме излъжи, че всичко това шега е!
Защо да започват дълги тягостни дни?
Да чувстваш, че ме няма,
ще плачеш, разбери!
А пък нощем, дълго нощем
за мен ти ще си спомняш!
Спомни си ти наш'та обич голяма,
спомни си ти мойте топли целувки.
И сам реши в тази кратка минута
колко ти струва годината обич.
И сам реши в тази кратка минута
колко ти струва
любовта дарена!
Колко неловко. Дано не съм ви обидил.
Защо? – Евтина имитация.
Това ме възбужда и ме кара отново да се чувствам млада.
Дай да те видя.
Отблизо не приличаш на мен, но жестовете са същите.
Имитирам твоя стил, който те прави неповторима.
Винаги съм такава, но постоянно се променям.
Вече не пея поп заради годините.
Превърнах се в дама на шансоните.
На мен ми харесва ретро стилът.
Прическата, миниполичката, парфюмът.
Може да изглежда странно, но все пак е стилно.
Толкова е очарователно! – Все едно сънувам!
Затвори си устата, Мануел!
Летал, да ти представя съпруга си.
А, значи това е той.
Чудесно.
Това истинското име ли ти е?
Както се пее в една песен,
всеки ме нарича както иска, но за приятелите съм Летал.
Летал мъжко или женско име е?
Зависи. За теб съм мъж.
Ще пийнеш ли с нас? – Не, благодаря, имам още работа.
Бих искала да имам нещо от теб.
Автограф? – Нещо по-лично, например обеците.
Без тях ще остана гола! – Мамо, дай му ги.
Добре, но искам нещо в замяна.
Какво да бъде? – Гърдите.
Става. – Коя от двете?
Дясната, там, където е сърцето.
Сърцето е отляво.
Благодаря за обеците, Беки.
Благодаря за гърдата, сега имам три.
Ще ми помогнеш ли? – Разбира се.
Извинете.
Да му помогне? Как?
Мануел, този тип е безобиден.
Ребека никога не пропуска възможност да ме унизи.
Тя каза, че има причини да ревнува, така ли е?
Нали ме знаеш. – Изобщо не си се променил!
Ти също.
И ми е приятно да го осъзная. – Аз се промених.
Може да не се забелязва, но пораснах.
Тази песен нищо ли не ти напомни?
Прекалено много неща.
Не всичко е свършено между нас, нали?
Как смееш, Мануел, обиждаш ме!
Никога не си се съобразявала с морала на обществото.
Наистина ли съм била такава?
Беше прекрасна жена.
Да, 50 години бях прекрасна жена.
Сега искам да съм прекрасен човек.
А кой твърди обратното? – Аз съм майка на жена ти!
Само временно.
Ще се разведа с Ребека.
Тя знае ли? – Да.
Преструва се, че нищо не знае.
Подай ми лака за коса. – Още нещо?
Да, четката.
Сложи я в чантата.
Ребека, ще ми помогнеш ли с ципа?
Сигурно е много неудобно. – Красотата иска жертви!
А при мен жертвите и без красота са налице.
Разстройва ли те това, че имитирам жена?
Не, харесва ми, че имитираш майка ми.
Бих искал да бъда нещо повече от майка за теб.
Ама че го каза!
Какъв мошеник!
Тези бедра... – Ще ми помогнеш ли и с това?
Чакай. А това какво е?
Това ми е по рождение.
Недей. Пусни ме.
Роклята ми!
Пусни ме.
Пусни ме да сляза!
Помогни ми да сляза оттук, ще си счупя краката.
Спусни си краката и се отпусни. – Какво говориш?
Разтвори си краката. – Какво?
Разтвори ги. – Какво?
Какво правиш, Летал?
Не ме измъчвай. От 4 месеца се въздържам.
Защо се бави Ребека?
С нея никога не си сигурен. – И с мен също.
Изцапала съм се. – Беше като сън.
Благодаря, наистина ми липсваше това.
Но няма да има продължение.
Защо? – Защото обичам мъжа си.
Това чудовище? – Да.
Това чудовище.
Не знам нито къде живееш, нито как се казваш.
Това може да се поправи. Ето ти моите координати.
Така е много по-добре.
Наистина, не си усложнявай живота.
Ще се видим ли? – Кой знае?
Ще се обадиш ли? – Не, ще се свържа с теб.
Къде? – Тук.
Няма да идвам вече тук.
Добре, тогава ти желая успех.
Да не си глуха? – Бързам.
А аз не бързам ли? Вечно съм под стрес.
Прекалено много си я разглезил, Летал.
Горките животни.
Няма интересни обяви. И тук нищо.
А, ето я и нея.
Подай ми албума на Беки, ако обичаш.
Да, мамо. – "Първа нощ на Беки в Мадрид..."
Радвам се, че се върна у дома.
