Kholop 2 (2024) Свали субтитрите
Честит рожден ден! Честит рожден ден!
Катя! Катя! Катя!
Ей, вие, горе!
Стига, човече, не досаждай! Имам рожден ден!
Какво правите? Тук има хора!
- Искаш ли шампанско?
Момчета, налейте на спортистите!
Вие да не сте превъртели?
Сега ще се кача при вас!
- Скучен си!
Дръж салюта в моя чест!
Катя! Катя! Катя!
Здравейте, младежи!
Казвам - здравейте, младежи.
- Здраве желаем.
Защо хулиганстваме? Кой стреля?
Аз! Арестувайте мен, другарю офицер!
А, ти ли си най-дръзката тук? Хайде, да се разходим.
Ох, какви силни ръце имате!
- Да, да, идвай.
Приятели, не си отивайте, след час ще се срещнем на терасата!
Охо, даже и катер има!
Ще се повозим ли?
- Непременно, малката. Всичко е за теб.
По-внимателно.
Сядай.
- На яхтата ви има ли нещо за пиене?
Сега ще стигнем до килията - там има мини бар, хамам, караоке, всичко има.
Иванич, тук, на Синия мост, имаме хулиганка...
Стой!
Ти дебил ли си?
Спрете веднага!
Нареждам ви, угасете двигателя!
Прикрий я! Блокирай я!
Гаси, гаси!
Край на возенето, момиче. Излизай, пристигнахме.
Полека. Махни си ръцете! Всъщност, и аз съм пострадала.
Момчета, закопчайте я.
- Ела тук.
Днес дъщерята на държавна служителка в алкохолно опиянение
е нахлула в лятно кафене в Санкт-Петербург.
Произшествието по чудо се е разминало без жертви.
Колко истории сме видели за глезени баровчета!
Разминавало им се е безнаказано. Мислехме, че за тях няма оправяне.
Но така беше преди случая на Екатерина Новикова. Добър вечер!
Вие заемате висок пост.
Не се ли съблазнихте да се ангажирате със случая на дъщеря ви?
Високият пост е, преди всичко, отговорност,
а не привилегия.
Извършено е престъпление. Значи, ще има и наказание.
Отвличане на водно транспортно средство,
съпротива срещу полицията, хулиганство,
умишлено унищожаване на чуждо имущество по обществено опасен начин.
Много ме е срам. Готова съм да понеса всякакво наказание.
На основание на гореизложеното, съдът постанови:
признава Екатерина Сергеевна Новикова за виновна
и определя наказание лишаване от свобода
за срок от две години
с излежаване в поправителна колония с общ режим.
Татяна Василиевна, може ли един въпрос?
Как се чувствате в момента?
- Татяна Василиевна!
Като майка ми е много тежко.
Две години лишаване от свобода.
Но това е справедливо. Дъщеря ми е извършила престъпление
и е длъжна да си понесе наказанието.
Значи, вашата дъщеря ще излежи реалния срок?
Законът е един за всички.
Тя ще лежи в затвора.
КРЕПОСТЕН 2
Аглая Тарасова, Милош Бикович
Виж!
Екохотел
Александър Самойленко, Мария Миронова
Наталия Рогожина, Иван Охлобистин
О, виж, крава!
Ще ми издоиш ли после мляко от нея?
- Аха, непременно.
О, местната дискотека.
- Аха.
Кирил Нагиев, Олга Дибцева
Водни процедури!
Точно това ни трябва.
- Аха.
Стоп, стоп!
Заповядайте, скъпи гости.
- Здрасти.
Моля, багажа ви.
Влизайте.
Добре дошли!
- Супер!
Това ни е печката.
Ето лежанка. Мека!
Яденето е на масата.
Ето подпалките. До тях е огнивото. Ако има нещо неясно, ще консултираме.
А вода? Тук има ли водопровод?
- Обиждате ни!
Ведро - 20 литра! Водата е изворна.
Ако обичате, вашите телефони.
- А, да.
Здраве желаем, Павел Сергеевич!
- Какво обичате?
Ох, аз - по навик. Какво се е случило?
Получих числата за последния месец - това се е случило..
Еко хотел ли сме или благотворителна организация?
За чий дявол работим на загуба?
Виноват... Ох, извинете.
Гостите намаляха. А и нищо ново не предлагаме.
Втори път хората няма да обуят цървули.
Нищо ново ли не предлагаме? Стоп.
Защо изобщо говоря с вас?
Къде е управителят?
Григорий Павлович замина.
В Дубай.
- Как "замина"?
Режисьор: Клим Шипенко
Гъски, цървули,
репичка,
кобилица,
малахай.
Ти знаеш ли какво е "малахай"?
Какво е? Тадж Махал?
Това е вид зимна шапка.
С такава шапка понякога ходя при вип клиентите.
С малахай.
И, внимание...
Внимание! С кафтан.
А татко казва, че такава е работата. Бизнесът е такъв.
И трябва да се научиш да получаваш от него кеф.
А как може да се кефиш в кафтан?
Имам чувството, все едно не живея истински живот,
а тъпо съм заседнал завинаги в миналото.
Гриша, писна ми! Да не си дошъл да ми мърмориш?
Хайде да се забавляваме!
Нещо не ми се ще.
В какъв смисъл? Защо ме доведе тук?
И аз това се питам.
Ало?
Гриша, мамка ти, къде си?
Заповядайте.
Добър ден. Добре дошли.
- Здрасти.
Добре ли сте?
Аз ли?
Летя с джет за 15 000 евро. Всичко ми е наред.
А ти?
Докато мислиш, донеси ми едно просеко.
Така!
Драги богаташи!
Дебели портфейли и дебели портмонета!
Слушайте, имам идея.
Никой ли не иска да се върне от Дубай в нашата Рашка?
Хайде тогава да не летим.
Отиваме...
в Париж! Ще похапнем стриди.
Приема ли се?
Единодушно!
Маша, защо го правиш, недей така да се прокрадваш.
Хайде, донеси ново.
Все пак не е последното.
Алексей! Альошенка!
Променяме курса за Париж! Всички са "за".
Никой ли не иска да се връща от Дубай в тая наша Рашка?
Тогава няма да полетим.
- И какво?
Как "какво", татко? Това е онова момиче, което нахлу в ресторанта.
За малко да ме убие!
Имаше съд, затвориха я - като че ли.
Това не те ли възмущава?
- Възмущава ме, че прецака бизнеса!
Остави всичко на оня, рижавия, а ти замина да си печеш задника.
Татко сега не ми е до това.
- А на мен ми е.
Как въобще смяташ да живееш? Закривам селото.
Как го закриваш?
- Ами, купих дворец!
Купил си?
Е, под аренда е.
За 200 години.
Ще бъде хотел, исторически.
Мрамор, орнаменти, позлата - всичко е родно, всичко е истинско.
Хората, които ще идват тук, ще се чувстват като дворяни!
Като аристократи! Синя кръв!
Аха, ясно.
Оригинален паркет от 19 век. Полилей - от 18-ти.
Ще имам такива апартаменти:
"Царски", "Императорски", "Распутински".
За големи компании.
А ти за селото окончателно ли реши?
Разстрои се, така ли?
Тогава, щом ще го закриваме, да изпълним един проект?
Какъв проект?
- Наш. Поправителен.
Да превъзпитаме тая баровка. Три дни камшик и бързо ще се освести.
Знаеш ли на кого му трябва камшик? На теб! За да се освестиш ти.
Отдавна закрихме тези проекти!
Готов си да се занимаваш с всякакви глупости, само и само да не работиш.
Жалко, разбира се, харесваше ми. Свикнах. Всичко е заради теб.
Пак трябва да търся работа.
Хубаво, стига сте мрънкали.
Имам идея. Гледайте.
А Карабас Барабас остана с пръст в уста!
Здрасти, здрасти!
Здрасти!
Какво правиш тук?
И кучето се радва...
По-радостно.
- И вашето куче се радва!
Добре, заснето е.
Днес дъщеря на държавен служител
е нахлула в лятно кафене в Санкт-Петербург.
Произшествието по чудо е без жертви.
Е, какво ще кажете?
