Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 08 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 08 [HEVC.1080p].srt)
Кой си ти? Часът за посещения мина.
Аз съм Драат, екзекутор на Аура Гилотината.
Дошъл съм да те убия.
Ясно. Свършихте с преговорите?
Тепърва започваме.
Нека те предупредя. Аз съм силна.
По-силна от мен?
По-силна от Аура Гилотината.
Не ми се струва така.
Защо?
Защото битката приключи.
Магическа нишка, а? Интересна магия.
Успя да се предпазиш, като концентрира мана около врата си?
Мислиш бързо.
Един нормален маг досега да си е изгубил главата.
Но тази нишка е една от най-силните магии на демоните.
Човешката магия не може да се сравнява с нея.
Ще прережа маната ти и с нея врата ти.
Прав си. Надали мога да се справя с тази нишка.
И това те кара да мислиш, че си спечелил?
Съвременните демони са жалки.
Липсва им опит в истинска битка.
Тази...
Отнесе ръката ми!
Как смееш...
Чакай! Нека...
Един по-малко.
Ако докладвам атаката на графа и убия другите двама, навярно ще ме помилва.
Охранителят е мъртъв.
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
РўРѕРІР° Рµ РІРєСѓСЃРЅРѕ.
Учителят ми каза, че всеки град, който сервира вкусна храна, е спокоен град.
Навярно е говорил за градове като този.
Сър Щарк.
- Няма да ти дам.
Нека се обърнем към граф Гранат с молба да пусне милейди Фрирен.
Въпрос на време е, докато градът попадне в беда.
Трябва да освободим милейди, за да убие демоните.
Нямаме други опции, а?
Не можем да се сравняваме с тях.
Особено онзи Люгнер. Той е супер силен.
Гледаше единствено Фрирен.
Макар ние да бяхме пред него заедно със стражите,
гледаше единствено към Фрирен.
Защото мисли, че може да ни убие по всяко време.
Ръцете ми не са спрели да треперят.
Виждаш ли? Даже се полях, все едно съм се изпуснал.
Толкова е силен.
Избърши се и да вървим.
Люгнер и компанията му са заедно с графа.
В най-лошия случай ще се сбием.
Това не би попречило на героите да отидат.
Права си.
Ако сега се оставя на страха, как ще погледна учителя в очите?
Да вървим!
Запазете кърпичката.
Рђ?
Какво сега?
Парализиран съм от страх.
Не засичам магията на Драат.
РЈРјСЂСЏР» Рµ.
Глупак. Подцени я.
Подценил?
Ние сме десните ръце на лейди Аура. Екзекуторите.
Нима можем да умрем, защото сме подценили някого?
Коя е онази магьосница?
Простете, че ви накарах да чакате.
Магьосницата, която арестувах, е избягала.
Охранителят й е бил обезглавен.
Съжалявам да чуя това.
Ще ви съдействаме за намирането й.
Линие има умение в магията за търсене...
Не, ще откажа.
Впрочем, един от вашите също отсъства.
Отиде да се измие. Ще се върне скоро.
Без да пита някой слуга къде е?
Дори аз знам, че тя е умел маг.
Въпреки това, позволи на стражите ми да я арестуват.
Тя разбира сериозността на убийството на страж.
Лорд Люгнер, питам за последен път.
Къде е придружителят ви?
Колко неприятно.
Онзи идиот Драат.
Развали всичко.
И пак е странно.
След като не можем да разрешим различията си без кръвопролитие,
изпитвам такава радост.
Граф Гранат, какво са думите?
С какво се различават от мечовете?
Каквито и пособия да ползваме, слабите загиват.
Досущ като предишния собственик на този меч.
Люгнер!
В края на краищата, ние сме зверове.
Не се безпокой. Няма да те убия.
Ще ни съдействаш за свалянето на отбранителната бариера.
Имението на графа е наблизо.
Милейди Фрирен?
Вие сте, нали, милейди?
Какво правиш тук?
Нима сте избягали от тъмницата?
Нямах избор.
Някакъв демон на име Драат ме нападна, докато бях там.
Погрижих се за него,
но демоните се превръщат в магически частици, когато умрат.
Какво намеквате?
Вече беше убил тъмничаря.
Там долу бяхме само охранител,
който беше обезглавен с магическа тел, и аз - маг.
Как виждаш ситуацията?
Убили сте охранителя и ще бъдете екзекутирана.
Нали? Не ми се занимава, затова напускам града.
Почакайте. Няма да има кой да се справи с демоните.
Нима ще изоставите града?
Защо вие не ги убиете?
Нима е толкова просто?
- Ние нямаме шанс срещу тях.
Няма да се биете с тях само защото са силни?
Освен това, в моите очи вие никак не сте по-слаби от тях.
Почакай!
Ще се бием, добре! Само ни помогни!
Умолявам те!
Р•?
Почакай, де! Умолявам те, Фрирен!
Не знаеш кога да се откажеш, а? Нека се подготвим.
Но... няма как...
- Не бъди разглезен.
