La lupa (1996) Свали субтитрите
при министерския съвет на Италия като филм от национален културен интерес.
Вие сте Дяволът!
Мен ли искате, отец Анджолино, или искате да ме убиете?
Пина... Пина...
Пина...
Не... Не, елате тук.
Елате!
- Пуснете ме!
Отец Анджолино, вашият клисар бие за вечерня.
Не му обръщайте внимание! Върнете се при мен!
Пуснете ме! Проклета жена!
С право ви наричат "вълчица"!
О, Боже! Боже!
Заради вас загубих душата си!
Беше висока, слаба, бледа и сякаш постоянно гореше в треска.
А останалото – огромни очища
и сочни червени устни, които те изяждаха.
ВЪЛЧИЦАТА (1996)
по едноименния роман на Джовани Верга
Пина! Проклетнице!
Моята красива вълчица!
Дай да поразтърсим земята!
- Ела тук, целият треперя!
Како Пина, горя заради теб!
- Пина, какво правиш?
Пина... какво мислиш да правиш?
- Не можеш да влизаш в Божия дом.
Остави на мира горкият отец Анджолино.
В тази тъмна късна доба свестните жени си стоят вкъщи.
Викаха й "Вълчицата". Жените се кръстеха, щом я видеха.
Сама, като бездомно куче,
с подозрителната и скитническа походка на гладен вълк.
Пина е тук. Светотатство!
- Светотатство!
Отец Анджолино от църквата "Света Мария",
верен Божи служител, загуби душата си заради нея.
Мамо, не може да идваш тук.
Искам да се изповядам.
Какво искате, Пина?
Искате да се изповядате?
- Не може да изповядате Дявола.
Не можете да опростите толкова грехове.
Какво искате тогава?
- Какво искам ли?
Откъде да знам.
Теб искам. Теб, дето ме остави така, да лежа на земята.
Чакам те в 22 ч. при старата воденица.
Не отивайте.
Какво искате от мен?
Не отивайте при старата воденица. Вие сте Божи служител.
"Божи служител"!
Не съгрешавайте! Заради мен, заради майка ми, заради вас самият!
Вече никого не мога да погледна в лицето.
Сега защо плачете?
Аз съм дъщерята на Пина, Вълчицата,
и затова съм осъдена да остана сама завинаги.
Имате земя, зестра... Ще си намерите съпруг.
Не искам да ме вземат заради зестрата. Вървете си, отец Анджолино.
Ако останете, майка ми ще ви измъчва до края на живота ви.
Отец Анджолино?
Отец Анджолино? Вие ли сте?
"Доминус фубискум".
За кого ме взе, за отец Анджолино? Панталоните ми на свещеник ли миришат?
Не, Малерба, на мръсник!
Свещеник или мръсник, нали на теб ти е все едно?
Махай се!
- Мамка му, всички сме еднакви!
Пусни ме, не чакам теб!
Хубавице, дай да се потрудим.
Отец Анджолино?
Отец Анджолино, какво правите там?
Аз не се потя заради мен, а заради вас.
Отец Анджолино...
искате да си счупите главата ли?
Тук не е място за свещеници.
Вие май закъсняхте, но Пина е добра християнка
и разбира от милосърдие. Нали, Пина?
Утре ще дойда да ме изповядате.
Свещенико...
какво правите?
Гледате Дявола в лицето.
Качвайте се! Всички да се качват!
Молете се за мен, отец Анджолино.
Ще се моля за теб. Винаги.
И аз за вас.
Вие сте добро момиче, Марикия.
Хайде, давайте, качвайте се!
Веднъж Вълчицата се влюби в красив младеж,
върнал се от казармата.
Но се влюби съвсем истински.
Чувстваше как плътта й гори под бархета на корсажа.
И когато срещаше погледа му,
изпитваше жажда като в горещите дни на месец юни.
Нани! Нани!
Кардило!
Тук ли си?
- Нани! Как си?
Дай да те разгледам! Колко си хубав в униформа!
Жените ще полудеят по теб! Бързо!
