Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 01 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 01 [HEVC.1080p].srt)
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване,
о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни
век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов
ето, ръжда покрива.
И пак, твоите
думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега
желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега,
мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
В най-северния край на континента, пристигнах на мястото,
което хората на тази земя наричат рай:
Ореол - земята, в която душите намират покой.
Душите на мнозина се събират там.
Още се събеседвах с приятели, с които съм се била рамо до рамо.
...Фламе, Легендарния маг
Фрирен.
Столицата вече се вижда.
Приключенците се завръщат триумфално. Градът сигурно кипи от вълнение.
Трябва да си потърся работа, щом се върнем.
Не е ли рано да мислиш за това?
- Важно нещо е.
Победихме Краля на демоните, но нещата не свършват тук.
Животът ни тепърва предстои.
Работа, значи?
Ще се радвам да работя някъде, където мога да пия.
Нали си жрец?
Може би си прав.
Фрирен, твоят живот отвъд този ден ще бъде твърде дълъг.
Може би.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Химел Героя,
Айзен Воина, Хайтер Жреца,
и Фрирен Мага.
Благодаря ви, че сразихте Краля на демоните.
В света ни ще се възцари век на мир.
Кралят щял да поръча да поставят наши статуи на площада.
Само се боя, че няма да могат да уловят прекрасните ми черти.
Що за наглост.
В началото ни изпрати с 10 медни монети.
Стига, Фрирен. Тази вечер пием без пари.
Смятам, че се е реванширал.
Покварен жрец такъв.
Свърши се.
- Да.
Това е краят на приключението ни.
Минаха десет години, а?
И ние минахме през много.
В деня на потеглянето ни,
Химел и Айзен щяха да бъдат екзекутирани за обида спрямо краля.
Всичко щеше да приключи, преди да е започнало.
Понякога пък Хайтер беше безполезен след пиянски изпълнения.
Кожата ти е бледа като на немъртъв. Добре ли си?
РќРµ.
- РќРµ, РѕС….
Това ставаше всяка седмица.
Аз пък бях безупречна.
Чудехме се дали да не те оставим, когато мимикът те погълна.
Нали й казахме, че е капан?
- Защо не оставим този елф?
Само гадните моменти помним.
Но имахме наистина хубаво време.
Приключението, което имах с вас, беше незаменимо.
РџРѕРґРѕР±РЅРѕ.
Бяха кратки десет години.
"Кратки десет години"? Но това е цяло десетилетие.
Виж Хайтер само. Вече е одъртял.
- Извинявай.
Винаги е изглеждал така.
- Извинявай!
Почти е време.
Метеорният дъжд Ера, а?
Идва веднъж на 50 години.
Наистина отбелязва началото на нова ера на мир.
Прекрасно е.
Гледката не е толкова хубава отвътре града.
Не разваляй момента, моля те.
Тогава следващия път.
Знам място, където можеш да гледаш всичко ясно.
След 50 години ще те заведа.
Какво?
Нищо.
Права си. Нека ги видим заедно.
Тогава аз ще потеглям.
Какви са ти плановете занапред?
Ще продължа да събирам магии.
Смятам да пътувам из средните земи през следващите стотина години.
Ще се отбивам от време на време.
Не мога да си представя какво е да си елф.
Колко години е била на тази земя?
За нея едни 50 или 100 години сигурно са незначителни.
Рог от сенчест дракон?
Нямам такова нещо.
Не съм виждал сенчест дракон през последните 20-30 години.
Ясно. Не е добре. Трябва ми за едно призоваване.
Като се замисля, Химел още държи рога, който взехме от замъка.
Излъчва някаква зловеща аура.
Нали няма вреден ефект към хората?
- Не знам.
Не знаеш, а?
Скоро отново ще дойде Метеорният дъжд Ера.
Ще го посетя и ще взема рога.
Градът се е променил доста, откакто дойдох последно.
Беше някъде тук.
Фрирен?
Химел.
Остарял си.
- Може ли да си по-тактична?
Обаче още съм хубав за годините си, а?
Минаха петдесет години. А ти си все същата.
Смятах, че няма повече да те видя.
Метеорният дъжд Ера, а? Спомням си за онези времена.
Относно онова нещо, което взехме от замъка на демоните.
Рогът от сенчест дракон ли?
Ни веднъж не съм забравил за него.
Шкафът ми излъчва зловеща аура оттогава.
Извинявай за това. Можеше да го оставиш в някоя барака.
В никакъв случай.
За тебе може би не е голямо нещо,
но за мен бе съкровище, поверено ми от скъпа приятелка.
Имах дълг да ти го върна.
Не беше толкова голямо нещо.
Химел, готов ли си?
Вече си плешив. Няма какво да се суетиш за вида си.
И плешивите си имат суетни.
Сега, да идем ли да видим метеорния дъжд?
Добил си достолепен вид, Хайтер.
Вече съм епископ в светия град.
А ти никак не си се променила.
Не ми гали главата.
А Айзен почти не се е променил.
Така ли ти изглеждам?
- Предвид че си джудже.
Та, къде ще можем да видим метеорния дъжд ясно?
Сега ли ще тръгваме?
Не е ли малко рано за Метеорния дъжд Ера?
Да. Пътят е една седмица пеша оттук.
Толкова ли е далеч?