Пише ли нещо за Бриджит или за Майка Тереза?
Не, само за Беки.
Благодаря. Не изглеждаш добре, да не се разболяваш?
Добре съм, мамо.
Кой знае? С твоите връзки, нищо чудно и да се разболееш.
Направи ли си тест за СПИН?
Моля те, мамо, престани. – Тогава аз ще си направя тест.
Ще ми подадеш ли ножицата, ако обичаш, скъпи?
Миналата седмица имаше скорбут, преди това сифилис.
Знаеш ли как се хваща СПИН, мамо?
Знам само, че съм на предела на силите си.
Ти не ставаш от това легло. – Трябва ми почивка.
Донеси ми лепилото. Не ме гледай така.
Имам право да знам, ако съм серопозитивна.
Не знам за теб, но аз не мога да живея в неведение.
Къде е това лепило?
Върху телевизора.
Ако искаш тест, трябва да идеш до болницата.
Можеш да станеш от леглото, стига да пожелаеш.
Един ден ще съжаляваш за своята грубост.
И този ден ще настъпи скоро.
Беки е остаряла. Дъщеря й изглежда кисела.
Един месец по-късно
Трупът на Санчо Мануел е намерен на леглото
и показва признаци на вкочаняване.
Коса – тъмнокестенява.
Светлокестенява. – Да.
Около 1,80 м. – По-малко. 1,78 м.
Повече. – Добре, 1,80 м.
Облечен в червена копринена пижама.
Сатенена. – Сатенена.
Две рани от огнестрелно оръжие на гърдите.
Очевидна причина за смъртта.
Анализът показва, че е умрял между 21 и 23 ч.
Бил е посетен от три жени.
С едната е правил любов.
С другата са се карали.
Третата го е намерила мъртъв.
Дали го е убила някоя от вас?
Не съм аз. – Добре. Значи не сте вие.
Да уточним кой кога е пристигнал. Вие ли бяхте първа?
Да. – В колко часа?
В 20,30 ч. и си тръгнах малко след 21 ч.
По-точно? – Не си засичам точно времето.
Разкажете по-подробно.
Преди новините Мануел ми се обади и ме помоли да дойда.
И от студиото отиде веднага там? – Да.
Мануел ми обеща репортаж.
Омръзнаха ми тези предавания за глухонеми.
Хората ме мислят за глухоняма, а не съм.
Какво правихте?
Нали ви казах, правихме любов.
Но му се обадиха по телефона и Мануел ме помоли да си тръгна.
Не обичам, когато се отнасят така с мен.
За първи път ли спите заедно? – Не.
Правехме го често.
Не искам да слушам за сексуалния живот на тази жена.
Не говорим за сексуалния й живот,
а за човек, който е бил убит веднага след сексуален акт.
Какво още ви каза Мануел? Спомняте ли си нещо?
Нямаше време за разговори и не...
Добре. Свободна сте.
Искам само да кажа, че това ще се отрази зле на имиджа ми.
Не се притеснявайте, няма да има реклама.
Аз пея, танцувам. Джаз и модерен балет.
Да спиш с мъж е едно, да го убиеш – съвсем друго.
Схващам разликата. Няма да ви притеснявам повече.
Можете, когато пожелаете. Само... Нали разбирате?
Разбирам, довиждане.
Добре. Довиждане.
Вие ли му се обадихте? И после отидохте там?
Да. Пристигнах около 21,30 ч.
Защо прекъснахте репетицията?
Трябваше да разговаряме. – За какво?
Трудно ми е да говоря за това пред дъщеря си.
Макар, че едва ли ще е нещо ново за нея.
Не съм го убила аз.
Защо да убивам зет си 2 дена преди премиерата?
Вярваш ли ми, Ребека?
Трябва да убедиш съдията, а не мен.
Искам да знам за какво си говорихте?
Исках да се разделим. – Любовници ли бяхте?
Да.
Исках да сложа край на това безумие.
Вие знаехте ли? – Не.
Не лъжи, Ребека! Знаела си или поне си подозирала.
Ти нищо не си ми казвала. И аз нищо не съм подозирала.
Не съм виновна за разпадането на брака ти.
Никой не те обвинява. Отговаряй на него, моля те.
Теб разпитва, не мен.
Мануел ме съблазни и аз се поддадох.
Винаги съм била податлива, не мога да устоя на мъжете.
Поне на някои.
След това осъзнах колко дълбоко съм затънала.
И отидох да сложа край на този абсурд.
Кога си тръгнахте?
Не знам. Около 22 часа може би.
Шофьорът на таксито сигурно знае.
Той ни каза, че сте била разстроена.
Да, защото Мануел разби живота ми и този на дъщеря ми.
Бих искала да си вървя.
Добре. Свободна сте.
Може да ми се обадиш у дома.