Какви ги говориш? Ще си търся булка! Искам да имам дом, семейство
и малко пари, за да живея като добър християнин!
Ти в казармата ли си бил или в манастир? Бързо, всички ни чакат!
Колко се радвам, че съм тук!
Нани, искам да ми кажеш нещо. Как е на континента?
На континента... е континентално!
Спри.
Марикия!
- Ти ли си, бате Нани?
Така ли ще поздравиш Нани Ласка, който се връща от войниклък?
Бързам.
- Качи се, ще те откараме до селото.
Не, благодаря. Искам да се поразходя.
Каква ти разходка в тази жега и на това слънце?
Ще се разтопиш като восък! Качвай се!
Хайде! Или те е страх от мен, защото съм с войнишки дрехи?
Моите бяха толкова овехтели, че старшината ми остави униформата.
Не, униформата ти стои добре.
Но искам да вървя сама.
Качи се, Марикия. Ние сме почтени хора.
Нищо няма да ти направим. Качи се.
Ето го селото, Нани.
- Най-накрая! Не издържах повече.
Сърцето ми ще изхвръкне!
- Радваш ли се, че се прибираш вкъщи?
Де да можех. Продадох къщата.
Съселяни, ето ме!
- Пристигна Нани Ласка!
Редник Ласка Джовани, трети полк, десети батальон, втори взвод!
Е, уволни се!
Нани пристигна! Нани се завърна от континента!
Марикия, вкъщи.
- Здравейте всички!
Здравей, лельо Пина. Не се карай на момичето.
Вървеше пеша и Кардило я качи.
Нали знаеш какъв е Кардило? Като види някоя фуста...
Какво правиш, като видиш фуста?
- Какви ги говориш?
Разхубавил си се, Нани Ласка.
"Разхубавил си се, Нани Ласка!"
Пази се от Вълчицата, хапе.
Знаете ли какво ми каза Нани? Каза, че иска да се ожени!
Да пийнем в чест на Нани Ласка!
Право вкъщи, Марикия.
Нани, вярно ли е, че на континента има толкова много работи,
че не можеш да ги преброиш?
- Да, но на нас нищо няма да дадат.
Нани, с теб трябва да сме приятели! Не искам да ми се изпречваш на пътя!
Малерба, ние сме приятели!
- Добре го каза.
А имаш ли къща, в която да спиш?
Къща? Аз съм беден скитник, спя на открито.
Да пием всички! Хайде!
Браво, Малерба!
- Нани, твой ред е.
Дай на мен.
- Друже Нани,
трябва да си силен, щом ще се жениш.
Жената винаги ти се качва на главата! Хайде, войнико, вдигай! Давай!
Още хляб има да ядеш!
Разбра ли сега защо ти казах, че не искам да ми се изпречваш?
Аз съм вече мъж, Малерба.
Баща ми и майка ми ги отнесе маларията,
а къщата я взеха докторите.
Но искам да се трудя, да работя. Искам да печеля.
Искам къща, семейство и имот!
Нани Ласка е станал континентален!
Чухте ли Нани Ласка? Добре го каза. Той трябва да ви служи за пример.
Нехранимайковци такива! Работа има за който иска.
Но тежка. Тази вечер се набират хора, а утре започва работата.
Зад оградите на нотариуса ще се лее кървава пот.
Добрият юни пак дойде, не се оплаквам, хапвам си добре.
О, слънце, което изгряваш, Господ те изпраща да ни помагаш.
Нека житото ни скласи и натежи.
Да славим Исус, Мария и Свети Йоан!
Жетвари, слънцето изгрява!
Хора... слънцето изгря!
Слънцето изгря!
Всеки миг славим и благодарим Божественото свято тайнство!
О, Боже, на кръста...
Ти си нашият спасител!
О, сърце на Исус...
дай ми силата ти!
О, светец освободител...
освободи ни от тези песни!
О, свети патриарх, мисли за нас...
изпрати ни Божието провидение!
Майко на оковите...