Яко е. А пари за това има ли?
Не се тревожете. Парите не са проблем.
Тръгваме за Париж! Ще похапнем стриди.
Приема ли се? Единодушно!
И колко искате за това видео?
Нищо.
Не съм дошъл да ви шантажирам.
Дойдох да помогна.
Да помогнете?
- Да. Самият аз бях в такава ситуация.
Знам точно какво чувствате.
Разбирате, че затворът няма да поправи дъщеря ви.
Отървахте я, измамихте всички.
Но не разбирате как да продължите.
Не ви харесва в какво се е превърнала дъщеря ви.
Търсите...
- С дъщеря ми всичко е наред.
Тя е нормално момиче.
Такова, като всички други.
Но тя е извършила престъпление.
И какво от това?
Срещата ни приключи ли?
Вратата е там.
А колко ще ми платите за това видео?
Как е храната?
Нормално.
Лоша. Безвкусна.
Сама си си виновна.
Заслужи си го.
Добре, мамо. Приятно ми бе да те видя. Трябва да се връщам в килията.
В бараката.
Добре, мамо. Приятно ми бе да те видя. Трябва да се връщам в бараката.
Е, стига ли?
- Стига, стига.
Доста заснехме.
Не се тревожете, бързо го монтираме и го пускаме по всички канали.
И публичните.
- Естествено.
Не можа ли спокойно да долетиш? Без да привличаш внимание.
Мамо, можеше въобще да не долетя. На теб ти е нужен този цирк.
На мен? Няма ли да поостанеш да поседиш малко?
Не мога, закъснявам за маникюр.
Поне да беше благодарила.
За какво?
Госпожице, случило ли ви се е нещо?
- Да, по дяволите, спукала съм я.
Може ли да погледна?
- Много благодаря.
Така, действаме по старата проверена схема.
Тя е крепостна селянка при жесток помешчик. Това сте вие.
Вие сте глезените деца на тоя помешчик.
Задачата ви е да направите живота й непоносим.
Умеете го. Знам го по себе си.
Освен това ти постоянно гадно ще й се присламчваш.
А ти си прост коняр, ще я защитаваш.
Тя ще се влюби в теб.
От ревност ти ще го изпратиш войник.
За да те спаси, тя ще се омъжи за теб
и заедно ще избягате. Това е!
А аз какво да правя?
Ти... действаш според ситуацията.
- Аха.
А подвигът? При нас в края на проекта трябва да има подвиг.
Да.
- Нали ти казах - ще се омъжи за теб.
Това не е ли подвиг?
Така, хайде на работа!
Ей!
Събуди ли се, кучешка щерко?
Хайде, ставай, стига си лентяйствала.
Ама че си опасен!
Ставай, ти казвам! По-зле ще стане!
Мамка му и воня!
Господарят нареди да те пратя на работа.
Да работя?
Аз?
А...
Разбрах.
Това са халюцинации.
Така, ще полежа.
Ще лежа, докато ме отпусне.
Какво правим? Какъв е планът?
Като не иска сама да става, измъкни я за краката.
Не, още по-добре - за косата.
Не мога така. Тя е момиче. Имам дъщеря на нейните години.
Тя не е момиче, тя е чудовище.
Добре, хайде тогава...
- Гриша, а къде е авторът?
И разпечатан сценарий?
За какво ви е сценарий, всичко ви разказах.
А репликите и...
Импровизирайте, вие сте актьори.
Слушай, не ни ли е малко масовката? Двама инвалиди ходят из селото.
И въобще, какъв господар съм без хора?
Къде е психологът? Кой ще ръководи всичко, ти ли?
Какво толкова?
Така, сега ще дойда.
Какво е това качулатото?
Изобщо имаме ли поръчител? Майка й дала ли е пари за проекта?
С майка й възникнаха проблеми. Но не е важно.
Пари има. На първо време.
На първо време - колко е това?
Каква е тая дупка?
При мен всичко е точно, момчета.
Да не губим време, да се действа! Че ще започнат да я търсят.
Да я търсят?
Значи, майка й не е наясно?
- Какво, откраднали сме човек ли?
Това...
- Това е подсъдно!
Зависи как ще го погледнеш.
- Гриша, в какво ни набърка?
Момчета, всичко ще ви обясня.
Аз в това не участвам.
Ей!
Не трябва да започвате проект, само защото ви се е приискало!
Какво общо има "приискало"? Това е несправедливо!
Тя за малко не ме уби! И не влезе в затвора.
Тя не е, но ние ще влезем!
- Така, така.
А ние какво общо имаме?
- Съучастие!
Край, аз не съм готов.
- И аз.
Кой ще си играе да ви разпитва? Ще ви затворят - и край!
Какво да правим?
Хайде, бягай!
Жено!
Какво да правя?
- Не знам, тръгваме си.
Къде се намирам?
Какво става?
Ей, почакайте!
Къде се разпръснахте?
Отбор ли сме или не?
Всъщност, разчитах на вас!
О, а тя къде е?
Пуснете ме!
Къде си тръгнала?
- Дядка, ти откачи ли?
Пусни, боли ме!
Чуваш ли? Боли ме!
Ей, пусни ме, чуваш ли? Пусни ме!
Какво става, мамка му, къде съм?
Благодаря, че се върна. Браво!
Имах ли избор? Тя ме видя, сега няма измъкване.
Сами се оправяйте, а ние изчезваме.
Добре, вървете, вървете.
Имате толкова интересен живот.
Буратино!
Кучешка храна!
Вратата към ресторанта няма да се отвори сама, нали?
Ще доведа тоя проект до края.
Защото не искам да прекарам живота си, като се занимавам с глупости.
Искам да направя нещо важно.
Нещо полезно, нещо стойностно.
За да може баща ми...
да се гордее с мен.
Гриша, всичко разбирам.
Но не те ли притеснява фактът,
че едва започнахме, а тя вече избяга?
- Ами това е добре, отлично е!
Какво се полага на крепостните за бягство?
Какво, какво - наказание.
- Наказание!
Сега хубавичко ще я изплашим, веднага ще повярва, че е в миналото.
А после е въпрос на техника.
Гриша, какво наказание?
Това е цяла история. Ешафод, палач. Трябва да се приготви.
Гриша, не може ли да измислим нещо по-просто?
Хайде да не я бесим, моля ви.
Съгласен съм. Няма да я бесим.
Ще я изгорим.
Наистина ли се каните да ме изгорите? Всички ще влезете в затвора!
Развържете...
Имам заповед.
- Развържете ме! Полиция!
Полиция! Какво правите!
Какво съм ви направила? Не искам да умирам!
Помощ! Помощ!
Хайде, всичко е отлично, готово. Пали!
Гриша, може би, все пак не трябва?
Гриш, тя и така хубаво се изплаши. Може би е достатъчно?
Не мога да гледам това. Ще ида да я отвържа.
Все едно господарят я е помилвал.
Малко е, трябва натиск. За да е по-истинско.
Гриша, огънят наистина ли е каскадьорски?
Естествено.
Готово, хайде, пали. Всичко трябва да е наред.
"Трябва да е"?
Полиция! Пуснете ме!
Не, няма да участвам.
Хора, така няма да поправим човека.
Трябва да се запали!
Добре, сам ще го направя.
"Салют", стоп музика.
Какво чакате?
Да ни попиташ нещо.
А, добре, ще попитам.
За чий дявол сте дошли тук?
- А аз ти казах.
А аз ти казах, че имаме проблеми и ни трябва психолог.
Казах ви, че не съм психолог, а учен.
Казах ти, че няма да ходя на психолог.
- Той нали казва, че не е психолог.
Освен това ни е приятел.
Освен това ти е бивш съпруг.
- Скоро и ти може да станеш бивш.
Ще има за какво да говорите.
- Вие да не се развеждате?
Ние развеждаме ли се?
Льова, какво ново при теб в науката?
Какво да е в науката? Като навсякъде - бардак и корупция.
Наложи се да се захвана с генетика.
Търся гена на алчността.
Настя, ние развеждаме ли се? Не разбрах думите ти.
Артьом, зает съм, да.
Какво?
