Night of the Hunted (2023) Свали субтитрите
Алис?
Здравей.
- Ето те. Добро утро.
Добро утро. Къде си?
Как така къде? Вкъщи съм.
2 часа посред нощ е.
- Да, не можах да заспя, аз...
Прекалено съм развълнуван. Важен ден е.
Джон няма ли против да шофира в този час?
Не, всичко е наред.
- Не бива да закъсняваме.
Знам, спокойно.
Казват, че е най-добрият репродуктивен специалист.
Магистралата все още е затворена и ще отнеме повече време.
Трябва да затварям. Обичам те.
Много е рано.
Нека се върнем вътре.
Стига. Карай. Трябва ми кафе.
Много ясно.
СРЕДНОЩЕН КАПАН
ЕРИК
Може би трябва да отговориш.
- Няма проблем.
Дали е така?
Вероятно подозира нещо.
- Не знае нищо, повярвай ми.
Да ти повярвам.
Знам, че бяха трудни времена. Гордея се с теб.
Тръгни по 59-о шосе. Магистралата е затворена.
Лампичката за бензина светна.
- Нали снощи ти казах да заредиш?
Заредих.
Наистина заредих.
Ако закъснеем, ще те убия.
- Знаеш ли какъв ти е проблемът?
Проблемът ми е, че мъжете си мислят, че знаят какъв ми е проблемът.
Какво?
- Картата на компанията.
Благодаря. Ще ми вземеш ли дъвка, вода и...
БОГ Е НИКЪДЕ
Искам да се получи. Съжалявам.
- Аз също. Ще се видим скоро.
Ехо!
Господи! О, Боже!
Боже!
Джон!
Джон, погледни ме!
Мамка му!
Амилия, чуваш ли ме? Край.
Чуваш ли ме?
Отговори, Амилия.
Вдигни, вдигни. Край.
Мамка му.
Чуваш ли ме? Вдигни, Амилия!
Защо не отговаряш?
Ало? Скъпа, къде си?
Какво, по дяволите...
Ало? Чувате ли ме?
Обадете се в полицията. Трябва ми помощ.
Ало? Чувате ли ме? Трябва ми помощ.
Някой стреля по мен.
Ало?
- Точно така.
Трябва да пуснеш бутона, за да ме чуваш.
Добре. Съжалявам. Толкова ме е страх.
Трябва да се обадите в полицията.
Кой се обажда? Какво става там?
Къде е Амилия?
Казвам се Алис Джърмейн Бах. Трябва да...
Казвам се Алис Джърмейн Бах.
Обадете се в полицията, моля ви!
Алис?
- Какво? Някой стреля?
Ало?
- Алис?
Джон?
- Какво става?
Ало? Там ли сте?
Ало?
Помогни ми, моля те...
Алис...
Моля те...
Помощ...
Ало? Ще ми каже ли някой какво става?
Ако сте там, отговорете.
Къде сте?
Какво става там?
Мой приятел беше застрелян. Обадете се на 911.
Господи. Къде е жена ми?
Амилия. Ранена ли е?
Мамка му...
Не знам. Сама съм.
Обадете се на ченгетата.
Моля ви!
Нямате ли мобилен телефон?
Не, улучи го.
Къде сте всъщност?
Крия се зад рафтовете.
Добре. Момент.
- Моля ви...
Ало, 911?
Има стрелба на денонощната бензиностанция на шосе 59.
Една жена е ранена.
Не, говори с мен по радиостанция.
Не, аз пътувам.
Почакайте.
Искат да знаят дали стрелецът е там още.
Да, тук е. Помолете ги да пратят някого.
Да, казва, че е още там.
Колко време?
Да, добре.
Благодаря ви.
Изпратили са някого. Операторът каза да не мърдате от там.
Ще пристигнат до 15 минути.
Благодаря ви.
Господи. Тревожа се. Жена ми трябваше да се е обадила досега.
Моля ви, останете с мен.
Добре.
С вас съм.
Благодаря.
Познавахте ли застреляния човек?
Да, беше мой приятел.
Съжалявам.
Къде бяхте тръгнали в този ранен час?
Прибирахме се от изложение.
Колега ми е.
Ясно. Изложение.
Значи работите заедно?
Дори не мога да си представя какво чувствате в момента.
Дали да не повикаме линейка?
Мисля, че е мъртъв.
Да.
Понеже му пръснах мозъка.
Там ли си още? Алис?
Алис Джърмейн Бах.
Боже...
- Изправи се, за да те видя.
Хубаво. Тогава аз ще дойда там.
Какво искаш?
- Какво искам?
Какво ли искам? Ти какво искаш, Алис?
Искам да ме оставиш на мира!
Всички искаме това.
Алис?
Ало? Чува ли ме някой? Отговорете.
Ало? Чувате ли ме?
Ало? Ако има някой там, отговорете.
Тук съм.
Мамка му.
Само аз и ти.
О, да... И жена ми.
Амилия.
О, Господи!
Трудно е, когато си я представям с друг.
Лошо ли се отнасях с нея?
Наранявах ли я физически?
А емоционално? В днешно време всичко е тормоз.
Не се ли грижих за нея?
Явно не.
Вероятно е била отегчена.
Кажи ми. Ти отегчена ли си, Алис?
Трябва ми телефон.
Нейният телефон.
Мамка му.
Няма проблем.
Не си длъжна да отговаряш.
Разполагаме с време.
Със сигурност знам едно,
няма да ходим никъде,
докато не разрешим ситуацията.
Мамка му.
По дяволите.
Мамка му!
Няма къде да мърдаме, аз и ти.
Свита на пода на тази мрачна и мръсна бензиностанция.
Каква загуба.
Ако нямаш интерес да се спасиш,
всичко ще свърши ей така.
Не съм ти сторила нищо.
Сигурна ли си?
Кой си ти?
- Кой мислиш, че съм?
Но по-важното е...
за коя, по дяволите, се мислиш ти?
Алис?
Излез.
Покажи се.
Обещавам, че нищо няма да усетиш.
Един изстрел и проблемите ни ще изчезнат.
Мамка му!
Амилия?
Майчице!
- Залегни!
Какво?
- Махни се от вратата. Някой стреля.
Какво...
Амилия? Къде е Амилия, момичето, което работи тук?
Обади се на полицията!
Амилия?
Къде е тя?
Мъртва е.
- Какво, по дяволите...
Чуй ме. Трябва да звъннеш в полицията.
Телефонът ти в теб ли е?
Да.
- Чудесно.
Мамка му.
Остана в колата.
Мамка му.
Къде си?
Зад щанда.
Ако се приближиш към хладилника, ще ме видиш.
Какво се е случило тук?
- Влязох и някой ме простреля.
Къде е Амилия?
- Тук, при мен е.
Зле ли си ранена?
- Не знам, уцели ме в ръката.
Нямаш ли телефон?
- Не, и нейния не намирам.
А стационарния? На щанда е.
Не работи. Нищо не работи тук.
Не можем да се придвижваме. Вижда всичко.
Откъде стреля?
- Мисля, че е зад билборда отсреща.
Има заден изход. Видях го на охранителните камери.
Вратата към гаража.
Но е заключена през нощта.
- Има ли някъде ключ?
Какво става, по дяволите?
Чуй ме. Трябва да останем спокойни.
Трябва да сигнализираме на някого.
- Никой не ползва този път нощем.
Ти го използва.
Мислиш ли, че е още там?
Не знам.
Не е стрелял, откакто ти...
Амилия?
Не, не, не...
Господи...
Беше прекрасен човек.
Това е толкова сбъркано.
Работеше тук, за да помага на родителите си.
Дойдоха от Мексико и купиха това място. После майка й се разболя...
Каза, че била негова жена.
- Какво?
Каза, че я е застрелял, защото го напуснала.
Кой? Да не си говорила с човека, който го е направил?
Как?
- По радиостанцията.
Каза, че е била негова жена.
- Не, лъже. Това не е вярно.
Откъде да знам дали ти не ме лъжеш?
Какво искаш да кажеш?
Стрелят по мен цялата нощ и в момента, в който ти влезе, всичко спря.