освободи моите душа и тяло!
О, Майко, предизвести ни...
благослови този ден и тази нощ!
Жетвари, господарят дойде!
Свети Григорий и Свети Симоне, благословете господаря!
Свети Григорий и Свети Симоне, благословете господаря!
Работете, работете.
О, Свято Триединство...
слънцето изгрява и залязва!
Това е за този рогоносец барона.
- Това е за тази курва баронесата.
Това за дъщеричката им, която още е малка, но вече е курва!
За нас мъките ще свършат!
- Да славим Светото Тайнство!
Нани, момчето ми?
- Какво искаш, лельо Пина?
Нищо. Исках да видя колко си хубав.
Вдигнете си ръцете!
Ангелът за поздрав ни казва: Трепери Ад, да живее Мария!"
Да живее Мария!
Да живее Мария!
Само за ядене мислите! Яжте и благодарете на Бога и на господаря.
Марикия!
- Да се махаме!
Наздраве!
- Наздраве!
Какво искаш, бате Нани?
- Искаш ли вода? Пийни си.
Благодаря, бате Нани.
Не съм жадна.
Студена е.
- А на мен, бате Нани?
На мен ще ми дадеш ли вода?
- Разбира се, лельо Пина. Пийни си.
Знаеш ли, лельо Пина, дъщеря ти е много добро момиче.
Какво искаш, лельо Пина?
Пина, искаш ли да си пийнеш от моята студена вода? Пина!
Уморен съм до смърт.
- А аз съм мъртъв от умора.
Друго си е при военните.
- Нани?
Вземи. Този камък е за къщата ти.
Благодаря, лельо Пина. Взимам го от учтивост.
Спъна ли се, друже Нани?
- Малерба!
Заболя ли те?
- Спънах се в този камък.
Какво правите? Случило ли се е нещо?
- Нищо. Спънах се в този камък.
Нищо ти няма. Заведи коня в конюшнята.
Нани...
- Кой е?
Лельо Пина, ти ли си? Изкара ми акъла.
Такъв храбър войник, като теб... а да се плаши от мен.
Много неща ме плашат на този свят.
Какво искаш, лельо Пина?
Теб искам.
Теб.
Хубав си като слънце... и сладък като мед.
Искам те.
А аз искам дъщеря ти. Дъщерята на Вълчицата.
Нея никой няма да я вземе.
Да свалим шапки. Господ ни е направил да нямаме глас.
Да се нахраним и да се прекръстим.
В името на Отца и Сина, и Светия дух, амин!
Яжте!
Кой пее?
Пина... Вълчицата!
Пина, какво правиш там, горе, като котките?
По-близо до Луната ли искаше да бъдеш?
Да се чукаш с Луната! Слез долу! Ела да ядеш с нас!
Какво правите? Какво става?
Стрино Пина, слезте от там, не ми създавайте грижи?
А вие яжте! Яжте, безбожници такива!
Пина, сърце на сърцето ми, ще танцуваш ли с мен?
Нани!
- Нани мисли само за пари!
Нани!
- Не вижда и не чува,
мисли само за пари!
- Мен ли търсиш?
Искаш ли да танцуваме?
Знаеш какво искам.
- Ще танцуваш ли с мен?
Ще танцувам... сама!
- Много чувствителни станахме!
Нани!
Остави го! Танцувай с мен!
- Нани!
Нани!
Марикия, какво правиш тук?
Искаш ли да потанцуваме?
- Не ми се танцува.
Искаш майката и дъщерята да се хванат за косите ли?
Остави ме на мира!
- Марикия, танцувай с мен.
Да танцуваме...
- Пусни я, тя не е за теб!
Кой ти я пипа?
Чу ли я? Не трябва да я пипаш!
Пак ли се спъна, приятелю?
Малерба, пусни ножа!
- Стига толкова, животни такива!
Утре трябва да си печелите хляба.
Марикия, върви на реката за вода.
Малерба, прибери животните.
Хайде, отивайте да спите!
И мислете за Господ!
