The Completely Made-Up Adventures of Dick Turpin - Season 1 (2024) (The.Completely.Made-Up.Adventures.of.Dick.Turpin.S01E03.Run.Wilde.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-FLUX.srt) Свали субтитрите
Вързан съм, ще се намери.
- Идеално!
Имате ли предложения за подобряване на услугата "Обир от разбойници"?
Да стреляте предупредително.
Ще всява малко повече страх, отколкото танца с панделки.
Естествено!
- Не го слушай! Панделките са чудесни!
Но и изстрел би сработил.
Предупреждавай!
- Това беше предупреждението за това.
Боже.
- Не се умилквай на кочияша, ела тук.
Не се умилквам, търся обратна връзка, за да подобря качеството на обирите.
Извинявай. Имам още два въпроса, но можеш и сам да попълниш анкетата.
Заповядай. И моливче, но да ми го върнеш!
Откривам заседанието на Синдиката, благодаря, че присъствате.
Филип, не те ли екзекутирах преди седмица?
Мисля, че не сте, мадам.
- Добре.
Да минем към незаконните дела.
Не, извинете.
Разсейвам се. Бихте ли...
Не, моля ви, мадам! Имам три красиви деца!
И едно с душевна красота.
- Благодаря!
Стана ясно, че наша карета с крадено злато е била обрана.
А това не бива да се случва.
- Абсолютно неприемливо!
Кой от вас, малоумници, го е допуснал?
- Ти.
Наистина ли?
Обирът е осъществен в Хемпстед, на твоя територия.
Възложихме ти да обезопасяваш преминаването на товарите с плячката ни.
Ако не ти е по силите, може би трябва да бъдеш сменен.
Ако до 24 часа не намериш златото и крадците...
Ясно ли е?
- Напълно.
Само един човек е толкова безмозъчен, че да краде от Синдиката.
Най-сетне успешен обир без никакви последици за нас.
ТЪРСИ СЕ: ЕСЕКСКАТА ШАЙКА
Не мога да го заявя напълно категорично, но мисля, че това е злато.
Вероятно е така, щом го пише на всяко кюлче.
Вярно.
- Злато! Това отваря куп възможности.
Може да го претопим на разбойнически шапчици.
Да ги раздадем като реклама.
- Мозъкът ти е вулкан от идеи!
А на мен ми мина смахнатата мисъл
да го продадем и с парите да си купим храна, за да оцелеем.
Труден избор, защото обичам шапки! Но и да оцелеем, е хубаво.
Гласувам за рекламата.
Извинявайте, внимавам. Какво великолепно място!
Илайза пише за нас, един вид - създава легенда.
Миришеш разкошно.
Крейг Магьосника.
- Привет.
Всеки разбойник може да шитне златото срещу кеш.
Рекламното ти мото е, че си различен.
- Да, трябва ни оригинална концепция.
Ще купя малко злато. Работя по алхимичен проект.
От злато правя - наострете уши! - олово.
Не трябва ли да е обратното?
А пръснах толкова пари!
- Да го продадем на друго място.
Така хем ще вземем пари, хем пътьом ще спретнем тиймбилдинг.
Идейният вулкан изригна отново!
Отлично предложение. Къде ще отидете?
В голямото селище, където си отраснал, Онести. С моста и реката.
Ето ни в Лондон, където улиците са павирани.
След Хемпстед човек остава поразен.
- Страшно ми харесва! Невероятно място!
Искам да видя театъра, катедралата, бляскавите лондонски тъмници.
Онзи продава интересни шапки.
Ето ги! Мамо, тате!
Онести, слънчице!
- Синко.
Дик Търпин? Научихме за теб от "Търси се".
- Хвалят ме.
{\an8}Пазим всички обяви за Онести от дете.
{\an8}Тук е седемгодишен. Сладурче!
Мамо, стига си ме излагала пред колегите.
Само благодарение на силната подкрепа от вас, родители, е прочут престъпник.
Като заговорихме за подкрепа, дали не знаете някой да си търси злато?
Остави на мен. Ще разпитам дискретно тук-там.
Дерек! Да знаеш купувачи на крадено злато?
Издирваният Дик Търпин го продава.
- Какво количество?
Колко е?
- Стотина кюлчета, но може ли...
Цели сто кюлчета.
Сто ли? Някой здраво ще се нагуши. Ще видя какво мога да направя.
Кати! Някой да търси злато?
Изпитаната "от уста на уста".