Помощ! Помощ!
Събуди ли се? Събуди ли се, синко? Отлично!
Искам да ме гледаш в очите, когато те душа!
Тихо, тихо.
- Баща е - има право, нека го души.
За чий дявол ме пребихте?
Че и тия сте повикали. Сега ще падне една критика!
Как ще оправя всичко това?
Аз ще те...
- Добре, край, край.
Това не е конструктивно!
Паша, да идем да го обсъдим.
- Да идем.
И така, кой стреля?
Предатели.
Взимаме момичето, приспиваме го и го оставяме там, откъдето го взехме.
Нека си мисли, че е халюцинирало.
Паша, не ти ли е интересно той защо го е направил?
Не ми е интересно.
- По-интересно ти е да правиш пари.
И да купуваш дворци. А какво им е на другите, не ти дреме.
Той изобщо на какво е разчитал?
- Ами, на теб!
Че в последния момент ще се намесиш и ще му оправиш бакиите.
Да, типично баровско поведение.
Наш Гриша се провали.
- "Провали"!
Провалил се е, когато се е запил! Разбил колата! Направил простотии!
А той откраднал човек! Опитал се да го изгори.
Това е поведението на баровчетата.
Остава на дълбочинно ниво и се проявява по други начини.
Каквото поиска, веднага го прави.
Грубо, тъпо, безотговорно, без да мисли за последствията.
Но да разгледаме и позитивния момент.
- Хайде. А има ли такъв?
Разбира се! Нашето момче е изпитало прекрасна емоция -
гняв поради социална несправедливост.
И поискал да се пребори с нея.
- Ами, тогава да му дадем медал.
Рано е за медал.
Спешно трябва да стартираме проект.
Какъв проект?
Ти нали се отказа от тях.
Каза, че не искаш да похабяваш живота си за това.
"Няма нужда от нови проекти и не съм ви специалист по баровчета".
Няма нужда от нови. Трябва да се довършат старите.
Не довърших работата с Гриша.
Така...
А какво ще правим с момичето?
Без момичето нищо няма да се получи.
Приятели мои!
Планът, предложен от предишния лидер, за нищо не става.
Жената е устроена различно.
Да я изведеш от зоната на комфорта,
да я принуждаваш, да я наказваш -
всичко това е малко.
Трябва да се работи с главното качество на жените.
Кое е то?
Глупостта?
Ревността?
Не. Това е вярата в чудеса.
В приказка!
Конкретно - ето в тази!
Пепеляшка
Аха, и точно в полунощ баровката се превръща в тиква.
Много се радвам, че ти отново започна да говориш с нас, но няма нужда.
Ще обградим нашата Пепеляшка
с крайно токсични персонажи.
Дядка, къде ме влачиш, по дяволите? Пусни ме!
Моля ви, само не пак на огъня! Какво съм ви направила? За какво?
Сестричката ви търси. Нареди да ви заведа.
Каква сестричка? Нямам никаква сестра.
Чуваш ли ме, мамка му?
Първо - отвратителна доведена сестра.
Е, Катя,
хареса ли ти малкото ми представление?
С огънчето.
Да се научиш за в бъдеще.
Ако още веднъж вземеш мои вещи -
наистина ще те изгоря.
Аз нищо... Ай!
Слушайте, госпожо, това е някаква грешка, ясно ли е?
Никакви вещи не съм пипала и дори не знам коя сте...
Катя, не се прави на тъпа! Ще стане по-лошо.
Значи, излиза, че аз съм отвратителният доведен брат?
Не. Миналия път бяхте брат и сестра, и свърши зле.
Не се тревожете, сега сме женени. Не се занимаваме с тия неща.
Ваша работа.
На Пепеляшка й трябва баща!
Незначителен, безволев...
баща.
Това - второ!
Татенце! Катя пак се прави на будала. Наредете да я нашибат.
Слушай, Аглая, знаеш го,
Катя е малоумна. Направо да я нашибаме ли?
Повикайте маминка, тя ще я нашиба.
- Маминка?
Сега ще извикам маминка.
Маминка. Значи, мащехата.
Е, ще трябва да търсим актриса, Льова.
Дай техническо задание: възраст, външност, данни, пол, националност.
Възраст, малко над 40.
Светличка, сухичка.
На вид добра, но гласът й - командирски.
Стоманени топки, гаден характер.
Голям опит с работа на ръководна длъжност.
Желателно като продуцент.
Какво?
Настя, нямаме време за кастинг.
А ти идеално подхождаш за ролята на злата мащеха.
Какво общо имам? Не съм ви актриса.
- Ти няма нужда да играеш.
Ти и така си зла мащеха.
Това какво е - ирония? Или конструктивна критика?
Хайде, Паша, договаряй се.
Аз се договарям. Ти постоянно тормозиш Гриша.
"Нищо не правиш, с нищо не се занимаваш".
Ти си виновна, че той се е заел с това.
- Аз да съм виновна?
Син ти е безделник, а аз да съм виновна.
Ей, не съм безделник.
Затвори си устата, никой не те пита!
- Така, така!
Запази го това за нашата баровка.
Какво си се вкопчила в мен?
Ту ще ме гориш, ту ще ме биеш. Какво става?
Как въобще се озовах тук?
Как ми омръзна с твоето слабоумие!
Маминко! Маминко, Катя ме нападна!
Маминко, Катя за малко не ме уби!
Тъпа ли си? Какво правиш?
Какво си измислила, помияр такъв?
Ти какво - ударила си моята дъщеря?
- С пръст не съм я докоснала.
Как смееш да си отваряш устата?
- Вие така поискахте.
Боли ли?
Тя те удари.
Не преигравай, всички имат проблеми. Ще го преживеем.
Ти чувал ли си думата "развод"?
Тя те плаши.
Паша, от нея два пъти през живота си съм чул думата "развод".
Един път - преди своя,
вторият, явно, преди твоя.
Смяташ, че ще ме зареже?
Е, засега не. Даже заради теб подкрепи синчето.
Така че, докато тя е тук, има шанс.
Нещо не разбирам. Ако те смятат, че съм им дъщеря,
защо трябва да чистя грах? Нямат ли си прислуга?
Има. Аз.
Тогава ти почисти.
Така нареди господарката.
- Да си завре заповедта в задника.
Така, как беше ти - Люба ли?
- Люба.
Люба, къде тук може да се вземе душ?
- А?
Къде може да се измия?
В реката.
- "В реката".
Едно такова, при което водата се излива отгоре. Има ли такова?
Дъжд.
Супер!
Фантастика.
Поясни?
- Какво непонятно има?
Принцеса - жаба.
Вие обичате приказните схеми.
Подхвърлете я на Катя. Кажете й, че е вълшебна.
Нека да седи, да я целува, да чака чудо.
Нали жените вярват в чудеса?
А, пристигна ли критиката?
- Пристигна!
Не разбирам какво особено правите тук.
Имах точно такъв план! Само че вие по-красиво го опаковахте.
Изводът?
- Това е мой проект!
А вие сте го откраднали!
Никой нищо не е крал от теб. Никой не те е отстранявал.
Участвай, помагай.
А ти с какво се занимаваш? Ловиш жаби в камъша?
Окей. Да допуснем, че наистина съм попаднала в миналото.
Но защо, по дяволите, тук?
В миналото сигурно също е имало яки места.
Европа, Дубай, Малдивите.
На Малдивите, сигурно, във всички векове е хубаво.
Оппа!
Това какво е, синина ли? Кой те нареди така?
Не си довършихте работата и си го получих от господарката.
Тя вас не може да ви набие и си го изкарва на мен.
Това го обсъдихме. Ясно е накъде вървят нещата.
Ако има Пепеляшка, ще има и принц, нали така?
Кажете веднага кой е принцът. Нали аз?
Или аз?
Какво мислите, Григорий Павлович?
Има двама кандидати за принц.
Какво мисля ли?
Артьом не е лошо момче.
Добър, отговорен.
Само че с тая рязанска мутра какъв принц ще е!
А и може да ти нанесе удар в гърба.
А този - няма въпроси.
Външно.
Красив, породист.
А като актьор - дървеняк.
