Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 14 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 14 [HEVC.1080p].srt)
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ В ОБЛАСТ РААД, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
В този град има много магазинчета.
Струва си да ги разгледаме.
Какво оживено градче. Забелязвам доста барове.
Вярно, Фрирен. Нека разгледаме магазинчетата после.
Този град има много хубави места.
Както кажеш.
Какво гледаш, Фрирен? Чакаме те.
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 14: ПРИВИЛЕГИЯТА НА МЛАДИТЕ
Защо реагираш така?
Винаги се държиш грубо с мен!
Толкова ли ме мразиш?
Хубаво! Връщам се при учителя ми!
Толкова ли е трудно да ме изслуша поне веднъж?
Каква е тази врява?
Скараха ли се гълъбчетата?
Днес Ферн има рожден ден, но Щарк не й е приготвил подарък.
И затова Ферн е бясна.
Ако ме питаш мен, се отнесе прекалено твърдо.
Даже не остави Щарк да се изкаже.
Аз също не съм й взел нещо.
Мъжете не мислят за дребнави работи като подаръци и годишнини.
Добре, де, добре! Ще ти купя нещо, само спри!
Не знаеш как ще ме болят коленете после.
Жал ми е за Щарк.
Аз съм на възраст, в която мога да простя такива обърквания,
но момичетата могат силно да афектират емоциите на момчета на неговата възраст.
Съветвам те да го последваш.
Може би е най-добре да идеш да го видиш.
Като се замисля, украшението в косата й също имаше пеперуда.
Това е сладко портмоне.
- Не ти ли харесва?
Дразня се, че знаете как да угаждате на жени.
РЇСЃРЅРѕ.
Намери ли Щарк?
Беше на площада.
Но не успя да го заговориш, а?
Разбирам те. Ти не го мразиш.
Просто не знаеш как да се държиш с момчета на неговата възраст.
Това е да си млад!
Както и да е. Избери каквото ти допада.
Можем да идем и до други сергии.
Не, няма нужда.
Тогава аз ще ти избера нещо.
Но дори да е забравил да ти приготви подарък, пак мисля, че прекали.
Той не е толкова предвидлив.
Даже надали помни собствения си рожден ден.
РќРµ Р±РёРІР° РґР° РіРѕ РІРёРЅРёС€.
Аз му дадох подарък за рождения ден.
Така ли? Заедно ли го избрахте?
Откъде знаете?
Обикновено никой не би отказал, ако някой предложи да му купи нещо.
За теб това е бил скъпоценен спомен. Затова отказа.
Не знам.
Просто така ми дойде.
РЇСЃРЅРѕ.
Тогава иди, извини се на Щарк, и изберете подарък заедно.
Той е просто дете. Загрява бавно.
Искаш да се сдобрите, нали?
Хората няма да разберат чувствата ти, освен ако не им кажеш.
Прав сте.
Аз ще се прибирам.
- Чакайте...
Извинявам се, че ви ритнах.
Сър Щарк.
Ферн.
РђРєРѕ...
Съжалявам!
Исках да избера подарък заедно с теб, защото не знаех какво харесваш.
Но си помислих, че пак ще ми се ядосаш, затова не можах да го кажа.
Не бих ви се ядосала.
Сър Щарк, извинявам се. Наистина прекалих.
Спокойно. Вече съм свикнал.
Искрено съжалявам.
Да вървим.
Нека!
Виж ти кой подслушва.
Не знаеш ли, че не е хубаво, Фрирен?
Същото към теб.
Гледам, че са се сдобрили.
Когато пораснеш, започваш да разбираш човешките връзки и да избягваш дрязги.
Подобни караници са привилегията на младите.
Съчувствам ти, Фрирен. Не е лесно да наглеждаш две деца.
Какво значи да разбираш човешките връзки?
Децата сте три, значи.
Ферн помоли мен за съвет, не теб.
С кого ли ме сравнява?