Ако не е била Беки, значи се е случило по-късно.
Между 22 и 23 часа. – Не е била тя.
Защо сте толкова сигурна?
Преди премиера не е много рационално да убиваш някого.
И то съпруга на дъщеря си. Това е добър аргумент.
Значи твърдите, че сте пристигнали в 23 ч?
Да, бяха започнали да мият улиците.
Мъжът ви е напазарувал и е отишъл сам в къщата.
Дори и прислуга е нямало. Защо?
Скарахме се сутринта.
Той поиска развод, а аз му отказах.
Той каза, че ще ме напусне, а аз заплаших, че ще се самоубия.
След това си тръгна? – Да, искаше да остане сам.
Обещах да не ходя при него.
А после отидохте там? – Разбира се.
След новините се върнах у дома.
Търсих си успокоителните,
но ги нямаше на мястото им.
Помислих си, че Мануел ги е взел,
като се е страхувал да не направя някоя глупост.
Това си помислих и отидох да си ги търся.
Опитайте се да опишете подробно всичко.
Спомнете си всичко, което видяхте и чухте.
Духаше силен вятър
и от дърветата падаха листа.
Все още мога да чуя този звук.
Когато влязох, беше тъмно.
Не светнах, защото не исках Мануел да вижда сълзите ми.
Отпуснах се на дивана.
Мануел дори не се обърна към мен.
Това не ми хареса.
Помолих го да ми прости за сутрешната сцена.
Казах, че съм съгласна да му дам развод,
че ще се справя с това.
Той нищо не отговори.
Помислих си, че още е сърдит.
Видях хапчетата си на масичката и станах да си ги взема.
Приближих се към леглото.
Сигурно съм била сляпа, за да не забележа нищо.
Мислех си, че е сърдит.
Разплаках се заради студенината му.
Взех си хапчетата и бавно тръгнах към вратата,
но спрях.
Не можех просто така да си тръгна.
Върнах се до леглото
и се приближих до него,
прегърнах го,
но той не реагира.
И тогава разбрах.
Цялата ми рокля и ръцете ми бяха в кръв.
Защо не извикахте полиция?
Не зная.
И какво направихте? – Върнах се у дома.
Не можех да повярвам, че е мъртъв.
Исках и аз да умра.
Затова се нагълтах с хапчета.
Но повърнах. Сутринта се обадих на полицията.
Снимки? – Да.
Да видим къде са. Ето, готови са.
А другите?
Фотьойл... Тези ваши ли са?
Да. – А тези са мои, разменил ги е.
Това лице ми е познато.
Това беше годеникът ми.
Изчезна. Познавате ли го? – Не.
Знаете ли къде мога да го намеря? – Не, не.
Добър вечер.
Ребека, моите съболезнования.
Благодаря. – И моите.
Благодаря. – Казаха, че ще си вземеш почивка.
Не, работата ще ме разсее най-добре.
Разбира се.
Ребека! Значи все пак дойде.
Да, както виждаш.
Както винаги?
Не, днес повече.
Ако имаш нужда от нещо...
Ребека, ужасно съжалявам.
Недей. – Притеснявам се...
Това не е твой проблем, няма нужда да се притесняваш.
Добре, просто исках да ти го кажа.
Пригответе се.
Може ли да проверя звука? – Да.
Добър вечер. Стачка на земеделците.
Огромно количество царевица беше изхвърлено
от фермерите пред посолството на САЩ.
Земеделската организация ПИЕНСО,
която организира демонстрацията...
Добър вечер. Шествие на земеделците.
Фермерите изхвърлиха чували царевица пред посолството на САЩ.
Как може да работи?
Земеделската организация ПИЕНСО, организирала шествието,
протестира по този начин против американския внос.
Испания увеличава квотите.
Днес беше погребан Мануел Санчо Бермехо,
убит преди три дни
между 21 и 23 часа вечерта в извънградската си къща.
Той се беше посветил на медиите
и ръководеше Канал 7.
Мнозина се сбогуваха с Мануел.
Неговото семейство и приятели го изпратиха в последния му път.
Простете моята фамилиарност.
Освен, че беше директор на Канал 7, Мануел беше и мой съпруг.
Приготви рекламите. – Мануел получаваше заплахи.
За съжаление, той не обръщаше внимание.
Приготви другия репортаж. – Веднъж ме попита:
"Ако нещо се случи с мен, ще го прочетеш ли в новините?
Отговорих му "не".
Е, Мануел, ето ме тук.
Трудно е, но ще го направя.
Прокурор Домингес води разследването.
Засега не разполагат с никакви улики.
Резултатите от аутопсията показват, че жертвата
е имала сексуален контакт непосредствено преди смъртта си.
Но не с мен.
Ако не престанеш, ще си тръгна.
Около 23 ч. този четвъртък бях там
и намерих трупа му. – Пускай реклами.
