Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 22 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 22 [HEVC.1080p].srt)
Първият тест приключи.
{\an8}Преминават шест групи - общо осемнадесет души.
{\an8}Вторият тест ще се проведе след три дни.
{\an8}По-късно ще бъдете известени за детайлите.
Това е всичко. Разпуснати сте.
Подобието ти като вятъра –
затваряш очи в здрача.
Но какво ли се върти в ума ти?
ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Клепачите ти отворени,
очите ти светеха сякаш стъклени.
И ухание на слънчев ден... разнасяше се.
Докарай ясния ден и нек' цветя да цъфтят!
Цъфтѝ и обвини ясния ден!
Дори дъждът да спре,
ще сияеш още по-светло в слънчевия ден!
Укротявайки вълненията на сърцата си,
ще бягаме като вятъра на ясния ден!
Ще прескочиш и най-далечния облак,
колкото и отвъд да е!
ЕПИЗОД 22: БЪДЕЩИ СЪПЕРНИЦИ
Вече е вечер?
Не е толкова зле да мързелуваш.
Какво става?
Идвам.
Ферн? Мислех, че още си на изпита за маг.
Първият тест приключи. Върнахме се снощи.
Сър Щарк, наясно сте, че вече е вечер, нали?
Какво?
Спяхте досега, нали?
До късно ли стояхте?
Да.
- Какво друго?
Късно снощи пих сок.
Съжалявам! Наистина!
РћС…, СЏРґРѕСЃР° СЏ.
Милейди, вие също станахте едва току-що.
Сама се набутах.
Явно ще прекараме остатъка от деня в опити да разведрим Ферн.
Какъв е планът?
- Може да хапнем нещо вкусно.
Нещо вкусно?
- Малко е скъпо,
но намерих хубаво местенце, когато преди бях тук с Химел и групата.
Не беше ли това преди 80 години? Смяташ ли, че още е там?
Небеса!
Фенерът отново светна.
Казах ти, че ще бъде лесно.
Благодаря за всичко, Рихтер.
- Разбира се.
Това ми напомня. Ако не възразяваш.
Довиждане.
Ей, бабо, вече не съм дете.
РђР· СЃСЉРј Р·СЂСЏР» РјСЉР¶.
За жена на моята възраст, ти още си дете.
Знам, че ги харесваш.
Съжалявам, магазинът е затворен.
Един луд старец ме въвлече в побой.
Имам нужда от почивка.
Съжалявам да го чуя, Рихтер.
Защо тогава не излезем да похапнем?
Търсим един ресторант наоколо,
но Лауфен и аз не сме местни.
А ти, Лауфен, защо изобщо се мотаеш с Денкен?
И какво е това, което ядеш?
Дядкото ми купи сладки. Няма да ти дам.
Вече и внучка ли му стана?
Вървете си. Повече не сме група.
Не знаеш как да се оправяш в света, а?
Ако възнамеряваш да живееш като маг,
ще ти бъде полезно да спечелиш благоволението ми.
Има много ресторанти. Просто си избери някой.
Жена ми и аз...
Преди да си отиде, посетихме един конкретен ресторант.
До ден-днешен не съм забравил вкуса му.
Ти черпиш, обаче.
- Но разбира се.
Нали ти казах? С мен ще ти бъде добре.
Очилатко.
- Юбел.
Най-сетне да се запознаем.
Не използваш клонинги, когато си в града?
Ако искаш да си приказваш с мен, става ли поне да е в движение?
Разбира се, но ако опиташ да избягаш, може да те убия.
Може ли да те попитам нещо?
За теб убиването не е нищо, нали?
Защо не уби Виъбел?
Имаше шанса, нали?
Значи ме гледаше?
Нищо не ти убягва.
Трудно е да дам причина.
Изненадана съм. Ръцете ти вече са целите в кръв,
но пак искаш да запазиш човечността си.
Точно така. Използвам това време, за да се подготвя да убия.
Може би, защото му съчувствах?
Нещо ме накара да отложа окончателния удар.
Не мога да помръдна. Какво е това?
Сорганийл.
Магия, която обездвижва, когото виждам.
Естеството и животът на човека са тясно свързани с магията, която използва.
Аз винаги съм била такава.
Ако съчувствам на даден човек, мога да използвам магиите му,
но без да му съчувствам, не мога.
Очилатко, твоите клонинги са такива съвършени копия на теб,
че могат да правят всичко, което и ти.
Какви мисли се въртят в тази твоя главица и какъв живот си имал?
Разкажи ми.
РЇСЃРЅРѕ.
Ти си от типа, които с усет употребяват магия.
Такива магьосници правят магии, без да разбират принципите зад тях.