Кажи ми, радваш ли се, че съм тук?
Не ме пипай!
- Ръцете ми ли са мръсни?
Другите мият ли се за теб?
- И ръцете, и езикът ти са мръсни.
Мръсницо, Нани ли искаш да те докосва? Неговите ръце чисти ли са?
Махай се, или ще те убия!
Видя ли, че имам зъби, с които да те хапя?
Знам... знам, че имаш. Разкъсваш християните с очи.
Бог да ни е на помощ.
Марикия! Марикия!
Остави, аз ще налея вода.
Защо ме преследваш? Отивай да спиш, моля те.
Нещо лошо ли съм направил? Защо ми се сърдиш?
Щях да те видя, ако имаше майка като моята.
Майка ти си е майка, а ти си си ти.
Марикия, ти си добро момиче.
Хората са го казали: "От киселица – ябълка се ражда!"
Остави ме на мира! Дай водата.
- Аз ще я нося.
Искам да бъда сама. Разбра ли? Сама!
Лека нощ, Марикия. И си мисли за бате Нани!
Кой е?
- Разхлаждаш ли се, Нани?
Да можех и аз да се разхладя... Толкова е горещо.
Ела тук. Реката е голяма и в тъмнината не се вижда.
Защо ми се сърдиш?
- На никого не се сърдя.
Какво съм ти направила?
Пина... ти май не разбираш...
Намери си друг да те приспива. А сега мисля да излизам.
Не искам да ме виждаш както майка ме е родила.
Излизай, тъмно е, не се вижда.
Наистина ще изляза.
- Кой те гледа?
Проклет да е Господ, че те е направил такъв!
Защо? Какъв ме е направил?
Като нож, забит в сърцето.
Не разбирам от заобикалки, Пина. Какво искаш?
Казах ти вече – искам теб.
Ако трябва да бъда разумен, оставям майката и взимам дъщерята.
Браво! Прав си.
Аз съм Вълчицата, пет пари не струвам.
Вземи ме, а когато ти писне ме остави.
Казвам ти още веднъж – дай ми дъщеря си, тя е свежа плът.
Проклет да си!
Пина, аз трябва да мисля за себе си!
Аз съм бедняк, живея ден за ден, не мога да се захвана с теб!
Защо да не можеш? Не знаеш ли коя съм?
Знам... Именно защото знам, ако бъда с теб, ще полудея!
Защо?
- Върви си, Пина.
Върви, проклетнице.
Ти ми кажи, кой ще даде дъщеря си на мен,
ако преди това съм бил с жена като теб?
Разбра ли ме сега?
- Много добре.
Тогава... решавай.
Даваш ли ми дъщеря си? Да или не?
Прехвърляш ножа в ръцете на дъщеря ми?
Кой друг ще вземе дъщеря ти? Втори път няма да ти предлагам.
За щерката на Вълчицата не стига и най-голямата зестра.
Да не говорим за сухата ви земя.
Виждам, че разбираш Пина. Стига сме приказвали.
Ако искаш, ще се споразумеем, ако не – сбогом.
Знаеш къде да ме намериш.
Мамо? Мамо!
Хайде да си лягаме.
Но през октомври, Вълчицата отново срещна Нани,
когато правеха зехтин.
Стрино Пина... ето, че пак се срещаме!
Мислехме, че си станала монахиня. Съвсем се изгуби.
Къде е Нани Ласка?
"Къде е Нани Ласка?"
"Къде е Нани Ласка?"
Май стана монах-отшелник...
и даде обет за целомъдрие!
Нунцието, къде е Нани Ласка?
Прави зехтин. Работи на пресата.
Още ли искаш да се ожениш за дъщеря ми?
Сериозно ли говориш?
Искаш ли я или не?
Реши ли се най-накрая, Пина? Време беше!
И какво ще й дадеш за зестра? Има ли какво?
Всичко, което е оставил баща й.
А аз ще дам къщата, тя е моя, и малко земя.
А ти къде ще спиш?
Стига ми един ъгъл в кухнята.