Ферн бе отгледана от Хайтер.
Тогава не бива да ме сравнява с велик жрец като него.
Хич не бих го описала така.
Той беше пияница и често страдаше от махмурлук.
Стана ли вече немъртъв?
Беше капризен с храната. Престани.
И лъжеше постоянно.
- Нищо не съм пил.
Беше просто покварен жрец.
Макар че ти успяваш да си още по-грешен от него.
Ще прощаваш.
Това ме изненадва.
Онзи Сър Хайтер, когото аз помня, беше любезен и отзивчив старец.
За разлика от мен, той беше идеалният зрял мъж.
Променил си се, Хайтер.
Станал си по-зрял.
Какви ги говориш? Та аз съм старец.
Това става естествено с възрастта.
Щеше ми се да мога да кажа това,
но всъщност много малко съм се променил, откакто бях дете.
Просто се преструвах на зрял мъж, докато не стана идеалния зрял мъж.
И навярно ще продължа да се преструвам до сетния си дъх.
Децата се нуждаят от зрели хора,
на които да разчитат за емоционална помощ.
Ферн особено е много старателна.
Тя се нуждае от много признание и напътстване.
Тогава кой ще похвали теб за това, че си се преструвал на зрял?
За това имаме Богинята,
макар че ще трябва да почакам, докато ида на Небето.
Тогава, докато си тук, аз ще те похваля.
Така ли?
Но аз съм човек. Дали ще можеш да разбереш чувствата ми?
Как ще ме похвалиш?
Не очаквах да се справиш толкова добре.
Фрирен, ида ли на небето, ще ходатайствам за теб пред Богинята.
Ти заслужаваш да бъдеш похвалена от нея.
Така ли? Тогава ще чакам този ден.
Какви ги вършиш, Фрирен?
Аз смятам, че си достоен зрял човек, Зайн.
Ох, как ми се щеше да беше готина кака.
Тогава още по-добре. Малко жени са по-възрастни от мен.
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ В ГОРИТЕ БАНДЕ, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Благодаря ви.
Наоколо нямаше пътнически превоз, затова го оценяваме.
Чудесно е да си помагаме едни на други.
Аз всъщност имам търговия в следващия град.
Там държа магазин за аксесоари.
Интересувате ли се?
Излезе добър търговец.
Не съм особено заинтересована, но Ферн си пада по тези неща.
Нова гривна ли си купи?
Ами, това е...
Има много сладък дизайн.
Всъщност имам пръстен със същия мотив.
Химел ми го подари.
Навярно прилича на твоя.
- Наистина ли?
Така, къде го оставих?
Твърде неорганизирана сте.
Намерих го.
Съжалявам. Подцених опасността.
Птицеподобните чудовища са хитри и умеят да прикриват маната си.
Какъв е планът сега?
Не може ли да убием чудовището и да се оправим с магия за летене?
Би трябвало да можеш да задържиш една кола, нали?
Щарк, кога през живота си си виждал летяща кола?
Намираме се точно в такава.
- Ще се изненадаш,
но са минали едва 40 години, откакто хората научиха как да летят.
Дотогава небесата бяха изцяло владение на демоните и чудовищата.
Нашата магия за летене е преработена демонична магия.
Спести ми сложните приказки и го обясни като за мен.
Не можем да адаптираме магията,
защото не разбираме принципите зад нея.
Предметите, по-големи от хора, могат да бъдат вдигнати само за кратко.
РЇСЃРЅРѕ.
- Трябва да избягаме.
Аз ще летя с търговеца.
Ферн, ще вземеш ли Зайн?
- Разбрано.
Аз ще събера стоката ми.
Чакай, ами аз?
- Ти можеш да скочиш.
Какви ги говориш? Ще умра, ако го направя.
Ти си воин. Едно падане няма да те убия.
Естествено, че ще ме убие! Какво ме гледаш, все едно не разбираш?