На около десет километра от града...
Усещам огромно количество мана. Някой ни наблюдава.
Аура Гилотината от Седемте мъдреци на разрухата.
Аз също мразя да се бия със силни опоненти.
Още една причина да приключа бързо.
Добра идея ли е да проникваме в имението?
Ще отидеш ли да обясниш на стражите, че идваме да убием посланиците?
Плашещо тихо е.
Аз обичам магията.
Както Куал, Висшия везир на покварата,
с годините разработваше магия за убиване на хора...
демоните посвещават дългия си живот на проучването на един вид магия.
Ежедневно работим по този проект година след година.
След десет години, магиите ни ще бъдат по-велики,
а ние ще станем дори по-силни.
Но магията е странно нещо.
Защитната бариера на Великия маг Фламе пречи на демоните да нахлуят в града.
Понякога магия, създадена от гений преди хиляда години,
надминава магиите на настоящето.
Ненавиждам гениите.
Нямат в себе си хубостта на положения труд.
Домът Гранат с поколения поддържа бариерата.
Ако сте способен да ни допуснете в града, сигурно има начин да я контролирате.
Научете ме на него.
Ще ти дам малко време.
Обмисли го добре.
Хората имат дипломатичната стратегия да карат някого да чака.
Ако не проговориш, те чакат само мъчения.
Трябва да пази гримоар, отнасящ се до бариерата някъде.
Претърси покоите му. Аз ще мина през кабинета му.
Ти си онзи приключенец?
Помислих си, че синът ми се е върнал.
Какво са ви сторили?
Ще ви освободя.
Трепериш.
- Пречи ли ти?
Не. Това е проява на кураж.
Синът ми, който се спомина, също трепереше, преди да замине.
Проклятие. Не мога да прережа въжето.
Магическо ли е?
- Остави ме.
С мен е свършено така или иначе.
Евакуирането на града е по-важно.
Няма да ми обърнат внимание без теб.
На врата си нося верижка с емблемата на дома Гранат.
Покажи я на стражите и ще слушат каквото им кажеш.
Освен това, хлапако, тонът ти към мен е сериозно престъпление.
Предвид обстоятелствата, ще ти простя.
Сега върви.
Така значи. Съжалявам, старче.
Ще счупя този скъп стол.
Няма да мога да го заменя.
Лорд Люгнер, имаме плъх.
Граф Гранат, познавате ли го?
Не. Той е един от приключенците, дошли следобеда.
Навярно е дошъл да иска помилване,
без да знае, че магът, с който беше, е избягала.
Той е един глупав хлапак.
Разбирам.
Отново.
Можеш да си вървиш, момче. Ще те оставя да живееш.
Прави го отново.
Той даже не гледа към мен.
Какво има? Премести се. Ако ми пречиш, ще те убия.
Давай да те видим!
Бърз е.
Но е само човек.
Защити жизнените си органи. Рефлексите не са лоши.
И пак, младите са прибързани, били те хора или демони –
неразумни и безразсъдни.
Но ти ме предизвика сам, за което ще похваля смелостта ти.
Сам? Така значи.
Не можете да я видите.
- Моля?
Ферн, отворих ти възможност.
Лорд Люгнер, засичам маг!
Невъзможно.
Жалък човек успя да се скрие от обсега на Линие?
А тази магия...
Лорд Люгнер, ще се погрижа.
- Недей.
Момиче, каква беше тази магия?
Обикновена нападателна магия.
Във вашата магическа система я наричате Золтраак.
Това ли е Золтраак?
Не говори глупости.
Демоните надмогнаха Золтраак преди половин век.
Кой те научи на тази магия?
Опитвате да печелите време, а?
Ще ви довърша веднага.
Няма да ти позволя.
Ферн!
Графът е тежко ранен.
Нямаме време за бой. Оттегляме се!
Добре.
Тръгваме след тях, след като спра кървенето.
Ти се погрижи за воина.
Кръвта ми е по двамата.
Няма да ни избягат.
Не е нужно да вдигате ръка срещу тях, лорд Люгнер.
Аз ще се погрижа и за мага.
Ако онази магия те беше ударила, щеше да умреш.
Тя е била модифицирана специално за убиване на демони.
Не може повече да се нарече Золтраак.
Тя е магия за убиване на демони.
Движенията на онова момиче ми напомняха за друг маг.
И преди съм бил удрян от същата магия.
РЇСЃРЅРѕ.
РЎРїРѕРјРЅРёС… СЃРё.
Името й беше Фрирен.
Магьосницата, която съдейства за човешкото проучване на Золтраак,
и убила повече демони от който и да е в историята.
Фрирен Смъртоносната.
ЕПИЗОД 8: ФРИРЕН СМЪРТОНОСНАТА
Геният, който ненавиждам.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Лорд Люгнер отново ще бъде недоволен.
- Трябва да си починеш.
Вие демоните сте чудовища.
- Аз имам огромното превъзходство.
Аура Гилотината от Седемте мъдреци на разрухата.