Ще сложа слама... и готово.
Съгласен съм. Давам ти думата си.
В неделя знаеш ли какво ще направим?
Отиваме при нотариуса, за да уредим всичко.
После никой да не съжалява.
Никой да не съжалява.
Кардило, ела да ме смениш.
Лельо Пина, виж, аз...
нямам нищо. Ама знаеш ли, съвсем нищо.
Утре вече ще имаш.
В името на Отца и Сина, и Светия дух. Амин.
Нали искаше да имаш имот?
Аз имам добро име и добро здраве.
Добро име и добро здраве.
- Дъщеря ти и имота.
Чудесно...
Дъщеря ти какво казва?
- Тя е кръв от моята кръв.
Ако стане нещо, знам как да я убедя.
Поздравления! Това не е къща, а дворец.
Качвай се.
- Ще си обуя обувките от учтивост.
Къщата е от мъжа ми. Маларията го отнесе.
Остави ми къщата и още нещо.
- Какво ти е оставил?
Марикия, Нани дойде.
Добър ден, Марикия.
- Добър ден, бате Нани.
Целият съм мокър.
- Това...
Това ми остави. С него режа хляб.
Огледай добре дома ни и покъщнината.
Ела да седнеш.
Какво означава това?
Нани ще се жени за теб. А сега кажи колко се радваш.
Аз въобще не го познавам.
- Как вали днес...
Той дойде тук и очаква ти да се съгласиш.
Да чака колкото иска. Аз ще си остана сама.
Няма да се омъжвам.
- Не искаш ли?
Неблагодарница! И защо не искаш?
Монахиня ли ще ставаш?
- Не искам да се омъжвам.
Не бих го взела, дори целият свят да беше негов.
Млъквай, да не те чуе! Какво да правя с теб?
Къща без мъж не е никаква къща. Не можеш ли да разбереш?
Няма да я бъде. Разбираш ли? Няма да я бъде!
Всичко е чудесно. Всичко.
Какво значи това? Проклето животно! Говори!
Знаеш, че тази сватба не може да я бъде!
Аз се съгласих и ти също ще се съгласиш!
Аз съм ти майка и ще вземеш за мъж който аз ти кажа!
За косата ще те мъкна до църквата! Ако не го вземеш, ще те заколя!
Опитай с добро, лельо Пина. Опитай с добро.
Твоя е.
Не искам да става така. Не е хубаво.
Сега ли се сети? Вече е късно, Нани.
Не се безпокой, аз съм тази, на която й тежи.
Толкова съм нещастна.
Толкова нещастна!
Не ям, не спя, не живея!
През цялото време си ми в главата и сърцето! Нямам мира!
Не прави така!
- Като камък!
Като камък!
Ти си като излязла от Ада!
Вече преминах през всичките му кръгове!
Нека кажа какво ми е на сърцето!
Знаеш ли какво направих заради теб?
Какво направих... знаеш ли?
Даде ми имота и дъщеря си!
И благодарение на Бога сега си ми майка!
Даде ми нож в ръцете сама да си изтръгна сърцето!
Стига! Стига!
- Стига...
Пийни малко вино. Пийни.
Ти си самият Дявол! И двамата ще горим в Ада!
За теб и мен Адът е тук!
Аз вече за всичко съм си платила. За всичко!
Проклета да си!
Трябваше да ти дам дъщеря си, за да взема теб.
Една кана вино.
Друже Нани... днес те търсеше един човек.
Намери ли те или не?
Искаш да се напиеш ли, Нани?
Да.
Малерба, аз съм ти приятел.
Ще те помоля за една услуга.
За теб съм готов на всичко.
Ще се женя за Марикия.
Моите поздравления! Мислех, че...
Ще ми бъдеш ли свидетел?
Ще си помисля... Нека си помисля...
Искам твоята тъща да ме помоли!
На нея... не й отказвам!
Нани! Обиди ли се?
Нани! Обиди ли се?
Друже Нани!
Друже Нани!
Нани, обиди ли се?