- Дискретната система.
А останалото злато?
- Идва. Най-добрите ни хора са се заели.
Правя доставка.
Този сандък, който не е пълен със злато,
ще бъде взет от сина ми, който не е разбойник.
Разбрано?
- Да.
Виж - Дик!
Хубаво.
Защо му помагаме, нали мразеше разбойници?
Допреди да ми обещае да похарча 5% от златото
на екзотичните сергии за месо в Лондон.
Говориш за...
- Именно.
Ще опитаме бургери от жираф, кюфтета от зебра, пържоли от маймуна.
Имам купувач за златото.
Запазих закътано местенце за тайната ни среща.
Наше е до 2:30 ч. После са го наели шестима души за сделка с опиум.
Оставете на мен. Преговорите ми идват отръки.
Предполагам де, сефте ми е.
- Няма да има нужда от преговори.
Здрасти, Търпин.
Уайлд! Кристофър, не е ли време за сън? Какво правите тук?
Дойдохме в града да вземем това-онова. Не, момент!
Поставих ти капан, Търпин.
Стражари, напред.
- Запазете спокойствие!
Няма път за бягство. Обкръжени сте.
Щеше да е вярно, ако не очаквах капана ти и не бях подкупвал стражарите поетапно,
а сега, с гениален финт, вие се озовавате в обсада.
Наистина ли си го направил?
Сега ми хрумва, но представи си да бях!
- Щеше да е чудно!
А ето реалния сценарий: водиш ме право при златото,
а аз водя теб право на бесилото.
Пак ли бе!
- Обеща ми сладолед!
Пътьом ще се отбием за сладолед.
Вижте, аз съм веган.
- Ще вземем замразен йогурт!
Обожавам го.
- Не, никакъв йогурт!
Споко де, ще взема сорбе!
- Не си предвиден за сладолед.
Тръгвай или моите хора ще избият дружинката ти, започвайки с него.
Да! Никога не ме избират пръв за нищо!
- Това нещо не е от хубавите.
По-кротко, братко Уайлд! Тюрбан идва с мен.
Казвам се Търпин. Отлично сако!
Благодаря.
- Дръпни се от пътя ми, Гау.
Чернокосият глупак е мой.
Така е, но ако изчезнеш при загадъчни обстоятелства,
или те гръмнат на място,
Синдиката ще наеме нов ловец на крадци. Тоест мен, аз ще съм новият.
Това го разбрах.
- Нека ти обясня.
Ще те убия и ще заема мястото ти.
- Проумях плана ти.
Разчистете терена. Търпан е мой.
Казвам се Търпин!
- Задръж. Сандра, ти ли си това?
Стига бе! Ама как ни хрумва едно и също!
- Нали?
Да го убием и изместим.
- Уайлд, а?
Да, ама че много общо имаме!
Та, както ви казвах...
Остави това и хуквай, за да привлечеш огъня.
Ами Дик?
- Нямаме избор.
Бягайте!
- Колеги, спасявайте... Вече избягаха.
Тичай, идиоте!
Шапката ми!
Спаси ми живота.
- Без да искам.
Насам, бързо! Направете път, живо!
Здравейте.
Няма мърдане, Уайлд.
Назад, мои са!
- Аз пръв ги видях.
Ще скочим.
- И да съсипя тази парижка коприна?
Притиснати сме.
Дай ми 15 минути да се съблека.
- Хайде!
Сега!
По дяволите.
- Идеята беше лоша!
Ще видиш ти!
Пак ни умря главатарят. Как ще се сдобия с препоръка?
Не е умрял, избяга с онзи със сладоледа.
- Никога не съм тичал толкова!
Предаваме се, само да няма повече тичане! Готов съм на всичко друго.
Вдигни го, излагаш се.
Ти си синът на Уайлд, нали? Дженифър ли беше?
Казвам се Кристофър.
- "Казвам се Кристофър."
Какво беше това?
- Нямам подход към деца.
Разбойник съм...
- От 16-годишна.
Как разбра, от кого, с кого си говорил?
Татко ме кара да чета докладите му, за да стана добър ловец.
Аз искам да съм разбойник. Направих карти.
- Не ни пука за тъпите ти...
Добре ме е изтипосал!
{\an8}"Стрелба - 7, коварство - 8." Легендарна!
"Остроумни забележки - 1."
Аз съм остроумна. Много!
Аз съм най-остроумният остроумник в града.
А аз съм твърда тройка, имам 10 само за вайкане.
Не се вайкам чак толкова много, но сега се завайках, като прочетох, че се вайкам.
Вайкач си.
- Боже, аз съм вайкач!
Мус, хвани го, вземаме го за заложник. Отивайте в пощата да пазиш златото.
С Онести ще търсим Дик.
- Умно! Трябва ти човек, наясно с града.
Още сме в Лондон, нали? Чудесно!
Пистолетът ми, кесийката ми!
Ключовете! Това е кошмар.
- На мен ли го казваш - виж ми косата!
Не е мръднала. Как го постигаш?
- Чувал ли си за сух шампоан?
Знаеш ли кого си обрал? Синдиката!
- Това реге група ли е?
Синдиката е най-страховитата престъпна организация, моята организация.
Пич, това е велико! Ти ли си баш босът?
Не съм точно най-големият шеф.
Не си шефът.
- Високоуважаван съм.
Но не си най-горе. Средно ниво мениджър?
- Не, на висше ниво!
Някой е докачлив на тема шеф.
- Не съм докачлив на тема шеф.
Ще опростя уравнението. Заведи ме до златото и може да те пощадя.
Ако пътьом си спретнем затрогващо приключение
и осъзнаем, че доста си приличаме.
Да се ограничим до да не те убия.
- Бива.
Но ако ни търсят гангстери, не трябва ли да се предрешим?
Няма да се предрешваме.
Щур късмет е да намерим простор с такова разнообразие!
Боже, не ни наказвай.
Дик! Дик!
Дик!
Едва ли ще го намерим, като крещим името му в забутани улички.
Да се поставим на негово място.
- Какво по-ужасно от това?
Аз съм Дик, разбойник съм и обичам лъскави дрехи и черна очна линия.
Боже.
- Но ме преследват. Гонят ме!
На токове, той носи ток. Болят го крайниците, страда.
Крайник, накрайник...
Ръката му е вързана към тази на преследвача му и трябва...
Да изградят мост помежду си. Мост!
Мост!
- Казваш го, сякаш те разбирам.
Мост - река! Там е отишъл. Идвай!
- Какво става?
Не се набивай на очи.
- Споко, Джони, влизам в образ.
Аз съм сестра Хуанита О'Мали, денем монахиня, нощем - тореадор.
Култовата ми реплика е: "Оле! Да се помолим!".
А моята е "Млъкни, идиоте".
- Няма да стои добре на тениска.
Як костюм. Ябълка?
- Благодаря!
Ето, сееш ли ведра енергия, вселената те засипва с щедрост.
И захаросани ябълки.
- Нямам време за ведрост.
Синът ми е някъде там, сам.
Не биваше да го водиш на незаконна сделка със злато посред нощ.
Нека учи занаята, ще наследи империята ми за лов на крадци.
Мечтае за колело, на девет години е.
- На шест въртях лавка и три бордея.
Може да не иска същото и да копнее да е художник или бариста.
Или да оцелява като бариста, защото картините му не струват.
Питал ли си го какво иска?
Здрасти, скъпи!
Дали ме е познала, или мрази монахини?
- Бягай!
Пак загуби.
- Изобщо не е честно!
Как да победя, като тегля най-слабата карта - моята!
По-добре да ида да търся Дик и безупречно оформените му бакенбарди.
Той ще се оправи.
- Знам.
Но картите ти са верни - постоянно се вайкам.
Не би разбрал.
- И баща ми е там.
Виждам сходства.
Да се разсеем в града. Татко не ми дава да се порадвам на Лондон.
С удоволствие, но трябва да пазим златото.
- И ти си същият сухар!
Никакъв сухар не съм, а съм доста забавен тип.
Тогава защо имаш тройка по забавност?
- "Тогава защо..."
Ще ти покажа кой е сухар. Идвай, да се забавляваме!
Вземи си палтото, навън е студено. Хайде, Кристофър!
Виж, шалът на Дик! Сигурно е скочил в реката.
Явно е съвпадение, а дори да е оцелял, кой знае къде го е отнесла водата.
Знам как ще разберем.
Не, не!
- Дик, идваме!
Студено ми е, подгизнал съм, гримът ми се размаза.
Изгубил се е, изтощен е.
Той е... неприличащ на себе си.
Боже! Не прилича на себе си!
Дегизирал се е!
Виж! Дрехите на Дик!
Тръгнал е натам.
- Бясна съм, че му се получава.
Знам къде сме. Влизай!