Почакай малко.
Мислиш, че аз съм виновникът?
Не мърдай! Стой си там! Не се приближавай!
Успокой се.
Това, което казваш е лудост.
Как така се появи тук в 3 през нощта?
И двамата работим нощем.
Понякога минавам между доставките и ние...
Говорим си.
Тази страна е толкова сбъркана.
Шибани расисти, всички са въоръжени...
Не издържам повече.
И винаги пострадалите са най-невинните.
Ако не ми вярваш,
говори с него тогава.
Ще видиш.
Давай. Кажи му, че съм звъннал на ченгетата.
Той не знае, че съм си забравил телефона в колата.
Обадихме се в полицията. Вече пътуват насам.
Опитай пак.
Не чу ли какво казах? Обадихме се на ченгетата.
По-добре се омитай от тук.
Пак. Моля те.
Може да си е тръгнал.
Тогава върви да си вземеш телефона. Ако си е тръгнал, върви за телефона.
Не искам да ме застрелят, само за да докажа, че не съм терорист.
Казвам ти, аз не съм такъв.
Не бих могъл да направя такова нещо.
Виждам го. Телефона.
Можеш ли да стигнеш до него?
Може би, ако се промъкна край рафтовете до другата страна...
Да. Ще ползваш колата като щит.
Да, защо не. Да го направим.
Може да изчакаме малко. Камионите ще почнат да минават след няколко часа.
Не, това е от голяма важност. Няма друг начин.
Трябва да се обадиш за помощ.
Да не си луда? Няма да отида там да ми пръснат мозъка.
Ако казваш истината, може да пристигне тук всеки момент.
Трябва да потърсиш помощ.
Мога да го разсея.
Как?
- Има фенерче под рафта.
Добре.
Знаеш ли каква е разликата между теб и този човек?
Той беше готов да се жертва.
А ти оцеляваш.
Ти го накара да се пробва, нали?
Що за човек прави така?
От друга страна, що за човек прави това, което правя аз?
И двамата можем да размишляваме над това.
Начинът, по който сме живели...
Последиците от действията ни...
В какво се превръщаме...
Защо го правиш?
Заради истината.
Нуждая се от нея.
Доста лъжи изговори за човек, търсещ истината.
Така ли? А ти?
Била си на изложение, така ли?
Да, работя за фармацевтична компания.
Значи...
... търгуваш с наркотици?
Много оригинално.
- Знаеш ли колко хора
са изгубили дъщери и синове заради теб?
Заради твоите лекарства и тъпите ваксини?
Пълен идиот.
- Само за да забогатееш
и без никаква отговорност.
Знаеш ли колко живота сме спасили?
Дали някой ще поиска да умреш заради това? Не, не.
Вместо това да обърнем внимание на микрочиповете,
на Бил Гейтс и всички антиваксъри,
за да ни помислите за откачени и да можете да ни цензурирате.
Така няма да можем да говорим за това, което всъщност става.
За какво говориш?
- За истината.
За теб е по-удобно да ни сложиш етикет, за да можеш да ни контролираш.
Дали някой би поискал да умреш заради това?
Дали?
- Свърши ли? Може ли да се изкажа?
Аз съм вицепрезидент по маркетинга. В социалните медии.
Не аз произвеждам лекарствата.
Това е още по-лошо.
Ти ги рекламираш.
Създаваш образа.
Пълниш младите съзнания с лъжи и измама.
Караш ги да маршируват към смъртта.
Колко човека стъпка, за да се добереш до тази мечтана работа?
Колко години вложи,
за да се превърнеш във вицепрезидент на маркетинга...
... във фармацевтична компания "Финзър"?
Аз ще ти кажа колко.
Две години
и стана вицепрезидент
на една от най-големите компании за лекарства в страната.
Удивително.
Обзалагам се, че дори не се е наложило да спиш с някого, за да се издигнеш.
Съжалявам. Вече няма да ти се налага да спиш с някого.
Майната ти.
- Или да обвиниш някого
за нещо, което е направил на 12.
Или да си мечтаеш за чернокож.
Или може би за това, че шефът ти е дошъл един ден
и ти е казал колко си красива.
Докато се усетиш ще е изчезнал. Просто ей така.
Боклук. Свиня.
Понеже е казал нещо на жена с амбиции...
... сега той е без работа.
Не може да си плаща сметките.
И не може да се грижи...
за момиченцето си.
Нямаш представа какво е да чуеш дете
да крещи посред нощ.
Да чакаш с часове пред спешното,
понеже баща ти,
който трябва да се грижи за теб,
няма здравна осигуровка
и се чувства...
... така безпомощен.
Дали такъв човек би искал да те убие?
Дали би те искал мъртва?
Цялата тази смърт
можеше да бъде избегната.
Някой трябва да плаща.
Някой винаги трябва да плаща.
Уморих се от игри.
Но това, което ти трябва да направиш,
е да играеш на "Криеница".
Едно Мисисипи, две Мисисипи, три Мисисипи,
четири Мисисипи, пет Мисисипи...
Коя е Алис? Шест Мисисипи, седем Мисисипи...
Какво е направила? Осем Мисисипи...
Признай си, Алис. Девет Мисисипи, десет Мисисипи.
Готова или не...
Не можеш да похитиш страната
и да се скриеш зад лъжите си,
фалшивите новини и принудителните мандати.
Моля те, спри да правиш това.
Не правя нищо, което ти не правиш от години.
Не съм убила никого.
- Напротив.
За това говоря. Ние сме еднакви.
Убиваме, за да защитим интересите си.
Само че аз не го правя на сляпо.
Нямаме нищо общо.
- Ама разбира се.
Ти си будна, а аз съм психопат.
Колко удобно за теб.
Не съм казала това.
- Не, но ти се иска.
Когато ме изпратиха в Афганистан,
убивах за теб и всичко беше наред.
Когато приятелите ми умираха на хиляди километри от дома,
докато убиваха за теб, всичко беше наред.
А сега, когато се изправяш лице в лице с последствията от живота ти,
е много по-лесно да ми лепнеш етикет,
отколкото да се сблъскаш с реалността.
Докато не разбереш твоето участие във всичко това,
няма да схванеш защо хора като мен съществуват.
А ние съществуваме и сме много.
Може да си на училище, в супермаркета,
на работа или дори
да зареждаш колата си на бензиностанция.
Няма да разбереш откъде ти е дошло и изведнъж...
... си мъртва.
Защо въобще говоря с теб?
- Защото искаш да разбереш кой съм.
И защото знаеш, че всяка секунда, в която си говорим
е секунда, в която няма да сляза там
и да ти пръсна мозъка на мръсния под.
По дяволите.
Махай се!
Мамка му.
Мамка му, мамка му!
Майната ти!
Какво става, по дяволите?
Махай се от тук!
Видя ли?
Дали един психопат би го оставил да си тръгне?
Ако този човек не беше с лош кредит, щеше да умре.
Разбираш ли до какво опират нещата?
Не си лош човек,
иначе нямаше да го оставиш да си тръгне.
Така ли мислиш? Колко харесвания ще получа за това?
Трябва да знаеш нещо за мен. Нещо, което не си намерил в интернет.
Слушам те.
- Опитвам се да забременея.
И въпреки това си тук, пътувайки с любовника посред нощ.
Кога ще ти остане време за деца?
Не ми приличаш на жена с майчински инстинкти.
Няма да се справиш с това задължение.
С болката.
Не ме познаваш.
Познавам те повече, отколкото си мислиш.
Знам, че поставяш себе си пред всички.
Обзалагам се, че си направила вече няколко аборта.
Майната ти.
Майната ти!
Не знаеш нищо.
Защо мислиш така, Алис?
Защото не мога да имам деца.
Зле ли те карам да се чувстваш?
И двамата знаем, че ще направиш и кажеш всичко,
за да спасиш живота си.
Живота ми?
Целият ми живот минава да удовлетворявам мъжете.
Баща ми,
съпруга ми,
шефа ми.
Убедена съм, че знаеш какво е да не се чувстваш достатъчно полезен.
Знаеш ли това какво предизвиква на брака?
Не изневерявам, защото съм влюбена.
Изневерявам, защото ме боли.
И обичам съпруга си.
Обичам го.
Колко тъжно.
Трябваше да умрат двама човека,
за да можем най-накрая да си говорим истински.
Да, да!
Не! Тук съм!
Не! Помощ! Тук съм!
Алис?
Пак ли се криеш?
Къде си?
Господи!
Къде си, Алис?
Господи!
Не можеш да се измъкнеш, Алис.
Вече не.
Няма къде да се скриеш.
Няма къде да отидеш.
Затова побягна пак вътре, нали?
Алис?
Ало?
Още ли си с мен, Алис?
Още ли си там?
Започва да става непоносимо, нали?
Болката
води до гняв, а той до насилие.
Не усещаш ли парадигмата в страната
към егоизма и грубата сила.
Защо за едно хлапе е по-лесно да си купи автомат, отколкото бира.
Защото заложеното от ДНК-то ни да не ни пука
е по-желано от еволюционна гледна точка.
Просто и ясно.
Мислиш ли, че стрелците от Вегас, Флорида, Бъфало,
Увалде и Санди Хук изпитват чувство на вина?
Дали аз трябва да изпитвам вина? А ти изпитваш ли вина?
Ако вярваш, че не е грешно да правиш нещата, които са в твоя полза,
защо аз да го правя?
Според теб кое дърпа напред компанията, за която работиш?
Виж хилядите хора, които си засегнала.
Кой е по-лош?
Кой е нанесъл повече щети?
Това, че пръстът ти не е на спусъка,
не те прави по-малък убиец.
Теб не те е грижа за хората.
Грижа те е само за парите.
И ти правиш и казваш всичко, за да ги докопаш.
Защото парите са свобода, не е ли така?
Свобода да правиш каквото си искаш.
Да купуваш каквото си пожелаеш.
Свободата да ходиш където ти се прииска.
Но някой друг го беше казал по-добре:
"Свободата е поредната дума за нищо за губене".
Мамка му!
Скапан загубеняк, ще ти трябва много повече от това да ме убиеш,
за да си решиш проблемите.
- Може би.
Или може би ще накарам следващия с желание да разпространява лъжи
да се замисли за последствията.
Последните години бяха доста скапани.
И аз съм бясна.
Разбирам те. И медиите не помагат.
Теориите на конспирация са навсякъде.
Това очаквах. Конспирациите.
Очаквах да го кажеш. Това е модерната дума, която омаловажава
всичко, което говоря и ме превръща в откачен.
Наистина ли си загуби работата? Затова ли го правиш?
Хенри...
Дете ли си загубил?
Защото, ако е така...
изключително много съжалявам.
Кой е Хенри?
Върви си!
Върни се в колата си!
Махни се от там!
Обади се на полицията!
Мамка му!
По дяволите! Върни се в колата!
Махни се!
Боб?
- Скрий се...
Мръдни се от там!
Какво...
Не! Какво правиш?
Това беше трогателно.
Този тип сантиментални глупости ще умрат с това поколение.
Това, което те плаши най-много, е да знаеш,
че на нас ни харесва това, защото и двамата сме оцеляващи.
Не!
Нямаме нищо общо!
Опитваш се да го отречеш, Алис,
но единствената причина и двамата да сме още живи,
е, че имаме еднакъв ген.
Същия ген, който ще предадеш на нероденото си дете.
Ако някога забременееш.
Ето защо не мога да имам деца.
Понеже не искам да се страхувам за живота им
всеки път, когато излязат от къщата.
Понеже не искам да ги тормозят по телефона
и не искам да се чувстват мразени и самотни.
Депресирани и тъжни
и да свършат като страхливци,
които се крият в мрака и убиват невинни.
Не мога да имам деца, защото хората като теб съществуват.
Но преди всичко това
не мога да имам деца, защото това е шибаният ми избор!
И щеше да е същият избор, който майка ти би направила,
ако знаеше в какво ще се превърнеш!
Залегни.
Легни долу.
Бабо?
Знам, че си мислиш, че това, което правиш
ще предаде смисъл на живота ти, но това няма да се случи. Ще те убият.
