Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 11 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 11 [HEVC.1080p].srt)
Милейди Фрирен.
Закъснявате.
Победихте Аура, така ли?
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
Не вярвам... че нещо подобно е станало.
Да вървим.
- Чакай. Не е нужно да бягате.
Графът каза, че ще те помилва.
Навярно е имала ожесточена битка,
и пак нито един от тях не е бил тежко повреден.
Благодаря ти за достойното отношение към падналите воини на северните земи.
Преди използвах по-страшни магии, но Химел ми се ядосваше.
Разбира се, че ще реагира така. Нормално е, аз също бих се ядосал.
Сър Химел ви е възпитал добре.
Подбирай си думите.
Но може би имаш право.
Това е нормална реакция.
Какво имате предвид?
Не го мисли.
Ферн, Щарк. Браво, че сразихте Люгнер и съучастницата му.
Гордея се с вас.
Щях да бъда още по-впечатлена, ако бяхте невредими.
Толкова е нормално за един воин.
Какво въобще е "нормално"?
- Имаш рани по цялото тяло.
Уреди им подобаващо погребение. Аз ще придружа спасителите ни до града.
Да, милорд.
- Милорд!
Какво?
Фрирен.
До този ден не съм изпитвал такава благодарност, както сега.
Фрирен, обещах да ви възнаградя според възможностите ми.
Ти пожела гримоара на Фламе за защитната бариера на града,
предаван през поколенията в семейството ми.
Уверена ли си, че това искаш? Този гримоар...
...е фалшив.
Да. Защитната бариера, която описва,
не съответства на бариерата на града,
чиято магия е устно предание от предците ми.
Наясно съм с това, милорд. Това е хобито ми.
РЇСЃРЅРѕ.
Така или иначе, не е нужно да говориш толкова официално.
За теб сигурно съм подобен на младенец.
Имам горчив спомен от първото ми тръгване към Краля на демоните.
Като се замисля, сър Хайтер каза, че в кралската столица
неуважението към кралските особи е наказуемо със смърт.
Химел и Айзен бяха на косъм да си изгубят главите,
защото говореха фамилиарно с краля.
Навяват ме спомени за писъците и рева на Химел.
Екзекуция? Това е прекалено.
Подобен тон към мен е тежко престъпление в този град, хлапако.
Прощавай, старче. Ще счупя скъпия ти стол.
Ц-централните земи действително не разбират от маниери, милорд.
Сериозно ли?!
Насякох дърветата в задния двор.
Благодаря ти.
Тогава говорех така, за да те убедя да избягаш.
В този град няма да бъдеш хвърлен в тъмница за груб тон.
Не се безпокой.
В такъв случай...
- Всичко е наред, сър Щарк.
Той е в несвяст.
Наредих да известят за погрома на Аура.
Хората в града желаят да ви почетат.
Моля да не бързате да си заминавате.
Той лети!
Не е толкова голямо нещо.
Името, вечно бранило ме,
него нежният ти глас зове,
За да не затвориш сам очите си,
нека прегърна те.
Топлите ти ръце, хванали мойте,
аз не ще забравя!
Отвъд нощта, сред полята от цветя,
там при теб всегда ще се връщам...
Сенките раздели, мрака разгърни,
за да опазиш съня чист.
Към безкрайния син път...
Напазарувах.
Да потегляме ли тогава?
Толкова бързо ли отпътуваш, Фрирен?
Граф Гранат.
Ще ви изпратя до портите.
Фрирен, чух, че пътуваш към Енде, най-северния край,
където е замъкът на Краля на демоните.
Но понастоящем условията в Северното плато не са добри.
Пътуването е ограничено.
Дори приключенците трябва да бъдат придружавани от маг първи ранг.
В такъв случай не би трябвало да имаме проблеми с Милейди.
Какво е маг първи ранг?
Не знаете ли, милейди?
Това е титла, награждавана от Континенталната магическа асоциация.
Титла?
