Pay It Forward (2000) Свали субтитрите
ХЕЛЪН ХЪНТ
ХЕЛИ ДЖОЕЛ ОСМЪНТ
ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Тук кола 10-86. Имаме ситуация със заложници.
Намираме се на „Багли“ 3000.
Разкарайте се! Ще я застрелям!
Повтарям. Изпратете веднага екип за преговори с похитители!
Чакаме ги на адреса.
Виждаш ли нещо?
- Махнете тия коли!
Заподозреният е бял мъж, ръст...
Аз съм репортер. Какво става?
Скандал или наркотици?
- Разкарай се оттук!
Кажете ми нещо.
- Отведете го веднага!
По дяволите. Къде изчезна?
Заподозреният се отдръпна от прозореца.
Нямаме визуален контакт.
Това е моята кола!
Миличката!
Проблеми с колата?
Нима забелязахте?!
- Мога да ти помогна.
За ягуара са.
- Да се прибера с вашата кола?
Подарявам ти я.
Напоследък съм късметлия. Няма да ми трябва.
Давате ми цял ягуар просто така?
Ще го потвърдя. Дай си визитката.
Ще ти се обадя.
- Да не искаш да убия жена ти?
Не. Въпреки, че звучи примамливо.
Просто малко щедрост от един непознат.
Щедрост?! Та това е ягуар.
Подаряваш ми чисто нов ягуар?
- Да.
Ти си ненормален! Ненормален!
Няма да се кача в тази кола! Сигурно ще експлодира.
Голям майтап! Ще се размажа на улицата.
Изобщо не смятам да се докосвам до нея!
Освен това, аз си имам кола.
Донякъде.
4 МЕСЕЦА ПО-РАНО
Харесва ли ти?
- Готин нож, а?
Да ти го покажа ли?
- Дръж си го в гащите.
Педал!
Някой ден ще те убие.
- Имам спрей за защита.
Явно никой от вас досега не е виждал нов учител.
Аз съм г-н Симонет. Добре дошли в 7-и клас.
7-и клас е адският и крехък мост, който трябва да преминете,
за да станете част от забележителния гимназиален елит.
Може би този мост ще ви се стори прекалено дълъг.
Ще ви се иска да заспите и да се събудите чак в края му.
Съжалявам, но в моите часове това няма да е възможно.
Закъсненията.
Мързелът. Да закъснееш за първия час в първия учебен ден.
За какво говори това?
За проблеми с прическата.
По-скоро за липса на уважение.
Обещавам ви, че всеки ден ще бъда тук.
И очаквам от вас да ми отвърнете със същото.
И то без закъснения!
Остави това!
- Чакай.
Така...
Предметът ми се нарича Социални науки.
Ще изучаваме отношенията ви със света.
Там има един цял свят и дори да не ви пука за него,
един ден той ще се блъсне със страшна сила право в лицето ви.
Повярвайте ми.
Затова е най-добре да помислите какво означава светът за вас.
Какво означава светът за вас?
Хайде, проявете малко активност. Искате да се махнете от 7-и клас?
Да се махнете от квартала си?
Някой от вас знае ли къде иска да отиде?
В търговския център. Само на 3 километра от нас е.
Ще ви задам друг въпрос.
Колко често мислите за това, което се случва извън този град?
Гледате ли новините? Да? Или не?
Да, явно не мислите глобално. Но защо е така?
Защото сме на 11 години.
Правилно. Как се казваш?
- Тревър.
Защо трябва да мислим за света?
В края на краищата, какво очаква той от нас?
Какво очаква?
- От теб.
Какво очаква светът от теб?
Нищо.
Нищо. Господи, та той е прав!
Нищо! Не карате кола, не гласувате.
Дори за да отидете до тоалетната, трябва да ви пусна.
Затънали сте до гуша в същия този 7-и клас.
Но това няма да е вечно. Един ден ще бъдете свободни.
Но какво ще стане, ако в този светъл ден
вие не сте подготвени?
Ако се огледате наоколо и светът не ви хареса?
Ако добрият стар свят се окаже едно разочарование?
Ще се прецакаме.
- Освен ако...
Освен ако не посочите нещата, които не харесвате в този свят,
не ги обърнете с главата надолу и не разтърсите задниците им.
Не ме цитирайте вкъщи.
Можете да започнете това...
...още днес!
Това е вашето домашно.
То важи за цялата година и ще пиша оценки върху него.
Почакайте! Какво има? Какво не ви харесва?
Ами много е...
Помогнете й да намери думата.
Шантаво.
- Шантаво, лудо.
Трудно.
- Отврат!
Трудно.
А дали е... възможно?
Възможно е.
Всички възможности на света
са съвсем реални и съществуват във всеки един от вас.
Ето тук.
Можете да го направите.
Изненадайте ме. Всичко зависи от вас.
Другият вариант е да не мислите и мечтите ви да атрофират.
Атрофирам.
Ако не разбирате някоя дума, речникът е ето там. Потърсете я.
А сега ще раздам на всички ви по един речник,
защото в моите часове ще се научим да обичаме думите
и техните значения. Въпроси?
Значи ще ни пишете „цафара“, ако не променим света?
Не бих го направил.
Но не се надявайте на повече от четворка.
А вие какво направихте, за да промените света?
Всяка вечер си лягам навреме. Сутрин закусвам добре.
Идвам тук навреме
и прехвърлям отговорността за света на вас.
А сега напишете имената си в речниците.
Как се казваш? Сега Моли ще провери какво означава „атрофирам“
и ще сподели с нас.
„Измислете как да промените света и го направете!“
Но не сме в Милуоки!
Запътил си се към ада!
4 текили. За кого е четвъртата?
За теб.
- Не, благодаря.
Поръчахме я за теб.
- Благодаря, но... Не, благодаря.
Защо?
- Обещах на сина си.
