Shef - 06x08 (2024) Свали субтитрите
Привет.
- Добър вечер.
Тук ли е още?
- Да, в кабинета си.
Къде е охраната?
Все едно и също.
Привет. Каретата е готова.
- Привет.
Как си? Как се чувстваш?
- Нормално.
Днес всички сякаш сте се наговорили, едно и също ме питате.
Кои са тези всички?
- Бях излязъл по работа.
Излизал си? Лекарите казаха да стоиш вкъщи, да си почиваш.
Починах си в болницата. Тръгваме ли?
- Почакай ме пет минути.
Дана, мъжът на клиентката е недоволен.
- Какво иска?
Не разбрах точно, уж сме й наложили излишни услуги.
Господи!
Извинявай, остани тук за минута.
Къде ви е началничката?
- Спокойно. Заповядайте в кабинета ми
да изясним въпроса.
- Какво ме будалкаш?
Ето, твой ли е чекът? Твой е. Гледай, гледай. Какво е това?
12000! Ти мен за кого ме взимаш?
Всички услуги са по ценоразпис. Може да се убедите.
Аз този ценоразпис ще ти го навра на едно място, разбра ли?
Хайде връщай парите!
- Успокойте се, иначе викам полиция.
Кого ще викаш? Хайде, връщай парите!
Копеле, счупи ми ръката!
Ако разстроиш жена ми още веднъж, ще ти счупя и втората!
А ти къде беше?
- Излязох само за минута да купя кафе.
Хайде, тръгваме.
Сега вече съм сигурна, че си здрав.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Колегите от 86-ти отдел са получили информация,
СТАРАТА БАНДА че в техния район един събира хора.
Уж за сериозна работа. Този тип е пълна откачалка
и набира същите откачалки. Мисля, че трябва да се включим.
Иначе районните може да объркат конците.
Сигурен съм, че можеш да решиш въпроса самостоятелно.
Да, Виктор Сергеевич, но...
- Какво "но"?
Проблеми в отдела?
- Не искам да говоря лошо за колегите,
но липсва всякаква инициатива.
Войната си е война, обедът - по разписание. Ходят и спят.
Ясно, това са работни моменти. Мен сега ме интересува друго.
Феклистов. Длъжни сме да го намерим.
Той е ключът към всичко, което става в града.
Затова ли ме извикахте тук?
Не искахте да говорим в кабинета?
- Да, не исках.
Страхувате ли се?
- Не се страхувам, Юра. Опасявам се.
Напоследък се опасявам от всичко.
- И аз се опасявам.
Само че ми са вързани ръцете. Вие го казахте:
издирването на Феклистов е въпрос на пълна секретност.
Но къде да изпратя запитване, с кого да се посъветвам?
Костя Локтев? Той е наш човек.
- При цялото ми уважение
но той сега има минимални оперативни възможности.
Практически нулеви.
- Да, тук си прав.
В края на краищата, да има хора,
пък възможност винаги ще се намери, нали?
Надявам се, това е риторичен въпрос? Не съм длъжен да отговарям?
Да вървим! След половин час сме на доклад пред началството.
Господине, тук няма паркоместа.
- Вече има.
Махни колата, окаянико!
Аз само за малко. А ти охранявай.
Кажете, моля?
- Търся Кочевник.
Не ви разбрах.
Търся Кочевник.
Извинете, но не разбрах.
Я ми донеси едно кафенце.
С какво мога да ви услужа?
Нужен ми е Кочевник.
Господин Романов не е в офиса.
Кога ще бъде?
- Не ми докладва.
Моля ви, напуснете помещението.
Нека ми се обади.
Номерът е същият.
Учебна ли е?
Играчка е.
Ето.
Този човек идва в офиса, търсеше те.
Това е Макс.
Защо ли се е върнал?
Искам да се видим.
Опасно е, Кочевник. Не знаем за кого работи.
Макс винаги работи само за един човек.
За себе си.
Чу ли какво казах?
Искам да го видя. Организирай среща.
На неутрална територия. Какво стоиш? Върви!