Странно. Айзен можеше да скочи отвсякъде и да му няма нищо.
Какво не е наред с него?
Хайтер беше потресен.
Това просто сочи, че сър Айзен е бил далеч от нормален.
Защо тогава не вдигнем колата, точно преди да удари земята?
Трябва да изчисля дали мога да спра свободно падане.
Ако не премеря нужната сила, може да станем на кайма.
Това не е ли нещо ужасяващо?!
Каквото и да решим, най-добре да побързаме.
Този вид чудовища ловуват, като смазват жертвата си в земята.
Добре.
Струва си да опитам.
Не ни пускай просто така!
Ж-живи сме.
Явно планът беше успешен.
- Според кого?
Какъв план?
Конят е понесъл само леки наранявания. Погрижих се за него.
Но колата е разбита.
Трябва да я поправим.
- Съжалявам.
Напротив, аз трябва да ви благодаря.
Ако бях сам, щях да умра.
Ще трябва известно време да поправим колата.
Това е странно.
Къде отиде?
Времето взе да се затопля.
Може би е време да се обличаме по-леко?
Впрочем, Ферн, тази гривна...
Сър Щарк ми я подари за рождения ден.
Три часа й избирах подарък.
И накрая ти го избра?
Помолих го да избере каквото хареса.
Охо, така значи.
Не ти е било лесно, Щарк.
Момичета като нея са най-трудните.
Да.
Дали ще й хареса?
Три часа преценях реакциите й.
Имах чувството, че ще припадна.
Горкият.
Чувам ви.
РќРѕ...
Все пак се радвам, че й хареса.
И пак, браво, Щарк.
Не мислех, че знаеш какво правиш.
Този мотив е на огледален лотус.
В езика на цветята означава „вечна любов“.
Местните хора ги подаряват на своите любими.
Сър Щарк?
Н-не знаех за това! Имало е недоразумение!
Смяташ ли, че аз ще знам езика на цветята?
Имате право. Вие не сте толкова умен.
Това беше още по-грубо от обикновено!
Не че и ти знаеше.
- Какво казахте?
Нищо.
Да ти купя ли нещо друго?
Вие избрахте този подарък с искрени чувства.
Никога повече не казвайте нещо такова.
Съжалявам, де.
Има ли проблем?
Нищо.
Милейди Фрирен.
Приключихме с поправките на колата.
Отпътуваме рано сутрин.
- Добре.
Всяка вечер излизате рано.
Търсите ли нещо?
Пръстенът, който Химел ми даде.
Нека помогна!
Ще отложим потеглянето, докато не го намерим.
Не. Ако не го намеря тази вечер, ще се предам.
Вече свикнах да губя разни неща.
А и не е единственият подарък, който Химел ми е давал.
Не е ли пръстен със същия мотив на огледален лотус?
В езика на цветята означава „вечна любов“.
Така ли? Не знаех.
А и няма значение. Надали и Химел е знаел.
И пак, смятам, че е ценен.
Нека го потърсим заедно.
Трябваше да ми кажете.
От години в селото ми е имало хора, които са губели аксесоарите си.
Възнамерявах да ви заплатя за помощта ви досега
с тази магия за намиране на изгубени аксесоари.
Фрирен.
Задачата този път не беше лесна.
Избери си каквото ти хареса.
Аксесоар, а?
По-скоро бих предпочела нещо от магически магазин. Това става.
Много си бърза. Помисли внимателно.
Какво?
Нищо.
Фрирен.
Благодаря.
Не се ли радвате, че не се отказахте, милейди?
Може би.
Впрочем, ти защо носиш гривна с огледален лотус?
Защото сър Щарк е глупчо.
С какво го заслужих?
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Аз също имам бойна магия.
- Притеснявам се.
Той няма таланта на брат си.
- Да, татко.
Най-добре да побързаме.
- Това е ад.
Намирисвам неприятности. Да тръгваме към следващото село.