Не. Аз те обичам, Малерба, но внимавай какво говориш.
Внимавай какво говориш!
Аз ще се оженя за Марикия.
Защо се смееш, Малерба?
Ще се оженя за Марикия.
И леля Пина ще ми бъде майка!
Не се смей!
Сега вече имаш всичко!
Нани!
Имаш всичко!
Мамо? Мамо?
- Какво?
Страх ме е.
Малкото ми момиченце...
Стреснах ли те, Пина?
Какво искаш, Малерба?
- Какво искам ли?
Просто снощи видях Нани.
И не знам... плещеше ги едни.
Беше пиян.
Ама кой ще се жени?
Теб ли ще вземе Нани?
Нани ще се жени за Марикия.
- Поздравления!
Изплюй горчилката, която си ми приготвил.
Стрино Пина, сладкото само ти ми го даваш.
Знаеш, нали? Знаеш го отдавна.
Затова ще бъда откровен.
- Какво искаш?
Тази история не ми харесва. Лоша работа.
Няма да си намерите свидетел.
Какво искаш?
- Какво искам ли?
Искам аз да бъда свидетел.
И аз много ти благодаря.
- Да, но това не стига.
Махни си ръцете от мен!
Нещата се промениха, време е да го разбереш.
Хубава си...
Колко си хубава.
Приличаш на младоженка, знаеш ли?
И аз ще те изям като топъл хляб.
Ще бъда свидетел. Господ да се смили над мен.
Булчинската рокля.
С тази рокля аз се омъжих.
Сега е за теб.
Сложете си пръстените.
Сега се целунете.
Станете.
Една целувчица на младоженката и ви оставяме на мира.
Бъдете щастливи!
- И аз ще я целуна.
Щастие, стрино Пина!
Няма ли да спре да духа този вятър?
Да седнем.
Никой не дойде.
Сигурно са се пукнали от завист.
Какво правиш?
Майката приготвя леглото за младоженците. Стар обичай.
Мамо, какво...
Това е светотатство.
Тихо. Не плачи. Трябва да си хубава за мъжа ти.
Ето вода за през нощта.
Марикия, отивай да си лягаш. Аз ще оправя.
Лека нощ. Аз ще спя тук.
- Лека нощ, мамо.
А ти? Няма ли да отидеш при дъщеря ми?
Марикия...
Марикия...
почувства ли болка?
Ти си моят мъж.
- Не искам да те боли повече.
Какво ти е?
- Ела тук.
Какво ти е?
Не ми е добре.
- Отивам за вода от реката.
Да.
Какво правиш?
- Каквото и ти. Искаш да умра ли?
Ти си луда! Ти си болна!
- Да, луда! Болна от любов!
Нани! Нани!
Любов моя, люби ме или ме убий!
Какво правиш?
- Нани!
Какво направи тази нощ? Какво направи?
- Проклета вълчица!
Ако не ми беше майка, щях да те пребия!
Дадох ти всичко, което имах!
- Ти си зла!
Ти си прокълната! И Дяволът е в сърцето ти!
Стрино Пина!
Стрино Пина!
Стрино Пина...
Тук земетресение ли е имало?
Искаше ми се да поздравя младоженците.
Виж.
Два портокала за тях.
Пина, хайде ние да ги изядем.
Искаш ли?
Не искаш...
Защо непрекъснато ме преследваш?
- Може би защото съм като теб.
В нас има нещо, което се върти наопаки.
Къде отиваш?
- Да занеса вино на Нани.
Не може да отидеш в това състояние. Аз ще му занеса виното.
Стой си вкъщи.
Друже Нани, майка ти е дошла да те види.
Донесох ти вино. Да се разхладиш малко в тази жега.
Върви си, Пина. Тук не е място за теб.
Стрино Пина, за нас нищо ли не носиш?
За нас няма ли вино?
Моето вино не е за вас. Не съм го донесла за вас.
Заради теб ще умра.
Стига толкова, стига.
Не издържам повече. Не мога сама да понеса този ад.