Знам, че е ужасно. Забавлявайте се!
Почакай! Ето.
- Благодаря.
Какво правиш, Младши?
Какви ги вършиш? Сега я хвана!
Хвана го!
Кога свършваш работа?
- Само да не бях омъжена.
Той е женен! Аз съм ерген!
Ало?
- Да.
Как мина? Чуваш ли ме?
- Да.
Как мина?
- Кое?
Първият ден в училище?
- Добре.
Говори по-високо, Трев. Не те чувам.
Съжалявам, че не се прибрах. Поех и следващата смяна.
Сърдиш ли ми се?
Какво правиш, Трев?
- Нищо.
Намери ли спагетите?
В момента ги ям.
- Добре.
Кажи ми как мина.
- Трябва да затварям.
Лъжица?
Мамо?
Мамо!
Един приятел ще влезе в банята да се изкъпе.
Добре.
Това не е никаква закуска.
Ти не закусваш.
- Хайде да закусим заедно.
Ще изпържа яйца и за теб, и за мен.
Няма ли да повърнеш?
- Какво искаш да кажеш?
Ти как мислиш?
- Кажи ми.
Пиеш тайно!
- Нищо не пия.
Добре, де.
Съжалявам, прав си!
Да поговорим.
- Пак искаш да ме излъжеш!
Не искам да те лъжа, а да поговорим.
- Каквото искаш.
Съжалявам. Нямаше тоалетна хартия.
Кой си ти? Махай се от къщата ми!
- Това е Джери.
Искаш ли пари за автобуса?
- Не. Благодаря ви.
Каза, че може да се изкъпе.
- Не съм!
Каза го!
- Пуснала съм непознат в банята?
Той ми е приятел.
- Не можеш да имаш такива приятели!
Заради домашното е.
- Какво домашно?
Но ти няма да разбереш. Г-н Симонет би разбрал.
Кой е този г-н Симонет? Недей...
Учителят ми.
Г-н Симонет?
- Да, аз съм Юджийн...
Симонет.
Здравейте.
Какво е това домашно?
- Моля?
Защо сте казали на сина ми да прибере бездомник у дома?
Имам два проблема. Първо - не знам за какво говорите
и второ - нямам никаква представа коя сте.
Казвам се Арлийн Макини. Синът ми Тревър е във вашия клас.
Тревър. Да, много е буден. Придирчив е и това ми харесва.
Придирчив означава взискателен.
- Знам. Защо доведе скитник вкъщи?
Нямам представа. Не знам как е възприел домашното.
Как го е възприел?
Не зная. Ако искате да разберете, поговорете със сина си.
Говорих с него.
- Така ли?
Тогава защо дойдохте тук, да ме разпитвате за домашното?
Не е държавна тайна.
Да...? И...?
Давам това домашно в началото на всяка година.
Не очаквам да променят света.
- Не очаквате...
Извинете ме. Карам ги да мислят, а не да ходят по водата.
Що за учител сте вие?
Е, поне правят опити. Почистват някой друг надпис...
Вие не познавате детето ми.
Той ще ви повярва, че е възможно, а след това ще бъде направо разбит.
Би трябвало веднага да ви изгонят оттук!
Едва ли ще го направят. Запълвам празнина в колектива.
Паркирам на мястото за инвалиди.
И правите, каквото си искате, защото лицето ви е обезобразено?
Защо не изложите в писмен вид незначителните си оплаквания?
Обещавам ви да ги пусна в кутията за предложения.
Господи! И вие сте един!
Благодаря за евфемизма.
Винаги съм искал да бъда „един“.
„Евфемизъм: Мек израз, който се употребява вместо обиден“
Желаете ли нещо?
Не.
Г-н Торсън, почакайте! Вися тук цял ден.
Защо не ми се обадихте?
- Да не сме приятели.
Получих талона на колата.
Искаш да ми я върнеш?
- Не съм идиот.
Какво означава това?
- Просто предай нататък.
Защо?
- Защото прие колата. Длъжен си.
А ако не се чувствам длъжен? Ако издухам с колата за Мексико?
Никога няма да науча.
- Кажете ми какво става.
Проява на алтруизъм от адвокат?!
- Имам среща.
Ще напиша статия. Съдружник в „Ченинг и Мос“ подарява коли!
Кажете ми причината или ще си измисля някоя по-интересна.
Хванала ви е склерозата? Член сте на някоя секта?
Изслушайте ме! Бившата ми жена ми взе всичко.
Намери си гадже - лесбийка, само за да ме тормози.
Помогнете ми!
Дъщеря ми страда от астма.
Една вечер получи наистина ужасен пристъп.
Към полунощ чакахме в приемната на Спешно отделение.
Чакахме и чакахме. Никой не ни поглеждаше.
Инхалаторът й вече не помага.
- Какво стана, г-н Паркър?
Сестра ми ме наръга!
- Извинете, но ние бяхме първи.
Прободните рани са с предимство.
- Но тя не може да диша!
Някой трябва да я прегледа. Направете нещо, моля ви.
Съжалявам, но чакаме вече 4 часа. Трябва да повикате лекар.
Я чакайте!
Помогнете първо на нея.
- Моля?
Нямате ли кислород?
- Ще повикам главната сестра.
Не ти трябва. Днес ти си главната сестра!
Ти си главната! Чаткаш ли?
Веднага си размърдай задника, сложи момичето на носилка
и му дай малко кислород!
Аз съм насреща, сестричке. Ти още ли си тука, ма?!
Май вече не ти е смешно, а?
Пусни ми ръката! Боли!
Аз му благодарих,
а той ми предложи да си завра благодарностите отзад.
Каза ми да предам нататък. Три големи услуги на трима души.
Значи е някакво движение? Вие и онази отрепка
сте в мафията „Майка Тереза“? Някаква модерна философия?