Изчакайте! Не прекъсвайте!
Знам кой е убиецът!
Аз! Аз го убих!
Тя го е убила! Ребека...
Прокурор Домингес.
Иди веднага в Канал 7 и арестувай Ребека Хинер.
Що се отнася до пистолета, трябваше да го изхвърля.
Не помня точно къде.
Върнах се у дома. Бях страшно уморена.
Не можех да се обадя на никого. Не знаех какво да правя.
Знаех, че няма вече да видя Мануел.
Беше ми ужасно тъжно.
Не зная защо.
Трябваше да се боря с това чувство.
Започнах да правя снимки.
Общите ни спомени.
Неговото бюро
с документите, както го беше оставил.
Спортния сак.
Нашата спалня.
Хавлията.
Костюмите му.
Фотьойлът, където сядаше и ме гледаше по телевизията.
Дори чаршафите,
които бях купила наскоро...
и които никога няма да ползваме заедно.
Тогава разбрах, че съм останала сама.
И убивайки Мануел, не съм убила любовта си към него.
Госпожо.
Елате с нас!
Изчакайте за момент, не съм свършила.
Това е всичко.
И не забравяйте в 20,30 ч. да гледате втората емисия новини,
когато ще продължим по темата и с останалите новини от света.
Както винаги, благодаря ви, че бяхте с нас.
Довиждане.
Съжалявам, Хавиер.
Имате право да мълчите.
Всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.
Имате право на адвокат, ако нямате такъв, ще ви назначат.
Може да се обадите на близките си и да съобщите
за вашето задържане и местонахождение.
Влезте.
Следващия път внимавайте с оръжието.
Седнете.
Защо не ми казахте?
Защо трябваше да го правите по телевизията?
Какво от това? Нали си признах всичко?
Това не е достатъчно. Не е толкова просто.
Необходими са и доказателства.
Търсете ги! – Търсим.
Вие трябва да ни помогнете, като ни кажете истината.
Нали вече го направих. – Кога?
Имаше две признания, две различни версии.
Едната тази сутрин, а другата по телевизията.
Към коя версия да се придържам?
Коя е достоверна? – И двете.
И двете?
Тази сутрин казахте, че сте си търсили хапчетата,
не споменахте за никакъв пистолет. Което е много по-важно.
Пистолетът беше точно до хапчетата.
Беше на мъжа ми. – И сега не знаете къде е?
Елате с мен!
Свалете й белезниците.
За да ви помогна, трябва и вие да ми помогнете.
Да ми помогнете? Защо? – Защото не вярвам, че сте го убили.
Щяхте да се справите с развода.
Добре, забравяме признанието.
Да кажем, че не сте го убили вие. А тези анонимни обаждания?
Не знам, не им обръщаше внимание.
А кой беше авторът им? Знаете ли?
Да. Аз. – По дяволите!
Да предположим, че не сте били вие.
Кой друг би искал неговата смърт?
Не знам.
Извинете за въпроса, но имате ли любовник?
Вас какво ви интересува? – Разследвам случая.
Не, нямам любовник.
Изобщо?
Нито веднъж? – Вече ви казах – не!
Сигурно е така. – Така е.
Когато майка ви пристигна в Мадрид и бяхте във "Вила Роса",
тогава не изневерихте ли на мъжа си под носа му?
Откъде знаете? – Знам повече, отколкото мислите.
Кого прикривате? – Никого.
Имате ли да добавите нещо? – Не.
Добре. Тогава ви чака затвор.
Можете да се обадите.
Имате нужда от бельо.
И от адвокат също.
Добър вечер, Мадрид.
Не беше лесно да стигна до тук.
Но дойдох.
Тази вечер
единствената ми дъщеря прекарва нощта в затвора.
Няма значение какво е направила,
като майка, сърцето ми е разбито.
Позволете ми да посветя първата си песен на нея.
Единайсет, дванайсет, тринайсет...
Двайсет и шест, 27, 29, 21 ...
Двайсет и четири... 29, 30...
Ако дълбока скръб те обхване,
мисли за мен.
Ако ти се плаче,
мисли за мен.
Ще видиш,
че твоя образ божествен почитам.
На момичето малките устни
да грешат ти научи.
Мисли за мен,
когато страдаш.
Когато плачеш,
също за мен мисли.
Това е майка ти? Красива е.
Спри го. – Защо?
Не мога да слушам. – Бедничката.
Запуши си ушите! – Луиса!
Ще го купя от теб. – 10 000 песети.
На мен ми струваше 15 000. – Добре, 17 000.
Взеха ми всичко преди малко, ще ви ги дам утре.
Добре, утре тогава.
Съжалявам, аз го купих, но си е неин.
Щом искаш
живота ти ми вземи.