- Получих моята в Святата столица,
когато тръгвахме.
Ето. Имам сертификат за маг трети ранг.
Май наистина имаше някаква работа там.
Така ли изглеждат днешните сертификати?
Милейди, нима сте нелегален маг?
Не говори, сякаш съм нелегален доктор.
Организациите, които регулират маговете, се сменят постоянно.
Не мога да си правя труда да придобивам нов сертификат.
Надали тази свещена емблема работи вече, а?
Каква е тази антика?
Дори аз знам за Континенталната магическа асоциация.
Съществуват от поне половин век.
Това не е нищо.
Не е приятно, когато си сменят стандартите толкова често.
Не можем да продължим, преди да решим проблема.
Не съм наясно с подробностите,
но ако паметта не ме лъже, в северните земи
може да се вземе изпита за първи ранг.
Най-големият магически град в северните земи, Ойсерст.
Далеч отвъд Планините Швер.
Може да следвате пътя, но пътуването ще бъде дълго.
Фрирен, домът Гранат никога няма да забрави постъпката ти.
РќР° РґРѕР±СЉСЂ РїСЉС‚.
Заваля сняг.
Почти е зима.
Тукашните зими са тежки, затова се пазете.
Ако ги подцените, ще умрете.
Толкова ли е опасно?
Не знаеш ли?
Във войната с Краля на демоните, какво взе най-много жертви?
Зимата на северните земи.
Виждате ли? Изгубихме се.
Какво ще правим?
ЕПИЗОД 11: ЗИМАТА В СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ
Изгубихме се.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ В РЕГИОНА ГРЕТЕ, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Не мога да повярвам, че се изгубихме, преди да стигнем Планините Швер.
Сър Щарк, събудете се! Ще умрете, ако заспите!
Този десерт винаги ли е бил толкова малък?
Кого го интересува сега? Какво ще правим?
В тези силни ветрове не можем да го носим с магия.
Може вятърът да го отнесе.
Значи трябва да го носим.
Тежък е.
Защо е толкова тежък?
Миришеш хубаво.
Мога ли да го изоставя?
- Стискай зъби.
В подножието на планината има спешен подслон.
Информацията ви не е ли на 80 години?
Добра идея ли е?
Добре.
Още го поддържат редовно.
Явно вече има някой вътре.
Навярно е пристигнал преди нас.
Трябва да влезем. Навън ще измръзнем.
Супер! Много добре!
Почвам да се стоплям!
Ако ме извините.
Милейди, не можем да останем тук. Да потърсим друго място.
Какво? Защо?
- Вътре има мръсник.
Мръсник ли? Обиждате ме, госпожице.
Да вървим, милейди Фрирен.
Почакай. Ти елф ли си?
Минаха 300 години, откакто за последно срещнах някой от вида си.
Смятах, че всички елфи са изчезнали.
Аз също.
Госпожице, благодаря за огъня.
- За нищо.
Извадих огромен късмет да попадна на магове.
Богинята ви е довела тук.
Прекосих Планините Швер, но тази буря потуши въглените ми.
Опитвах да се стопля, като правех клекове в мразовития заслон.
РЇСЃРЅРѕ.
- Не съм сигурна, че разбирам.
Аз съм Крафт Монаха.
Фрирен Мага.
Ферн, също маг.
Това е сър Щарк Воина.
Споменахте Ореол. Пътувате към небето, а?
Хубаво е, че сте толкова посветени.
Не съм напълно убедена, че съществува.
Милейди. Сър Щарк измръзва.
Толкова топло и удобно...
И виждам огромен десерт.
Какво се случи с мен?
Спомням си, че попаднахме в снежна буря...
Кой е тоя чичка?!
Защо вдигаш врява?
Така ли благодариш на някого, който те стопли със собственото си тяло.
Със собственото си тяло?
Имаш хубаво тяло, старче.
- Сър Щарк.
Не, нямах предвид така.
Има хубаво тяло от редовно трениране.
