Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 27 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите
Ти направи поредната крачка към проумяването на тайните му.
Няма на какво повече да те науча.
Казваш го всеки път.
Ферн?
Сърдита е?! Защо?!
Страх ме е...
Подобието ти като вятъра –
затваряш очи в здрача.
Но какво ли се върти в ума ти?
ФРРРЕН РћРўР’РЄР” РљР РђРЇ РќРђ ПЪТУВАНЕТО
Клепачите ти отворени,
очите ти светеха сякаш стъклени.
Рухание на слънчев ден... разнасяше се.
Докарай ясния ден и нек' цветя да цъфтят!
Цъфтѝ и обвини ясния ден!
Дори дъждът да спре,
ще сияеш още по-светло в слънчевия ден!
Укротявайки вълненията на сърцата си,
ще бягаме като вятъра на ясния ден!
Ще прескочиш и най-далечния облак,
колкото и отвъд да е!
ЕПРР—РћР” 27: ЕРАТА РќРђ ЧОВЕЦРРўР•
С Милейди се скарахме.
Пак ли? Напоследък сякаш доста се карате.
Третият тест не е ли последен?
Не е моментът да сте скарани.
- Този път се отнесе ужасно.
Жезълът ми се счупи в битката при Кралската гробница.
Казах на Милейди, че исках да го оправя.
Но тя каза, че е по-добре да се отърва от стария и да купя нов.
Рмаш предвид РѕРЅР·Рё жезъл, нали?
Тя каза, че няма как да се поправи, защото бил на парчета.
Сър Хайтер ми подари онзи жезъл.
Винаги е бил с мен.
Но става дума за Фрирен. Надали е имала лоши намерения.
Най-малкото аз никога не бих си и помислила да го изхвърля.
Три години до следващия изпит, а?
Дълго време е.
Давай, присмивай ми се както винаги.
Рскаш ли?
РќРµ.
Тогава, мила Лавине, искаш ли да ти погаля главичката?
Какво? Просиш ли си го?
Давай.
Явно не си в настроение.
Виж, Фрирен.
Какво има в тази торба?
Колко дълго ще се мотаете тук?
Скъсан съм. Няма защо да дружим заедно.
Върви си, пречиш на бизнеса ми.
Дошъл съм тук като клиент.
Тогава не се мотай, а избери нещо.
Рскаш ли?
- РќРµ.
Този път късметът беше срещу теб.
Беше нещастен случай.
Можеше да се случи на всекиго.
Загубата е загуба. Просто не бях достатъчно силен.
Обаче повече не го повдигай.
Може да не ми личи, но съм в ужасно настроение.
Рвъпреки това, отвори магазина.
Денкен, не знам дали го осъзнаваш,
но човек трябва да работи, за да си печели хляба,
без значение как се чувства.
Така ли?
Може би е за добре, че скъсаха мен.
Рзпитът Р·Р° РїСЉСЂРІРё ранг СЃРµ провежда веднъж РЅР° три РіРѕРґРёРЅРё.
Денкен, грохнал старец като теб може да го няма след още три години.
Рмаш право.
- Не се съгласявай с мен.
Рихтер, ти наистина си нахален хлапак.
Подиграваш се на авторитета над теб,
и без угризения тъпчеш слабите, за да постигнеш целите си.
Поведението ти не заслужава похвала.
Рпак не чувствам никаква омраза към теб,
навярно защото и аз някога бях нахален хлапак.
Този нахален хлапак днес е имперски маг.
Накъде биеш?
Не се обезкуражавай.
След три години ти ще бъдеш много по-силен, отколкото си днес.
Лауфен, да вървим.
Съжалявам. Дядо не го бива в общуването.
Каква ви е връзката на вас?
Пустият старец.
В крайна сметка, нищо не купи.
Днеска само лоши неща ли ме спохождат?
Разпитах из града и ми казаха,
че тук можеш да поправиш дори най-разбития жезъл.
Покажи ми го.
Каква е тази торба подпалки? Нима това е било жезъл?
Аз да не съм ти боклукчия?
Не е боклук.
Предполагам.
Настроението ми започваше да се оправя
и ти дойде и го развали напълно.
Рмам право РґР° избера какво РґР° работя.
По-скоро се откажи от този жезъл.
РЇСЃРЅРѕ.
Щом не можеш, остави.
Фрирен, наистина почваш да ми лазиш по нервите.
Кога казах, че не мога?
Можеш ли да го довършиш днес?
Рскам РґР° Рµ оправен навреме Р·Р° третия тест.
Невъзможна работа.
Фрирен.
- Какво?
Съжалявам, че го нарекох боклук.
Този жезъл е бил пазен добре.
Някой се е грижел наистина добре за него.
Ферн, нека си ходим вече.
Сякаш Милейди изобщо не ме разбира.
Аз също не те разбирам.
Моля те! Не си го изкарвай на мене!
Обаче важното е, че се опитва да те разбере.
Фрирен наистина се старае за това.
О, ти си малката на Фрирен.
Чирачката й, нали?
Бъркам ли?
Не, така е.
Както и да е, вторият тест приключи едва вчера,
но заради учителката ти и днес имах ужасен ден.
Щях да изкарам повече пари, ако си бяхте купили нов.
Грижи се за него.
Жезълът ми.
Фрирен трудно схваща човешките чувства.
Несъмнено това ще доведе до трудности и несъгласия.
Но това крие в себе си нещо хубаво.
Фрирен ще се грижи за тебе също толкова много.
Няма много учители, по-добри от нея.
Милейди, относно вчера...
Какво?
Не, няма значение.
РЇСЃРЅРѕ.
Третият тест е на път да започне.
Наясно ли си по каква причина дойдох чак дотук, Зензе?
Мълчиш, а?
Винаги пазиш мълчание, когато си натясно.
Дванадесет участници преминаха втория тест.
Това е изключение от нормалното. Прекалено много са.
Не възразявам срещу тест, който изисква съдействие между участниците,
защото точно това липсва на настоящите първи рангове.
Простете ни.
Обаче измежду участниците има една, която е твърде силна.
Рмате предвид милейди Фрирен.
Заради нея мнозина минаха, които нямат нужната сила.
Един нормален трети тест би довел до смъртта на всички.
Зензе, далеч от теб да искаш това,
а дори аз не желая да виждам толкова безсмислена загуба на живот.
Милейди Зерие.
- Няма нужда да се извиняваш.
Фрирен е виновна за това.
Рзключението РёР·РёСЃРєРІР° изключение.
Аз ще бъда квестор на третия тест.
Той ще бъде безобиден подбор.
Предишните години ти провеждаше теста.
Нямаш възражения, нали, Лернен?
Капризите ви не са ми чужди, милейди Зерие.
Нито пък бих посмял да изпитвам милейди Фрирен.
От пръв поглед можех да видя, че тя потиска маната си.
Маната й е огромна, равна с вашата.
Фалш, забеляза ли го?
Не, нямам представа за какво говори.
Лично наблюдавах маната й в тестовата зала.
Нямах впечатлението, че я потиска.
Не наблюдавах нито едно от типичните трептения.
Никое живо същество с мана не може да прикрие тези трептения.
Рдори да е възможно, овладяването му би отнело изключително много време.
Далеч не е практично умение.
Фрирен посвети целия си живот, за да овладее това непрактично умение,
с цел да заблуждава демоните.
Демоните са далеч по-чувствителни към мана, отколкото ние, човекоподобните.
Без да има талант, на човек са му нужни 100 или 200 години, за да ги заблуди.
Действително е загуба на време.
Човек би станал далеч по-силен, ако посвети времето си на друго.
Рзвънредно неефикасно Рµ.
Обаче тази неефикасност поражда слабост в другия.
В една битка между опитни магове,
подценяването на маната на противника може да доведе директно до смърт.
Всъщност Фрирен е сравнително неопитна за възрастта си,
но е убила много демони.
Контролът над маната й е толкова изящен.
Доколкото аз знам, единствено Кралят на демоните можеше да го прозре.
До този момент, Лернен.
Беше съвпадение. Просто се случи да видя малко трептение.
Няма повече.
Както винаги скромен и сдържан.
Мина повече от половин век, откакто стана първия първи ранг.
Роще си същото плахо момче.
Това е единственото ми разочарование.
Въпреки че стигна толкова високо, не ти остава много дълго.
Надали ще имаш шанса да се биеш с Фрирен,
макар и да е битка, която би могъл да спечелиш.
Наистина не бива да вземам човешки чираци.
Рстинско разочарование.
В крайна сметка, онова момче не видя трептенията и в моята мана.
Третият тест ще бъде интервю със Зерие Великия маг.
Значи така ще бъде. Зерие възнамерява да скъса и двете ни.
Познавате ли я?
- От много отдавна.
Навярно настоява да избере кой ще премине според интуицията си.
Обаче интуицията на Зерие винаги е правилна.
Още не съм станала магьосницата, която Зерие желае да бъда.
Рзвинете...
Скъсана си. Върви.
Може ли да попитам защо?
Маната ми те ужасява. Ти знаеш границите на способностите си.
Не можеш да си се представиш като маг първи ранг, нали?
В света на магията, не можеш
да материализираш онова, което не можеш да си представиш.
Това е най-основният принцип. Върви си.
Скъсан. Скъсана. Скъсан. Скъсана.
Фрирен, ти също не можеш да си се представиш като първи ранг,
но поради различна причина от останалите участници.
Ти не вярваш, че ще те пусна.
Не е ли така?
Ще ти дам един-единствен шанс. Кажи ми любимата си магия.
Магия за сътворяване на поле от цветя.
Магията, на която Фламе те научи, а?
Колко безполезно.
Скъсана си.
Хубаво.
Дори когато те обиждам ли няма да отвърнеш?
Нямам представа как магьосница като теб уби Краля на демоните.
Не го сторих само със собствени сили.
Химел, Айзен, Хайтер и аз.
Без който и един от нас, нямаше да спечелим.
Значи си била благословена със силни другари.
Рзкарала СЃРё късмет.
Така Рµ. Рмах късмет.
Химел, защо покани мен?
Защото си търсех силна магьосница.
РРјР° немалко силни магове РІ имперската столица.
Нямаше нужда да съм аз.
Аз исках теб.
Защо?
Фрирен, може да не си спомняш, но веднъж много отдавна те срещнах.
Нямам никакъв спомен.
Така си и мислех.
Когато бях дете, се загубих в гората, докато събирах билки.
Докато се лутах дълго в тъмната нощ,
за първи път през живота си изпитах самота.
Мислех си, че няма да мога да се върна в селото.
Но тогава една елфка ми посочи пътя.
Не направи друго, освен да го посочи. Даже не обели дума да ме успокои.
За едно дете поведението й би било твърде студено.
Но тя може би усети тревогата ми, или пък просто така й се понрави...
Ти ми показа магия, която създаде поле от цветя.
Рбеше твърде красиво.
За първи път през живота си, си казах, че магията е красива.
Сигурно е само съвпадение,
но тази безполезна магия, на която учителката ми ме научи,
тя ме събра с другарите ми.
Рсъщо, Зерие, знам за намерението ти да скъсаш и Ферн,
но се съмнявам, че ще можеш.
Тя ще надмине очакванията ти.
Ерата на човеците настъпи.
Тя ли ще надмине очакванията ми?
При вида на маната ми тя замръзна на място.
С нищо не се различава от останалите участници.
Чакай. Какво виждаш?
Трепти.
Ферн ли ти беше името?
Стани ми чирачка.
Какво? Не искам.
Ще се отнасям добре с теб.
Мога да те отведа до дори по-големи висоти.
Дори на места, на които никой маг не е стъпвал досега.
От отговора ми зависи ли дали ще премина, или не?
Може би.
Разбирам.
Милейди Зерие.
Ферн.
Зерие ще има да ти каже много неща,
но ти не си длъжна да се съгласяваш на исканията й.
Също както Зерие ще ме скъса, каквото и да кажа,
тя ще те пусне, каквото и да кажеш.
Защото интуицията на Зерие винаги е правилна.
Аз съм чирачка на милейди Фрирен.
Фрирен ли те научи на това?
Не съм толкова неразумна да пренебрегна обещаващ маг.
Преминаваш.
Следващия.
Раз съм добре. (Ще бъда добре.)
Да, чувам те. (Грижа ме е за теб.)
Вятърът закача се с вече порасналата ми коса.
Във всяко нещо има смисъл,
дори дните, спрели в миналото.
Ркато те настигнах, най-сетне разбирам.
Виж, че нещата, които нямаше
да видя без тези очи.
Защо ли? Започват да преливат.
Няма да поискам да те видя, но поне...
Нека едва за днес миналото да припомня.
Затова - срещнем ли се отново,
без повече колебание ще избера настоящето.
По всяко време и навсякъде. (Където и да си.)
По всяко време и навсякъде. (Усмихвай се за мене.)
Дори да затвориш очи, винаги ще бъда до теб.
Дори да няма нищо сигурно,
винаги ще пазя мислите ти в сърцето си.
Дори сълзи да текат, слънцето ще изгрее отново.
Шепна песничката ни, за да се върнеш у дома.
До следващата ни среща.