Победител е Алф Албионеца!
Таен боен клуб. Жестоко!
Следва Старшата дамска дивизия.
Залагайте за Хилда Фурията
срещу Дорис Унищожителката.
Какво правиш?
- Инстинктът ми нашепва Дорис. Дай петак.
Знам как ще свалим веригата, идвай!
Собственикът ми е клиент.
Срещу скромна таксичка му предоставям пълен абонамент за протекция.
От кого го пазиш?
- От мен.
Тук някъде беше.
- Виж в горното чекмедже.
Млъкни.
Виж в най-долното.
- Знам, отварям наред.
Това ли търсите?
Трябва да си голям смелчага да идваш тук.
Добър ти ден, сестро.
- Ола, сеньор.
Ако не ме лъже паметта, при последната ни среща ми отряза палеца.
Дължеше ми пари, какво да направя! Но уредих да ти го пришият.
Да, на грешната ръка.
Нищо лично. Свали веригата.
В замяна ще пришият палеца ти към точната ръка.
Визирам дясната.
След всичко, което си сторил за мен, с удоволствие ще ти върна жеста.
Следва гвоздеят на програмата.
В червения ъгъл, който скоро ще стане аленочервен,
Джонатан Уайлд и сестра Хуанита О'Мали.
А в синия ъгъл -
Джак Браутън Железния юмрук!
Чувал съм го и май е много добър.
Железен юмрук не е прякор!
Злополука с поялник.
Битката на живот и смърт ще започне при мой сигнал.
Победител ще бъде неумрелият.
Да го оставим да победи.
- Или биеш, или мреш, идиоте!
Три, две, едно.
Бягай!
Без стрелби в ямата на смъртта!
Какво правиш?
- Помагам на приятел.
Не сме приятели.
- Всичко свърши.
Демек, ще те убия.
- Да бе, разбрах.
И ще те заменя.
- Продължавам да разбирам.
Какво сте виснали, идиоти? Беж!
Инстинктът не ме излъга! Ще държим връзка.
Ще ги бъде.
Целият престъпен свят гони Дик, не е добре да си в дрехите му.
Това ме улеснява да мисля като него.
Опитай и ще видиш.
- Добре!
Слагам шапката.
Аз съм Дик. Мотая се като муха без глава.
Пускам плоски шегички. Плетиво, приятелство, веганство.
Гонят ме да ме убият, но нали съм перко, ще спра някъде да хапна.
Защо да бързам или пък да правя нещо читаво?
И да ръся чар и дълбокомислия, и да съм мила, безполезно е.
Спри.
Виж, дупка от куршум!
- Казах ли ти!
А виж и това.
Някой е усмъртил захаросаната ябълка. Ще рече?
Някой мрази есенни сладкиши?
- На вярна следа сме.
Или това, да. Не очаквах да го кажа...
- Не спирай да си Дик!
Хайде, напред!
За късмет, в съседство има шивач и виж как ме нагласи.
Боже.
- И намерих с какво да те зашия.
Правил ли си операции?
- Не точно, само корекции.
В общи линии е същото. Ще използвам шев за подгъв.
Очаква се да наболява. Бъбри си с мен, за да се разсейваш.
Сигурно имаме много общо.
- Нищо общо нямаме.
Кое е любимото ти ястие? Моето е печен карфиол.
Ям говеждо три пъти на ден и имам десетки кланици.
Добре, а какво си пийваш? Аз нямам насита на сироп от бъз.
Пия вода и ром, не за удоволствие.
Обичаш ли сладки таралежчета?
- Мразя ги.
И аз така.
- Блъфирах.
Обожавам ги. Колкото по-сладки, по-добре.
- И аз! Двойно блъфиране.
Знаех си, че имаме нещо общо! Сладките таралежчета.
Джони, признай, че дълбоко в теб се крие плах мечтател като мен.
Може би някога е имало мечтател,
но животът майсторски остъргва розовото в очилата
и накрая остава само злостта, която е нужна, за да оцелееш.
Суровата реалност. Аз съм готов. Как се чувстваш?
Казвам го с половин уста, но ти дължа известна благодарност.
Няма нужда, Джони, екип сме.
Отиваме за златото и да намерим шайката и сина ти.
Вярно - Кристофър! Лондон не е за нежна душа като него.
Ще се парализира от страх без сигурната опора на тате.
Страхотно е! Като порасна, искам да приличам на теб!
