Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 06 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 06 [HEVC.1080p].srt)
Тренировките ви са оставили тази цепнатина, нали?
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
Епизод 6: Героят на селото
Но не възнамерявате да се биете с дракона?
Защо тогава продължавате да тренирате?
Когато пристигнах в селото,
хората имаха мрачни погледи, обсебени от страх от дракона.
Сега същите хора са щастливи и усмихнати.
Те вярват, че селото е в безопасност, докато аз съм тук,
въпреки че не съм сторил нищо.
Ако на драконът му скимне, може да нападне селото.
И ако нападне селото, ще го отблъснете ли?
Не искам да умра.
Но за хората тук, аз съм герой.
Аз съм Щарк, героят на това село.
Длъжен съм да го защитя.
Въпреки това, пак може да побегна.
Белегът на челото ми не е от битка с чудовище, а от кавга с учителя ми.
Никога преди не ме беше удрял.
Явно съм го разочаровал.
До последно, не ме похвали дори веднъж.
Какво?
Не смятам, че ще побегнете.
Мислиш си, че ме познаваш?
Не ви познавам, но припознах собствения си страх.
Собствения си страх?
Първата ми битка с чудовище.
Вече бях достатъчно подготвена.
Но страхът ми ме накара да изтръпна
и избягах.
Чудовището не спираше да ме преследва.
Незнайно защо, милейди Фрирен не ми помагаше.
Учителят ми беше същият.
Щом най-сетне ме приклещи... и събрах смелост,
тялото ми подейства от само себе си.
Нуждаех се от решимост.
Тренировките ви няма да ви предадат.
Може да сте окаян страхливец,
но решимостта ви да защитите селото е истинска.
Решимост, а?
Как мина?
Не знам.
Не знам, но...
смятам, че всичко ще бъде наред.
РќСЏРјР° РіРѕ.
- Избяга, а?
Не оправда очакванията ми. Нямаме друг избор.
Ферн, ще играем на гоненица с дракона.
Моля?
Фрирен.
Искаш да го занимавам за трийсет секунди, нали?
Закъсняваш.
Ще ми обещаеш ли нещо?
Ако аз умра, непременно убий дракона.
- Става. Обещавам.
Но защо си готов да отидеш дотам заради селяните?
Какво?
Просто въпросът ти ми се стори странен.
Живея в селото от три години.
РќРµ Рµ РјРЅРѕРіРѕ.
- Да, бе, не е.
Добре. Да го направим.
Ръцете ви треперят.
Страх ме е, какво да направя?
Не е нужно да ми се смеете.
Същият си като Айзен.
Като учителя?
Това е наистина мощен враг.
Айзен, ръцете ти треперят. Страх ли те е?
Да.
Готов си да си го признаеш?
Страхът не е нещо лошо.
Именно страхът ме доведе дотук.
Даже треперите еднакво.
Така значи.
Учителят ми също се е страхувал.
Нуждая се от решимост.
Навлезе в обсега на дракона.
- Не го напада.
Предпазлив е.
Както се опасявах.
Не е чудно защо спря да напада селото.
Драконите са умни създания.
Не е глупав, та да закача силни опоненти.
Айзен удари Щарк не защото е слаб,
нито защото е бил разочарован от него.
Разделихме се в миг на гняв.
Ударил си го?
Тялото ми подейства от само себе си.
Съжалявам за онова, което му сторих.
Боях се.
Боях се от него, Фрирен.
Той надминаваше представите ми.
Моят чирак ще стане нечуван воин.
Сега! Стреляй!
Ей, защо не стреляте?
Сторих каквото ми каза! Очакваш сам да се бия с него ли?!
Ела да ми помогнеш, дъртофелнице!
Същата като учителя ми!
- Вече е мъртъв.
Дъртофелница, а?
Страх ме е за него.
РђР·... РіРѕ СѓР±РёС…?
Аз победих дракона сам?
Щарк. Справи се добре.
Надмина очакванията ми. Браво, момче!
Планина от съкровища за мен!
Не можем да носим всичко.
Не повече от три предмета.
Това е абсурдно.
Интересуваш се от такива неща?
Това е планина от съкровища.
Учителят ми разказваше как заради теб приключението било абсурдно.
Така ли?
Каза, че било абсурдно и забавно пътешествие.
Невероятно! Наистина направи настърган лед!
Казах ти, че ще си заслужава.
И даже е лек и пухкав, вместо твърд като лед!
Прав си!
- Това е абсурдно.
Бива ли да си губим времето с това?
Какво толкова? Пътуването ни тепърва започва.
Героят на Юга, считан за най-силния боец на човечеството,
беше сразен от Седемте мъдреци на разрухата.
Не знаем дали ще се върнем с животите си.
Нима предпочиташ трудно и мъчително пътуване, Айзен?
Аз по-скоро искам да се насладя на абсурдно и забавно пътуване,
на което мога да се смея после.
Виж! Топи се веднага щом го докоснеш!
Не го пипай. Ще го ядем.
- Това е абсурдно.
Впрочем, Фрирен, имаме ли сироп?
Нямам магия за сироп.
- Нямаш?
Пълен абсурд.
Е? Можеш ли да видиш през тях?
Мога, но не е много интересна магия.
Съжалявам, че тялото ми не е по-интересно.
Какво?
Дребен е.
- Не е дребен!
И така, Щарк, какво ще правиш оттук нататък?
Винаги можеш да се върнеш при Айзен.
Той ви каза да ме вземете с вас, нали?
Освен това... И аз искам да имам свое абсурдно пътуване.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ
КРЕПОСТЕН ГРАД ВААЛ. КАНЬОНЪТ РИГЕЛ, СРЕДНИТЕ ЗЕМИ.