Някакъв нов тибетски култ?
Споменеш ли името ми, ще ти взема и бъбреците в съда!
Култ!
- Как се казваше онзи тип?
Съжалявам, закъснявам за среща.
Знам, че тук има някой.
Знам, че се криеш.
Излез или ще те гръмна!
Моля ви, не стреляйте.
Моля ви!
- Не се приближавай!
Само да мръднеш...
Моля ви, не я вдигайте! Няма да мърдам.
Моля ви!
Какво правиш на пикапа ми?
Ще ви покажа.
Само ще отворя вратата.
Ще го продадете много по-лесно, ако е в движение.
Не съм те молила за помощ. В гаража ми ли живееш?
Вече не. Може ли да изляза?
Намерих си работа в мотел „Роял“. Дадоха ми и стая.
Стой там!
- Моля ви! Не обичам оръжията.
Какво общо имаш със сина ми?
- Той искаше да помогне на някого.
Реши да ми помогне да се оправя и ми даде малко пари.
Дал ти е пари?
- Да, госпожо.
Това са били спестяванията му.
Купих си дрехи и обувки и ми дадоха работа.
Няма ли да те уволнят? Доколкото виждам, имаш един малък проблем.
Ще се справя.
- И защо реши, че сега е моментът?
Живели ли сте на улицата?
Мама почти ни докара дотам.
Не знаете какво е, ако не сте нощували в кофа за боклук.
Когато влезеш вътре за първи път и се завиеш с вестниците,
разбираш със сигурност, че си провалил живота си.
И когато някой като сина ви ми предложи безкористна помощ,
аз я приемам. Приемам я дори от хлапе.
Започна ли отново, ще умра.
Разбирам, че искаш да се отплатиш.
Не и на Тревър.
А на кого?
- Ще предам нататък.
Знам, че искате да си тръгна.
Отивам си.
Какво ще предадеш нататък?
Това съм аз.
А това са трима души.
Аз ще им помогна. Но трябва да е нещо голямо.
Нещо, което не могат да направят сами.
Аз ще помогна на тях,
а всеки от тях на трима други.
Стават 9 души.
Те ще помогнат на още трима.
Стават 27.
Не съм много добър в смятането, но се разраства много бързо.
Добре, добре. Искам да чуя човешка реч.
Смятам, че идеята е добра.
Тъпо е.
- Това е кодът на честта.
Хората вече не го спазват.
- По-скоро ти не го спазваш.
Тревър, класът смята, че идеята ти е свръхутопична.
Ще проверим тази дума след малко.
Съвършен свят?
Какво от това?
Кажи ми защо ти хрумна такава идея?
Защото...
- Защото всичко е гадно.
Той ли ти каза това?
- Обсъждахме въпроса.
Но не се безпокойте. Ще му кажа, че не бива да разговаряме повече.
Не го прави.
Искаш ли чаша кафе?
Да, госпожо.
Обадих се на президента, за да говорим за замърсяването.
Но мама каза, че ще ни вкарат в някой списък и затвори телефона.
Направих брошури за рециклирането и ги сложих в два магазина.
Ще сложа и страница на китайски в Интернет.
В нея ще помоля всички деца в Китай да подскочат едновременно.
И целта е Земята да бъде отклонена от орбитата си.
Да.
- Благодаря.
Идеите ви са доста разнообразни и неконвенционални.
Запишете си и тази дума.
Но искам да се спра на едно от нещата, които чухме днес.
Преподавам от много години, но това е първата оригинална идея,
която разчита изцяло на вярата в доброто у човека.
Тревър е направил истински опит да промени света,
а това бе целта на домашното.
И ако бях човек, който с лека ръка пръска суперлативи,
бих казал, че идеята му е възхитителна.
Думите, които записахме днес са: „утопичен“ и
„неконвенционален“. Искам сега да си...
Здравейте, г-н Симонет.
- Здравей.
От любезност ли го казахте?
Кое?
- Онова за идеята ми.
Наистина ли мислите, че е добра или просто се държите даскалски?
„Даскалски“?
- Баламосвахте ли ме?
Много любезен ли ти се струвам?
Не. Дори не сте никак любезен.
Съжалявам, изпуснах се. Няма да се повтори.
Какво?
Какво е станало с лицето ви?
Ти ли изтегли късата клечка днес, Тревър?
Този въпрос не касае конкретно Социалните науки, нали?
Предай им какво съм казал.
- На кого?
Ще се видим утре.
Къде е Джери?
- Там някъде.
Носят още стока.
- Кой е?
Казвам се Тревър. Търся Джери.
Джери го няма.
Кога ще се върне?
- Няма да се върне. Махай се оттук!
Разкарай се!
Джери, моля те, излез!
СИМОНЕТ
През 1976 г. гласуваха цяла програма за учебната система,
но после бързо я забравиха.
- Тръгвам.
Тази сутрин си тръгна много бързо. Исках да поговорим.
Здравейте.
Влезте.
Тревър е в стаята си. Не е добре.
- Съжалявам. Какво му е?
Боли го корем. Ще влезете ли?
- Да, благодаря ви.
Седнете.
- Благодаря.
Прекрасен дом.
- Благодаря.
Във Вегас ли сте родена?
- Да.
Казах му, че ако искате да говорим, мога да дойда и в училището.
Г-жо Макини, не съм искал да говоря с вас.
Тревър ми каза, че искате.
А на мен ми даде тази бележка от вас.
Но вие не сте я писали.
- Дал ви е бележка от мен?
Господи, това е ужасно! Толкова е...
Не говорех за вас.
- Няма нужда от обяснения.
Свикнал съм с подобни изказвания.
- Не е лично. Спрете!
Искате ли да върнем лентата?
Очевидно не съм разбрала колко много ви харесва Тревър.
Това можем да го обсъдим и на родителската среща.
Тогава защо дойдохте?
Защо не казахте на Тревър, че трябва да дойда в училището?
Защото вече веднъж идвахте,
за да говорим за сина ви, а аз се държах като...
Задник?
Извинете. Може би тази дума е твърде просташка за вас.
Как ви звучи „тъпо копеле“?
- Доста добре.
„Говнар“?
- Така е по-добре.
Вижте, аз...
Сготвих доста храна.
Няма кой да я изяде.
Наистина нямам с кого да поговоря за него.
Много е вкусно.
- Благодаря.
Просто не разбирам.
Защо не ви говори той? Каква е причината?
Не знам. Изглежда ядосан.
7-и клас е доста тежък, но в училище изглежда весел.
Може и да съм сгрешила.
- Колко често сте си вкъщи?
Колкото мога.
- Колко често е това?
Не се чукам под път и над път, вместо да се грижа за сина си.
Работя на две места.
Да, точно това исках да кажа.
Това не беше просто въпрос.
Г-жо Макини, мислите ли,
че има нещо извън училище, което го тревожи?
Не знам.
Явно ще се наложи да се допитам до духовете.
Твърдите, че Тревър е отчужден,
но държите да си остана в свещено недоумение.
„Свещено недоумение“? Винаги ли говорите така?
Имате университетска диплома?
- Да.
Дали ще може да престанете да ми натривате носа с нея?
Тревър има ли баща?
- Той не живее тук.
Нямам представа къде е.
- Знам какво е.
Звънях ти цели 5 пъти, Арлийн.
Ако не се обаждаш на отговорника, накрая той ще се откаже от теб.
Това е Юджийн Симонет.
- Забранено ти е да се срещаш с мъже!
Това не е среща.
- Аз съм учител на Тревър.
Говорехме за него.
И вече приключихме.
- Да, приключихме.
Как можа да го направиш? Да напишеш бележка от мое име?!
А ти защо провали всичко?
- Не съм.
Да не си подслушвал зад вратата?
Нали те болеше коремът?
- И ти винаги лъжеш.
Постави ме в неудобно положение.
Направих го заради теб!
- Чуй ме, миличък.
Не можеш да накараш двама души да се харесват.
Ти харесваш само хора, с които можеш да се напиваш.
Чакаш да се върне той.
- Не го чакам.
Чакаш го!
- Не го чакам.
Баща ти няма да прекрачи прага.
- Винаги казваш така!
Този път наистина. Казвам го, значи го мисля.
Когато той е тук, не ти пука за мен!
Дори забравяш, че съществувам.
- Не е вярно.
Вярно е.
- Аз те обичам.
Аз те обичам. Правя каквото мога.
Не ме обичай! Мразя те!
- Тревър, недей.
Мразя дори, че си ми майка!
Трев, ще вляза за малко.
Така казахте и преди един час.
Не разбирате ли, че детето ми го няма?
Ако имах кола, щях да съм излязла да го търся!
Кога мислиш, че е излязъл?
Не знам. Съжалявам, че те притесних така.
Но Бони не беше у дома, ченгетата не искаха да дойдат.
А приятелите ми са алкохолици. Както и аз.
Аз също съм алкохоличка.
Повечето хора предпочитат израза „лекувам се“.
Къде отиваме?
Стигат ли ти? Ако ти трябва билет, ще ти купя.
Ела да ти купя билет.
- На ти един билет, копеле!
Добре ли си, миличък?
За нищо друго в живота си няма да съжалявам така,
както за това, което направих.
Но аз не бях пила. Много исках, но не пих.
Няма причина да ми вярваш
и знам, че не искаш да слушаш повече обещания.
Затова ще ти кажа истината.
Аз имам проблем.
Много сериозен проблем.
Трябва да спра да пия.
И ако ме подкрепиш...
Ако повярваш, че наистина е възможно да се справя,
тогава може би ще успея.
Ако само се опиташ
да ми помогнеш поне малко.
Още си тук?
- Нали няма проблем?
Той заспа. Как разбра къде да го търсим?
Хлапетата или тръгват на стоп, или вземат автобус.
Виж...
- Няма защо.
Няма нужда, разбирам те.
- Почакай! Искам да ти го кажа.
Благодаря ти.
- За нищо.
Не си струваше, нали?
- Не.
Чудех се дали не искаш да наминеш някой път?
На вечеря?
Не съм много сигурен, че ще бъде редно.
Добре, разбирам.
Лека нощ.
- Лека.
Защо направи услуга на онзи човек, Сидни?
Правят се три услуги, брато. Трябва да са три.
Остават ми още две. Доста от момчетата тук имат нужда от помощ.
Но защо реши да правиш услуги?
Това е една моя идея.
Ще ме даваш ли по телевизията?
- Как ти хрумна тази идея?
Виж, мой човек.
Светът е доста лайняно място. Прощавай за пикантния израз.
И изведнъж... Както си мислех и „бам“!
Сетих се че има начин лайната да се пооправят малко.
И не ти го каза някой друг?
Не, пич! Идеята си е моя. Ей тая глава я роди. Няма майтап!
В тоя живот съм видял доста лайняни работи.
Но дотук! Вече съм друг. И ще променя тоя свят.
Хората вече ме слушат.
Кажа ли им, спират дрогата.
Това си е космическа далавера. Като Аристотел. Чат ли си?
Да.
- Как не!
Чат съм.
- Без съмнение.
Но има един проблем.
Един друг човек твърди, че „Предай нататък“ е негова идея.
Мисля, че знаеш кой.
Оная кучка? Лъжлива стара чанта!
Напълнила ти е главата с простотии.
Беше доста убедителна.
- Оная сбръчкана бабичка?
Идеята дойде от сърцето ми, пич!
Няма значение чия е идеята. Нали предаваш нататък?
И то в затвора. Комисията по помилванията ще е за теб.
Комисията по помилванията.
- Комисията.
Браво бе, брато!
Приготвил си един готин морков за мишката, а?
Обаче има един кофти момент. Комисията ми е чак след 1 година.
А какво ще стане, ако направя така, че да е другия месец?
Здравей.
Здрасти.
Знаеше ли, че работя тук?
Нямах представа.
Значи просто влезе, да заложиш някой долар?
Не, кафенето ми харесва.
Храната е много добра.
Правят хубави палачинки.
Да.
Много пухкави.
Да ти взема ли нещо?
- Не, благодаря.
След един час приключвам.
- Сериозно?
Да, сериозно.
Е, ако така или иначе ще ядеш...
Може би, ако искаш...
Ако си гладна...
Бихме могли, ако искаш...
Да хапнем по нещо.
Някой път...
Дай ми стик номер 7.
- Да, сър.
Мога ли да ви помогна?
Не дебна губернатора, Джорди.
Мамка му! Чандлър.
Изплаши ме! Изглеждаш ужасно. Какво правиш тук?
Искам да говоря с него.
- Въпросите ти го ядосват.
Затова ли ме уволниха?
- Няма да говори с теб.
От 2 години си мълча за онова негово парти.
Тогава намерих спринцовки, дамски обувки с мъжки размер.
Не може да е вярно, нали?
Ако имаше нещо, щеше да го пуснеш.
- Приятелите му щяха да ме спрат.
Но, откакто ме уволниха, имам много по-малко задръжки.
Какво искаш?
- 4 милиона долара.
Успокой се! Шегувам се.
Искам да звънне един телефон.
Да ускори датата за Комисия на едно приятелче.
Задържаха ме 40 минути.
- Звънна ли му?
Забравих името на ресторанта.
Той смята, че закъснението е проява на неуважение!
Ако закъснееш, ще реши, че не го уважаваш.
Сложи това.
- Искам зелената рокля.
С нея приличаш на вампир.
- Трябва да взема душ.
Смърдя ужасно.
- Не е вярно! Миришеш на рози.
Нека поне се измия. Сигурен ли си?
Да.
Не го прекъсвай, докато говори.
- А трябва ли да вдигам ръка?
Дай ми онези сандали.
- Не, тези.
Не, тези са прекалено секси.
- Закъсняваш! Задължена си му.
Задължена ли? Кой си ти?!
- Тръгвай!
И без глупави майтапи! Той не е такъв.
Много ти благодаря. Трябва да поръчам такси.
С рейса ще закъснея още 1 час.
Стига приказки!
- Трябва да поръчам такси.
Господи!
Ти наистина си...
Ти си най-страхотният син на света!
Тръгвай!
Заключи вратите!
- Добре.
Обичам те!
- И аз, мамо.
Уважавам те!
Задържаха ме след работа, а после ходих да се преоблека.
Съжалявам, но наистина...
Идваш точно навреме.
Съжалявам.
Тогава живеех във Вегас. Една нощ си вървях по улицата.
Не правех абсолютно нищо лошо.
Бях тръгнал на църква.
И изведнъж едни копелета изскочиха от една кола.
Единият беше направо като печка.
Започнах да ги разхвърлям един по един. „На ти, мръсник!“
Показах им малко Мохамед Али.
Викам им: „Хайде де! Давайте!“
И тогава и петимата се юрнаха и ме подгониха.
Викат: „Ще ти светим маслото!“ А аз: „Ако ме хванете!“
И точно тогава, без изобщо да очаквам
се натъкнах на оная старица.
Точно тя те интересува.
По дяволите.
Загазил ли си?
Какво?
- Качвай се.
Да се качвам?
- Хайде!
По дяволите.
Какво ще правим сега?
Каквото си искаме.
Мамка му! Да не мислиш, че сбръчкания ти задник ще го огрее?
Дори аз мириша по-добре от теб!
Така си е. Тогава какво искаш?
Няма значение, защото няма да го направиш.
Тук си напълно права, мамка му!
Не в колата ми!
„Не в колата ми“?! Как можах бе!
Не съобразих, че ще опуша копринените ти пердета!
Копеле!
Предадох нататък на някакъв безнадежден наркоман.
Какво си направила? Не те чух.
Няма да ти кажа, защото това е прекалено добро за тип като теб.
Значи не съм достоен, а?
Обаче ще ми кажеш.
Ще ми кажеш!
Някаква стара скитница от Вегас ти е казала за „Предай нататък“?
Хич не искаше, ама аз не я оставих на мира и ми каза.
Това, което искам да знам е защо?
Защо предаде нататък?
Защото никой не ми казва какво мога да направя и какво - не.
Забрави ли? 1 година без срещи.
Това не са срещи.
- А какво са 7 вечери?
Двама души се хранят и разговарят.
- Той ли плаща?
Плаща всичко.
- Кой те пита?
Няма много познати.
- Харесва я.
Е и?
- Поправи и дистанционното.
Това е годежен пръстен.
- И не пие.
На теб не ти ли се пишка? Я виж!
Трябва да запаля.
- Ето там.
Целуна ли те?
- Не!
А иска ли?
Понякога си мисля, че иска.
Но ако наистина искаше, щеше да го направи.
А ти искаш ли?
Не знам.
Сякаш продължава векове.
Не ти ли се е случвало да опознаеш някого, преди да легнеш с него?
Толкова ли е зле?
- Направо трагично!
Е, лека нощ.
Искаш ли да влезеш?
И да останеш?
Влез.
Тревър е вътре.
- Той спи като къпан.
Не искам да усложнявам възстановяването ти.
Нали Бони каза, че не бива да имаш връзки 1 година?
Окей.
Не мога.
Съжалявам.
Не! Нямах предвид, че не мога.
Просто...
- Какво?
Много е сложно.
Разбирам. Можеш направо да кажеш, че не ти харесвам.