Да, записвам. Ясно. Прието.
Ще ти изсъхне ръката. Хайде да ядем.
Юрец каза да не се разотиваме.
- Какво е намислил пак?
Нямам представа, но...
Той по определение нищо хубаво не може да измисли.
Стягайте се! Потегляме.
- Къде?
На адрес. Ще залавяме бандити.
Юра, няма ли кой друг? Само ние ли сме полицаи в този град?
Не, защо? Има и други. Но това ще направим именно ние.
Защо?
- За да бъде свършено добре. Ясно?
Хайде! Чакам ви в колата. Размърдайте се, де!
Прав си. Лоша идея.
Само не разбирам защо се натяга. За кого се старае?
Той е като магаренце.
- Тоест?
Имаше такова филмче, с магаренце. И-а!
А нашият Юрка е и. о. Разбираш ли?
- Не съвсем.
Иска да махне "и. о.", затова се напъва.
Да работи сам тогава, а не да расте за наша сметка.
Карай да върви, да тръгваме.
- На празен стомах не е на хубаво.
Внимание! Агентът наближава.
Агентът е на място.
Мисля, че ще мине нормално.
Сега ще се опознаят, ще потърсят общ език.
След ден-два тръгват.
- Трябва да викнем СОБР,
за да заловим всички.
Когато имаме подробности, тогава ще имаме и СОБР.
Всички долу! На пода!
Действаме.
Къде?
- Към кухнята!
Долу!
Спокойно! Свои.
По дяволите!
Къде беше? Тебе питам! Къде беше? Отговаряй!
Какво си се развикал? Бях там, където ми каза.
Не би могъл да мине покрай теб!
- Не знам, значи е минал някак си!
Копеле мръсно!
Охранителят беше излязъл от салона, наложи се сам да се справям.
И често ли той?
- Кой?
Охранителят. Излиза.
- Не знам, аз не работя там.
Тогава какво сте правили там, Михаил Михайлович?
Всичко обясних на районния.
- Обяснете и на мен. Още веднъж.
Отидох да взема жена си. Тя е собственичка на салона.
Когато този изрод я удари, се наложи да го поставя на място.
Първо, не е чак такъв изрод. Второ, пострадалият има име, фамилия, бащино.
Как го нарекохте? Пострадалият?
- Да, разпитах го именно като такъв.
Много сте били бързи.
- Ние тук не стоим със скръстени ръце.
Има показания на свидетели, които твърдят, че не е бил жена ви,
а просто я бутнал лекичко.
- Кажете още, дружески.
Тя едва не падна.
- В НК няма понятие "едва не падна".
А пострадалият е паднал, и то силно. Счупил си е ръката.
Това вече е сериозно.
Не разбрах... Ти какво, обвинение ли ми скалъпваш?
Не ми говори на "ти".
Аз съм на служба.
Извинявай.
Тоест, извинете.
- Ето! Накратко,
чл. 112 от НК на Руската федерация.
Във вашия случай - до три години лишаване от свобода.
Не е сигурно. Ще трябва да докажете умисъл.
Ще докажа, не се притеснявай.
Разбира се, има вариант.
Нима?
- Да.
Ще ви напиша списък на документите, които да предоставите, например
положителни характеристики от местоработата ви и т. н.
Така...
Или три години.
Да... тук няма да минем без споразумение между страните.
Колко сте подкован юридически, Михаил Михайлович.
Гледам предаването "Съдия и закон".
- Аз също.
Казвам, че пострадалият не иска да се споразумява с вас.
Така че или това... или... край.
Колко време имам?
- Малко.
Само няколко дни. Началството реже глави за сроковете.
Ей, главата си блъскай така, че да не се върнеш обратно.
Добър ден, Виктор Сергеевич. Вашите бойци
имат ли нужда от червена точка? Член 290, изнудване и подкуп.
Ти тъкмо излезе от болница. Кога успя да се забъркаш?
Както и да е, ела довечера, ще го обсъдим.
Ще ме хванеш, ама на куково лято.
Как е, готово ли е всичко?
