Furies - Season 1 (2024) (Furies.S01E05.Hello.my.love.720p.NF.WEB-DL.MULTI.DDP5.1.x264-Telly.srt) Свали субтитрите

Furies - Season 1 (2024) (Furies.S01E05.Hello.my.love.720p.NF.WEB-DL.MULTI.DDP5.1.x264-Telly.srt)
В подземния свят няма справедливост.
Фурията не раздава справедливост.
Тя наказва.
В подземния свят важи само законът за възмездието.
Око за око, зъб за зъб,
а за предателство цяло тяло.
С живота си плаща този, който не се подчинява.
Престъпникът живее и умира за чест,
и няма нищо почтено в това да е в клетка.
Затворът е оръжието на слабите.
Оръжие, недостойно за подземния свят.
По-добре смърт, отколкото затвор.
Въпреки това Селма вкарва брат си зад решетките.
Затворен е тук от 20 години, тайно.
Ще ме познае ли?
Ще иска ли изобщо да ме види?
Какво ще му кажа?
Нещо като…
Здравей.
Аз съм Лина.
Твоята дъщеря.
Здравей, любов моя.
ФУРИИ
Искаш ли да…
- Искаш ли…
Давай, аз…
- Давай, аз…
Не е лесно, а?
Кой е най-добрият начин да се опознаем?
С въпроси от рода: "Кое е любимото ти ястие?",
"Кой е любимият ти футболен отбор?", "Какъв сладолед харесваш?"
Пица, "ПСЖ", портокалов. И трите започват с "П".
Аз също тях харесвам.
Какъвто бащата - такава дъщерята.
И…
Имах куп въпроси в главата си, но…
Имаме достатъчно време.
Имаме много за наваксване, нали?
Беше висока колкото табуретката, когато се видяхме последния път.
Явно не съм пораснала много оттогава.
- Не си, но си се променила.
Много приличаш на майка си.
Прости ми.
Тук съм твърде дълго.
Забравих какво е да си човек.
Не я помня.
Изпратих снимка до сем. Гераб.
- За мен ли, наистина?
Последната, която имах.
Не са ли ти казали?
Не мога да им се сърдя.
- Аз обаче мога.
Начинът, по който току-що наклони главата си,
овалното ти лице,
дори тази малка бенка на носа ти,
това е тя.
Всичко това е тя.
С изключение на това.
Още като малка беше смелчага.
Трябваше да паднеш, за да разбереш дали боли,
но винаги се изправяше.
Разкажи ми за себе си.
Дойдох тук да ти кажа куп неща,
за да научиш коя съм.
Дори не знам откъде да започна. Толкова е нелепо.
От самото начало, любов моя.
Разкажи ми какво направи миналата седмица
и ще видим накъде ще ни отведе.
- Човече, миналата седмица ли?
Не беше от най-добрите.
СЕДЕМ ДНИ ПО-РАНО
Гаджето ти е ченге? Наистина ли?
Баба ти щеше да получи удар.
На Селма също не й се хареса.
Оставила го е жив?
Защо е бил в затвора? Корумпирано ченге ли е?
Не. Той е в беда, защото се влюби в мен.
Мъжете около Фурия винаги са в беда.
Опитах се да защитя Илай.
ДО ЛИНА:
КАКВО ЧАКАШ? ДА ГО НАМУШКАТ ЛИ, КУЧКО?
Томас?
Томас, вкъщи съм.
- Добре, не крещи. Тук съм.
Докарал си се, какво те е прихванало? Сладък си.
Рожденият ми ден беше преди три седмици. Какво става?
Нищо особено.
- Браво, тя си е свалила обувките,
преди да стъпи на паркета. Харесва ми. Кое е това момиче?
Непозната ли си прибрал?
- Престани, досадна си.
Непозната ли е?
- Да, но не съм я прибрал.
Всъщност тя ме прибра.
Мога ли да я видя?
- Не, не започвай.
С детективските неща ли?
- Не, по-лошо, със сестринските.
Добре, няма проблем. Без разпити.
- Без разпити.
Само ще погледна набързо.
- Почакай! Спри!
Здравейте.
Позволих си да си хапна.