- Имай предвид годините ми.
Това ме връща назад.
Пътуваме заедно отново, както някога.
И посетихме всякакви места.
Всичко беше твърде светло и ново.
И в тези прекрасни спомени винаги присъствахте вие.
Надявах се отново да видя ден, когато ще бъдем заедно.
Благодаря ти, Фрирен.
Благодарение на теб, в края изживях още едно великолепно приключение.
Прекрасно.
Според мен Химел беше щастлив.
Така ли мислиш?
Тя ли е другарка на сър Химел?
За момент не съм я видяла да тъгува за него.
Безсърдечно момиче.
Хей, хей! Ние също не изглеждаме натъжени!
Прояви уважение, епископе!
- Безсърдечен негодник!
Наскърбявате ме.
Не знаех нищо за него.
Пътувахме едва десет години.
Уж знаех, че човешките животи са кратки...
Защо не се опитах да го опозная?
Не ме гали по главата...
В такъв случай аз ще се връщам в светия град.
Нека ви огледам лицата.
Може това да е последната ни среща.
- Имаш ли някакви болки?
Порокът на пиенето си казва думата.
Божествено наказание, а?
Ако минавате през святия град, оставете питие на гроба ми.
Хайтер, не се ли боиш от смъртта?
Ние сме приключенците, спасили света.
Несъмнено ни чака добър живот в рая след смъртта.
Затова се бих редом с вас.
Покварен жрец такъв.
Ако ме извините.
Тогава и аз ще тръгвам.
Отново да събираш магии?
Да, това също,
но искам да науча повече за човеците.
Разбирам.
Затова исках да те попитам.
Като маг, ще се радвам да имам силен воин до мен.
Моля те. Годините ми да замахвам с брадва отминаха.
Не гледай така, Фрирен.
Ходът на живота забавя, щом златните години отминат.
Разбирам.
Тогава до нови срещи, Айзен.
Да. До нови срещи.
Епизод 1: Краят на пътуването
Това е същото дърво.
Винаги се губя в тази гора.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
20 години след смъртта на Химел Героя, в покрайнините на светия град Страл в централните земи.
Търсите ли нещо?
Какво ви смущава?
Търся дома на човек, наречен Хайтер.
Вие сте гостенка. Заповядайте.
Още ли си жив, покварен жрецо?
Оказа се по-трудно да умра.
Донесох малко пиво за гроба ти. Искаш ли чаша?
Престанах да пия.
- Разбирам.
Надали Богинята ще ти прости, дори да се оправиш сега.
Благодаря.
Коя е тя?
- Казва се Ферн.
Войната в южните земи я остави сираче.
Не е в твой стил да помагаш на други.
Не си Химел все пак.
Фрирен, защо реши да ме навестиш?
Имах работа в Свещения град.
Стараех се да опозная хората, които срещам през пътуванията си.
И ти дължа много. Затова дойдох да ти се отплатя, преди да умреш.
Тогава имам една молба.
Ще вземеш ли чирак?
Ферн има потенциал като маг.
Ще я вземеш ли на пътуването си?
Съжалявам, Хайтер. Само това не мога.
Тя само ще ми пречи.
Знаеш колко често чираците на магове умират в битка.
Няма да допусна дете, което мой приятел ми е поверил, да умре.
Разбирам. Тогава имам друга молба.
Това беше намерено в гробницата на Евих Мъдреца.
Говори се, че този гримоар съдържа изгубени магии за възкресение и безсмъртие.
Имам съмнения относно съществуването на такива магии.
Отчасти затова искам да го разшифроваш. Можеш ли?
Написано е с картинен код.
Хората от онази епоха бяха запалени по това.
За 5-6 години, може би.
Разбирам.
Но защо искаш да го разшифровам?
Мислех, че не се боиш от смъртта.
Имам две причини.
Първата е, че когато казах онова, желаех да ви успокоя.
Втората е, че сега се боя от смъртта много повече отпреди.
Дори да не постигна безсмъртие, се надявам на още малко... малко време.
А и светите писания ни казват да живеем здравословно.
Дългият живот е върховното проявление на това, Фрирен.
Покварен жрец такъв.
През останалото време може ли да учиш Ферн на магия?
Като жрец, нямам такива знания.
Това може.
Ето те.
Търсех те навсякъде.
Винаги ли тренираш в гората?
Трудно ли ме намерихте, милейди?
Сър Хайтер често ми казва, че съм почти невидима.
Не е ли хубаво нещо?
Да.
Наистина. Едва мога да уловя маната й.
Контролът й е изключителен.
Колко е учила за възрастта си?
Сър Хайтер каза,
че ако мога да пробия дупка в онази скала, ще бъда пълноправен маг.
О? Хайтер знае добре. Това е...
Както виждате, магията ми се разпръсва и не може да я достигне.
РЇСЃРЅРѕ.
Какво да сторя, за да тренирам?
Преди това може ли да те попитам нещо?
Харесваш ли магията?
Горе-долу, милейди.
Значи си като мен.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Как протича обучението на Ферн?
- Отново ли си неискрен, Хайтер?
{\an8}Магията е невероятно нещо, а?
- Събирате все най-странните магии.
Колко жалко би било да умреш.
- Някой ден бих искал да ти ги покажа.
Не трябваше да бъде точно магия...