- Тъй вярно, другарю генерал. Моля.
А сега ми покажи как беше в действителност.
Гледайте, Виктор Сергеевич.
Действал си правилно. Правилно си разположил хората.
Да, знам.
- Четох рапорта ти.
Опитваш се да прикриеш Зарубин. Защо?
Виктор Сергеевич, вие самият казвахте винаги,
че не бива да предаваме своите.
Имах предвид своите, не чуждите.
Мястото е опасно.
Нали ти го избра.
- Аз въобще бях против да идваме.
Имам доверие в Макс. Няма да ни предаде.
Ето го.
- Седи!
Кочевник!
- Седи, казах. Аз сам.
Казах аз, че мястото е опасно.
Скачай в колата!
Макс ни е предал, мамицата му.
Купете картофи, господине.
Изберете си.
- Тия картофи да не са от Африка?
Наши са, ростовски.
- Мисля, че са от Африка.
Докарани с каруци.
- За много умен ли се имаш?
Не съм глупак да купувам картофи на такава цена.
Вземете си картофи, девойче. Вкусни, сладки, ронливи.
Добър ден. Полковник от милицията... полицията...
в оставка. Баженов.
- И?
Онези двамата са опасни престъпници. Вземете мерки да ги задържите.
Документите!
- Чии? Вижте,
единият е осъден по чл. 161, а другият - за изнасилване по чл. 131.
Елате по-бързо, да не избягат.
- Махнете си ръцете! Документите ви!
Оставих ги вкъщи. Живея наблизо, в Малиновка.
По-бързо, докато не са избягали!
- Не, не отивам.
Тоест, как?
- А бе, пенсионер,
какви тежки телесни?
- Другарю капитан!
Моля да вземете мерки по задържането на опасни престъпници!
Разкарай се.
- Какво каза?
Казах да се махаш оттука!
Една консерва свинско в собствен сос.
Стойте! Почакайте.
- Какво има?
Стой! Полиция!
- Ей, дядо, какво искаш?
Върви си в къщи при бабичката да правиш чук-чук.
К'во правиш, бе, мъжки?
Задържани сте по подозрение за грабеж и изнасилване.
Какво става тук?
Питам на какво основание е задържан полковник Баженов.
Ами... той...
- Какво мрънкате, майоре?
Питам на какво основание.
- До изясняване.
Какво изяснихте? Проверихте ли онези двамата?
Тъй вярно, другарю генерал. Обявени за издирване. Сега са в болница.
Единият със счупена челюст, другият - със сътресение.
Под охрана, надявам се?
- Тъй вярно. Чакаме следователя.
Защо Баженов е в клетката?
- Нямахме указания.
Какви указания искате, майоре? Той ви е свършил цялата работа.
Пускайте го.
- Хайде, по-бързо го пускай!
Баженов!
Излезте.
Извинете, другарю полковник. Стана недоразумение.
Другарю генерал, разрешете да попитам.
- Разрешавам.
Този пенсионер къде е служил преди? В специалните части, нали?
Просто не всеки би рискувал
да задържи двама издирвани практически с голи ръце.
Не в специалните части. Той беше началник Управление вътрешна сигурност
в Главно управление на МВД
в Санкт-Петербург и Ленинградска област.
Добър ден, Павел Петрович.
Добър.
- Виноват.
Ще ме хвърлите ли до вкъщи?
- Разбира се.
Вечерята от мен. И консерва имам. Чудя се как не са я откраднали.
Юра съвсем ни забрави нещо.
- Каза да не му се пречкаме.
Ужасно е ядосан. Как можа да излезеш тогава?
Седяхме там два часа. Напъна ме. Аз не съм ли човек?
Не бива да пиеш толкова.
- Шегуваш се.
Шегата си е шега, а ти...
Не си прав. Подведе всички ни. Мен, Юра и цялото управление.
Ти поне недей!
Какво още имате за този изрод?
- Всичко ти казах.
На следователя също.
- Не ми пука какво си му казал.
Само между нас, като на изповед, откъде тръгна информацията?