Лина, това е моята голяма, досадна сестра.
Сестричке, това е Лина, моята спасителка.
Да идеш в къщата на ченге не е никак разумно.
Ама изобщо.
Приеми го комплимент.
Праволинейно мислещите не променят света.
Защо каза…
- "Моята спасителка"?
Да. Излизам от клас
и виждам колелото си унищожено.
Без седалка, без колела, почти беше изчезнало.
Само катинара бяха оставили.
- Къде е полицията, когато ни трябва?
Тогава се появи Лина. С нейната кола.
Спортна, мощна, страхотна кола.
- Не ти ли се видя странно?
Изглеждаше толкова отчаян.
Дожаля ми за него и без думи се разбрахме.
Съжалявам, аз…
Да му се не види!
- Томас е сладур.
Върви за лед. Виното оставя петната, но не като тези от кръвта.
Действай.
Брат ти те обожава, знаеш ли го? Ти си неговата героиня.
Разказа ми за родителите ви, толкова е тъжно.
Тогава се сетих каква кучка си.
- Спри да се правиш на важна.
Илай?
Измъква се напълно невинен.
Административна грешка.
Няма да е лесно.
- Няма ли?
Тази вечер излизам с Томас.
Аз решавам къде.
Може да се приберем късно,
но дали Томас ще е с мен, не е много сигурно.
Всичко наред ли е?
Повикаха ме на работа.
Ще се видим друг път.
- Добре.
И стана ли по твоето?
- Да.
Щеше ли да го направиш?
Щеше ли да видиш сметката на брат й?
Не, разбира се.
- Лина?
Погледни ме.
Щеше ли да го направиш?
Може би, да.
Трябваше да помогна на Илай.
Не постъпвам по този начин, просто…
Беше най-доброто, което ми хрумна.
Исках само да си върна живота.
Илай, кажи нещо, моля те.
Значи ти си замесена.
- Без въпроси, ако може?
Не беше въпрос.
Ако бях задавал правилните въпроси, нямаше да я докараме до тук.
Какво е това?
В стаята на майка ти ли се случи
или ти посегна младежа с татуировките?
Постъпих глупаво.
Взех някои лоши решения. Сбърках, знам.
Мислех, че…
Не знам…
Мислех, че съм достатъчно силна и нямам нужда от никого,
но аз те обичам
и имам нужда от теб.
Не знам дали ще се получи,
но трябва да вярвам, че ще стане.
Смяташ ли, че още е възможно?
Няма да ти задавам въпроси, но не ме лъжи повече, Лина. Моля те.
Харесвам го. Извадила си късмет с него.
Дай си ръцете.
Виждаш ли тази линия?
Това е линия на съдбата. Роден съм без такава.
Когато станах на 15, взех бръснача на баща ми
и си направих тази.
Сам да мога да определя съдбата си.
Ти си навън,
но свободна ли си?
Ако сърцето ми спре да бие,
всичко, което знам за подземния свят излиза наяве.
Доста голяма застраховка живот.
- Да. Така си помислих и аз.
ЧЕТИРИ ДНИ ПО-РАНО
Мислех, че мога да зарежа всичко.
Тук си от три дни, а в кухнята вече е кочина.
Знаеш ли?
- Харесва ти тази кочина, нали?
Харесва ми тази кочина. Кафе?
- Да.
Още ли я носиш?
- Разбира се.
Казах ти да си избереш шапка, но предпочете бира.
Сега изглеждам стилно и ти ме ревнуваш.
Да?
Добре, днес трябваше да почивам.
Добре, ще се погрижа. Разбира се.
Дългът ли те зове, скъпи?
Просто шефът ми се вживява.
Малка проверка, трябва да стане бързо.
- Внимавай, камерата ти е включена.
ФАМИЛИЯ: РАВАЗ, ИМЕ: ДАНИЕЛ ТЪРСЕНЕ
Здравей, Биг Брадър. Целият живот на този човек е тук.
Да, всичко е тук.
И така…
Да видим какво имаме.
Лични данни, криминални досиета, данъчна информация…
Хранителни алергии?
Данните са от затворническите столове, затова ги знаем.
