Sirokko a.k.a. Winter Wind (1969) Свали субтитрите
са убити кралят на Югославия Александър
и френският външен министър Барту.
Историческата обстановка е следната:
След Първата световна война Австро-Унгария се разпада.
На територията й са създадени нови държави,
като многонационална Югославия.
Радостта от създаването на новата държава
скоро е заменена от вражда между различните етноси,
най-вече между хървати и сърби.
Крал Александър потиска разбунтувалите се етноси.
Членове на националистически сепаратистки групи напускат страната
и емигрират в Германия, Италия и Унгария.
Унгарското правителство им осигурява
убежище и тренировъчен лагер.
Той трябва да се пази в тайна.
Унгария, която е загубила в Първата световна война,
е под военния контрол на силите на Антантата.
Членовете на движението Усташа често пресичат границата
и нападат привърженици на крал Александър.
Затварянето на границите не може да спре тези нападения.
Аскетичният герой на филма е измислен.
Организацията е с типични черти на източноевропейско фашистко движение,
което съчетава насилие, националистически фанатизъм
и убийствена жажда за власт.
Филмът е предупреждение, защото десните терористи
все още заговорничат по света.
МАРИНА ВЛАДИ
ЖАК ШАРИЕ
ЕВА СУОН
ДЬОРД БАНФИ, ИЩВАН БУЙТОР ЙОЖЕФ МАДАРАШ и др.
в унгарско-френския филм
СИРОКО
Смърт на тираните!
Огън!
Махни се!
Марко Лазар!
Дръж се, Марко!
Спокойно, Марко! Ще те отведем в Унгария.
Господине. – Махни го. Не обичам кучета.
Запали свещ! Искам да се помоля.
В памет на нашите герои.
За родината! – За родината!
Ела.
Добре дошъл!
Благодаря!
Елате да пиете!
Господа! Приятели мои!
Унгарското правителство внимателно наблюдава мисията ви.
По този повод правителството ви поздравява.
Чувствайте се като у дома си.
Надявам се, че след края на благородната си мисия
ще можете са се завърнете в свободната си родина.
Наздраве! – Какво е това? Не разбирам.
Искам да се върна.
Искам да продължа борбата. – Не можем да рискуваме живота ти.
Трябва да знаеш кога да се оттеглиш.
Никога.
Хайде, момчета, събличайте се.
Всичко ли? – Да.
Не трябва ли да дезинфекцираме дрехите?
Защо? Има ли нещо? – Спахме в обор.
Аз ще се погрижа. Вземете си дрехите.
Уморен ли си?
Уморен ли си? – Да, много.
Да повикаме ли лекар? – Не. Кого ще повикаш?
Един приятел. – Не.
Това е банята ти.
А другите? Какво направи с другите?
Уби ли ги? – Какво?!
Уби ли ги? – Ти си луд.
За какво е това? – За нищо.
Лъжеш. Кажи ми. – Те продължиха.
Трябваше да са тук. – Виж сам. Вече заминаха.
Всичко е наред. Заминаха.
Моля те, ела тук.
Искам да ти връча това. Знам, че не обичаш официалностите.
Но искаме да изразим благодарността и уважението си.
Какво е това? – Престъпленията на Шепашич.
Негативна пропаганда. Ние правим същото.
Което правим, не е престъпление. Не сме престъпници.
Аз съм убиец. Убивам хора.
Но нямам друг избор.
Тираните заслужават смърт.
Ще изчезна завинаги, щом родината ни се освободи.
Идват. – Бързо!
Скрий се!
В резиденцията на барон Сатмари се влиза с пропуск.
Контролна комисия на Антантата.
Заповядайте!
Пуснете господата да влязат.
Това Марсилия ли е? – Баронът има яхта там.
Баронът имал яхта на пристанището. – Интересно.
Защо масата е сложена? – Стар навик.
Винаги е готова. В случай, че се появят неочаквани гости.
Много е изискано. – Да.
Изискано е.
Няма да се отровя, нали?
Отидоха си.
Какво правиш тук?
Какво искаш? – Изпратиха ме тук.
Да се грижа за безопасността ти.
Не стой зад мен.
Вратите!
Ти ли ги доведе тук? – Кого?
Колко от нашите си убил в тези стаи?
Колко?
Ще тръгваме.
За родината! – За родината!
Къде е момичето, което беше с теб?
Ще ти я доведа.
Защо си тук? – Изпратиха ме.
За какво?
Казаха ми, че ще ме използваш.
Ела тук! – Идвам.
Познаваш ли момичето? – Да.
Отведи я. – Да вървим.
Искам да остана. – Защо?
Ако се върна, ще ме бият. – Кой?
Ела!
Имаш ли оръжие?
Можеш ли да обучаваш?
Можеш ли да обучаваш? – Мога.
Правиш ли го? – Не.
На какъв език се молиш?
На какъв език? Разкарайте се!
На коя песен би научила децата?
На някоя песен за теб.
Ще върна Илона обратно. Искам да я върна.
Сестра ли ти е? – Не.
Съпругът ти знае ли за нея? А Анте?
Не. Само ти знаеш.
Обичаш ли я? Страхуваш ли се?
Много ни е страх.
Не се бой от мен.
Върнаха ли те?
Помниш ли колко бяхме последния път?
Колко загинаха? – Четирима.
Ти колко уби тук? – Луд ли си?
Колко? – Луд си.
Застани до стената!
Не обичам кучета. Запомни го!
Разбрах.
Познаваш ли Анте? – Да.
Не говоря на теб. – Виж!
Гасят си цигарите по краката й.
Откъде ги познаваш?
Купиха ме, когато бях на 15. – А после?
Трябваше да спя с непознати.
Често ли? – Да.
Какво ще правя с теб? – Очаква се да спиш с мен.
Ще ме проверяват.
Ще ти давам 2 купона седмично. Достатъчно ли е?
Да.
Определили ли са в кои дни трябва да го правиш?
Не.
Напиши купоните за вторник и петък. Ще ги подпиша.
Какво да пиша?
"Заявявам, че аз..."
Как се казваш? – Илона Кертес.
"Заявявам, че днес правих любов с Илона Кертес.
Половият акт ми достави удоволствие."
Дата и подпис. – Благодаря.
Подготви файтона. – Слушам, г-не.
Имаш ли оръжие? – Той ми го взе.
Не бива да пресича границата. – Доведи ми кон.
По-бързо.
Имаш ли оръжие? – Два пистолета.
Заредени ли са?
Само този. – Хвърли го!
А другият?
Донеси пушки. – Добре.
Марко.
Организацията не е срещу теб. Целта й е да те защити.
Никога няма да се обърне срещу теб.
Кълна се.
Кълна се.
Кълна се.
Стой! Какво искаш?
Прощавай. Не исках да те притеснявам.
Кучето! – Бягай!
Какво правиш тук? – Искам да говоря с жена си.
Жена ти я няма.
Върви си.
Следващия път искай разрешение да влезеш.
Той не ми е съпруг.
Шейната твоя ли е? – Да.
Деца, връщайте се.
Знаеш ли, че сте пресекли границата? – Не.
Защо тези деца са тук?
Зимна ваканция е. Дойдохме на екскурзия.
Значи сте учителки. – Да.
Сръбкини или хърватки? – Хърватки.
Значи сте въоръжени. Горе ръцете!
Свалете ги!
Имате късмет. Няма да ви отведем в участъка.
Лесно ще се отървете.
Коя ще е първа?
Как го искаш?
Горе ръцете! Хвърли оръжието!
И ти!
Не си цапай ръцете с тези мръсници.
Какво искате от мен? – Нищо.
Наистина нищо. Само да те помолим нещо.
Да хвърлим ли пистолетите?
Оставете ги там.
Знаеш, че ни разбиват навсякъде.
Силата ни е само в единството.
Молбата ни е да се закълнеш в организацията.
Да положиш клетва за Анте.
Не.
Отговорът ми е...
не.
Досега действах свободно.
Безпощадно.
И ще остана свободен.
Повтори това, което каза.
Боря се за абсолютна свобода.
Закълни се.
Смърт на предателите.
Видя ли? Има предатели дори сред нас.
Моля те, закълни се.
Не е зареден.
И ти си знаел.
Знаел си.
Знаел си, че не е зареден.
Какво искате от мен?
Вървете си!
Вървете си!
Ти остани. Ела.
Ще стоиш там, докато те повикам.
Ето ни.
Криеше се в гората.
Разкарай кучето! – Бягай!
Кой си ти?
Кой си?
Какъв си по народност? – Унгарец.
Разпитай го. – Ела с мен.
Какво правиш тук? – Наредиха ми да дойда за лова.
Откъде знаеш, че има лов?
Войниците ми казаха. – Кога?
Преди две седмици.
Познаваш ли го? – Не.
Искам да знам кой си.
Кой си? – Аз съм механик.
Откъде идваш? – От север.
Работник съм, но мога да върша всичко.
Как се казваш? – Йожеф Фаркаш.
Защо си напуснал?
Заплащането беше лошо. – Кога за последно си бил в Сърбия?
Познаваш ли Шепашич?
Полковник Шепашич от Сърбия?
Не го познавам. Не съм бил в армията.
На колко години си? – На 30.
И не си бил в армията? – Майка ми е възрастна.
Имам братя и сестри. Аз ги изхранвах.
Доведи кучето.
Бил ли си се някога? – Не.
Но ще се науча, ако ми покажете как.
Застреляй кучето в главата. Имаш два изстрела.
Стреляй.
Господине...
Кучето е на жена ми.
Добре. Стреляй по тези.
Браво! Обичаш ли вино?
Да. – Донеси му.
Отличен стрелец си. – Имах късмет.
Не го направих умишлено.
Кажи ми за полковник Шепашич.
Не съм го чувал. Познавам само капитан Халми.
Капитан Халми ли те изпрати тук?
Аз не съм говорил с него. Само жена ми.
Любовница ли му е?
Не. Тя чисти казармите.
Наздраве!
Отведи момчетата горе!
Каква е косата на крал Александър? – Черна.
А очите? – Кафяви.
Не са ли сини? – Не, кафяви са.
Отличителни белези?
Крал Александър винаги носи пенсне.
Колко пъти си ходил на юг? – Много.
Колко? – Може би пет или шест пъти.
Тогава ми опиши Шепашич.
Има големи мустаци. И проблемен стомах. Често повръща.
Много добре знаеш, че е рус и гладко обръснат.
Да. – Защо искаш да ни заблудиш?
Не исках. Но този мъж ме предупреди с поглед.
Лъже. – Сигурен ли си?
Стига игри. Знам, че си лейт. Щрелец и си изпратен да ме убиеш.
Не знам за какво говорите.
Кой е този на снимката?
Знаеш, че е Шепашич. В Корфу през 1917 г.
Александър ІІ изнася реч.
Мъжът до него е полк. Шепашич.
През 1917 г. работех с парни машини на север.
Помниш ли това? – Да.
Погледни! Кой е подписал нареждането за издирване?
Шепашич.
Това на снимката ти ли си? – Не.
Кой си ти? – Не съм на снимката.
Лъже. – Защо лъжеш офицера?
Излез навън!
Легни в снега!
Ето там.
Върви!
Там спри! И легни!
Не така. По корем.
Не вдигай глава!
А сега? – Спри. Стани! Изправи се!
Стреляй по дамаджаната в ръката му.
Какво става? Ти стреляш по-добре.
Е, Щрелец...
искаш да ме убиеш. – Не е вярно.
Значи Шепашич иска да работя за него?
Каза, че сте ни нужен жив.
Сега разбирам.
Защо не започна с това? Откога е тази операция?
От два месеца. – А другарите ти?
Върнаха се на юг.
Ще дойдат ли пак? – Аз трябваше да ги информирам.
Колко ти платиха? – Плащат накрая.
Колко? – 10 хиляди.
На човек ли? – За вас може и повече.
Лъжеш.
Ти си обикновен механик, не офицер.
Да. Излъгах от страх.
Добър лъжец си, интелигентен, Щрелец.
Поласкан съм, че Александър и Шепашич изпращат най-добрия си човек.
Много съм поласкан.