Сигурно сте много силен.
Как се казваш, старче?
Крафт Монаха.
Не съм чувал за теб.
Но сигурно си доста известен монах, нали?
Щарк, почивай тук засега.
Вие двете, помогнете ми да донеса храна.
Колата и товарът ми са наблизо.
Наистина се радвам, че ви срещнах.
Ще можем да използваме замразените стоки.
Използвайте колкото желаете.
Наистина сте подготвен.
Ще бъде самоубийство да опитваме да прекосим планините в това време.
Ще останем тук известно време.
Впрочем, Фрирен, знаеш ли кой съм аз?
- Не изобщо.
Предположих. Аз също не знам нищо за теб.
Тя е магът на Дружината на Героя.
И преди това?
Какво имаш предвид?
Имам предвид, че сме елфи.
Минаха почти шест месеца.
Благодарение на вас оцеляхме през дългата зима в северните земи.
Вземи това.
Дай го на Ферн. Тя е посветено момиче.
Навярно, защото е била отгледана от жрец.
Никога не забравя да благодари на Богинята.
Защо вярваш в Богинята, Крафт?
Ти не вярваш, нали?
Освен по време на епохата на митологията,
Богинята на творението не се е явявала нито веднъж в дългата история на света.
Млада си. И аз някога мислех така.
Но днес искрено вярвам в Богинята от все сърце.
Не, тя трябва да съществува.
Всички, които знаеха за праведните ми победи, си отидоха.
Затова, когато умра, ще ида на небето, и Богинята ще ме похвали.
Ще рече: „Стори добро, Крафт.“
„Твоят живот беше праведен и чист.“
Би трябвало да разбираш, Фрирен.
Твърде нещастно е никой да не помни пътя на живота ти.
За да стигнем дотук, ние сме живели дълго време.
Крафт, това е нашето суетно желание.
Права си.
И за рая ли мислиш същото, Фрирен?
Без значение.
Разкажи ми за себе си и аз ще разкажа за себе си.
Ако не вярваш в Богинята, аз ще те похваля вместо нея.
Изненадана ли си?
Да. Не предполагах, че ще дариш пари за възстановяването на сиропиталището.
Винаги си толкова пряка, а?
Аз също израснах сирак.
Сигурен съм, че Богинята ще ме похвали, защото живях чист и праведен живот.
Какви дрънкаш, покварен жрец такъв? Пиеш дори в този час.
Фрирен.
Имаш ли си човек, който да те похвали?
Как ти хрумна за това?
Ти не вярваш в Богинята,
затова ако ми разкажеш за себе си, ще те похваля вместо нея.
Не съм постигнала особено в живота си.
Не съм сторила нещо, заслужаващо похвала.
Макар че постоянно потискаш маната си?
На мен това ми изглежда като огромно усилие.
Подобно нещо изисква цял живот, за да се усвои.
Забелязал си?
Колко години вече пътуваме заедно?
Не е интересна история.
- Не ми пречи.
Освен това, звучи като нещо полезно за в бъдеще.
Защо?
- Може моето дете да стане маг.
Нали жреците не могат да се женят?
Защо само чудати хора служат на Богинята?
Ще пропусна. Вече друг ме е похвалил.
Разбирам. Имаш добри другари, Фрирен.
Трябва да ги цениш.
Не, той вече е...
Вече е на небето.
- Значи, ще се срещнете отново.
Да.
Пътят ми е нататък.
Фрирен, надали се виждаме за последно.
До следващата ни среща, няколко века по-късно.
Пази се, старче! Останах с хубави спомени!
Благодаря ви за медальона!
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Бялата му мантия сочи, че е най-силният воин в селото.
- Селото бранеше Меча на Героя.
Това е реплика.
- Това е дар в чест на истинските воини.
РќРёРµ РЅРµ СЃРјРµ РІРѕРёРЅРё.
- Не казвай на възрастните.
Той беше истински герой.