Буратино. Дори го видях с нос.
Така че, изберете сами.
Поздравления, Гриша! Ти идеално премина кастинга за главната роля.
Високомерен, нагъл тип.
Истински принц!
Такава неудобна рокля са направили! Нито да станеш, нито да се разходиш!
Какво? Защо големият задник ме прави по-страшна?
Какво се хилите там? Хайде, бързо свалете от мен тоя задник!
Така! Как сте там, маминко?
Разбирам, че нашите отношения не се получиха,
но защо да бием Люба? Тя няма нищо общо.
Така че, приключвайте с вашата простотия. Окей?
Сама си говори, съвсем се е смахнала.
Не можеше ли да ми кажете, че тя сега ще влезе?
Лев Арнолдович,
искам да кажа още веднъж.
Не искам да бъда принц.
Какво е това?
Знам какво ще стане. Тя е Пепеляшка, аз съм принц.
Ще ме принудите да си играя с нея на любов.
А ти не искаш ли?
- Не, че не искам - не мога.
Първо, не съм актьор,
второ, меко казано, тя изобщо не ми харесва.
Имам силно дежавю.
Някъде по тези места Лиза говореше същото за теб.
Ето, че е била права.
В реалния живот при нас двамата нищо не се получи.
Добре, разбрах. Любов няма да има.
Отлично. А какво ще има?
Попитай щуката.
Тя е говореща. Е, беше.
Лев Арнолдович! Може ли все пак някаква роля за мен? Моля ви.
Наистина съм добър актьор, ще се справя.
Може би на принца му е нужен някой приятел, велик княз?
Слушай, Люба, това може ли да се пуши, не знаеш ли?
Не разбрах.
Какво имаме пак?
Вие, господарке, по-добре да не се застъпвате за мен.
Че времената са трудни, болярката е лоша.
Може да убият заради вашата протекция.
Дворяни!
Хубава работа, колко е красив. Дори не ми се вярва. Чист лорд.
Какво щастие, Григорий Павлович!
Много се радвам да ви видя, Григорий Павлович.
Извинете. Пътищата са ужасни.
Той какъв ни се пада?
- Годеник.
Е, ще влезем ли в къщата?
- Нося ви подаръци.
Така, ти... Как беше?
Лакеят! Носи всичко в къщата.
Само сме чували за него.
На баловете Аглая Дмитриевна се е запознала с него
и всички чакахме - ще дойде ли да се сватосаме или не.
И, ето какво - пристигна.
Може да отведе Аглая в града, тогава тук ще ни бъде по-спокойно.
Поне да вземе и майката.
Днес е най-важният ден!
Ще седнем да вечеряме - ще стоиш като няма, ясно ли е?
Маминко, наистина ли Григорий Павлович ще се ожени за мен?
Не мога да повярвам!
Разбира се, че ще се ожените, слънчице. Ще се ожените.
Ако ти, шарена краво, ме провалиш,
ще те подстрижа гола глава,
а после ще те пусна гола през цялото село!
И накрая ще те удавя в реката!
Сестричке, толкова те обичам!
Ще ми бъде много жал, ако маминка те удави.
Слушайте! Може пък да не дойда на тая вечеря, и - край?
Точно така, маминко! Може ли тя да не идва?
Моля ви! Тя ще провали всичко!
- Мога.
Какво има за рискуване, щом сериозните неща са на косъм?
Тъпачки! Ако Григорий Палич се ожени,
а после разбере, че тая мърла живее при нас,
ще се разсърди, че сме скрили. Разбра ли?
Имай предвид!
Ако чуя от теб и една дума на масата,
веднага ще изпълня обещанията си.
Не хвърлям думите си на вятъра.
Маминка е добра.
Аз щях да те разчекна с коне.
Моля да ме извините,
не бях наясно, че в дома ви има още една госпожица.
Получи се...
конфуз.
Останахте без дарове.
Извинете ни.
Заповядайте, взимайте си. Каквото дал Бог.
Григорий Павлович, не обръщайте внимание.
Катенка при нас е затворничка. Освен това, е необразована.
Затова и опаковката й е подарък. Нали, Катюша?
Затворничка?
Съвсем ли не ходите на балове?
Не, тя си има свои балове.
В обора и в кокошарника. Нали, Катюша?
А как се развличате?
Развлеченията й са много прости.
Да поязди кобила,
да лови мухи с уста.
Екатерина, аз се обръщам към вас, а за всичко ми отговаря майка ви.
Искам поне да чуя гласа ви.
А вие поскърцайте със стола - едно и също е.
Ой, какво говоря?
Григорий Павлович ще си помисли, че не обичаме най-малката си дъщеря.
А ние много я обичаме. Толкова я обичаме!
На ръце я носим.
Храним я с лъжичка.
Нали? Хапни си, слънчице, хайде!
Отвори устичка!
Благодаря, беше вкусно.
Приготви се да се разделиш с косата си!
Ще пропълзиш гола по корем през цялото село!
Не може ли веднага да се давим? Защо да губим време?
Сега ще ти отрежа езика! Да не нагрубяваш хората.
Какво правите тук?
Подстригваме се.
- Сега?
Григорий Павлович, идете в къщата. На Аглая ще й доскучае.
Аглая Дмитриевна отиде да си почива.
И аз щях да ида, но в моята стая няма свещи.
Моля да се разпоредите да донесат.
Сега.
А ти дай овес на моите коне. Веднага.
Слушам!
Според мен, спасих ли ви от нещо?
Какъв е смисълът?
Все едно - ще ме убият, рано или късно.
Тя защо се държи така с вас?
Може би има някаква причина?
Е, освен супата.
Нямам представа. Дори не ги познавам.
Всъщност, съм тук от два дни.
Знаете ли, Катерина, вие...
Катерина, къде отивате?
Да се удавя.
Катерина! Катерина!
Чакайте, Катерина!
Ако ми окапе кожата на лицето,
наистина ще удавя тая тъпачка!
Чуй ме, сигурно с теб трябва да си поговорим.
Сега ли?
- Като че ли не си заета.
Точно пред него ли?
- Нали ти искаше да говорим пред него.
Не виждаш ли разликата в ситуациите?
Не виждам.
- Ясно.
Точно там е проблемът, че ти никога нищо не виждаш.
Може пък проблемът да е в това, че нищо не ти харесва?
Радвам се, че накрая решихме къде е проблемът.
Може ли да се преоблека? Благодаря.
Блестящо!
Колкото можах.
Последното, което помня е, че с мама сме в затвора,
аз заминавам,
нещо стана с гумата...
После - хоп, и съм тук.
Удивително.
- Аха. Меко казано.
Чакай, това за затвора не го разбрах.
Вие в бъдещето в затвор ли сте била? Ти каторжница ли си?
Не. Все едно бях затворена. Но не наистина.
Как така? При нас, ако си затворен, си в затвора.
А при вас не е ли така?
Обикновено е така, но не за всички.
Добре, аз тръгвам.
Къде отиваш?
- Казах ти - да се удавя.
По-добре сама, за да не търпя унижението.
Гриша! Там нямаме водолази! Действай сам.
Супер план!
Какво?
А, аз... Ами...
Искам да кажа...
Така няма да стане. Трябват камък, въже.
Моля те. Ще се получи.
Веднъж паднах пияна от яхта с дрехите, едва ме извадиха.
Стой! Не мърдай!
Какво правиш?
Ще ми се наложи да те спася.
Камизола - италианска коприна.
Половин година я караха. Жалко.
Хайде тогава, по-бързо. Водата е студена.
Така е при вас в бъдещето, сваляш всичко и скачаш.
А при нас - виж колко копчета!
Ще стане по-бързо, ако помогнеш.
Ало?
Ти тук си някакъв богат пич, нали?
Да. "Пич"?
Ами, човек.
- Аха.
Представи си - всичките ти коне, карети, италиански коприни -
в един момент изчезнат.
Имал си всичко,
а сега нямаш нищо.
За какво да живееш?
Е...
Аха.
Ти заради това ли живя?
Гениално! Григорий Павлович импровизира като бог!
Григорий Павлович три думи не може да запомни, затова импровизира.