Всяка нощ ви чувам...
зад проклетата завеса.
Стига сълзи.
Марикия, къде е майка ти?
Не знам. Не си ли я виждал?
- Донесе ми вино. Марикия!
Виж как рита. Момче е.
Момче ли ще ми родиш? Момче!
Нани, трябва да ми кажеш нещо. Но ми кажи истината.
Обичаш ли ме?
- Разбира се, че те обичам.
Знаеш ли, и аз ще ти кажа нещо. Обичам те, въпреки че те взех насила.
А ти ме взе заради имота, знам.
Но сега вече ме обичаш. Чувствам го.
Тези неща ги правете в леглото, не под слънцето.
През нощта, във вашата стая.
Какво толкова? Мъж и жена сме, не е грях.
Нося ти вино.
Проклета жена! Не искам повече да идваш тук!
Ще те убия!
- Искаш да ме убиеш?
Убий ме! Убий ме!
Не идвай повече тук.
Но Вълчицата продължи да идва и Нани нищо не й каза.
Дори когато тя закъсняваше,
той отиваше да я чака на самия край на пустата пътека,
плувнал в пот.
Всичкият сапун на този свят
няма да измие мръсотията в дома им.
Добър ви ден.
Добър ден.
Когато се сетя за предника си,
забравям за Господ и всички светци.
За мен ли пеете?
Тази песен за мен ли е?
Красиво цвете, Вълчицата и Нани са любовници.
Какви ги говорите?
Какво казвате? Кажете!
Говорете! Искам да знам! Къде е Нани? Къде е мъжът ми?
Не разбираш ли, че твоята къща е прокълната?
Нани!
Марикия, какво става?
- Пуснете ме! Нани!
Не я пускайте да влиза! Дръжте я, не я пускайте!
Не! Пуснете ме!
- Марикия...
Какво направи?
Марикия!
- Пуснете ме!
Престъпница! Отивам в полицията!
Марикия!
- Нани!
Какво направихте?
Проклета вълчица! Виж какво ми причини!
Нани!
- Къде отиваш?
Остани тук.
Веднага ме пусни!
Защото го искам... целият за мен!
Този съпруг, който тя ми избра.
Добре, сега се успокой.
- Искам го!
Искам го!
- Аз какво да направя?
Какво ти е?
Зле ми е.
- Марикия!
Марикия! Марикия! Бързо! Започна да ражда!
Лошо й е! Тичайте!
Помогнете ми! Марикия!
Не... Марикия... Ако Марикия умре, ще те убия!
Само аз ли ще остана в Ада?
- Какво каза?
Какво каза?
- Само аз ли ще остана в Ада?
Проклета да си!
- Нани, не ме оставяй! Нани!
Ти си Дяволът!
Нани!
Нани!
Не! Не! Не!
Проклета жена!
Ако Марикия умре, ще те убия!
Ще те убия!
Нани...
Нани!
Нани!
Нани!
Той умира!
Излезте!
Помогнете!
Имайте милост!
Излезте!
Смилете се!
Той умира!
Нани умира!
Помогнете ми!
Нани!
Докторе, това момче...
Аз не мога да помогна. Извикайте свещеник.
Докторе!
Докторе...
- Оставете ме.
Нани! Нани!
- Остави го на мира!
Мястото ти не е тук!
Пина, трябва да се махнеш и от къщата, и от селото!
Няма да се махна! Пази се, иначе ще те убия!
Ти си луда!
- Нани!
Пусни ме да го видя! Не ме пипай!
Пина!
Няма да си тръгна!
За мен остана този ъгъл на кухнята,
след като му дадох къщата.
Това е моят дом! Моето село!
Моят имот! Всичко е мое!
И няма да се махна! Не искам да си тръгвам!
Не искам... не искам...
Благословете този дом.
- Мир на този дом.
Но ако тази жена не излезе,
аз няма да дам последно причастие на този нещастник.
Пина, излез от тук. Направи го заради Нани.
Това е нашето дете.
Момче е.
Сине мой...