Така ли мислиш?
Няма проблем.
Как можа да си го помислиш?
Какво?
Какво има?
И защо заминаваш?
- Защото ми трябва информация.
Ще похарчиш 300 долара, за да напишеш статия,
за която ще ти платят 300 долара.
Ще излезе в сериозно списание, а не в някой насран парцал.
Изразяваш се великолепно.
Мога ли да те помоля за нещо? Не сменяй ключалката.
Какво търсиш наистина, Крис?
- Нещо, от което да изкарам пари.
Сигурен ли си, че е само това?
Изпих последното кафе. Запиши си в списъка за пазаруване.
Довиждане.
Кой е?
Отвисоко ли гледаш на мен?
- Моля? Не.
Знам, че не говоря като теб и не съм чела толкова книги.
Това не е дори съществена причина.
- Не ми говори така!
Съжалявам, но така си говоря. Думите са цялото ми богатство.
Защо? Защото си мислиш, че изглеждаш ужасно?
Не ми пука за изгарянията ти, ако това са изгаряния.
Изгаряния ли са?
- Да.
Каквото и да ти се е случило, ти наистина ми харесваш.
Ти също им харесваш.
- Тогава...?
Никога досега не съм бил в подобна ситуация.
Значи те е страх? Мен също.
Лоши неща са ми се случвали.
Не съм се събличала пред мъж на по-малко от 5 бири,
но искам да го направя с теб. Въпреки, че ме е страх.
Ти не разбираш.
Моят живот...
Моят живот е постоянен. Той е...
Той е подреден. Всеки ден е подреден.
Ден след ден правя едно и също. Винаги е било така.
И докато всичко около мен е така подредено...
...се чувствам добре. Без това усещане, се обърквам.
Това ли искаш? Проклетото си подредено ежедневие?
Само това имам.
- Не! Това ли искаш?
Не ти вярвам.
Само това мога да ти предложа.
- Вината не е в теб.
Аз ти предлагам нещо, но ти не го искаш.
Страхуваш се, че ще те отхвърля? Не бих могла! Ти бягаш сам.
Ще ми викаш „педал“, а?
Вижте какво намерих!
- Това е за астмата ми!
Млъквай!
- Престанете!
Не мърдай!
- Помощ!
Ей, Макини. Ела тук!
Да се поразходим.
Помогни ми, моля те!
Майната му. Хайде.
Пуснете ме!
АДАМ
Избяга от часа ми.
Минаха цели 4 дни.
От кога?
Минаха цели 4 дни. Защо не се обади на майка ми?
Не знам.
Тя също не знае.
Какво е станало?
„Предай нататък“ не проработи.
Дори аз не се справих.
Исках да помогна на Адам.
За какво?
Да не го бият.
Но ме хвана шубето и той го отнесе.
Оставих ги да го набият.
Ти не си виновен. Това просто се е случило.
Понякога не можем да направим нищо.
Не е честно.
- Знам.
Не, не знаеш. Трябваше да звъннеш на мама.
Можеше да направиш нещо, ако имаше желание.
Защо те хвана шубето?
- Не ме е хванало.
Когато стане нещо, вече ще е късно.
Какво ще стане? Какво искаш да кажеш?
Той ще се върне.
Кой ще се върне?
Кой...
Баща ти.
Баща ти ще се върне.
И...
Какво ще стане, когато той се върне, Тревър?
Ще те бие?
Ще бие нея?
Не и ако там има някой.
Някой друг.
Тревър, аз... Наистина ми е много трудно.
Толкова ли е лайнян света?
Не е.
Но ти се справи чудесно. Аз се гордея с теб.
Гордея се с теб!
Не знам дали те интересува,
но смятам да оценя старанието ти, а не резултата.
Не ми пука за оценката.
Исках да разбера дали светът може да се промени наистина.
Влез.
Получи се!
- Боже.
Винаги ли става толкова рано? Той ме видя!
Няма нищо.
- Аз съм му учител.
Сега ще трябва да предадеш нататък! Юджийн.
За теб съм г-н Симонет.
- Но ти спа у нас.
Връщай се в леглото. А аз трябва да тръгвам за училище.
Днес е неделя.
- Неделя ли?
Мама ще ни направи закуска.
- Цялата ми програма се обърка.
Погрижи се за него. Ще ти звънна по-късно.
Пак да дойдеш!
Харесваш ли го?
Недейте, госпожо!
- Махай се!
Нищо няма да ви направя.
- Вземи я!
Много мило, но парите ви не ми трябват.
Какво правите? Нищо няма да ви направя!
Господи, изслушайте ме!
Няма толкова нерешим проблем. Слезте!
Какво правите?
- На теб какво ти пука?
Дължа една услуга.
- Не на мен.
Защо не? Само преди минута...
единственото, за което мислех, беше следващата доза.
А след това ви видях и спрях да мисля за това.
Моля те, върви си! Аз не го заслужавам.
Защо?
- Мили Боже!
Кажете ми! Защо не го заслужавате?
Няма да ме разбереш.
Шегувате ли се? Да не мислите, че живея в „Риц“?
Да изпием по едно кафе?
Какво?
Направете ми една услуга.
Спасете живота ми!
Хвани го на въжетата! Изпусна го!
Мъртъв е!
Пусни му кръв, пич!
Направи му ДДТ!
- Какво?
Ще му приложи ДДТ. Вдига го и го хвърля на ринга!
Започвам да се тревожа за теб. Чуваш ли ме?
Парализиран е! Излез от ринга!
- Не може да излиза от ринга.
Трябва да си вземе стол.
Стол?
Забавено повторение.
Кога стана толкова кръвожаден?
Заведи ме на кеч! На първия ред се плиска кръв.
Не искам да ме плиска.
- Подарък за рождения ми ден.
