Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 04 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 04 [HEVC.1080p].srt)
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ. КАНАЛ ГРАНЦ, СРЕДНИТЕ ЗЕМИ.
Тези места винаги са били опасни за корабите
и най-различни неща биват изхвърлени на бреговете.
Някога цялото село се събираше и почистваше брега.
Но сега нямате хора и е в това положение.
Някога водите ни бяха кристално ясни.
Знам.
Ще стигне ли това като заплащане?
Том, написан от Фламе Великия маг.
Милейди.
Само този гримоар ли имате в селото?
Да.
- Хубаво.
Ще почистим бреговете.
Гримоарът е фалшив, нали?
Значи все пак ме послуша да учиш. Браво, Ферн.
Книгите, приписвани на Фламе, никога не са истински.
Това е поредната имитация.
Защо приехте?
За да помогна на хора в нужда.
Малко ме съмнява.
Права си. Върша го заради себе си.
Явно пак ще останем дълго.
Благодаря, че постоянно купуваш от мен, Ферн.
Включих и нещо малко за вас.
- Благодаря ви.
Вече минаха три месеца, а?
Свикна ли на селото?
- Да.
По това време брегът е студен. Пазете се.
Вече е зима.
Още спи.
Каква бъркотия.
Едва вчера почистих.
Милейди, сутрин е. Моля, събудете се.
Отиваме да чистим брега.
Студено е...
Имах една мисъл.
- Какво?
Възможно ли е да сте изключително недисциплинирана?
Всяка сутрин ви будя, храня ви и ви помагам да се облечете.
Все едно съм се превърнала в майка ви.
Мога да се оправя сама.
Но тогава ще спите до обяд.
- Да.
Не че имам повече надежда за вас.
- Съжалявам.
Как пътувахте с групата на героя?
Там нямаше кой да се грижи за вас.
Успивах се постоянно.
И никога не са ви се скарали?
Веднъж.
Само веднъж? Сигурно са били много търпеливи.
Нищо общо с теб.
Понякога Хайтер цъкаше с език.
Съжалявам.
- Ей.
Разбирам те, но...
Звучи, сякаш не са били никак доволни.
Как върви почистването?
Остана около една-трета.
Дали ще приключите преди Новогодишния фестивал?
Едва.
Тогава се надявам да гледате залеза този път, милейди Фрирен.
Има ли нещо общо почистването с фестивала?
Това село има обичай да гледа изгрева в деня на Новогодишния фестивал.
Намират за красиво как светлината се отразява от ясните води.
Не сте ли го виждали?
Смяташ ли, че ще се събудя толкова рано?
Не знам защо питах.
Да побързаме. Не остава много време.
Никакви проблеми с качеството на водата.
Свършихме точно един ден преди събитието.
Вече не прилича на същия плаж.
Благодаря ви, милейди Фрирен.
Ще присъствате на Новогодишния фестивал, нали?
Да.
- За нас е чест.
Сериозна ли сте, милейди?
Трябва да се събудите преди изгрева. Това за вас е невъзможно.
Не е проблем. Просто няма да си лягам.
Толкова ли искате да видите изгрева?
Честно казано, не ме интересува - точно затова искам да го видя.
Не разбирам.
Разбираемо.
Защо не дойде на фестивала, Фрирен?
Толкова стъписа Хайтер, че сега е депресиран. Горкичкият.
Просто се е напил твърде много.
Какво толкова? Останалите отидохте.
Ние искахме и ти да му се насладиш.
Но това е просто залез. Какво има да му се насладя?
Не, има защо.
- Защо?
Защото е част от характера ти.
РЎРїРё.
РЎРїРё!
Милейди, събудете се. Ще закъснеете за фестивала!
Майко...
- Кого наричате "майко"?
Защо правя това?
Благодаря, Ферн.
Наистина е красив, но не си заслужаваше да ставам рано.
Химел все пак не ме разбираше.
Ферн, прибирам се, за да си до...
Милейди, изгревът е прекрасен.
Така ли?
Поредният изгрев.
Но ми се струва, че ви харесва.
Защото ти се усмихваш.