Или ще те притиснат някъде и ще се самоубиеш,
точно както става с другите. После ще напишат за поредната стрелба,
а хората ще пращат мислите и молитвите си,
но всъщност на никого няма да му пука и нищо няма да се промени.
Права си. Нищо няма да се промени, защото аз съм само в мислите ти.
Аз съм твое творение, твоето възприятие, което проектираш върху мен
и никога няма да чуеш истинската причина.
Без значение дали е оправдано, аз си оставам откаченият стрелец.
Десният луд екстремист с теории на конспирациите,
който иска да спрат лъжите, да се щурмува Капитолия,
Аз съм терористът, антиваксърът, анти-това, анти-онова.
Ти ми поставяш етикет и ме клеветиш,
а единственото, което исках, е да бъда оставен на мира.
Да не мислеше, че можеш да го скриеш от мен?
Не, не!
Мамка му.
По дяволите.
Не смей да я застреляш, копеле!
Събуди се, бабо, събуди се.
ВЪРНИ СЕ В КОЛАТА
Моля те, умолявам те!
Да се молиш е недостойно за теб, Алис.
Трудно ми е да повярвам, че ти пука.
Разбира се, че ми пука.
Достатъчно, че да размениш живота си за нейния?
Ще го направя.
Тогава излез на открито, за да те виждам
и ще я пусна.
Как мога да ти вярвам?
А аз как мога да ти вярвам?
Защото вече разбрах. Научих си урока.
Каква ти е изгодата от нейния живот?
Ще съм спасила невинен.
Ако се жертваш за нея, ще ми дадеш урок.
Добре. Да видим.
Кажи й да тича и когато излезе извън обсег, ти ще се покажеш.
Свали оръжието.
- Свалено е.
ТИЧАЙ КЪМ ПЪТЯ
Не, какво правиш?
Върви! Хайде, тичай!
Върви!
Добре, ела тук.
Добре ли си?
По дяволите.
Спокойно, ще намерим начин да се измъкнем.
Ела! Хайде!
Мамка му!
Внимавай с главата.
Чуй ме, ако чуеш някого и това не съм аз, не говори.
Знаеш ли някоя песничка? Ако се уплашиш, я запей.
Но много тихичко.
Пет маймунки скачаха по леглата.
Едната падна и пукна си главата.
Алис Джърмейн Бах.
Още ли се криеш?
Какво мислиш?
Дали не съм пратен от съпруга ти,
който ти предаде
с по-млад и по-вълнуващ мъж?
Четири маймунки скачаха по леглата.
Едната падна и пукна си главата.
Или съм ти колега,
който ти уволни без предупреждение,
за да му задигнеш работата?
Или може би съм расист и недоволен служител, който търси отмъщение?
Мама викна доктора, а той пък рече:
Да скачат маймунките не бива - така отсече.
Или пък съм някой,
чиито живот си разрушила с лъжите и алчността си?
Страдащ баща, който е изгубил дъщеря си?
Или може да съм някой, който просто е уморен
да седи безучастно, докато страната му отива по дяволите.
Или пък...
Или може да съм те проследил от изложението,
за да ти дам урок.
Или може би
това е просто
случаен акт на насилие.
А ти си на грешното място
в грешното време.
Две маймунки скачаха по леглата.
Едната падна и пукна си главата.
Значи така ще свърши всичко?
Ще пълзиш на пода като животно?
Моля те...
Само не я наранявай!
- Една маймунка...
Моля те!
- Трябваше да ме оставиш на мира!
Мама викна доктора, а той пък рече:
Да скачат...
... маймунките не бива - така отсече.
Вече няма от какво да се боиш.
Бягай!
Покажи ми лицето си!
Превод и субтитри: KikoDraka
SA © февруари 2024
Режисьор ФРАНК КАЛФУН
Сценаристи ГЛЕН ФРАЙЪР и ФРАНК КАЛФУН
С участието на КАМИЛ РОУ
АЛЕКСАНДЪР АДЖА представи
филма на ФРАНК КАЛФУН
СРЕДНОЩЕН КАПАН