Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 28 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 28 [HEVC.1080p].srt)
Аз съм чирачка на милейди Фрирен.
Преминаваш.
Следващия.
Подобието ти като вятъра –
затваряш очи в здрача.
Но какво ли се върти в ума ти?
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Клепачите ти отворени,
очите ти светеха сякаш стъклени.
И ухание на слънчев ден... разнасяше се.
Докарай ясния ден и нек' цветя да цъфтят!
Цъфтѝ и обвини ясния ден!
Дори дъждът да спре,
ще сияеш още по-светло в слънчевия ден!
Укротявайки вълненията на сърцата си,
ще бягаме като вятъра на ясния ден!
Ще прескочиш и най-далечния облак,
колкото и отвъд да е!
Денкен Имперския маг. Чувала съм много за теб.
За мен е чест.
Самоиздигнал се военен магьосник, станал най-влиятелният в северните земи.
Нерядко срещана легенда.
Признавам, искаше ми се да те срещна, докато беше млад,
пълен със стремеж и амбиция.
Аз не се интересувам от прегоряла пепел.
Или поне така си мислех.
Сега мислите различно?
Когато ме видя, започна да мислиш как можеш да се биеш с мен, нали?
За един кратък миг. Веднага след това се отказах.
Преминаваш. Още има огън в теб.
На повечето дори не би им хрумнало да се бият с мен.
Следващия.
Преминаваш.
Без даже да сме си казали дума?
Има ли нужда?
РЇРІРЅРѕ РЅРµ.
Следващия.
Подиграваш ли се с мен?
- Какво имате предвид?
Това е изпитът за маг първи ранг.
Що за глупак даже не стъпва на мястото на изпита?
Както виждате,
истинското ми тяло също е тук. Не желая да бъда дисквалифициран.
От началото на изпита истинското ти тяло не е напускало родния ти град.
Чай ли пиеш там?
Изненадан съм.
Дори Юбел не е забелязала.
Имаш кураж. Преминаваш.
Следващия.
Капитанът на Северния магически отряд, Виъбел, нали?
От познатите ми втори рангове, ти си най-боеспособният.
Когато ме видя, веднага разбра, че не можеш да ме победиш.
Обаче страхът не повлия на преценката ти.
Глупак, който влиза в битки, които не може да спечели,
не би стигнал и до втори ранг.
Това е така.
Кажи ми, коя е любимата ти магия?
Магията е инструмент за убиване.
Нямам любими и нелюбими магии.
Преминаваш.
Следващия.
Какво ти мина през ума, когато ме видя?
Помислих си, че сте малка и очарователна.
Какво не е наред с тазгодишните участници?
Преминаваш.
Зензе.
Извини ме. Новите попълнения тази година наистина са блестящи.
Провалих се.
- Ще имаш и следващ път.
Стига си ме следвала.
РўСЂРё РіРѕРґРёРЅРё, Р°?
Милейди Фрирен, преминах.
Браво.
Фрирен.
Стигнах дотук благодарение на вас двете.
Най-сетне ще мога да посетя един конкретен гроб в родния ми град.
Разбирам.
Хей, Ферн.
Избра ли си най-сетне?
Може ли това...
- Дядо, това...
Така, така.
Не се срамувайте. Яжте.
На младини рядко имах възможност да ям сладко.
Благодаря ви.
Какво става тук?
РЇР¶, РјРѕРјРєРѕ.
Благодаря, дядо.
Кой е той?
Сър Денкен Имперския маг.
Имперския маг?
Значи е благородник?!
Моля да ми простите за липсата на обноски.
Не се безпокой. Дойдох в града като всеки друг маг.
Но да черпите непознат човек като мен...
Нямам за какво друго да ползвам парите си.
Не вярвам да е така.
Наистина. Нямате ли внуци?
Нямам нито деца, нито внуци.
Жена ми се спомина в средата на двадесетте ми години.
Винаги е била болнава.
Тя беше дъщеря на благородник
от Северното плато, който беше убит в политическа свада.
Тогава аз виждах нужда от богатство и влияние.
Не знаех друг начин да я спася.
Когато Зерие установи Асоциацията
и започна да предлага привилегията,
съпругата ми вече си беше отишла.