Не харесвам прости хора като теб.
Това не отговаря на въпроса ми.
Казвам, че няма да ти кажа, защото не те харесвам.
Не ме е грижа дали ще ме убиеш,
но сториш ли го, няма да имаш друг шанс да ме опознаеш.
Ще се въздържа. Мисля, че те опознах малко по-добре.
Така ли?
- Даже искам да те опозная повече.
Накъде си се запътил?
Няма да ти кажа. И не ме следвай.
Това е мястото.
Имаш добро око, Денкен.
Това е най-добрият ресторант в града. Посещавам го често.
Аз и жена ми посетихме това място преди 50 години.
И е досущ същото както тогава.
Чудно нещо.
Наистина ли?
Наистина ли може да си поръчам колкото десерти искам?
Разбира се.
- Денкен, това там е Фрирен.
Какво да си поръчам?
- Аз препоръчвам...
Днес не е рожденият ми ден. Бива ли да си угаждам така?
Остави ги. Явно, че си прекарват добре.
Нека да се насладят на вечерята си.
Все пак и ние дойдохме със същата цел.
Добре. Ще се натъпча.
- Това не е ли много храна?
Милейди, понякога ядете много, а?
Благодаря, че ми върнахте наследствения нож,
който злите демони откраднаха.
Аз, най-великият готвач на века – Лекер –
за да ви благодаря, ще ви нагостя според всичките ми възможности.
Какво изобилие от ястия, а?
Храната тук е много вкусна. Трябва максимално да й се насладим.
Но не е нужно да ядеш толкова много наведнъж.
Винаги има следващ път.
- Преди и аз мислех така,
но много вкусове изчезнаха във времето.
Не се безпокойте, милейди Фрирен.
Вкусовете на този ресторант ще оцелеят през идните поколения.
Дори след сто или двеста години.
Ясно. Интересно нещо е. Всички готвачи го казват.
След това опитват да оставят следа, като променят вкуса на минали ястия.
Ако това стане, можем просто да потърсим дори по-сладки вкусове.
Моля да ме извините, сър Химел, но няма по-вкусни гозби от моите.
Тогава се увери, че ще оцелеят през идващите години.
Само това ще поискам в отплата.
Ако това е желанието ви, аз ще сторя, каквото никой готвач преди мен не е.
Фрирен, това е супер добро!
Хубаво ли е да се радваме на такъв разкош?
Ба, след всичко, което каза, вкусът не е същият.
Но вече няма нужда да търся по-сладки вкусове.
Дори по-добро от тогава е!
Наистина е вкусно!
Имате храна по бузата, сър Щарк.
Трябва да ядеш и зеленчуците.
- Вече и дядо си й станал.
Хм, не очаквах да ядеш толкова малко.
Какъв е проблемът?
Много вкусно беше, милейди.
Радвам се, че настроението й се оправи.
Впрочем, как сме с парите?
- Използвах спестяванията ми.
Това е състоянието на нищото.
Ти достигна естеството на бойните изкуства.
Няма на какво повече да те науча.
Кой беше онзи дядо?
- Не знам.
Идва да ми говори, докато тренирам.
Какви особняци привличаш?
Както и да е. Имаш ли един момент?
Бих искала да ми помогнеш за нещо.
Какво?
Супер много е ядосана.
Положението е дори по-зле от вчера.
Знам.
- Какво си сторила?
Беше мой ред да ходя до пазара, но се успах.
Но това го правиш постоянно. Защо ти се ядоса точно днес?
Ферн търпи, докато чашата й не прелее.
И какво става, щом прелее?
РЎРїРёСЂР° РґР° РјРё РіРѕРІРѕСЂРё.
Вие деца ли сте?
Моля те, Щарк. Трябва да я умилостивиш.
РўСЏ РЅРµ РёСЃРєР° РґР° РјРё РіРѕРІРѕСЂРё!
Какво? Никакъв шанс. Страх ме е какво ще ми се случи.
Прав си. Съжалявам, че те моля за невъзможното.
Г-це Ферн, тя съжалява за случилото се.
Искам да ям нещо.
- Какво?
Искам да ям сладки.
Понякога не мога да я търпя.
Тогава да отидем да купим!
Дали имам останали спестявания?
Този не е ли...
Виъбел от Северния магически корпус?
Ти не си ли воин?
Какво искате от мен?
Какво мислиш?
Какво?
Не става.
Какви ги върши?
Съжалявам за забавянето, Канне.
Изглеждаш дори по-сладко от обикновено, Лавине.
Братята ми се върнаха от имперската столица.
Всеки път ми купуват неща, които не ми трябват.
Аз не съм им кукличка да ме обличат.