Момчета, лоша работа! Мамчето се е разтревожила, търси дъщеря си.
Добре де, колко дълго ще я търси?
- Николко, Льова.
Гриша е идвал при майката, питал за дъщерята. И тя изчезва!
Ще ни излови!
- Какво ще правим? Приключваме ли?
Всичко приключваме и изчезваме!
- Не, не, никъде не изчезваме.
А какво правим?
Ние...
Ние... Ние се преместваме.
Как се преместваме? Къде?
В дворец!
- В кой, в моя?
Може в моя, но аз нямам.
Какво предлагаш?
Предлагам да продължим нашата приказка. Всичко се нарежда отлично!
Пепеляшка е на ръба на нервна криза, принцът я среща,
сега тя трябва да иде на бал! Точно така!
Напиши ми сцена "бал", както във филма "Война и мир".
Какъв бал? Правя ремонт, няма да ви пусна в моя дворец!
Льова, казвай какво е нужно. Карети, оркестър, масовка...
А може би да трябва и тиква?
Каква тиква, Настя?
- Вълшебна.
Гриша, спешно се върни в апаратната! Струва ми се, че измислихме нов план.
Не. Льова!
Да можех сега да попрелистя в телефона.
Какво?
Да погледна едно друго преди сън, за да заспя.
Да ви дам ли един молитвеник?
- Благодаря.
Ще се справя някак си.
Катя, стягай се, тръгваме.
Къде?
- При мен.
В двореца.
Пет секунди.
Тук няма какво да намеря, а човекът ми предлага поне нещо ново.
Все пак е дворец.
- Ами Аглая Дмитриевна?
Имам чувството, че няма да идва.
А ти какво правиш?
- Събирам вашите вещи.
Не са мои, няма нужда нищо да събираш. Е, това е.
Хайде, остани си със здраве!
Ой, господарката ще се разлюти, че сте избягали с годеника на Аглая!
Сигурно ще ми отреже главата.
Люба, за колко време може да си събереш куфара?
Давай, давай, само - тихо.
Ще ме носиш ли?
- Не, не, мамо, сама.
Сама!
Да пием за нашето дръзко...
бягство.
Дай ми още!
Дий!
Заспа! Действаме!
Дий!
Нищо не струва техниката ви на безопасност.
Не може в 19 век да има пожарогасители.
И къде да ги сложа?
- Не знам! Скрий ги там, зад дивана.
Така, а що за диван е това?
- Еко-кожа.
Каква еко-кожа? Махайте го!
Честно да си кажа, съм шокиран. Как баща ми се е съгласил?
Никой не го е питал. Сега времето е такова. Вземат му двореца и - край.
Между другото, той къде е? Може от мъка да се е обесил някъде?
Така, техник! Трябва ми бормашина!
Претърсете всичко тук!
Няма нужда да претърсвате, сам съм.
Добър ден, Татяна Василиевна.
- Хванете го!
От това се страхувах.
- Къде е дъщеря ми?
С нея всичко е наред. Може ли да ви обясня всичко?
Истински дворец.
Да, да?
- Добро утро, Катенка.
Добро.
- Как спа?
Да знаеш, шампанското ви е истинско.
Отдавна така не ме е събаряло.
И как ти се струва?
Честно ли?
Като в рая.
Сега ще ти покажа истински рай.
Така, човече, извинявай, не знам при вас как е прието,
всъщност, ние с теб едва вчера се запознахме.
Заповядай.
- Вана! Господи!
Това наистина е рай!
Люба?
Имам въпрос относно социалния ми статус.
За какво се готвя?
Не ви разбрах, господарке.
Виж сега.
Вчера се запознах е едно момче,
а днес вече се преместих в дома му.
По мое време това се нарича...
Как да го кажа?
Лесно достъпна.
Не, господарке, какво говорите!
Григорий Павлович нареди да направят бал във ваша чест.
Значи, намеренията му са сериозни.
Бал?
- Да.
Тъкмо съм ви приготвила рокли да си изберете.
Това трябва да е модно, така ли?
Ами, да, сигурно.
Аз съм от село, за мен всичко дантелено е модно.
Но това като че ли...
е свалено от някакви мъртви старици.
Така, давай ножици, конци, игли - ще си правя "луук".
Аха!
"Луук"?
- Премяната.
Какво четеш?
А, "Война и мир".
Потапям се в епохата, готвя се.
Може ли да не стоиш тук? Боя се, че пак ще стреляш в гърба ми.
Тъкмо исках да ти се извиня.
Извинявай, побъркал съм се от нерви.
Няма вече.
Добре, ако обещаеш повече да не се нервираш.
Готово. Спокоен съм като слон.
Охо, много сполучливо става.
Къде се научихте да шиете?
Като дете с мама шиехме за куклите.
Докато не се залови с политиката.
Извинете за любопитството,
как ви се струва Григорий Павлович Харесва ли ви?
Само че, не разбирам.
Той е един такъв...
Нещо не му е наред.
Какво говорите, той е идеален.
Да, само че е твърде...
неистински.
- Ти пък!
Много е правилен.
Като че ли е измислен.
Като в лош сериал, разбираш ли?
Не.
Не улучихме с главния артист, нали, Григорий Павлович?
Неистински, а!
Лев Арнолдович, може ли да опитам нещо?
Какво?
Мама!
- Мама?
Ето, Татяна Василиевна, това е нашата апаратна.
Така да се каже - сърцето на нашия проект.
Григорий!
Скоро се видяхме.
Татко, защо?
- Нямаше да има смисъл да се крием.
Така или иначе щяха да ни открият. Исках нагледно да покажа,
че не сме никакви престъпници или шарлатани,
че имаме сериозна организация,
която, щом се захване за човека, гарантирано го поправя,
което означава, че го превръща в нормален човек.
Значи, дъщеря ми е ненормална?
Погледнете!
Кажете, кога за последен път вашата дъщеря
е правила нещо със собствените си ръце?
Сама, без принуда, с удоволствие!
А погледнете приятелката й!
Това не е някаква си силиконова блогърка!
Тя е обикновена руска жена.
Бодипозитивна...
Помагай.
- Остър
афективно депресивен нарцисизъм.
Още веднъж?
- Това е отвратителен недъг.
Проявили сте го във вашата дъщеря.
Но ние го пресякохме, работата отива на поправяне
и след няколко дни ще получите напълно нова Катерина!
За всичко това се опитвах да ви разкажа.
Наистина искаме да помогнем на дъщеря ви. Виждате ли?
Виждам, че ти ме шантажира,
взе парите ми и с тях открадна дъщеря ми.
Сега къде отивате?
Да я изкарам от тоя зоопарк.
А вие се обадете на адвокатите си.
И си пригответе топли дрехи, скоро ще ви потрябват.
Откачи ли?
Аха.
Татко, свършено е с нас.
Ама че работа, тя дори челото си удари.
Ти си уволнен.
- Откъде?
Отвсякъде!
- Кой е?
Някой, на когото тя по-късно ще се обади.
Повдигни й клепачите.
Какво да правя?
- Паша, стига си истерясвал!
Ще измислим нещо.
- Нищо няма да измислиш!
Вечно се връзвам на идеите ти!
Трябваше да се избавим от момичето и нямаше да има проблеми!
Всъщност, ти я докара тук.
- Млъкни!
Настя, не искаш ли да участваш в разговора?
Между другото, решаваме общи проблеми от държавен мащаб!
"Участвам. Давам "отбой" на охраната и отивам в Питер на среща."
Явно е потвърдила на някого бюджета. По дяволите!
Какво ще правим с тялото... Глупости! Какво ще правим с нея?
О, Паша, в двореца ти има ли винарска изба?
О, да се запием! Отлична идея! Гениално!
Гадост! Решават си въпросите по телефона.
А какво решават?
- Артьом, помогни ми.
А ти, принце, какво запецна?
Искаше да пробваш нещо. Отивай, пробвай.
Бонжур, мадам!
Вие, госпожице, разбирате ли езика им?
- Не.
Обичам Франция, но не съм учила езика.
Инглиш, глобал ленгуич. Андъстенд?
Но!
Това е вашият учител по танци.
