Furies - Season 1 (2024) (Furies.S01E08.Namaste.asshole.720p.NF.WEB-DL.MULTI.DDP5.1.x264-Telly(1).srt) Свали субтитрите
Преминали през войни, кланета, предателства,
но никоя от тях не се е сблъсквала с нещо подобно.
Когато Дрис избяга след нападението на Дамокъл,
той имаше преднина, армия,
и план за нападение на мината,
тайният, брониран и строго охраняем влак на "Олимп".
С Лина изоставахме. Трябваше да наваксаме изгубеното време.
Дрис се приближаваше до предните вагони.
Какво искаше той ли? Златото, картините,
тайните на "Олимп". Това, което обаче наистина искаше
беше в центъра за данни, в другия край на влака.
Софтуер, свързан с всички полицейски служби,
който позволява достъп до всеки смартфон.
С този софтуер той ще може да намери всеки, навсякъде.
Дрис ще успее да намери майка ти.
Ако намери Кахина, ще я убие.
Не, ще минем през целия този влак и ще го спрем, Селма.
Знам, че загубих доверието ви,
и че единственото ви желание е да ме застреляте в главата,
но и умирате да знаете какво е останало от състоянието ви,
колко мога да спася от мината.
Така че ще трябва да ме изслушате докрай
и тогава ще можете да решите,
дали още съм вашата Фурия и какво ще правите с мен.
ФУРИИ
Студен е. Нямали са време да стрелят.
Дрис ги е изненадал?
- Нямаха причина да са предпазливи.
Досега никой не е нападал мината. Прекалено е рисковано.
Паролата за сървъра?
- Те я променят всеки ден.
Хакването може да отнеме часове.
- Нямаш толкова време.
Кой е по-бърз от него?
Захващайте се за работа.
Разчитате на хората си? Я пак си помислете.
Вашият таен, непробиваем влак, претренираните ви мъже,
нищо не можеше да ви защити, освен мен.
В този момент знаех само, че брат ми Дрис…
… е тук с много мъже и те ще стрелят,
така че стреляй наред, без въпроси, докато не намерим Дрис.
Трябваше да се движим бързо, пред нас имаше много вагони.
ГРЕШНА ПАРОЛА
Брат ми никога не е бил търпелив.
И винаги е получавал каквото иска.
Щеше да изпразни сървърите ви, както изпразваше сейфовете ви.
Вземайки всичко, което имате, чанта след чанта, една след друга.
Момчета?
Хайде, престани.
- Момчета, отговорете ми. Приемате ли?
Имаме звук, но не и картина, шефке.
Тези джаджи изискват нежност…
- Хайде, работи!
Е, заработи. Те плячкосат мината.
Правят го на всяка гара, през която минаваме.
Как ще успокоиш "Олимп", Селма?
- Добър въпрос.
Залавянето на Дрис нямаше да ни спаси живота,
само златото би ни помогнало.
Ние ще се заемем с Дрис, а вие проследете златото.
Коя е следващата гара?
- Това е…
Тази.
- Шегуваш се.
Не аз карам влака.
Защо си толкова крив днес? Разстроен си, че може да ни убият?
Поне ще съм с теб.
Всъщност се притеснявам за нея.
- Спокойно.
Той нямаше причина да се притеснява.
Бяхме само двете срещу цяла армия.
Ден като всички останали за Фуриите.
Лина, на три, да вървим.
Едно.
Две.
Три.
Опитай се да не умреш, остават ни още три вагона.
Момчета, още сме живи. Как се справяте?
Забелязахте ли хората на Дрис? Изнасят златните кюлчета в сакове.
Има стотици хора със сакове, откъде да знаем кой работи за Дрис?
Казах ти, че трябваше да си взема металотърсача.
Селма, невъзможно е по този начин. Трябва ни следа, която да проследим.
Разбира се, че Дрис не би ги улеснил.
Накара хората си да излязат през най-оживените гари в Париж.
Изгубиха се в тълпата. Тогава на Лина й хрумна една идея.
Саймън, постави тракер на телефона ми.
- Какво?
Никога не бих направил подобно нещо.
- Това не беше въпрос.
Не си способен да се доверяваш, а?
Вече имаш следа, която да следваш.
Трябваше само да проследят мобилния й, за да разберат къде са парите.
Справяш се чудесно, но това е само началото.