Знаеш ли какво ще ти подаря? Чисто нова енциклопедия.
С кожена подвързия.
„Историята на Пелопонеските войни“ от Тукидит.
По-скоро ще ти купя 51 тома.
И всеки ден ще те препитвам какво си прочел.
Здрасти, Арлийн.
Не можеш да останеш, Рики.
- Знам.
Знам, че живяхме в истински кошмар, Арлийн.
Но аз го направих.
- Какво направи?
Знаех, че за да се върна, трябва да спра пиенето.
Истина е.
Не съм пил 5 месеца, 2 седмици и 4 дни.
Къде беше?
- Има ли значение?
Трябваше да се променя.
Ти спря ли пиенето?
- Да. И то без да мърдам оттук.
Винаги си била по-силна от мен. Няма ли да спреш за малко?
Моля те! Да седнем и да поговорим.
Извинявай.
- Какво правиш тук?
Искам да ти обясня.
- Няма нужда от обяснения.
Моля те, не ми говори така!
Познаваме се от 13 години. Сега и двамата сме спрели да пием.
Желая ви щастие.
- Трябва да му дам този шанс.
Шанс ли? За какво?
Да се промени. Да наваксаме загубеното.
Да води Тревър на мачове и да се прави на татко?
Той обеща да опита. Какво да направя?
Помисли!
- Той му е баща.
Той ти е направил дете, Арлийн. По какъв друг начин е бил баща?
Или може би да биеш близките си е проява на бащинска загриженост?
Той не е докосвал Тревър.
Да, бие само теб.
Изкарва си го само на теб. Това е съвсем друго нещо.
Какво ти каза Тревър?
- Достатъчно.
Това не бива да се пази в тайна. Как мислиш, че се чувства Тревър?
Той не искаше. Бяхме пияни!
- Защо има жени като теб?!
Какво си казваш? „Нека ме бие. Важното е Тревър да е добре.“
А той се е заключил в банята и не може да диша от страх.
Моли се той да престане!
- Не е преживял такова нещо!
Нима знаеш какво е преживял? Откъде знаеш?
Откъде знаеш, че няма да посегне и на Тревър?
Знам какво говоря, Арлийн. Баща ми падаше на колене
и се молеше на майка ми, а тя винаги го прибираше.
Така и не разбрах защо. Прикриваше белезите
и го прибираше вкъщи, защото той се молеше и плачеше.
Попитай ме какво стана когато се прибра последния път.
Нали искаше да узнаеш нещо за мен?
Това не ми харесва.
- Попитай ме: „Би ли те?“
Би ли те?
- Не задълго.
На 13 години избягах.
Но тя ми липсваше и исках да я видя.
И една вечер се върнах.
Попитай ме какво стана. „Какво стана тогава, Юджийн?“
Какво стана?
- Той беше пиян, както винаги.
Само че вече не беше същото.
Бях на 16 години и не ме беше страх от него. Погледнах го в очите
и му казах, че ако я докосне още веднъж, ще го убия.
Тогава той разбра, че вече не е никой за мен.
Аз стоях пред къщата. Виках я да излезе.
Казвах й, че не е нужно да го търпи повече.
Че може да дойде с мен. Не усетих как той се приближи.
Удари ме по главата с дъска и ми потече кръв от ухото.
Завлече ме отзад в гаража и после изчезна.
Мина минута, две, не помня.
После се върна и започна да ме мокри, а аз не разбирах.
Не разбирах защо водата мирише така непоносимо.
Не разбирах, но после я видях.
Тогава
видях
тубата.
Червената туба от пикапа му.
Той ме погледна за последен път
и след това запали клечката.
Последното, което помня...
Никога няма да забравя очите му.
Очите му бяха изпълнени...
с безкрайно
задоволство.
Съжалявам.
- Не ми казвай колко ме съжаляваш!
Кажи ми как ще спасиш Тревър.
- Рики не би постъпил така.
Господи, Арлийн! Не е нужно да го изгори.
Достатъчно е само да не го обича.
Боже!
Какво става?
- Ще ти кажа какво става!
Какво правиш?
- Ти как мислиш?
Нали се разбрахме, че няма да спиш в стаята ми?
Синът ми не ми говори! Ти ли го настрои срещу мен?
Казах ти, че няма да го карам да ти говори.
Намери си работа.
- А с какво да ходя до там?
С автобуса.
- Друг път!
Няма да спиш в тази стая.
- Това е нашата стая. Нашето легло!
Ти си пил.
- Целуни ме!
Престани! Махай се веднага от тази къща!
Какъв ти е проблемът?
- Искам да се махнеш.
Спри това! Ще те пребия!
Не му говори така!
- Не ми казвай как да говоря!
Писна ми да ми даваш съвети!
Вбесяваш ли се?
- Какво ще направиш, ако е така?
Повече ми харесваше, като си падаше по чашката.
Щом искаш, ще се махна!
- Извинявай.
Май направих грешка.
Всички грешим.
Добре, предавайте ги. Благодаря. По-внимателно!
Спря ли да хълцаш?
Казах ти, че така ще се оправиш.
Благодаря.
Подай ми онзи там.
Какво има, Тревър?
Ще предадеш ли нататък?
Знам, че не си длъжен,
защото нищо не излезе.
Но мислех, че може би искаш.
Наистина искам и някой ден ще го направя, Тревър.
Когато видя нещо...
- Познавам някой, който има нужда.
Трябва сам да...
- Знаеш кой.
Виж...
Все още не можеш да разбереш всичко.
Нямаш представа за какво ме молиш.
Дай й още един шанс.
Обещавам ти, че някой ден ще предам нататък.
Но не мога да направя това.
Но нали това е смисълът?
Нали трябва да е нещо трудно?
Ако помогнеш на мама, въпреки, че й се сърдиш.
Тя ли ти каза да говориш с мен?