Нали ти казвам, там е яко навързано. От най-долу.
Петя на Вася, Вася на Катя, Катя на Саша, аз съм накрая.
Да предположим.
Защо Рябой започна да стреля в кафето?
- Нямам представа.
Нямаше повод.
- Винаги има повод!
Как твоят агент би могъл да се издаде?
- Не знам, заедно го инструктирахме.
Да, задачата беше много лесна. Да установи контакт.
Да каже, че има още няколко мъже, единият от които е звяр.
Да не пита за работата.
- Трябваше да му сложим техника.
Сега нямаше да се чудим.
- Какво говориш? Сериозно?
Агентът е твой! Откъде е всъщност?
- От района.
Адресната му регистрация е оттам.
Държах го здраво за едно място. Знаеше, че ако ми каже нещо ценно,
ще го откача от въдицата.
- Значи не е бил идеен, така ли?
Не. Три пъти осъждан. Какви идеи?
- Просто супер.
Ами ако той просто е решил да те прецака?
Как така?
- Ей така.
Излезте оттук!
Юра, какво ти става?
- Казах, излезте и двамата!
Много си хард.
Виж, нали и двамата са били в затвора?
- Така е.
Значи се разбират от половин дума.
Може да са разбрали, че имат общи познати.
Ами ако твоят човек е казал: "Спаси ме, брат."
"Помогни ми да се откача от ченгетата. Хайде да ги забаламосаме заедно."
Но това е недостойно.
- Аха, недостойно.
Ти си използвал страха му, а за него е щастие да прецака полицай!
Тогава сам си е виновен за куршума. Не ми е жал.
Не може да служи на двама господари.
- Ти не си му господар!
Ти си обикновено ченге, а той се е доверил на свой.
Отиваш и ровиш в миналото на своя човек.
Къде е лежал, с кого, имал ли е приятели.
Обезателно да включиш оперативната част на затвора, ясно?
Изпълнявай!
- Слушам.
Заповядайте.
- Благодаря.
Картофи от моята градина, без нитрати.
- Благодаря, Павел Петрович.
Мога да изпържа яйца.
- Няма нужда. Всичко е много хубаво.
Отдавна не съм седял на такава трапеза.
Чашите са там.
Радвам се да ви видя, Павел Петрович.
Желаете ли още нещо?
- Не, благодаря. Няма нужда.
Казах ви, че не...
Нищо не съм ти казал, Юрок.
Максим Александрович...
Недейте така, имам сърце.
А аз - черен дроб.
Познавам специфичното ви чувство за хумор.
Киселяк.
Ти защо
си измъкнал Митрофашка от затвора?
Това ми е работата.
Да помагам на хората, попаднали в сложна ситуация. Ето,
на вас също съм помагал.
- Така е.
На Кочевник също ли?
Не ви разбирам.
- Ти с него работи година или две,
помагаше му, както на мен.
Да купува жилища с фалшиви документи.
- Максим Александрович, вие разбирате,
адвокатска тайна и прочие...
- Каква адвокатска тайна?
Какви ги плещиш?
Добре, разбрах ви.
Разбрал си както ми трябва на мен?
Да.
Как да ви намеря?
Сам ще те намеря.
- Максим Александрович!
помислете за завещанието си. Тъкмо сега му е времето.
Какво пък,
живея добре, не се оплаквам.
Добре, че преди пенсионирането успях да получа този участък.
Благодарение на вас, впрочем. Построих къща.
Не е кой знае какво, но си е моя. Също и градинка, домати, краставици.
Ягоди и малини...
- Мислите ли за връщане в Томилинск?
Помня, че там имате дъщеря.
- Омъжи се за втори път.
Вече имам трима внуци.
Жилището им е 45 квадрата. Само аз, старецът, им липсвам.
Какъв старец сте вие? Днес извършихте подвиг.
Оставете, дребна работа. Случайно се получи.
Прочетох в местния вестник за тях. Но защо само за мен говорим?
Вие как сте, другарю генерал?
Радвам се, че се върнах в Питер.
Макар че тук всичко се е променило.