Затова дишай.
Отпусни мускулите си.
- Мислиш, че сега е време за йога?
Винаги е време. Научих го от майка ми.
Ще ти разкажа една история.
Вдишай.
Издишай.
Веднъж един човек атакува Олимп.
Извърши масово клане.
Вдишай.
Издишай.
С майка ми го проследихме и го намерихме.
Вдишай.
Издишай.
Бях млада, майка ми не смяташе, че съм готова.
Казва ми да изчакам, докато се погрижи за човека.
Чаках известно време.
Изведнъж чух майка ми да крещи.
Втурнах се, а тя е на земята, цялата в кръв.
Бях в шок. Дори не забелязах, че ме пробожда четири пъти.
Опитах се да го разкарам от нас. Беше бърз, силен, едър и точен.
От целия адреналин мозъкът ми прегря.
Буйствах. Удрях, удрях, удрях,
но удрях въздуха.
Как се измъкна?
В шумотевицата я чух.
Чух гласа на майка ми. Знаеш ли какво ми каза?
Да дишаш.
Поех си дъх. Забавих темпото,
овладях се, огледах се и разбрах как да действам.
От този момент нататък, нещата бяха в ръцете ми.
Дишането. Това е тайната.
Дишаш и решаваш.
"Намасте", задник.
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА - ГРЕШНА ПАРОЛА
Отнема твърде много време.
Стана, влязох.
Кахина Н'Сумер. Искам да знам къде е.
Не е просто. Това не е търсачка, в която да напишеш име…
Аз ще разбера.
Твърде много са. Нямам патрони.
- Продължавай, ще импровизираме.
Това не трябва да е там.
Дрис иска да взриви влака?
- Като дете предпочиташе
да счупи играчката си, отколкото да я даде на друг.
Няма влак, няма пари, няма повече тайни.
Край на "Олимп" и Фурия, всичко се разпада.
Какво правим?
- Ще се справя тук, ти намери баща си.
Ще се справиш? Наистина ли? С треперещите ти ръце?
Знаеш ли как да го направиш? Ще се опитам,
иначе влакът може да се взриви насред гарата.
Мамка му!
Дай ми телефона си.
Трябва да ограничим жертвите, ако не успееш.
Права е, шефке.
Нямаше да се справим сами. Нуждаехме се от най-добрите,
но бяхме в затруднено положение, така че…
Трябваше да се задоволим с тях. Да, да, с тези двамата.
Наемен убиец и травмирано ченге.
БОЛНИЦА
МАЛКО ПО-РАНО
Капитане?
Ти си Илай, нали? Беше с Кейта по време на нападението.
Трябва да ви кажа нещо.
Това, което се случи там, беше…
- Жив ад, знам.
Да, но аз съм този, който…
- Не!
За първи път една от целите ми идва при мен по този начин.
И честно казано, това е страхотно.
Не се притеснявай, ще ти дам това, за да не страдаш.
Знаеш ли, последния път, след като всички си тръгнахме,
не можех да не се запитам дали ще имаш волята
да устоиш да не ни издадеш на колегите си.
Вината не е твоя.
Знам, че си разочарован, след като те простреляха, защото…
Д-р Андрюс, на първа линия.
Ало?
- Орсо? Къде си?
Лина?
Докато обезвреждах бомбата, а Лина търсеше баща си,
те се опитаха да отклонят влака от Париж.
Трябваше да се обадя на колегите си.
- И какво щеше да им кажеш?
"Капитане, капитане, Фурията, градската легенда,
тя е леля на приятелката ми. Искам да кажа, на бившата ми.
Тя е във влака призрак под Париж. Влакът е пълен със злато
и с достатъчно експлозиви, за да изпратят Мона Лиза на Марс."
Сега си мислиш: "Този идиот е прав." Греша ли?
Добре, но действаме по моя начин.
- Какво, зашлевяват те и се извиниш?
Сигурен съм, че предпочиташ да убиеш всички.
Знаеш ли как да отклониш влак?
Знаеш ли как се сменят релсите?
Сега ти си мислиш…
- Добре, нека е по твоето.
Благодаря ти.
ДО СЕЛМА: ПРИСТИГНАХМЕ
Слушам.
- Отвори.
Полицията е.
Лина, гаджетата ти са на линия. Всичко е наред.
