The Completely Made-Up Adventures of Dick Turpin - Season 1 (2024) (The.Completely.Made-Up.Adventures.of.Dick.Turpin.S01E01.A.Legend.Is.Born.Sort.Of.1080p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-FLUX.srt) Свали субтитрите
{\an8}По едно малко?
- Откога чакам!
{\an8}ТОЧНО ПРЕДИ СЪН
Престани, Солтли.
Великански диамант, скъпа?
Дий! Препускай, бързо!
Какво става?
- Разбойник, господине. Ще ви оберат.
Ами сега?
- Пистолетът ти за дуел.
Вярно, естествено.
На ти, коларю. Успех!
Моят ще се окаже по-голям.
Мили боже.
Да бягаме!
- Трудно ще тичам с фуста.
Какво стори на жена ми?
- Ето ме.
Кой си ти?
- Скъпи, това е Дик Търпин!
Ама защо не каза? Удивително!
Всеки копнее да бъде обран от Дик Търпин -
най-прочутия и най-чаровния сред разбойниците.
Дръж, вземи кесията ми. И гащите. Направо вземай и жената, изчезвам, чао!
Особен чешит.
За мен бе неописуемо удоволствие да ви обера до шушка.
А подобаваща целувка?
- С радост, но каретата е без кочияш.
Целувчицата няма да я обърне.
Търпин! Събуждай се, май пак сънуваш.
Дик Търпин!
- Всеки копнее за такъв крадец!
Пак говореше насън. Дори налетя да ме целуваш, шантав идиот.
И как ти се отрази?
- Вземай си партакешите, тръгваме.
На обяд ли ще ме водиш?
- Не, на бесилото.
И после - на обяд?
Какъв тъпанар!
ТЪРСИ СЕ: ЕСЕКСКАТА ШАЙКА
Професионални оплаквачи за обесването ви?
Какви?
- Специално предложение.
Две кисели лели и увесило нос хлапе - половин крона?
Малкият не е убедително тъжен.
- Добре.
А от набора неподправено опечалени вдовици?
Това вече е приказка.
- Прясно овдовели.
Пускат истински сълзи. Само погледни Маргарет! Виж я!
Типично безизразно тъжно лице.
Съболезнования.
- Благодаря.
Маргарет ми харесва, вземам я. Стискаме си ръцете.
Среща - при бесилото.
Толкова рано!
Пази си силите за площада, така скапваш настроението.
ПОСЛЕДНАТА КАПКА
Предстои много кратка пауза за освежаване.
Какво става?
- Позволено ни е по едно преди бесилото.
Хайде, аз черпя.
Ако ви няма на каруцата след половин час,
потеглям без вас, ясно ли е?
Здравейте, аз съм Мартин Завалията. Убих кокошка.
Здравей, Завалия.
Аз съм Лизи Рибата, заплаших да драсна клечката на копа сено.
Здрасти, Лизи Рибата.
- Вече бесят човека за едното нищо.
Здравейте, аз съм Бил Бръснача.
Убих 26 роднини.
Здрасти, Бил Бръснача.
А ти?
- Казва се Дик Търпин и е разбойник.
Коя си ти?
- Илайза Бийн, писателка.
Смести се. Пиша документални кримки.
Сериозно?
- Да, преди пишех красиви пиеси и поеми.
Никой не ги четеше. Но наточиш ли перо за злодейства, нямат насита!
И как си го обясняваш?
Знам ли! Явно разбойниците са пленителни. Историята ти ще стане хит.
То няма много за разправяне. На мушка не беше кокошката.
Не твоята история, Завалия. Говоря за теб, Дик Търпин.
Дик Търпин. Чувал съм те.
Гръмнал си Том Кинг. Отнесъл си му мутрата. Изпипана работа.
И историята ми ще събуди интерес?
Не.
- Да.
Помня приказките на мама.
- Да, разказвай.
Ще очароваш читателите ми.
Не съм сигурен, притеснявам се.