А може би промяната е в мен самия.
Не знам...
Паспорта, моля.
Самостоятелна стая?
- Да.
На втория етаж. Водка, шампанско, момиче?
Никой да не ме безпокои.
Разбира се.
Ето какво ще ви кажа. Там, в Москва, бяхте на самия връх.
Но от кабинета ви не се вижда цялата картина, само отделни елементи.
Това, което доложат помощниците ви.
А тук, на терен, всичко е както преди.
Едни влязоха в затвора,
други дойдоха на тяхно място.
Кръговрат на ОПГ в природата. Градът е същият и няма да се промени.
Преди имах на кого да разчитам, а сега...
дори не знам на кого да вярвам.
Кадровият въпрос в нашата...
във вашата работа,
винаги е стоял на първо място.
Както се казва, с кого ще се изправим срещу куршумите.
Какво да правя, Павел Петрович?
Нямам пълномощия да ви давам съвети,
другарю генерал-майор.
Това е ваша война.
Моята остана в миналото.
Приветики.
Замри! Не мърдай!
Ръцете!
Лежи! Не мърдай!
Здравей, Миша.
- Добър ден, Виктор Сергеевич.
В жабката.
Наред ли е всичко?
- Да, отлично. А при вас?
Да, добре съм. Хайде, върви. Не те задържам.
Къде са всички?
Отивай. После искам да говоря с теб.
Дори микрофон ли няма да поставите?
- Има ли смисъл?
Добър ден.
Е, и?
Какво?
- Донесохте ли си документите?
Това не са документи, а подкуп.
Каква невероятна шега! Давайте.
Какво да давам?
- Вашия подкуп.
Заповядайте.
Не се съмнявах във вас.
- И какво?
Сега с мен всичко наред ли е? Ще закриете ли делото ми?
Не гледате внимателно "Съдия и закон". Делата не се закриват, а прекратяват.
Няма значение. Ще прекратите ли моето дело?
Ще го прекратим.
Копие на постановлението на адрес ли да ви изпратим или
сам ще го вземете?
- Може на адрес.
Е, всичко хубаво!
И повече не чупете ръцете на хората.
По дяволите! Къде се дянаха всички?
Какво става тук?
Виктор Сергеевич! Не разбирам. Смятате ли да го задържите?
Не сега, Миша. После.
- Кога после? Трябва сега.
Поемни лица, фиксация. Кога после?
- Ще го задържим, ще го обвиним.
Точно така!
- А твоето дело ще предадат на друг.
Той ще ти търси отговорност, сега разбираш ли?
Не, не разбирам.
Този продажник винаги ще го хванем, но сега ти си ми нужен.
Чист и неподсъден.
И да се върнеш в управлението
като началник отдел по борба с орг. престъпност?
Това шега ли е?
- Приличам ли ти на шегаджия?
Как си го представяте? По какъв начин?
Аз не мога!
- Защо да не можеш? Не си уволняван.
Ти сам напусна. Онази история е вече забравена.
Формално няма пречки да се върнеш.
А Комитетът? Той има добра памет.
Мисля, че ще успея да се договоря с тях.
Решавай по-бързо. Ако си съгласен, ела в кабинета ми утре към десет.
Да си призная честно, ти си ми нужен.
Аз просто съм сигурен, че е той. Нали ти казах да ми намериш Макс!
Търсим го.
- Какво значи търсим?
Кой ли е този Граф? Не издържам вече в хотел, чу ли?
Намери Макс!
- Донесоха кльопачката.
Кльопачка...
Хвърли тая чекийка!
Хвърли я, ти казвам.
Не ти ли се струва, че имаме проблем?
Мислиш, че край реката стреляха в теб?
А аз мисля, че стреляха в мен.
Ако ти не си го направил,
и аз не съм го направил, значи отново е Графа.
Кой е той?
От кои е?
Дълго време те нямаше, Макс.
Графа е яхнал целия град.
Много от нашите са мъртви. Работи твърдо, не оставя следи.
Графа е навсякъде.
Навсякъде и никъде.