Не ми пука за него,
за нищо той не ми служи
без теб...
Мисли за мен,
когато страдаш.
Когато плачеш,
също... мисли за мен.
Щом искаш
и живота ти ми вземи.
За нищо...
за нищо той не ми служи
... без теб.
Здравейте. Паула сега ще ви прегледа.
Клотил е болна.
Здравей, Мириам.
Здравейте.
Казвам се Паула. Доброволка съм в групата
за подпомагане на затворнички.
Виждали сме се. Не ме ли помните?
При фотографа...
Много ме трогнахте, като показахте снимките.
Аз също снимам. Разбрах как сте се чувствали тогава.
Когато извадихте снимките от чантата,
се разплаках.
Аз също заплаках. – Да, видях.
Вижте, не мога да говоря много, чакат ме,
но ако мога да ви помогна с нещо...
Да, трябват ми приспивателни...
Приспивателни? Ще видя какво мога да направя.
Виждам, че се притесняваш за Ребека. И реших малко да ти помогна.
Благодаря, мамо, няма нужда.
Имам среща с майка й. – Тази жена крие нещо.
Знам. Затова отивам да я разпитам.
Виж това.
Позна ли го? Вече е мъртъв.
Знаеше ли, че някога са били любовници?
Ето, виж.
Кой е? – Прокурор Домингес.
Влезте.
Добър ден.
Учудвате ли се, че живея в сутерен? – Честно казано, да.
Родителите ми бяха портиери тук. Тук съм родена.
Защо чак сега се завръщате? – Трудно е да се каже.
Благодаря, оставете го там.
През първата година не ми стигаше времето.
А после минаха 15 години. Искате ли чай?
Благодаря. И майка ми има същата инерция.
Тя артистка ли е? – По-скоро обсебена от артисти.
Изпраща ви съболезнования за дъщеря ви и зет ви.
Благодаря.
Кога разбрахте? – Какво?
За Мануел? Когато се върнахте ли?
Да. Поканиха ме на сватбата, но не успях да дойда.
Позната ли ви е тази снимка?
Наистина е подло... – Отговорете.
Да. Позната ми е. Беше отдавна.
Мануел имаше връзки с артистките, които интервюираше.
С мен също.
Защо ме излъгахте? – Имам право да забравя.
Защото се чувствате виновна. – Не съм виновна.
Мислите ли, че дъщеря ви го е убила? – Вече нищо не мисля.
Прекалено съм разстроена, за да мисля за нещо.
Може и да не ми вярвате, но искам да ви помогна.
Как ще ми помогнете? Не и на мен сигурно.
Вие не сте в затвора. – И тук съм достатъчно наказана.
Ако искате да помогнете на Ребека,
докажете, че е невинна.
Не вярвам, че ни е казала всичко.
Тя каза достатъчно!
Не може ли да поговорите с нея? Вас няма да ви излъже.
Не я познавате. – Не се ли интересувате как е тя?
Разбира се, че се интересувам! – Защо не искате да я видите?
Не искам да говоря с нея, отново да отварям раните си.
Мога да ви помогна да избегнете бюрокрацията,
дори да се срещнете извън затвора.
Благодаря. Но ме е страх от Ребека.
Не съм достатъчно силна да се срещна лице в лице с нея.
Всяка сутрин
единственото ми желание е да доживея до вечерта.
Да правя единственото, което мога да правя –
да пея на сцената.
Но вече не съм в състояние.
Оставете ме, искам да остана сама.
Може ли да ми оставите снимката?
Трябва да я върна.
Вървете.
Толкова е красива! – Арестуваха я с мен.
Тя е проститутка. Сътрудничи на полицията,
за да се види с приятелката си. Не е лоша. Има добро сърце.
Ето, приспивателните.
Пак ли? Колко пъти ти казах!
Казах ти да не й продаваш, кучко! – По дяволите, стига!
Ще те убия, кучко!
Колко пъти говорихме! За малко да убия човек, за да бъда с теб.
Чие е това яке? – Мое е!
Дай да видя!
Пусни ме! – Лъжеш! На един мой приятел е!
Това е мое. Ще ти платя, къде го намери?
Онзи пукна! Разделихме си вещите му.
Мъртъв? Сигурна ли си?
Не знам дали е същият. Беше доносник.
Хуго – доносник?
Кучият му син ти е бил приятел?
Не го наричай кучи син! Ще си изпатиш!
Добре, спокойно. Виж това.
Това той ли е? – Да.
Сигурна ли си? – Може би. Остави ме.
Какво се е случило?
Приятелят ми е мъртъв. – Съжалявам.
Това той ли е?
Тя ли ти каза? – Червеното яке беше негово.
Не й вярвам. Звънни на някого, разпитай за него.
Не знам на кого. Само няколко месеца бяхме заедно.
Беше наркоман.