Роден съм в дома на месар в Хемпстед.
О, небеса, отивам да пикая.
Детството ми беше щастливо, обичах баща си.
Но пораснах и разбрах, че съдбата на месар не е за мен.
Закла ли вече заека?
- Не, но издялах цяло село от тиквички.
Това сме аз и ти - от чушка. Ето те, леко начумерен, но не чак колкото сега.
Колко време дълба?
- Девет часа.
Като приключиш, ще довършиш ли онези лебеди?
Не и Карол и Сю - влюбени са! Пък и не знам как се убива лебед.
Риташ ли го, кълцаш ли го, или го фрасваш с налъма?
Понякога те гледам и се питам дали изобщо искаш да си месар.
Как ще искам, аз съм веган, тръбя го от петгодишен. Обичам животните!
Това не е моят, а твоят начин на живот.
Открай време си особняк.
Рисуваш, измисляш смахнати неща, носиш шантави дрехи...
Ти си най-особеното от децата ми.
- Единствено дете съм ти.
Чувствам, че съм предопределен за нещо грандиозно, с творчески заряд.
Щом така го чувстваш, ще викна братовчед ти Бени.
Умира си да трепе животни. И вече те е замествал.
Много го бива!
- Знам.
Обича месо, да говори за него, да го пипа. И си има ножове.
Вземи Бени, по-добре ще е за теб. А аз ще следвам мечтите си.
Твърдо?
- Да.
Мислех да ти завещая всичко.
Но сега ще иде за Бени. За него ще е и стаята ти.
А вещите ми?
- Ще ги изгоря или ще ги изхвърля.
Добре, татко. Ще си взема само лилавите обувки и шевната машинка.
Хубаво, щом така решаваш, ще кажа на Бени.
- Добре.
Как си, Бени? Ти вече си му казал!
Не се търпеше.
- Кое?
Девет часа дълбаеш село от тиквички!
Всичко добро, сине.
- Поздрави Карол и Сю, татко.
Чао, Бени.
- Чао.
Дали ще се оправи?
- До седмица ще гушне букета.
И си издълбал цяло село от тиквички?
Да, но използвах тиква за основите - важно е да са яки.
И баща ти те е изгонил?
- Да, останах без работа, без дом.
Единственото ми имане бяха машината
и тези могъщи лилави обувки.
- Яки са.
Може ли да ги прибера някъде?
- Да, в долапа.
Благодаря, Карън, имаш златно сърце!
Цяло долапище.
Не тази врата, съседната! Тази е на тайния проход.
Не знаех, че имате таен проход.
Затова е таен, нали?
- Да.
Ако го знаят, ще е просто проход и рязко ще изгуби чара си.
Ти да видиш! Таен проход. Де да имах и аз такъв.
Извратено желание.
- Да, така излезе.
Пет чаши джин.
Не обслужваме непознати.
Добре. Аз съм Том Кинг, това са Онести Беърбоун, Николас Фрейзър,
Мус Плек и...
Стив.
Стив.
- Предпочитам да ми викат Стивън.
Не държа обаче.
В шайката ми ще се освободи позиция.
- Така ли?
Ти.
Утре лорд Рукуд ще пътува към лятното си имение в Дагенъм.
Ще спреш каретата му и ще го упътиш към гората Рауни, където ще дебнем ние.
Ти сериозно ли? На осем съм.
Така де! Няма да се усъмни.
Извинявай, би ли пояснил? Уволнен ли съм?
Ами ако не спрат?
- Вадиш лаещото куче и ги принуждаваш.
Какво лаещо куче?
Като това.
Да, познато ми е. Схванах.
Ти кой си?
- Местният месар. Така де, бях.
Смениха ме с братовчеда Бени. Той си има ножове.
Право да ти кажа, не бях по тая част. Веган съм.
Не че нямам умения, но ги прилагам погрешно.
Чувствам, че имам своя мисия в живота.
Нещо с творчески заряд.
Днес извади късмет.
Така ли?
- Имам работа като за теб.
Чудесно, каква?
- Каквото току-що й казах да направи!
Моля за обратна връзка.
Вземи.
Значи, натискам копчето и излиза от тръбичката.
А къде го нося? Ти къде държиш твоя? Нагоре ли да е, или има кобур?
Има ли предпазител? Може да гръмне в крачола ми.
Не, няма предпазител.
Ясно, значи има доза риск. Ще го нося в торба.
Да, сложи го в торба.
Добре.
- Утре в десет часа, и да не се скатаеш!
За Стив.
- За Стив.
Стивън!
О, душо моя несретна, където и да си...
Какво правиш? Не може да идеш.
Нито да оставя на теб! Дете си, много е опасно.
Да идем заедно.
- Още по-лошо!
Спокойно, не ме мисли. А онзи какво каза за предпазителя?
Бъди внимателен! Ако те хванат, ще го закъсаш здравата.
Няма, не се бой за мен, майстор съм на дегизировката.
Дий, кончета!
И казваш, видял си как шайка мъже краде елени из земите ми?
А си ги видял, защото идваш от точно 15 минути напред в бъдещето?
Именно.
- И как е в бъдещето?
Не много по-различно от сега. Е, модата е понапреднала.
Я дай торбата.
Какво е това?
- Банан.
А това?
- Непромокаемо пончо за дъжд.
А това какво е?
- Чувал съм да го наричат "лаещ пес".
Пистолет е.
- Да, пистолет е.
С инициали Т. К. Ти си от шайката на Том Кинг.
Мошеник! И смееш да се качиш в каретата ми и да ми разправяш небивалици?
Кочияшо, не спирай! Това е засада!
Чао-чао, човеко от бъдещето!
Излизай!
Жалко, обичам това пончо.
Къде е той?
- Нещата не се развиха по план.
За кого се представяш?
- За човек от бъдещето.
Само 15 минути напред в бъдещето.
Като си от бъдещето, значи си видял какво ще последва.
Какво стана?
Ти да не уби Том Кинг?
- Така се оказа, но има предистория.
Значи си по-смел от мен.
- Мъртъв е! Свободни сме!
Одобрявате този развой?
- Мразехме Том, длъжници сме ти.
Изстрел в челото?
Красота! Виждам мозъка му.
- Гнусотия!
Искаше само да обираме хората, а не това беше смисълът.
Така ли?
Не!
- Да, разбира се.
Обирам като протест срещу несправедливото наследяване на земи и в полза на бедните.
Нали няма да спираме да убиваме?
- Не, разбира се!
Чудесно.
Мислех, че обичате Том Кинг.
- Той ми наговори доста противни неща.
Просто ужасни неща!
Искаш ли да споделиш?
{\an8}И рече, че имам дебели глезени.
{\an8}И СЛЕД ДВА ЧАСА
{\an8}Докачлив съм на тема крака.
Не си намирам бричове по мярка, затова все яздя странично.
Том рече, че мязам на дебелана, само фуста ми липсвала.
Няма лошо да приличаш на жена - техните роби са удобни, елегантни.
Някога почти година носих рокля.
Без бельо, вятърът те освежава. Чудесно чувство е, пробвай!
Да.
- Трябва да всяваме страх!
Казвам само, че ако Мус се появи в зашеметяваща разкроена фуста,
ще му ръкопляскам.
Ще ми е по-удобно.
- И ще си по-уверен.
Дрехата прави мъжа. Или жената.
- Несъмнено.
Виж го този - нахлузил бричове, а е жена.
- Какво?
Това обръща играта.
Не знаехте ли?
- Нали се казваш Николас?
Истинското ми име е Нел.
Шансът жена да стане разбойник клони към нула.
Затова се прекръстих на Николас и се предреших като мъж.
Почти всеки би забелязал.
Стига бе.
- Ще дойде време,
когато жени и мъже ще работят за еднакви надници.
Готин виц. Този тип е веселяк.
Браво!
- Не се шегувах.
Двоен майтап. Втори!
Какво?
- Привидя ми се колело зад могилката.
Търкаляше се.
- Вързах се и погледнах! Направи хеттрик!
Щур майтап!
- Ама много го бива, а? Харесва ми.
Хайде, колеги, ще се пръждосвам, че ме чакат задачи.
Чакай, няма ли да ни станеш водач, духовен гуру, житейски наставник?
Прощавай, какво?
- Сега той е шефът.
Аз - водач? Може би това ми е начертала съдбата!
Да оглавя шайка дръзки разбойници, да препускам из горите.
Вятърът да вее косите ми.
Извинявай.
"Кой си ти?" "Дик Търпин." "Не си ли месар?" "Това е минало!"
Да.
- "А да ми продадеш котлет?"
"Не, обърни се към баща ми."
- С кого говори?
С въображаемото си "аз".
- Много е як.
"Поне свински медальони?" "Нали ти казах, вече съм разбойник."
Аз съм разбойник. Да, наемам се!
Да си измислим специален поздрав.
- Здрависване и плясване.
Чукване с юмрук, врътване на дупе.
- Без врътването.
Няма ти да определяш водача ни!
Ние си го избираме и няма да си ти.
- Добре.
Дик трябва да е главатар. Не съм сигурен, но май е най-великият тип.
Да, ще ми ушие рокля! Дали си има другар?
Ами аз? Заслужавам да съм водач, защото съм най-добрият разбойник.
Нел, обичаме те. Бива те с пищовите и си добър ездач.
Но под напрежение се огъваш.
Не се огъвам, няма такова нещо. Аз съм неогъваема.
Така да бъде, ти си водачът.
Накъде?
- Връщаме ли се, или ще обядваме?
Обяд или връщане? И двете са чудесна идея.
Боже.
Не издържам това напрежение! Правете каквото щете.
Значи е решено - Дик е нашият водач!
Знаменателен миг, предопределил съдбата ми и раждането на легенда.
Прекрасен момент! Точно за специалния ни поздрав!
Отказвам поздрава!
Ще клекне.
- Знам.
И ето ме - уставно избран водач на собствена шайка разбойници.
Съчиняваш си.
- Напротив.
Кое?
- Всичко.
Ту си месар, който важничи и пръска странни идеи,
ту се предрешаваш като тип от бъдещето.
- Да, странно беше.
Накрая изведнъж се оказваш главатар на шайка злодеи.
Да, звучи като небивалица, но ви се кълна, че стана така.
Аз ти вярвам.
- Благодаря, Завалия.
Да преговорим събитията до момента.
Търпин, с великолепната си гарвановочерна грива,
изпада от катурнала се карета и се оказва очи в очи с разярения Том Кинг.
Без миг колебание и мисъл за кожата си,
Дик Търпин смело и геройски го прострелва в главата.
Дик склонява шайката да стане неин главатар,
като замайва главата на Онести, преборва Мус
и прелъстява Нел, хлътнала по него от пръв поглед.
Нали?
- В общи линии, да.
Невероятен си.
Идеално, записах всичко дотук. И така, оглавил си бандата. Нататък?
Спретнах на цялата шайка тоалети за чудо и приказ!
Тоалети?
- Държах на външния ни вид.
Отказвам да слушам тия глупости.
Чудесни премени!
- Наметалото не е ли въздълго?
Има ли въздълго наметало?
- Правилно!
Как се чувствате?
Странно.
- Идеално!
Най-после ми е удобно.
- Това кожа ли е?
Не й личи, но е изкуствена. Синтетични пащърначени влакна.
Отразява лъчите, издръжлива е, чисти се лесно.
И от кръв, нали?
- Да.
Зашеметяващи сме. Някой да ни нарисува!
Алф.
ДИК
Друг да ни рисува.
Внимавай, Джонатан Уайлд е тук.
Кой?
- Главният ловец на крадци.
Право да ви кажа, май трябва да страним от такъв човек.
Не, той е мошеник, бяха авери с Том Кинг.
- Така е, опасен е.
Ако искаш да се откажеш, ще те разбера.
Няма проблем.
- С теб сме, Дик.
Бих умрял за теб.
- Ще го имам предвид.
Застанете зад мен и си придайте зловещ вид.
Нел, остави речите на мен.
Г-н Уайлд! По-дребен сте, отколкото си представях.
Аз съм Джонатан Уайлд.
- Виж, това вече се връзва.
Синът ми Кристофър.
- Здравей!
Временно останахме без детегледачка. Беше удар под кръста.
Кристофър, седни там.
Да се залавяме за работа.
- Да се залавяме!
Г-н Търпин, славата ви се носи надалече.
- Така ли?
Малцина са имали дързостта да се изправят срещу Том Кинг.
Беше насилник, не ги обичам такива.
- Добре направих, че идвам с добро.
С Кинг имахме договорка.
Виждам, че сте заели мястото му,
та бих искал да знам дали сте склонен сътрудничеството ни да продължи.
Не е сложно.
- Тате.
Обирате без риск от обесване...
- Тате.
Преглеждам плячката ви, задържам лъвския пай,
дори продавам някои неща на собствениците им.
Тате.
- Какво?
Мъртва пеперуда.
Какво ти казах, преди да дойдем тук?
- Да пазя тишина, когато работиш.
Защо тогава ми казваш за пеперудата?
- Много е голяма.
Махни я.
- Вече е мъртва.
Или я хвърли, или ще ме чакаш в каретата.
Съжалявам, чаровен е, но понякога...
Какъв точно е вашият дял?
- Деветдесет и пет процента.
Това е пладнешки обир!
Разходите ми са огромни.
Подкупи за доносници, шпионска мрежа, тренировки по плуване на сина.
А плуването е важно!
- Така е.
Дали не може да свалите мъничко?
Много народ съм изпратил на бесилото.
Имай едно наум, Дик, май ни заплашва.
Не е заплаха.
Може да сме отличен екип.
- Вече си имам такъв.
Наричаме се Есекската шайка и не работим за никого.
Жалко.
Господине, току-що подписахте собствената си смъртна...
За бога, Кристофър, би ли престанал?
Вие и шайката ви ще бъдете задържани и обесени за убийството на Кинг.
Нима? И кой ще ни арестува?
Аз.
- Вие и коя армия?
Аз и моята армия.
- И кои са тези ваши войници?
Кристофър и изгорялата пеперуда ли?
Не, аз и моята подчинена войска.
Да бе, поразен съм.
Никой не се е измъкнал на ловеца на крадци.
През тайния проход!
- Какво?
Хайде, бързо! Онести!
- Давай, Мус!
Не знаех, че тук има таен проход.
- Нали е таен!
Да, имаш право.
Ако всеки го знае, ще е просто проход.
- И аз така казах!
Ето на, ние с вас си приличаме.
Защо не работите за мен?
Не съм навит.
Том Кинг беше от старата школа разбойници, аз съм новатор.
При мен ще има по-малко насилие, повече очарование, щипка елегантност.
И никакви пари за хрантутници като теб.
Ще помагаме на бедните, на Карън, на некадърния художник Алф.
Чао, остра брадичке!
Какво обичате?
Кой слага шкаф до вход за таен проход?
Поне да боядиса вратите различно.
- Точно, за да е ясно.
Шкафът е нещо практично - в кафяво или в зелено.
Тайният проход е мистериозен - в лилаво!
Или в тюркоазено.
- Именно.
Или слага табелка - като на тоалетна, и готово!
Не се слагат табели на тайни врати, Лизи! Няма да са тайни.
А с брайлово писмо? Усеща се на пипане.
- Ти разчиташ ли го?
Не, и не бих влязъл в таен проход. Страх ме е.