- Тя мисли, че няма да й простиш.
Но аз мисля, че би могъл.
Ако искаш да направиш нещо наистина голямо
за някого.
Заради моята идея.
Заради мен.
Тя направи своя избор.
- Призна, че е сгрешила.
Това й е хубавото на дистанцията на времето.
На теб не ти пука.
Пука ми.
Винаги ще ми пука какво става с теб.
Да, да.
Ти си учител.
Затова ти плащат.
Донесе ли?
- Да.
Няма да ти кажа нищо, ако не вземеш и още една.
Досетих се, че може би ще възникне нещо подобно.
После.
Имам си моите места.
Там, където мога спокойно да паркирам за през нощта.
Там, където живея.
Всеки, който ме познава, знае къде може да ме намери.
Здрасти, мамо.
Какво правиш тук?
- Исках да те видя.
След 3 години?
- Не мога така да те гледам.
Често минавам покрай вас.
- Знам.
Пораснал е.
- Да.
Защо дойде?
Да не искаш да ме вкараш в клиника?
Не.
Тогава какво искаш?
Искам да направя едно нещо.
Всички онези неща,
когато бях малка.
Пиенето
и мъжете.
Нещата, които ми се случваха, докато не гледаше.
Хората са слаби.
Не и ти.
- Аз също бях слаба.
Дойдох да ти кажа само едно.
Прощавам ти.
Прическата ти не ми харесва.
- Няма да си прибера косата.
Бих искала да те виждам понякога. Имаш ли нещо против?
Не.
Не можеш да живееш при мен.
Кой би искал?
Може ли да го видя?
- Не и пияна.
Трябва да си трезва поне за малко.
- Мога да го направя.
Добре.
Тогава ще дойда да те взема. Става ли?
Да.
Защо правиш това, Арли?
И тя ми каза защо.
Каза ми, че трябва да направя нещо голямо
за други трима души.
Какво си пожела?
- Ако каже, няма да се сбъдне.
Ще ми дадеш ли салфетки?
- Заповядай.
Аз ще отворя.
Мамо.
Казвам се Крис Чандлър и съм репортер. Може ли за минута?
Съжалявам, не знам нищо за нищо.
Вече говорих с майка ви. Тя ме насочи към вас.
Майка ми?
- Тя ми каза за „Предай нататък“.
Пиша статия за това.
- Това е личен въпрос.
Синът ми е разстроен, защото нищо не излезе от домашното му.
Домашно?
- Оставете го. Той е в 7-и клас.
А и днес има рожден ден. Съжалявам.
Аз съжалявам. Идвам чак от Лос Анджелис.
Движението Предай нататък стигна дотам.
- Движение ли?!
Да. Наистина ли синът ви го измисли?
Още веднъж благодаря, г-жо Макини.
- Решението е на Тревър.
Готов ли си, приятел?
- Да.
Седни тук. Все едно ще те подстригваме.
Давал ли си интервю преди?
- Не.
Това е за теб.
- Как си?
Как се казвате?
- Крис Чандлър.
Не боли като при зъболекаря. Готов ли си?
Май да.
- Покажи малко ентусиазъм!
Добре, започваме.
Само се успокой. Ще бъде истински купон.
Записваш ли?
Здравейте, аз съм Крис Чандлър. Представям ви един седмокласник -
Тревър Макини. Сигурно се гордееш със себе си?
Не.
Никак ли не се гордееш?
Не знам. Може би.
Даде начало на „Предай нататък“, а не изпитваш и малко гордост?
Е, може би малко. Получих шестица по Социални.
Но само заради старанието.
Не успях да направя нищо.
Нали си тук?
- Да, но...
Наистина много се старах,
но накрая не излезе нищо. Мама направи нещо истинско.
Тя отиде и се сдобри с баба. Не й беше никак лесно.
Аз много се зарадвах, защото баба дойде на рождения ми ден.
Беше ми мъчно за нея.
„Предай нататък“ стигна толкова далеч, само благодарение на мама.
Защото тя е смела.
За себе си не знам. Някой хора много се страхуват
от това, че нещо ще се промени.
А светът не е напълно
лайнян.
Явно на хората им е трудно да променят някои неща,
дори когато виждат,
че те не са добри.
И се предават.
А когато се предадат...
Тогава всички губят.
Арлийн.
Не искам да съм от онези хора, за които говори той.
А станах точно такъв.
Не искам и секунда повече да дишам напразно.
Моля те, не ме оставяй завинаги в този капан.
Няма да те оставя.
- Не искам повече да живея без теб.
Довиждане.
- Довиждане, момчета.
Пуснете ме! Престани.
- На кого каза?
На кого каза, порта такава?
- Не съм казал нищо!
Не съм казал. Помощ!
Престани! Тревър!
Ела!
Пусни ме!
- Престанете!
Разкарай се!
- Хайде, удари го!
Не!
Оставете го!
Повикайте линейка!
Явно на хората им е трудно да променят някои неща,
дори когато виждат, че те не са добри.
И се предават.
А когато се предадат...
Тогава всички губят.
Трудно се говори в такъв момент.
Този забележителен младеж загина днес в 19:35 ч.
„Предай нататък“ отдавна е факт в Лос Анджелис и Сан Франсиско.
Проверяваме дали случая във Финикс, при който група сираци
са получили нови компютри е свързан с това.
Трудно е. Не може да се планира.
Трябва да наблюдаваш хората.
Да ги наглеждаш и да ги пазиш,
защото те не винаги знаят от какво имат нужда.
Но това е шансът да поправиш нещо повече от велосипеда си.
Можеш да поправиш един човек.
- Това ли си пожела за рождения ден?
Не мога да си го пожелая.
- Защо не?
Няма да се сбъдне.
- Защо?
Вече си изгасих свещичките.
Превод ХРИСТО ХРИСТОВ