Наркоман? – Опитах се да му помогна.
Макар, че го обичах, не понасях лъжите му.
Един ден му казах да се маха.
И никога повече не се върна.
А тези снимки? – Когато бях в депресия,
снимах всичко, което ми напомняше за него.
Виж тази снимка. Това е членът му.
Само един тестис? – Да.
Не прави физиономии. Важен е членът, на тестисите.
И онази ми каза, че бил доносник на полицията.
Вярваш ли на това? – Много наркомани са доносници.
Помня, че Хуго често ме разпитваше за затвора.
Ребека Хинер, явете се...
За теб е!
Свалете й белезниците.
Как сте?
Готова ли сте да поговорим? – За какво?
За Летал. Трябва да го открия. – Що за шегички, г-н прокурор?
Бил ви е доносник. – Нямам доносници.
Откъде знаете, че съм била с него? Бяхме само двамата.
Кажете ми телефона му или къде живее?
Не знам. Виждах го в "Вила Роса".
Никога не ми е давал адреса си.
Момент. Имам изненада за вас.
Момент.
Затвори вратата.
Здравей, Ребека. Прокурорът иска да ми разкажеш всичко.
Къде отиваш?
Да си загася цигарата.
Защо го направи? – Не съм го убила аз!
Но ти сама си призна!
Трябваше да го убия, но не успях.
Единственото ми отмъщение беше самопризнанието.
Защо ме измъчваш, Ребека?
Защото спях с него?
Да, точно затова! – Не ставай глупава. Имаше и други.
А защо тогава? – Спомняш ли си "Есенна соната"?
За пианистката, която живеела с годеника си.
Напомня ми нашата история.
Майката посещава дъщеря си, която също свири на пиано.
И я моли да посвири.
Дъщерята се срамува, но накрая се съгласява
и нервно свири Шопен.
От учтивост майка й благодари и сяда на свой ред на пианото.
Много унизително за дъщерята.
Накрая майката казва: "Ти си пълна нула!
Как изобщо се осмеляваш да свириш това с твоите пръсти?
Мислиш си, че имаш талант?
Прекалено вулгарна си, за да имитираш моите движения.
Не можеш да бъдеш като мен!
Милион години няма да ти стигнат да си като мен!
Твоето свирене е не просто ужасно, то е оскърбително!"
За какво говориш?
Винаги съм искала да приличам на теб.
Винаги исках да те превъзхождам.
Но никога не се получаваше, с изключение на един-единствен път!
С Мануел!
Но и двете загубихме. – Да, но той се ожени за мен!
Ти само искаше да ми докажеш, че можеш да го имаш.
Знаех го и нямаше нужда да ми го доказваш!
Прости ми, Ребека.
Постъпих зле. Какво да направя сега?
Можеш да ме изслушаш.
Добре.
От малка ти се възхищавах. Винаги исках да съм с теб.
Обожавах те.
Помниш ли катастрофата на Алберто? – Да.
Чувах ви как се карате.
Ти беше разстроена.
Намерих начин да ти помогна.
Знаех, че Алберто пие хапчета, за да спи или да остане буден.
В банята размених хапчетата. – Вътре ли си?
Да, момент.
Той заспа зад волана.
Ако не бях го убила, нямаше да ти даде развод.
И ти нямаше да пееш, да танцуваш, да се снимаш във филми.
Исках да ти върна свободата.
Ти ми обеща никога да не се разделяме.
Но не си изпълни обещанието.
Не мога да ти простя това.
Вземете.
Прилича на труп. Как се казва? – Ребека.
Ела на себе си. Ребека!
Какво е глътнала?
Как си?
Да я закараме в лечебницата?
Хайде, Ребека.
Нищо страшно, бременна си.
Какво? Невъзможно е!
Тестът показва друго.
Това ще ти отвлича вниманието.
Яж повече и не пуши.
Ако водиш здравословен живот без вредни навици
и алкохол, ще се чувстваш по-добре и всичко ще е наред.
Какво ще правя сега? – Живей разумно и чакай.
Внимание.
Ребека Хинер, в залата за посещения.
Повтарям. Ребека Хинер, имате посещение.
Хайде, Ребека!
Не чуваш ли? Викат те.
Отивай!
Кой сте вие? – Представител на съда.
Донесох ви заповед за освобождение.
Заповед за освобождение?
Значи вече съм свободна? – Да.
Нямам химикал.
Ето, подпишете тук.
А сега какво да правя?
Директорът се разписа, съберете си багажа и късмет.
Благодаря.
Да? – Прокурор Домингес е.
Преди малко ви звънях на вратата. Добре ли сте?
Да... Звънецът ме стресна.
В затвора ми казаха, че сте бременна.
Да. – Не правете никакви глупости.
Вас какво ви интересува?
Ще се кача. – Не, не сега. Нека да е утре.
Ще се кача сега, само за малко.
Моля да ме извините, правихме обиск. – Да, виждам.
Не сте дошли да ми помогнете да разтребя, нали?
Не. Дойдох заради Летал. Тази вечер е във "Вила Роса".
Как разбрахте? – Появи се днес следобед.
Каква случайност.
Пускат ме от затвора, Летал се появява...
И фактът, че сте бременна. Случват се и такива неща.
Може ли? – Да.
Не тук. – Защо?
Това беше неговият стол. – Извинете.
Тук може ли? – Да.
Летал иска да ви види тази вечер.
Защо? – Предполагам иска да говори с вас.
Мисля, че и вие бихте искали да говорите с него.
Не сте познали. Нямам какво да му кажа.
И не ме интересува какво има той да ми казва.
Значи няма да дойдете? – Не.
А мен ме интересува какво ще ми каже.
Пак ли ще отречете, че Летал е доносник?
Защо е тази агресия!
Без мен щяхте да гниете в затвора!
Съжалявам, че не съм изразила благодарностите си.
Мислех, че сте ме пуснали, защото вярвате, че съм невинна.
Не съм много сигурен.
Все още не сте казали, че сте невинна.
Невинна съм. – Тогава защо си признахте?
Бях много разстроена, обвинявах се.
Тези ги разправяйте на психиатъра си, не на мен.
Можеш да изпитваш вина и без да си виновен.
Разбирате ли? – Да. Но не разбирам вас.
И аз не ви разбирам. – Значи е взаимно.
Защо ми помогнахте?
Защо, след като все още се съмнявате в мен?
Не се съмнявам във вас.
Достатъчно. – Не е достатъчно.
Искам да ви питам още толкова много неща.
Но нямам право, аз съм прокурор.
Точно така. – Да.
По-добре да тръгвам.
Довиждане.
Г-н прокурор?
Имате ли цигара?
Вредно е да се пуши. – Знам. А огънче?
Моля да ме извините.
Малко съм изнервена.
Довиждане.
Мамо, вече съм свободна. Прости ми за вчерашната сцена.
Може ли да се видим утре?
Искам да те целуна и да ти кажа, че те обичам.
Обичам те, както винаги. Твоята малка Ребека.
Дъщеричката ми.
Ако дълбока скръб те обхване
мисли за мен.
Ако ти се плаче,
мисли за мен.
Ще видиш,
че твоя образ божествен почитам.
На момичето малките устни
да грешат ти научи.
Летал! – Сега идвам. Един момент.
Благодаря, че дойде.
Ти? Прокурорът? – Да.
Ще ми обясниш ли какво значи всичко това?
Затова съм тук. Да обясня и да те помоля да се омъжиш за мен.
Да се омъжа за кого? За Хуго, за Летал, за Домингес?
И за тримата.
Полицията водеше разследване.
Създадох този образ, за да се внедря сред престъпниците.
Номерът мина и го повторих.
Не знам дали ме разбираш. Създадох информаторите си.
Сериозно ли говориш?
Всичко това е истина, както и това, че чакаш дете от мен.
Откъде знаеш, че е от теб? – Не си спала с Мануел, сама го каза.
Можех да те излъжа, умея да го правя.
Знам. Ако детето не беше мое, нямаше да дойдеш тази нощ.
Дай да си дръпна.
Какво разследваше Летал?
Работеше над убийството на травестит.
Но така и не откри нищо.
Всъщност, откри теб.
Мебелите ги наследих от майка си.
Това е скривалището ми.
Ти си първият човек, когото водя тук.
Какво ще кажеш, Ребека?
Искаш ли да го направим набързо, преди да залепя брадата?
Как очакваш да правя секс сега?
Ще те отпусне. – Нямам никакво желание в момента.
Ще си сваля пуловера, за да си залепя брадата.
Пред майка ти винаги ли си с брада?
Разбира се. – Тя подозира ли нещо?
Не, тя не е добре и никога не излиза от стаята си.
Ама че семейство!
Как можеш така да лъжеш всички?
Всички, освен мен и теб.
И всички тези, които си изоставил.
Като Паула, която се е влюбила в един от твоите образи.
Няма да има вече образи.
Станах Летал, за да ти обясня, не можех като прокурор.
Всичко свърши. – Как мога да ти вярвам?
Откъде да знам, че не си убийца?
А аз откъде да знам, че не си гей или наркоман?
Не си усложнявай живота с това. Никой не е безгрешен.
Сега знаеш всичко. Можеш да ме унищожиш.
Не искам това. – Тогава се омъжи за мен!
Това е някаква мания!
Ще е по-добре за теб, ще сме семейство.
Летал, не ме изкушавай. – Казвам се Едуардо.
И аз трябва да се омъжа за теб, щом научих името ти?
Е, да...