И майка ми се отнесе с тях. Хич не опита да ги спре.
Май си дори по-разглезена от мен.
Щом така мислиш, нека си сменим местата.
Ужасно е да ме сравняват с надарените ми братя.
Хайде, да вървим. Този тоалет ме задушава.
Тогава нека ви съпроводя, малка милейди Лавине.
Ох-ох, ще ги откъснеш!
Г-це Ферн, какво бихте искали?
Нямам предпочитания. Вие може да изберете, сър Щарк.
Казва това само когато иска нещо конкретно.
Какво ще правим?
- Не питай мен.
Това не е ли Фрирен?
- Да.
Радвам се, че те срещнахме.
Планирахме да те посетим, където си отседнала.
Кои са те?
Бяхме в една група за първия тест.
Фрирен беше супер добра с нас.
Даже беше като учителка!
Защото вие не спряхте да се карате.
- Лавине е виновна.
Не ми е удобно да съм заобиколен от момичета.
Ей, ти! Ти си воин, нали?
Какво? Моля ви... Спрете. Какво става?
Ти си перфектен за работата.
- Какво се случва?!
Континенталната магическа асоциация
ме нае да елиминирам един фресер, който опустошава реколтата.
Търся си авангард.
Срещнахме се на теста, нали?
Този приятел ли ти е? Може ли да го заема?
Заповядайте.
- Как можа?!
Добре ли е, че отвлякоха приятели ви?
Няма проблем. Той нямаше лоши намерения.
Едва се убедих, че беше същият човек.
Сигурно е от хората, които се държат различно на работа.
Братята ми са същите.
Това е за теб, Фрирен.
Благодарим ти.
Не съм сторила нищо, за да заслужа благодарността ви
Напротив. Ако не беше ти, нямаше да преминем до втория тест.
Благодарим ти!
Благодаря, сър Химел!
Вече няма от какво да ви е страх.
Върви. Тати и мама те чакат.
Добре!
Химел, защо помагаш на хората?
Защото съм герой.
- Нямах това предвид.
Може би го правя заради себе си.
Може би, защото искам хората да ме запомнят.
Да живееш, е да бъдеш познат и помнен от другите.
Какво да сторя, за да бъде запомнена?
Достатъчно е само малко да промениш нечий живот.
Няма нужда от повече.
И след това Лавине...
- Не, това беше ти, Канне.
Какво? Така ли?
- И тогава също. Не си ли спомняш?
Милейди, сладките, които ни дадоха, са превъзходни.
Най-сетне се почувства по-добре.
Това ме подсеща, че Фрирен едва се събуди на утрото на втория ден.
Не повдигай тази тема. Отново ще се ядоса.
Фрирен.
Обикновено изпитът за маг първи ранг се състои от три теста.
От следващия път ще бъдем съпернички.
Така е.
Какво е това?
Известие за следващия тест.
Пише мястото и датата на втория тест,
както и името на квестора.
Квесторът е Зензе, а? Късметът ни се изчерпа.
Точно след като минахме първия тест успешно.
За какво говорите?
Досега Зензе е била квестор на четири теста.
От тях абсолютно никой не е преминал.
Това месо е вкусно!
Харесваш ми, човече! Показа ми естеството на бойните изкуства!
Подготвила си кошмарен тест.
Така ли мислиш?
Аз съм пацифист,
за разлика от теб, Генау.
И аз съм добре. (Ще бъда добре.)
Да, чувам те. (Грижа ме е за теб.)
Вятърът закача се с вече порасналата ми коса.
Във всяко нещо има смисъл,
дори дните, спрели в миналото.
И като те настигнах, най-сетне разбирам.
Виж, че нещата, които нямаше
да видя без тези очи.
Защо ли? Започват да преливат.
Няма да поискам да те видя, но поне...
Нека едва за днес миналото да припомня.
Затова - срещнем ли се отново,
без повече колебание ще избера настоящето.
По всяко време и навсякъде. (Където и да си.)
По всяко време и навсякъде. (Усмихвай се за мене.)
Дори да затвориш очи, винаги ще бъда до теб.
Дори да няма нищо сигурно,
винаги ще пазя мислите ти в сърцето си.
Дори сълзи да текат, слънцето ще изгрее отново.
Шепна песничката ни, за да се върнеш у дома.
Не очаквах да срещна това тук.
- Гаргойл!
РўРѕРІР° Рµ РјРёРјРёРє.
- Не оставя дори кости след себе си.
Не мога да се съглася с това.
- Това е дело на демон или чудовище.
Трябва внимателно да картографираме.
- Навярно са ужасно силни.
За втория тест ще превземете тъмница.