Сама не бих могла да видя този изгрев.
Разбира се. Няма как да станете сама.
ЕПИЗОД 4: ЗЕМЯТА, В КОЯТО МЪРТВИТЕ НАМИРАТ ПОКОЙ
За семейството ти?
Стара история.
Селото ми беше нападнато от демони.
Какво правиш?
Моля се.
Хората се връщат в нищото, когато умрат.
Напротив, отиват в Рая.
Допреди няколко хиляди години,
повечето хора не вярвали в отвъден живот.
Джуджетата ценят традициите.
Аз имам съмнения относно идеята за рай,
но тъй като съвременните магии не могат да наблюдават душите на мъртвите,
съществуването им не може да се отхвърли.
Надали има значение.
Точно така. За мене няма значение дали съществува.
Бива ли свещеник да го казва, покварен жрецо?
Но дори да не съществува, вярвам, че трябва да има.
Защо?
- Защото е по-лесно така.
Хората, полагащи усилия за живота си, заслужават повече от една празнота.
Затова избирам да мисля, че живеят добре в Рая.
Наистина е по-лесно така. Да се помолим ли?
Да.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ. ОБЛАСТ БРЕТ, СРЕДНИТЕ ЗЕМИ.
Айзен, дойдох да те видя.
Държиш се, сякаш не са минали 30 години.
Какво са едни тридесет години?
Права си.
Не съм смятал, че ще вземеш чирак.
Айзен, мога ли да ти помогна някак?
Фрирен, чух, че си питала Хайтер същото.
Рано ми е да си отивам.
Как знаеш за Хайтер?
Защото си изпращаме писма.
Не изглеждаш като толкова искрен човек.
По-скоро ти си твърде безразлична.
Та, мога ли да ти помогна?
Котловината Фол...
Имам хубави спомени.
- Идвала ли си тук?
Отдавна.
- "Отдавна" вика.
Колко отдавна ще да е?
Може би праисторически времена.
Дори аз не съм живяла толкова.
Та, какво търсим?
Бележките на Фламе Великия маг.
Ясно. Знаеш, че повечето от писанията на Фламе са фалшиви, нали?
Имам улика.
Хайтер е проучил местонахождението от летописи за Фламе в святия град.
Истинските й записки се намират някъде в Котловината Фол.
Фрирен, навярно знаеш за какво говоря.
Покварения жрец. Колко дълбоко се е разровил?
Хубаво. Първо, нека потърсим едно голямо дърво.
Голямо дърво?
Това е безумно. Има дървета, доде ти стига погледът.
Макар че на теб само време не ти липсва.
Като цяло. Но Ферн не я устройва, така че нека сме експедитивни.
Да търсим възможно най-ефективно.
Променила си се.
Досега не вземаше предвид чуждото време.
Ферн е страшна, когато се ядоса.
Ясно. Значи да внимавам.
Милейди.
На запад има едно голямо дърво, растящо над развалини.
Насам.
Разбрах.
Хей. Защо реши да потърсиш записките на Фламе?
Защото те съжалих.
- Какво?
Жал ми беше за теб и Химел.
Онзи ден преди 30 години,
каза, че ти се искаше да беше опознала Химел.
Трябва да го кажеш на Химел.
Легендата гласи, че записките на Фламе описват разговорите й с мъртвите.
Това са приказки. Освен това, не искам да го виждам сега.
Всички магии водят началото си от приказките.
А и не искаше ли да разбереш повече за Химел?
Затова го обсъдих с Хайтер.
Знаехме, че имаш угризения, затова искахме да ти помогнем.
Милейди, дървото и развалините са оградени от мощна бариера.
Хиляда години по-късно, още играя по свирката на учителката.
Как една фиданка ще бди?
Не я подценявай.
Порасне ли, ще брани това място хиляда години наред.
Дотогава ще сте мъртва.
Обаче ти няма да си.
Някой ден ще направиш голяма грешка и ще пожелаеш да познаваш хората.
Нима искате да ви познавам по-добре? Какво намеквате?
Не е това. Когато дойде този момент, ела пак на това място.
И аз, Фламе Великия маг, ще ти помогна.