Не искам да умра.
Нани Ласка оздравя.
И на Великден отиде да се изповяда,
и публично облиза шест педи
от църковното предверие, паднал на колене,
и му опростиха всички грехове.
Нани...
Хубавецо...
Изглеждаш добре.
Лошото премина.
Нани...
Утре искам да украся къщата за процесията.
С фенерите. Ще прогоня сълзите си със светлина.
А ти утре ще носиш хоругвата.
Сега сърцето ми е чисто. Вече всичко е простено.
Знам, че майка като мен,
трябва да се изгори жива, трябва да се хвърли на кучетата.
Такъв грях не се прощава.
Не се изкупва.
Дяволът ни е свързал заедно.
Ето така.
Ти не си Нани.
И двамата сме просто животни.
Ако се приближиш... ще се убия!
Съвсем си се побъркала.
Красиво... цвете...
сладка обич...
кажи ми как да те обичам...
като ти тайно си ми откраднал сърцето.
Нани...
искаш ли да танцуваш с мен?
Сега, когато тръгнах...
да търся любов...
намирам смъртта...
и ти не можеш... да ме спасиш.
Пина, ти си самият Дявол.
Пина, ти си прокълната жена.
Пина, ти не можеш да се изповядаш.
Ти си Дяволът.
Дяволът.
Самият Дявол.
Нани!
Колко е хубаво тук! Същински рай! Друже Нани!
Друже Нани!
- Кардило!
Добре сте се постарали!
- И Господ се постара за мен!
Донесох ти хоругвата. Отец Росарио иска ти да я носиш.
Остави я там, ще я взема.
- Оставям я и тръгвам.
Марикия, готово ли е детето? Хайде, ще закъснеем за процесията.
Мама ще те заведе на процесията.
- Кардило, идваме!
Носите ли дрехата за процесията?
- Разбира се. У Нели е. Нели!
Ела! Нели!
- Нани, най-накрая дойде.
Ето го трънения венец. Ето я и робата на Исус Христос.
Има ли истински тръни?
- Тръните са истински.
Не бива да се шегуваме с Христос.
- Хайде! Нани, къде е хоругвата?
Забравих я! Ще се върна да я взема.
- Подпряна е на стената!
Къде е?
Беше тук.
Пина, ти ли си?
Дойдох да ви честитя празника. От много време не съм ви виждала.
Колко е хубав двора.
Сложили сте най-хубавото за процесията,
без да мислите за парите. Браво...
Какво правиш тук?
Дойдох да ти честитя празника.
Кардило! Кардило, чуваш ли ме?
Виждал ли си Нани?
- Още ли не се е върнал?
А хоругвата?
- Нани!
Пина, моля те...
Трябва да си отидеш.
- Не мога да си отида.
Направи ми...
една... услуга.
Каква услуга?
Бях болна.
Имах температура. Цялата ме тресеше.
Моля те, Пина...
върви си.
Имам нужда от теб.
Колко си...
хубав.
Исках да видя как си.
Ти не ме потърси.
За мен няма място на този свят.
Няма изкупление за майка като мен.
Светците, там, горе, въобще не ме слушат.
Какво искаш?
Какво искам ли? Откъде да знам.
Филомена, помогнете ми!
Подръжте детето. Отивам да търся Нани.
Това искам...
Вкарай го тук...
с всичката си сила.
Аз не мога сама.
По дяволите... защо пак ме изкушаваш?
Ти си самият Дявол!
Магия ли си ми направила?
Любов моя...
нямаш кураж.
Можеш само да побъркваш другите.
А когато трябва да ги избавиш от мъките на Ада, нямаш кураж.
Направи го!
Не искам повече да живея. В твоя ад съвсем съм полудяла.
Проклета да си!
Вълчицата го видя как пристъпва блед и възбуден
с брадвата, огряна от слънцето.
И дори крачка не направи назад,
не сведе поглед, продължи да върви към него,
и да го поглъща с черните си очи.
превод РУЖА ДИМИТРОВА
субтитри НИКЧО