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАТВОРИТЕ
Значи така го направи.
Така ме намери.
Знаех, че си някъде там.
Не можах да се сдържа, трябваше да те намеря.
Съжалявам.
Опитваш се да оправиш нещата,
а аз ги прецаквам, както обикновено.
- Татко…
Вършил съм лоши неща,
но ти се появи и ме нарече "татко", и всичко се промени.
Исках различен живот за нас. Наш собствен живот.
Далеч от подземния свят, Кръстниците, сестра ми.
Взех някои лоши решения.
Сега искам да чуя още за теб.
ОРСО: ДОБРЕ ЛИ СИ? КЪДЕ СИ? ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ С ТЕБ.
Да, и това беше много необмислено.
С две момчета едновременно?
- Е, не едновременно.
Да кажем, че това е…
- Какво?
Не много умно?
Ужасно?
- Човещинка.
Дай ми ръцете си.
Преди да се събера с майка ти,
имах годеница, бях лудо влюбен.
Какво те накара да избереш нея?
- Не трябваше да избирам.
Кахина се появи и всичко останало беше минало.
И аз не трябваше да избирам.
ДВА ДНИ ПО-РАНО
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗАТВОР "Fleury-Merogis"
ФАМИЛИЯ: ЛЕ ГАЛ ИМЕ: НАЙЛС
Илай съм. Може ли да ми направиш една услуга?
Моля за спешна балистична експертиза.
Благодаря.
ОРСО: ДОБРЕ ЛИ СИ? КЪДЕ СИ? ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ С ТЕБ.
Колко мило.
Шансовете да бъдеш ударен от мълния са едно на милион.
Мен ме удариха три пъти.
Любовта удря като светкавица.
Нещастен случай, който винаги оставя следи.
Не съм дошъл, за да си говорим за поезия.
Дойде и каза: "Лина избяга далече. Трябва да я преследваш, човече."
Говориш в александрински стих.
Предателството е поетично по някакъв начин.
Оръжие, само за най-близките ти.
Това не е предателство.
- Чудя се какво би казала шефката ти.
Не предаваш приятелите си, спасяваш ги от самите тях.
Ако не искаш да те ударят мълнии, спри да правиш пикници навън.
И още нещо.
Не ме прецакай.
Момичето умира и всички печелят.
Знаех си, че ще ме преследва след Орсо,
но не мислех, че е способен да ме нападне насред Париж.
Може би трябва да си поръчаме и кроасани?
Всъщност на мен не ми е гладно.
Може ли малко захар?
- Няма проблем.
Искаш ли захар?
- Не, благодаря.
Книжарници, кафенета, на това му казвам облагородяване.
Какво беше това? Защо дойдоха за мен?
Дори без едно благодаря?
Ти не защити мен, защити скапаните си тайни.
Четиридесет и осем удара в минута? Това не е възможно.
Тресеш се от нерви, пулсът ти трябва да е поне 150.
Кой може да има пулс 48?
Това съм аз.
- Как…
Искаш да ти обясня как хакнах часовника ти ли?
Ще бъде дълго и скучно, но добре.
Първо…
- Откога?
Два часа след героичното ти заминаване.
Да, горе-долу толкова.
Можеше да ме пречукаш и да дадеш безплатен пропуск на Парке.
Защо ме остави жива?
- Светът би бил скучен без теб.
За твое и мое добро, заминаваш надалеч.
Завинаги.
С времето, обучението и опита, от теб щеше да стане страхотна Фурия.
Може би щеше да ме надминеш, но това само времето ще покаже. Ето.
Ще ми липсваш.
Не!
Не можеш да й се довериш. Селма винаги обмисля всичко.
Рискува заради мен, без да иска нищо.
- Тя винаги иска нещо.
Знаеш ли нещо, което тя не знае?
Погледни ме. Ако й споделиш,
си мъртва. Разбираш ли?
Мисли! Разбираш ли?
- Спри!
Тревожа се за теб.
Тя също.
Малко е късно за това.
Тя е виновна, че Гераб са мъртви.
Когато разбраха, че Селма иска да си върне наследничката,
се паникьосаха.