Това ли са записките на Фламе?
Истински ли са?
Истински са.
- Защо сте сигурна?
Фрирен беше най-добрата ученичка на Фламе.
Фламе Великия маг е древна героиня, за която се разказва в историята на магията.
Наистина ли не съществувате от праисторията?
Казва ли нещо за разговаряне с мъртвите?
Беше отворено именно на тази страница.
Нима е знаела, че ще дойда хиляда години по-късно?
Колко нетърпима жена.
„В най-северния край на континента...“
Пристигнах на мястото, което хората на тази земя наричат рай:
Ореол - земята, в която душите намират покой.
Душите на мнозина се сбират тук,
където и разговарях с приятели, с които се борих рамо до рамо.
Това вековно разкритие...
„... ще тласне напред науката за душите.“
Наистина ли съществува?
Знам ли? Тя беше много безотговорна.
Раят съществува.
По-лесно е така.
Прав си. Може би трябва да повярвам поне веднъж.
Къде точно е това място?
Един момент.
Северният континент... Енде.
Енде?
- Да.
Там се намира замъкът на Краля на демоните.
Но защо там?
- Фрирен.
Трябва да намериш Ореол и да говориш с Химел.
Каза, че ще ми помогнеш, нали?
Станал си хитър, Айзен.
Благодарение на Хайтер.
Хубаво. И без това нямам конкретна посока.
Но около замъка е много студено.
РќРµ РјРё СЃРµ С…РѕРґРё.
Вече е изгубила мотивация.
Заспа.
Безгрижно момиче.
Студено е. Не искам.
- Мрънка насън.
Толкова ли е студено около замъка на Краля?
Енде, където е замъкът, е в най-северния край на континента.
Минахме през много там.
РњРЅРѕРіРѕ?
Стана ми неудобно.
Може би ще събудя милейди.
Милейди. Милейди.
РќРµ РёСЃРєР° РґР° СЃРµ СЃСЉР±СѓРґРё.
Ферн. Тя добра учителка ли е?
Как да отговоря?
РќРµ СЃСЉРј СЃРёРіСѓСЂРЅР°.
Просто ме води със себе си, докато търси магии.
Но сякаш иска да опознае сър Химел и другарите му.
Може би не се интересува много от мен.
Милейди ме взе под крилото си,
защото обеща на сър Хайтер.
Разбрам.
Обаче ми е странна.
След като тръгнахме заедно, започна да ми прави подаръци за рождения ден.
През повечето време сякаш не се интересува от мен.
Не мога да я разбера. Толкова ми е странна.
Фрирен, няма ли да останеш в кралската столица?
Ще продължа да пътувам.
- Сама?
Така е лесно и удобно.
Няма да вземеш чирак?
Пътешествията са по-хубави, когато имаш с кого да говориш.
Ще си загубя времето.
Дори да го обуча, скоро ще умре.
Фрирен, взаимоотношенията не се въртят около това.
Именно такива са.
Приключението ми с вас не трая дори една стотна от живота ми.
Би трябвало да ме разбираш, Айзен.
РђР·...
Хайде, хайде. Стига толкова мрачни приказки.
Днес празнуваме. Нека пием до дъно!
Търсиш си причина да пиеш, нали?
- Разнищи ме.
Кога не пиеш?
- Покварен жрец такъв.
Ферн...
Тя е добра учителка.
Прав сте.
Айзен, наистина ли няма да дойдеш?
Да. И преди ти казах, само ще ти се пречкам.
Разбирам.
Помниш пътя към Енде, нали?
Да. Първо минаваме през област Вилле,
прекосяваме Каньона Ригел и минаваме през северния пункт.
Съжалявам, че те моля.
Пътуването ще бъде дълго.
На нас ни отне десет години.
Разбирам. Ще следваме стъпките на дружината на сър Химел.
Точно така.
Приключение от едва десет години.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Дали ще стана силен воин?
- Появяват се след смъртта.
Пътешественици, може ли да ме изслушате?
- Защо не си победил дракона?
Още го търсиш, нали?
- Това е безсмислено.
Това е привидение на мъртвец.