Кой е този? – Не знам.
Виж внимателно. – Не знам.
Разпознаваш ли някого от двамата на снимката?
Да, него.
А този до него?
Това съм аз.
Застани до дървото.
Дай ми ги.
Хитро се отърва от свидетеля. Много удобно.
Претърси го! – Да.
Къде ти е паспортът?
Дай ми останалото.
Истинското ти име? – Ти си луд.
Погрижи се за него.
Имаш ли пистолет? – Не.
Покровителю наш, спаси бедната ни родина от злото.
Какво е истинското ти име?
Знаеш. Таро. – За Анте ли работиш?
Или за Шепашич? За Александър ІІ? Или за унгарците?
Колко пъти си се женил? – Тя е първата ми съпруга.
Целуни я по устата.
Колко пъти си я целувал така?
Не съм ги броил.
Но аз знам отговора. Само веднъж. Сега.
Спри! Стой там!
Махай се от тук! Бягай!
Бягайте, убийци!
Предатели! Предатели и убийци!
Наемници. Мръсни наемници!
Хубаво е.
Студена е!
Много е студено.
По-бързо, деца. Ще настинете.
"Ако един човек управлява друг, това води до робство.
Този, който се стреми да ме управлява, е тиранин.
Мой смъртен враг."
Вярно ли е?
"Има такова управление. На Александър.
Шпионира ви, управлява ви, създава закони, контролира ви,
проповядва, проверява, оценява, съди, наставлява, заповядва ви,
без да има ни знанията, ни качествата за това.
За Александър управлението означава
да ви заклейми само защото сте хърватин.
Докога ще търпим това?
Аз, Марко Лазар, ви призовавам да извикате с мен: Смърт на тирана!
Братя, не си позволявайте да се променяте и коригирате,
защото това ще бъде краят ви.
Александър ви експлоатира, ограбва, обезкървява, подчинява, изнудва,
а ако се опитате да се оплачете, ви преследва,
наказва ви, подиграва ви се, обижда ви, бие ви, измъчва ви,
осакатява ви, разстрелва ви, избива ви, прокужда ви,
жертва ви, продава ви, предава ви лъже ви, унижава ви.
Братя, разбирате ли?
Това са справедливостта и моралът на Александър.
Аз, Марко Лазар, мога да направя едно.
Мога да възпитавам нашите деца в дух на омраза и триумф.
И дълбоко съжалявам, братя,
че няма да бъда с вас, когато изгрее свободата над родината ни.
Но не забравяйте, че всичко, което съм направил, е било за вас."
Стой!
Елате тук!
Хвърлете оръжията!
Бързо!
Към стената! Събери ги!
Обърнете се към мен!
Горе ръцете!
Стреляй!
Добре.
Много добра стрелба. Браво!
Сега другите.
Стреляй!
Елате тук. – Виж, добър изстрел.
Слизайте долу! По-бързо!
Организацията има голяма молба към теб.
Хайде, момчета, по-живо!
Вървете!
По-бързо! – Вървете!
По-бързо!
Дай ми палтото си!
Повикай Марко.
Марко Лазар!
Марко Лазар!
Още веднъж! – Марко!
Легни тук.
За родината! Организацията те приветства!
Само ти можеш да ни помогнеш.
Унгарското правителство предлага сделка.
Да те предадем или ще унищожат движението в Унгария.
Или ти, или движението.
Жив ли? – Жив или мъртъв.
Знам, че искате да се самоубия.
Застреляйте ме.
Като член на святото братство
се кълна
във всемогъщия Бог
и във всичко свято,
че ще спазвам законите на организацията.
Кълна се в паметта на нашия герой Марко Лазар,
че ще се боря за свободата на свещената си родина.
Ще направя всичко да унищожа проклетия Александър
и за тази цел съм готов да пролея кръвта си и да умра.
Заклех се! – Заклех се!
Да живее родината! – Да живее родината!
Музика ТИХАМЕР ВУЙЧИЧ
Оператор ЯНОШ КЕНДЕ
Сценарий ДЮЛА ХЕРНАДИ
Режисьор МИКЛОШ ЯНЧО
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©