Тази песен винаги ме разплаква.
Прекрасна е.
Беки дел Пирамо беше настанена в болница
след сърдечен пристъп
по време на изпълнението си на сцената.
Според д-р Тавора
актрисата е имала ангина и е държала това в тайна.
Ребека, най-после. – Как е тя?
Не е добре, иска да те види.
Не говорете дълго.
Аз съм следовател.
Седнете. – Мамо.
Ребека. Дръпни завесата.
Детето ми. Най-после си свободна.
Няма достатъчно улики. Няма и да има.
Но на мен трябва да ми кажеш истината.
Кажи ми истината.
Не искам да умирам в неведение.
Аз го убих. – Не си единствената виновна.
Не говори така. Защо криеше, че си болна?
Не исках да те притеснявам.
Все едно и теб съм убила.
Не се чувствай виновна и за това.
Слушай. Помоли прокурора да влезе.
Защо? – Искам да поговоря с него.
Иска да те види. – Извинете, викали сте ме.
Да, отче. Влезте.
Седнете, г-н прокурор.
Остава ми малко време.
Исках да ви кажа...
Вие бяхте прав.
Аз убих Мануел.
Ребека само ме прикриваше.
Но бях аз. – Сигурен бях.
Но как? – С неговия пистолет.
Без подробности.
Няма време за тях. – Трябват ми доказателства.
Какви още доказателства са нужни? Не се насилвай да говориш.
Приключих с човешките закони.
Ще отговарям пред Божия закон.
Ребека, извикай свещеника.
Да, мамо. – Не плачи вече, дъще.
Иска да се изповяда. – Това е някакво безумие!
В това състояние е най-разумно.
Добър вечер.
Какво да ви кажа? Забравила съм как ставаше.
Сега има доста дълго встъпление.
Но ще минем и без него.
Откога не си се изповядвала? – От дете.
Тогава се изповядай, както се изповядваше като дете.
Света Дево, заченала непорочно. – Какъв е грехът ти?
Нося греха на лъжата.
Казах, че съм убила зет си, а това не е вярно.
Не съм го убила аз.
Защо излъга?
За да спася дъщеря си.
Ако дъщеря ти е извършила този грях,
само Бог може да я спаси.
Аз съм нейна майка, Бог ще разбере.
Не й дадох много, докато бях жива.
Искам да й помогна със смъртта си.
Отричаш ли се от лъжата си? – Не.
Щастлива съм, че го направих.
Намеренията ти са благородни, но пред Господ трябва да си начисто.
Моля за прошка за всички злини, които станаха заради мен.
Разкажи ми всичко.
Няма смисъл.
Не, дъще.
Прокурорът не е много сигурен.
Мисля, че ще ме разпитва.
Добре. Ето какво стана.
Когато пристигнах, Мануел спеше.
Как е могъл да заспи, след като съм си тръгнала?
Ами да, спеше.
Хапчетата ми бяха до пистолета.
Събуди се.
Попитах го, как предпочита да сложа край на живота си.
С куршум или свръхдоза.
А той? – Каза, че му е все едно.
Мръсник! – Започнахме да се караме.
Кажи ми най-ужасното, което ти каза.
Какво стана?
Къде падна? На леглото?
Не искам...
Не се вълнувай. Ще ти кажа всичко.
Дишай. Слушай...
Бях решила да се самоубия.
Когато Мануел ми каза това, се вбесих и насочих пистолета
към него, а не към себе си.
Той падна. Не виждах изражението на лицето му.
Обърнах го надясно.
Въпреки че постъпи грозно с нас,
ми е жал за него. Никой не заслужава такъв край.
Никой не заслужава такъв край.
Трябва да се научиш да решаваш проблемите си по друг начин.
Да, мамо. Научи ме.
Остави, аз ще отворя.
Как е? – Зле.
Ребека. Може ли да поговорим?
Трябва да те видя.
Тя ви очаква. – Занеси чантата в моята стая.
Ще ми отнемат случая. Ще го прехвърлят на някой друг.
Не може да направиш това сега. – Конфликт на интереси.
Ако се откажеш, кошмарът няма да свърши.
Няма достатъчно доказателства. – Това ли искаш? Ще ги имаш.
Мамо, донесох си багажа.
Добре.
Отново живеем заедно.
А пистолета? – Тук е.
Дай ми го. – Сигурна ли си, че го искаш?
Да.
Ето така.
Хванах го така.
Благодаря.
Отвори прозореца.
Искам да виждам улицата.
Когато бях малка и живеехме заедно,
не можех да заспя,
преди да чуя токчетата ти в далечината
и затихващи по коридора.
Чаках с часове
будна
в очакване да чуя токчетата.
Превод Бета Филм
Песента "Една година любов" е в превод на Жива Кюлджиева
"Мисли за мен" Превод: Синеаст
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©