Къде си ти?
Какво е това, по дяволите? Не спомена, че има крило на Лувъра.
Да, опитай се да не чупиш нещо.
Сякаш някога съм чупила нещо.
Имате ли заповед, г-да?
Ето я заповедта.
- Управляваме 1 500 влака
ежедневно в Париж.
Не можете да влизате току-така, особено ако сте никой.
Къде е проклетото разрешително, тъп глупак?
Той глупак ли ме нарече?
- Не, мисля, че каза "тъп глупак".
Пусни ни да минем, това няма да свърши добре.
Куцук-Куцук, можеш ли да дойдеш, моля?
Добре, действаме по твоя начин.
Внимателно, момчета. Ще загубим поне 90% от стойността им, ако ги повредим.
Вдишай.
Издишай.
Този влак е невидим, момчета.
Просто не е тук, човече.
Какво да направя? Да гадая ли? Знаеш ли къде е, защото…
По-малко въпроси, повече решения, Джордж.
Куцук-Куцук, е инженерът по логистиката, а не аз.
Какво има?
Не съм го убил, направих това, което ми каза.
Няма да може ходи известно време,
но сега отговаря на прякора си. Схващаш ли?
Да.
- С патериците, куцук-куцук.
Продължавай да търсиш.
Къде е този проклет влак?
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ
Ще се справиш? Наистина ли? С треперещите ти ръце?
Времето ти изтича, Селма.
Какво става?
- Не се притеснявай.
Знаеш ли какво правиш?
- Надявам се.
Надявам се, но побързай за всеки случай.
Селма казва, да си размърдаме задниците.
Ще ги набоде на кол, ако не го направим.
Така ли казва?
- Не, казах нещо по-лошо
и им изпратих позицията ни.
- Ето.
Воала. Каза, че влакът е невидим, можеш ли да въведеш тези координати?
Да.
- Хайде, продължавай да работиш.
Намери ли го?
- Момент, ето ви го влака.
Това е грешка в системата ни! От време на време се появява.
Не можем да разберем защо.
Нямам търпение да разкажа на момчетата.
Искам да кажа, че не е нужно да знаят.
Хайде, да го изкараме от Париж.
- Нямаме време за това.
Чакай, какво е това?
- Изведена от експлоатация гара.
Перфектно, насочи влака натам.
- Добре.
Не очаквах много от двамата, но те си свършиха работата.
Влакът спря.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ
Съвсем сама, закъсняла и невъоръжена.
Ти също си сам.
- Наистина ли?
Знаете ли какво се случва при пожар в център за данни?
Очевидно е, че водата ще повреди сървърите.
За да потушите пожара, трябва да премахнете кислорода.
Готови.
Поемете си дълбоко въздух.
"Намасте", задници.
Няма кислород.
Няма кислород. Няма кислород.
Тя умее да наблюдава. Обучих я добре.
Знаеше къде са кислородните тръби.
- Няма кислород.
Знаеше също, че няма време да се колебае.
При хипоксия мозъкът спира за секунди.
През тялото преминава непоносима болка.
Правиш една-две крачки, мозъкът спира
и падаш мъртъв.
Няма кислород.
Няма кислород.
Няма кислород.
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ДАННИ Е ЗАВЪРШЕНО
Лина?
Лина, добре ли си?
- Той се измъкна.
Закъснях.
- Не можем да позволим Дрис да избяга.
Дрис!
Не ме карай да те убивам!
Да му се не види!
Селма е успяла да обезвреди бомбата.
Зарадвах се прекалено рано.
Дрис ми остави малка изненада.
По-скоро 15 силни и тежковъоръжени изненади.
Аз мразя изненадите.
Когато Дрис беше малък и майка ни му се караше,
той обикновено изчезваше.
Тя не знаеше къде ходи и това я побъркваше.
Вярно е, брат ми беше надарен, но не толкова, колкото мен.
Когато имаше нужда да се успокои, знаех къде да го намеря.
Слънчеви бани, а?
Неунищожима си.
И току-що те победих.
Добре, момчета…
Нека да ви обясня. Има два начина да се разберем.
Има труден начин…
Всъщност има само един начин.
- Май не можеш да смяташ, друже.
Сам си срещу всички нас.
Прав си.
Математиката винаги ми причинява главоболие.
Предпочитам поезията. В тази връзка, господа,
нека да чуем как пее Джими.