Призрак, така ли?
- Нещо такова.
Аз не вярвам в призраци.
Всеки призрак си има име и фамилия.
Какво предлагаш? Конкретно.
- Предлагам
да решаваме проблемите си заедно.
Ти и аз. Както преди.
Не знам за теб, но аз не искам да ходя
по града и да ме е страх, че ще получа куршум в гърба.
Защо се върна?
Затъжих се.
Заедно ли сме?
Не, Виктор Сергеевич. Не мога да утвърдя това.
Иначе ще разбуним духовете. Да бяхте започнали с пристигането си.
Не обичам да действам прибързано.
Огледах се, направих изводи, реших, че сега му е времето.
Ето Малакин. Защо не? Има награди,
благодарности от ръководството, представен за повишение. Защо не?
А това е Каплевич. Добре го помня.
Няма да го вземем обратно.
- Настоявам. Нужен ми е.
Чувате ли ме, Виктор Сергеевич? Казах "не"!
Слушам, другарю министър.
Да, Сергей Сергеевич.
Точно сега е при мен.
Разбирам.
Аз му имам доверие, само че... Разбрано. Слушам.
Е, щом самият министър... ще подпиша.
Съжалявам, Виктор Сергеевич,
че ние с вас не се разбираме даже по такива въпроси.
Аз също. Много съжалявам.
Миша!
Миша!
Какво се е случило?
Миша, кажи какво се е случило.
Разторгуев
ми предложи да се върна.
Иска утре сутринта да му дам отговор.
По-точно, вече днес.
Какво?
Така си и знаех.
Само като се разбра, че Разторгуев се връща,
и вече знаех, че ще ти предложи да се върнеш.
Какво ще кажеш?
Интересува те моето мнение?
- Разбира се.
Миша, ти си зрял човек и сам можеш да вземаш решения.
Не, не мога. Ние сме семейство. Ти си моя жена.
Ако кажа "не", ще се откажеш ли?
Да.
Ясно.
Върни се, разбира се.
Виждам, че с мен започваш да се вкисваш.
Глупости говориш, Дана. Не се вкисвам. Обичам те.
Не се изразих правилно.
Аз просто разбирам, че тия мои салони
въобще не те вълнуват. Както и когато работеше за Феклистов.
Нужно ти е нещо сериозно.
Ти ме разбираш.
Значи...
може?
Какво все питаш може ли, може ли.
Ти го искаш, значи върви.
Аз съм твоя жена и ще те подкрепям винаги и във всичко.
Полковник Баженов Павел Петрович?
Полковник от полицията в оставка.
Позволете да видя документите ви.
Личността е установена. Подпишете.
Не разбирам.
- Какво има за разбиране?
Наградата отива при своя герой. За бандитите, които заловихте,
МВД обяви награда, така че сега е ваша по право.
Подпишете се.
Отлично.
Ръководството реши, че така ще е по-лесно.
Защо да ви караме в града, да връчваме в тържествена обстановка?
Кому е нужно? Разрешете да вървя.
Не ви задържам.
Всичко хубаво!
Докладвам, другарю генерал. Мисля, че се получи.
Доставих, връчих лично.
- Не се ли досети?
Не. Мисля, че не заподозря нищо.
- Добре.
Както сте ни учили. Аз малко се изхвърлих.
Казах, защо да ви караме в града.
Добре, Николай. Отбой.
- Всичко хубаво.
Нещо не разбирам, другарю генерал. С какво не ви устройвам?
Времето навън не ме устройва.
Взех решение за реорганизация на Управление Криминална полиция.
От днес целият състав, включително вие и вашият отдел,
не сте на щат. По всички въпроси се обръщайте в Управлението
за работа с личния състав.
Това ли е всичко?
Забележете, че можех да не ви викам и да не ви го съобщавам лично.
Благодаря.
Свободен сте.
Слушам.
Вярно ли е? Всички ни - извън щат?
Локтев помоли за пирожки от стола.
Ще му вземем, разбира се.
- Здрасти, Юра.
Цялата банда в пълен състав.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven