Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 23 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 23 [HEVC.1080p].srt)
ПРЕД ОСТАНКИТЕ НА КРАЛСКАТА ГРОБНИЦА, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ
Към 18-те от вас, които преминахте първия тест,
желая първо да ви поздравя.
До мен достигнаха разни слухове относно тестовете ми, предвид минали резултати.
Убедена съм, че сред вас има такива, които са чули слуховете,
но не е нужно да се подготвяте за най-лошото.
Тестът е много прост.
Всеки, желаещ да стане маг първи ранг, би трябвало да премине с лекота.
Нека ви дам условията.
Подобието ти като вятъра –
затваряш очи в здрача.
Но какво ли се върти в ума ти?
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Клепачите ти отворени,
очите ти светеха сякаш стъклени.
И ухание на слънчев ден... разнасяше се.
Докарай ясния ден и нек' цветя да цъфтят!
Цъфтѝ и обвини ясния ден!
Дори дъждът да спре,
ще сияеш още по-светло в слънчевия ден!
Укротявайки вълненията на сърцата си,
ще бягаме като вятъра на ясния ден!
Ще прескочиш и най-далечния облак,
колкото и отвъд да е!
ЕПИЗОД 23: ПРЕВЗЕМАНЕ НА ТЪМНИЦА
За втория тест ще щурмувате тъмница.
По-конкретно – Останките на кралската гробница.
Единственото условие за преминаване
е да достигнете най-дълбокото ниво на гробницата.
Аз съм пацифист. Не понасям враждите.
Затова ще пусна всички, които стигнат.
Почакай.
Тази тъмница не е напълно изследвана и много приключенци не са се връщали.
Нима възнамеряваш да скъсаш всички участници?
За какво говориш?
Вие се стремите да достигнете върха на магьосничеството.
Маговете първи ранг превръщат невъзможното във възможно.
Трябва да вървите напред, без значение дали пътят пред вас е утъпкан, или не.
И как ще докажем, че сме достигнали дъното?
Като се върнем с някакво съкровище?
Няма нужда да го доказвате.
Аз ще сляза до дъното заедно с вас.
Естествено, няма да помагам на участниците.
Всеки от вас ще получи една от тези бутилки.
В нея има евакуационен голем, разработен от мага първи ранг Лернен.
Щом бутилката бъде счупена,
големът ще излезе от нея и ще ви изведе от тъмницата.
Те са още прототипи, но са безопасни.
Използвате ли бутилката, ще бъдете скъсани,
но ви насърчавам да я използвате, ако рани или друго ви пречи да продължите.
Не искам да допусна магове с обещаващо бъдеще да загинат тук.
Бутилките ще се счупят сами утре по изгрев слънце.
Времето ви изтича тогава.
И така, откривам теста.
Има много входове.
Тази тъмница изглежда от времето на Обединената династия.
Тъмниците от това време имат много входове,
но всички водят до най-дълбокото ниво.
Проучването на входовете ще ни помогне
да разберем вътрешната структура на тъмницата.
Трябва да се разделим и...
Защо си мислиш, че ще ти съдействаме?
Този път няма причина за вражда между нас.
Най-добре е всички да си съдействаме.
Аз не съм съгласен.
За разлика от първия тест,
няма нужда да гарантираме оцеляването на групата си.
Не сме задължени да си помагаме,
и има шанс някой да ни пожертва, за да си спаси кожата.
Ти по-конкретно изглеждаш добре осведомен за тъмниците.
Аз ще отида сам.
Е, още носим бреме от първия тест.
Най-малкото не мога да работя с хора, които не познавам добре.
Да вървим.
Хей, изчакай малко.
Глупци. Защо не осъзнават, че това е във взаимен интерес?
Да вървим, Ферн.
Сигурна ли сте, милейди?
Повече нямаме шанс да си съдействаме.
Така.
Ще придружа вашата група.
Имате вид на хора, които най-безопасно биха стигнали дъното.
Само да не ни пречиш.
Нито ще ви възпрепятствам, нито ще ви помагам.
Това е най-безопасният маршрут.
Трябва да продължаваме, внимателно картографирайки тъмницата.
Онази плочка е капан, затова внимавай.
Както винаги сте добре запозната с тъмниците.
Макар че преди не бях.
Просто Химел обичаше тъмниците.
Обикаляхме всякакви тъмници, за да ловим чудовища.
Какво имате предвид, че е обичал тъмниците?
Именно това.
Той казваше, че го вълнували.
Няма логика, нали?
Тези стълби водят до следващото ниво.
Ясно. Значи избрахме грешната посока.
Да се върнем на последния разклон.
Добре.
Защо? Целта ни е чудовището на дъното на тъмницата.
Кога ще се научиш, Айзен?
Когато си в тъмница, трябва да изследваш цялото ниво, преди да продължиш напред.
Това е елементарно правило за приключенеца.
Никога не съм го чувал.
Може би ви се струвам глупав.
Но не е ли прекрасно да можеш да се забавляваш, помагайки на хората?
Няма винаги да бъде така.
Тъмниците по пътя ни ще стават все по-опасни.
Точно така.
Ще им се наслаждавам до последно.
Ще приключенствам, обирам тъмници,
убивам чудовища, намирам съкровища,
и без да се усетя, ще съм спасил света.
За такова приключение копнея.
Освен това...
Може по пътя да сме изпуснали някой рядък гримоар.
Защо се бавиш? Да се връщаме час по-скоро.
Добре?
Наистина няма смисъл, а?
Канне, да вървим.
В крайна сметка, останахме ние петимата.
Можехме всички заедно да щурмуваме тъмницата,
ако си съдействахме и бяхме разпределили роли.
Имахме достатъчно опитни магове за тази задача.
Денкен, не всички са прагматични като теб.
Нима не бяха това твоите думи?
Сигурно не им е харесвало.
Задоволи се с тази мисъл – само най-умните останаха.
Най-малкото, сред нас
няма идиоти, които ще се вържат на прости капани като мимики.
Какво повече да искаш, Денкен?
Не вярвам такива глупаци изобщо да вземат теста.
Да вървим.
Тази мана...
Може да е гримоар.
Милейди, сама видяхте резултатите от магията Михайт.
РўРѕРІР° Рµ РјРёРјРёРє.
Ферн, тази магия е едва 99% точна.
И какво от това?
Великите магове, които виждат 1-ия процент, са тези,
които оставят имената си в историята.
Както си и мислех.
Вътре има ценен гримоар.
Това ми подсказва нюхът ми на маг.
Нищо не виждам! Страх ме е!
Нищо не виждам! Страх ме е!
Нищо не виждам и ме е страх!
Може би избрах грешната компания.
Не стъпвайте на плочката в средата,
иначе таванът ще се спусне и ще ви смаже.
Това петно не прилича ли на човек...
Брутално е. Дори кости не оставя.
Гаргойли!
Денкен, една попадна в капан.
- Знам.
Тя е отвъд стената.
Отстъпете.
От това се опасявах. Нямаме друг избор.
Счупи бутилката!
Еха.
Вече изгубихме един.
Момент невнимание може да ви струва живота.
Това са Останките на кралската гробница, а?
Ферн, може ли да предложа нещо?
Спри да ме дърпаш. Ще ми откъснеш краката.
Добре.
За да спасиш човек от мимик, трябва да буташ навътре.
Мимикът ще се задави и ще отпусне челюстите си.
Да не е като куче?
Спасена съм.
Какво да ви правя?
Как се измъквате от капана, когато сте сама?
Взривявам ги отвътре с нападателна магия.
Но не обичам да го правя, защото косата ми се накъдря.
Прибрах се. Някак си имам масури.
Затова ли понякога се прибирахте с различна прическа?
Защо?
Нека се отърсим и да продължим напред.
Гаргойли.
Ще ги разбием, преди да се задействат.
Доста медали намерихме по пътя.
Знам, че един любител ги събира.
Това сигурно е главният маршрут. Да се върнем назад.
Защо?
Пътуването ни минава гладко.
Наистина е малко странно за неизследвана тъмница.
Съдейки по конструкцията й, би трябвало да наближаваме дъното.
Така или иначе, стой нащрек.
Нека си починем в следващата погребална зала, която намерим.
Събрахме доста хубави неща.
Аз не виждам друго, освен боклуци.
Не разбирам.
Нито пък аз.
Защо се радва на такива неща?
Търка го с бузата си.
Не разбирам теб, Ферн.
Никога не съм виждала толкова млад маг с твоите умения.
Навярно си учела много усърдно.
Но не усещам никаква страст или устременост в теб.
Странна си ми.
Аз станах магьосница, за да отплатя дълга си към един човек.
Преди това беше целта на живота ми.
Посветих всичките си усилия,
без да мисля за бъдещето, след като го постигна.
Навярно тогава съм изразходвала всичката си страст и устременост.
Тогава защо продължаваш да преследваш магията?
Струва ли ви се, че милейди Фрирен се забавлява?
Да.
Първия път, когато стъпих в тъмница,
милейди, широко усмихната, събираше магически дрънкулки.
Накара и мен да се усмихна.
Навярно продължавам да изследвам магията,
понеже обичам да я виждам такава.
Време е да продължаваме.
Все пак бях права да ви последвам.
Убедена съм, че вие можете да се насладите
дори на тази коварна тъмница.
Въздухът тук е различен.
Може би сме близо до края.
Виъбел.
Какво? Не можеш повече да ходиш...
- Обездвижена съм.
Има трима магове, които прикриват маната си.
Попаднахме в засада.
Шарф, блокирай видимостта им.
Магията върху Ере е Сорганийл.
Знам.
Нищо чудно, че Кралската гробница е останала неизследвана.
Не очаквах да срещна тези неща тук.
Шарф, ти си срещу мен.
Ере, ти си срещу Шарф.
И аз ще поема Ере.
Да се погрижим.
Това е копие, направено с магия.
Навярно е дело на демони или чудовища.
Но никога преди не бях виждал толкова перфектно копие на човек.
Маната и способностите му бяха неразличими от твоите, Лауфен.
Такова беше и поведението му.
Дори е възможно спомените ни да са били използвани.
Не харесвам това.
Най-малкото е лесно разпознаваемо като имитация.
Поне няма опасност да се нападаме един-друг.
Ако човекът, който ги е направил, може да ги управлява едновременно,
навярно е ужасяващо могъщ.
При всички случаи, правилно сторихме, като обединихме сили.
Това отваря повече възможности да се справим с тях.
Денкен, можем ли да се справим и с онова?
Ще кажа само, че ако това не беше тест,
отдавна щях да съм си счупил бутилката.
И аз съм добре. (Ще бъда добре.)
Да, чувам те. (Грижа ме е за теб.)
Вятърът закача се с вече порасналата ми коса.
Във всяко нещо има смисъл,
дори дните, спрели в миналото.
И като те настигнах, най-сетне разбирам.
Виж, че нещата, които нямаше
да видя без тези очи.
Защо ли? Започват да преливат.
Няма да поискам да те видя, но поне...
Нека едва за днес миналото да припомня.
Затова - срещнем ли се отново,
без повече колебание ще избера настоящето.
По всяко време и навсякъде. (Където и да си.)
По всяко време и навсякъде. (Усмихвай се за мене.)
Дори да затвориш очи, винаги ще бъда до теб.
Дори да няма нищо сигурно,
винаги ще пазя мислите ти в сърцето си.
Дори сълзи да текат, слънцето ще изгрее отново.
Шепна песничката ни, за да се върнеш у дома.
Сега, какъв е планът?
- Време е...
Ако сме равнопоставени...
- ...победата идва до късмет.
Може ли да ме гледаш в очите?
- Значи не е невъзможно.
Те са съвършени копия.