Обсъждането на шкафа е вълнуващо,
но недостатъчно, за да пиша материал, макар краят да е фамозен.
Какъв е краят?
- Бесят те!
Няма да ме обесят. Заловиха ме, но първо спасих шайката.
На свобода са и ще ме избавят. Идеално е.
Естествено, ще се притекат на помощ.
Ще дойдат! Все пак смело и геройски убих Том Кинг.
А после ги спасих от Уайлд. Обичат ме.
Ама разбира се. А като те спасят, ще тръгна с вас, за да напиша книга.
"Приключенията на Дик Търпин".
- Ако не те спасят и виснеш на бесилото?
Ще сменя жанра на памфлет.
- Памфлет ли?
Изобличителен памфлет.
- Никой не иска да е памфлетен герой.
Аз искам.
Хайде, качвайте се на каруцата.
Последна възможност да отскочите до тоалетната. Най-последна.
Проверете дали сте взели личните си вещи. Благодаря.
Маргарет, твой ред е. Спомни си за мъжа си.
Идеално.
Опасно е. Тези неща бързо набират инерция.
Кои неща?
- Кръглите.
За колелата ли говориш?
- Да.
С тази цел се правят.
- Знам.
Но предупреждавам, да не пострада някой.
Много благородно от страна на един обречен.
Джефри, знам, че имахме някои търкания, но ми беше приятно да сме заедно.
Сигурно. Пази се, Дърк.
Името ми е Дик.
- Карай.
Обаждай се!
Последни думи?
- Да, един момент.
Знам, че се чудите кой е този мъж с великолепните скули.
При кого ходи на фризьор? Какви изискани одежди!
Не това е важното. Е, важно е донякъде.
Най-важното е, че се казвам Дик Търпин
и един ден ще съм най-прочутият разбойник на Англия.
Идиот такъв! След малко ще ти метнат примка на шията.
Не съм идиот. Колегите разбойници идват да ме спасят.
Всъщност вече са тук.
Нека ви представя приятеля си Мус.
Щеше да е хубаво!
- Оригинален екземпляр!
Обесете го!
- Извинявай.
Чакай да те наглася. Ще напасна дупките за очите.
Готово. Виждаш, нали?
Престани.
Кратка бележка до шайката: ако смятате да ме спасите,
подходящо е, преди да ми нахлузят въжето.
Колеги?
Разкош! Най-забавното обесване, на което съм бил!
Колеги? Колеги!
Стига шегички.
Колеги!
Какво чакаш? Гърми въжето!
Бързо!
- Не ме напрягай.
Много са криви тези мерници!
Нарочно беше, не искаш да го спасиш!
Божичко, сега той умира! Гърчи се!
Спокойно, не е умрял. Презареждам.
- Зарежи, остави на мен.
Дик, идваме!
Стража, заловете го!
- Дойдохте все пак!
Че как! Ти си най-свестният пич на света.
- Знам.
Ама наистина е много удобна.
Мус!
- Съжалявам.
Бегом!
Пак ли!
Наскоро бил ли си в удобен долап?
- Я, острата брадичка.
Сигурно си разбрал, че не можеш да избягаш на Джонатан Уайлд.
А сега е време за...
- Тате.
Време е за...
- Тате!
За бога, какво?
- Колело!
Повдигнах този въпрос.
Все това дребно конче ли ще яздя?
Стига си хленчил! Не намерих друго.
Водач съм, редно е да съм на голям кон. Яздил съм по-едри кучета.
Да не се мотаем.
Целта на обявата е хората да разпознават обекта на издирване.
А това прилича на костенурка в рокля.
Кой го рисува?
- Алф.
Алф от кръчмата ли? Всеки знае, че той и ченгел не може да изпише!
Колко обяви направи?
- Три хиляди.
Мътните го взели! Кога се връщате на училище?
ТЪРСИ СЕ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ ЗА ОБИРДЖИЙСТВО
{\an8}ДИК ТЪРПИН
Превод на субтитрите Анна Делчева