Чудовища бродят из северните земи.
Към момента преминаването през пропускателния пункт е забранено.
Знаете ли кога пунктът ще бъде отворен?
Не знам. Най-малкото не сме пропускали никого, откакто аз бях назначен тук,
било човек или чудовище.
Извинете ме.
Сър, гуверньорът иска да ви види.
Идвам веднага.
Слушайте, приключенци.
Не създавайте проблеми за града.
Не беше особено гостоприемен.
Права си. Той е добър пазач.
Суров с външните хора,
каквито трябва да бъдат защитниците на града.
В този ред на мисли, градът изглежда безопасен.
Ще почакаме известно време тук.
Имаме добра възможност да изучим подробно магия.
Щом оставим вещите в гостилницата, ще посетя магазините за магия.
Какво? Пунктът е затворен. Нямаме други опции.
Имате свободно време.
Аз ще уредя стаята в странноприемницата.
Яде ли ти се нещо?
Добре. Ще отида сам.
Страшна е...
Чух, че морските маршрути също са били затворени наскоро.
Армията на северните земи планира да ги победи,
но има поне две години, преди пунктът да отвори.
Търговията е в застой.
Откога не съм ял това.
Специалитетът джъмбо-бери.
Последно бях тук като малък и не можех да го довърша.
Трябваше да го разделя с учителя си.
Но не си спомням да е бил толкова малък.
Това е, защото вече си пораснал.
Ясно. Аз съм станал по-голям, а?
Тогава всичко изглеждаше толкова голямо.
Дори гърбът на учителя ми, някога толкова широк,
започна да изглежда дребен.
Сър Айзен вече е на възраст.
Дано си бил трудолюбив ученик.
Това правя в момента.
Но наистина ли беше толкова малък?
Времето наистина е жестоко.
Какво? Нищо не съм направил.
Това са мои пари.
Извинете. Чаша мляко, ако обичате.
- Веднага.
Какво? Защо си ядосана?
Сър Щарк.
Хубаво. Ще ти дам половината.
Не исках това да кажа.
Как ще реагирате, ако се наложи да останем повече от 2 години в града?
Какво? Не искам.
- Нали? Никой не иска, нали?
Ами, да. Какво й има?
Олекна ми. Нормален сте.
Кажи, обидил ли съм те някога?
Път през пропускателния пункт? Хубаво, нека го потърсим заедно.
Благодаря.
Възможно ли е да прелетим над него?
Границата със северната земя
е защитена с мощна бариера, стигаща максималната летателна височина.
Нищо не може да я пресече.
- Има смисъл.
Иначе летящи чудовища биха преминали.
Нямаме друг избор. Трябва да питаме търговската гилдия.
Може да има някаква търговия.
Търговията е спряна напълно.
Ако дори охранявани кервани не биват пропускани,
северните земи сигурно са много опасни.
Трябва да изчакаме, докато ситуацията стихне.
Не, да посетим черния пазар и гилдията на крадците първо.
Няма ли да е рисковано?
Спокойно. Имам вид на силен, пък и мога да блъфирам, ако трябва.
Заедно с лицето на негодник.
- Трай си.
Нищо не става.
Трябваше да го очаквам. Реално са минали в отбрана.
Не можем да сторим нищо, ако не отварят портите.
Нямаме какво да губим. Да посетим участъка на охраната.
Какво?
Не очаквах да сте толкова отзивчив.
Ти го предложи.
Нали не щеше да чакаш?
Струвате ми се по-загрижен за това от мен.
Е, аз нямам много време.
Какво имате предвид?
Гледката оттук е хубава, а?
Можеш да видиш далеч към северния край.
Когато бях малък, учителят ми ме доведе тук.
Ние потеглихме за северните земи от този град.
Какво беше пътуването ти, учителю?
Искаш ли да знаеш? Тогава ние...
Рядко говореше за себе си,
но с радост ми разказваше за приключението си.
От целия му дълъг живот,
нямаше нещо по-скъпоценно от онова десетгодишно приключение.
Вярвам, че същото важи за Фрирен.
Дали е така?
Но той е твърде стар да пътува. И ви е казал да ме вземете с вас.
Затова трябва сам да преживея абсурдни и забавни приключения,
за да му разказвам истории после.
Не мога да му се отплатя по друг начин.
Ако се забавя, учителят ми ще умре.
Значи не можем да си позволим да спираме тук.
Макар че сигурно има още доста години.
Милейди Фрирен, какво правите тук?
РўРёС…Рѕ.
Някой ме следи.
К-какво си сторила?
- Не знам.
Посещавах разни магазини за магия и...
Приемете моите извинения, милейди Фрирен!
Простете грешката ми!
Чакай. Не ми харесва накъде отива това.
Разбрах, че капитанът е бил груб към вас.
Като гуверньор на града желая да ви се извиня.
Не ми пречи. Той само си вършеше работата.
Освен това, не бързам за никъде. Напротив...
Възнамерявате отново да пътувате на север, нали?
Дочувам, че северните земи се борят непрестанно
с останките от армията на Краля на демоните.
Навярно имате опасения за ситуацията там.
Имате сърдечната грижа на герой.
Народът на северните земи ще се радва за това.
Можете да преминете свободно през пропускателния пункт.
Не вярвам, че минахме толкова лесно.
Не беше ли по-добре отначало да им кажете коя сте?
Надали имаше смисъл.
А исках да не бързам.
Освен това, не обичам такива моменти.
Карат ме да се чувствам неспокойна.
Аз поне се радвам да го изпитам.
Навярно и учителят е потеглил за северните земи така.
Прав си.
Ох, как ми се искаше да се потопя в изучаване на магия.
Още ли казвате това?
- Минахме през доста след това.
Нали?
- Да.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...