Григорий Павлович го е поръчал от Париж.
В Париж всички ли са такива?
Напоследък - да.
А Григорий Павлович къде е?
Григорий Павлович...
Моля за извинение!
Екатерина, душа моя, бях зает по работа.
Изясних, тя не знае френски.
А къде е шампанското, село?
Хайде, кравичке, размърдай се! Гърлото ми пресъхна.
Защо не свирите? Защо гостите ми скучаят?
Ще ви разгоня по дяволите, ще дрънкате по кръчмите!
Помолих нещо весело!
Ами, това е весело. Ще последва развитие.
Тогава започвайте с развитието!
Счупихте ми лъка!
А пръстите за какво са ти? Или и тях да счупя?
Оближи ги с език, за да блестят.
Това е за теб, за да се събудиш.
Защо не танцуваме?
Моля, на позиция.
Буренце,
шампанското се разля, донеси ново.
Все пак не е последното.
Раз, два, три.
Дотук бяхме.
Ей!
Вие какво, съвсем ли...
Ох!
Съвсем ли сте откачили?
Още едно похищение!
Причиняване на вреди на здравето.
Насилствено задържане.
Колко смятате да сте в затвора? Нямате толкова животи.
Бих могъл да се доближа повече до вас.
Но се боя, че ще ме хванете за гърлото.
Да си изцапам ръцете!
Извинете ни за варварските методи.
Ти ръководител ли си на тая далавера?
- Не е далавера.
Това е сериозен научен проект.
- Ще го кажеш в съда.
Нека първо да доживеем до съда.
Дотогава може да промените мнението си.
Телефона, разбира се, го взеха.
- Разбира се.
Но, за да не скучаете,
ви доставихме тая забележителна джаджа.
Това за какво е?
- Искам за известно време
да понаблюдавате дъщеря си.
Искам тоалетна.
Ето там има гърне.
Къде?
- Ето там!
Ако се правите на хулиган, ще вземем гърнето.
Ела тук!
Слушай, Григорий Павлович какъв е?
Как "какъв"?
- Ами - княз, граф?
Граф.
- Граф?
А фамилията?
Достоевски.
Сериозно?
- Аха.
В какъв смисъл? Да не е роднина на онзи същия?
Кой "онзи същия"?
Фьодор Михайлович.
Григорий Павлович.
Да, далечен.
Добре, забрави.
Знаеш ли, не бях права.
Все пак в него има нещо.
Не разбрах какво беше това? Ти защо включи тая баровка от Рубльовка?
Искаше да й се харесаш?
Бях за нея огледало.
Реших да покажа как изглежда отстрани.
Според мен й дойде твърде много!
Вие какво очаквахте от импровизацията?
- Добре, спокойно!
Това още не е целият план.
Правилно казват, че на глупака не се показва половината работа.
Какво?
Отивам да дооправя, извинете. А вие гледайте!
Какво беше това? Според мен, малко те нагруби.
При мен всичко е под контрол.
- Наистина?
Да.
- Нещо не ми се вярва.
На глупака не се показва половината работа!
Отивай там да пиеш кафето.
Това не е кафе.
Катенка,
надявам се да можеш да ми простиш.
Поведението ми в балната зала беше...
недостойно.
Като че ли всичко беше нормално.
Не ме утешавай. Аз съм граф.
Не мога да си позволя такова нещо.
Тъкмо напротив!
Ти си граф! Можеш да си позволиш всичко, каквото пожелаеш.
Преди и аз така мислех -
че статусът и богатството
ми дават право на всичко.
Но ме поставиха на правилния път.
Баща ми.
И какво направи?
Нашиба ме.
Образно казано.
Сега разбирам, че статусът е, преди всичко, отговорност.
Ето! Това е то!
Чухте ли всички?
Когато ти трябват, до теб няма никой.
"Салют", включи ми нещо тържествено.
Старая се да бъда по-добър,
но понякога се сривам.
Като днес.
Много ли съм ти неприятен?
Не.
Даже напротив.
Баща ти сигурно много се гордее с теб.
Между другото, той ще бъде на бала.
Наистина?
- Наистина?
Заради това се сринах.
Много се вълнувам. За мен е важно ти да му харесаш.
Окей, добре.
И какво трябва да направя за това?
Раз, два, три!
Самият аз не съм никакъв танцьор, но този бал е специален.
Трябва да сме безупречни.
Значи, ще танцуваме до насиране.
- Трябва и с речта да поработим.
А как да се обръщам към баща му?
Граф Павел Сергеевич
трябва да се поздрави по следния начин:
"Милостиви господарю,
позволете да ви засвидетелствам моите скромни почитания".
Господи!
Добре, ще се преборя някак си.
- На френски, разбира се.
Мосю, пер ме те ну...
Пермете му... Пермете.
Как се обръщаме към възрастна омъжена жена?
"Госпожо"?
Мосю,
перме се муа...
Мосю, пермете муа...
Де ву...
На какво прилича това!
Мосю, пермете муа де ву.
Пермете муа...
де ву те муа...
О! По дяволите!
...же парле авек ву.
Мерси боку.
Де ву профонде
ма адмирасион.
Здравейте.
Вашата поръчка.
Какво става тук?
Втора закуска.
Льова!
Льова, няма да играя баща му!
Татко не иска да играе татко? Какво не е наред? Не разбирам.
Льова, съгласна съм с Паша. От него не става никакъв баща.
Какво?
- Не е твоята роля, много е трудна.
Е, ти си велика драматична актриса, ти знаеш повече.
Не разбрах. Някакви претенции?
Льова, не правя нещо както трябва ли?
- Защо разсейваш Льова?
По-добре попитай съпруга си!
- Добре, съпругът.
Е, как съм?
Средна хубост.
Стига, омръзнахте ми! Елате след мен.
- Къде?
Трябва да си изясните отношенията. Най-добрият начин е честен двубой.
Това е за теб, това - за теб. Бийте се!
Нали не смяташ, че наистина ще се бием?
Настя, какво правиш?
Настя, какви ги вършиш?
Настя!
Настя! Това на какво прилича? Ау!
Настя, аз...
За какво?
- За всичко.
За всичките ми самотни вечери!
За патицата с ябълки, която изхвърлих заради теб!
За двете седмици в Алпите, които прекарах сама като една тъпачка!
За 250 серии на турския сериал!
Настя!
Настя...
А ти не се ли замисли защо се провалям на работата си?
Защото постоянно ми пилиш на главата! Нищо не ти харесва, не така, не иначе!
Каквото направя, за всичко съм виновен!
Какво става тук?
А! Окото!
- Пашенка...
Господи! Загазих ли?
- Окото!
Ох...
- Извинявай. Боли ли те?
По дяволите, няма шанс. Съвсем се издъних.
Боя се, че ще стане конфуз.
Не се бой от нищо, опри се на мен.
Няма да му харесам.
- Защо?
На мен ми харесваш.
Ти изобщо не ме познаваш.
Вече те познавам.
Ти много търпя, когато мащехата ти те обиждаше.
Сдържана си.
Смущава те тоя разкошен бал. Скромна си.
Добра си към Люба, обикновената селянка.
Милосърдна си.
Никой не ми е казвал такива неща.
Катя, не бъди толкова глупава!
Върховният съдия на Императорския съд,
министър на правосъдието,
граф Павел Сергеевич Достоевски!
Татко!
А какво му е на окото?
Изгуби го. В боевете.
Като Кутузов?
Да, да. Като Кутузов.
Това ни е семейна шега.
Отиваме ли?
Здравейте, татко.
- Здравей, Гриша.
Разрешете да ви представя: Екатерина...
Екатерина.
Мосю, пермете муа
де ву темуане ма плю профонд адмирасион.
Да, да, шарман.
Роклята ви е много красива.
Мерси.
- От Париж ли е?
Сама я уших.
Браво, браво.
Не сте ли в настроение, татенце?
Да, Гриша.
Ето,
направо от съда идвам при вас.
Да ви кажа, много трудно дело.
Не ми излиза от главата.
Какво е делото, татенце?
Една млада особа
се напила с вино с хусарите.