Искаха друго бъдеще за теб,
но никой не може да се противопостави на Фурия.
Присвоените пари на Кръстниците, кражбата на Свещената книга,
всичко е, за да се измъкне от подземния свят.
Явно са се съюзили с грешния човек.
Предател, решил да се отърве от тях.
Съжалявам, но Селма е тази, която забърка всичко.
Опитай се да запомниш,
за какво говори, преди Парке.
Грижи се за себе си, хлапе, става ли?
Обещаваш ли?
Далече е.
- Да.
Дори не говоря езика им.
- Сигурна съм, че ще го научиш.
Може да ти е скучно там, но се опитай да се забавляваш.
Забрави ли нещо?
Какво бе съобщението, което намери при Фехим?
Разбираш ли?
Нерегистриран камион. Път A1. 22-ри, четвъртък, 23 часа.
На теб говоря.
Беше доставка за Херцога.
След архива на Фехим, това е мястото, където ще удари.
Не, това е мястото, където ще го убия.
Добре, значи тя отива там.
И после с кого е говорила?
Отговори ми с кого е говорила?
Не знам.
Нещо друго се случи, нали?
Нещо, което не ми казваш.
Къде ми е телефонът?
- Тук.
Дай ми го, трябва да се обадя на Фиксър.
ПРОПУСНАТИ ПОВИКВАНИЯ ХИРУРГ - КЛИНИКА - ПАПУ
Не трябва да си тук.
Чакат те за операция или преглед.
Дай ми го.
Чао.
Майка ти гледаше така, когато криеше нещо от мен.
Това беше всичко.
Наистина.
Тя събра ли екипа си? Подготви ли контраатаката си?
От "Олимп" знаеха ли?
- Не знам.
Вероятно, да.
Аз имах да уредя по-важни неща, преди да замина.
Добре ли си?
Съжалявам, Илай…
- Закопчавам те, хайде.
Не.
- Не съм те питал! Без въпроси каза!
И двамата можем да се махнем. Надалеч.
Погледни се само.
Въоръжена ли си?
Правя това за Лина, в която се влюбих.
Лина!
Лина!
- Съжалявам!
Лина!
Не трябваше да се връщаш да го видиш
и не трябваше да идваш тук.
Трябва да си надалеч.
Трябваше да те видя, преди да замина.
Дойдох, да се срещна и сбогувам с баща си.
Времето ви изтече, г-жо.
- Имам още час.
Лина.
Трябва да си тръгнеш.
Хайде.
Това ли търсиш?
Размишлявах над това…
Какви са шансовете всички пазачи да са с прясно изпрани униформи?
А всички затворници, освен теб, да са чисто нови кецове?
Затворът ти е като сценичен декор, очарователен мизансцен.
Допуснати са обаче някои грешки. Малки детайли.
Срещнах още един човек, който обича мизансцените.
Маски, зрелищни изпълнения…
Той ме преби и ме остави насред пожар.
Дори оръжията ви са фалшиви.
Лина.
Не трябваше да става така.
Със сигурност си ми дъщеря.
За теб ли Дариус присвои парите на Кръстниците?
И ти го уби?
Да.
Ще говорим за това друг път.
Благодарение на теб, съм една крачка пред Селма.
Фурия умира днес.
Довиждане, любов моя.
Тя остава жива.
Вие момчета сте потънали в лайна, знаете ли го?
Няма да е зле да го осъзнаете.
- Ела тук!
Писна ми от този скапан град.
Никога нищо не се случва.
- Да.
Прав си.
Телефонът!
- Какво?
Какво правиш?
Селма!
- Нямам време.
Това е засада! Дрис излиза от затвора, когато си поиска! Той е маскираният!
Той знае, че го чакаш, идва да те убие.
Селма! По дяволите, чуваш ли ме?
Скутерът!
Сериозно ли?
- Да, сериозно.
Благодаря!
ФУРИИ: СЕЗОН 1 - ЕПИЗОД 5 ЗДРАВЕЙ, ЛЮБОВ МОЯ
Вече ясен ли съм?
Вече знаеш на кого принадлежиш.
Превод и субтитри: Слав Славов
© 2024 Translator's Heaven