Яко.
- Джими не е загубил гласа си, а?
Чули ли? Намерих му нова смазка.
Направо ми гали ушите.
- Така е.
Извинете ме, господа.
- Изгуби хората си, златото, край.
И сега какво?
Аз го убих.
Не беше лесна задача, но го направих.
Ето ни отново тук. Той не се даде,
съпротивляваше се.
Получи, каквото заслужаваше.
- Ще повториш грешката си?
Един куршум в окото, един куршум в ръката.
Това беше всичко.
Мислех, че ще се биеш.
Последна проява на храброст.
Всички винаги са грешали за нас двамата.
Ти винаги си била мечтателка, а аз прагматик.
Знам кога да се бия
и кога да се наслаждавам на парижкото небе.
Лина ме простреля.
Тя не е такава.
Какво й каза?
Твоят живот срещу този на майка й.
Имаш дарбата да ни накараш да забравим каква добра лъжкиня си.
Някой трябва да свърши мръсната работа.
Справяш се добре и ти харесва.
Лъжеш всички в продължение на двайсет и пет години.
Двайсет и пет години, откакто ме превърна в чудовище
Ти беше тази, която проследи семейството на Кахина.
Ти беше тази, която стоеше зад това клане.
Полицайка, проникнала в подземния свят, се омъжи за брат ти…
Голям гаф на Фурия.
Трябваше да прикриеш грешката си.
Отне ми всичко, Селма. Животът ми, свободата ми.
Дори истината.
Останах единственият, когото да елиминираш.
Но…
Ти си братчето ми.
Моята слабост.
Дъщеря ми има точно око.
Тя е убийца като теб и мен.
Повечето хора не са щастливи, когато научат, че имат такъв талант.
Не е нужно тя да го знае.
Не искам тя да живее с моята кръв по ръцете си.
Трябва да направиш това, което никога не ти стискаше.
Направи го, хайде.
Отнема само секунда.
На мен ми отне двайсет години.
Искам да дойдеш с мен.
Хайде.
Направихме каквото трябваше.
Какво ти каза, преди да…
Нищо.
Пак ли лъжеш?
- Не ми пука дали ми вярваш.
Майка ти вече е в безопасност.
- Ще я намеря.
Сама? Без мен или ресурсите ми? Няма да успееш.
Ти? Вече си никоя.
Кръстниците искат главите ни.
Фурията е обречена.
- Ние не бягаме.
Мога да променя мнението им.
Животът в бягство не е живот.
От друга страна, ако имаш неща да уредиш, да се сбогуваш с някого
или да се погрижиш за мръсното си бельо, какъвто е случаят,
сега е моментът.
Не е ли малко е прекалено?
- Да, съгласен съм.
Ей, задник,
бяхте скъсали, когато се случи.
Мамо?
Съжалявам, че не дойдох да те видя.
Бях ядосана на теб и на татко.
Знай, че те обичам толкова много.
Заминаваш ли?
Първо майка ти, сега аз, изглежда, че се сбогуваш.
Какво се случва този път?
Трябваше да говоря с теб от самото начало.
Ти не искаше да говориш, аз не исках да те слушам.
Мислех, че знам по-добре от теб,
че няма да можеш да се справиш сама.
Направихме каквото можахме, нали?
Знам.
Обичаш ме, но не можем да продължаваме така.
Мислех, че вторият път ще е по-лесно.
Аз също се сбогувах, преди да дойда тук.
Познавам ви твърде добре.
Дрис показа истинската ви същност, когато ви нападна.
Вие сте алчни диваци, водени от животински инстинкти.
Щом се почувствате застрашени, всички вие се оказахте предатели.
Застрашихте деликатния баланс, който изграждахме толкова години.
Какво правиш?
- Не се заблуждавайте.
Без Фурията няма да оцелеете.
Ще се окажете разорени и ще се трепете един друг за трохите на империята си.
Можете да се радвате.
Фурията е тук и благодарение на нея, и "Олимп".
"Олимп" си има нов господар.
Дамокъл.
Помислете добре, преди да отговорите.
За кого работите?
ФУРИИ: СЕЗОН 1 - ЕПИЗОД 8 НАМАСТЕ, ЗАДНИЦИ
Превод и субтитри: Слав Славов
© 2024 Translator's Heaven