Приискало й се, за забавление,
да открадне от полка оръдие
и със собствените си ръце
стреляла по селска къща.
Бам!
Какъв кошмар.
Къщата е на трески.
По чудо никого не убила.
А какво му е трудното, татко?
Трудното?
Майка й е важна особа в двора.
Моли за дъщеря си.
Уверява, че ще се поправи.
А и девойката...
се разкайва.
Като че ли.
Можеше и да й се прости,
но по закон се полага Сибир.
Сибир! Сибир!
Сибир!
- Там й е мястото.
А вие, Катерина, как смятате?
Да се прости ли на госпожицата?
Или да се изпрати на каторга?
- Да се прости.
Разбира се, да се прости.
Колко е просто всичко при вас!
Ами ако тя не се промени?
Ако пак започне постарому?
Как да разбереш истина ли казва или не?
Вие защо стоите?
Идете да танцувате. Идете, идете.
Не се тревожи.
Много добре го каза.
И аз така щях да отговоря.
Казах ти, че няма да му харесам.
Татко ми е сложен.
Но балът току-що започна.
Имаме още много, много време.
Извинявай, няма да се бавя.
Павел Сергеевич, разрешавате ли да ви поканя?
Мен?
- Вас.
Бял танц - дами канят кавалерите.
Но аз не съм се готвил да танцувам.
- Предупредих, че ролята е трудна.
Паша, като не искаш, не танцувай.
- Какво значи "не танцувай"?
Ставаш и тръгваш!
Как това момиче може да докаже, че се е променило?
Как да докаже? Чакайте, мен ли питате?
Как... Как?
Льова, хайде, спасявай го!
Кажи й, такова...
Ти я питай.
Аз питам вас - как? Как тя може да го докаже?
Аз ще ви кажа. Никак!
Самата тя още не знае ще се промени ли или не. И никой не го знае.
По-добре си задайте въпроса: ако вашият син беше на нейно място,
вие щяхте ли да седите и да мислите - да му се прости или на каторга?
Изяде ли го?
Виждам, че не ви се харесах.
Но това не е важно. Главното е, че се харесвам на сина ви.
Дай насам.
Всичко наред ли е?
Всичко е прекрасно.
Беда!
Беда, господа! Французите са на прага!
Всеки момент тук ще пристигне голям отряд.
Дами и господа, без паника! Вие сте под моя защита!
Извинявам се, коя година сме?
- 1812.
1812?
Конницата да тръгва!
Оръдеен залп!
Саби, действие! Прозореца!
Чакай, чакай. Идвай!
Не искам да пострадаш.
Вие тук - какво, с Наполеон ли воювате?
"Вие"? Защо "вие"? Ние!
По дяволите, как така се насадих!
Край!
Край, прогонихме жабарите!
Наистина, малко се стреснах, дяволи такива!
Заминаха си вече.
- Наистина?
Всъщност, аз репетирах.
Льова! Е, как бях?
Лошо, Паша. Лошо.
- Защо да е лошо?
Някакъв кошмар. детска забава. Нова година на двора.
Сега малко я изплашихме, а после?
Нужен ми е мащаб, за да може тя да види истинска опасност.
Ще я готвим за подвиг.
- Но засега само аз извършвам подвизи.
Дадох си двореца, похарчих маса пари! Правя всякакви пируети!
Правиш го заради сина си.
И в избата държа държавна чиновничка, също заради сина ли?
Не. Това го правиш заради всички нас.
Между другото, как ще решим тоя проблем?
Нима това е проблем?
Това е катастрофа!
Струва ми се, че мустаците ми бяха други.
Какви ти мустаци?
Тя не помни ти как се казваш.
Между другото, как се казвам?
Да не би моите "родители" да са пристигнали?
Да. Не знам какво означава, но са те.
В какъв смисъл? За мен ли са дошли?
Не, не, не искам да се връщам там!
Не се бой. На никого няма да те дам.
Ох, каква мъка!
Господи!
Ама, че напаст!
Григорий Павлович, миличък, помогнете ни!
Французи!
Армия - несметно число!
Заеха околността.
Бащиния дом, дворянското гнездо.
Едва успяхме да избягаме.
Едва избягахме!
Не ни гонете, Григорий Павлович!
Катенка...
Останахме само по голи задници, както се казва.
Няма къде да се покажем!
А къде, боя се да попитам, е...
Аглая?
Непременно ли трябваше да ме махнете?
Такава роля щях да изиграя, че всички да се побъркат!
Нямат пари. Вече за всичко икономисват.
Мен също ме скриха.
Няма какво да правя!
Да, бе! Не ми се ще.
Казват, че всички помещения са заети с ранени.
Затова ще трябва да се стесним.
Ще се стесним.
Катя, моля те да ми простиш.
Много съм виновна пред теб.
Добре де, голяма работа.
Сега не ми е до вас.
На мен преди не ми беше до теб.
Знаеш ли, когато се омъжих за баща ти,
ти беше още съвсем мъничка.
Нужна ти беше мама.
А аз - какво?
При мен - блясък, балове.
Стремежи.
И те оставих на бавачките.
Но ти, сигурно, не го помниш, нали?
Помня.
Знаеш ли, че изгубих една дъщеря,
а сега разбирам, че теб отдавна съм те загубила.
Ако мога да поправя нещата...
Никога не е късно да поправиш всичко.
Ей, има ли някой?
Нямате представа колко се радвам, че променихте мнението си.
Доколкото разбирам, любезна Татяна Василиевна,
харесали сте нашето малко кино с вашата дъщеря в главната роля?
Вие на това разчитахте.
Поздравления.
Проработи.
- Ако вие веднага...
Спокойно, няма нужда.
С две думи, няма да ви преча. Вършете си работата.
Сега така ще гръмнем!
- Тихо, да вървим.
Прелестно! Много благодаря.
Но, честно казано, разчитахме на някаква помощ.
Какво ви е нужно?
- Ами...
Вие сте чиновник, аз - учен.
Какво обикновено им трябва на учените от чиновниците? Пари.
Кажете номера.
Люба...
Откъде са толкова много?
- Как откъде?
Французите не стрелят с прашки. Ела.
По дяволите, защо сме тук?
Не сме лекари, не сме медсестри.
Въобще, страх ме е от кръв.
Не пипай раните.
Това са наши войничета.
Трябва да ги ободрим. Добра дума, ласка.
Все пак им дадохме да се разберат на тия жабари!
Нали, братя?
Да!
Наистина, добре ме наредиха, мустакатите дяволи!
Окуражи го! Иди, окуражи го.
Боли ли ви?
- Дреболия.
Ще полежа малко и - пак на позицията.
Бийте кучетата!
Бийте!
Сигурно дълго ще лежите.
Какво?
Как - "дълго"?
Къде се е чуло и видяло
да се бият французите без Прохор Пантелеев?
Без мен тая гнида Бонапарт до Сибир ще стигне!
Не се тревожете, няма да стигне.
Откъде знаете, госпожице?
Извинявам се за подсказката,
но Наполеон ще загуби!
- По-добре да е по-скоро.
До Москва ще стигне.
Но обратно няма да има с какво да се върне.
Ще изгуби армията си
и всички ще замръзнат тук.
Аха, точно така.
Аз съм ясновидец!
Така им се пада на жабарите!
Правилно говори госпожицата!
Аз ви казвах!
Казвах ви, братя!
Бийте кучетата!
Лев Арнолдович!
Разбрах заради какво Катя трябва да извърши подвиг.
Заради родината!
Какво?
- Вие как го планирахте - заради любов?
Един вид - французите нападат, мен ме заплашва опасност
и тя решава да ме спаси. Нещо такова ли?
Ами, да, в общи линии.
Да, но тя е жена.
При тях всичко е различно.
Вие казвахте - жената заради любовта, с адреналина, е готова на всичко.
Но това не значи, че наистина се е променила.
Ами ако защитава не само мен? А всички! Родината!
Кой? Катя?
Родината?
- Забавно.
Тя дори не познава тая дума - "родина".
Трябва да я знае, В Хамовники има такъв нощен клуб.
Сядай! Сядай, въплъщавай се. Имаш ли план?