Не съм се чувствал толкова безсилен, колкото в онзи момент.
Каква шега на съдбата. Днес мога да заповядвам на цели нации.
Ферн.
За мен, магията винаги е била оръжие в политиката.
Би ли предала на Фрирен, че тя ми припомни колко хубаво нещо е магията?
Единствената причина да стана маг, беше,
защото се възхищавах на подвизите й с героите.
Бих искала лично да й го предадете.
Убедена съм, че ще се зарадва.
Права си. Така и ще сторя.
Ойсерст Магическия град не разочарова.
Купих много и добри гримоари.
Хей, бабче.
Така добре ли е?
Как можа да я игнорираш?
За момент се замислих.
За момент, значи?
Изненадан съм. Мислех си, че една спътничка на Химел би била...
Би била?
Ако питаш мен, ти ме изненадваш.
При първия тест се опита да убиеш групата на Ферн, нали?
Ферн се оплака от теб.
Приличал си на човек, който би изритал кученце от пътя.
Често ми го казват.
Само ги сплаших.
Макар че между тях имаше една, без която светът би бил по-добро място.
Аз съм готов на всичко, за да защитя родното си село.
Исках да стана първи ранг, за да придобия каквато магия искам.
С по-могъща магия мога да избивам повече демони.
Но дори в останалите ъгълчета на света
правя всичко по силите си, за да помагам.
Защо?
Родното ми село е на северния предел.
Там има купища истории за Химел Героя.
Завземането на Кулата на хилядата огледала.
Битките му с Бьозе Безсмъртния, Седемте мъдреци на разрухата,
и Дракона на адското кралство.
Като дете обичах тези приключенски истории.
Но старците в селото ми не разказваха за тях.
Вместо това, разказваха как убивал чудовища, нападащи селото,
как охранявал някой търговец, или пък как разнасял стоки.
Не бяха нещо впечатляващо. Съвсем скучни приказки.
Тогава мислех така.
Но по лицата на старците личеше радост, когато разказваха за тях.
След като Химел Героя умря
и останалите демони започнаха набези, разбрах.
Кулата на хилядата огледала, Бьозе, Дракона на адското кралство,
дори Краля на демоните – нямаха нищо общо със селото ми.
Тези хора едва смогваха да осигурят собственото си добруване.
Ако Химел Героя не беше дошъл в селото ми,
надали щеше да го има, дори да беше спасил света.
Разбирам. И каква е идеята ти?
Тези уж безсмислени приключения на Химел ме доведоха тук.
Само това имам да кажа.
Отнесох се.
Ще се връщам с тях.
Фрирен, цени срещите, които имаш.
Смъртта не е единствената раздяла в този живот.
Но май вече го знаеш.
Фрирен, не можеш ли да ни пренесеш един по един с магия?
Тогава аз ще остана сама на тази страна.
Химел, трябва час по-скоро да победим Краля на демоните.
Какъв е смисълът да помагаме на хората с незначителни задачи?
Прав си, че са незначителни.
Подобни постъпки няма да променят света.
Но не мога да отвърна поглед от хората тук пред мен.
Не се безпокой, Химел.
Светът наистина се промени.
Довечера ще ни наградят с привилегията,
и всеки има право да покани гости.
След като имаме възможността, да отидем заедно.
Милейди наистина не иска да идва.
Извинете, казаха ми, че можем да доведем гости.
Съжалявам, но милейди Зерие е издала забрана за милейди Фрирен.
През следващите хиляда години,
тя не бива да бъде допускана в нито един от клоновете на Асоциацията.
С какво го е заслужила?
Няма какво да се прави. Раздразних Зерие.
Тя наистина е като дете.
Не че имах желание да присъствам.
Ще те изчакам отвън.
Аз също ще изчакам отвън.
Хей.
Това е вечерната камбана.
Скоро би трябвало да приключат с награждаването.
Да.
- Маг първи ранг.
Най-високият ранг за магьосник, от които на света има по-малко от 50.
Ферн порасна наистина много.
В тази епоха Ферн навярно ще стане по-известен маг от мен.
Фрирен.
Радвам се за нея.
Аз също.
Милейди Фрирен.
Кой е той?
Член на Континенталната магическа асоциация.
Аз съм Лернен, маг първи ранг и чирак на милейди Зерие.