Бъди най-слабият ученик и перспективите са безкрайни.
Кървавата диря е дотук, но труп няма - не са го убили.
И гледай!
Игла и конец.
- Да, следа!
Разбира се!
А защо?
- Игла. Острота.
Остра нужда и конец.
Той е жълт, жълтото е близо до златното.
Той е близо до злато. Ще намери злато!
Знаем ли някой да има злато?
Ние.
- Да, Нел!
Ти си гениална!
- Ти си гениален.
Така ли?
- Не. Не знам какъв си, но да вървим.
Да, а къде отиваме?
- В пощата!
Ето го.
Пиршество за твоите очи.
Пардон, грешен сандък.
Ето го пиршеството за очите ти.
Обувалка ли е? И така, пиршеството за очите.
Заслепяващ блясък.
- Здрасти, скъпи.
Пак съм аз.
Знам, че мигът е специален, но се налага да те убия набързо.
Докато мигнеш, готово.
- Така ли? Виж какво мога аз!
Изложи се, а?
- Забравих, че не ме бива в мятането.
Проклятие!
Но имам и попадения. Рядко и по случайност.
Внимавай. Ако не знаеш, насочил си го право в мен.
Ти ме предаваш.
Защо да им дам златото, вместо да те убия и да кажа, че не съм го открил?
Затова режисирах цялата случка.
Дори опитите на Сандра и Гау да ни убият?
- Тази част не.
А скока в реката?
- И това не.
Бойният клуб би ти струвал скъпо.
- Само ключовите моменти.
Убивам те и вземам златото.
- Ами силната ни връзка?
Умряла работа.
- Не беше ли силна?
Общуването ни куца, а мразя такива връзки.
Сбогом завинаги, Дик Търпин.
Ловецо на крадци!
Какво ще кажеш бързичко да го отловиш, а?
Какво?
- Не съм остроумна.
Назад или ще му пръсна кухата тиква.
Изкарахме си чудесно! И какви смешни шапки!
Жестоки!
- Какво става?
Уайлд ще пръсне кухата му тиква.
- Обичам кухата ти тиква.
Ще спрете ли да я спрягате?
Кристофър, какво става?
- Изгуби се в Лондон, трябваше му пазител.
Имаш предвид похитител.
- Да го вземе за заложник.
Само да си го докоснал, кухата тиква на Дик ще оцапа стената.
И аз ще оглавя шайката? Би било ужасно.
Не! Но виж, Дженифър ти е единствено дете.
И мислиш, че ще го предпочета пред сто кюлчета злато?
Ще си направя друго, което си пише домашните в четвъртък,
не си забравя плувните очила за тренировка
и си спомня какво съм го учил да прави при заложническа криза.
Кристофър, код червено!
Какъв позор.
Пусни ме.
- И на мен ще ми е мъчно, плах мечтателю.
Бъди повече край сина си.
Извинявай, че вързахме баща ти и те заплашихме.
Нищо, разбойникът трябва да прави каквото е нужно. Заповядай.
{\an8}Десет за забавност!
Приготви се.
Гледам да не правя комплименти на хората приживе,
но ми се струва, че днес се държа подобаващо.
Не си ми казвала нещо по-мило!
Да не си го повторил!
Защо си начумерен? Прекара страхотно.
Трябва по-често да идваме в Лондон.
- Хубаво беше, но сякаш изгубих приятел.
И аз се чувствам така. Но взехме златото, а аз имам план за него.
Ратклиф, сто кюлчета - на Дорис!
Имаш думата ми, тя е тигрица!
Давай, Дорис!
Джонатан Уайлд, изумяваш ме! Не намери златото ми.
А според този памфлет си заговорничил в ущърб на Синдиката.
Изтълкуван съм погрешно. Журналисти! Престъпна паплач.
Отнема ти се правото да участваш в престъпни схеми в страната.
Дори невинно мошеничество?
- Дори джебчийство.
Колко тъжно. Чао-чао.
Пусни ме, миризливецо!
Прав ти път!
Тате?
Явно е дошло време да разпаша кобура и да се заседявам повече със сина си.
Впрочем, нося ти нещичко.
Да се прибираме. И да кроим план за смъртта на Дик Търпин.
Шегичка! Отиваме за сладолед.
ДИК ДИВЕЕ В ЛОНДОН ОТ ИЛАЙЗА БИЙН
Да изпратим кратко послание на Търпин.
Кръстословица!
Превод на субтитрите Анна Делчева