В общи линии.
- Тогава съм спокоен.
Льова, какво правиш?
- Чакай, Льова!
Какво става?
Това ще е провал, катастрофа!
Хайде всеки да си гледа своята работа.
Аз се занимавам с Гриша, той - с Катя. Вие нямате ли си работа?
В какъв смисъл?
Като че ли всичко уговорихме, изяснихме, дори се посбихме.
И досега не разбирате какво трябва да се прави по-нататък?
Тъпаци!
Катя!
Чух как говореше за Наполеон.
Това от бъдещето ли го знаеш?
Аха.
Много интересно.
Излиза, че знаеш какво ще стане?
Значи, можеш да му повлияеш. Да промениш бъдещето.
Как така?
Да допуснем - същият тоя Наполеон.
Ако му се каже, че ще изгуби, той може да смени тактиката.
И в резултат да победи.
А ако той завладее Русия,
тук ще бъде Великата Френска империя.
Излиза, че
всичко е в твоите ръце.
Или друг вариант...
- Защо, това е супер.
Обичам Франция, там има стриди, кроасани.
Култура също. Всичко е красиво, изискано.
Започнах да уча френски.
Той накъде я насочва?
Към какво я насочва?
- Като че ли към избор.
Що за избор е това? Да предаде страната на Наполеон?
Къде е вашият главен?
Къде е главният?
- Главният къде е?
Май че спи.
Сега ръководител на проекта е Гриша. И той знае какво прави.
Ако стане нещо, пак ли в гърба ще го гръмнеш?
Не, дъщеря ми сигурно ще я предаде.
Тя от 12 годишна ме моли да я изпратя да живее в чужбина.
На мен ми е неудобно заради работата.
Разбирам ви.
Готвят се за атака.
Лично Наполеон ще я води.
Виждаш ли? Синята шатра. Тя е императорската.
Красива е.
Започна се! Давай!
Извинявай, какво ще правим?
Ами, или ще бягаме, или ще се бием
до последна капка кръв!
Катя! Пеша няма да стигнем далеч. Трябва ни кон.
От кой полк си, младежо?
О, госпожице! Извинете, не ви познах.
Ама че радост! Ще се сражаваме рамо до рамо!
Решихме да бягаме. Роклята е неудобна.
- Татко, дай ни кон!
Бягай, дъще! Спасявай се!
Пази се, момичето ми! Не мога да изгубя още една дъщеря.
Не се тревожете, госпожице. Ще ги задържим.
Катя, тръгваме ли?
Хайде, дъще, давай.
Разбираш ли, че ще ги убият всички?
Тръгваме.
Какво става?
- Моментът е много важен.
Или сега ще приемат боя...
Да се предадем ли? Кажи им, че имаме важни сведения за Наполеон!
Никога!
Защо мълчиш? Говори!
Имаме важни сведения за Наполеон!
Окей?
Може и така.
Бягай! Ще ни убият!
Край!
Край, замина.
Благодаря на всички! Ще се видим на бойното поле.
Вървете, не спирайте!
Отмъстете за мен.
Давай, Катя, давай!
Благодаря, оправяйте се!
Стой! Скачай!
Не се бойте, госпожице, ще се промъкнем!
Наистина ли е безопасно?
- Абсолютно.
Абсолютно, да.
- Отговаряш с главата си.
Къде ще скачаме?
- Как къде? В атака!
Може ли да ме оставиш до оная шатра?
- Какво?
Искаш при французите ли?
- Да.
Бягай при французите - ето ги!
В атака!
Гриша! Ти си жив!
Гришенка! Гриша!
Гриша! Гриша!
Гриша!
Защо го направи? Защо?
Можеше заедно да се предадем, всичко щеше да е наред!
Всичко ще се оправи.
Всичко е в твоите ръце.
Гриша...
Така, сега дъщеря ми ще предаде страната, после - какво?
Ще изградим тук Париж ли?
Задайте тоя въпрос на ръководителя на проекта.
Гриша, в кой момент ще приспиваме Катя?
Когато разкаже на Наполеон за Бородино или когато поведе в бой французите?
Как е? Как вървят нещата?
Разкошно.
С две думи, нагледах се. Прибирам дъщеря си.
Ще ми върнете това, което похарчих за вашата измама,
включително морална компенсация!
- Чакайте!
Дайте ми още пет минути.
Отлично.
Аглая?
Ти познаваш ли я?
Нея? За пръв път я виждам.
Някаква руска тъпачка.
Императорът на Франция Наполеон Бонапарт
ви поздравява, руска жено.
Де ву.
Императорът се радва,
че в Русия са останали здравомислещи хора.
Няма смисъл руснаците да се съпротивяват.
Какво има да защитават? Комари и блата?
Какво ги дрънка? Това е от "Парижката Света Богородица".
Ама че хитрец! Не си е научил текста и кара песента.
Доложиха ни, че притежавате
сведение, любопитно за Нашето Величество.
Слушаме ви.
Да...
С две думи...
Ти и до Москва няма да стигнеш.
Как ти се струва, Бонапарт?
А!
- Да!
Видяхте ли?
Ей! Но! Стоп, стоп!
Аз стоп! Аз стоп!
Аз...
Тъпа ли си?
Тече ми кръв! Господи!
Господи, ранен съм! В задника съм ранен!
Не съм се подписвал за такова!
Ще ви влача по съдилища, мръсници!
По дяволите! И сега какво ще правим?
Ще ликуваме, Григорий!
Ти очакваше, че тя просто няма да стигне до предателство.
Но тя преизпълни плана ти. Тръгна в атака на нож!
Но разбра, че е постановка.
- И превъзходно!
По-хубав финал не съм очаквал!
Ти повярва в нея, рискува и победи!
Защо стоиш? Бягай при нея!
И какво да й кажа?
- Жената кое цени повече от приказка?
Истината.
Гриша!
Гордея се с теб.
Татко, в момента малко бързам.
Можеш ли после да го повториш?
- Да.
Сега вече, Паша, завърших работата си.
Моля ви.
Утре в Омск имам гостуващ театър, там имам креватна сцена!
Вие, проклети баровци!
Събрали всякакви! Луди жени!
Викайте линейка, сега ще умра!
Не се тревожи, жив съм.
Смяташ, че това ще ме учуди?
Това на какво прилича?
Някакъв маскарад? Шега?
Подигравахте ли ми се?
- Помагахме ти.
Помагали?
- Сега ще ти обясня.
Тя стреля в Наполеон!
Не знаеше, че е актьор! Не разбираше, че веднага ще я убият?
Ясно, че разбираше!
Поздравления!
- За какво?
За новата дъщеря.
Благодаря.
- А на мен за какво?
Значи, видял си ме два пъти в живота,
нищо не знаеше за мен и все пак устрои всичко това?
Заради мен?
Заради теб.
Ей, какво ти е?
Но аз една такава...
След всичко, което направих...
Така не става.
Става.
Катя! Катя, ама че си героиня!
Наполеон - направо с щика!
Люба!
- Не съм Люба, аз съм Света.
Катя, много те бива. Не го очаквах от теб.
Дай да прегърна дъщеря си!
След такъв подвиг наистина си ми като дъщеря.
Мамо!
Прости ми, моля те.
Ти ми прости.
Толкова те обичам.
Видя ли как загинах?
- Много яко!
А ти видя ли ме в плен?
- Гениално!
Настя, знам какво трябва да направим.
Какво?
- Дъщеря.
Трябва да станем истинско семейство.
Разбира се, ако не се разведеш с мен.
Къде сега да те зарежа? Едноок.
Искаш ли да покараш?
Не, благодаря.
На теб по-добре ти се получава.
Извинете за закъснението.
О, оставете.
Избрали сте разкошно място за първата ни среща, харесва ми.
Лев Арнолдович, направо да преминем към нещата.
Много ме впечатли вашият проект.
А какво ще кажете,
ако ви предложа да увеличите мащаба?
Мащаба? Обичам мащабите.
А до какво ниво?
До държавно.
Ще ви хареса.
Струва ми се, че това е началото на едно прекрасно приятелство.
http://subs. sab. bz Translator's Heaven®