Желая да се извиня за отношението на Милейди.
Няма проблем. Открай време е такава.
Какво, Фрирен?
Виждаш трептенията в маната ми, нали?
Имаш абсурдна проницателност. Тази мирна епоха не е за теб.
Права сте. Аз съм старомоден маг, научен единствено на война.
Милейди Зерие обича да казва същото.
Ако бях се родил в ерата на борбата със силите на Краля на демоните,
щях да оставя името си в историята сред другите известни герои.
Разбирам. И какво желаеш от мен?
Единствената чирачка на Милейди, чието име се помни, е първата й,
Фламе Великия маг, за която само легенди са останали.
Щом времето ми дойде и смъртта ме вземе,
поредното доказателство за съществуването й ще изчезне.
Не желая да я оставя сама в бъдещето,
дори да остана проклет завинаги като убиеца на легендарния маг Фрирен.
Желая дуел, милейди Фрирен.
Няма да се бия с теб. Би било загуба на време.
Какво да ви правя?
Маговете, които знаят само как да се бият, са толкова недодялани понякога.
Няма нужда да оставяш името си в историята.
Зерие ще те запомни.
И едно последно нещо.
Това поле от цветя е било създадено с магия.
И какво от това?
Това бе любимата магия на учителката ми.
Нима не я нарече безполезна?
Наистина, Фламе беше провал.
Въпреки огромния й талант, не достигна моите висоти.
След нея обучих много чираци.
Повечето умряха, без някога да достигнат моето ниво.
Но не мога да схвана.
Всички тях избрах по някаква прищявка,
но мога да си спомня характера и любимата магия на всеки един.
Фрирен, незнайно защо, никога не съм съжалявала, затова че имах чираци.
Дори да не са оставили името си в историята.
Не може да бъде искрена с чувствата си дори със собствените си чираци.
Тя наистина е като дете.
Милейди Фрирен.
Получих привилегията си.
- Да тръгваме ли тогава?
Милейди, какво се е случило с рамото ви?
Ще е добре да отида да го изцерят в църквата.
Дали още е отворена?
Колко сме недодялани наистина.
И ти, и аз.
Щарк, какво ще правим днес?
Съжалявам, но днес не мога да играя.
Щарк, закуси ли тази сутрин?
- Вече ядох!
Щарк, запазила съм ти напитка.
- Благодаря!
Пътят на воина е дълъг и коварен.
Пази се.
Да.
Разделяме се с Ойсерст.
Хората ви обичат, където и да идете.
- Така ли?
Впрочем, Ферн, каква магия поиска вчера?
Не виждате ли?
Дрехите ти са чисти.
И имат лек аромат на цветя.
Да не би да е...
Магия за чисти и спретнати дрехи.
Прането вече е детска игра.
Зерие Живия гримоар не изневерява на името си.
Подобна легендарна магия идва от митологичната ера.
Чудесна работа, Ферн.
Наистина си моя чирачка.
Разбира се, милейди Фрирен.
Милейди Зерие не изглеждаше особено развълнувана.
Наред ли си?
Предположих. Така й се пада.
Ето ги!
Фрирен, благодарим за всичко.
Не преминахме този път, но ще опитаме отново след три години.
Разбирам. Радвам се за вас.
Беше много забавно.
- Пази се.
До следващата ни среща.
- Да, до следващата ни среща!
И със сър Зайн се сбогува доста бързо.
И с Крафт.
Химел, винаги се сбогуваш много бързо.
Странно ли е?
- Някак си не ти подхожда.
Беше отделна поръчка, но две седмици пътувахме заедно.
И пихме с него почти всяка вечер.
- Покварен жрец такъв.
Прав си. Обаче аз имам убеждението, че ако продължим да пътуваме,
отново ще се срещнем.
Разделите със сълзи не ни подхождат.
Понеже, когато отново се срещнем, би било неудобно, нали?
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Когато се срещнем отново, би било неудобно, нали?
Какво имате предвид?
ЕПИЗОД 28: КОГАТО ОТНОВО СЕ СРЕЩНЕМ, БИ БИЛО НЕУДОБНО, НАЛИ?
ПЪТУВАНЕТО КЪМ ЕНДЕ ПРОДЪЛЖАВА